Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен българия и втората световна война 1941- 1944 г



Дата22.07.2016
Размер136.3 Kb.
ТипДоклад
ПРИРОДО-МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

ДОБРИ ЧИНТУЛОВ” – СЛИВЕН



БЪЛГАРИЯ И ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1941- 1944 г.
(БЪЛГАРИЯ В ТРИСТРАННИЯ ПАКТ)

ДОКЛАД

Автор: Владислав Ангелов, Научен ръководител: Цвета Башева
ученик в 11 клас

І. ВЪВЕДЕНИЕ

Версайската система от мирни договори, подписани след Първата световна война прекроява картата на Европа. Създадени са две Европи: едната на победителите, другата на победените. Версайският диктат налага в Европа политическите граници да не съвпадат с етническите.



Целта ми е да очертая участието на България в Тристранния пакт като опит за решаване на националния въпрос. Да запиша събития от историята на Сливен и на гимназията, в която уча, от времето на войната.

Втората световна война не решава националния въпрос на България. Двата воюващи лагери притискат страната. България избира Тристранния пакт. Обществото е разделено в предпочитанията си към Великите сили. Правителствата приемат редица закони, които ограничават правата и свободите. В страната се разгаря гражданска война.

Сливен и Мъжката гимназия „Добри Чинтулов” участват в събитията по време на войната.

ІІ. БОРБАТА ПРОТИВ КЛАУЗИТЕ НА МИРНИЯ ДОГОВОР – ГЛАВНА ЦЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ

България подписва Ньойския договор на 27 ноември 1919 г. Посрещнат е в страната с буря от недоволства. Създадени са български организации с цел отхвърляне клаузите на договора. Цяла България е обхваната от протести.

Идеята за ревизия на мирните договори се ръководи от Германия, особено след 1933 г., когато Хитлер идва на власт. България поддържа своя неутралитет и необвързаност и се стреми по мирен път да внесе промени в договора. На 31 юли 1938 г. България подписва със страните от Балканския пакт Солунската спогодба, която премахва ограничителните военни клаузи за страната ни. Чрез тази спогодба България отхвърля най-тежките клаузи на Ньойския договор. Външната политика на България се подчинява на стремежа за постигане на мирна ревизия. Българското правителство се подготвя за реализация на своите цели – възвръщането на държавните територии, принадлежали на България до Букурещкия договор (1913 г.) Лавирайки между Москва и Берлин, България води преговори с румънската дипломация. На 7 септември 1940 г. се подписва Крайовския договор между България и Румъния. Южна Добруджа се връща на България. Германия и Съветският съюз подкрепят възстановяването на Южна Добруджа на България, връщат се 7700 кв. км. земя. Българската дипломация връща по мирен и безкръвен път Южна Добруджа в пределите на България. Започва преселване на българите от Северна в Южна Добруджа. Крайовският договор съдържа клаузи, с които България се съгласява Северна Добруджа да бъде обезбългарена.(1)

Арки от цветя за Българската армията прави населението на Южна Добруджа. Освободеното от румънска окупация население на Южна Добруджа ликува.. Офицерите и войниците са обкичвани с цветя. Народът празнува своето освобождаване и завръщане в пределите на родината. Празнува цяла България.



ІІІ. НАДЕЖДИ ЗА ОБЕДИНЯВАНЕТО И ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИЯ ИЗБОР НА БЪЛГАРИЯ

В края на 30-те години в Европа са формирани два военно-политически блока в отношенията си към версайската система от мирни договори. Англия и Франция, подкрепяни от САЩ са за запазване на статуквото. Германия е радетел за ревизия на договорите.

В началото на Втората световна война България води политика на неутралитет.

Външните сили оказват натиск върху България. През октомври цар Борис получава послание от английския крал. В него се отправя заплаха, че ако България допусне на своя територия немски войски, то тя ще се превърне в арена на военни действия. (2) Голям е натискът от страна на Хитлер, поради ключовата позиция на България, отделяща 500 000 германската армия в Румъния от Гърция. Той кани Борис ІІІ в планинската си резиденция Берхтесгаден. Съобщава на царя, че само от българите зависи германските войски да влязат в страната като приятели и съюзници или като нападатели и окупатори.(3) Хитлер се среща с българския монарх и в Берлин, и настоява за бързо присъединяване на България към Тристранния пакт. (4) На 25 ноември 1940 г. в България пристига Аркадий Соболев с предложение на Съветският съюз да бъде сключен с България Пакт за ненападение , приятелство и взаимна помощ.(5) България е поставена пред избор. Основните фактори, които оказват влияние са необходимостта от решаване на националния въпрос, голямата зависимост на българската национална икономика от немските капитали и германско настъпление през 1940 г. Хитлеристка Германия подкрепя териториалните промени на Балканите. Англо-френският лагер се стреми да запази статуквото.



ІІІ-1. ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ В СТРАНАТА И ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ИМ ОРИЕНТАЦИЯ

В България се води борба по въпроса за нейната ориентация. Привърженици на Германия са Народното социално движение на Ал. Цанков, Съюзът на запасното войнство, Съюзът на българските национални легиони и др. Демократи земеделци, социалдемократи и народняци се ориентират към Англия и Франция. (6) Българската работническа партия (комунисти) желае да се установяват съюзнически отношения със Съветския съюз. Цар Борис III е предпазлив и играе ролята на арбитър.



ІІІ. -2. ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ТРИСТРАННИЯ ПАКТ

Правителството на Богдан Филов подписва Тристранния пакт на 1 март 1941 г. В края на 1941 г. под натиска на Германия страната ни обявява символична война на Англия и САЩ. Запазени са дипломатическите отношения със Съветския съюз. България не изпраща войски на Източния фронт.

Цар Борис III не допуска ангажирането на български войски в пряка военна кампания. С присъединяването си към Тристранния пакт България до голяма степен загубва държавния си суверенитет. В страната са дислоцирани немски части, а германските служби се превръщат в един от основните управленчески фактори

ІІІ.- 3. ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

Цар Борис създава личен режим. На 15 февруари 1940 г. сформира правителство начело с проф. Богдан Филов, привърженик на Германия. През април НС гласува Закон за гражданската мобилизация, който ограничава гражданските права и свободи. През ноември 1940 г. правителството въвежда купонна система. Осигуряват се по-големи количества храни за износ, предимно за Германия. Приет е фашисткия Закон за защита на нацията (ЗЗД), който поставя българските евреи вън от законите на страната. През 1942 г. по настояване от Берлин, правителството засилва тяхното преследване и ограничава, и премахва гражданските, и човешките им права. Опитът на фашистка Германия да наложи изпращането на българските евреи в концентрационни лагери, не успява. Противопоставя се цялата българска демократична общественост. България е една от малкото европейски държави, успяла да спаси своите евреи. В началото на 1943 г. българските власти събират над 11 000 евреи от Западна Тракия и Македония в предварителни лагери и ги изпращат в концентрационни лагери.(7) На 29 декември 1940 г. е гласуван Закон за организиране на българската младеж. Създадената организация „Бранник” твърде много прилича на фашистката „Хитлер юнген”. Появата и разрастването на въоръжената съпротива в България се използва от правителството за промени в законодателството. НС приема ново допълнение към ЗЗД, като почти всички негови членове предвиждат смъртно наказание. През януари 1944 г. в България се създава – жандармерията. Нейното предназначение е да преследва и да унищожава партизаните, да предотвратява и потушава бунтове, забранени манифестации и др. Създадени са и концентрационни лагери, където се изпращат опасни за правителството политически лидери и обществени дейци. Правителството на Иван Багрянов прави опит да се дистанцира от Германия и да се помири със Съветския съюз. Полага усилия и за прекратяването на войната с Англия и САЩ. В края на август регентите формират ново правителство. То е съставено от Констадин Муравиев (БЗНС „Врабча-1”) трима бивши демократи и Атанас Буров. Правителството на Муравиев просъществува една седмица. То възстановява конституционните права и свободи на гражданите, разтуря фашистките организации, дава пълна политическа амнистия, прекратява войната с Англия и САЩ и др. Кабинетът се обявява за приятелски отношения със Съветския съюз, а на 5 септември скъсва дипломатическите отношения с Германия. (8)

На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. С влизането на съветските войски в България се реализира предварителната договореност между силите от антихитлеристката коалиция за сфери на влияние. На 8 септември с.г. съветската армия преминава българската граница.

ІV. БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС ПРИ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ТРИСТРАННИЯ ПАКТ

Тракийският въпрос е поставен при присъединяването на страната ни към Тристранния пакт. Италия и Германия признават българските права над една територия „приблизително” между Струма и Марица. В началото на април 1941 г. германските войски разгромяват Гърция. На 20 април войските на Втора българска армия навлизат в Западна Тракия. Германия предава на България Беломорието за временно. администриране. На 3 май 1941 г. правителството образува Беломорска област, с център Ксанти. В новата административна единица е включена не само Западна Тракия, но и Егейска Македония до р. Струма, както и островите Тасос и Самотраки. По-голямата част от българите в Беломорието са прогонени в България, а на тяхно място са настанени гръцки бежанци от Мала Азия. Българското правителство се стреми да върне бежанците по родните им места. България изразходва големи материални ресурси за възстановяването на българските национални институции в Беломорска област. Сериозно внимание се отделя на учебното дело. Нараства броят на началните училища, възстановяват се старите български гимназии и се откриват нови. През 1944 г. в Беломорска Тракия има над 270 учебни заведения, в които се обучават близо 26 000 деца. Национално-патриотична дейност в Беломорието развива и Българската православна църква .Още през април 1941 г. Светият синод възстановява старите български епархии в Западна Тракия и Източна Македония, а месец по-късно командирова и първите свещеници от вътрешността на страната. Срещу българските власти се води ожесточена въоръжена съпротива от гръцка страна. През есента на 1941 г. избухва Драмското въстание, което е потушено от българските войски. Въоръжените акции на гръцките партизани продължават до есента на 1944 г. Победата на антихитлеристката коалиция не оставя никакви шансове на България да запази за себе си Беломорието. Всичко е решено още на конференцията в Ялта, през 1943 г., където Сталин, Чърчил и Рузвелт начертават новите зони на своето влияние. Десетки хиляди бежанци от Беломорието поемат спасителния път към старите предели на България. На българското управление в Беломорието е сложен край.

В Македония населението демонстрира, своята българска национална принадлежност. Български акционни комитети регулират отношенията с германските окупационни войски и уреждат местното самоуправление. Под ръководството на Централния акционен комитет навсякъде из Македония властта е заета от местното българско население. От България се изпращат продоволствени стоки. По градовете и селата са открити стотици училища, в които децата се учат да четат и пишат на български език. През 1942 г. в Скопие отварят вратите си университет и театър. В останалата извън България Югозападна Македония живеят около 200 000 българи, които демонстрират своите народностни чувства още при навлизането на германските войски в този край. Гръцките административни органи са ликвидирани, а за кметове са издигнати българи. Скоро германското правителство разрешава на Гърция да възстанови своята администрация.(8) В края на Втората световна война териториалното статукво, в Македония е възстановено. Създадена е република Македония, като съставна част от Федеративна народна република Югославия. Полагат се усилия на антибългарска основа да се формира изкуствено македонска нация като нещо различно от българския народ и нация.

V. СЪПРОТИВИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ ПРЕЗ 1941 – 1944 г.

След започването на военните действия на Източния фронт българските комунисти, направлявани от Коминтерна, започват „курс на въоръжена борба“. Партизанското движение в България обхваща периода от 24 юни 1941 до 9 септември 1944 г. В България то е насочено срещу собственото правителство има характер на Гражданска война. Изразява се в дейността на бойните групи и въоръжени партизански действия. По нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ Георги Димитров обявява програмата на Отечествения фронт.

Легалната опозиция е формирана от БЗНС „Врабча 1” и „Пладне”, Демократическата партия, БРСДП, Демократическия сговор, Военния съюз, лидерите на бившите Народна и Либерална партия . Привърженици са на парламентарната демокрация и против въоръжената борба и разчитат на легалните средства.(9)

VІ. СЛИВЕН И МЪЖКАТА ГИМНАЗИЯ „ДОБРИ ЧИНТУЛОВ” (ПРИРОДО-МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ) ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

В Сливен и Сливенския край са организирани протести против несправедливия Ньойски договор.



На 4 октомври 1919 г. членовете на Дружеството на прогимназиалните и гимназиалните учители в Сливен изготвят резолюция – протест против тежките и непосилни условия на наложения мир. В с. Жеравна, област Сливен на 27 ноември 1929 г. е проведено събрание на населението. Приета е резолюция с протест против оставането на Южна Добруджа в пределите на Румъния.(10)

През 1930 г. в Сливен дружеството „Млада България” провежда събрания против Ньойския договор.(11)

В Сливенското читалище „Зора” през ноември 1933 г. е свикано общоградско събрание. Акционният комитет разпръсква из Сливен много позиви. Особено се отличават мероприятията в града през 1934 г., бележеща 15 – годишнина от подписването на Ньойския диктат. На 21 ноември с. г. в читалище „Зора” оратори разказват за славния, но кървав път на Трета балканска дивизия. Вечерта площад „Хаджи Димитър” е осветен от заря и от факелното шествие до паметниците на Шести кавалерийски и Седми конен полк. На 22 е отслужена панихида за загиналите и парад на войските. На 27 в църквата „Св. Димитър” е отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите. Организирана е траурна манифестация и полагане на венци и цветя пред паметниците. Печалната годишнина е отбелязана и на 2 декември в читалище „Зора” с протестно събрание. Целият град е окичен с плакати против решенията на победителите европейци.(12)

С присъединяването на Южна Добруджа Сливен предприема мерки за помагане на администрацията. В Добруджа са командировани: кмета на с. Жельо войвода Стефан Генчев; Иван Кожухаров- секретар на община Кермен;. Христо Трошанов – секретар на община Блатец; сливенския ветеринарен лекар д-р Иван Златев; сливенския общински лекар д-р Иван Станчев; Георги Хрусанов – агроном в с. Жельо войвода и четири чиновници от Телеграфо-пощенската станция.(14) През 1941 г. в Македония са назначени сливенският адвокат Нейчо Нейчев за околийски съдия в Битоля и Кирил Георгиев - околийски съдия в Скопие, а Дончо Доневски – заместник околийски съдия в Сяр (Гърция).(13)

В началото на Втората световна война, от 18 ноември 1939 г. в Сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов” е въведено изучаването на италиански език, вместо френски език. Директорът на гимназията Захари Измирев свързва образованието с военното дело. Организира посещения на Трета пехотна дивизия от 2 до 4 март 1939 г.. Учениците се запознават с бойните машини, обучават се по газово делои др.

На 24 ноември 1940 г. в Гимназията е открита подписка между учениците за събиране средства за подпомагане на училищата в Добруджа. На 20 септември с. г. учениците организират тържества по случай връщането на Южна Добруджа.(14)

След подписването на Тристранния пакт шестима учители са мобилизирани. Учителят Димитър Рохов е командирован да организира юнашкото дело в Тракия и Източна Македония.(15)

На 5 март 1941 г. германските войски са настанени в салона по физическо възпитание на гимназията.

През 1943 г. група ученици от Гимназията в Сливен организират посещение на Битоля, Република Македония и подаряват българския трикольор на гимназията (16)

През периода от 1939 до 1944 г. в Сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов” са оформени две противодействащи си групи. От една страна – левичари – ремсисти и анархисти и от друга националисти: легионери, отецпаисиевци и браници.

Националистите са инициатори и организатори на чествания и тържества, свързани с обединението на България. На 22 февруари 1942 г. събират помощи за германските войници на Източния фронт. На 3 март с. г. в двора на гимназията браниците полагат клетва. Легионерите се противопоставят на идеите на ремсистите.

В Сливенската гимназия действат дружества: литературно, природоизпитателно, стенографско, юнашко и др.По време на Втората световна война се превръщат в място за противопоставяне и борби между националисти и ремсисти. Левичарите разпространяват позиви, пишат лозунги с комунистическо съдържание, агитират за съюз със Съветския съюз, събират дрехи за партизаните. Преминават в нелегалност и стават партизани. Някой от ремсистите са осъдени от Окръжния съд в Сливен.(17)

По време на англо-американските бомбардировки над България известна част от населението е евакуирана. Първата голяма група евакуирани хора идва в Сливен на 30 януари 1944 г. Настанени са в училищата: Сливенска мъжка гимназия „Добри Чинтулов”; Девическо професионално училище „Майчина длъжност”; Държавнопромишлено училище, основни и начални училища. В града продължават да прииждат евакуирани граждани и броят на настанените семейства е 333 с общо 734 души.(18) Много от евакуираните са родени в Сливен и живеят в столицата. От огромно значение за града е прибиваването на режисьора на Народната опера Илия Арнаудов, който предлага в града да се създаде опера. С общите усилия на талантливи сливенски музиканти, начело с учителят по музика в Сливенската мъжка гимназия Мишо Тодоров се поставя началото на Сливенската самодейна опера.(19)

След голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 г. студентите са разпуснати. В Сливен се провежда изпитната сесия на историко-филологическия факултет на Софийския университет. Гражданския комитет и Сливенската студентска корпорация организират специална служба за настаняване на студентите. Корпорацията осигурява квартири за 600 души и две общежития в Сливенската мъжка гимназия и Стопанското училище с още 120 легла. Изпитите се провеждат от 15 до 30 юни от 40 професори, доценти и асистенти и над 1500 студенти. (20)

Сливенци показват своето гостоприемност, щедрост и съчувствие. Събират средства за евакуираните, организират музикални вечери, специални каси и др. за осигуряване на средства за нуждаещите се.(21)

VІІ. ПОСЛЕСЛОВ

След Втората световна война се реализират договореностите между основните сили от антихитлеристката коалиция (СССР, САЩ и Англия) на конференцията в Ялта (февруари 1945 г.) за разпределението на света на сфери на влияние. Според нея България попада в съветската орбита на контрол.



  • Йосиф Сталин казва: „Тази война не е като предишните войни. Който окупира една територия, той налага своята социална система дотам, докъдето е стигнала армията му.”

VІІІ. БЕЛЕЖКИ

(1) Кузманова, А. От Ньой до Крайова. Въпросът за Южна Добруджа в международните отношения (1919 – 1940), С., 1989, с. 83-128

(2). Тошкова, В. България и Третият Райх 1941-1944 г. С., 1975, с. 34

(3). Цветков, П. Светът през ХХ век, Изд. на Нов български университет, 2005, с. 209

(4.) Тошкова, В. България и Третият Райх 1941-1944 г. С., 1975, с. 38

(5.) Държавен архив – Сливен, ф. 304 оп. 1, а. е. 11, л. 34

(6.). Буржоазната опозиция в България 1939- 1944 г., ІІ издание, 1997, С., с. 68

(7) Вълчева, Н. и Жени Жечева. Българите спасители на сънародниците си евреи. В: Хармония в многообразието: толерантността на българския народ – заедно въпреки различията, ИК „Жажда”, С., 2013, с. 109 – 138

(8) Генчев, Н. Външна политика на България (1938-1941), С., 1998, с. 98 - 112

(9) Димитров, И.. Буржоазната опозиция в България 1939- 1944 г., ІІ издание, 1997, С., с. 78 – 112

(10) Държавен архив – Сливен, ф. 344 К, оп. 1, а.е.3,л.12; ф. 16 К, оп. 1 а. е. 24, л.38

(11) Държавен архив – Сливен, ф. 925, оп. 3, а.е. 1, л. 31, 32

(12) Държавен архив – Сливен, ф. 97 К, оп. 1, а. е. 39,л.24 – 35



(13) В. „Изток”, Сливен, № 32, 28.09.1941; № 282, 22.09.1940

(14) Държавен архив – Сливен, ф. 93К, оп.1, а. е. 6, л. 37, 46; а. е. 36, л. 41, 160:

(15) В. „Изток”, Сливен, № 318, 22.09.1941

(16). Държавен архив – Сливен, ф. 93К, оп.1, а. е. 6, л. 56, 57

(17). (Държавен архив – Сливен, ф. 93 оп. 1, а.е. 8, л. 137, 145 – 149, а. е. 29, 7; оп. 2, а. е. 7, л.9; а. е. 10, л. 7, 67, 134, 137, а.е. 29, л. 31; ф. 36 К, оп. 1, а. е. 26, л. 26-28; а. е. 32, л. 34; а. е. 38, л. 2, 166

(18) Държавен архив – Сливен, ф. 46 К, оп. 2, а. е. 93, л. 1

(19) В. „Изток”, Сливен, № 410-411 от 07.04.1944

(20) В. „Изток”, Сливен, № 415, 416-417, 419 от 09.и 30. 06; 27.04. от 1944 г.; Държавен архив – Сливен, ф.46 К, оп. 2, а. е. 8, л. 32, 99

(21) В. „Изток”, Сливен, № 406, 410-411 от 19.02 и 07.04. 1944 г.

ІХ. ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

В. „Изток”, Сливен 1940 – 1944 г.

Държавен архив – Сливен, ф. 16 К, Околийско управление – Котел; ф. 36 К, Околийско управление – Сливен; ф. 46 К Градско общинско управление – Сливен; ф. 93К, Сливенска мъжка гимназия „Добри Чинтулов; ф. 97 К, Образцово народно читалище „Зора”; ф. 304 К, Смесена гимназия гимназия „Царица Йоана” – Нова Загора; Ф. 344 К, Училищно настоятелство – Сливен; ф. 925, Личен фонд „Арнаудов, Георги Петров”

Кузманова, А. От Ньой до Крайова. Въпросът за Южна Добруджа в международните отношения (1919 – 1940), С., 1989

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941-1944 г. С., 1975

Цветков, П. Светът през ХХ век, Изд. на Нов български университет, 2005






Каталог: Konkursi -> 9%20mai
9%20mai -> Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен синовете на сливен
9%20mai -> Природо-математическа гимназия „ добри чинтулов сливен трета пехотна балкано-дравска дивизия (доклад)
9%20mai -> Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен ветерани от втората световна война
Konkursi -> Критерии за оценка на предложенията
9%20mai -> Добри чинтулов” – сливен втора световна война – жертви и разрушения в българия
Konkursi -> От проф д-р Благой Никитов Видин
Konkursi -> Ввму „никола йонков вапцаров” факултет „навигационен”
9%20mai -> Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен българи в защита на демокрацията


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница