Притчи христови

СКРИТОТО СЪКРОВИЩЕ

И пак Христос казва нова притча, в която "небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има и купува оная нива."

Някой човек наема земя, за да я обработва и когато воловете си орат, заровеното съкровище се появява изпод земята. Когато го открива, човек вижда че съдбата е в негови ръце. Заравя златото на скришното му място, връща се у дома си и продава всичко, което има, за да закупи нивата, в която е съкровището. Семейството и съседите му мислят, че действа безразсъдно. Гледат нивата но не виждат никаква стойност в занемарената почва. Но мъжът знае какво прави и когато вече има права над нея, претърсва я основно, за да си вземе скритото съкровище.

Тази притча илюстрира стойността на небесното съкровище и усилието, което трябва да се положи, за да се намери. Онзи, който го откри в нивата, бе готов да се раздели с всичко, което има, да се впусне в неуморна работа за сдобиване със скритото съкровище. Така и за този, който намери небесното съкровище, никоя работа няма да е твърде голяма и никоя жертва толкова скъпа, че да попречат на стремежа му да спечели съкровищата на истината.

В притчата нивата, съдържаща съкровището, представлява Светото писание. А евангелието е съкровището. Даже и земята не е така преплетена със златни жили и изпълнена със скъпоценни неща, както е в Божието слово.

КАК ДА СЕ СКРИЕ

Казано е, че богатствата на евангелието са скрити. Тези, които са мъдри според собствената си преценка, които са горди с обучението си в суетна философия, не възприемат красотата, силата и тайнствеността на спасителния план. Мнозина имат очи, но не виждат, имат уши, но не чуват, имат интелект, но не разпознават скритото съкровище.

Човек може да мине през мястото, където е то. В крайна нужда, може да седне под някое дърво, за да си почине, без да подозира за скритото в корените му богатство. Така бе и с евреите. Истината им бе поверена като златно съкровище. Еврейското богослужение, носещо небесния отпечатък, бе основано лично от самия Христос. Великите спасителни истини бяха обвити в образи и символи. И все пак, когато Той дойде, евреите не познаха Този, към Когото сочеха всичките символи. В ръцете си те държаха Божието слово, но предаваните от поколение на поколение традиции и човешкото тълкуване на писанията им попречи да видят скритата в Исус истина. Духовното значение на Свещените писания бе изгубено. Съкровищницата на цялото знание лежеше отворена за тях, но те не го познаха.

Бог не крие истината Си от хората. Но те чрез начина си на действие са я направили неясна за себе си. Христос даде обилни доказателства на еврейския народ, че Той е Месия; но неговото учение изискваше решителна промяна в живота им. Разбраха, че ако приемат Христос, ще трябва да се откажат от любимите си принципи и традиции, от себичните си безбожни обичаи. Изискваше се жертва за приемане на неизменната вечна истина. Поради това те не биха се съгласили и с най-убедителното доказателство, което Бог е изявил, за да даде чрез Христос доказателства за вярата. Твърдяха, че вярват в старозаветните писания, но при все това отказваха да признаят завета, съдържащ в себе си живота и характера на Христос. Страхуваха се да не би да бъдат убедени да повярват и по този начин принудени да се откажат от предубежденията си. Съкровищата на евангелието, Пътят, Истината и Животът беше сред тях, но те отхвърлиха най-големия дар, който небето може да подари.

"Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата" (Йоан 12:42).

Бяха убедени и вярваха, че Исус е Божият Син, но това не съвпадаше с амбициозните им желания да Го признаят. Нямаха вярата, която би им съхранила небесното съкровище. Те търсеха земни съкровища.

И днес хората ревностно търсят земни богатства. Умовете им са изпълнени със себични, амбициозни мисли. За да придобият светски богатства, почест или сила, те поставят принципите, традициите и човешките изисквания над изискванията на Бога. За такива съкровищата на Словото Му остават скрити.

"Но естествения човек не подбира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно" (I Кор. 2:14).

"Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, за тия, невярващите, чийто ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога" (II Кор. 4:3-4).

Стойността на богатството

Спасителят видя, че хората са погълнати от придобиване на печалби и са изгубили от погледа си вечността. Той се зае да премахне това зло и копнееше да премахне заслепяващото обаяние, което парализираше душата. Като издигна гласа Си, извика: "Понеже какво ще ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?" (Мат. 16:26). Пред падналото човечество Той представи един по-възвишен свят, който хората са изгубили от погледа си, така че да могат да съзрат вечността. Доведе ги до прага на необятността, изпълнена с неописуемото великолепие на Бога и там им показа богатството, което сам прие.

Стойността на това богатство надвишава тази на златото и среброто. Богатствата на земните мини не могат да се сравнят с него.

"Бездната казва: Не е в мен; и морето казва: Не е у мен. Не може да се придобие със злато; и сребро не може да се претегли в замяна с нея. Не може да се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир. Злато и кристал не могат се сравни с нея, нито може да се размени с вещи от най-чисто злато. Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни" (Йов 28:14-18).

Такова е скритото в Писанията съкровище. Библията е великият учебник на Бога в областта на възпитанието. Оня, който се залови да я изследва внимателно, ще намери в нея зародиша на всички знания. И главното, тя съдържа една наука над науките, науката за спасението. Библията е мината на неизследимите богатства на Христос. Истинското висше образование се придобива при изследване и послушание на Божието слово. Но когато Божието слово се оставя настрана и вместо него се предпочитат книги, които не водят до Бога и небесното царство, придобитото образование е изопачаване на името Му.

В природата има великолепни истини. Земята, морето и небето са изпълнени с тях. Те са наши учители. Природата възвестява небесна мъдрост и вечна истина. Но падналият човек не може да ги разбере. Грехът е заслепил зрението му и той не може да тълкува природата, без да я постави над Бога. Уроците, които са в съгласие с истината, не могат да впечатлят онези, които отхвърлят Божието слово.Те приемат поученията на природата тях така изопачено, че с такова знание отвеждат сърцата далеч от Твореца.

Мнозина смятат, че човешката мъдрост е по-благородна от тази на Божествения учител и Божият учебник според тях е старомоден, изтъркан и безинтересен. Но оживените от Светия Дух не го приемат така. Те разбират безценното богатство и биха продали всичко, за да купят нивата, в която се намира то. Вместо книги, съдържащи предположения на мними велики автори, избират словото на Онзи, Който е най-великият автор и учител, появил се някога на света, Който даде живота си за нас, за да можем да придобием безсмъртие.

Резултати от пренебрегване на богатството

Сатана работи върху човешкия ум, като кара хората да мислят, че науката, придобита извън Словото, е прекрасна. Чрез измамливи аргументи той накара Адам и Ева да се усъмнят в Божието слово и на негово място да поставят теория, която води до непослушание. Неговата софистика и днес върши това, което направи в Едем. Учители вплитат в обучението и възпитанието идеи на невярващи писатели и така посяват в умовете на младежите мисли, водещи ги до неверие в Бога и до нарушаване на закона Му. Те не си дават сметка за това, което вършат и не виждат последиците от работата си.

Един ученик може да премине през всички степени на обучение в съвременните училища и колежи. Може да отдаде всичките си сили за придобиване на знания. Но ако няма познания за Бога, ако не е послушен на управляващите съществото му закони, той ще се саморазруши. Лоши навици ще го накарат да пропилее силата си на себепознание. Губи самообладание и не може да разсъждава вярно за неща, които са в най-тясна връзка с него. Лошите му навици ще го опустошат. Не може да е щастлив, защото небрежността му да създаде едни чисти и здравословни принципи, го поставя под владението на навици, които нарушават мира му. Годините му на обучение са изгубени, защото е съсипал себе си. Злоупотребил е с физическите си и умствени сили и храмът на тялото му е в развалини. Той е разрушен и за земния и за бъдния живот. Чрез придобиване на земни знания си мисли, че печели богатство, но отхвърляйки Библията, жертва едно от най-достойните богатства.

Търсене на съкровището

Ние трябва да изследваме Словото на Бога. Трябва да възпитаваме децата си в истините, съдържащи се там. То е едно неизчерпаемо богатство, но хората не успяват да го намерят, защото не търсят дотогава, докато не стане тяхно притежание. Мнозина остават доволни само от едно предположение във връзка с истината. Задоволяват се с повърхностна работа, като приемат, че притежават основното. Приемат думите на другите за истина, като в същото време са твърде лениви, за да пристъпят към прилежна и сериозна работа, представена в Словото като "копаене за скритото съкровище". Човешките изобретения са не само ненадеждни, но и опасни; защото поставят на мястото, където би трябвало да е Бога, човек. Те поставят казаното от хора там, където би трябвало да стои едно: "така казва Господ".

Христос е истината. Неговите думи са истина и имат едно по-дълбоко значение, отколкото изглежда на пръв поглед. Всичките Христови слова имат голяма стойност. Оживените от Светия Дух умове ще я съзрат. Ще осъзнаят скъпоценните камъни на истината, макар и те да са като скрити съкровища.

Човешки теории и спекулации никога няма да доведат до разбиране на Божието слово. Онези, които предполагат, че разбират от философия, мислят, че обясненията им са необходими, за да отключат съкровищата на знанията и да запазят църквата от нахлуване на ереси. Но точно тези обяснения са внесли фалшиви теории и ереси. Хората са правили отчаяни опити, за да обяснят заплетеното според тях в Писанието, но твърде често техните усилия само още повече са затъмнявали онова, което са опитвали да изяснят.

Проповедниците и фарисеите смятаха, че вършат велики дела като учители, поставяйки собствените си тълкувания над Божието Слово, но Христос им каза: "Вие се заблуждавате, защото не познавате Писанията, нито Божията сила" (Марко 12:24). Той ги обвини, че: "преподават човешки заповеди" (Марко 7:7). Макар да бяха учители на Божиите пророчества и макар да се очакваше да разбират Словото Му, те не го изпълняваха. Сатана бе заслепил очите им, така че да не могат да прозрат истинското му значение.

Такава е и днес работата на мнозина. Много църкви са виновни за този грях. Съществува опасност, голяма опасност, мнимите съвременни мъдреци да повторят опита на еврейските учители. Те тълкуват погрешно Божествените пророци и душите биват объркани и обгърнати в тъмнина, заради погрешното схващане на Божествената истина.

Писанията не трябва да се четат на мъждивата светлина на традицията или човешката спекулация. Както не бихме се опитали да дадем светлина на слънцето с фенер, така и не трябва да обясняваме писанията с човешки традиции или въображение. Святото слово на Бога не се нуждае от мъждивата земна светлина на фенера, за да различим великолепието му. То само по себе си е светлина, разкриваща Божията слава и до него всяка друга светлина бледнее.

Трябва да се изследва сериозно и щателно да се проучва. Ленивостта никога няма да бъде възнаградена с определените и ясни схващания на истината. Никакво земно благословение не може да се получи без сериозно, търпеливо, настойчиво усилие. Щом хората желаят да успеят в деловите си начинания, трябва да имат волята да работят и вярата да търсят резултатите. Така и ние не можем да очакваме да спечелим духовни познания, без да се потрудим сериозно. Онези, които желаят да намерят съкровищата на истината, трябва да копаят за тях така, както миньорът копае за скритите в земята съкровища. Няма да е от полза вялата, безучастна работа. И за стари, и за млади е необходимо не само да четат Божието слово, но и да го изследват с цяло сърце, проповядвайки и търсейки истината като скрито съкровище. Онези, които правят така, ще бъдат възнаградени, защото Христос ще даде свежи сили на разума им.

Спасението не зависи от знания върху истината, съдържаща се в Писанията. Божията воля е ние да я притежаваме. Претърсвайте, претърсвайте скъпоценната Библия с жаден ум. Изследвайте Божието Слово както миньорът изследва земята, за да намери златните жилки. Никога не се отказвайте да търсите, докато не се уверите във връзката си с Бога и с волята Му по отношение на вас. Христос заяви: "Каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в мое име, това ще сторя" (Йоан 14:13-14).

Благочестиви и талантливи мъже проглеждаха за вечността, но често се препъваха от неразбиране, защото видимите неща затъмняват великолепието на невидимото. Този, който с успех би търсил скритото съкровище, трябва да се издигне до по-висши стремежи, отколкото са нещата в този свят. Цялата му привързаност и всичките му способности трябва да се съсредоточат в търсенето.

Непослушанието затвори вратата към широките размери на знанието, което трябва да се извлече от Писанията. Да разбираш означава да си послушен на Божиите заповеди. Писанията не трябва да са приспособени към човешката мярка за справедливост и ревност. Могат да бъдат разбрани само от оня, който смирено търси знанието на истината, за да и се подчини.

Задаваш ли си въпроса: Какво да направя, за да се спася? Трябва да се откажеш от предубежденията си и от унаследените и развити представи пред прага на изследването. Ако търсиш в писанията аргументи, чрез които да отстоиш собствените си мнения, никога няма да стигнеш до истината. Търси, за да научиш какво казва Бог. Ако, докато търсиш, се убедиш, че любимите ти мнения не са в хармония с истината, не я тълкувай погрешно, за да я нагодиш към собствената си вяра, но приеми дадената светлина. Отвори ума и сърцето си, за да можеш да съзреш удивителните неща от Божието слово.

Вярата в Христос като Спасител на света изисква признанието на един осветен интелект, контролиран от сърце, което може да различава и цени небесното богатство. Тази вяра е немислима без покаяние и промяна на характера. Да вярваш означава да приемеш богатството на евангелието с всички налагани от него задължения.

"Ако не се роди някой отгоре не може да види Божието царство" (Йоан 3:3). Човек може да го предполага и да си го представя, но само с окото на вярата може да види богатството. Христос даде живота си, за да запази за нас това неоценимо съкровище, но ако няма духовно обновление в Неговата кръв, за чезнещата душа няма и опрощение на греховете, нито пък богатство.

Имаме нужда от просвещението на Светия Дух, за да различаваме истините от Божието слово. Красотата на естествения свят не се вижда, докато слънцето, прогонвайки тъмнината, не ги облее със своята светлина. Така и богатствата в Божието слово не се оценяват, докато не бъдат разкрити от ярките лъчи на Слънцето на праведността.

Светият Дух, изпратен от небето според благосклонността на безкрайната любов, поема нещата от Бога и ги разкрива пред всяка вярваща в Христос душа. Неговата сила запечатва в ума на всеки жизнените истини, от които зависи спасението и пътят на живота става така ясен, че никой няма да се обърка. Когато изследваме Писанията, трябва да се молим светлината от Божия Свят Дух да освети Словото, така че да го разберем и оценим богатството му.

Награда за търсенето

Нека никой не мисли, че знание, което може да се придобие има предел. Дълбините на човешкия интелект могат да се измерят; произведенията на човешки автори могат да се изучат, но и най-високият, най-дълбокият, най-широкият полет на въображението не може да разбере Бога. Над всичко, което можем да схванем, е безкрайността. Ние сме видели само блещукането на Божественото великолепие и безбрежността на знанието и мъдростта; работили сме на повърхността на мината, докато богатата златна руда е под нея, за да възнагради богато оня, копаещият точно за нея. Шахтата трябва да бъде направена по-дълбоко и все по-дълбоко в мината и като резултат ще се появи славното богатство. Чрез истинска вяра божественото знание ще стане достояние на човека.

Всеки, който се рови в Писанията в духа на Христос, ще бъде възнаграден. Когато човек желае да бъде поучаван като малко дете, когато изцяло се подчини на Бога, ще намери истината в Неговото слово. Ако хората бяха послушни, щяха да разберат плана на Божието управление. Небесният свят би отворил за изследване дверите си към пространствата на милост и великолепие. Човешките същества биха били съвсем различни от това, което са сега, защото при изследване на мините на истината хората щяха да се облагородяват. Тайната на изкуплението, въплъщението на Христос, помиряващата Му жертва не биха били така смътни в съзнанието ни, каквито са сега. Биха били не само разбрани по-добре, но и много по-високо оценявани.

В молитвата си до Отец Христос даде един урок на света, който трябва да запечатаме в съзнанието, ума и душата. "А това е вечен живот, да познаят Тебе, единния, истинен Бог и Исуса Христа, Когото Си изпратил" (Йоан 17:3). Това е истинското възпитание. То дава сила. Основаното на опит знание за Бога и изпратеният от Него Исус Христос преобразяват човек в Божие подобие. Това познание му дава господство над самия себе си и довежда всеки импулс и страст от по-низше естество под контрола на по-висшите сили на разума. То прави притежателят му син на Бога и наследник на небесата.

Такова знание се получава при изследване на Божието слово и всяка душа, която дава всичко, за да го има, ще го намери.

"Сине мой, ако приемеш думите ми, и запазиш заповедите ми при себе си, така щото да преклониш ухото си към мъдростта и придадеш сърцето си към разума, ако призовеш благоразумието, и издигнеш гласа си към разума, ако го потърсиш като сребро и го подириш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от Господа и ще намериш познание за Бога" (Притчи 2:1-5).