Притчи христови

БЕЗ СВАТБАРСКА ДРЕХА

Притчата за сватбарската дреха разкрива пред нас поука от най-висше значение. Чрез сватбата е представено съединяването на човечеството с божественото; сватбарската дреха представлява характера, който трябва да притежават всички достойни за участие в сватбата.

Като разбра, че поканата му е неуважена, стопанинът обяви, че никой от поканените няма да вкуси от Неговата вечеря. Но за показалите презрение към царя, бе отсъдено нещо повече от изключване от Неговото присъствие и от трапезата Му. "Изпрати войските и погуби ония убийци и изгори града им".

И в двете притчи на угощението присъстват гости, но втората показва, че е необходима специална подготовка на всички поканени на празненството. Пренебрегналите я, биват изхвърлени. "Царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен с сватбарска дреха. И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. Тогава царят рече на служителите: Вържете му ръцете и нозете и хвърлете го във външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби".

Поканата за празненството бе дадена от Христовите ученици. Нашият Господ бе изпратил дванадесет, а после и седемдесет души с вестта за близостта на Божието царство и призоваваха хората към покаяние и доверие в Евангелието. Но призивът не бе уважен. Поканените на празненството не дойдоха. Служителите бяха изпратени втори път, за да кажат: ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани; и всичко е готово; дойдете на сватба". Това бе посланието, занесено на еврейската нация след разпятието на Христос; но народът, който претендираше, че е Богоизбран, отхвърли Евангелието, донесено им със силата на Светия Дух. Мнозина направиха това по най-оскърбителен начин. Други бяха така вбесени от предложението за спасение и за прощение на оскърбленията, в които се бяха провинили, отхвърляйки Господа на славата, че се нахвърлиха върху носителите на посланието. И тогава се "подигна голямо гонение против църквата" (Деян.8:1). Много мъже и жени бяха хвърлени в затвора, а някои от Господните вестители, като Стефан и Яков, бяха умъртвени.

Така еврейският народ подпечата своето отхвърляне на Божественото милосърдие. Резултатът бе предсказан от Христос в притчата. Царят "изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им". Произнесената присъда сполетя евреите чрез разрушението на Ерусалим и разпиляването на нацията.

С предоставянето на Евангелието на езичниците, поканата за угощението бе възвестена за трети път. Царят каза: "Сватбата е готова, поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба".

Излезлите по кръстопътищата царски служители "събраха колкото намериха, зли и добри". Това бе много смесено общество. Някои от тях нямаха по-реална представа за даващия угощението, отколкото онези, които отхвърлиха призива. Първите поканени не можеха да си позволят да жертват някое светско предимство заради присъствието на царското угощение. А сред онези, които приеха поканата, имаше и такива, които мислеха само за лично облагодетелстване. Те дойдоха да споделят ястията на празненството, но нямаха желание да почетат Царя.

Когато Царят влезе да прегледа гостите, се разкри действителният характер на всеки един от тях. За всеки гост на празненството бе предвидена сватбарска дреха. Тази дреха бе дар от Царя. Носейки я, гостите показваха почитта си към даващия угощението. Но един човек бе облечен в обикновената си делнична дреха. Той бе отказал да направи изисквана от Царя подготовка. Бе пренебрегнал да облече дрехата, осигурена за него на висока цена и така оскърби своя господар. Не можеше да отвърне нищо на царското изискване: "Как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха?" Гостът замълча.Той сечувстваше осъден от собствената си съвест. Тогава царя заповяда: "Вържете му ръцете и нозете и хвърлете го във външната тъмнина".

Царският преглед на гостите на угощението представлява едно съдебно дело. Гостите на евангелското празненство са изповядващите, че служат на Бога; онези, чиито имена са записани в книгата на живота. Но не всички, които изповядват, че са християни, са истински ученици. Преди да се даде заключителната награда, трябва да се реши, кои са годни да споделят наследството на праведните. Това решение трябва да се вземе преди второто идване на Христос в небесните облаци; понеже когато Той дойде, наградата Му е с Него "да отплати на всекиго според каквито са делата му" (Откр. 22:12). Тогава преди Неговото идване характерът на делото на всеки човек ще е определен и отплатата за всеки един от Христовите последователи ще е отмерена според делата му.

Докато хората още живеят на земята, в небесните дворове се провежда изследователния съд. Животът на всички Христови последователи минава на преглед пред Бога. Всички биват изследвани според доклада на небесните книги и участта на всеки се определя завинаги според делата му.

Сватбарската дреха в притчата представя чистия, неопетнен характер на истинските Христови последователи. На църквата е дадено "да се облече в светъл и чист висон", "без петно или бръчка или друго такова нещо" (Ефес. 5:27). Чистият висон, казва Писанието, "е праведните дела на светиите" (Откр. 15:8). Христовата правда, собственият Му безукорен характер е този, който чрез вяра се раздава на всички, които Го приемат като свой личен Спасител. Бялата одежда на невинността обгръщаше нашите първи родители, когато Бог ги постави в светия Едем. Те живееха в пълно съзвучие с Божията воля. Цялата сила на любовта им бе отдадена на техния небесен Отец. Една изящна мека светлина, Божията светлина, обгръщаше святата двойка. Тази дреха от светлина бе символ на духовните одежди на небесната им невинност. Ако бяха останали верни на Бога, тя щеше да продължи да ги обгръща. Но когато грехът нахлу, те скъсаха връзката си с Бога и светлината, която ги обвиваше, изчезна. Голи и посрамени, те се опитаха да заместят небесните одежди със собственоръчно ушити покривала от смокинови листа.

Ето какво са вършили престъпващите Божия закон от деня на непокорството на Адам и Ева. Те са съшивали смокинови листа, за да покрият причинената от престъплението голота. Носели са одеждите на собствената си изобретателност, опитвали са се да покрият греховете си със собствените си дела и да направят себе си приемливи за Бога. Но никога не ще могат да сторят това. Човек не може да изнамери нищо, с което да замести изгубената дреха на своята невинност. Никаква дреха от смокинови листа; никаква светска делнична дреха не може да се носи от седящите заедно с Христос и Неговите свети ангели на сватбената вечеря на Агнето.

Само дрехите, предвидени от самия Христос, могат да ни направят годни да се явим в Божието присъствие. Тези дрехи, одеждите на Своята собствена правда Христос иска да постави върху всяка каеща се, вярваща душа. "Съветвам те", казва Той, "да купиш от Мене...бели дрехи, за да се облечеш, та да не се яви срамотата на твоята голота" (Откр.3:18).

Изтъканата върху небесните станове одежда, не съдържа нито една нишка от човешка мъдрост. В човешкото Си естество Христос изгради един съвършен характер и ни го предлага. "Всичката ни правда е като омърсена дреха" (Ис.64:6). Всяко нещо, което можем да направим със собствени сили, е опетнено от грях. Но Божият Син "се яви да носи греховете (ни). В Него няма грях". Грехът по определение е беззаконие" (I Йоан 3:5,4). Но Христос се покори на всяко изискване на закона. Той каза за Себе Си: "Драго Ми е, Боже Мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми" (Пс.40:8). Когато бе на земята, Той каза на учениците Си: "Аз упазих заповедите на Отца Си" (Йоан 15:10). Чрез съвършеното Си послушание Той направи послушанието спрямо Божиите заповеди възможно за всяко човешко същество. Покорим ли се на Христос, сърцето се съединява с Неговото сърце, волята се превръща в Негова, умът става едно с Неговия ум, помислите са запленени от Него; ние живеем Неговия живот. Ето какво означава да бъдем облечени с одеждата на Неговата правда. Тогава, щом Господ ни гледа, вижда не дрехата от смокинови листа, не и голотата и деформацията от греха, а Своята собствена одежда на правдата, която е съвършеното послушание спрямо закона на Йеова.

Гостите на сватбеното тържество бяха прегледани от царя. Приемаха се само покорилите се на Неговите изисквания и облеклите сватбарската дреха. Така е и с гостите на евангелското празненство. Всички трябва да преминат пред изпитателния поглед на великия Цар и ще бъдат приети само облечените с дрехата на Христовата правда.

Правдата е справедлива деятелност, а всички ще бъдат съдени според делата. Характерите ни се разкриват чрез онова, което вършим. Делата показват истинността на вярата.

Не е достатъчно да вярваме, че Исус не е измамник и че Библейската религия не е изкусно измислена басня. Може да вярваме, че името на Исус е единственото под небето, чрез което човек може да се спаси, и пак да не Го превърнем в наш Спасител чрез вяра. Не е достатъчно да се вярва в теорията на истината. Не е достатъчно да се прави словесна изповед на вярата в Христос и да сме записали имената си в църковния регистър. "Който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в Него: и по това познаваме, че Той пребъдва в нас по Духа, който ни е дал". "И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му" (IїЙоан 3:24; 2:3). Това е истинското потвърждение за обръщение. Каквото и да изповеданието ни, то няма стойност, ако Христос не се разкрива в делата на правдата.

Истината трябва да пусне корен в сърцето. Тя трябва да направлява ума и да регулира чувствата. Целият характер трябва да бъде белязан с Божествени проявления. Всяка йота и точка на Божието слово трябва да бъдат внедрени във всекидневната практика.

Този, който става участник в Божественото естество, ще бъде в хармония с великото Божие мерило за правдата - Неговия свят закон. Това е мярата, с която Бог мери човешките действия. Това ще бъде изпитването на характера в съда. Мнозина твърдят, че чрез Христовата смърт законът е отменен; но в това противоречат на самите думи на Христос: "Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците ...Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине" (Мат.5:17-18). Изкупление заради човешкото престъпване на закона бе онова, заради което Христос отдаде живота си. Ако законът можеше да бъде променен или отстранен, тогава не би било нужно Христос да умира. Чрез Своя земен живот Той почете Божия закон; чрез Своята смърт го възвиси. Той отдаде живота Си в жертва не за да разруши Божия закон, не за да създаде по-ниско мерило, а за да защити правдата, за да покаже, че законът е непроменим, за да бъде утвърден той завинаги.

Сатана твърдеше, че за човека е невъзможно да се покорява на Божиите заповеди и е вярно, че със собствени сили не можем да го направим. Но Христос дойде в човешка плът и чрез съвършеното Си послушание потвърди, че съюзени, човешкото и божественото могат да се покорят на всяко едно от Божиите правила. "А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, сиреч на тия, които вярват в Неговото име" (Йоан 1:12). Тази сила не зависи от човека. Тя иде от Бога. Когато една душа приема Христос, тя приема сила да живее като Него.

Бог изисква съвършенство от Своите чеда. Неговият закон е отпечатък на собствения Му характер и това е образецът за всеки характер. Това необятно мерило е представено на всички, за да не съществува недоразумение за естеството на поданиците, които Бог ще приеме в Царството Си. Христовият живот на земята бе съвършено изявление на Божествения закон. А щом наричащите се с Христовото име станат подобни Нему по характер, ще се покоряват подобно на Него на Божиите заповеди. Тогава Господ ще ги признае и като членове на небесното семейство. Облечени в славната одежда на Христовата правда, те ще имат определеното си място на царското празненство, ще имат право да се присъединят към умитото в кръвта множество.

Дошлият на угощението без сватбарска дреха, представлява състоянието на мнозина в днешния наш свят. Те изповядват, че са християни и предявяват претенция за благословенията и привилегиите на евангелието; но не чувстват нужда от преобразяване на характера. Никога не са чувствали истинско покаяние за греха и не осъзнават нуждата си от Христос и от упражняване на вярата в Него. Не са превъзмогнали наследените си или придобити наклонности към злотворство, но мислят, че са достатъчно добри пред себе си и се облягат на собствените си заслуги, вместо да се уповават на Христос. Те идват на угощението като слушатели на словото, но не са облекли дрехата на Христовата правда.

Мнозина, наричащи себе си християни, са само човешки моралисти. Те са отхвърлили този дар, който единствен може да ги пригоди да прославят Христос като Го представят както подобава на света. Делото на Светия Дух е непознато за тях. Не прилагат на практика Словото. Небесните принципи, които отличават онези, които са едно с Христос от тези, които са едно със света, почти не се различават. Изповядващите Христови последователи не са вече един отделен и избран народ. Разграничителната линия не е ясна. Хората са се подчинили на света, на неговите прояви, обичаи, себичност. Църквата е надминала света в престъпването на закона. Тя всекидневно се обръща към света.

Всички тези хора очакват да бъдат спасени чрез Христовата смърт, а в същото време отказват да живеят Неговия самопожертвувателен живот. Те величаят богатствата на безвъзмездната благодат и се опитват да се покрият с дреха на правда, надявайки се да скрият недъзите на характера си; но техните усилия ще бъдат безполезни в Господния ден.

Христовата правда няма да покрие ни един подхранван грях. Човек може да бъде закононарушител в сърцето си; но ако външно не престъпва закона, светът може да го смята за много почтен. Божият закон обаче наднича в тайните на сърцето. Всяко действие се преценява по подбудите, които го пораждат. Само онова, което е в съответствие с принципите на Божия закон, ще устои в съда.

Бог е любов. Той е показал тази любов, дарявайки ни Христос. Когато "даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот", Той не задържа нищо от Своята придобита собственост (Йоан 3:16). Той даде цялото небе, от което да черпим сила и способност, та да не бъдем отблъснати или победени от нашия голям противник, но любовта на Бога не Го кара да извинява греха. Той не извини греха у Сатана, нито у Адам или у Каин; нито пък ще го извини в друго някое от човешките чеда. Той няма да съучаства в нашите грехове и няма да погледне благосклонно на нашите недостатъци, очаква да ги превъзмогнем в Негово име. Онези, които отхвърлят дара на Христовата правда, отхвърлят качествата на характера, които единствени биха ги направили Божии синове и дъщери. Те отхвърлят единственото, което би могло да ги направи годни за място на сватбеното угощение.

В притчата, когато царят запита: "Как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха?" човекът мълчеше. Така ще бъде и във великия съден ден. Хората може сега да извиняват недъзите на характера си, но в оня ден няма да представят извинение. Изповядващите Христос съвременни църкви са въздигнати до най-високи привилегии. Господ ни се е разкрил в непрестанно нарастващата светлина. Нашите привилегия са далеч по-големи от привилегиите на древния Божи народ. Днес ние притежаваме не само голямата светлина, поверена на Израил, но и прибавени доказателства за великото спасение, донесено ни чрез Христос. Онова, което бе образец и символ на евреите,за нас е реалност. Те имаха историята на Стария завет; ние имаме нея, а също и Новия завет. Притежаваме уверението за един Спасител, Който дойде, един Спасител, Който бе разпнат, Който бе възкресен и обяви над отворения Йосифов гроб: "Аз съм възкресението и живота". В познанието ни за Христос и Неговата любов, Божието царство е поставено сред нас. Христос ни е разкрит в проповеди и запят в песнопения. Духовното угощение е представено пред нас в богато изобилие. Сватбарската дреха, осигурена на необозрима цена, се предлага безвъзмездно на всяка душа. Чрез Божиите вестители ни се представя Христовата правда, оправдание чрез вяра, извънредно големите и скъпоценни обещания на Божието слово, свободен достъп до Отец чрез Христос, блаженството на духа, здраво основаната увереност за вечен живот в Божието царство. Какво е това, което Бог можеше да стори и което да не е сторил за нас в осигуряването на великата вечеря - небесното угощение?

Предвождащите ангели в небето казват: Ние съдействахме така, както ни бе заръчано да направим, отблъснахме армията от зли ангели, изпратихме сияние и светлина в душите на хората, съживявайки спомена им за Божията любов, изразена в Исус. Привлякохме погледите им към Христовия кръст. Сърцата им бяха дълбоко развълнувани от усещането за греха, който разпна Божия Син. Те бяха убедени, видяха стъпките, които трябва да направят, за да се върнат към Бога. Почувстваха силата на Евангелието; сърцата им се смекчиха, когато видяха възвишеността на Божията любов. Те съзряха красотата на Христовия характер. Но за мнозина всичко бе напразно. Те не искаха да се откажат от собствените си привички и характери. Не пожелаха да съблекат земните си дрехи, за да бъдат облечени с небесната одежда. Сърцата им бяха отдадени на алчност. Обичаха повече светските компании, отколкото своя Бог.

Тържествен ще бъде денят на окончателното решение. Апостол Йоан го описва в пророческо видение: "След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на Него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола, и едни книги се разгънаха, разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите" (Откр. 20:11.12).

Скръбна ще е равносметката в оня ден, когато хората ще стоят лице в лице при светлината на вечността. Целият техен живот ще им се представи точно такъв какъвто е бил. Светските удоволствия, богатствата и почестите тогава няма да изглеждат така желани. Тогава хората ще видят, че стойност има единствено правдата, която сега презират. Ще разберат, че са оформили характерите си според измамните примамки на Сатана. Одеждите, които са избрали, са белегът на верността им към първия голям вероотстъпник. Тогава ще видят резултатите от своя избор. Ще добият познание -но, уви, твърде късно! - за последиците от престъпването на Божиите заповеди.

Няма да има бъдеща благодат, през която да се приготвим за вечността. Този е животът, в който трябва да облечем одеждата на Христовата правда. Тази е едничката ни възможност да оформим характери за вечността. Целият ни живот ще се представи точно такъв какъвто е бил. Светските удоволствия, богатствата и почестите тогава няма да изглеждат толкова важни. Тогава хората ще видят, че стойност има единствено правдата, която те презряха. Те ще видят, че са оформили характерите си според измамните примамки на Сатана. Одеждите, които са избрали, са белегът на верността им към първият голям вероотстъпник. Тогава ще видят резултатите от своя избор. Ще добият познание за последиците от престъпването на Божиите заповеди.

Няма да има бъдеща благодат, през която да се приготвим за вечността. Този е животът, в който трябва да облечем одеждата на Христовата правда. Тази е едничката ни възможност да оформим характери за обиталището, което Христос е приготвил за онези, които пазят Неговите заповеди. Дните на нашата благодат бързо отминават. Краят е близо. Дадено ми е предупреждението: "внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и ви постигне оня ден внезапно като примка" (Лука21:34). Пазете се да не би да ви намери неподготвени. Внимавайте да не би да се окажете на царското угощение без сватбарска дреха.

"В час, когато Го не мислите, Човешкият Син иде". "Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамота му" (Мат. 24:44; Откр. 16:15).