Притчите на Крион
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Послепис на писателя:
Все още има някои много духовни хора, които чакат Бог да "направи нещо" за тях. Когато се нуждаят от лечение, те молят Бог да ги излекува, а после се надяват и надяват, и надяват. Когато искат ситуациите около тях да се променят, молят Бог да го свърши и сядат да чакат. Причината за това произтича от факта, че навремето така ставаше и древните текстове го доказват. Всъщност историята за Мойсей е ярък пример за този факт. Бог свършил цялата работа, а Мойсей и народът му получили указания да поемат на път, когато им се каже. От епидемиите до разделянето на водите и изсечените в камък завети, всичко се правело от Бог. Дори когато израилтяните се скитали в пустинята, пак Бог ги хранел всеки ден, спускайки им манна небесна. Такава била старата енергия, преди момента, когато ние, хората, получихме позволение да носим по-голяма енергия и способности. Когато великият юдейски учител на любовта, Исус, тръгнал по Земята, той бил вестоносецът, който ни предал словото, че всичко се променя. Ерата на Божията любов лежала пред нас. Той ни разказал за духовните дарове и ни ги показал. Изнасял прекрасни беседи, извършил велики чудеса, показал на рибарите как се ходи по водата и даже изрекъл думите: "Вие можете да сте като мен!" Неговото послание е съвсем ясно: ние сме новоупълномощени духовни същества, ако изберем да бъдем такива, със силите на самия извор на любовта. Сега се озоваваме на прага на новото хилядолетие и ни се дават още повече дарове, понеже по думите на Крион сме си ги заслужили в тази епоха на любовта. Дори сега, обаче, някои хора смятат, че старите начини на очакване Бог да свърши цялата работа продължават да са в сила - но не е така. В новата енергия ние сме длъжни да съ-творяваме нашата реалност. Сътворяването изисква две същества (за да се получи "съ-то"). Изисква сътрудничество между Божествения източник и Божествената частица в човека, наречена Висшия Аз. Ние сме длъжни да овладеем новите начини за духовна работа в новата енергия на нашата планета. Потресаващите предсказания на Нострадамус ще минат и ще заминат и мнозина ще осъзнаят, че Крион е бил прав. Ние сме в една съвършено нова парадигма за планетата Земя и докато задминаваме предречения край на света, не е зле да започнем да проумяваме как допринасяме духовно за цялостния план и да открием целенасочени начини за работа с Бог, така че да превърнем тази планета във величествено място. Който не направи това, ще бъде много разочарован и няма да разбере какво се е случило. Научете повече за даровете. Вземете набора и го използвайте! Вижте как истината, знанието и мъдростта действат заедно, за да ви дадат по-голяма сила в тази Нова епоха! Бележка на писателя: Това е разказ за една игра, водена между Джейсън и пазителя на пещерата на сътворението. Джейсън изживява изпитание за своя самоконтрол, маскирано като най-обикновено предизвикателство. Виждате ли връзката с нашия живот? *** Джейсън имал видение. Всъщност то било сън, но в случая на Джейсън това било без значение. Джейсън бил много просветлен и често имал видения в сънищата си. Това обаче било много живо и ярко. Джейсън се озовал на входа на голяма пещера и веднага я познал. Това била пещерата на сътворението, хранилището на Акашовите записи, където се пазели всички подробности за човешките същества, които идвали и си отивали от планетата. "О, аз познавам това място!", казал си той. На входа на пещерата стоял нейният пазител. Той явно никак не се впечатлил, че Джейсън се озовал изневиделица пред нея; всъщност, дори го очаквал! Пазителят заговорил: "Джейсън, радвам се да те видя тук. Приготвили сме ти една гатанка - игра за твоята душа." Пазителят се усмихнал и Джейсън разбрал, че го очаква някакво забавление. "Това е чудесно", отбелязал той. "Обожавам игрите." "Хвърли един поглед на пътя", казал пазителят, като открехнал с лекота голямата порта на пещерата. Джейсън видял, че през пещерата минавала права и тясна пътека. Видял, че в другия край на пещерата имало изход, от който прониквала светлина. Пещерата можела да се прекоси съвсем лесно. "Каква е играта?", попитал Джейсън. "Искаме да минеш през пещерата и да стигнеш до изхода, като ще ти дадем един земен час за това", отвърнал пазителят. "Няма проблем", казал Джейсън. "Какво ще получа, ако успея?" "Тук не става въпрос за награда. Смисълът е в самата игра. Самото ти влизане в пещерата е голяма чест. Да извървиш пътеката е изпитание, чиято цел е да стигнеш до изхода. Можеш ли да се справиш?" "Ще успея", казал Джейсън, завладян от спортен дух. Тогава пазителят се отместил, а Джейсън започнал пътуването си. Той влязъл в пещерата. Отново погледнал напред и видял, че изходът се намирал на не повече от един километър пред него. Осъзнавайки, че разполага с предостатъчно време, той спрял за момент, така че очите му да привикнат към приглушеното осветление в пещерата. Поел напред и се възхитил от различните цветове, които виждал. Не след дълго Джейсън започнал да чува различни звуци. Отляво и отдясно долитали звуци от различни събития. "Имам цял час", помислил си Джейсън. "Трябват ми само 15 минути, за да стигна до изхода, така че ще спра и ще проверя какви точно са тези звуци." Той спрял и се обърнал надясно. Тутакси видял рафт, отрупан с блестящи кристали. Джейсън се отклонил внимателно от пътеката и отишъл да разгледа интересните предмети. Върху всеки един от подобните на жезли кристали имало специален надпис. Джейсън уловил полека един, без да го вдига. Моментално се озовал в събитието, описано от тайнствения надпис. Джейсън видял удивителни неща, за които изобщо не подозирал, че съществуват. Видял войни. Видял големи пожари. Видял светлина на фона на мрака. Видял имената на много създания. Какво изживяване! Той наистина бил там! Джейсън не разбирал какво вижда, но се удивил на информацията и му било трудно да пусне кристала - толкова бил завладяващ. Припомняйки си за играта и ограниченото време, Джейсън оставил кристала, все още развълнуван от емоцията на току-що видяното. Когато се върнал на пътя, той осъзнал, че преживяването с кристала му било отнело едва няколко минути. А му се сторило толкова по-дълго! Разполагал с предостатъчно време. Джейсън отново тръгнал напред, но не след дълго чул някакво тънко гласче и спрял. "Какъв е този глас?", запитал се той. "Звучи ми познато." И тогава си дал сметка, че това бил гласът на майка му! Обърнал се вляво и видял друга група кристали на няколко крачки встрани от пътеката. Приближил се до тях и интуитивно познал кристала на майка му, макар че гравираното на него име му се сторило непознато. Застанал пред него, опитвайки се да чуе какво казва тя, но не могъл. Майка му била починала отдавна, но ето че все още я имало - или това било само кристал? Джейсън имал избор. Знаел, че иска да докосне кристала на майка си. Нещо друго му казвало, че това е прекалено интимна постъпка. Джейсън взел да размишлява: "Това е моето семейство, а тя сигурно иска да имам спомен от нея. Така че ще го докосна." И така, той докоснал кристала и моментално попаднал в реалността на многобройните животи на своята майка, а Акашовите записки на нейните изживявания се разгърнали пред него. Видял многобройните й животи и всички години, които била прекарала на планетата, а също и годините, които била прекарала на други места, включително и този, в който присъствал той. После видял и живота, в който тя понастоящем била дете - и той не бил част от него. Всичко било толкова завладяващо, че Джейсън се разплакал при спомена и радостта от нейната служба. "О, това е прекрасно! Каква чудна игра!", възкликнал той в пещерата. И с известно усилие отдръпнал ръцете си, но в този миг осъзнал, че кристалът в съседство принадлежи на баща му. И Джейсън докоснал и него и изживял подобни неща, а после отново си казал: "Това е прекрасно. Какъв урок. Каква чест е всичко това за мен. Аз съм щастливец." Времето вече напредвало. Джейсън знаел, че трябва да побърза, иначе нямало да успее да стигне навреме до изхода. Затова поел бързо по пътеката и почти бил стигнал до изхода, когато чул още един глас. Този път го разпознал като своя собствен! Джейсън се обърнал надясно и видял още един сияещ кристал. Този път разпознал името, понеже върху кристала било гравирано някакво тайно духовно име, което много приличало на арабско писмо и обозначавало неговото астрално име. Джейсън погледнал към изхода на пещерата, който се откроявал на няколко метра пред него, и размислил. Просто не можел да пропусне такава възможност. Свърнал надясно и докоснал кристала със собственото си име. Излишно е да казваме, че Джейсън не успял да излезе от пещерата навреме, за да завърши успешно играта. Той останал там, потънал в собствените си минали животи с голямо разбиране за това кой е и кой би трябвало да бъде, с невероятно разбиране за равносметката кои са били майка му и баща му в неговите минали животи и кой е бил той в техните. След което Джейсън се събудил. Той си помислил: "Какъв чуден сън беше това!" После си спомнил всичко. "О, колко жалко, че не спечелих играта", въздъхнал той. И така, Джейсън продължил живота си постарому, без да разбере истинския смисъл на този сън, но без никакво осъждане на страна на пазителя. Понякога си казвал: "Ех, ако можех да я изиграя отново, щях да постъпя различно. Сега знам къде са уловките." Джейсън така и не разбрал, че играта все още продължавала. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|