Притчите на Крион
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Послепис на писателя:
Много от четящите тази кратка история сигурно смятат, че пътеката през пещерата символизира човешкия живот, а изходът е краят на живота. Всъщност обяснението на Крион е, че пътят наистина е животът, но изходът представлява озарението, самоосъзнава-нето, просветлението и промяната в бъдещето. Така че притчата ни представя едно човешко същество с привидно ясна задача: да извърви пътя от началото до края, без да губи прекалено много време да се оглежда - и ще стигне до края навреме. Всъщност информацията е много по-дълбока. Крион ни разказва, че ние сме възвишените същества, които вървят по планетата, и че докато сме тук, усещаме точно обратното и прекарваме твърде много време в изследване на миналото. Цитирам от Крион, Книга 2: "Крион иска да знаем, че ако звездният играч на играта се замае и застине в неподвижно благоговение пред своите съотборници... играта никога няма да бъде изиграна, още по-малко пък спечелена. Ние трябва да събираме информация като инструмент за собствените ни действия. Никога не бива да изучаваме членовете на нашата поддържаща група до такава степен, че да преустановим собственото си развитие." Регресията е хубаво нещо, стига да не се изкушите да заживеете постоянно в миналото. Изучаването на историята на метафизичната вселена е просветлява-що, стига да не се превърне в единственото ви занимание. Крион знае, че сега по тези теми има повече информация от когато и да било в историята на света - и тя е увлекателна поради нашите нови способности за преценка и интуиция. Но ако целта в живота е да открием нашите лични причини да бъдем тук, да повишим вибрацията на планетата и да продължим самоосъзнато напред, тогава не можем да прекарваме цялото си време във взиране в миналото. Какво бихте направили вие на мястото на Джейсън? Щяхте ли да спрете, когато видите вашия кристал? Знам, че щяхте да го направите. Понякога развлеченията са почти неустоими. Предполагам затова Бог нарича "работа" онова, което правим. 9. СЪРДИТАТА ДЖЕСИКА Бележка на писателя: Преобразяването на гнева и страха в мир и радост е една от любимите теми в историите на Крион. Ето една притча, която ще допадне на много жени, понеже е случай от истинския живот и мнозина са го изпитвали - и продължават да го изпитват. Мъжете също трябва да вникнат в историята, защото може да им бъде от полза в общуването с партньорката. *** Джесика била много мила жена, но била изключително гневлива. Дълбоко под сладката външност врял и кипял гняв, който се самоподклаждал при всяка възможност. Див, отмъстителен и разрушителен гняв. Освен това й пречел и непрекъснато й нашепвал, че не заслужава да живее на този свят. Малцина успявали да видят гнева на Джесика под нейната мила външност. Отстрани тя изглеждала една, но отвътре била съвсем друга, а гневът избивал на най-неподходящи места и моменти. Тези изблици сякаш я ядосвали още. повече - Джесика като че ли се ядосвала, че е разгневена! Тя за нищо на света не искала физиономията й да излъчва гняв, затова го криела и потискала, знаейки, че никак не подхождал на представата за нежна жена в нейната култура. Връзките и взаимоотношенията й били катастрофални. Всяка една завършвала с някое гневно избухване на Джесика - и мъжът повече никога не се връщал. Тя просто не можела да се въздържи. Ядосана за едно или друго, Джесика се чувствала несигурна и въпреки това сърдита. После отново ставала мила и кротка, до следващия път, когато излизала от кожата си и избухвала в гняв. Изблиците били яростни и грозни, а Джесика нямала никаква власт над тях и го знаела. Тя потърсила помощ и малко след това осъзнала, че гневът й се дължал на един инцидент от детството й, понеже Джесика била жертва на сексуален тормоз. Начинът, по който я малтретирал емоционално баща й, бил непростим! Всеки път, когато си спомняла онези моменти, я обземал още по-силен гняв. Ах, как го мразела! Джесика напуснала родния си дом при първата удала й се възможност и оттогава не била виждала баща си. За голяма мъка на вече починалата си майка, Джесика никога не казала защо си е тръгнала толкова сърдита. Майката не била част от проблема, смятала тя, но все пак не можела да й се довери. Джесика се ядосвала и от това. Майка й така не успяла да се превърне в онази най-близка приятелка, както става често в живота. Случило се така, че опитът да намери помощ отвел Джесика до истинско просветление. Тя срещнала приятелка, която изразявала радостта, любовта и покоя, за които Джесика толкова копнеела. Жената я запознала с някои стряскащи концепции за самоуважението и отговорността, които действително звучали логично, но били толкова трудни за усвояване. Но Джесика осъзнала^, че животът имал много по-дълбок смисъл от това да крачиш ядосано насам-натам и се надявала, че ценностната система на тази жена ще й помогне да се освободи от гнева и да се отърве от него веднъж завинаги. И така, по своя нов просветлен път тя попитала една вечер своите ангели и водачи: "Какво да направя, за да се освободя от гнева? Как да постъпя?" И нейните ангели застанали пред нея и казали: "Намери баща си и го погледни в очите!" О-о-о! Това били най-ужасните думи, които била чувала някога Джесика. После я налегнал мракът на страха. Да намери баща си и да види отново лицето му било последното нещо, което би искала да направи! Джесика се ядосала дори на ангелите си, че й предложили такова нещо. Толкова безсънни нощи се измъчвала и терзаела как да избяга от спомена за баща си -а сега ангелите я съветвали да го намери? Никога! Така че попитала отново: "Ангели и водачи, какво да направя, за да намеря покой?" "Намери баща си и се изправи лице в лице с него!", пак отвърнали те. И Джесика отново била обзета от страх. Сякаш отново била дете и видяла противните черни и похотливи очи на баща си. Долавяла алкохола в дъха му и се разтреперила от ужас. Въпреки това тя решила да изпълни заръката на своите водачи. Казала си: "Ще отида там, в най-мрачното място от моето съществуване - действията на баща ми съсипаха живота ми. Не знам какво ще постигна, но поне ще опитам." Издирила баща си и открила, за свое огромно разочарование, че той все още живеел в родния й град. Щяло да бъде много по-лесно, ако се бил запилял нанякъде, но не станало така. Така че страховете й щели да оживеят. Джесика си казала: "Ще го изчакам да се прибере вкъщи, без да е имал време да се напие. Виждам се как ще застана на прага. Ще почукам без страх, а когато отвори, ще му кажа каквото мисля! Ще му кажа колко ужасно постъпи с мен. Ще му кажа, че унищожи моята близост с мама, че съсипа детството ми, а също и връзките ми с мъжете! Ще му кажа всичко, каквото мисля. После ще бъда свободна." Но вечерта преди планираното посещение на Джесика й се случило нещо странно. Бог се намесил в най-критичния час, както често постъпва. Подобно на ангела, който отклонил ръката на Авраам в мига, когато щял да се изправи пред своя най-голям страх, Джесика получила забележително видение. Тя видяла нещата отдалеч. Видяла как двама много добри приятели сключили договор, преди да дойдат на Земята. Успяла да види ролята на съществото, което сега било неин баща, в миналите й животи - като любящ партньор в последния; чудесна, грижовна сестра в живота преди него; и добър приятел още преди това. Видяла, че и двамата били изпълнили своите договори на планетата. Понеже той бил дошъл и извършил презрени дела и бил принуден да живее със спомена за тях. Като най-добри приятели с ума на Бог, те били преп-лели животите си в съвсем логичен договор, преди да дойдат тук, и сега изживявали земната пиеса, която сами били режисирали. Истинността на видението оказало силно въздействие на Джесика. Нима било възможно да е така? Нима всичко това било изпитание между двама предрешени приятели ангели? В отговор на въпроса си тя почувствала зашеметяваща вълна от любов от своите ангели и разбрала, че наистина е така. Джесика разбрала, че е свободна. Разбрала, че гневът е изчезнал, понеже успяла да види любовта в смисъла на своя житейски опит. Бащата бил допринесъл за гнева на нейното изпитание, точно по плана. Сега тя виждала призрака на страха си, който не можел да издържи светлината на истината. Гневът бил отсечен, а Джесика се почувствала съвършено свободна от страха от баща й. Самото й намерение да се изправи срещу страха било достатъчно - като чистото намерение на Авраам да изпълни Божията повеля. В този момент Джесика имала възможността да реши да не се изправи в реална конфронтация със своя баща. Знаела, че вече е изпълнила задачата си и е влязла право в страха си. Изразила искрено намерение да се срещне с него и била удостоена с видението. Получила Божията перспектива и мъдрост. Била преодоляла един житейски урок и сега изпитвала невероятен покой. Но Джесика се почувствала тласната от любовта да стигне докрай. С новопридобита сила и без никакъв гняв или мъст, тя застанала пред вратата на баща си и позвънила. Когато той отворил, Джесика видяла един обрулен, преждевременно състарен човек. На главата му не бил останал нито един косъм, а в очите му се появил шок, когато я познал. Докато стояла пред него, Джесика видяла вътрешната борба в очите му. И му казала искрено, преди да е успял да заговори: "Татко, аз те обичам. Благодаря ти, че направи онова, което трябваше да направиш. Простено ти по всички възможни начини. Аз съм твоята дъщеря, която е спокойна в живота си." Без да каже нищо повече, тя го оставила там да се чуди и мае над случилото се. Джесика нямало как да знае, че баща й бил потиснат и отчаян човек. Преди много години той се бил отказал от някогашните навици, за да остане жив, но животът му бил изпълнен с печал и презрение към самия себе си. Виждате ли, бащата имал проблеми със самоуважението си в своя живот. Той бил изпълнил своята роля и се измъчвал от нейния ужас. Знаел, че постъпката му била непростима, но всяка нощ мечтаел как неговата мила дъщеря ще се върне някой ден при него, за да може да й поиска прошка. Той не намерил сила да я потърси, тъй като много се страхувал, че ще го прогони. Бленувал как дъщеря му ще застане някой ден на прага и ще каже: "Татко, прощавам ти." И ето, че това се случило. От този миг животът му се променил из основи и той си възвърнал способността да се смее. Молитвите му били чути. Получил прошка от единственото същество в Божия план, което можело да му прости, и бащата възвърнал самоуважението си. Тази нощ били спасени два живота - спасени от черната негативност и страха, които толкова дълго ги държал оковани, изцяло благодарение на мъдрите действия на една просветлена дъщеря. Много години по-късна двамата ангели приятели щели да ликуват заедно сред звездите и да разказват как някога са били баща и дъщеря и са издържали с отличие изпита, разбирайки кои са въпреки човешкия си облик. И че истината никога не може да се скрие, когато искаш да бъде разкрита, и как Божията любов винаги побеждава над мрака. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|