Притчите на Крион
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Послепис на писателя:
Наистина ли можем да се освободим от отколешните страхове или дългогодишния гняв чрез самоосъзнаване? Попитайте Джесика, понеже историята е истинска, както и нейната победа. Писмото, което получих след сеанса на живо с Крион, потвърди, че историята действително е описала живота на една от присъстващите. Много мъже и жени успяха да разберат, че когато става въпрос за насилие, жертви няма. Налице е уговорка, като изпитанието е дали човекът ще успее да преодолее смазващото въздействие на гнева и страха. Позволявате ли на тези емоции да ви погълнат и да контролират действията ви, или молите Бог да ви помогне да откриете същността на изпитанието? Откриването на Аза включва разбирането защо сте тук и защо ви се е случило всичко това. Питали ли сте се някога: "Защо точно на мен?" Истинският отговор може да ви срази! Ами ако отговорът гласи: "Понеже сам си го планирал"? Крион казва, че насред най-ужасния страх и гняв се намира най-големият възможен потенциал за любов. Изпитанията са трудни, но наградите при тяхното преодоляване са изпълнени с великолепие и надежда. Способни ли сте на подобно нещо? Със сигурност. Крион ни уверява, че тук идват само най-стойностните същества, за да извървят изпитанията на тази планета. 10. ВЪПРОСИТЕ НА МАЛКОТО ДЕТЕ Бележка на писателя: Почти на всяка майка с малко дете тайничко й се е искало да може да проведе пълноценен, двупосочен и смислен разговор с това безценно създание. Има толкова много неща, които трябва да се кажат на детето! Вижте дали ще успеете да съзрете истинския смисъл на тази притча за магическия разговор между майката и нейния невръстен син. Това е забавна история с много важно послание. *** Човешката майка много се стреснала, когато в пералното помещение се появил един голям ангел. "Какво правиш тук?!" "Ти в кухнята ли ме очакваше?", попитал ангелът. "Не, изобщо не те очаквах!", отвърнала майката. "Защо си тук?" "За да изпълня молбата ти", казал ангелът, сякаш било най-нормалното нещо на света да се появи в дома на някой човек. "Не помня да съм отправяла някаква молба!", възкликнала майката. "Надявам се, че съм поискала нещо добро, а не че си ме дочул да ругая. Когато се ядосам, приказвам какви ли не врели-некипели." "Не, не", отговорил ангелът. "Помниш ли, когато се вгледа в очите на сина си и прошепна: "Ех, де да можехме да си поговорим"? Ами, аз съм тук, за да уредя това. Утре вечер, когато влезеш в детската стая на детето, аз ще бъда там и ще ви позволя да разговаряте един с друг. Ще разполагаш с малко време, в което той ще може да разговаря с теб с интелекта и езика на възрастен човек. Ще ти кажа повече, когато се видим утре." И с тези думи ангелът изчезнал - тихо заобиколил сушилнята и се изнизал през вентилатора. Майката не се изплашила. В края на краищата, тя вярвала в ангелите и неведнъж била посещавала местния ангелски магазин. Нямало откъде да знае, че истинските ангели не обичат ангелски магазини. Изкуствената популярност им отнела удоволствието да се явяват изневиделица пред хората. Някои майки даже искали да научат откъде ангелът си купувал костюмите - страшна обида за един истински, жив ангел. Майката не спала добре тази нощ, а когато сложила своето шестмесечно бебе в креватчето същата вечер, надникнала дълбоко в очите му и казала: "Утре двамата с теб наистина ще си поговорим!" Много се вълнувала. А бебето изгукало в отговор. Майката се заела да обмисля внимателно нещата, които щяла да му разкаже. Откъде да започне? С колко време щяла да разполага? Дали щяла да успее да му разкаже за трудностите в живота? Най-напред обмислила всички неща, които искала да каже на детето, което правело първите си плахи стъпки в живота - че печката пари, а красивият огън боли - но чакай! Ангелът споменал, че детето щяло да разговаря с ума на възрастен човек. Това променяло всичко! Трябвало да му каже как да се държи с момичетата и как се лекува разбито сърце, а също и да не се доверява на всекиго, и да не кара прекалено бързо. О, Боже! Трябвало да му разкаже още толкова други неща за живота като човек. Настъпила следващата вечер и часът за магическия разговор започнал да наближава. Майката чакала в детската стая, приседнала до креватчето на сина си, докато настъпил уреченият час и ангелът отново се появил. "Радвам се да ви видя и двамата", казал бързо ангелът. "Ето правилата на разговора. Мамо, ти можеш само да отговаряш. Синко, ти можеш да зададеш само три въпроса. После всичко свършва." И с тези думи ангелът отново изчезнал - този път през комина на камината. "Това променя всичко", помислила си майката, загледана в сина си. "Сигурно имам халюцинации. Обзалагам се, че синът ми всеки момент ще заспи." Вместо това бебето се надигнало! "Майко", казало детето, "това наистина е вълшебен ден, щом ни събра така. Колко е хубаво да мога да разговарям с теб на този етап от живота ми!" Майката се сепнала и зяпнала от учудване. Даже слюнка й потекла. "Мога да ти задам само три въпроса", продължило малкото момченце от люлката. "Искам да науча толкова много неща!" И докато момченцето обмисляло първия си въпрос, майка му се дивяла на случващото се. "Това е истина", мислела си тя. "Моята син ми говори като голям човек! Какво чудо. Какъв дар." Нямала търпение детето да й зададе първия си въпрос. Дали щял да се отнася до философията, или религията? Сигурно щял да й поиска най-мъдрия съвет, който да го насочи към добра професия или пък щял да я попита как да избере своята спътница в живота - която да му бъде вярна докрай. Момченцето погледнало майка си в очите и задало първия си въпрос. "Майко, когато ме изнасяте вън от къщата, легнал по гръб, се удивлявам от небето. Защо то е синьо?" На майката й идело да изкрещи: "Ти пропиля първия въпрос! Кой го е грижа защо е синьо небето!" Но майката толкова много обичала сина си, че търпеливо отговорила на въпроса според правилата. Обяснила, че атмосферата и кислородните молекули пречупват слънчевата светлина и я правят синя - доколкото й било известно. Отговорът звучал логично. Майката чакала притеснена следващия въпрос. Той сигурно щял да е по-смислен, казала си тя. Сигурно малкият щял да поиска да знае какво да направи с живота си, за да не се окаже без дом или да попадне на лоши другари. "Майко, вторият ми въпрос е следният. Въпреки че съм тук едва от шест месеца, забелязвам, че понякога навън е горещо, а друг път студено. Защо е така?" Майката била сразена. Още един въпрос, пропилян за глупости! Как било възможно, зачудила се тя. Синът й бил невинен и наблюдателен. Въпросът му бил важен за него и тя ценяла този магически момент, който споделяли. Затова се опитала да му обясни за Земята и Слънцето и как Земята се накланя леко, докато обикаля около Слънцето, предизвиквайки зима и лято, студ и горещина. Накрая настъпил моментът за последния въпрос. Разговорът продължавал вече тридесет минути, а те не си били казали почти нищо. "Мамо, обичам те!", възкликнал синът. "Но как да разбера, че наистина си моята майка? Имаш ли някакво доказателство?" Що за въпрос бил това? Откъде дошъл? Коя друга би могла да е майка му? Не се ли била грижила за него всеки ден от живота му? Какво разочарование се оказал целият този разговор. На майката чак й се приискало да излезе и да изтича в пералнята, където започнало всичко. Представила си как щяла да натика ангела в сушилнята следващия път, когато го видела. А синът й, ококорил широко невинните си очи, очаквал отговор. Майката заплакала, но протегнала ръце и казала: "Погледни пръстите ми; те са същите като твоите. Краката и лицето ми приличат на твоето. Изражението ми на радост и любов е същото като твоето. Аз наистина съм твоята майка. Имаме еднакви очи и уста - виж!" Детето останало доволно от отговора, затова се катурнало полекичка в креватчето си и заспало. Това ли било всичко? Чудото на общуването минало и заминало, а майката не успяла да проведе смислен разговор със своя красив син. Какво станало? Какво се объркало? Тя прекарала много време в мисли за това и оплакала безцелното пропиляване на подобно събитие. И тогава ангелът отново се появил - през сифона в банята. "Върви си", казала майката, още преди той да заговори. "Ти се оказа голямо разочарование." "Дадох ти предостатъчно време", казал кротко ангелът. "Не аз измислих въпросите." "Какъв беше смисълът? Защо синът ми не попита нищо значимо? Ти ми каза, че ще разсъждава с ума на възрастен, но той ми зададе детски въпроси. Ти ме измами с твоето така-наречено чудо." "Скъпа моя", отвърнал ангелът, "въпреки че на ( сина ти му бяха дадени езикът и интелектът на възрастен, той притежава мъдростта и опита на шестте месеца, през които е бил на Земята. Затова неговите въпроси бяха най-значимите, които можеше да измисли, а ти успя да им отговориш. Дори на последния, който ти беше зададен със страх, ти отговори правилно. Освен това му предаде любовта си, докато бяхте заедно и не прояви нетърпение. Той направи всичко по силите си и беше честен. Какво по-добро от това?" Майката седнала от слисване. Не била помислила за това. Синът й бил измислил най-умните въпроси в рамките на способностите си. Как можел да знае какво да попита, щом не притежавал нейната мъдрост? А ако по някакъв начин бил получил тази мъдрост, нямало да попита нищо! Без повече приказки, ангелът си тръгнал за последен път - но този път излетял през прозореца. Майката се върнала до креватчето и дълго време съзерцавала своя скъпоценен син. "Ти се постара много, сине", прошепнала тихо тя. "Хубаво е, че можахме да си поговорим." Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|