Приятел на сократ
Несправедливостта може ли да бъде понякога нещо добро?
Изтегляне 0.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Намесата на Калий
- Намесата на Алкивиад и Критий
- Интермедия 19 на Продик и Хипий
- Протагор разпитва Сократ за стиховете на Симонид
Несправедливостта може ли да бъде понякога нещо добро?
неправди, са разумни?
някаква неправда?
полезни за хората. Струваше ми се, че Протагор вече почна да се дразни, да става неспокоен и че отговорите го подлагат на мъчение. Като го гледах в такова състояние, внимателно и кротко го попитах:
никак не са полезни? И нещата от втория вид ли наричаш добри?18
хиляди други работи, които са вредни за хората, а други, които са им полезни; едни неща за хората са безразлични, но за конете не; някои неща са по-полезни само за воловете, а другисамо за кучетата; други неща пък не са полезни за никое животно, но за дърветата; но някои неща, които са полезни за корените на дървото, се оказват вредни за пъпките им, както например торът е нещо добро за всички растения, ако се хвърли около корените им, но ако искаш да го хвърлиш върху нежните клонки и младите вейки, те ще умрат напълно. Също така и маслиновото масло е извънредно вредно за всички растения и най-вредно за козината на животните, докато то помага на космите и тялото на човека. Така доброто е нещо разнообразно и се явява под толкова форми, та в този случай за човека едно и също нещо се оказва добро за външността на тялото, а извънредно вредно за вътрешността. Поради това именно всички лекари забраняват на болните да употребяват маслиново масло освен съвсем малко в яденето, колкото само да се отстрани неприятната миризма на различните храни и ястия. Спор между Сократ и Протагор как да се води разговорът. След тези думи всички присъствуващи изразиха шумно одобрението си за хубавата му реч, а аз казах:
забравям за какво става дума. Също както, ако бях се случил глух, ти щеше да сметнеш, че ако искаш да приказваш с мен, трябва да ми говориш по-високо, отколкото на другите, така и сега, понеже в момента си с човек, който забравя, отсичай малко отговорите си и ги прави по-къси, за да мога да те следвам.
— Всеки случай чувал съм, че ти си в състояние на една и съща тема да говориш толкова дълго, колкото искаш, както и да научиш на това и учениците си, без да изпускаш ни най-малко нишката на разговора, а също така и толкова кратко, та никой да не може да говори по-кратко от теб. Ако искаш да разговаряш с мен, постъпи по втория начин — да се изказваш кратко.
ти искаш от мен, да разговарям тъй, както иска моят събеседник, аз нямаше да се покажа по-добър от никого, нито на Протагор щеше да излезе име в Гърция. А аз — понеже забелязах, че сам не е доволен от отговорите си по-горе и че не би имал желание да продължи доброволно разговора, ако отговаря на въпроси — като разбрах, че нямам вече никаква работа в разговора, казах:
обаче ще разговарям с теб тогава, когато ти поискаш да водиш разговора така, че да мога да те следвам. Както се разправя за теб, а и ти сам го твърдиш, ти си способен да водиш разговори и с дълги, и с кратки изказвания — ти си вещ човек. Аз обаче не съм в състояние да се справям с дълги речи, въпреки желанието ми да мога. Но понеже ти можеш и двете неща, трябваше да ми отстъпиш, за да се състоеше разговорът. Сега, понеже не искаш, а аз имам една работа и не бих имал време за дългите ти речи — трябва да вървя на едно място, — ще си ида, макар че щях да те слушам може би и в този случай с голямо удоволствие. Намесата на Калий С тези думи станах да си вървя, но в този момент Калий ме хвана за ръката с дясната си ръка, а с лявата ей за този плащ и ми каза:
Затова те моля да останеш с нас. Аз не бих слушал нищо с по-голямо удоволствие от един разговор между теб и Протагор. Направи това удоволствие на всички ни! А аз — вече бях станал, за да изляза — отговорих:
сега те похвалявам и те обичам, така че бих искал да ти направя това удоволствие, ако би ми поискал нещо възможно. А сега е също, ако би ми поискал да тичам с бегача Хризон от Химера, който е в разцвета на силите си, или да надбягвам, или да догонвам някой от бегачите на дълги разстояния или някой от бързоходните вестители. Бих ти казал, че аз много повече от теб бих искал да ги следвам в бягането, но не мога, и ако ти би поискал да видиш мен и Хризон да тичаме заедно, би трябвало да помолиш Хризон да отстъпи: понеже аз не мога да тичам бързо, докато той може да тича бавно. Ако следователно имаш желание да слушаш мен и Протагор, помоли него, както отначало ми отговаряше кратко и само това, което го попитах, да ми отговаря и сега по този начин. Ако не, кой е начинът да продължаваме разговора? Понеже според мен разговор между хора и публична реч са различни неща.
бъде позволено на него да говори така, както желае, а на теб — както ти желаеш. Намесата на Алкивиад и Критий Тогава се намеси Алкивиад:
отстъпва в това отношение на Протагор, но във владеенето на диалога, в това да даде и поиска обяснение за известно твърдение, бих се учудил, ако отстъпи пред някого. Ако от твоя страна Протагор се признава в диалога по-долу, това ще бъде достатъчно и за Сократ. Ако обаче претендира обратното, нека води диалога с въпроси и отговори, без при всеки въпрос да проточва дълга реч, да избягва обосноваването, да не желае да даде обяснение и да протака, докато повечето слушатели забравят за какво е въпросът. Аз гарантирам, че Сократ няма да забравя и когато казва, че е е къса памет, той се шегува. Според мен Сократ има повече право: всеки трябва да покаже на какво е способен. След Алкивиад Критий, мисля, беше този, който взе думата:
Алкивиад винаги обича да побеждава в това, което предприеме. Ние обаче не трябва да вземеме страната нито на Сократ, нито на Протагор, но да помолим и двамата да не прекъсват разговора ни по средата. Интермедия19 на Продик и Хипий След тези думи Продик каза:
трябва да бъдат безпристрастни към двамата, които водят разговора, без обаче да бъдат неутрални. Това не е едно и също нещо: те трябва да чуят и двамата, но не и да им дадат една и съща оценка, но на по-учения повече, а на по-малко учения по-малко. Аз самият, Протагоре и Сократе, ви моля да отстъпите и да спорите по тези проблеми, но не и да се карате: понеже приятелите помежду си спорят с благоразположение, а противници неприятели се карат. По този начин и нашето събрание би станало красиво. Вие, които говорите, най-вече така бихте получили нашето одобрение, не нашата похвала: понеже одобрението идва от душата на слушателите без всякаква преструвка, а похвалата често е лъжлива дума и против мнението им. Ние пък, които слушаме, бихме изпитвали по този начин най-голяма радост, не наслаждение: понеже радост се изпитва при научаването на нещо, при схващането с мисълта на някаква идея, а наслаждението при ядене или при някакво друго приятно за тялото усещане20. Тези думи на Продик се изпратиха с одобрение от много голяма част от присъствуващите. След Продик ученият Хипий каза:
по природа, а не по закон21. Нещата, които са подобни, са сродни по природа, докато законът, «който е тиран на хората», в много отношения се отнася насилствено към природата. Следователно за нас, които познаваме природата на нещата, които сме най-учени между гърците и които поради самия този факт сме се събрали сега в самия пританей22 на гръцкото знание23 и в този най-голям и най-щастлив дом в града е срамно да не покажем нещо, което подобава на нашето достойнство, но като най-посредствените хора да сме в не- съгласие помежду си. Затова аз ви моля и ви съветвам, Протагоре и Сократе, да дойдете при нашето примирително посредничество до нещо средно, та нито ти да искаш тази точна и прекалено кратка форма на диалога, ако това не е приятно на Протагор, но да отпуснеш юздите на думите си, за да ни се покажеш с по-голямо великолепие и изящество, нито пък Протагор от своя страна да разпусне на попътния вятър целите платна, да бяга по морето на думите и земята да се скрие от погледа му, но и двамата карайте по някакъв среден път. Постъпете така и ме послушайте, изберете някого за арбитър, председател, притан, който ще бди речта на всеки един от вас да бъде в умерени граници. Това предложение се понрави на присъствуващите, всички изказаха одобрението си, а Калий заяви, че няма да ме пусне, и ме помолиха да избера арбитър. Аз отвърнах, че би било обидно да изберем арбитър за думите си, понеже, ако избраният стои по-долу от нас, съвсем няма да е право някой по-долен да бъде арбитър на хора, които стоят по-високо от него; а ако бъде еднакъв с нас, също така не е право, понеже този,който е като нас,ще постъпи също като нас, така че неговият избор ще бъде излишен. «Ще изберете някой, който стои по-горе от вас» — ще ни се възрази. В действителност обаче според мен е невъзможно да изберете тук някой по-учен от Протагор. Ако пък изберете някой, който в нищо не е по-добър, но го провъзгласите за такъв, това ще бъде обидно за него да му изберете председател като на някакъв посредствен човек. На мен това ми е съвършено безразлично. Но за да може да се състои събранието и разговорът ни, който желаете, аз искам да постъпя така. Ако Протагор не ще да отговаря, нека той ми задава въпроси, а аз ще му отговарям, като същевременно ще се опитам да му покажа как аз разбирам, че трябва да отговаря човек, в случай че бъде запитан. След като му отговоря на всичко, за което желае да ме пита, нека уточни още веднъж своите схващания, като от своя страна ми отговаря. Ако не се покаже готов да отговаря на самия въпрос, вие и аз заедно ще го помолим, както вие сега мен, да не разваля разговора ни. Поради това няма никаква нужда от един арбитър, но всички ще бъдете жури. Всички решиха, че така трябва да се постъпи. Протагор никак не искаше, но все пак беше принуден да се съгласи да запитва, а когато достатъчно е питал, той още веднъж ще се уясни, като отговаря накратко. Ето по какъв начин той започна своите въпроси.
познаването на поезията, т. е. да може да разбира казаното от поетите, кое в произведенията им е добро и кое не, да знае да различава едното от другото и в случай че бъде запитан, да даде обяснения. Затова именно сега моят въпрос ще засегне същата проблема, която аз и ти преди малко третирахме, именно добродетелта, но пренесена в поезията — в това само ще бъде разликата. В едно от своите произведения Симонид казва на Скопас, син на Креон Тесалиеца: Всъщност добър човек наистина да станеш е трудно, с ръце, крака и ум четвъртит24, безукорно създаден. Ти знаеш тази поема, нали, или да ти я кажа цялата?
— Много добре. В такъв случай смяташ ли я за хубаво и добро произведение, или не?
Аз съвсем не съм в тон с думите на Питак, макар и казани от мъдър мъж: трудно е, казва, да си добър. Представяш ли си, че същият поет е автор и на тези, и на по-горните стихове?
известно право. — А на теб не ти ли се струва?
себе си, когато отначало сам твърди, че е «трудно да станеш добър човек», а малко по-нататък в поемата забравя това и срещайки у Питак същите думи, че е «трудно да си добър», го укорява и казва, че не може да се съгласи с него, който изказва същата мисъл като него самия ?Но когато той укорява този, който казва същата мисъл като него самия, ясно е, че укорява себе си, така че или в първия случай няма право, или във втория. Тези думи на Протагор предизвикаха шумното одобрение на слушателите. При акламациите, с които се приеха думите му, на мен, също като че бях ударен от добър боксьор, отначало ми причерня пред очите и ми се зави свят. След това, да ти кажа право, за да имам време да размисля, както казва поетът, аз се обърнах към Продик и го повиках:
така, аз мисля да те повикам на помощ. Омир разказва за Скамандър, който, нападнат от Ахил, се обръща за помощ към Симоейс о думите: «Мили братко, да обуздаем двама силата на този мъж.25» Така и аз те призовавам да не би Протагор «да съсипе»26 нашия Симонид. Спасяването на Симонид има действително нужда от твоето тънко чувство, с помощта на което ти правиш разлика в значението между «желая» и «искам» и много други хубави неща, които ни каза преди малко. Сега виж дали и ти си на моето мнение. Не ми се струва Симонид да си противоречи. Най-напред, Продике, дай ни твоето мнение. Мислиш ли, че «да станеш» и «да си», са идентични или с различно значение?
наистина добър човек»?
Понеже Питак не казва, както Симонид, «трудно е да станеш добър», но «да си». Това не е едно и също нещо, Протагоре, както казва и Продик, «да си» и «да станеш». А ако «да си» няма същото значение, както «да станеш», Симонид не си противоречи. Може би и Продик, и мнозина други биха казали според Хезиод, че е трудно да станеш добър: «Боговете са поставили пред добродетелта потта; но когато някой достигне нейния връх, след това лесно може да я запази въпреки трудностите, които създава.27» Продик одобри моите думи, а Протагор каза:
Аз отвърнах:
лекуването ми влошава болестта.
нещо леко, понеже според общото мнение то е най-мъчното от всичко. А аз му отговорих:
изглежда, Протагоре, че знанието на Продик е наистина божествено и древно, че то започва от Симонид или че е дори още по-древно. Ти, който знаеш много други неща, изглежда, че не го познаваш, не както аз го познавам, понеже съм ученик на Продик. И сега, струва ми се, не разбираш, че Симонид не схваща думата «трудно» в същото значение, както ти. Случаят прилича на този с думата «страшен», при която Продик всеки път ми обръща внимание, когато похваля било теб, било някой друг с думите «Протагор е страшно учен човек», и ме пита не се ли срамувам да наричам добрите неща страшни. «Понеже, казва, страшното нещо е лошо. Никой никога не говори за страшно богатство, нито за страшен мир или пък за страшно здраве, но за страшна болест, страшна война и страшна бедност, понеже страшното нещо е лошо.» Така може би и думата «трудно» п кеосците, и Симонид схващат в смисъл на «лошо» или на нещо друго, което ти не разбираш. Затова нека попитаме Продик, понеже е право него да питаме за езика на Симонид. Продике, какво разбира Симонид под «трудно»?28 — «Лошо» — отвърна той.
едно, че го е чул да казва «лошо е да си добър»
това и че напада Питак, понеже като лесбосец, отхранен във варварски език, не е знаел да различава добре значението на думите?
това?
Протагор. — Аз знам много добре, че и Симонид е употребил думата «трудно» като всички нас не в смисъл на «лошо», но със значението «това, което не може да бъде лесно, но се получава с много труд».
шегува, изглежда, че иска да те изпита дали ще си в състояние да защитиш твърдението си. Че Симонид не схваща думата «трудно» като «лошо», имаме силно доказателство в това, което казва веднага след тези думи: Само бог би имал тази привилегия. Понеже не казва това, именно «лошо е да си добър», той твърди по-долу, че само бог би имал това и определя тази привилегия само на бог. Иначе Продик би ни представил Симонид за някакъв необуздан човек и съвсем не от Кеос. Каква е според мен мисълта на Симонид в тази поема, аз съм готов да ти кажа, ако желаеш да ме изпиташ доколко мога да боравя, както ти казваш, с поезия. Ако предпочиташ, готов съм да те слушам. На това мое предложение Протагор отвърна:
Любовта към науката30 е по-стара и по-силна в Крит и в Лакедемон, отколкото където и да било в Гърция, и там има най-много софисти. Критяните и лакедемонците обаче отричат това и се преструват на неуки, за да не ги разберат, че в знанието те стоят над всички гърци, както онези софисти, за които говори и Протагор, но да ги смятат, че те ги превъзхождат само в боя и мъжеството, понеже мислят, че ако другите разберат в какво именно ги превъзхождат, всички ще почнат да култивират това нещо, именно знанието. Като скриват истинската причина, те мамят лаконските подражатели в другите градове, които в стремежа си да ги подражават си разкъсват един друг ушите.обвиват си краката с кожени ремъци, занимават се много с телесни упражнения и носят къси наметки, понеже смятат, че посредством тези неща лакедемонците превъзхождат останалите гърци. Но когато лакедемонците поискат да беседват свободно със своите софисти и вече им е омръзнало да се срещат тайно с тях, изгонват от града си както лаконските подражатели, така и ако в града им пребивава някой чужденец и общуват със софистите в тяхно отсъствие, а освен това не позволяват, също както критяните, на никой младеж да отива в други градове, за да не се отучат от това, на което ги учат в родината им. В тези държави има не само мъже, които се гордеят с образованието си, но и жени. Вие бихте разбрали, че имам право, като твърдя, че лакедемонците получават превъзходно образование в науката и в ораторското изкуство, от следното: Ако някой иска да разговаря с най-обикновения лакедемонец, най-напред той ще го намери в много отношения за твърде посредствен във воденето на разговор, но после, в даден момент, лакедемонецът подхвърля като страшно добър стрелец някой забележителен израз, кратък и сбит, така че неговият събеседник не изглежда пред него повече от дете. Както наши съвременници, така и наши предшественици са разбрали това нещо, че да се подражават лакедемонците, значи много повече да се култивира науката, отколкото гимнастиката, понеже са схванали, че този, който може да употребява такива изрази, е крайно образован човек. Между тях са били Талес от Милет, Питак от Митилене, Биас от Приене, нашият съотечественик Солон, Клеобул от Линдос, Мизон от Хенея и на седмо място се споменава Хилон от Лакедемон31. Всички те са били ревностни почитатели и ученици на лакедемонското възпитание. И ние бихме разбрали, че такава е била тяхната наука, от произнесените от всеки един от тях кратки и достойни за запомняне изречения, които те, събрани в храма на Аполон в Делфи, са му поднесли като първи плодове на своята мъдрост и са му посветили надписите, които всички повтарят: «Познай себе си» и «Нищо неумерено». Но защо казвам всичко това? Защото такъв е бил характерът на старата наука — известна лаконическа краткост. Естествено от своя страна се е разпространявал и този Питаков израз, който са славели мъдреците: «Мъчно е да си добър.» Симонид, понеже имал честолюбието да блесне със знанието си, разбрал, че ако свали тази максима, също както ако би победил някой прославен атлет, тон самият ще се прослави между съвременниците си. Срещу тази максима и с тази коварна цел — да я повали — той е съчинил, както ми се струва, цялата тази поема. Но нека я разгледаме всички заедно, за да видим дали действително имам право. Би изглеждало безсмислено, ако желаейки да каже, че е трудно да станеш добър, да вмъкне още в самото начало на поемата „в същност”32. Изглежда, че вмъкването на тази дума не би имало никакъв смисъл, ако не се схване, че Симонид я казва, спорейки с Питаковите думи. Питак казва: «Трудно е да си добър», той оспорва това и казва: «Не, в същност трудно е да станеш добър, Питаке, наистина», не «наистина добър», думата «наистина» не се отнася към «добър», като че ли някои са наистина добри, а други са добри, но не наистина — това би било глупаво от страна на Симонид. Думата «наистина» трябва да бъде поставена на друго място в поемата33. Най-напред Симонид дава да се подразберат Питаковите думи, също като чели бихме имали разговор между Питак и него. Питак казва: «Хора, трудно е да си добър», а той му отговаря: «Питаке, не си прав. Не да си, но в същност да станеш добър човек, с ръце, крака и ум четвъртит безукорно създаден, това е трудно наистина.» По този начин ми се струва, че логически се обяснява вмъкването на «в същност» и се оправдава поставянето на «наистина» накрая. Целият по-нататъшен текст свидетелствува, че това е искал да каже. Много неща има, които могат да покажат, че всяка една част от поемата е хубаво написана. Тя показва много изящество и грижа. Би било обаче твърде дълго да я разглеждаме по този начин. Нека разгледаме нейния общ вид и идея, именно че цялата поема е повече от всичко едно отричане от Питаковата максима. В продължението Симонид говори така, както ако би поддържал теза: «Да станеш в същност добър човек, е трудно наистина, възможно е впрочем само за известно време; но този, който е станал добър, да остане в това положение и да бъде добър човек, както ти казваш, Питаке, не е възможно и не е човешко, но само бог би имал тази привилегия.» Човек не е възможно да не е лош, когато го повали неотразимо нещастие. Кого поваля в началото на плаването неотразимо нещастие? Явно, че не някой сведущ човек, понеже несведущият човек е винаги долу. Както никой не би свалил този, който лежи, но този, който е прав, така едно неотразимо нещастие би повалило този, който е могъл някога да се справя, а не и този, който никога не е бил в състояние да стори това. Един кормчия може да го направи безпомощен връхлетяла го силна буря, един земеделец — лошо време, един лекар — съответно. Един благороден човек е възможно да стане лош, както ни свидетелствува и един друг поет, който казва34: Но един добър човек може някога да се покаже лош, а друг път благороден. Лошият човек е невъзможно да стане лош, той е по необходимост винаги такъв. Така че един човек, който може да се справя, един знаещ и добър човек, «когато го повали неотразимо нещастие, не е възможно да не е лош». А ти, Питаке, казваш «трудно е да си добър». В същност трудно е да станеш, макар че е възможно.но да си,е невъзможно. Понеже всеки човек, ако е добре, е добър, а лош, ако е зле.35 Какво значи успех в литературата и коя е причината човек да е добър в тази област? Очевидно познаването на литературата. Коя е причината за успеха на един добър лекар? Очевидно знанието да се лекуват болните. «Лош, ако е зле.» Кой би станал лош лекар? Очевидно този, който е имал, първо, възможност да бъде лекар и, второ, възможност да бъде добър лекар, понеже само такъв човек би станал лош лекар. Ние, които не разбираме от медицина, каквито и неуспехи да претърпим, не бихме станали никога лекари, нито архитекти, нито пък нещо друго подобно. Който не би станал лекар, понеже е претърпял неуспех, очевидно няма да бъде и лош лекар. Така и добрият човек понякога би станал лош било от времето, било от умора, било от болест, било пък от някакъв друг нещастен случай; понеже това е единственото истинско нещастие, да бъдем лишени от знание. А лошият човек никога не може да стане лош, понеже е винаги такъв, и за да може да стане лош, той е трябвало по-напред да стане добър. Тъй че въпросният пасаж на поемата клони към това именно, че човек не може да е добър, да остане постоянно добър, но може да стане добър, а след това също така лош. «И най-дълго остават съвършени хора тези, които боговете биха обичали.» Следователно всички тези думи са към Питак, което става още по-ясно от по-нататъшния текст на поемата. Понеже Симонид казва: Затова аз никога няма да хвърля своя дял от живота в празна и безплодна надежда да търся невъзможното — напълно безукорен човек между всички нас, които получаваме плода на широката земя. След всичко това, ако го намеря, ще ви го кажа. Така силно той напада в цялата поема думите на Питак: Всички похвалявам и обичам доброволно, които не вършат нищо срамно. Дори боговете не могат да се борят с необходимостта. И тези думи са казани срещу същата мисъл. Понеже Симонид не е бил толкова невежа, та да казва, че хвали тези, които не вършат доброволно36 нищо лошо, като че ли има някои, които доброволно вършат лошо. Понеже аз съм почти уверен в това, никой мъдър не мисли, че някой доброволно греши и върши на драго сърце срамни и лоши неща, но знае много добре, че всички, които вършат срамни и лоши неща, ги правят против волята си. Без съмнение и Симонид казва, че похвалява тези, които не вършат доброволно лоши неща, но думата «доброволно» се отнася до него. Понеже е смятал, че често един изящен човек може да принуди себе си да засвидетелствува приятелски чувства или пък да изкаже похвала на някого. Например често може да се случи някой да има разногласия с майка, баща, отечество или нещо подобно. В подобен случай лошите гледат с радост и с укори изтъкват и обвиняват лошите черти на своите родители или на отечеството си, за да не получават укори и упреци от хората, че не се грижат за тях; така че затова отправят към тях още повече укори и доброволно прибавят неприязнени чувства към тези, които по необходимост имат. Добрите обаче се мъчат да скриват грешките на своите близки и да изказват похвали и ако се разгневят срещу родителите или отечеството, в случай че последните са извършили някаква несправедливост към тях, те гледат да се успокоят и да забравят огорчението си и дори се насилват да ги обичат и хвалят. Често, мисля, и самият Симонид е трябвало да хвали и слави някой тиран или друг такъв човек не доброволно, но по принуждение. Това именно той казва и на Питак: Аз, Питаке, не те укорявам от любов към укорите, понеже: на мен ми стига някой да не е лош или много некадърен, но да е човек със здраво чувство и да знае полезната за държавата правда. Аз няма да го укорявам със сарказъм, понеже не обичам саркастичните укори. Родът на глупците е безброен, така че, ако на някого прави удоволствие да укорява, той би могъл да задоволи своя вкус към укори: Всичко е хубаво, стига да не се намесват срамни неща. Симонид не говори в този смисъл, както ако беше казал, че всичко е бяло, ако няма черно — това би било съвсем смешно, — но че приема една среда, за да не отправя укори. «Аз не търся — казва той — напълно безукорен човек между всички нас, които получаваме плодана широката земя. След всичко това, ако го намеря, ще ви го кажа. Така че затова именно аз не ще хваля никого, но на мен ми стига човек да е средна хубост и да не върши лоши неща, понеже аз всички обичам и похвалявам — и на това място той си служи с диалекта на Митилене, понеже се обръща към Питак: Всички похвалявам и обичам доброволно — тук след думата «доброволно» трябва да се прекъсне фразата, — които не вършат нищо срамно, но има и хора, които аз хваля и обичам против волята си. Така че, Питаке, ако ти беше казал нещо горе-долу подходящо и вярно, аз никога нямаше да те укоря. А сега, понеже лъжеш, и то за най-сериозни неща, а даваш вид, че казваш истината, затова именно те укорявам.» Според мен, Продике и Протагоре — завърших аз, — тази е била идеята на Симонид при създаването на поемата. Тогава Хипий каза: - Според мен, Сократе, ти разгледа много добре поемата, но все пак и аз имам да кажа за нея сполучливи неща и ако искате, ще го направя. Но Алкивиад възрази:
съгласиха Протагор и Сократ, именно ако Протагор иска да задава още въпроси, Сократ да му отговаря, или ако иска Сократ да му задава въпроси, а той да отговаря. Аз се намесих:
поемите и стиховете: приятно би ми било да завършим с теб, Протагоре, онзи въпрос, който най-напред ти зададох. Понеже разговорите върху поезията ми приличат извънредно много на гуляите на посредствените и по-простички хора. Поради това, че на гуляите си не могат поради липса на култура сами да създават общуване помежду си със собствения си глас и думи, ценят много флейтистките, като заплащат скъпо един чужд глас, този на флейтите, и с помощта на техния глас поддържат собственото си общество. Но когато се събират на пир отлични и възпитани хора, ти не би видял помежду им нито флейтистки, нито танцьорки, нито китаристки. Те сами са достатъчни да поддържат един разговор със своя собствен глас без тези празни приказки и шеги, говорят и се изслушват един подир друг без всякакво безредие дори и когато биха пили много. Така и в едно общество от хора, каквито повечето от нас претендират да са, няма никаква нужда от чужд глас, нито от поети, които не е възможно да попиташ за това, което казват, понеже, като ги въведат в разговора във връзка с въпроси, които събеседниците не могат да разрешат, едни твърдят, че поетите мислят едно, а други — друго. Такива хора остават настрана подобен начин на беседване, но разговарят помежду си със собствени сили и могат да поискат и да дадат обосновка на своите думи. На такива хора, мисля, че ти н аз трябва повече да подражаваме. Да оставим настрана поетите, да разговаряме сами със собствени средства и да поискаме да докажем истината и нашите собствени схващания. Ако би желал да ми зададеш още въпроси, готов съм да ти отговарям, а ако искаш, ти ми отговаряй, за да завършим онзи въпрос, който прекъснахме по средата на разглеждането му. Докато говорех тези и други някои работи в същия дух, Протагор не даваше да се разбере кое от двете ще предпочете. Тогава Алкивиад погледна към Калий и му каза:
дали ще разговаря, или не? Аз мисля, не! Или да разговаря, или да каже, че не иска, та да знаем, и Сократ, или който и да е друг, да разговаря с когото ще. Когато Алкивиад каза това, а Калий и някои други от присъствуващите го помолиха почти същото, Протагор, засрамен, както ми се стори, едва се съгласи да разговаря и ми каза да му задавам въпроси, а той ще ми отговаря. Тогава аз подех: Подновяване на дискусията за добродетелта. Каталог: textove textove -> Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта textove -> Платон „апология” textove -> Nikolai Maistorov textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946 textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби textove -> Христо Кърджилов Изтегляне 0.9 Mb. Сподели с приятели:
|