Договорът за изработка – е съглашение, по силата на което едно лице наречено изпълнител (изработващ) се задължава самостоятелно и на свой риск да създаде определен трудов резултат срещу възнаграждение, което насрещната страна наречена възложител се задължава да му плати.
Характеристики на договора за изработка:
*той е двустранен
*възмезден
*консесуален
*казуален
*неформален. Писмената форма има само доказваща функция.
Предмет на договора – създаване на трудов резултат
2 категории:
1.когато предметът се материализира във вещ;
2.когато не се материализира , т.е. човешко поведение.
В българското право няма договор за услуга. Така, че когато резултатът не е материален пак е договор за изработка – напр.обучение. Договорът не може да има за предмет извършване на правни действия. Такъв договор е договор за поръчка.
Изпълнителят – изпълнява самостоятелно и на свой риск , т.е. в договора се уговаря само изпълнението, но как точно ще го направи – сам решава т.е.няма подчиненост.Риска от неуспех носи той.
Разлики между договора за изработка и договора за поръчка:
Договор за изработка
|
Договор за поръчка
|
1.изработване на нещо на свой риск;
|
1.изпълнение на възложени правни действия за сметка на доверителя;
|
2.материални действия;
|
2.правни действия;
|
3.срещу възнаграждение
|
3.безвъзмездно.
|
Сподели с приятели: |
