Разпореждането на ал. 1 не се прилага по отношение на банките.
Влог – съглашение, което се сключва с предаване на движима вещ от влогодателя на влогоприемателя, като последния се задължава да пази, съхранява и да върне вещта на влогодателя.
Чл. 250. С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено.
Предмет:
Само индивидуално определени движими вещи (заместими или незаместими) – определена картина или определени 100 чувала ориз. Това следва от естеството на задължението на влогоприемателя – той е длъжен да върне именно тази вещ, която е приел да съхранява, а не други.
Затова, ако върне не точно същите заместими вещи, а еквивалент на вложените вещи от същия род - ще имаме договор за неправилен влог.
Не могат да бъдат предмет на влог и недвижими вещи. Договорът, с който някой се задължава да пази недвижим имот не е договор за влог, а трудов договор.
Характеристики на договора:
1.Реален договор;
2.Предмет на договора – винаги движима вещ;
3.Безвъзмезден – но е възможно за се уговори възнаграждение за влогоприемателя , тогава става възмезден.
4.Едностранен договор, когато е безвъзмезден.
Ако е възмезден – е двустранен договор от самото си сключване.
5.Неформален договор.
Задължения на страните:
Влогоприемател:
1.Да пази и съхранява вещта:
а/ да пази – да предотвратява физически посегателство;
б/ да съхранява – да я поддържа в състояние , при което се запазват нейните качествени показатели.
2.Влогоприемателя няма право да използва вещта. Тази забрана е диспозитивна.
3.Да върне вещта, когато договорът за влог се прекрати.
Влогодател:
1.Ако има клауза за възнаграждение – да плати уговорено възнаграждение.
2.Може да има задължение за възстановяване на разноските – в зависимост от това дали договорът е безвъзмезден или не. При безвъзмезден влог, влогодателят е длъжен да възстанови всички разноски. При възмездния – влогоприемателят понася обикновените разноски, а влогодателят трябва да му възстанови извънредните и необходимите разноски. Има възстановяване и за нанесени вреди от скрити недостатъци.
Прекратяване
Ако е безсрочен договорът – всяка страна може да го прекрати, давайки предизвестие.
Ако е срочен договора – с изтичане на срока. Влогоприемателят при срочен влог няма възможност да прекрати предсрочно договора. Влогодателят може – но трябва да заплати определено обезщетение.
С прекратяване на влога за влогодателя възниква право да си получи вещта обратно. Ако не я получи изпада в забава на кредитор. (чл. 98) При забава на влогодателя се намалява дължимата грижа от страна на влогоприемателя. Оттук нататък влогоприемателят отговаря само за умисъл и груба небрежност. Влогоприемателят може да се освободи от задължението си , т.е. да иска от РС да бъде овластен да я продаде на публична продан, съгласно ТЗ. След овластяването и продажбата, той си удържа вземанията, които има и остатъкът влага в банка на името на влогодателя. С това се счита, че е предал вещта.
Сподели с приятели: |