2.Неправилен влог – особеното тук е в предмета му – пари или заместими (родови) вещи.
Обикновения влог не позволява на влогоприемателя да си служи с вложената вещ. Тя си остава собственост на влогодателя.
Възниква възможност при сключването на договора за влог правото на собственост на тези вещи да премине от влогодателя върху влогоприемателя.
Стане ли влогоприемателят собственик – той има само едно задължение – да върне еквивалента на вложеното – от същия вид, количество и качество. (чл. 240 (1) С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.) Типични сделки заем-влог са банковите влогове по разплащателни и текущи сметки.
Чл. 257 (1)Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.
(2) В този случай важат правилата на заема.
(3) Разпореждането на (1) не се прилагат по отношение на банките и на Спестовна каса.
В този случай важат правилата за заема – затова не влогодателят ще дължи възнаграждение на банката за пазене на парите, а банката ще му дължи лихви за предоставените й пари. Но правилата на заема се съчетават и с правилата на влога - Чл. 252. Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ и на получените от нея плодове, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В тоя случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на влогоприемателя разноските, които той е направил с оглед на уговореното времетраене на влога.
При обикновен договор за влог – има влогодател и влогоприемател. Влогодателят дължи възнаграждение. При неправилният договор за влог – влогоприемателя дължи възнаграждение на влогодателя.
53. ИЗРАБОТКА – ПОНЯТИЕ И ОГРАНИЧЕНИЯ. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
Правната уредба на договора за изработка се съдържа в чл.258 ЗЗД.
Чл.258 С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
Сподели с приятели: |
