*Даването представлява чисто фактическо разместване на блага.
*Получаването – също.
*Липсата на основание може да се предяви по 3 различни начина:
1.Даване на нещо при начална липса на основание – напр. изпълнение по нищожна сделка, повече развален договор, по нищожен административен акт.
2.При отпаднало основание – в момента на даване юр. факти и правоотношението са съществували. Но в последствие те са отпаднали и то с обратна сила, напр. престация по договор, който впоследствие бива развален – основанието изчезва.
3.Разваляне с оглед на т.нар. неосъществено основание. Тук правоотношението възниква при фактически състав. Даването става, преди да се осъществи целия състав. Напр. при сделки с отлагателно условие. Престирано е след сделката, но преди сбъдването на условието. Ако условието не се сбъдне – даденото се оказва без основание.
Правни последици Който и да е от трита състава да се е осъществил, възниква едностранно правоотношение, при което за едното лице възниква задължение да върне в натура даденото без основание. Ако даденото е лично отношение, връща се напр.равностойност.
Когато, въпреки че се е осъществил специалния състав по чл.55 не възниква неоснователно обогатяване / т.нар.съзнателно изпълнение на нравствен дълг /, нравственото задължение се превръща в естествено задължение. Не се изисква връщане на даденото. Напр. при отношенията родител – деца. След навършване на 18 год.повечето родители продължават да си гледат децата , въпреки , че те са пълнолетни.
Чл.56 ЗЗД – погрешно изпълнение на чужд дълг. Напр.едно лице дава на кредитора, като грешно си е мислело, че е длъжник.
Чл.57 ЗЗД – какво се връща ако неоснователното обогатяване е вещ – връща се равностойността. Ако вещта е прехвърлена след като лицето е знаело , че трябва да я върне – дължи нейната действителна равностойност.
Чл.58 ЗЗД – връщане от недееспособен – ако даденото е получено лично от недееспособния, той дължи връщане само на това, което е отишло в негова полза.
