ТДело/1979 – неимуществените вреди могат да претендират съпруг, деца, родители, братя, сестри. ТР 2/2016 ОСГТК – трябва да имат реално претърпени вреди.
ІV. ПРИЧИННАТА ВРЪЗКА се разглежда като отношение между деянието и вредата, при което вредата се свързва с деянието като негова закономерна и адекватна последица
V. ВИНАТА – е субективен елемент на фактическия състав. Предполага се оборимо, като степента и формата на вина нямат значение за размера на обезщетението.Обезщетението зависи от размера на причинените вреди. При съвкупната наличност на 5-те елемента, по силата на закона, възниква едностранно правоотношение между делинквента и увреденото лице, по силата на което увреденият може да иска обезщетение за вредите, а делинквента има задължение да ги обезщети – правно-едностранно.
ОБЕЗЩЕТЯВАТ се всички ПРЕКИ, НЕПРЕКИ, ИМУЩЕСТВЕНИ и НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ. Косвените не подлежат на обезщетение. Активно легитимиран в иска по чл.45 е самото увредено лице. Ако вследствие на увреждането то е починало, * имуществените вреди се претендират от лицата, които са били издържани от него, а * неимуществените вреди – от родители, деца, съпруг, лица във същата фактическа връзка. Неимуществени вреди – чл.52(2) - обезщетяват се по справедливост Правото за имуществени вреди е лично право, то не се наследява! Тук съществува възможност (въпрос 22 Компенсации на вини) отговорността само да се намали, когато е налице обща и неделима вреда. Тя е във връзка и на делинквента, и на увреденото лице, като поведението на увреденото лице не е необходимо да е противоправно. Намаляването се извършва пропорционално, съобразно установеният принос на лицата – чисто математически.
Искът за непозволено увреждане се погасява с 5-годишна давност, която започва да тече от момента на откриване на дееца. Деецът обаче е в забава от момента на извършване на деликта. Делинквентът винаги е в забава!
(други лекции: Чл.45(2) ЗЗД – оборима презумция за вина, следователно увреденото лице трябва да докаже, само първите 4 елемента.
Противоправността на деликтите – има различни теории:
І.Изхожда от разпоредбата на чл.45(1).
ІІ.Противоправността се обяснява чрез договорни разпоредби – приет в съдебната практика.
Противоправността е налице , когато има нарушена конкретна правна норма според ІІ теория.
Разликата между двата подхода е много съществена – при наличието на фактически състав е задължение на деликвента за отговорност за причинени вреди.
Нашето право регламентира няколко ситуации: в крайна сметка противоправност няма в няколко хипотези:
1.Когато непозволеното увреждане е извършено при условията на неизбежна отбрана – чл.12 НК / отговорност за вреди не се носи – чл.46(1).
Чл.12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
2.При крайна необходимост – чл.13 НК.Чл.46(2) ЗЗД – дължи се поправяне на вредите, не възниква деликтна отговорност.
Чл.13.(1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.
3.При съгласие на пострадалия – зависи от благото , което е засегнато за да няма противоправност.
