*Лицатамогат да се освободят, ако успеят да докажат, че не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. *Тъй като това е лична отговорност, те нямат регресен иск към прекия причинител на вредата (това е самостоятелен фактически състав)
2.Чл. 48 е близък до 47, който регламентира отговорността на родителите и настойниците Обосновката на текста се свързва с това, че обикновено лицата не могат да носят отговорност, т.е те са неделиктоспособни или ако са деликтоспособни нямат имущество от което да бъде възстановена вредата и някой трябва да поеме тежестта на вредите.
Отговорността по чл.48 е лична и виновна. Тя се свързва с вината, по точно с пропуските, допуснати при отглеждането и възпитанието на децата. Отговорността е не толкова, че в конкретния случай е допуснато причиняването на вреда, а че в един по-продължителен период при отглеждането и възпитанието на децата са налице пропуски при възпитанието.
Субекти на отговорността по чл. 48 са родителите, осиновителите и настойниците. Не всеки родител е субект на тази отговорност, а само този, който упражнавя родителски права и детето живее при него. Попечителят не отговаря по реда на 48. (а по 47) Настойникът трябва да бъде определен по съответния административен ред, за да бъде субект на отговорността.
По чл. 48 отговорността се изключва, когато лицето не е било в състояние да предотврати настъпването на вредата. Разграничение между 47 и 48 1.Кръгът задължени лица; - По 47 освен родители и настойници отговорността носят и др.лица. Оговорността е за неспособно лице;
По 48 - за непълнолетно лице
-47 визира конкретна невменяемост и задължение по конкретен повод.
3.Чл. 49 регламентира отговорността на лице, възложило работа, за вредите причинени при/или по повод така възложената работа. Отговорността по 49 е отговорност за чуждо поведение. Тя предполага едно лице да е осъществило състава на чл.45, като това деяние е реализирано при или по повод възложена работа, което дава възможност да се реализира отговорността и на възложителя. Тя е обективна отговорност по отношение на възложителя.У него не се изисква вина. В този смисъл възложителят не може да се освободи от отговорност като докаже, че е положил дължимата грижа при избор на работници.
Върховният съд приема, че за да се ангажира отговорността по чл.49 не е необходимо да се докаже точно кой работник е причинил вредата, а само че при възложената работа са причинени вреди. В този смисъл отговорността по чл.49 има обезпечително-гаранционен характер.
Фактическият състав включва 2 предпоставки: 1.Възлагане на работа
2.Извършване на деликт при или по повод възложената работа.
Възлагане на работата е чисто фактическо действие. Възможно е, но не е необходимо да съществува правоотношение.
