Шефка на ДКЦ работи седмица и избяга

Кои сделки ще бъдат засегнати от Brexit

По-малко от десетилетие след влизането на България и Румъния в ЕС и само няколко години след като работихме по присъединяването на Хърватия, се готвим да станем свидетели на първото излизане на член от ЕС. Параметрите на Brexit не са сигурни, но има последици от членството, които ще отпаднат, ако не бъдат уговорени междинни варианти, а такива са възможни в най-различни вариации. Някои от тях ще се опитаме да разгледаме в поредица от четири статии. Предположенията в тях почиват на познанията ни за европейските право и съдебна практика, но биха могли да бъдат сериозно променени от развитията в хода на процеса по преговорите за излизане на Великобритания.

В следващите броеве четете за ефекта от Brexit за България в следните области:

- миграция, осигуряване и лични данъци

- облагането на компаниите.

Придобиване на недвижими имоти в България

След изтичане на петгодишния срок, предвиден в Договора за присъединяване на страната ни към Европейския съюз, британски граждани, независимо дали са установени в България, и компании, учредени съгласно законодателството на Великобритания, получиха възможност свободно да придобиват право на собственост върху урегулирани поземлени имоти в страната. Същевременно продължава да се прилага изискване за уседналост за лицата, които искат да придобият и притежават земеделски земи в България. Съгласно действащия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи физическите и юридическите лица трябва да са пребивавали или да са били установени в България повече от 5 години.

След като Великобритания напусне ЕС, придобиване на собственост върху недвижими имоти в България от британски физически и юридически лица ще се регулира от режима, приложим за трети държави, освен ако България не приеме изключение или не бъде договорено такова. Това означава, че британски граждани ще могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, но не и собственост върху урегулирани поземлени имоти. Освен това, търговски дружества, в които съдружниците/акционерите са британски физически или юридически лица, няма да могат да придобиват и да притежават право на собственост върху земеделски земи в България.

Промяната би наложилa установяването на преходен период, в който британските граждани и компании да имат възможност да предприемат съответните правни действия, за да прехвърлят притежаваните от тях недвижими имоти на лица, които имат право да придобиват такива имоти.

Много по-сериозни правни последици ще се наблюдават при участие на физически и юридически лица в съдебни процедури и възможността им да съберат вземанията си. В момента в ЕС има ясни и унифицирани правила за определяне на компетентния съд по граждански и търговски дела, както и за признаването и изпълнението на съдебни решения. Когато съдебното решение е постановено от съд на друга държава членка, не е необходимо снабдяване с изпълнителен лист в България и кредиторът може директно да предприеме действия за принудително изпълнение чрез съдебен изпълнител. Уеднаквени процесуални правила има и при брачните дела и дела, свързани с родителска отговорност. Облекчени режими съществуват и при събиране на вземания на фирмите и гражданите от длъжници в други държави членки. Пример за това са процедурите по издаване и изпълнение въз основа на европейска заповед за плащане за безспорни граждански и търговски вземания, европейско изпълнително основание за безспорно вземане, процедура за искове с малък материален интерес.След Brexit прилагането на посочените по-горе облекчени процедури няма да бъде автоматично възможно, когато споровете са между физически или юридически лица, които са установени в България и Великобритания. Това означава, че българско дружество, което иска да събере вземанията си от длъжник във Великобритания, ще среща значително по-големи затруднения при инициирането и воденото на делото, както и впоследствие при признаването и изпълнението на постановеното решение. Това важи и за признаването и изпълнението на решения в България, постановени от британски съдилища. Вероятно ще се стигне до сложната и бавна процедура по екзекватура по реда на Кодекса на международното частно право.

Има несигурност и за вече започналите съдебни производства. В рамките на двегодишния прозорец след стартиране на процедурата по чл. 50 от Договора от Лисабон гражданите и фирмите би следвало все още да имат възможност да ползват облекчените процедури. Но след изтичането на този срок уреждането на тези въпроси ще зависи от договорения преходен режим.

Регулацията във финансовия сектор

Едни от основните опасения, засегнали световните пазари и поведението на инвеститорите, са свързани с последиците, които Brexit ще има за финансовия сектор. Регулацията му в значителна степен е уеднаквена на европейско ниво, което позволи установяването на т.нар. режими на "опериране под един лиценз" или "паспортизация". Кредитни институции, застрахователни компании, инвестиционни посредници и платежни институции, получили лиценз от компетентния национален регулатор във Великобритания, могат да предоставят услуги в България, упражнявайки свободата на установяване (чрез клон) или директно при определени условия. Съответно български компании, получили лиценз за извършване на такива дейности от местния регулаторен орган, могат да оперират във Великобритания.

Свободното предоставяне на услуги във финансовия сектор между държавите членки придобива все по-голямо значение за развитието на единния пазар. Все повече финансови институции, лицензирани в една държава членка, предоставят изцяло уеб базирани услуги, до които имат достъп и лица, неустановени в същата държава. Само за пример - приходите от опериране на платформи за групово финансиране (crowdfunding platforms) и peer-to-peer платформи за заеми са нараснали почти двойно във Великобритания през последните две години.

Държавите членки са задължени да осигурят достъп на инвестиционни компании от други европейски страни до регулираните си пазари, централни контрагенти и клирингови системи, без да им налагат ненужни ограничения или по-обременителни изисквания в сравнение с тези към местните компании.

В резултат на Brexit операторите във финансовия сектор ще следва да преосмислят своя бизнес модел, ако са получили лиценз във Великобритания или упражняват дейности там във основа на лиценз, издаден от друга държава членка. В хипотеза, при която Великобритания бъде третирана като трета държава, българските компании най-вероятно ще трябва да кандидатстват за получаване на лиценз от местния регулаторен орган, за да могат да извършват дейността си там. Подобно ограничение ще важи и за компании, установени във Великобритания, които възнамеряват да предоставят услуги в държави - членки на ЕС. Това може да наложи създаване на дъщерни дружества или клонове, подлежащи на лицензиране в съответната държава, респективно увеличаване на разходите, създаване на по-усложнени корпоративни структури и изпадане в по-неблагоприятна конкурентна позиция в сравнение с компаниите, опериращи в рамките на единния пазар.

Ефектите на Brexit ще се проявят и при застрахователните дружества. Компания от сектора няма да може да се възползва от съществуващите режими за прехвърляне на бизнеса си (или определена част от него) на дъщерно дружество или на друг застраховател в държава - членка на ЕС. Вместо това може да се наложи да се подават отделни заявления и да се инициират процедури пред регулаторите в няколко юрисдикции, което значително би увеличило времето, разходите и администрирането на такива транзакции.

В последните няколко години сигурността на личните данни и тяхното предаване от едно лице, което ги обработва и съхранява, на друго, се утвърди като особено актуална тема предвид редицата случаи на "неоторизирано" разкриване и ползване на такива данни. Действащият в момента режим позволява дружество, установено в България, да прехвърли съхраняваните от него лични данни към друго дружество от групата, което също е установено в ЕС, без да е необходимо получаването на специално разрешително от регулаторния орган.

Излизането на Великобритания от ЕС ще постави важния въпрос дали Европейската комисия (ЕК) ще счете, че Обединеното кралство предоставя адекватно ниво на защита на личните данни. Макар да може да се очаква позитивно решение от ЕК предвид стриктното законодателство на островната държава в тази област, до приемането на такова решение дружествата няма да могат свободно да трансферират лични данни между България и Великобритания, както в момента това не е възможно със САЩ.

Спецификите при фармацевтичния сектор

Действащата в момента регулаторна рамка позволява на фармацевтичните компании да пускат своите продукти на пазарите във всички държави - членки на ЕС и Европейското икономическо пространство ("ЕИП"), чрез облекчени процедури, базирани на принципа на взаимно признаване на разрешителните за употреба, издадени от регулаторните органи на държавите-членки. Търговията на едро с лекарствени продукти в рамките на ЕС и ЕИП се осъществява на базата на лицензии, придобити в една държава-членка, т.е. не се изисква лицензиране от регулаторните органи във всяка отделна държава. Фармацевтичните компании са организирали своите бизнес модели и са развили дистрибуторските си структури спрямо тези унифицирани режими.

Излизането на Великобритания от ЕС ще постави пред фармацевтичната индустрия редица важни въпроси, като:

- В коя държава да бъде придобито разрешителното за пускане на пазара на лекарствените продукти?

- Дали и как да преструктурират дистрибуторските си вериги?

- В коя държава следва да бъде установен възложителят на клиничните изследвания?

- Ще бъде ли налице внос на лекарства от Великобритания, за който компаниите ще трябва да се снабдяват със специално разрешително от регулаторния орган в България?

Търговско право

Ефектите от Brexit ще се усетят и в областта на търговското право. В момента важни търговско правни институти, механизми и процедури са регулирани чрез директиви или регламенти, приети от ЕС, които целят да гарантират стабилна нормативна среда за свободното движение на стоки, услуги и капитали. Такива примери са: преструктурирания (вливане/сливане) на компании, установени в различни държави членки, несъстоятелност с трансграничен елемент, европейско дружество.

След Brexit компаниите, опериращи чрез корпоративни структури в България и във Великобритания, ще бъдат принудени да следват една далеч по-утежнена процедура, за да осъществяват вътрешногрупови преструктурирания. Великобритания може да върне законодателните си ограничения за трансгранично преобразуване, съществували преди транспонирането на съответните актове на европейското законодателство, и на практика да наложи компаниите, които желаят да се преструктурират, да преминават през сложни ликвидационни процедури.

Посочените правни ефекти от прекратяване на членството на Великобритания в ЕС са само пример за промените, които ще настъпят в регулаторната среда, и несигурността, която ще ги съпътства. Това ще наложи преоценка на прилаганите бизнес модели и структури още преди изтичането на двегодишния период след стартиране на процедурата по член 50 от Договора от Лисабон.