Проект " прогнози и перспективи за развитие на българското образование"


Какви, според Вас, са днешните конкурентни предимства и недостатъци на следните категории работещи в България



страница11/18
Дата09.04.2018
Размер3.17 Mb.
#65183
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   18

16. Какви, според Вас, са днешните конкурентни предимства и недостатъци на следните категории работещи в България:




предимства


недостатъци


-

- изпълнителски кадри в обслужващите дейности





готовност за работа;


недостатъчна професионална култура;

сравнително добро образование в отделни области на услугите;


недостатъчна квалификация в някои конкретни области;



ниска обща култура;



недостатъчна мотивация за учене.

-

- изпълнителски кадри в технологично развитите производства





готовност за работа;


пропуски в образованието, свързани с новостите;

сравнително високо образование;


частична деквалификация.

висока квалификация


пропуски в професионалната култура.

възприемчивост към новостите;





мотивация за учене.





-

- изпълнителски кадри в общественото и стопанското управление;





високо образование;


липса на достатъчно професионален и социален опит;

сравнително добра квалификация;


недостатъчна управленска квалификация

и култура за работа в пазарни условия.

мотивираност за работа;





мотивираност за учене.





-

- ръководни кадри в общественото и стопанското управление?





преобладаващо високо, разнообразно и допълващо се образование;


частично недостатъчен професионален и социален опит;

мотивираност за работа;


частична липса на знания за правилно

прилагане на пазарните принципи;

мотивираност за учене.


недостатъчно знания за съвременни подходи на управление и ръководство на ресурсите и процесите.


17. Моля, избройте силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред българската образователна система с оглед предстоящото членство на България в ЕС и необходимостта от по-висока конкурентоспособност на българската работна сила?



силни страни

слаби страни

възможности

заплахи

Добри традиции


Инерционност

Осъвременяване

Недостиг на средства

Широка институционална мрежа


Неадекватно тери-ториториално раз-пределение на учеб-ните институции

Ползване на добрите международни практики

Недостатъчен по брой и качество човешки ресурс

Сравнително добро съотношение “учители-ученици”


Слабости в организацията на учебния процес

Ползване на предприсъедини-телните фондове на ЕС, ФАР и др

Недостатъчно об-ществено разбира-не и подкрепа и уча-стие в реформата



Недостатъчно добро качество на учебните програми









Недостатъчна като количество и несъв-ременна материална база на обучението

.






Недостатъчна квалификация и мотивираност на учебния персонал

Организиране на система за продъл-жаващо обучение на учителите





18. Какви предизвикателства пред държавната политика в областта на трудовия пазар и образованието поставя възможността за свободното движение на работната сила в ЕС и очакваната имиграция към България преди и след членството й в Общността?

  • отлив поради емиграция (временна или постоянна) на висококвалифицирана работна сила от България към страните на Европейския съюз;

  • имиграция на недостатъчно образована и неквалифицирана работна сила в България от страни, които не членуват в Европейския съюз;

  • негативни демографски промени в количествената и качествена структура на функциониращата работна сила, увеличаване на възрастовия дисбаланс на пазара на труда;

  • увеличаване на средствата за начална професионална квалификация, ограмотяване и повишаване на грамотността на специфични групи работна сила;

  • реализиране на програми за езиково обучение на български, образование и професионално обучение на имигранти;

  • реализиране на мерки за компенсиране на намаляването на работната сила чрез повишаване на икономическата активност на населението, увеличаване предлагането на труд (работна сила), осъвременяване на професионалната квалификация на по-възрастната част от работната сила, използване на трудовия капацитет на населението в надтрудоспособна възраст;


19. Какви промени в политиката за развитие на човешките ресурси (образователна, данъчна, иновационна, социална, регионална и т.н.) поставя новата икономика, базирана на знанието?


  • постепенно въвеждане на адаптивна и гъвкава образователната структура по степени и видове образование с оглед потребностите на икономиката на знанието; адаптиране на учебните програми и съобразяване на учебното съдържание с направленията на развитие на икономиката на знанието;обновяване на материалната учебна база и въвеждане на модерни методи за обучение в образованието и в дейностите за професионално обучение на възрастни (лица над 16 години; развитие на дистанционното обучение; разширяване на прилагането на модулния подход при обучението в образователната система и на възрастни;)

  • въвеждане на данъчни преференции, стимулиращи участието на работодателите в подобряване на условията за образование като цяло и конкретно – за стимулиране на получаването на образование и професионална квалификация за работа във водещите отрасли на икономиката на знанието;




  • ? развитие и разширяване на условията за достъп до образование и обучение, свързани с водещите отрасли на икономиката на знанието; стимулиране получаването на образование и квалификация за работа в тях; стимулирането на научните изследвания и решения в системата на образованието за развитие на високите технологии; усъвършенстване на социалните дейности за подпомагане придобиването и развитието на професионалното образование и квалификация;

  • осигуряване на човешки ресурс за балансирано регионално развитие на икономиката на знанието чрез усъвършенстване на националната и регионална образователна структура и мрежата от учебни институции за възрастни, включително чрез развитието на националната система за професионално обучение на възрастни; провеждане на мерки за изравняване степента на икономическо развитие на икономиката по регионите на основата на оптимално между- и вътрешнорегионално разпределение на отрасли и производства, характерни за икономиката на знанието;


20. Какви, според Вас, са предизвикателствата пред българското училище, свързани с въвеждането на съвременни образователни технологии, базирани на компютъризацията на учебния процес?

  • преодоляване на техническите несъвършенства в условията за въвеждане на съвременни образователни технологии

  • преодоляване на естественото “противене” на новото

  • осигуряване на допълнителна квалификация на учебния персонал за работа с новите образователни средства и осъзнаване на необходимостта от въвеждането им, както и на тяхната ценност за продукта на образоването;

21. Какви условия трябва да създаде държавата в процеса на образованието на един човек, за да бъде той успешно социализиран, добър професионалист, предпочитан партньор за работа, способен да се учи цял живот?

  • подобряване на практика условията за реализиране на правото за равен достъп до образование;

  • индивидуална работа с всеки млад човек за разкриване на мотивацията му, способностите и дарбите му, професионалните наклонности и възможности, ръководене на общокултурното му развитие;

  • осигуряване на максимален достъп на всеки ученик до информация и контакт със съвременните постижения на науката и културата, високите технологии, развитието на цивилизацията, развитието на обществото и мястото на човека в него, приобщаване към исконните човешки ценности;

  • включване на младите хора в различни и на различни нива обществени органи и организации, запознаване на практика с основите на държавата и нейните институции, с възможностите за участие в публичното управление, правилата на демокрацията, глобалното развитие и мястото на Р България в Европа и в света;

  • създаване на възможности за ежедневен активен досег с най-добрите обществени и индивидуални примери в икономическото и обществено развитие;

  • развитие на самочувствието на индивида като член на екип, общност, народ, общество; поощряване на индивидуалното развитие в контекста на зачитане правата на другите;

22. Какви възможности и заплахи пред образователната система, според Вас, поставя започналият процес на децентрализация в България?

  • Децентрализацията по принцип следва да се счита за положителен фактор за развитието на образованието тъй като:

    • създава се възможност за непосредствено свързване на потребностите с продукта на образованието; подобрява се определянето на план-приема;

    • подобрява се възможността за мобилизиране на местни финансови ресурси за цели на образованието на региона;

    • подобрява се разпределението на учебните институции и се рационализира функционирането им;

    • създава се възможност за по-добро насочване на допълнителното обучение за подобряване на качествените характеристики на обучаващите;

    • подобряват се връзката и взаимоотношенията на институциите на гражданското общество с образователните институции;

  • Възможните рискове са свързани с:

    • нарушения в осигуряването с квалифицирана работна сила на различните региони поради спецификата на образователната мрежа в тях;

    • нарушения при изпълнението на изискванията за образование и квалификация на обучаващи, особено в отдалечените и с ниско икономическо равнище региони;

    • недостатъчно финансиране поради икономическите и социални характеристики в отделни региони;

    • забавяне в отделни региони на изпълнението на решения със задължителен характер за националното развитие на образованието поради нарушени възможности за непосредствено осигуряване на методологична, методическа и организационна информация и помощ.

23. Какви са Вашите прогнози за осъществяване на реформи в образователната система с оглед готовността на основните политически сили да ги реализират при присъщия им конформизъм и популизъм?

Реформите не би трябвало да са силно зависими от евентуален политически конформизъм и популизъм, тъй като тези реформи засягат преди всичко интелектуалните интереси на нацията, включително като предпоставка за икономическо развитие. Те са по-скоро зависими от технологичното им решаване, методологическата яснота и методическото им решение и операционализирането им. В същото време са зависими от професионалните и управленски качества на изпълнителната власт – отговорните и свързани държавни институции – Министерство на образованието и науката, НАПОО, МТСП, МК. Но изключително големи затруднения биха произлезли, ако социалните партньори не поемат своите задължения за създаване на необходимите условия от тяхна компетентност и възможност – подобряване на информационната осигуреност на определянето на потребностите от работна сила с определено образование и квалификация, материално-технически условия за провеждане на практическо обучение, обратна връзка за качеството на учебните програми, други.

Г. ЗАМЕСТНИК-РЕКТОР НА ВУЗ

1. Как оценявате компетентностите на днешните младежи, завършващи училище и ВУЗ (Възможни отговори: да, не, донякъде)

- способни да мислят чрез решаване на проблеми - донякъде

- способни да намират изход от различни ситуации - да

- можещи да преодоляват утвърдени мнения и разбирания по даден проблем, ако фактите и критическият им анализ ги подтикнат да променят схващането си - не

- имат изградени способности и нагласи да овладяват непрекъснато нови компетентности, за да отговорят адекватно на динамичното развитие на социалната и технологичната ситуация - донякъде

- способни ясно, точно и разбираемо да представят своето мнение по даден въпрос, да обсъдят аргументирано чуждото мнение и да убедят събеседника си (аудиторията) в необходимостта от вземане на нужното решение? - не



2. Как оценявате личностните качества на съвременните млади хора, завършващи училище и ВУЗ (Възможни отговори: да, не, донякъде)

- способни да работят в група и да допринасят за постигане на резултат, който е групова, а не индивидуална заслуга - не

- притежават чувство за отговорност и самодисциплина - донякъде

- умеят самостоятелно да вземат решения - донякъде

- имат чувство за принадлежност към различен вид общности и са готови да служат на интересите на общността - не

- умеят да оценяват и управляват риска - не

- инициативни са, проявяват любознателност и творческа нагласа - да

- имат развито социално чувство и гражданска отговорност? - не



3. Има ли, според Вас, промяна в образователната мотивация на българските семейства, като част от стратегията за тяхното възпроизводство, и какви ефекти очаквате в бъдеще от това върху демографското развитие в страната и изискванията към качеството на образованието?

Образованието винаги е било сред фамилните приоритети и остава такова. За съжаление влошеното демографско развитие влияе негативно върху средното образование и го прави недостъпно за малцинствените общности и населението в селски райони, което оказва негативен отпечатък и върху висшето образование. Самото висше образование преследва масовост, а не качество, което има негативни средно-и дългосрочни ефекти.

4. Какви, според Вас, са основните цели на образованието, свързани с:

- интересите на общността и обществото – конкурентност в социално-икономическата сфера

- интересите на индивида и неговото семейство – духовно и материално благосъстояние

- интересите и условията на труда? – привлекателни работни места


5. Какви, според Вас, са наложителните промени в институционалното изграждане на образователната система, които да я направят адекватна на перспективите и приоритетите на икономическото и социалното развитие на България? Как трябва да се въведат тези промени – постепенно или радикално?

Образователната система е консервативна сфера и радикалните мерки съдържат висока степен на риск. Проблемите не са институционални, а функционални – материално-техническа база и изисквания към учителско-преподавателския състав под формата на стандарти на преподаване, атестиране и мотивиране на учители и преподаватели.

6. Какви, според Вас, трябва да са основните задължения, права и отговорности на основните участници в образователния процес:

- обществото, респ. държавата, представлявана от МОН – регулаторно-методологически, да определя образователната политика и образователните стандарти

- училището, респ. учителите и тези, които осигуряват образователни ресурси (автори на учебници, издателства и др.) да носят цялата отговорност за предоставяните образователни услуги, като за целта се оценяват резултатите от дейността им, основно по степента на реализация на техните ученици

- учениците, респ. техните семейства? – дисциплина и контрол от страна на семействата за прилежното поведение на учениците



7. Какви структури на гражданското общество, според Вас, трябва да контролират образователния процес? Как си представяте ролята на училищните настоятелства?

Високо ценя ролята на училицните настоятелства, в които следва да се избират обществено ангажирани родители и граждани от района на всяко училище. Те следва да надзирават спазването на образователните стандарти.

8. Какви възможни стратегии виждате за мобилизиране на нови източници за финансиране на образованието и за тяхното адекватно разпределение? Как си представяте въвеждането на ваучерна система в образованието и какви ефекти очаквате?

Възможни нови източници за финансиране са доброволните спонсорства и по-високи такси в университетите. Ваучърната система не следва да се прилага механично, за да не стане като здравната реформа. Подходяща система за университетите е заплащането на пълни такси от страна на студентите и частично или пълното им възстановяване от страна на държавата в зависимост от социалния статус и успеваемостта на съответния студент.

9. Известно е, че днес, въпреки номинално безплатното образование, много семейства отделят средства за заплащане на регламентирани и нерегламентирани образователни услуги. Как, според Вас, този процес може да стане прозрачен и да се подчини на нормалните пазарни правила със съответните права и отговорности на всеки от участниците?

Като се въведат извънкласни курсове и други форми на обучение, които ще носят материални стимули на учителите, но таксите и качеството ще остават под контрола на съответното учебно заведение. Напълно частните уроци не могат и не трябва да се ограничават, но трябва да се изгради морален кодекс, който да не позволява един учител да приема на частни уроци свои ученици.

10. Как предлагате да се реши въпросът за достъпа до образователната система на неравностойните социални групи от обществото и какви са, според Вас, необходимите държавни мерки за смекчаване или елиминиране на негативните социални последици от закриване на училища и университети с цел оптимизиране на системата?

Социално слабите семейства трябва да продължат да разчитат на държавна подкрепа за образованието на децата си, които имат право на “равен старт” в живота. Трябва да се субсидират целево самите деца, а не училищата и университетите.

11. Има ли действащи пазарни механизми в областта на образованието и ефективни ли са те?

Понастоящем са в зародиш при частните училища и университети, но доколкото те не са преобладаващи е трудно да се оцени ефекта им.

12. Доколко е адекватно на реалностите и перспективите специализираното професионално образование у нас и в каква посока трябва да се развива то?

Не е напълно адекватно и предстои да се реорганизира. Би следвало образованието да е по-широкопрофилно, а компаниите да финансират тяснопрофилната подготовка на кадрите си чрез професионални школи и специализации.

13. Какви са причините за липсата на мотивация за активно сътрудничество между университетите и бизнеса за подготовка на кадри, разработване на интелектуални продукти и приложни научни изследвания и какви законодателни и административни мерки са необходими за осъществяване на положителна промяна?

Мисля, че в основата е слабостта и недостатъчната зрялост на бизнеса. Доказателството е в по-голямата ангажираност на реномирани външни компании, които оперират в нашата страна.

14. Коя институция (МОН, независима специализирана институция или друга), според Вас, трябва да определя профилите и специалностите в училищата и университетите и как си представяте този процес?

МОН следва да има водещи методологически функции по отношение на средното образование, а университетите по отношение на висшето образование.

15. До каква степен получените от работещите образователни дипломи и сертификати се ценят от бизнеса и отговарят на търсенето на труд?

Донякъде от най-реномираните университети, но определено се забелязва несъответствие в качеството на образованието и потребностите на практиката, което предполага модернизиране на училищата и университетите.

16. Какви, според Вас, са днешните конкурентни предимства и недостатъци на следните категории работещи в България:

- изпълнителски кадри в обслужващите дейности – ниски заплати, но и ниска дисциплина на труда.

- изпълнителски кадри в технологично развитите производства – квалификационни проблеми

- изпълнителски кадри в общественото и стопанското управление – ниска квалификация, незаинтересованост и липса на сигурност за работното място



- ръководни кадри в общественото и стопанското управление? – отсъствие на критерии за заемане на съответната позиция, слаб управленски опит

17. Моля, избройте силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред българската образователна система с оглед предстоящото членство на България в ЕС и необходимостта от по-висока конкурентноспособност на българската работна сила?

Силни страни – традиции и широка обща култура на учители и преподаватели.

Слаби страни – цялостна изостаналост – материално-техническа база, съвременни методи на обучение, запознатост на учители и преподаватели с последните развития в съответната научна сфера.

18. Какви предизвикателства пред държавната политика в областта на трудовия пазар и образованието поставя възможността за свободното движение на работната сила в ЕС и очакваната имиграция към България преди и след членството й в Общността?

Силна конкуренция по отношение на високоплатените длъжности в частния сектор и потенциално изтласкване на местни специалисти от външни, в т.ч. получили образованието си навън.

19. Какви промени в политиката за развитие на човешките ресурси (образователна, данъчна, иновационна, социална, регионална и т.н.) поставя новата икономика, базирана на знанието?

Осъзнаване на необходимостта от по-големи инвестиции в образованието както от публичния сектор, така и от частните компании. Държавен надзор върху качеството на образователните услуги – изграждане на съответни системи за отчитане на резултатите

20. Какви, според Вас, са предизвикателствата пред българското училище, свързани с въвеждането на съвременни образователни технологии, базирани на компютъризацията на учебния процес?

Отсъствие на адекватни финансови възможности, както и на достатъчно подготвени учители.

21. Какви условия трябва да създаде държавата в процеса на образованието на един човек, за да бъде той успешно социализиран, добър професионалист, предпочитан партньор за работа, способен да се учи цял живот?

Да насърчава процеса на непрекъснато повишаване на образователното и квалификационно равнище, като облекчава достъпа на всеки до образователни услуги, в т.ч. чрез регламентиране на права за отпуск за образование в публичната администрация, строги квалификационни изисквания за заемана длъжност и др.

22. Какви възможности и заплахи пред образователната система, според Вас, поставя започналият процес на децентрализация в България?

Образователната система не следва да се децентрализира методологически, напротив, МОН трябва да има единни изисквания към всички училища и институции, предлагащи образователни услуги.

23. Какви са Вашите прогнози за осъществяване на реформи в образователната система с оглед готовността на основните политически сили да ги реализират при присъщия им конформизъм и популизъм?

Умерено песимистични

Д. ПРЕДСТАВИТЕЛ НА РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ

1. Как оценявате компетентностите на днешните младежи, завършващи училище и ВУЗ (Възможни отговори: да, не, донякъде)

- способни да мислят чрез решаване на проблеми - донякъде

- способни да намират изход от различни ситуации - не

- можещи да преодоляват утвърдени мнения и разбирания по даден проблем, ако фактите и критическият им анализ ги подтикнат да променят схващането си - донякъде

- имат изградени способности и нагласи да овладяват непрекъснато нови компетентности, за да отговорят адекватно на динамичното развитие на социалната и технологичната ситуация - не

- способни ясно, точно и разбираемо да представят своето мнение по даден въпрос, да обсъдят аргументирано чуждото мнение и да убедят събеседника си (аудиторията) в необходимостта от вземане на нужното решение? - донякъде



2. Как оценявате личностните качества на съвременните млади хора, завършващи училище и ВУЗ (Възможни отговори: да, не, донякъде)

- способни да работят в група и да допринасят за постигане на резултат, който е групова, а не индивидуална заслуга; - не

- притежават чувство за отговорност и самодисциплина; - донякъде

- умеят самостоятелно да вземат решения; - да

- имат чувство за принадлежност към различен вид общности и са готови да служат на интересите на общността; - донякъде

- умеят да оценяват и управляват риска; - донякъде

- инициативни са, проявяват любознателност и творческа нагласа; - не

- имат развито социално чувство и гражданска отговорност? - донякъде



3. Има ли, според Вас, промяна в образователната мотивация на българските семейства, като част от стратегията за тяхното възпроизводство, и какви ефекти очаквате в бъдеще от това върху демографското развитие в страната и изискванията към качеството на образованието? - донякъде

4. Какви, според Вас, са основните цели на образованието, свързани с:

- интересите на общността и обществото; - пазарна икономика, конкуренция

- интересите на индивида и неговото семейство; - все още няма ясни цели

- интересите и условията на труда? – само в професионалните училища



5. Какви, според Вас, са наложителните промени в институционалното изграждане на образователната система, които да я направят адекватна на перспективите и приоритетите на икономическото и социалното развитие на България? Как трябва да се въведат тези промени – постепенно или радикално? – някой трябва да има желание

6. Какви, според Вас, трябва да са основните задължения, права и отговорности на основните участници в образователния процес:

- обществото, респ. държавата, представлявана от МОН;

- училището, респ. учителите и тези, които осигуряват образователни ресурси (автори на учебници, издателства и др.)

- учениците, респ. техните семейства?



Ясно дифинирано образование, финнасирано от държавата

7. Какви структури на гражданското общество, според Вас, трябва да контролират образователния процес? Как си представяте ролята на училищните настоятелства? – нужно е преосмисляне на тяхните функции

8. Какви възможни стратегии виждате за мобилизиране на нови източници за финансиране на образованието и за тяхното адекватно разпределение? Как си представяте въвеждането на ваучерна система в образованието и какви ефекти очаквате? – освобождаване от данъци на всички, които даряват за развитие на образованието

9. Известно е, че днес, въпреки номинално безплатното образование, много семейства отделят средства за заплащане на регламентирани и нерегламентирани образователни услуги. Как, според Вас, този процес може да стане прозрачен и да се подчини на нормалните пазарни правила със съответните права и отговорности на всеки от участниците? Строги правила за учителите и увеличаване на заплатите

10. Как предлагате да се реши въпросът за достъпа до образователната система на неравностойните социални групи от обществото и какви са, според Вас, необходимите държавни мерки за смекчаване или елиминиране на негативните социални последици от закриване на училища и университети с цел оптимизиране на системата? – държавата да се ангажира с издръжката на един ученик

11. Има ли действащи пазарни механизми в областта на образованието и ефективни ли са те? - не

12. Доколко е адекватно на реалностите и перспективите специализираното професионално образование у нас и в каква посока трябва да се развива то? – новата стратегия е добра

13. Какви са причините за липсата на мотивация за активно сътрудничество между университетите и бизнеса за подготовка на кадри, разработване на интелектуални продукти и приложни научни изследвания и какви законодателни и административни мерки са необходими за осъществяване на положителна промяна? – трябва да се предлагат нови специалности

14. Коя институция (МОН, независима специализирана институция или друга), според Вас, трябва да определя профилите и специалностите в училищата и университетите и как си представяте този процес? – всички заедно

15. До каква степен получените от работещите образователни дипломи и сертификати се ценят от бизнеса и отговарят на търсенето на труд? – липсва рейтингова система за оценка на училищата

16. Какви, според Вас, са днешните конкурентни предимства и недостатъци на следните категории работещи в България:

- изпълнителски кадри в обслужващите дейности; - ниска квалификация

- изпълнителски кадри в технологично развитите производства;

- изпълнителски кадри в общественото и стопанското управление;- нова визия за нещата

- ръководни кадри в общественото и стопанското управление? – стратегия за подготовка

17. Моля, избройте силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред българската образователна система с оглед предстоящото членство на България в ЕС и необходимостта от по-висока конкурентноспособност на българската работна сила? – да запазим националната си идентичност и да я реализираме с прагматизма на Европа

18. Какви предизвикателства пред държавната политика в областта на трудовия пазар и образованието поставя възможността за свободното движение на работната сила в ЕС и очакваната имиграция към България преди и след членството й в Общността? - огромни

19. Какви промени в политиката за развитие на човешките ресурси (образователна, данъчна, иновационна, социална, регионална и т.н.) поставя новата икономика, базирана на знанието?

20. Какви, според Вас, са предизвикателствата пред българското училище, свързани с въвеждането на съвременни образователни технологии, базирани на компютъризацията на учебния процес? – като няма база за каква надстройка говорим .

21. Какви условия трябва да създаде държавата в процеса на образованието на един човек, за да бъде той успешно социализиран, добър професионалист, предпочитан партньор за работа, способен да се учи цял живот? – заплащане според степента на знания, умения и квалификация.

22. Какви възможности и заплахи пред образователната система, според Вас, поставя започналият процес на децентрализация в България? – крайно време е да се делегират права на РИО

23. Какви са Вашите прогнози за осъществяване на реформи в образователната система с оглед готовността на основните политически сили да ги реализират при присъщия им конформизъм и популизъм? – нужна е национална стратегия за образованието, изготвена от професионалисти. Политиците са твърде далеч от проблемите на образованието.

E. МЕНИДЖЪР НА ГОЛЯМА ЧУЖДЕСТРАННА КОМПАНИЯ В БЪЛГАРИЯ
1. Как оценявате компетентностите на днешните младежи, завършващи училище и ВУЗ (Възможни отговори: да , не, донякъде)

- способни да мислят чрез решаване на проблеми - донякъде

- способни да намират изход от различни ситуации - да

- можещи да преодоляват утвърдени мнения и разбирания по даден проблем, ако фактите и критическият им анализ ги подтикнат да променят схващането си - донякъде;

- имат изградени способности и нагласи да овладяват непрекъснато нови компетентности, за да отговорят адекватно на динамичното развитие на социалната и технологичната ситуация - не;

- способни ясно, точно и разбираемо да представят своето мнение по даден въпрос, да обсъдят аргументирано чуждото мнение и да убедят събеседника си (аудиторията) в необходимостта от вземане на нужното решение?



2. Как оценявате личностните качества на съвременните млади хора, завършващи училище и ВУЗ (Възможни отговори: да, не, донякъде)

- способни да работят в група и да допринасят за постигане на резултат, който е групова, а не индивидуална заслуга - донякъде;

- притежават чувство за отговорност и самодисциплина - донякъде;

- умеят самостоятелно да вземат решения - не;

- имат чувство за принадлежност към различен вид общности и са готови да служат на интересите на общността - донякъде;

- умеят да оценяват и управляват риска - не;

- инициативни са, проявяват любознателност и творческа нагласа - донякъде;

- имат развито социално чувство и гражданска отговорност - не?



3. Има ли, според Вас, промяна в образователната мотивация на българските семейства, като част от стратегията за тяхното възпроизводство, и какви ефекти очаквате в бъдеще от това върху демографското развитие в страната и изискванията към качеството на образованието? – Авторитетът на образованието в България е сериозно руиниран. Ниското качество на образованието се компенсира с допълнителни частни уроци. Семействата, които могат да си го позволят осигуряват обучение на децата си извън страната го правят. Българите днес са по-селективни в решението децата им да продължат образожанието си във висше учебно заведение.

4. Какви, според Вас, са основните цели на образованието, свързани с:

- интересите на общността и обществото – постиганеване на грамотност и осигуряване на базово знание, повиаване на конкурентоспособността на България и гражданите, осигуряване на конпетентни работници за булгарската икономика и наука.

- интересите на индивида и неговото семейство – издръжка и осигуряване на по-високо качество на живот, повишяване на личната конкурентоспособност и възможносттите за личен избор;

- интересите и условията на труда – осъществяване на личните интереси и възможност за работа при подобрени усложия на труд.



5. Какви, според Вас, са наложителните промени в институционалното изграждане на образователната система, които да я направят адекватна на перспективите и приоритетите на икономическото и социалното развитие на България? Как трябва да се въведат тези промени – постепенно или радикално? – Радикално прожеждане на цялостна образователна реформа свързана с :
- Подобряване на учебната база – тотална компютризазия на училища и университети;
- Разработване на модерно учебно съдържание – интерактивно;
- - Проектен тип обучение;
- Квалификация на преподаватели;
- Въвеждане на ранкингова система на университетите;
- Еразработване на учебни програми / профилно и ресурсно планиране на база прогнозите за икономическо развитие на страната.

6. Какви, според Вас, трябва да са основните задължения, права и отговорности на основните участници в образователния процес:

- обществото, респ. държавата, представлявана от МОН – модерна нормативна рамка, ресурсно обезпечаване на учебния процес, модерна квалификация и среда за обмен на практики;

- училището, респ. учителите и тези, които осигуряват образователни ресурси (автори на учебници, издателства и др.) – модерно съдуржание, използване на модерна компютърно базирана технология на уч. процес, проектен принцип на обучение, психологически комфорт на учениците, последователност в изискванията към дисциплината, личен пример, принципност и безпристрастност;

- учениците, респ. техните семейства – възпитаване на уважение към образователната институция и учителите, поддърване на регулярна връзка с преподавателите, систематичност в подготовката и дисциплина



7. Какви структури на гражданското общество, според Вас, трябва да контролират образователния процес? Как си представяте ролята на училищните настоятелства? – Училищните настоятелства. Добре би било те да бъдат информирани и да консултират ръководството на училището за учебната програма и извънкласните занимания, да консултират за организация на учебния процес и вътрешен ред, да съдействат за осигуряване и участват в избора на допълнителни средства за подобрявана на учебната база, извънкласни занимания, програми възпитаваща личностните качества на децата.

8. Какви възможни стратегии виждате за мобилизиране на нови източници за финансиране на образованието и за тяхното адекватно разпределение? Как си представяте въвеждането на ваучерна система в образованието и какви ефекти очаквате?

Формулиране на стратегически образователни проекти и привличане на международна финансова подкрепа за тях, бизнеса да подкрепя финансово специализираните учебни заведения в съотвентия сегмент, стажове, преференциално финансиране на учебни заведения с по-висок рейтинг.

9. Известно е, че днес, въпреки номинално безплатното образование, много семейства отделят средства за заплащане на регламентирани и нерегламентирани образователни услуги. Как, според Вас, този процес може да стане прозрачен и да се подчини на нормалните пазарни правила със съответните права и отговорности на всеки от участниците? – Общото повишаване на качеството на българското образование би довело до естествено отпадане на потребността от „частни уроци” за подготовка за елитни училища и университети. Според мен това би позволило отпадането на приемните изпити в сегашната им форма, а приемане на учениците / студентите на база на цялостните им резултати (диплома + допълнителни умения в областта на изкуство, спорт) от съответния образователен етап и строги правила в рамките на учебния процес (принципа на „обратната фуния” – стесняване в процеса на обучение)

10. Как предлагате да се реши въпросът за достъпа до образователната система на неравностойните социални групи от обществото и какви са, според Вас, необходимите държавни мерки за смекчаване или елиминиране на негативните социални последици от закриване на училища и университети с цел оптимизиране на системата? – Инвалидите трябва да имат удобства на гъвкав учебен режим, отдалечен достъп (distant learning) и нелимитиран достъп в случаъ на спазване на принципите от т.10. Стимули за работодатели при назначаване на млади специалисти в неравностойно положение.

11. Има ли действащи пазарни механизми в областта на образованието и ефективни ли са те? – Има сравнително добре регуилиран пазар в областта на средното образование. Няма достатъчно добри частни университети.

12. Доколко е адекватно на реалностите и перспективите специализираното професионално образование у нас и в каква посока трябва да се развива то? – Необходимо е да се осигури много близка връзка между образование и бизнес с оглед адаптиране на образователните програми и ресурсно планиране на приема в средни и висши специализирани образователни заведения. Представители на бизнеса могат да участват не само във финансово подпомагане и с осигуряване на стажове, но и като лектори в специализирани, близки до профила на дейността им уч. заведения. Препоръчителни са държавни стимули за работодатели осигуряващи работа на млади специалисти.

13. Какви са причините за липсата на мотивация за активно сътрудничество между университетите и бизнеса за подготовка на кадри, разработване на интелектуални продукти и приложни научни изследвания и какви законодателни и административни мерки са необходими за осъществяване на положителна промяна? – Много от академичните ни учебни заведения са с остаряла академична и организационна структура. Рефлекса да се разчита на държавна поръчка, а не на директна връзка с бизнаса в лицето на браншови асоциации е водещ. Българският бизнес, от своя страна, в редки случаи следва дългосрочна визия за развитие и по правило не отделя ресурс за научни и иновативни разработки. Примерите за партнъорство бизнес – академични заведения са основно с международни партньори, които турсят оптимизиране на цената за свои разработки. Необходими са стимули подобни на залегналите в Иновационната стратегия, какато и създаване на среда за съвместни научни проекти между бълг. и чуждестранен бизнес и университети ( high-tech паркове).

14. Коя институция (МОН, независима специализирана институция или друга), според Вас, трябва да определя профилите и специалностите в училищата и университетите и как си представяте този процес? – МОН (консултативен глас на МИ) в колаборация с бизнес ацоциациите и академичните звена.

15. До каква степен получените от работещите образователни дипломи и сертификати се ценят от бизнеса и отговарят на търсенето на труд? – Не считам, че престижа на българската диплома е много висок. Все пак доста от „добрите” работодатели изискват съответен ценз.

16. Какви, според Вас, са днешните конкурентни предимства и недостатъци на следните категории работещи в България:

- изпълнителски кадри в обслужващите дейности – евтини, ниски мотивация и лоялност към работодателя.

- изпълнителски кадри в технологично развитите производства - подобни;

- изпълнителски кадри в общественото и стопанското управление – ниска квалификация, евтини;



- ръководни кадри в общественото и стопанското управление - липса на квалифициран среден урпавленски персонал.

17. Моля, избройте силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред българската образователна система с оглед предстоящото членство на България в ЕС и необходимостта от по-висока конкурентноспособност на българската работна сила? Голям е риска да не отговори на стандартите на Европейските държави особено в областта на Висшето образование. Там е възможен голям отлив от българските университети. При една ускорена образователна реформа гарантираща качество и модерни образователни програми и добър маркетинг е възможно да бъдат привлечени студенти от ЕU по причина на все още по-изгодни цени на образованието в България и общо добро качество на живот за млади хора.

18. Какви предизвикателства пред държавната политика в областта на трудовия пазар и образованието поставя възможността за свободното движение на работната сила в ЕС и очакваната имиграция към България преди и след членството й в Общността? – Подобни на т.18

19. Какви промени в политиката за развитие на човешките ресурси (образователна, данъчна, иновационна, социална, регионална и т.н.) поставя новата икономика, базирана на знанието? – Потребност от обучение и квалификация през целия живот, вкл. владеене на съвременни комуникационни средства; осигуряване на възможности за дистанционна работа, гъвкаво работно време и работа от дома и т.н.

20. Какви, според Вас, са предизвикателствата пред българското училище, свързани с въвеждането на съвременни образователни технологии, базирани на компютъризацията на учебния процес? – Основното предизвикателство е мотивацията на преподавателите да овладеят и прилагат новите форми на преподаване.

21. Какви условия трябва да създаде държавата в процеса на образованието на един човек, за да бъде той успешно социализиран, добър професионалист, предпочитан партньор за работа, способен да се учи цял живот? – Овладяване на съвременни технологични средства, на достъп до информация, възпитаване на умения за работа в екип, на проектен принцип, образованието да стимулира творческото мислене.

22. Какви възможности и заплахи пред образователната система, според Вас, поставя започналият процес на децентрализация в България? – Възможност за реализиране на творчески проекти, заплахи от ниски стандарти на места., в които няма критечна маса осигуряваща саморегулиране и на таза основа – високо качество.

23. Какви са Вашите прогнози за осъществяване на реформи в образователната система с оглед готовността на основните политически сили да ги реализират при присъщия им конформизъм и популизъм? – За жалост двигател на образователната реформа са главно предстоящите избори и потребността да се покажат резултати с голям обществен ефект. Политическият консенсус по въпроса е повърхностен и има риск от изоставане на реформата.


Ж. РЪКОВОДИТЕЛ НА РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ
1. Как оценявате компетентностите на днешните младежи, завършващи училище и ВУЗ (Възможни отговори: да, не, донякъде)

- способни да мислят чрез решаване на проблеми – донякъде;

- способни да намират изход от различни ситуации – не;

- можещи да преодоляват утвърдени мнения и разбирания по даден проблем, ако фактите и критическият им анализ ги подтикнат да променят схващането си – не;

- имат изградени способности и нагласи да овладяват непрекъснато нови компетентности, за да отговорят адекватно на динамичното развитие на социалната и технологичната ситуация – не;

- способни ясно, точно и разбираемо да представят своето мнение по даден въпрос, да обсъдят аргументирано чуждото мнение и да убедят събеседника си (аудиторията) в необходимостта от вземане на нужното решение – не.



2. Как оценявате личностните качества на съвременните млади хора, завършващи училище и ВУЗ (Възможни отговори: да, не, донякъде)

- способни да работят в група и да допринасят за постигане на резултат, който е групова, а не индивидуална заслуга – не;

- притежават чувство за отговорност и самодисциплина – не;

- умеят самостоятелно да вземат решения – не;

- имат чувство за принадлежност към различен вид общности и са готови да служат на интересите на общността – не;

- умеят да оценяват и управляват риска – не;

- инициативни са, проявяват любознателност и творческа нагласа – не;

- имат развито социално чувство и гражданска отговорност – не



3. Има ли, според Вас, промяна в образователната мотивация на българските семейства, като част от стратегията за тяхното възпроизводство, и какви ефекти очаквате в бъдеще от това върху демографското развитие в страната и изискванията към качеството на образованието?

Тенденцията, очертала се още преди 1989 г., за разделяне на българското общество на по-заможни и по-образовани и по-бедни и по-ниско образовани се запазва и задълбочава. В последните години това се превръща в закономерност, рязко разграничаваща тези две групи.

Съвсем ясно е, че по-богатите и образовани имат по-високи цели в областта на кариерата, което ги кара да планират раждаемостта. При втората група ниската мотивация за образование и социална реализация се отразява обратно пропорционално на раждаемостта по принципа: По-малко работа – повече деца – социални (и други) помощи, осигуряващи екзистенц-минимума.

Качеството на образованието пада (парадоксално!) под натиска и на двете социални групи: богатите искат документ за образование на своите деца на всяка цена; бедните не биха ги държали в училище, ако няма някаква успеваемост.

Няма да коментирам демографския ефект поради погрешните изводи, които се правят на етническа основа. Но ще подчертая едно: Никой да не се страхува от образованите хора, ако ще да са и марсианци!

4. Какви, според Вас, са основните цели на образованието, свързани с:

- интересите на общността и обществото – да осигури подготвени кадри за всички сфери на икономиката; ако под общност се разбира етническа, посочените по-горе цели ще спомогнат за успешната й интеграция в обществото; ако под общност се разбира професионална или класова, то посочените по-горе цели ще спомогнат за успешната й стабилизация, утвърждаване в йерархията на обществото;

- интересите на индивида и неговото семейство – професионално и кариерно развитие, икономическа стабилност, социален статус;

- интересите и условията на труда – изграждането на компетентни кадри неизбежно води до усъвършенстване на продукта от съответната дейност, а утвърждаването им като социално значима общност логично би довело до договаряне на по-приемливи условия за труд.



5. Какви, според Вас, са наложителните промени в институционалното изграждане на образователната система, които да я направят адекватна на перспективите и приоритетите на икономическото и социалното развитие на България?

въвеждане на задължителен образователен и професионален ценз за заемане на длъжност в държавни, общински и частни фирми – промяна в Кодекса на труда;

осигуряване на гъвкавост и адаптивност на системата чрез: снижаване на задължителния клас за завършване на средно образование до десети; въвеждане на 11. и 12. клас като степен, подобна на колежанската в други страни; свеждане до минимум на профилираното обучение в средното образование за сметка на възможностите на ученика сам да планира образованието си чрез избираема подготовка – промяна на ЗНП;

надеждно сертифициране на завършената образователна степен и на професионалната квалификация чрез независимо оценяване;

контрол върху приемането на ученици според реалните нужди на икономиката – прогнозиране, планиране, системност на проучванията;

повишаване на признанието за значението на учителския труд – чрез справедливо заплащане, създаване на условия за постоянна квалификация и чрез ефективна защита на правата на учителите;

въвеждане на ефективна система за поощрение и санкциониране на учениците и родителите им;

категоризиране на училищата според качеството на образование;

надеждно финансиране и материално осигуряване – от държавния бюджет и чрез външно финансиране.

Как трябва да се въведат тези промени – постепенно или радикално?

Промените трябва да се въведат в пакет – радикално, като пакетът трябва да осигурява постепенно прилагане на нововъведенията. Това “постепенно радикализиране” е единственият начин да се осигури истинска реформа, защото трябва да се вземат предвид многото фактори, влияещи върху системата: слабата икономиика, големият брой социални групи и въобще големият брой участници – 1000000 и повече, консервативизмът на част от участниците – на първо място от академичните среди и веднага след тях от учителите, необходимостта от промяна на учебни планове, програми, стандарти (ДОИ), стотици учебници.

6. Какви, според Вас, трябва да са основните задължения, права и отговорности на основните участници в образователния процес:

- обществото, респ. държавата, представлявана от МОН

осигуряване на правен и нормативен ред, адекватно финансиране, гарантиране на качеството – планове, програми, ДОИ, учебници;

ефективен контрол;

възможност за поемане на последствията от неизпълнени задължения от виновните длъжностни лица – необходима е прозрачност на дейността им, включително на министъра, на министър-председателя и на партията, която ги е номинирала;

- училището, респ. учителите и тези, които осигуряват образователни ресурси (автори на учебници, издателства и др.)

повишаване на квалификацията и специфичната компетентност, осигуряване на образование, адекватно на нуждите за реализация в обществото, зачитане на правата на ученика, вкл. икономическите;

активно присъствие в системата и обществото;

ефективно поемане на последствията от доказано неизпълнение на задълженията – чрез система от санкции, отнасяща се до професионалната компетентност и заплащането, а не само дисциплинарни, като е по КТ;

- учениците, респ. техните семейства

изпълнение на задълженията според ЗНП другите нормативни документи – редовно посещение на учебните занятия, осигуряване на учебници и помагала, зачитане на правата, авторитета и достойнството на учителя; системен контрол върху детето – ученик;

участие в усъвършенстването на образователния процес; мнение върху качеството на обучението – работата на учителя и на училището; право на смяна на училище или преподавател;



поема последствията от неизпълнените си задължения, като приема решенията на органите, отговарящи за него.

7. Какви структури на гражданското общество, според Вас, трябва да контролират образователния процес?

Сега действащите структури за контрол върху образованието са вътрешноведомствени, затова те са силно подвластни на бюрократичните и кариеристечните писани и неписани правила на такъв тип организация. Учителските синдикати пък са обезсилени поради правилата им на действие, даващи възможност за почти пряко манипулиране на действията им от правителството и работодателите.

Необходими са неправителствени граждански организации (предлагам названието ОКО – Обществен контрол над образованието) с идеална цел. Съставът им трябва да е от хора образовани, ширкоскроени, немеркантилни, с влияние върху структурите на властта, активни, готови да отделят време и други ресурси за оказване натиск върху системата с цел регулиране и усъвършенстване на всички нива – от закон до конкретен проблем в едно училище.

Как си представяте ролята на училищните настоятелства?

Засега училищните настоятелства действат единствено като организация с цел набиране на средства. То се състои от родители на ученици, които в момента се обучават в това училище, и поради това ефективността му е твърде ограничена.

Правилата за участие в училищното настоятелство трябва да се усъвършенстват с цел стимулиране на дълготрайното присъствие в него на хора с авторитет в обществото и в бизнеса. Уместно е настоятелството да има право на мнение и относно кадровата политика на училището и на министерството, когато се отнася до директора – сега то противоречи на КТ.

8. Какви възможни стратегии виждате за мобилизиране на нови източници за финансиране на образованието и за тяхното адекватно разпределение? Как си представяте въвеждането на ваучерна система в образованието и какви ефекти очаквате?

Намирам за нормално и национално отговорно бизнесът да се включи във финансирането на образованието. Това може да стане чрез нарочни фондове – за образование на кадри, обслужващи съответната сфера; чрез фондове, подпомагащи обогатяването на материално-техническата база на училищата, като поръчките от този фонд се възлагат за изпълнение от бизнеса вътре в страната. Предполагам, че е въпрос на добра воля в държавния бюджет да се обособи специално перо за допълнително финансиране на образованието чрез заделяне на процент от данъка на фирмите. Също така е крайно време да се приеме, че дарения за образованието трябва да водят до данъчни облекчения – за юридически и физически лица.

Възможно е и да се изразходват по-рационално наличните средства – чрез въвеждане на строги правила за разпределянето и изразходването им, както и чрез гъвкава политика на първостепенните и второстепенните разпределители на бюджета (напр. възлагане на доставка на санитарно-хигиенни материали на едро за всички общински училища или за всички училища в града; преосмисляне на финансовите отношения с частната фирма за енергийно регулиране и т.н.).

Въвеждането на ваучерната система ще бъде ефективно едва 5-7 години след стартиране на реформата.

9. Известно е, че днес, въпреки номинално безплатното образование, много семейства отделят средства за заплащане на регламентирани и нерегламентирани образователни услуги. Как, според Вас, този процес може да стане прозрачен и да се подчини на нормалните пазарни правила със съответните права и отговорности на всеки от участниците?

Този процес тече и пак ще тече. Въпрос на политическа воля е той да бъде признат и законово регламентиран, включително и данъчно. Естествено би било данъците да бъдат целево насочени обратно към образованието.

10. Как предлагате да се реши въпросът за достъпа до образователната система на неравностойните социални групи от обществото и какви са, според Вас, необходимите държавни мерки за смекчаване или елиминиране на негативните социални последици от закриване на училища и университети с цел оптимизиране на системата?

социално неравностойните групи трябва да имат равен достъп до образование. Необходимо е училището да има добре действаща система за мониторинг на децата от тези групи и чрез механизъм за подпомагане – чрез стипендии от специални фондове – да бъдат стимулирани семействата на добре представящите се да осигуряват участието им в този процес колкото може по-дълго време. Така ПОСТЕПЕННО ще се повишава семейната мотивация за ползата от училище и същевременно ще се създават по-конкурентноспособни представители на тези групи, които ще повишават способностите им за интеграция в пазарно ориентираната среда. Важно е откриването и поддържането на работни места вместо раздаването на социални помощи – икономическата стабилност на семейството е важно, макар и не единствено, условие за редовно посещение на училището от страна на децата;

закриването на университети не е толкова страшно от социална гледна точка, защото в тях се провежда обучение практически по същите специалности, по които и в големите висши училища. Освен това там се приема практически без конкурс, а при и без това много ниското качество на средното образование, съставът на студентите явно не блести с кой знае какъв потенциал. Пренасочването на средствата за издръжка на закритите ВУ със сигурност ще повиши качеството на обучение в останалите, а това е много важно както поради интегрирането на БГ в ЕС, така и поради огромната нужда от качествени кадри за бизнеса, науката, администрацията, средното образование. Що се отнася до неприетите за студенти – те имат алтернативи.

закриването на малките училища е много необходимо, но трябва да се прави много внимателно, защото: 1) децата са малки; 2) пътищата са лоши; 3) родителите имат поминък на село и никаква квалификация за работа в града; 4) у нас няма традиции за трайно отделяне на децата от дома и живот в пансиони, интернати, общежития. В този аспект си е направо страшно, като се помисли каква е престъпността, а какви са “успехите” на правозащитните органи.



11. Има ли действащи пазарни механизми в областта на образованието и ефективни ли са те?

Единствените форми, доближаващите образованието до пазарните механизми, са конкурсите, но предвид тяхното ограничено действие на входа на системата, откритостта им за намеса на по-висшите органи, корупцията и непрецизните правила, ефективността им е малка. Освен това трябва да се има предвид и печалният факт, че конкуренцията е вътре в страната – хората са такива и други няма откъде да се вземат.

12. Доколко е адекватно на реалностите и перспективите специализираното професионално образование у нас и в каква посока трябва да се развива то?

Професионалното образование напоследък се опитва да се отвори към реалните нужди на икономиката. За да се динамизира този процес, е необходимо сериозно перманентно проучване на пазара на труда, спешно модернизиране на материално-техническата база и система за адекватна преквалификация на преподавателите – сега това става чрез проекти по международни програми и почти никак с държавно участие.

13. Какви са причините за липсата на мотивация за активно сътрудничество между университетите и бизнеса за подготовка на кадри, разработване на интелектуални продукти и приложни научни изследвания и какви законодателни и административни мерки са необходими за осъществяване на положителна промяна?

Липсва съзнание за перспективата от това сътрудничество; няма видима взаимна изгода – бизнесменът трябва да вложи средства, а резултати могат да дойдат, когато вече е фалирал.

Взаимно обвързване на тези дейности чрез законови механизми, включващи сигурни постъпления от бизнеса във ВУ или БАН и данъчни облекчения за това.

14. Коя институция (МОН, независима специализирана институция или друга), според Вас, трябва да определя профилите и специалностите в училищата и университетите и как си представяте този процес?

Независима институция по предложение на МОН или друга органиция да определя необходимостта от нови или отпадането на неактуални профили, специалности и професии. МОН да одобрява откриването на обучение или да закрива обучение в конкретни училища.

15. До каква степен получените от работещите образователни дипломи и сертификати се ценят от бизнеса и отговарят на търсенето на труд?

Степента е нерегламентирана от закон (КТ). Зависи от нагласата на бизнесмена-бос.

16. Какви, според Вас, са днешните конкурентни предимства и недостатъци на следните категории работещи в България:

- изпълнителски кадри в обслужващите дейности – нямам наблюдения, по-скоро зависи не от обучението, а от личностната нагласа и от икономическата принуда върху индивида;

- изпълнителски кадри в технологично развитите производства – нямам наблюдения;

- изпълнителски кадри в общественото и стопанското управление – ниска мотивация, приемане мнението на по-висшестоящия за меродавно, независимо от законовите изисквания или от реалната полза за системата; имитират дейност;

- ръководни кадри в общественото и стопанското управление – силно зависими от политическото ръководство и от по-висшестоящия; често са некомпетентни, но с високо самочувствие и самомнителност; ползват се от неоправдано големи права спрямо подчинените при липса на реални механизми за установяване на истината.

17. Моля, избройте силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред българската образователна система с оглед предстоящото членство на България в ЕС и необходимостта от по-висока конкурентноспособност на българската работна сила?

евтина работна ръка;

добри изпълнителски кадри за туризма и в обслужващата сфера;

неконкурентноспособни кадри във висшите технологии и в науката;

възможно е закриване на ВУ и професионални гимназии;

пренасочване на изявени преподаватели в чужди университети;



БАНАНИЗАЦИЯ на БГ.

18. Какви предизвикателства пред държавната политика в областта на трудовия пазар и образованието поставя възможността за свободното движение на работната сила в ЕС и очакваната имиграция към България преди и след членството й в Общността?

Кадърните ще отидат където им е по-изгодно, а останалите ще развиваме комплекси за национално достойнство, нисък социален статус и ще ставаме политически все по-апатични. Предвид на сегашното държавно управление от хора, получили образование навън, а сега – признание вътре, този извод е по-скоро потвърждение на правилността на такава политика, отколкото предизвикателство да помислят за промяната й.

19. Какви промени в политиката за развитие на човешките ресурси (образователна, данъчна, иновационна, социална, регионална и т.н.) поставя новата икономика, базирана на знанието?

На този въпрос отговорите са дадени при въпроси от 3 до 8.

20. Какви, според Вас, са предизвикателствата пред българското училище, свързани с въвеждането на съвременни образователни технологии, базирани на компютъризацията на учебния процес?

Предизвикателствата са финансови; кадрови – няма достатъчно подготвени преподаватели; необходимост от методика за преподаване чрез възможностите на компютрите. В перспектива училищата трябва да станат конкурентноспособни на европейските.

21. Какви условия трябва да създаде държавата в процеса на образованието на един човек, за да бъде той успешно социализиран, добър професионалист, предпочитан партньор за работа, способен да се учи цял живот?

Законите да гарантират на образования и образоващия се необходимия икономически и социален статус, като задължат работодателя да назначава и да стимулира да работят такива кадри. (Вж. въпроси от 3 до 8)

22. Какви възможности и заплахи пред образователната система, според Вас, поставя започналият процес на децентрализация в България?

Децентрализацията прави системата по-гъвкава и адаптивна към променящата се среда, а оттам дава възможност за адекватна реализация на кадрите.

Заплаха е сега действащата неясна система за финансиране, която пречи на контрола при евентуално неефективно разпределение на средствата и търсене на отговорност от виновните.

23. Какви са Вашите прогнози за осъществяване на реформи в образователната система с оглед готовността на основните политически сили да ги реализират при присъщия им конформизъм и популизъм?

ПЕСИМИСТИЧНА ПРОГНОЗА: няма да се сбъднат пророкуванията ми за спад разруха и БАНАНИЗАЦИЯ, а политическите сили ще се обединят с оглед добруването на електората.

ОПТИМИСТИЧНА ПРОГНОЗА: вярвам, че юпитата няма да се преобърнат точно сега и както имах възможността да посоча по-горе, верни на “Вервайте ми!”, окончателно ще докарат народа до просешка тояга.



Каталог: uploads -> publication
publication -> Курсови проекти
publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
publication -> Център за икономическо развитие


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница