1. Как оценявате компетентностите на днешните младежи, завършващи училище?
На въпроса е трудно да се отговори без отчитане на конкретното училище, което младежите завършват. За учениците от СМГ например може с увереност да се твърди, че имат изградени способност и нагласи за овладяване на нови компетентности, което им позволява адекватно да се ориентират и справят в съвременната социална и технологическа ситуация. У тях е налице динамично мислене, което ги предпазва от механично заучаване и репродуциране на готови постановки и по този начин им позволява да проблематизират утвърдени мнения.
2. как оценявате личностните качества на съвременните млади хора, завършващи училище?
Завършващите Софийската математическа гимназия ученици са изградили у себе си способност за самостоятелно вземане на решения, което в същото време не им пречи ползотворно да работят в група, да преодоляват, когато е необходимо, индивидуалните си стремежи в името на общата заслуга. Тяхна присъща черта е любознателността и склонността към творчество, което пък им позволява да участват в различни типове общности и да допринасят за техните интереси.
3. Има ли промяна в образователната мотивация на българските семейства, като част от стратегията за тяхното възпроизводство, и какви ефекти очаквате в бъдеще от това върху демографското развитие и изискванията към качеството на образованието?
Трудно е да се отговори на подобен въпрос без наличието на специални наблюдения или изследвания. Относно първата част на въпроса съм склонен по-скоро да изразя скептицизъм. Що се отнася до изискванията към качеството на образованието, може да се каже, че се наблюдава тенденция към предявяване на по-високи претенции спрямо качеството на образованието в средното училище. Това обаче може да е резултат и от понижаването на критериите и изискванията в българското училище през последните 10 години. В този смисъл до голяма степен нещата отново са в ръцете на отделното учебно заведение.
4. Какви са основните цели на образованието, свързани с:
- интересите на обществото;
- интересите на индивида и неговото семейство;
- интересите и условията на труд?
5. Какви са наложителните промени в институционалното изграждане на образователната система, които да я направят адекватна на перспективите и приоритетите на икономическото и социалното развитие на България? Как трябва да се въведат тези промени - постепенно или радикално?
Излизайки от наблюденията върху актуалното състояние на образователната система, определено може да се говори за необходимост от промени. По отношение на средното образование преди всичко е необходимо да се въведе относителна самостоятелност за отделните типове училища – да им се даде възможност да изработват или поне да участват в изработването на специфични учебни планове и програми във връзка с характера на учебния процес в тях (профилираното обучение); сами да определят вида и начините за прием на учениците. Особено наложително е да разполагат сами с бюджета си, който се определя върху основата на категорията учебно заведение и според определената държавна издръжка за един ученик. В момента главен разпоредител с бюджета на училищата са общините, което създава съществени неудобства и дори пречи за нормалното финансиране.
Промените трябва да бъдат въведени бързо и радикално, което обаче не означава да не бъдат достатъчно прецизно обмислени (както става в последните години с промените в образователната система).
6. Какви трябва да са основните задължения, права и отговорности на основните участници в образователния процес?
Смятам, че тоталното (за да не кажа тоталитарното) обсебване на всичко свързано с учебния процес от Министерство на образованието и науката трябва да бъде радикално ограничено до координационни функции. Това логично означава повишаване на участието на самото училище в осъществяването и ръководенето на учебния процес, а оттук закономерно и на неговите отговорности.
Учителските колективи е необходимо решително да участват както при изготвянето на програмите, така и в авторските колективи на учебниците. Необходимо е да се преодолее по някакъв начин министерско-издателският монопол върху издаването на учебниците. Например наличието на безплатна Интернет банка от учебници и учебни помагала би могло значително да промени нещата. Макар и рядко и в момента са налице отделни уебстраници на преподаватели, които качват там свои разработки, помагала и др.
Всичко това значително би повишило възможността от избор на учениците и на учителите.
В последна сметка главен регулатор ще бъде пазарът на знание!
7. Какви структури на гражданското общество трябва да контролират образователния процес? Как си представяте ролята на училищното настоятелство?
Изключително сериозен въпрос, чийто отговор към момента е неясен поради липсата на въпросното гражданско общество у нас. Най-общо може да се каже, че някакви такива структури са задължителни при условие, че самото общество е осъзнало необходимостта за самото себе си от адекватно образование.
8. Какви възможни стратегии виждате за мобилизиране на нови източници зао финансиране на образованието и за тяхното одекватно разпределяне? Как си представяте въвеждането на ваучерната система в образованието и какви ефекти очаквате?
Струва ми се, че въвеждането на ваучерите значително ще тласне образованието напред, доколкото създава възможности за свободен избор на училища в зависимост от качеството на обучението, което от своя страна пък ще увеличава техните финансови възможности за развитие на базата.
9. Известно е, че днес, въпреки номинално безплатното образование, много семейства отделят средства за заплащане на регламентирани и нерегламентирани образователни услуги. Как, според Вас, този процес може да стане прозрачен и да се подчини на нормалните пазарни правила със съответните права и отговорности на всеки от участниците?
Едва ли може да стане бързо, но не е невъзможно. Струва ми се, че е свързано с всичко останало, за което се говори до момента в анкетата. Преди всичко е необходимо “изходът” да не е “под шапката” на Министерството, а да се проверява от независима организация. Сетне е необходимо да бъдат променени изпитните форми на “входа” и на “изхода”, за да се пресече тиражирането на безумни шаблони. В момента ситуацията е направо трагична, защото същите, които тиражират примитивни модели за полагане на изпити, проверяват самите изпити. Порочен кръг от най-чиста проба. С това са наясно и двете страни, но това вероятно ги устройва по някакъв начин – едните влизат и излизат “лесно”, а другите печелят лесно. Необходимо е изпитите да бъдат така организиране, щото да предполагат творчество от страна на ученика и възможност за адекватно измерване от страна на екзаминаторите. В тази перспектива изпитите по литература за прием в средното и във висшето училище са направо “странни”. Необходимо е този изпит да бъде свързан със създаване на текст (това дава възможност за измерване), който обаче да не бъде свързан с литературата. Що се отнася до хуманитарната сфера, там тестовата система ми се струва слабо работеща, още повече, че самото образование не е положено върху тестова основа.
11. Има ли действащи пазарни механизми в областта на образованието и ефективни ли са те?
Не мисля, че в момента са налице действащи такива.
12. Доколко е адекватно на реалностите и перспективите специализираното професионално образование у нас и в каква посока трябва да се развива то?
И в какви професии ще се обучават учениците или по-скоро къде ще упражняват тези си професии?
13. Какви са причините за липсата на мотивация за активно сътрудничество между университетите и бизнеса за подготовка на кадри, разработване на интелектуални продукти и приложни научни изследвания и какви законодателни и административни мерки са необходими за осъществяване на положителна промяна?
Вероятно причините са в самия характер на двете страни - изглежда все още у нас няма развит такъв бизнес, който да е усетил необходимостта от високо образовани, квалифицирани кадри. Едва ли тези отношения могат да се уредят точно по законодателен и административен път. Самата необходимост вероятно би родила и съответните форми на взаимодействие.
14. Коя институция (МОН, независима специализирана институция или друга), според Вас, трябва да определя профилите и специалностите в училищата и университетите и как си представяте този процес?
По скоро трябва да бъде независима специализирана институция, която тясно да взаимодейства с учебните заведения.
15. До каква степен получените от работещите образователни дипломи и сертификати се ценят от бизнеса и отговарят на търсенето на труд?
В момента едва ли може да се говори за подобна зависимост.
17. Моля, избройте силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред българската образователна система с оглед предстоящото членство на България в ЕС и необходимостта от по-висока конкурентноспособност на българската работна сила?.
Трудно ми е да отговоря на подобен въпрос поради липсата на конкретна информация по въпроса.
20. Какви, според Вас, са предизвикателствата пред българското училище, свързани с въвеждането на съвременни образователни технологии, базирани на компютъризацията на учебния процес?
Преди всичко компютъризирането на учебния процес е свързано със средства, които не е много ясно откъде ще дойдат. Нека не забравяме, че училището не е в състояние или по-скоро не му е дадена възможност да си осигурява само средства. Що се отнася до предизвикателствата, това отново е в зависимост от квалификацията на учителския състав в конкретните училища. В тази перспектива е важно да се има предвид, че отделното училище не притежава адекватни механизми за подбор на необходимите му кадри – преди всичко не разполага с финансови ресурси.
23. Какви са Вашите прогнози за осъществяване на реформи в образователната система с оглед готовността на основните политически сили да ги реализират при присъщия им конформизъм и популизъм?
Излизайки от направеното досега – определено са скептични, за да не кажа песимистични.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1:
ИНДИКАТОРИ ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ТРУДОВИЯ ПАЗАР
Основни източници: Евростат, НСИ, WIIW
ЗАЕТОСТ, %
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
ЕС - 25
|
62.4
|
62.8
|
62.9
|
63
|
ЕС - 15
|
63.4
|
64.1
|
64.3
|
64.4
|
Страни от ЕС с най-добри позиции:
|
Дания
|
76.3
|
76.2
|
75.9
|
75.1
|
Холандия
|
72.9
|
74.1
|
74.4
|
73.5
|
Швеция
|
73
|
74
|
73.6
|
72.9
|
Страни от ЕС с най-лоши позиции:
|
Полша
|
55
|
53.4
|
51.5
|
51.2
|
Малта
|
54.2
|
54.3
|
54.4
|
54.2
|
Италия
|
53.7
|
54.8
|
55.5
|
56.1
|
БЪЛГАРИЯ__50.4__49.7__50.6'>БЪЛГАРИЯ
|
50.4
|
49.7
|
50.6
|
52.5
|
Румъния
|
63
|
62.4
|
57.6
|
57.6
|
САЩ
|
74.1
|
73.1
|
71.9
|
71.2
|
Япония
|
68.9
|
68.8
|
68.2
|
68.4
|
ЗАЕТОСТ: ЖЕНИ, %
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
ЕС - 25
|
53.6
|
54.3
|
54.7
|
55.1
|
ЕС - 15
|
54.1
|
55
|
55.6
|
56.1
|
Страни от ЕС с най-добри позиции:
|
Швеция
|
70.9
|
72.3
|
72.2
|
71.5
|
Дания
|
71.6
|
72
|
71.7
|
70.5
|
Холандия
|
63.5
|
65.2
|
66.2
|
65.8
|
Страни от ЕС с най-лоши позиции:
|
Малта
|
33.1
|
32.1
|
33.9
|
33.6
|
Италия
|
39.6
|
41.1
|
42
|
42.7
|
Гърция
|
41.2
|
40.9
|
42.5
|
43.8
|
БЪЛГАРИЯ
|
46.3
|
46.8
|
47.5
|
49
|
Румъния
|
57.5
|
57.1
|
51.8
|
51.5
|
САЩ
|
67.8
|
67.1
|
66.1
|
65.7
|
Япония
|
56.7
|
57
|
56.5
|
56.8
|
Сподели с приятели: |
