Проект bg 051РО001 07-0187-С0001 „ Без граници за добрия мениджър" Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси"

Социалните услуги, вкл. и тези за заетост и социално включване са свързани с предоставянето на грижи и подкрепа на голям брой хора, подпомагайки им да живеят по-добър и съдържателен живот. Службата по заетостта на Министерството по труда и Агенцията по помощите отговарят съвместно за управлението на помощите за безработните, докато местните власти управляват помощите за домакинството. Социалните услуги, се предоставят от местните съвети на базата на законовата рамка и финансиране осигурени от Здравното Министерство. Като успешна практика в страната може да бъде изведен „Проекта за служебна заетост - Милениум”, чрез изпълнението на който съветът Грийуич е влязъл в партньорски взаимоотношения с местните колежи и определен брой малки предприятия. Предмет на тези отношения е подпомагането на възрастните лица с трудности в обучението, които понякога са допълнени и от умствени или физически проблеми, недъзи. Проектът се съфинансира съвместно от участващите организации и Европейския социален фонд.

Във Франция органи, компетентни при предоставянето на социални услуги в страната са: обществени и държавни органи (департаменти; общини; организации за социална сигурност); комунални и интеркомунални центрове за социална дейност (общински центрове за социална дейност). Общинският център за социална дейност има за основна задача дейността по закрила и социално развитие в общината, която дейност той упражнява в тясна връзка със съществуващите публични и частни институции. Едно от правомощията му е да съдейства за отпускането на финансови средства, които могат да бъдат под формата навъзвръщаеми или невъзвръщаеми суми. Това е една от формите за социално подпомагане, определена в закона. Някои общини създават общностни и междуобщности центрове за социална дейност, които упражняват известен контрол върху съответните общини в социалната област. Тези центрове са административни формирования - общинска собственост. Те могат дасе управляват от управителен съвет, от кмета на общината или от президента на учреждение за междуобщинско сътрудничество.

В Белгия има различните „видове“ пазар на труда. Разликите се дължат главно на субсидиите, които могат да получат работодателите от правителството и подкрепата, която могат да оказват на своите служители.

• Свободен пазар на труда. Първичният пазар на труда се състои от всички дружества, които работят без подкрепа от държавата. Това са големи компании като Форд, Найк и Карфур, но също и всички малки дружества, като местната хлебарница, счетоводна фирма или бар.

• Социален пазар на труда. Социалният пазар на труда се състои от организации, които се финансират частично от държавата чрез субсидии. Тази категория от своя страна също може да бъде разделена на три части: социална икономика, защитено предприятие, трудово подпомагане.

Правни субекти, които развиват дейност в областта на предоставянето на социални и здравни услуги са: държавата; местните власти; благотворителните организации; търговските дружества; религиозните общности. Новото поколение социални услуги се развива на база на принципа на деинституционализацията, колективната и общностната работа, както и чрез въвеждане в дейността на организациите и конкретните потребители на услугите. Държавата играе важна роля при регулиране и контролиране на социалните услуги. Като цяло правомощия в тази насока са дадени на местните власти, които остават главните доставчици на услуги. Те действат по места чрез Обществени центрове по благосъстояние.
Европейската комисия посочва френския закон като успешен законодателен модел за преодоляване на социалното изключване. Съгласно закона държавата е длъжна да прави ежегодна оценка на ефективността на механизма на предоставяне на социални услуги, като задължително взема мнението на лицата и организациите, заети в този сектор. Законът посочва участието на доброволчески организации при предоставянето на социални услуги - особено във връзка с осигуряването на подслон за бездомните.
Холандският закон за социалното подпомагане е също удачен модел, посочен в отчета на Европейската комисия като работещ механизъм, при който съществуващите общини са задължени да имплементират в местните закони разпоредби, които да обезпечават различните форми на активно участие на потребителите в предоставянето на социални услуги.
Добри практики и инициативи за заетост, социално включване, възможности за развитие на предприемачеството и обогатяване и усъвършенстване на знанията и уменията в държави от Европейския съюз
Заетост
Швеция

Почти 70 % от лицата във възрастовата група 55—64 години в Швеция работят в сравнение със средния им процентен дял от 44 % за ЕС като цяло. Една от основните причини се корени в пенсионната система, която е създадена по начин, който насърчава по-дългия трудов живот, въз основа на принципа на общия размер на доходите, получени от работещите в рамките на целия им трудов живот. Размерът на годишната пенсия се изчислява въз основа на натрупания пенсионен капитал, разделен на броя на оставащите години живот съгласно данните за средната очаквана продължителност на живота, т.е. лицата които отложат своето пенсиониране получават по-висока пенсия. Насърчава се ранното планиране: всяка година гражданите получават „оранжев плик“, който съдържа подробна информация за техния пенсионен профил и прогнозна стойност на бъдещия размер на пенсията. По този начин всеки е в състояние да изчисли колко дълго е необходимо да работи, както и дали се нуждае от допълнителни пенсионни спестявания.

Центърът за активност на възрастни жени (ЦАВЖ) реализира проект, предоставящ съдействие за преодоляване на безработицата сред възрастните жени чрез образование. По време на проекта е сформирана група от възрастни жени, неудовлетворени от получаваните социални помощи за безработни и търсещи работа, на които е предоставена възможност за обучение. Извършено е и проучване сред работодателите, като към тях е отправен и въпросът каква работа биха предложили на обучени и притежаващи компютърна грамотност жени в по-напреднала възраст. За изпълнението на проект „Интеграция на възрастни жени в уязвимо положение на пазара на труда“ ЦАВЖ обединява усилията си и с Университета по технологии в Каунас, като акцентът на проекта е насочен към 180 жени в уязвимо социално положение и са направени допълнителни изследвания в тази област.

Програмитете за насърчаване на заетостта в страната са няколко типа: обучение, квалификация и преквалификация, организирани от бюрата по труда; временна заетост в публични услуги, при което част от заплатата е субсидирана от държавата (през 2004 г. например бюрата по труда ангажират 15 000 роми на такива временни работни места, през 2005 г. те са 18 000); програми за заетост, реализирани от местните власти; програма за насърчаване на микро-, малки и средни предприятия на роми, която подкрепя техническото обновяване на предприятията; подкрепа на проекти на неправителствени организации за включване в пазара на труда на малцинствени групи. От 2004 г. насам подобни проекти (временна заетост, обучения, мотивация) се финансират и чрез Европейския социален фонд.

Страната има значителен опит в повишаване на участието в пазара на труда. Изработен е нов закон за службите по заетостта, който поощрява безработните от пасивно търсещи работа да се превърнат в активно търсещи; създадена е насърчителна програма за работодателите, които наемат отпаднали от училище до 6 месеца след като младежите са напуснали учебното заведение (проект School leaver, финансиран от Европейския социален фонд); Наблюдава се стремеж към индивидуален подход при всеки безработен, в резултат на което трудоватаполитика, макар и бавно, дава положителни резултати.

Въведена е практика “Активационни инициативи” за безработни, особено дълготрайно безработни, за стимулиране на тяхното участие в инициативите на бюрата на труда.

Въведена е практика за финансовата подкрепа на семейства с деца. Предназначена е за безработни родители, активно търсещи работа и изявяващи желание за усъвършенстване на професионалните си умения.

Отпускат се средства за стартиране на собствен бизнес. Освен това са въведени субсидии за отваряне на работилница, специални субсидии за хора с увреждания, ръководещи търговско или друго предприятие, покриване на транспортни разходи при търсене на работа в отдалечено населено място.

Най-важният успех на Словакия е в приемането на активни мерки за заетост за сметка на пасивните и обвързване на социалните услуги със заетостта. В сравнение с останалите страни, част от които влагат усилията си да развият социалната защита, Словакия залага на мерките, които поставят търсещия работа в активно положение. Освен това краткосрочните конюнктурни проблеми не повлияват върху избора на инструменти за въздействие върху пазара на труда. В България би трябвало да се поучим от този опит и също така да се опитаме при усвояване на структурните фондове да избегнем недостига на връзка и координация между социалното подпомагане, социалните услуги и мерките по заетостта.

Като цяло мерките в Словакия са насочени към намаляване на безработицата и нивата на бедност. Резултатите идват, благодарение на множество фактори, сред които основен дял имат развитието на икономиката, създаването на нови работни места, активните мерки по пазара на труда и политиката на социално подпомагане. Основните промени, които са осъществени през

целят увеличаване на стимулите за работа, опростяване на администрирането на социалните помощи и подобряване на таргетирането чрез по-строги критерии за достъп и увеличаване на закрилата на хората в риск чрез програмите за социално подпомагане, базирани на жизнения минимум, активни мерки на пазара на труда и социални услуги, административно обединяване на местните офиси за заетост и социално подпомагане.

От друга страна, се прекратяват помощите, които дотогава са отпускани на завършващи училище. Помощите за отглеждане на дете до 3 години могат да се ползват и от двамата родители, а в случай че те тръгнат на работа и наемат човек за гледане на детето, запазват част от помощта. Безработните, които участват в квалификационни и преквалификационни курсове, получават правото да получават семейни помощи за учещи родители. Всички тези програми изискват задължителна регистрация в бюрата по труда; сливане на бюрата за социално подпомагане и бюрата по труда в бюра по труда, социалните въпроси и семейството.
Социално включване
Шотландия

В Шотландия е създаден фонд, известен като Фонд за работа в подкрепа на семействата (ФРПС). Основният акцент на неговата дейност е насочен към достъпа до услуги в сферата на отглеждането на деца, който се счита за основното препятствие, пред което са изправени търсещите работа родители. Средствата от фонда се разпределят между местните власти въз основа на броя деца в домакинствата, които са зависими от изплащането на социални помощи за безработни. Основната цел е подобряване на достъпа до гъвкави форми на услуги в сферата на отглеждането на деца на приемлива цена. Определената цел е за обхващане на 15 000 родители. Основните бенефициери са: самотни родители, семейства с ниски доходи, както и семейства, изпитващи други затруднения, които усложняват наемането на работа, включително умствени и физически увреждания или зависимост от наркотични вещества.

Националната мрежа за интегрирани постоянни грижи е изградена като модел на интегриране на действията на здравния и социалния сектор. Мрежата предоставя грижи чрез различни институционални звена (напр. за възстановяване след заболяване или рехабилитация), както и домашни грижи, осигурявани от екипи за първична помощ, социална подкрепа и палиативни грижи. Мрежата осигурява приемственост и координация в обслужването, насърчава участието на семейството и домашните грижи, по-доброто използване на ресурсите и прилагането на модел за социални грижи, основан на индивидуалните потребности. Крайната цел е да се осигурят по-добри дългосрочни грижи за зависимите хора чрез по-добре взаимосвързани системи на грижи, съобразени с техните потребности.

В Банска Бистрица, Словакия, местните власти възприемат цялостен подход към хората с увреждания. Приет е подходът на общинско планиране, в което участват всички заинтересовани страни и помагат да се идентифицират потребностите и насочат ресурсите там където са най-необходими. Създадени са партньорства с НПО, за да се обогати обхватът на интервенциите. Използваният подход поставя акцент върху подобряване на качеството на живот на хората в неравностойно положение и техните семейства. Осигуряват се основните грижи, но в същото време се адресират и други отрицателни въздействия от живота на хората в неравностойно положение: в областите на образованието, заетостта, осигуряването на достъпна жилищна и транспортна среда и отдих.

В Словакия се реализират редица мерски в подкрепа на хората в нужда. По-конкретно те включват: въвеждане на базова социална помощ за бедните, към която има добавки за здравни грижи, жилище и активиране, като те се отпускат на базата на оценка на доходите; по-нисък размер на базовата помощ и по-големи помощи за семействата с деца; нови активни мерки на пазара на труда, които включват обучение, услуги за семействата, помощ за активиране. Тези специални помощи включват например: запазване на част от социалната помощ и при тръгване на работа; покриване на транспортни разходи при търсене на работа поне на 30 км от населеното място.

Специален инструмент на държавата за подпомагане на най-бедните и стимулиране на участието на самите ползватели е създаденият Фонд за социално развитие в рамките на оперативната програма за развитие на човешките ресурси с идеята да финансира проекти, предложени от местните общности в отговор на техните потребности. Неговата цел е да подпомогне бедни общности и групи, включително географски изолирани места, ромската общност, уязвими групи (като хора с увреждания, бездомни, самотни възрастни, напускащи институции, и др.). Процесът на подготовка и изпълнение на проекти изисква създаване на партньорства на местни нива от всички заинтересовани страни (местни власти, бизнес, училища, църква, местни организации) включително и самите рискови групи. Фондът подпомага три основни програми – развитие на капацитет, социална инфраструктура в ограничен размер и социална работа. По програмата за местна инфраструктура (която се изпълнява само в области с изградени местни партньорства) са подкрепени 173 проекта. В резултат от дейността на фонда са създадени (пряко или опосредствано) 500 работни места и има 8000 участници. Общата критика е, че предоставянето на повече задължения на регионалните власти не е обвързано с достатъчно финансиране.

Унгария е държавата с най-разгърната система от парични помощи за деца и семейства с деца. Специално внимание заслужава програмата „Сигурен старт”, която е насочена към бедни родители с малки деца. В страната функционира Мрежа за предоставяне на услуги на роми в борбата с дискриминацията (Roma Anti-discrimination Client Service Network), която предоставя безплатна правна помощ на роми по дела, свързани с дискриминация. Помощта включва консултиране, подготовка на документи и правно представителство. Постепенно броят на адвокатите в нея се увеличава и се обхващат повече населени места. По-късно започва да функционира и мрежа за правна помощ в регионалните офиси на Министерството на правосъдието.

Освен дейности по подобряване на инфраструктурата, които включват канализация и пътища, в страната функционира програма за управление на дълговете на социално слаби семейства. Тази програма се изпълнява от местните власти. Чрез нея дълговете от неплатени сметки за консумативи (отопление, електричество, вода) на семействата се разсрочват, като в зависимост от дохода част от тях имат право и на парично подпомагане за плащане на сметките. Една допълнителна услуга е въвеждането на предплатени карти за електричество, които позволяват на семействата да консумират електричество в определени лимити.

В страната функционира програма за рехабилитация и създаване на публични услуги за ромските семейства, живеещи в райони тип гета. През първата година тя е реализирана в 9 населени места, в които 38% от населението са роми и 33% от тях живеят в гета.

В рамките на оперативната програма за развитие на човешките ресурси и по-специално на мярката развитие на здравната инфраструктура в изостаналите райони се подкрепят дейности за изравняване достъпа до здравеопазване. Мярката има 3 компонента – създаване на регионални здравни центрове, създаване на съвременни диагностични центрове и създаване на рехабилитационни центрове. Регионалните здравни центрове се фокусират специално върху ромите чрез програми за насърчаване на здравословно поведение, което гарантира ранна диагностика, скрининг и лечение.

За да се стимулира броят на децата, които растат в неравностойно положение, храната в детските градини за непривилегировани деца е безплатна. Таксите, които се заплащат за детска градина, се дължат само ако е нужно да се покрият разходи, които са извън услугите, предоставяни там (извънкласни дейности, екскурзии и т. н.).

През 2006 г. някои защитени предприятия във Фландрия започнаха изпълнението на проект „Подкрепена заетост“ с намерението да развият по-нататък тази методика, за да се осигури подкрепа за хората с увреждания, които искат да направят прехода към заетост в обикновено дружество. Този проект беше съфинансиран от Европейския социален фонд (ЕСФ). Определението на Европейския съюз за подкрепена заетост (EUSE) е следното: „предоставяне на подкрепа на хората с увреждания или на други групи в неравностойно положение за осигуряване и поддържане на платена заетост на свободния пазар на труда“ или в по-разширен вариант: „Подкрепената заетост помага на хората със сериозни увреждания (физически, интелектуални, психиатрични, сензорни и скрити) да получат достъп до реални възможности за заетост по свой избор в интегрирана работна среда с подходяща постоянна подкрепа, за да станат икономически и социално активни в своите общности“.

Отличен пример за добра практика е Kringwinkel Zuiderkempen, който предлага работа по схемата „трудово подпомагане“ на шест различни места в целия район де Кампен във Фландирия. Kringwinkel може да се преведе като „магазин за втора употреба“ – това е своеобразно явление в Белгия. В Белгия има много такива магазини за втора употреба, като един от тях е Kringwinkel Zuiderkempen, който работи в северната част на фламандския регион. В склада хората, които работят по схемата „трудово подпомагане“ или в социални предприятия, обработват стоките. Заедно с ръководителя на екипа те сортират стоките, като разделят тези, които могат да бъдат продавани, от тези, които не могат и им се поставя цена. Предимството на всички тези задачи е, че те могат да се изпълняват с индивидуално темпо. Може да се създаде възможност работещите да сменят положението си от седнало в изправено от време на време. Ако човек работи много прецизно, но не толкова бързо, няма проблеми също да опита. Могат да се направят различни адаптации на работното място, за да се гарантира, че всеки продължава да си върши работата и постепенно да я усъвършенства.
Словакия

Словакия предлага добра практика и за реализирани мерки, за подобряване на достъпа до качествени услуги, преодоляване на дискриминацията и повишаване на социалното включване на хората с увреждания в страната. Подобряване на достъпа до услуги на практика означава осигуряване на равен достъп на населението на една страна до образование, обучение, културен живот, забавления; до качествени социални услуги и т. н. Обикновено групите хора, за които държавите имат трудности да осигурят този достъп, са няколко – хората с увреждания, населението в бедни селски райони, етнически малцинства и пр.

На базата на Стратегията за информационно общество в Словакия и на Плана за действие за изпълнение на стратегията, правителството се заема със задачата да подобри компютърната грамотност на определени групи от населението, в това число и на хората с увреждания. Целта е в рамките на проекта „Инфовек” всички начални и основни училища да бъдат компютризирани и да имат достъп до интернет, а до 2008 година във всички общински училища да има компютърни лаборатории.

Жилищната политика спрямо хората с увреждания се регулира от Държавния жилищен фонд за развитие. В случай че лице с увреждане желае да закупи жилище, Държавният жилищен фонд предоставя до 50% от стойността на жилището.

През 2004 г. започва реализирането на двегодишен национален план за социална интеграция, сред чиито основни задачи голямо внимание се обръща на достъпа до комуникация на хората с увреждания, в частност до обществената транспортна мрежа.

Резултатите са положителни – всички автобуси в Словакия са с ниска платформа, влаковете са преустроени на достъпни за хора с увреждания; почти всички публични сгради са реконструирани, за да осигурят възможност за достъп.

Една от сериозните промени, касаещи хората с увреждания в Словакия, направена в законодателството, е промяната в значението на определението „увреждания”, в резултат на което мнозина отпадат от тази група и се заделят повече средства за хората, които наистина имат нужда от тях. С този процес се занимава Министерството на труда, социалните дейности и семейството.

В рамките на Национален проект „Увеличаване на заетостта за хора с увреждания” се въвеждат редица инструменти за поощряване на интеграцията на хора с увреждания на пазара на труда, в резултат на което са създадени нови работни места както чрез насърчаване на работодатели, така и чрез подкрепа за развитие на собствен бизнес. Наети са социални работници и асистенти за работа с нуждаещите се лица. Разпределени в 176 общини в Словакия, те осигуряват всекидневни консултации, съветване, осигуряване на информация, посредничество в комуникацията с институции, придружаване, защита на правата и интересите на клиента и др.

Работи се по различни програми за изграждане на местни партньорства за социално включване в райони със социално изолирано население, за да създаде и повиши заетостта за тези групи.
Социално включване чрез обогатяване и усъвършенстване на знанията и уменията
Малта

В Малта програма „Късна пролет“ (Nwar/Late Blossoms) цели намаляване на неграмотността. Специфичната цел на програмата е предоставянето на услуги в часовете след учебните занятия на семейства, чиито деца са изложени на риск от отпадане от учебния процес, поради незадоволителни умения за четене и писане. Услугата е предназначена за децата и за техните родители. Програма „Късна пролет“ се радва на успех, тъй като функционира в подкрепа не само на придобиването на основно равнище на грамотност от децата в уязвимо положение чрез допълнително обучение след учебните занятия, но и защото ангажира активно родителите във възможностите за усвояване на знания, като по този начин влияе върху средата за обучение в рамките на семейството.

В страната се реализира програма за интеграция на ромските деца в училище, която в началото обхваща учениците от І, V и ІХ клас. Чрез нея се въвежда интегрирано обучение. В началото на програмата са включени 45 училища и 8 800 ученици, през следващите години броят на включените ученици нараства двойно на годишна база. Програмата е съпроводена и с обучение на учителите и с финансов стимул за участващите училища, които получават допълнителна субсидия.

В Унгария се реализират успешно и програми за професионална подготовка млади хора в неравностойно положение, които могат да участват в обучителни програми за повишаване на базовите компетенции, преди да започнат професионалната си подготовка. По този начин се цели и намаляване на отпадането от училище. Министерството на образованието има и специални програми за подкрепа на деца над 16 години, които не са завършили основното си образование.

7% от ромските деца са в специални училища за деца с лека степен на умствена изостаналост, а на практика постъпват там поради социални причини. За извеждане на децата от тези училища стартира програма, която включва промени в законодателството и финансови субсидии. Въвежда се задължителна медицинска диагноза за настаняването на децата. Местните власти получават по-висока субсидия при извеждането и интегрирането на тези деца в общи училища. 2100 деца минават на задължителна нова оценка и от тях 212 деца се връщат в общите училища.

Създават се занимални за деца от социално слаби семейства и най-вече за ромски ученици от по-високи класове – 70 занимални за 833 деца.

Въвежда се програма за дигитално средно образование, при която ученици, напуснали училище, имат възможност да получат диплома и професионална квалификация.

Реализира се и програма, която предоставя стипендии за продължаване на образованието на талантливи, но бедни деца. Една голяма част от бенефициентите на програмите за безплатно и субсидирано хранене и учебници са също роми.