Проект bg 051РО001 07-0187-С0001 „ Без граници за добрия мениджър" Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси"

Белгийската социална икономика се развива чрез:

• Въвеждащи компании – обикновени фирми, които наемат работници от уязвимите групи и фирми, които получават 2 годишно субсидиране на заплатите за такива работници.

• Защитени работилници (ателиета)

• Социални работилници (ателиета)

• Местна икономика на услугите (например предлагане на велосипеди под наем)

• Грижа за работната сила

Успешен пример за социално вклюаване в страната е Социален ресторант „Ателие”, който нагледно илюстрира възможностите, които предоставя белгийското законодателство. Ресторанта се организира от НПО, осъществяващо дейности за подкрепа на социално уязвими групи. Ресторанта предоставя следната услуга: приготвяне и продажба на храна по две основни менюта, едното от които е вегетарианско. В него са налице различни цени за различните потребители – например социално слабите лица заплащат 2 евро за съответната меню, а останалите – по 8 евро. В ресторанта се наемат безработни лица, които са изгубили трудовите си навици или са емигранти, или са над 50 г.възраст или имат увреждане или друг здравен, психичен или здравен проблем. Всяко наето лице има наставник (ментор), който му помага да се адаптира и да работи по-добре. Работата е почасова, като общината (със субсидии от фламандската общност) субсидира наемането на съответното лице. За допълване на „губещата” дейност от социалния ресторант дейностите са допълнени с изцяло „печеливши” такива: магазин за дрехи „втора употреба” - от дарения, на които се придава търговски вид, осъществява се съответната дезинфекция и се предлагат на клиентите, има и зона за безплатно ползване на компютри и интернет; склад и магазин за мебели, сувенири и стоки „Kringwinkel” - втори живот на отпадъците с цел опазване на околната среда. С подкрепата на общината е разработена система за ограничаване изхвърлянето на мебели и стари вещи – всеки, който иска да се „отърве” или да дари такива вещи се обажда на общ телефонен номер, като представители на предприятието транспортират до складовете и магазина тези вещи.

Друг успешен пример е за създаване на заетост е Социално предприятие „Labeur”. То представлява НПО - правоприемник на създадено от община Гент социално предприятие за ремонти на социални жилища. Ориентирано е към производство на сувенири и различен вид стоки от отпадъчни и непотребни материали – траверси, стари греди и дъски, плакати и транспаранти от винил, стари щори, излезли от употреба столове от църквата, барабани от стари перални машини и др. Има дърводелска работилница, където ментор напътства наетите лица от уязвимите групи, като умишлено се работи с по-стари в технологично отношение машини, поради неквалифицираността на наеманите безработни лица. Продукцията е ориентирана към градското и парково обзавеждане, градинско обзавеждане и сувенири. Около 160 х.евро от оборота на това социално предприятие се осигурява от община Гент в рамките на допустимите обществени поръчки за такъв тип доставки. Нова инициатива на предприятието е дървени саксии, произведени от стари дъски, които ще разделят заведенията в града, а цветята в тях ще бъдат такива, от които се приготвя храна.

Други примери социални предприятия – защитени и социални работилници в страната са:

• Компания за кетъринг „Дует”: предлага комбинация от стоки произведени в собствена пекарна, социален ресторант и цех за шоколад. марката е популярна поради социална цел на фирмата и продуктите й са предпочитани за общински събития и за подаръци.

• Компания за почистване „Кон – Брио”: предлага почистване на обществени сгради. Услугите й се ползват най-вече от общината за почистване на нейните сгради и на автобусните спирки.

• Компания за услуги на печатарския бизнес „Рихове” : предлагат се услуги с ръчен труд като вложки в печатни издания, сгъвки, лепенки и т.н.

• Общински социални предприятия – социален ресторант, почистване на графити, поддържане на гробища, поддържане и почистване на обществени тоалетни.

• Фирма „Роомер” - компания от социалната икономика със запазен социален бранд. Произвежда ликьори – добър продукт с много добър маркетинг, като стратегията за продажби на продуктите е запазила идеята за послания към клиентите – хора, планета, социални инициативи. Марката е призната като типичен продукт от района на Гент.
Социално включване и обогатяване и усъвършенстване на знанията и уменията на младежи от ромски произход
Унгария

С цел да се предотврати отпадането от училище на децата с обучителни трудности, които в Унгария са 5,5% от детското население, а сред тях често са ромските деца, в страната стартира Програма за интегрирано обучение в първи и пети клас на началните училища и в девети клас на професионалните училища. Програмата включва интегрирано обучение с цел да се предотврати сегрегацията на училищните класове. Институциите, работещи по тази програма, са директно подпомогнати от Националната образователна интеграционна мрежа с помощта на нейните регионални координатори. Непосредствено след приемането на страната в ЕС бройката на децата, записани в Програмата за интегрирано обучение, се удвоява всяка година.

Успешни модели за образователна интеграция са още няколко проекта. Целта на проект, наречен “Да излезеш от последните редици” (Out Of The Back Row), е да се намали броят на ученици (често от ромски произход), които са квалифицирани като умствено изостанали. Ощинските власти отделят средства за преглеждането на такива деца и в резултат от 2100 прегледани деца 212 са върнати в нормални паралелки.

Унгария е много добър пример за използване на структурните фондове на Европейския съюз за постигане на напредък в решаване на проблемите по интеграцията на децата от ромски произход. Въведени са така наречените учебни зали с цел да се подпомагат неравнопоставените деца в тяхното обучение, като по този начин се поощрява продължението на тяхното образование и се намалява броят на децата, напуснали училище. Тези учебни зали са особено полезни за ученици от ромски произход в по-горните класове на началното училище и в основното училище. Целта е да се организират извънкласни, достъпни и ефикасни учебни занимания за социално изключени деца, в частност от ромски произход, в бедните райони на Унгария.

Интеграцията на тези деца не се ограничава само до развитието им в училище, но обхваща и развитието на техните лични способности и интереси, което също влиза в приоритетите на учебните зали. Целта на програмата Дигитално основно училище е да подпомогне ромчета, рано напускащи училище, да получат сертификат за първо ниво на образование и за професионалното си обучение с помощта на ИТ технологии. Програмата постепенно се въвежда и за десетокласниците. Тя продължава успешно да се реализира и до днес главно в районите с преобладаващо ромско население.

Програмата Изпращане (Send-off), която е разделена на 4 подпрограми. В нея се включва проект “Пътят към основното училище”, който помага на ученици в VІІ и VІІІ клас на началното училище, докато “Пътят към ниво А” помага на ученици да завършат средното си образование. “Пътят към професия” подпомага 2000 ученици от професионалните училища да завършат образованието си, а “Пътят към науките” е в помощ на ученици с интерес към естествените и техническите науки.

Въвежда се и схема за интеграционен заем, отпускан от държавата, чрез който се подпомага интегрирането на деца в неравностойно положение, (особено деца от ромски произход). Заема поощрява социалното интегриране в райони където по-голямата част от учениците са бедни, от малцинствен етнически произход; на деца със специални образователни потребности и др.

Една от най-важните промени, направени с цел интегриране на ромското население в сферата на образованието и обществото като цяло, е въвеждането на система от позитивни мерки, предимно под формата на стипендии, отпускани от държавни фондации с помощта на правителството. Освен това привилегии се дават и чрез занижени критерии за приемане във висши учебни заведения. (Достатъчно е да отговарят на 80% от критериите и се осигурява наставник, който да помага в следването). В случаите на студенти със специални образователни нужди елементи на позитивна дискриминация, включително и законови регулации, са въведени с цел да се подпомогне достъпът до висше образование.

На европейско ниво неправителствените организации отдавна са мобилизирали усилията си по отношение на Националните планове за действие, което ясно личи от редовните им срещи с представители на администрацията, от изготвянето на коментари върху проекто документи, в областта на заетостта, социалното включване, възможностите за развитие на предприемачеството и обогатяване и усъвършенстване на знанията и уменията, от усилията за поемане на инициатива от самите неправителствени организации и планиране и/или участие в събития, свързани с повишаване на информираността и консултиране, относно Националните планове за действие в областта на социалното включване.

Участието на неправителствени организации в дебата за заетост и социално включване е различно в отделните държави. То е свързано със степента на политическа релевантност на въпроса за социалното включване, с практиката на националните правителства и местните власти да привличат неправителствени организации в изготвянето и прилагането на политики и с традицията за привличане на граждански организации в изготвянето на политики, както и с административния капацитет на самите организации. Например във Финландия, Германия и Швеция съществуват структури за консултиране и участие в изготвянето на важни документи, свързани със социалната политика. В страни като Белгия, Великобритания, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Унгария и Холандия с развитието на процеса броят на дейностите, свързани с консултиране и пряко участие, се увеличи. Трябва да се отбележи и тенденцията към увеличаване на ефекта от мобилизирането на заинтересованите страни в държавите, в които тази традиция не беше е особено развита, това се отнася с особена сила за България и Румъния.

Предизвикателства пред държавите-членки на ЕС по отношение на заетостта, социалното включване, възможностите за развитие на предприемачеството и обогатяване и усъвършенстване на знанията и уменията - „Всички за един и един за всички”
Държавите-членки се сблъскват със сходни предизвикателства в икономическата, социалната политика и политиката по заетостта. Затова по-голямото сътрудничество между тях е естественият избор. Рамката за това сътрудничество беше приета през март 2000 г., наречена Отворен метод на координация (ОМК). Той осигурява структурата, чрез която държавите-членки могат да се учат една от друга и да идентифицират най-ефективните политики. Те се постигат чрез следните методи:

• Постигане на съгласие по общи цели. Целите се ревизират редовно. Общите цели, приети през 2006 г., се отнасят до социалното сближаване, равенството между половете и равните възможности; ефективното взаимодействие между приоритетите на социалното, икономическото и устойчивото развитие; доброто управление, прозрачността и гражданското участие в политиката. В допълнение към тях има и специфични цели за всеки компонент на ОМК, т.e. социалното включване, пенсиите и здравеопазването, и дългосрочните грижи.

• Изработване на общи показатели. Изработени бяха общи индикатори — например „хора, живеещи в безработни домакинства“ или „процент лица, които смятат че не са посрещнати медицинските им нужди“. Тези измерители се утвърждават сред държавите-членки с оглед постигането на общите цели и позволяват между тях да се правят сравнения.

• Изготвяне на национални стратегически доклади. На всеки три години държавите-членки представят докладите си, в които се очертават стратегиите и напредъкът им и се открояват примерите на добри практики.

• Оценка на стратегиите. Европейската комисия и Съветът правят съвместен анализ на тези национални доклади, в които се оценява напредъкът, определят се приоритетите и се идентифицират новаторските подходи. Докладите се публикуват ежегодно. Съвместните доклади, които се публикуват в годините, когато не се представят пълните национални доклади, поставят определен тематичен акцент. ОМК се подсилва, така че координацията да доведе до по-добре изработени политики.
ЕС насърчава интегрирания подход в изработването на политиката в социалната област, тъй като последователните и координирани политики, които отчитат многото измерения на бедността и изключването, са от съществено значение за подобряване на положението на най-уязвимите хора. Нещо повеше, процесът на развитие на социалното включване в ЕС неминуемо минава през модернизацията на социалните услуги. Модернизацията на социалните услуги е актуална тема за всички държави – членки на Европейския съюз. Социалните услуги са само един елемент от Европейската система на услуги от обществен интерес, но те представляват важен стожер на Европейския модел и общество. Kачествените и достъпни социални услуги са важна предпоставка за социално включване и постигане на социална кохезия, предвид техния потенциал за създаване на работни места и ангажиране на потребителите в процеса на предоставяне им.
Компетенциите на Европейския съюз по отношение предоставянето на социални услуги за социално включване следва да се разглежда в контекста на концепцията за споделената отговорност и компетентност между Европейския съюз и страните - членки. Страните – членки са свободни да дадат определение на понятието услуги от обществен интерес и съответните институции могат да регламентират съдържанието на услугите и как те да бъдат организирани, финансирани, предоставяни и контролирани. От друга страна Европейската общност изисква страните – членки да спазват определени общи правила и принципи, когато регламентират съдържанието и предоставянето на услугите.
Независимо, че социалните услуги са организирани по много различен начин в отделните страни членки, те се подчиняват на общи принципи и тенденции, очертаващи общата рамка на Европейско ниво.Тези общи принципи са:

• Държавните органи на различните управленски нива да работят близо до гражданите. Европейската комисия признава съществената роля на централните и местни власти в сферата на социалните услуги от общ интерес, които би следвало да осъществяват своите дейности при прилагане на принципа на субсидиарността; ангажираните публични институции следва (това е и задължение) да имат активна роля в организирането и финансирането на услугите;

• Осигуряване на гражданите на достъп до качествени социални услуги на територията на страните - членки. Прилагането на този принцип е от съществено значение за постигане на социално включване. Не просто услуги, а качествени, за да се гарантира ефекта от тяхното предоставяне – а именно социалното включване на «изключените».

• Прилагане на индивидуален подход и принцип на солидарността при предоставяне на социални услуги. Социалните услуги следва да бъдат персонализирани, да отговарят на конкретни потребности, да гарантират основни човешки права и да закрилят най-уязвимите групи;

• Изискване за участие на трета финансираща страна. Поради спецификата им на дейности, насочени в голямата си част към уязвими групи, социалните услуги не създават типичните за доставчик - потребител взаимоотношения, при които потребителя на една стока или услуга е в състояние да я заплати изцяло. При социалните услуги се създава едно асиметрично отношение (честа е хипотезата, когато потребителите са в неравностойно положение), което изисква намеса на трета финансираща страна. Не може услугата да не бъде предоставяна просто защото няма кой да плати за нея.

• Въвличане на потребителите в процеса на тяхното предоставяне и администриране (“нищо за нас без нас”).

• Децентрализация на организацията на социалните услуги от централно към местно ниво. Осъществяването на този процес води до повишаване на ролята и отговорността на местните власти за предоставяните на тяхната територия социални услуги. Те са индикатор и оценител на местните нужди и потребности.

• Възлагане на социални услуги от обществен интерес на частни доставчици. По този начин органите на централно и местно ниво променят своята роля и се фокусират основно върху нормативно регламентиране на социалните услуги, техния контрол и финансиране. А частните доставчици предлагат услугите в условията на свободен пазар и конкуренция, с цел да се повиши качеството.

• Използване на различни форми на публично частни партньорства и на други източници на финансиране за допълване на публичното финансиране. Истина е, че за социалните услуги е необходимо обединяването на множество ресурси и капацитет, за да се предложи на «изхода» нещо стойностно за потребителите.

• Прозрачност на политики и процедури. Прозрачността е основополагащ принцип при разработване на политики за публични услуги, включително социални услуги от обществен интерес. Този принцип следва да се прилага по отношение всички етапи, имащи отношение към социалните услуги: регламентиране, организиране, финансиране, предоставяне, оценка и др.

• Правна сигурност. Европейската комисия разбира, че прилагането на общностното право във връзка с услугите от обществен интерес, включително социални услуги от обществен интерес, ще породи сложни въпроси. И в тази връзка комисията ще работи за повишаване на правната сигурност и яснота при прилагане на общите правила и принципи на общностното право по отношение всички услуги от обществен интерес. Социалните услуги наред със здравните услуги са изключени от приложното поле на рамковата Директива за услугите на вътрешния пазар.
Европа няма общи регулации по отношение на социалните услуги и социалното включване, а по-скоро има принципи, които трябва да се следват при регулацията. Това обаче не изключва задължението за постигане на определени резултати и именно за това са изведени тези общи принципи.
През последните няколко десетилетия развитието на социалните услуги и социалното включване в Европа се характеризира с две паралелни тенденции: (1) прехвърляне на функции и компетентност от централна към местна власт и (2) увеличаване ролята на частните доставчици и възприемането на пазарни подходи в процеса на предоставяне на различните публични услуги. Целта е да се търси партньорство между представители на централна/местна власт и частния сектор, било като доставчик на услуги или като източник за съфинансиране на тези услуги.
Трябва да се подчертае, че тези тенденции вървят успоредно с разширяване на набора от дейности, извършвани от социалните предприятия, които са все по-ангажирани с предоставяне на услуги от общ интерес, различни от социалните, включително културни услуги, свързани с развлечения и отдих; дейности, насочени към опазване и възстановяване на околната среда, както и услуги, насочени към подкрепа на икономическото развитие на конкретни общности.

На практика съществуват големи различия в начина, по който социалните предприятия се третират в различните страни. Въпреки това един от най-видимите ефекти на институционализирането на социални предприятия в различните страни на ЕС е, че процесът подтиква този тип предприемачество да се позиционира и да търси устойчивост в условията на пазарната икономика.

Според едно изследване на European research network (www.emes.net), направено на базата на извадка от 162 предприятия в 11 страни, се вижда особено ясно разпределението по сектори на типа социални предприятия. От изследването става ясно, че земеделието е най-слабо развитият сектор – 1 %, а хотелиерството и ресторантьорство са също с недостатъчно разгърнат потенциал – 5 %. Другите сфери са, както следва: социални услуги – 19 % (най-силно

застъпеният сектор), рециклиране – 18 %, развлекателни услуги – 12 %, консултантски услуги – 9 %, градинарство – 8 %, преработвателна промишленост – 6 %, строителство – 6 %, култура – 5 %, образование – 3 %, търговия – 2 %.

Социалните предприятия имат важен принос за обществото и са ключова характеристика на европейския социален модел. Те допринасят за целите на стратегията „Европа 2020“, като създават работни места, разработват новаторски решения в отговор на обществените нужди, спомагат за социалното сближаване и приобщаване и насърчават активното гражданство. Те играят важна роля за насърчаването на участието на жените, възрастните и младите хора, малцинствата и мигрантите. Освен това трябва да се признае, че много социални предприятия са МСП, често от социалната икономика, а някои от тях работят в сферата на интеграцията на трудовия пазар.

Предвид гореизложеното, най-малко 80 милиарда евро от бюджета на ЕС до 2020 г. ще бъдат насочени за развитието на човешкия капитал, осигуряването на работни места и социално включване чрез Европейския обществен фонд. От тези средства поне 20 на сто следва да бъдат насочени към борба с общественото изключване и бедността.