Обща характеристика на града, общината

Созопол има стратегическо местоположение, защото се намира на 30 км от областния център - град Бургас, който е най - големият и най - значимият икономически, културен, административен, транспортен и развлекателен център на южното Черноморие. От друга страна община Созопол се намира в близост до Гърция и Турция. Източната граница е Черно море, което повишава нейното транспортно и туристическо значение, предпоставка за развитие не само на туризъм и риболов, но и на пристанищни дейности. Северната граница на общината е с община Бургас, западната – с община Средец, а на юг граничи с общините Приморско и Малко Търново. На територията е разположено пристанище Созопол, което се използва за риболовно пристанище и развлекателно - туристически пътувания, но няма регионално значение за пътнически превози, както в миналото. Вътрешността на общината е съставена от разнообразни релефни форми - равнинни, хълмисти и ниско - планински терени. Почвено - климатичните условия са подходящи за развитие на селско стопанство, но сегашното развитие е значително под капацитета му. Основен икономически отрасъл в общината остава морският туризъм. Природно - географските условия са причина по - голямата част от населението на общината да живее в административния център и в активната крайбрежна територия, където се намират около 1/3 от урбанизираните територии в общината. Селищната мрежа е представена от 12 населени места, от които 10 села и два града - Созопол и Черноморец (Таблица 1). Гъстотата на обитаване е под средната, както за страната, така и за област Бургас. Територията на общината заема по-малко от 1% от територията на страната, а град Созопол – 0.1%.

През общината преминават важни транспортно - комуникационни коридори като път Е-87, който свързва Констанца – Варна – Бургас -Малко Търново - Истамбул, както и републикански пътища от I-ви, II-ри, III-ти и IV-ти клас с обща дължина от 140.9 км. Недостатък е липсата на преки транспортни връзки между отделни населени места.

Град Созопол е най - старият черноморски град на българското крайбрежие. На територията му са запазени обекти на културно - историческото наследство от всички исторически епохи. Напластени са тракийско, елинско, византийско, възрожденско и след възрожденско наследство, култура и ценности, които кореспондират и се допълват. Освен недвижими паметници на културата, в град Созопол се провеждат различни културни събития, като празника на изкуствата “Аполония”, традиционни дни на културата, международни фестивали на творчеството и славянските култури, камерни срещи и пленери, които са с национално значение. Тези културни прояви са обединени в календар за гостите и туристите на общината през летните месеци. Старинният Созопол печели първо място в класацията “Чудесата на България 2011“.

На по - малко от километър от Стария град е разположен остров Свети Иван – най - големият и висок остров в териториалните води на страната. Впечатляващи са останките на манастира „Свети Иван Предтеча“ и фарът, който заедно с фара на нос Емине показва пътя към Бургаския залив. На остров Свети Иван гнездят повече от 70 вида птици сред които редки и застрашени видове. Островът е археологичен и природен резерват под закрила на държавата.

Таблица 1. Площ и гъстота на населението (вертикално сравнение от NUTS I към LAU II)

Основни фактори в развитието на общината са богатите туристически ресурси (природни и антропогенни) и близостта до областен център с добра достъпност по суша, въздух и вода. Те са определили структурата на общинската икономика - туризмът и свързаните с него дейности. Притеснителна е тенденцията, че по своите макроикономически показатели област Бургас и в частност община Созопол се развива с темпове, значително под средните за страната.

Концентрацията на ресурси и дадености по крайбрежието, води до изключително силно изразен дисбаланс в развитието на общината, превръщайки отдалечените от морето селища в територии с нарушена демографска структура и концентрация на бедност. Въпреки това, тези райони съдържат потенциал за желаното преструктуриране, за намиране на алтернативни икономически опори на общината.

Структура на икономиката

Секторната структура на наетите лица показва водещото място на третичния сектор със 74,5% от всички заети на територията на общината, което е пряко следствие на спецификата и традициите на местната икономика и трудови ресурси. В резултат на тази специализация, във вторичния сектор индустрията са ангажирани едва 20% от наетите лица, като повече от половината от тях са в строителството. Първичния сектор има дял от едва 5,5% (над средния за страната), като над половината от наетите са ангажирани в рибното стопанство. В абсолютно изражение, броят на наетите лица в първичния сектор е твърде малък (216 души). От тези заети по-малко от 100 са в селското стопанство, което не позволява ефективното му развитие, както и на свързаната с него хранително - вкусова промишленост. Същевременно, община Созопол разполага с необходимите природни ресурси, а структурата на нейната икономика би могла да се подобри значително при развитието на отрасъла. Тази структура е недостатъчно балансирана за постигане на гъвкав пазар на труда и диверсификация на икономиката, което е в основата за постигане на устойчив икономически растеж. Наложително е да се търси разнообразяване на заетостта (алтернативи на туризма), за да може да се отговори на новите реалности и тенденции на пазара на труда, произтичащи от глобализацията и динамиката на икономиката.

При разпределението по отрасли, челните места логично са за под-секторите, свързани с туризма - "Хотели и ресторанти" с 13,1% от наетите лица, "Търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети" с около 19,2% и „Строителство” с 12,1% от наетите. Сериозен е делът и на заетите в държавното и местното управление – 13,8%. За сравнение, в добивната промишленост през 2011 г. са наети едва 0,3%, а в образованието, здравеопазването, социалните дейности, културата и спорта – 5,4%. Основно предизвикателство пред бъдещото развитие на общината е намирането на най - подходящия катализатор за увеличаване темпа на растеж и за разбиване на монопрофилността на местната икономика.

Към момента туризмът не може да осигури желаният устойчив ръст на местната икономика. Предвид наличните ресурси и все още живи традиции, усилията би следвало да се насочат към доразвитие на собствения потенциал, който освен в развитието на различни от морския форми на туризма и повишаване на качеството на предлаганите услуги, е най-голям в селското и рибното стопанство, както и свързаните с тях производства (хранително - вкусовата промишленост). Местната икономика би могла пълноценно да експлоатира природните дадености и близостта до туристическия пазар и да развие силен отрасъл.

В периодът след 2005 г. общият брой на активните стопански субекти, опериращи в община Созопол бележи сериозен ръст, а показателите са над средните нива за страната. Обяснение за това са липсата на големи предприятия и големия брой самонаети в сектора на услугите. Най-голям е делът на функциониращите микропредприятия, а броят на фирмите с повече от 50 заети лица остава много нисък.

Разпределението на активните фирми по отрасли не претърпява съществено изменение през последните години. Обяснимо с оглед специализацията на общината в туризма, водещо е мястото на отраслите от сектора на услугите. На първо място е "Търговията и обслужването", на следващо място е под-сектор "Хотели и ресторанти", а на трето място се нарежда Транспортът. Делът на фирмите от Преработващата промишленост и Селското стопанство остава незначителен. Значително нараства делът на фирмите в подсектор "Операции с недвижимо имущество".

Инвестиции

Инвестициите на територията на общината са насочени към два основни сегмента. По - голяма част от публичните средства са насочени към подобряване на инфраструктурата, като впечатление правят няколкото големи проекта за рехабилитация на общинска пътна мрежа и подобряване на ВиК инфраструктурата в селищата на територията на община Созопол. От друга страна, частният сектор основно фокусира своите инвестиционни инициативи в строителство, реконструкция и експлоатация на различни видове сгради предназначени да обслужват туристическата индустрия. През последните години значително се увеличи броят на хотелите и ваканционните селища. Бяха построени и много къщи и вили за временно обитаване. Въведени бяха и нови форми на жилища – комплекси, в които отделните собственици имат на разположение поддръжка, предоставена им от специализирани фирми.

Тревожна е тенденцията за изключително ограничени инвестиции в производствени мощности и активи. На територията на общината секторът е изключително слабо развит, а липсата на значими инвестиционни инициативи поставя в сериозен риск цялостната структура както на общинската икономика, така и на заетостта в общината. Притеснителен е и фактът, че няма данни за инвестиции насочени към развойна дейност и повишаване на квалификацията на заетите в производствения сектор.

По отношение на преките чуждестранни инвестиции – няма налични данни за техния дял от всички частни инвестиции на територията на общината.

Подобно на общото за България състояние на трудовия пазар, заетостта бележи стабилен ръст в периода 2001 – 2009 г. след което налице е спад до достигане през 2013 г. отново на средните нива от 2005 г. Най- съществено е било увеличението на наетите в отраслите, обслужващи туризма - "Търговия и обслужване", "Хотели и ресторанти". Значително е увеличението и в под - сектор "Добивна промишленост", което също се дължи на туристическото развитие и по - специално, нарастващите нужди на строителството. В номинално изражение, най-голямо за периода е увеличението в под - секторите "Финансово посредничество" и "Строителство". Забелязва се намаляване на наетите в под - секторите "Селско стопанство" и "Преработваща промишленост" - едни от принципно основните на всяка икономика. Този факт не е особено благоприятен за развитието на местната икономика в дългосрочен аспект. Той потвърждава задълбочаващо се едностранчиво експлоатиране на природните ресурси и нарастване на рисковете пред общинската икономика.

Характерно за Созопол (както за повечето черноморски общини), е големият дял самонаемане в обслужващата сфера, което е логично с оглед големият брой малки хотелски и търговски обекти. В някои отрасли като "Търговия и обслужване", "Финансовото посредничество" и "Операциите с недвижими имоти", самонаетите са почти колкото наетите. Именно затова, делът на услугите в заетостта е още по - голям, а като се има предвид нерегламентираната икономика и сезонността на сектора, може да се предположи, че през активния сезон заетостта достига 85 - 90%.

Туризъм

Туризмът е ключов сектор в икономическата структура на община Созопол. Общината е основна дестинация по южното ни Черноморие, една от големите по обем на морския туризъм. Созопол е с планирани, но все още нереализирани намерения за създаване на иновативни туристически продукти, за качествени подобрения в основния продукт, за "курс към устойчив туризъм".

• 
  Рекреационни ресурси
  

Състоянието на околната среда в активната туристическа зона е относително добро, като се изключи стихийното замърсяване с твърди битови и строителни отпадъци в районите на интензивно строителство и концентрирано присъствие на туристи. В допълнение към природните, общината разполага с ценни антропогенни ресурси (културно - историческото наследство), концентрирани най - вече в "Старинен Созопол". Такива ресурси има из цялата територия на общината, като освен „Старинен Созопол” изключително стойностни са находките от разкопките край нос Акин (бившата военна база край Черноморец), където на сушата и във водата бе разкрит късно античен град и редица ценни артефакти. Въпреки усилената работа през последните години, много от ценностите на територията на общината, остават неекспонирани и представляват само потенциален, но не и реален ресурс за туризъм.

На тази база, доминиращият морски ваканционен туризъм се обогатява от културно - познавателни и екологични "гарнитури", без все още да са развити като завършени самостоятелни продукти. Макар и с много по - скромни мащаби, ресурсите дават възможност за ловен и селски туризъм. През годините постепенно се развива и утвърждава продукта на странджанските села Индже Войвода и Вършило, който също има изключителен потенциал за привличане на туристи.

• 
  Туристическа индустрия
  

Таблица 2: Постъпления в лв. от туристически данък и туристическа такса:

Както по цялото Черноморско крайбрежие, туристическата индустрия на Созопол следва трайна тенденция на бърз растеж в годините до 2011 г., след което следва спад през 2012 г., който се наблюдава и през 2013 г. Налице е през разглеждания период голямо количествено нарастване при незначително подобряване на ефективността (и другите качествени аспекти на предлаганите туристически продукти).

• 
  Средства за настаняване
  

Динамиката на ново строителство (изпреварваща бюрократичната категоризация) и преобладаващият дял на квартирите (нерегистрирани и често некатегоризирани) са сред основните причини за отсъствието на вярна/актуална база данни. Косвено, този проблем е "върхът на айсберга", наречен "стихиен туризъм". Необходими са неотложни мерки за количествено ограничаване за сметка на качествено усъвършенстване на туристическите продукти. Това налага да се вземат мерки за ограничаване на курортното строителство и да се търсят възможности за увеличаване на приходите и конкурентоспособността чрез разширяване и усъвършенстване на техническата, туристическа и социалната инфраструктура. Освен подчертаната аморфност на легловата база (много единични стаи, разпръснати в жилищния фонд), преобладава ниската категория и лошо устроената и поддържана среда (улици, паркинги, зеленина, хигиена) – най - вече извън централните части на градовете Созопол и Черноморец. Подобна база не позволява желаното удължаване на туристическия сезон. Преките възможности за алтернативни форми се основават на наличните конферентни зали, които макар и разпръснати, могат да станат база за конгресен/конферентен туризъм.

Заведенията за хранене и развлечения съответстват на легловата база - както по категория, така и по капацитет. Созополските ресторанти са с призната привлекателност, но се отчита липсата на тематични (с малки изключения) и атракционни заведения. Като цяло, предлаганите дейности за свободното време са ограничени и едностранни. Обобщеният извод от досегашните сондажни проучвания констатира разминаване между представата и очакванията за Созопол като град на културен туризъм и реално предлаганите допълнителни услуги.

Основни изводи

• 
  Водещо значение на сектора на услугите (туризма) в общинската икономика;
  
• 
  Слабо участие на промишлеността в общинската икономика;
  
• 
  Увеличаваща се разлика в икономическата активност между крайбрежието и вътрешността;
  
• 
  Недостатъчно пълноценно използване на собствените ресурси;
  
• 
  Преобладаващ дял на микро- и малките фирми, които са насочени към сектора на услугите (туризма);
  
• 
  Недостатъчно добре развити производствено - търговски отношения с близко разположеният икономически, научен и административен център на Южното Черноморие – Бургас;
  
• 
  Количествено, туристическата база на общината е достигнала пределите на разумния капацитет на територията.
  
• 
  Бъдещото развитие трябва да се фокусира върху качествените характеристики на туристическите продукти (разнообразие, стандарт, специфика) и средата;
  
• 
  Сегашната туристическа индустрия страда от подчертана сезонност, едностранчиво предлагане, не - координирано информационно обслужване, сравнително ниска ефективност;
  
• 
  Общината има потенциал и за алтернативни форми на туризъм (както по крайбрежието, така и във вътрешността);
  
• 
  Богати туристически ресурси (природни и антропогенни) и близост до областен център с добра достъпност по суша, въздух и вода;
  
• 
  Ниска добавена стойност на икономиката;
  
• 
  Недостатъчно добре развити производствено - търговски отношения с близко разположеният икономически, научен и административен център на Южното Черноморие – Бургас;
  
• 
  Почти всички туристически локализации на общината изпитват натиска на строителната експанзия.
  
• 
  Пълноценно използване на богатото природно и културно-историческо наследство;
  

На територията на малките общини от област Бургас се наблюдава стабилна тенденция за намаляване на населението. Изключения от основната тенденция са някои от черноморските общини, в които се наблюдава ръст, най - вече дължащ се на механичния прираст (Несебър и Приморско) и стабилизация на населението в Поморие и Руен. Населението на община Созопол намалява значително между 1985 и 2011 г. и въпреки, че проследяването на тенденцията е изкривено от откъсването от нейния състав на община Приморско и на с. Извор, намаляването на населението е налице.

Постоянното население на община Созопол наброява 12 610 д. – малко под 3 % от общото население на Бургаска област. Созопол е сред общините със силно променлив брой на пребиваващите, свързан със сезонността и мащабите на морския туризъм. Това оказва значително влияние върху потребностите за развитие на социалната и техническата инфраструктура.

В демографското развитие на община Созопол се четат три основни периода - нарастване до средата на миналия век, плавно намаление за периода 1956-2001 г. и по - осезаемо намаляване в периода между двете последни преброявания (между 2001 и 2011 г. населението на общината е намаляло с 11.7%, което е по-високо от средните стойности за страната). Повече от половината от жителите на общината (приблизително 52%) обитават двата града, като в общинския център е съсредоточена 1/3 от цялото население.

Естественото движение е един от основните фактори за динамиката и възрастовата структура на населението. В периода между 2004 и 2011 г. са се раждали между 113 и 162 деца годишно, като най - висока е била раждаемостта през 2008 и 2009 г., след което отново спада. Коефициентът на раждаемост се движи около средните стойности за страната, като през 2011 г. е 10,1 ‰. Смъртността е със значително по-високи стойности през разглеждания период (между 200 и 249 души годишно), като най-високи са стойностите между 2006 и 2009 г., след което отново спадат. Коефициентът на смъртност устойчиво се задържа над средния за страната, като за 2011 г. е 16.8‰. Естественият прираст е отрицателен, със значително по - големи отрицателни стойности в сравнение със средните за областта и по-високи от средните за страната.

• 
  Качествени характеристики на населението
  

Възрастовата структура на населението към момента все още е относително стабилна, но с ясна тенденция към сериозно влошаване. В общината преобладават жителите на възраст между 35 и 44 години, но много сериозен е делът на населението на 70 и повече години и между 60 и 64 г. Отнесена към делът на лицата между 15 и 19 г., тази група е 1,4 пъти по - голяма, което предполага значително свиване на ресурсите, с които разполага пазарът на работна ръка в близките няколко години. По отношение на възрастовата структура, според пола, мъжете са преобладаваща част от населението на възраст до 54 години, след която възраст преобладават жените, като най - осезаемо, техният брой е по-голям в групата на 70 години.

Сравнена с тази на областта и района, възрастовата структура на населението на община Созопол е по - неблагоприятна. В сравнение със средните стойности за страната, позитивна характеристика е по - големият дял население в общината в под трудоспособна, но негатив е по - малкият дял жители в трудоспособна възраст.

За периода 2001-2011 г. се очертават следните тенденции:

• 
  Цялостно намаляване на населението;
  
• 
  Намалява делът на младите хора до 15 г.;
  
• 
  Нараства делът на хората от 15 до 64 г. (от тях основно се формира работната сила);
  
• 
  Нараства делът на възрастното население (на 65 и повече години);
  

Притеснителна тенденция която се забелязва е високите нива на миграция на население с високо образователно равнище, които напускат общината и търсят реализация в по - големите градове в страната. Едновременно с това, сериозни проблеми в развитието на местната икономика предизвиква факта, че много малка част от работещите в туризма, селското стопанство и рибарството имат специализирана подготовка. Това е фактор, сериозно ограничаващ производителността на местните предприятия. Важно е и да се отбележи, че подобно на ситуацията в страната, образователното равнище в градовете е значително по - високо от това в селата.

Етническият състав на населението, подобно на този в областта и в цялата страна е хетерогенен. Относително по - малък е делът на самоопределилите се като принадлежащи към българската етническа група – 79 % българи, както и този на принадлежащите към турската етническа група – едва 5 %. За сметка на това относително по-висок е делът на самоопределящите се като роми – около 15 %, което е почти три пъти над средните стойности за страната.

Изключително показателно за степента на социалната изолация на етническите малцинства е сравнението между образователното равнище на отделните етнически групи. Почти 60% от определилите се като принадлежащи към българската етническа група имат висока степен на образование, като 15 % от тях притежават висше такова. Същевременно сред представителите на турската и ромската етнически групи няма граждани с висше образование, а само 25 % от жителите принадлежащи към турската и едва 5 % от тези принадлежащи към ромската етнически групи имат средно образование.

Община Созопол участва в различни проекти, насочени към интеграция на групи в неравностойно положение. Един от приключилите проекти „Подкрепа за достоен и независим живот“ по ОП РЧР цели подобряване на достъпа до качествени социални услуги за самотно живеещи хора и осигуряване на социализацията им с помощта на Социален асистент и Домашен помощник. В процес на изпълнение е проектът „Подкрепа за достоен живот“ който също се изпълнява със средства от ЕСФ по ОП РЧР. Той залага на нов подход за предоставяне на услуги в семейна среда чрез въвеждане на принципа „индивидуален бюджет за личен асистент” в национален мащаб. Регистриран е и проект „С грижа към детето“, насочен към осигуряване на подходяща и ефективна социална инфраструктура, допринасяща за представяне на нов вид резидентни и съпътстващи услуги в общността, които да заменят институционалната грижа, за по - високо качество на живот и създаване на нови възможности за социално – икономическо развитие, чрез прилагане на интегриран подход в развитието на всички взаимосвързани елементи и компоненти върху целевата територия за постигане на максимална концентрация и комплексно въздействие на предвидената инвестиция, равнопоставеност и социална интеграция на необлагодетелстваните групи на населението.

В Созопол има действащ социален патронаж, който обхваща около 220 човека над 60 годишна възраст, лица с различна степен на инвалидност, деца инвалиди, ветерани от войните. Материалната база е ремонтирана и е в отлично състояние, като задоволява адекватно нуждите на населението. С действащия социален патронаж в с.Зидарово и новоразкрития в с.Атия, се постига почти 100% обхванатост на населението в общината.

Децата с увреждания, които се отглеждат в семейна среда на територията на община Созопол, за 2009 г. са 25, а хората с увреждания – 844. Старите хора, като друга застрашена група, са 10 души. Основните проблеми са липсата на достъпна среда и адекватни социални услуги, влошените условия и стандарт на резидентната грижа. В град Созопол няма специализирани институции, като домове за стари хора и центрове за работа с деца и възрастни със специални потребности, които да се грижат за рисковите групи.

В с.Атия, по ОП „Регионално развитие“, е изграден Център за настаняване от семеен тип, а в град Черноморец, по проект „Повишаване капацитета на пограничните общини с цел предоставяне на социални услуги и прилагане на европейски политики в социалната сфера”, е разкрит дневен център за деца с увреждания за 34 деца от Созопол и региона. По проекта е възстановена част от стара сграда на здравната служба в гр. Черноморец, адаптирана за Център за рехабилитация и социална интеграция на деца с увреждания, рехабилитирана е част от сграда на обреден дом в Алпуллу, адаптирана за Център за възрастни хора; закупено е оборудване и обзавеждане на центровете и е представена стратегия за създаване и подобряване на социалните услуги в общините Созопол и Алпуллу пред местните заинтересовани страни, с участието на специалисти; организирани обучения на място за социални работници, рехабилитатори, психолози и други специалисти по социални дейности в Созопол и Алпуллу.

Общинската стратегия за развитие на социалните дейности предвижда и създаване на Център за обществена подкрепа.

Може да се обобщи, че социалните услуги се осигуряват от Домашен социален патронаж, социален асистент и домашен помощник. Персоналът е добре квалифициран, но част от материалната база е амортизирана - помещенията се нуждаят от ремонт и ново обзавеждане. Обобщени, потребностите за развитие на системата за социални услуги са в три направления:

- разширяване на диапазона от услуги на дейността на домашния патронаж;

- разкриване на дневни центрове и др.;

- разширяване на пространствения обхват и този на възрастните и самотни хора, хората с увреждания, децата в риск, представителите на етнически общности.

Стремежът към създаване на гражданско общество би трябвало да рефлектира и в развитието на социалните услуги - изграждане на партньорства между носителите на институционални грижи, социалните общности и техните организации (НПО), местния бизнес.

Обобщената оценка е, че системите на социалните грижи, са сравнително добре организирани и обезпечени само в общинския център. В останалите населени места има остра нужда от инвестиции в материалната база.

Икономически активните лица в община Созопол наброяват 4 976 д., което представлява 60,1 % от всички лица на възраст между 15 и 64 г. Заетите са 4 056 д., безработните 920 д., а икономически неактивните лица – 3 296 д. Показателите за заетост и икономическа активност са чувствително по - ниски от средните за страната и за област Бургас. Същевременно проблем за трудовия пазар е и относително по-високото ниво на безработица – 11,1%.

Значителни са разликите между икономическата активност на жителите на градовете в общината и тези в селата. Подобно на тенденцията в цяла България, икономическата активност е значително по-ниска в селата – за община Созопол едва 55%, като цели 14,1% от икономически активните лица са безработни. Едновременно с това, в двата града в общината икономически активните са над 64%, което е близо до средните показатели за страната. От тези икономически активни лица заетите са 55,7%, което е коефициент дори по-висок от средния за България.

Икономическата активност, според етническата принадлежност на жителите на общината също показва неравномерно разпределение. Висок е делът на икономически активните лица от българската и турската етнически групи, но безработицата за турската етническа група е почти 4% по - висока. Съществено се отличава от средните за общината стойности ромската етническа група, за която преобладават икономически неактивните лица (52,4%) и при която безработицата има най-високи стойности – 16,2 %.

Структурата на заетостта по класове професии се различава от средните показатели за страната. В общината личи по - големият дял на хората, заети в обслужващата сфера и професиите не изискващи специална квалификация, което е резултат от подчертано туристическия характер на местната икономика. Същевременно, значително по - малко, спрямо средните равнища за страната, са специалистите, квалифицираните работници, занаятчиите, машинните оператори и монтажниците.

По отношение на статуса на заетостта, прави впечатление, че значително повече са заетите мъже, които преобладават в почти всички от посочените категории. Изключителен е превесът на мъжкия пол по отношение на самостоятелно (свободните) работещите лица. Тази характеристика дава известни поводи за притеснения най - вече що се отнася до склонността на жените от общината да реализират пълноценно своя потенциал в предприемачески инициативи. Потенциално поле за работа на местите служби по заетостта би било стимулирането на жените от общината да стартират собствен бизнес или да се реализират на пазара на труда със свободни професии.

Според данни от НСИ, регистрираните безработни през 2010 г. са 452 д. От тях, до 29 г. вкл. са 100 д. Прави впечатление сериозното разминаване между данните от бюрото по труда и тези от преброяването, къде хората, определили се като безработни са два пъти повече – 902 души. Основни причини за високата безработица сред младежите са несъответствие между търсене и предлагане в пазара на труда, стремежът на работодателите да наемат изградени професионалист и, липса на квалификация, специалност и професия сред част от безработните младежи. Голям е и процентът на безработните с ниско образователно равнище. Положителна е тенденцията за намаляване на дела на продължително безработните с регистрация в БТ, като към 12.2010 г. те са били едва 72 д. С оглед намаляване на делът на безработните и икономически неактивните лица в общината е необходимо да бъдат пълноценно използвани възможностите, които ОП РЧР и други национални програми за заетост предлагат.

Таблица 3: Регистрирани безработни лица

Основен проблем в заетостта е подчертаната й сезонност. Огледалният феномен, безработицата, се подхранва и от несъответна квалификация (включително и за туризъм), неграмотност (сред ромите) и де - социализация (нежелание за намиране на работа).

- Благодарение на механичен прираст, компенсиращ умерения отрицателен естествен прираст, населението на общината слабо нараства;

- Делът на трудоспособните хора е висок, но младите намаляват. Образователното равнище нараства, но е чувствително под средното за областта и страната;

- Абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образование;

- Намалява броят/делът на младите хора до 15 г.;

- Нараства абсолютният брой на възрастното население;

- Коефициент на икономическа активност по-нисък от средния за областта и страната;

- Подчертана сезонност на доминиращите стопански сектори - туризъм, селско и горско стопанство;

- Недостатъчна квалификация (включително и за туризъм), неграмотност (сред ромите) и де-социализация (нежелание за намиране на работа).

Обобщение

Доброто местоположение, историческите и културни ценности и традициите на гр.Созопол като туристическа дестинация предполагат икономическо развитие, прякообвързано с туризма и различните му форми. Високата концентрация на туристическаинфраструктура и културно наследство са наложили имидж на града като известна дестинация. Ето защо той трябва да се развива в унисон с потребностите на туристите и местното население. Трябва да се повиши качеството на туристическата база и публичните пространства, да се рехабилитират значими за града и областта културно - исторически ценности и да се повиши нивото на обслужване, като тези интервенции да допринесат за възходящото икономическо развитие на града.

Трябва да се работи активно в посока на социална интеграция чрез борба с безработицата и повишаване нивото на заетост чрез образование, подобряване битовите условия за уязвимите и необлагодетелстваните групи от населението, равните възможности и недискриминация, интеграция на групите в неравностойно положение. Социалната интеграция ще се постигне чрез изграждане на съвременни социални жилища, обучение на деца и възрастни от маргинализирани групи, подкрепа за възрастни, хора с увреждания и психично болни, индивидуално образование за деца със специални образователни потребности, социална интеграция на малцинствата и други.

Маргинализираните групи трябва да бъдат включени активно в обществените дейности, за да се интегрират успешно в обществото. За тази цел е необходимо

насърчаване реализацията на проекти, свързани с подкрепа за обучение и заетост, както и инвестиции в усъвършенстване на инфраструктурата. Необходимо е предлагане на образователни и развлекателни дейности като различни културни и спортни събития с участието на населението от изолираните групи. За по - успешно интегриране трябва да се насърчи предучилищното образование и повишаване на професионалната квалификация в съответствие с изискванията на пазара на труда. В резултат на предприетите действия в общината ще се постигнат следните резултати:

 популяризиране на туристическия продукт

 увеличаване броя на туристите

 увеличаване на обема на предлаганите услуги

 развитие на нови туристически атракции

 подобряване на инвестиционния климат

 растеж на заетостта

 развитие на човешките ресурси

 повишаване ефективността на малките и средни предприятия

 развитие на предприемаческите инициативи на младите хора

 повишаване на заетостта сред рисковите групи

 решаване на проблема с младежката заетост

 образователна интеграция на рискови групи, малцинства и хора в неравностойно положение

 социална защита и равнопоставеност

За постигане на тези резултати, трябва да се гарантира ефективната комуникация и взаимодействие между административните структури, участващи в процеса. Община Созопол трябва да работи в тясно сътрудничество с представители на НПО, бизнеса, образователните и културни учреждения, представители на Агенция по заетостта и Агенция за социално подпомагане както и активно да използва възможностите за финансиране предоствяни по линия на Оперативните програми в България. Активното привличане на бизнеса, неправителствения сектор, социалните партньори и представителите на научната сфера е предпоставка за успешната реализация на заложените проекти.

Община Корфу

Увод

О. Корфу се намира в Йонийско море, успоредно на Адриатическо море. Географското му положение е от решаващо значение -като той функционира като кръстопът, свързващ няколко дестинации. Съседството му със значителен брой страни, които взаимодействат помежду си по отношение на регионалното икономическо развитие, има голяма икономическа стойност за района и е предпоставка за устойчиво развитие.

Населението на о. Корфу възлиза на 102.071 души, (по последни налични данни на статистическият орган на EL.STAT от преброяване през 2011 г. в Република Гърция). Населението на о. Корфу е на средна възраст на 43,8 години. Въпреки че о. Корфу има важн перспеоктиви за икономическата устойчивост, нивата на безработица в областта и в целия регион, се увеличиха рязко през последните 9 години (до 20.3 % от постоянните жители, таблица 1). В същото време 80% от активната работна сила на о. Корфу е ангажирана в третичния икономическия сектор услуги. Част от този сектор е туризъм, който представлява основен доход за острова, като повече от 700.000 международни туристи посещават Корфу всяка година. Този факт обяснява наличието на голям брой регистрирани хотели и стаи под наем на острова, като техния брой надвишава 2500.
Годишния процент на безработица в Корфу 2005-2013

Година	2005	2006	2007	2008	2009	2010	2011	2012	2013
Процент на безработица	10	11,5	11,2	10,5	11,2	17,3	16,6	14,7	20,3

Процент на заетите по икономически сектори в Община Корфу

С цел съживяване на местните жители и бизнеса, много местни, национални и международни инициативи, практики и методи са били осъществени през последното десетилетие в посока подпомагане на уязвимите групи, малцинствата, както и на малките и средни предприятия за да се интегрират успешно в новите условия.

Въз основа на извършения преглед на специализираната литература в областта, прави впечатление броя на осъществените действия и инициативи, подкрепящи безработицата, социалното приобщаване и предприемачество, който бързо нараства в Корфу през последното десетилетие. Оперативна програма (ОП) "Развитие на човешките ресурси", част от Националната стратегическа референта рамка (НСРР) за периода 2007-2013 г. и финансира мерки за превенция на безработицата, активно социалното приобщаване и реформа в здравния сектор. Тя се финансира съвместно от Гърция и от Европейския съюз (Европейски социален фонд). ОП се управлява от Special Management Service (SMS) на Република Гърция към Министерство на труда и социалната сигурност.

Европейският съвет от Лисабон през 2000 г., подчерта усилията, които следва да бъдат насочени към социалното изключване и премахването на бедността, заедно с дългосрочната устойчивост на пенсионните системи и на разпоредбите на качествени здравни услуги като ключови елементи на модернизацията на европейския социален модел и в унисон с основните цели на Лисабонската стратегия. Това са трите основни стълба на европейската стратегия за модернизация на европейския социален модел и засилване на социалното приобщаване. В тази рамка, общата стратегия на Европейския съюз се стреми към създаване на конкурентоспособна и динамична икономика, придружени от увеличаване на заетостта и социалното сближаване.

На национално равнище, Стратегия за социална защита и социално включване е отразена в Националната стратегия за социална защита и социално включване 2006 г. -2008 г., която включва Национален план за действие за социална интеграция (НПР) 2006─2008 г , Национална стратегия за пенсиите (ESSC) 2006─2008 г и Национален доклад за здравеопазването и дългосрочните медицински грижи 2006 г. -2008 г.

ОП "Развитие на човешките ресурси" е в пълно съответствие с целите, определени на европейско равнище в контекста на отворения метод на координация и Националната стратегия за социална защита и социално включване 2006 г. -2008 г. Ясно е, че разработването на цялостна и мултидисциплинарна и интегрирана стратегия за социалното приобщаване и социалната закрила изисква координацията и допълването на действията с услуги, свързани с прилагането на специфични политики за социалното приобщаване и социалната защита и други с цел съществуването на интегрирана стратегия за развитие на регионално и местно ниво. Предвид тези обстоятелства, приоритетните оси на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013 г. са насочени към засилване на социалното приобщаване и равен достъп за всички до пазара на труда и предотвратяване маргинализацията и изключването.

За периода 2000 г. -2014 г., в община Корфу бяха въведени няколко инициативи, действия и добри практики, с цел да поддържане на заетостта и социалното приобщаване, както и за предоставяне на възможности за развитие на предприемачеството и подобряване уменията. Тези дейности се основават на местни, национални или международни програми, които са финансирани с от местни, национални или европейски ресурси. По-голямата част от програмите за субсидиране са били финансирани от както на национално, така и фондове на ЕС. През 3-та рамка за подкрепа на Общността за Гърция (CSF) (2000-2006 г.) и на НСРР 2007 г. -2013 г., ЕС подкрепи финансово по-голямата част от национални и местни програми по отношение на описаните по-горе мерки.

В таблицата по - долу са представени действащите мерки и програми, свързани с настоящото изследване на територията на Гърция и в частност на о. Корфу.

Остров Корфу се намира в северозападната част на Гърция, на входа на Адриатическо море, на разстояние от около 2 км на североизток до Саранда. Корфу е вторият по големина остров на комплекса за Йонийските острови, след Кефалония, като в същото време е седалището на региона на Йонийските острови. Според административната програма "Kallikratis" на Министерството на вътрешните работи, остров Корфу заедно с Гръцките острови Othonoi, Ereikoussa и Mathraki образуват община Корфу, докато Paxoi и Antipaxoi образуват Община Paxoi. Двете общини, освен това, формират префектурата на Корфу, която обхваща приблизителна площ от 641 кв. км.

Според последните налични официални данни (Преброяване на населението през 2011 г.), от страна на Гръцката статистическа орган (EL.STAT.), населението на община Корфу възлиза на 102,071 постоянни жители. Това представлява приблизително половината от населението на региона на Йонийските острови, което възлиза на 207,855 души.

Фигури по - долу показват разпределението на населението на Корфу съответно по пол и възраст.
Разпределение на населението на Корфу по възраст (2011)



Източник: EL.STAT.

Разпределение на населението на Корфу по пол (2011)

Що се отнася до населението на община Корфу през годините, то е претърпяло лек спад, факт, произтичащ най-вече от естествения баланс и притока на имигранти.

Население на Община Корфу (1991, 2001, 2011)

Година	1991	2001	2011
Население	105.356	109.537	102.071

Source: EL.STAT