Проект Наредба №20 относно правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби

8.12 Помпата и тръбопроводната системата са в състояние да поддържат необходимото налягане на равнището на най-високата пръскачка, за да се осигури постоянно подаване на вода, достатъчно едновременно да покрие пространство от 280 m2 при условията, предвидени в точка 8.8. За новите кораби класове С и D с дължина, по-малка от 40 m, и с обща защитена площ, по-малка от 280 m2, Изпълнителна агенция „Морска администрация” може да определи съответната площ, която да отговаря на капацитета на помпите и на алтернативните захранващи съоръжения.

8.13 Върху помпата откъм страната на зареждането се поставя пробен кран с къс отворен край на изпускателната тръба. Ефективната част на вентила и тръбата е достатъчна, за да позволи отводняването, което се изисква от помпата, като същевременно се поддържа налягането в системата, определено в точка 8.9.

8.14 Всмукателният отвор на помпата откъм морето, доколкото е възможно, се монтира в помещението, където е помпата, и се разполага по начин, при който, когато корабът плава, да не е необходимо да се спира зареждането с морска вода към помпата с друга цел, освен проверка или ремонт на помпата.

8.15 Помпата и резервоарът за пръскачките се поставят на място, което е достатъчно отдалечено от всяко машинно отделение, и не се поставят в помещение, за което се изисква да е защитено от системата на пръскачките.

8.16 Осигуряват се не по-малко от два енергийни източника за помпата за морска вода, автоматичната сигнализация и детекторната система. Когато помпата се захранва с електрическа енергия, се предвиждат основен генератор и един авариен енергиен източник. Помпата се включва към главното разпределително табло и към аварийното разпределително табло през отделни фидери, предвидени единствено за тази цел. Фидерите се инсталират така че да не минават през камбузите, машинните отделения и другите затворени помещения, които са пожароопасни, освен доколкото е необходимо, когато се осигурява достъп до съответните разпределителни табла, и се свързват към автоматичен превключвател, разположен в близост до помпата на пръскачките. Този превключвател осигурява енергийното захранване от разпределителното табло, доколкото захранването е възможно да се осигурява оттам, и е така проектиран, че при авария в захранването автоматично да превключва на захранване от аварийното разпределително табло. Превключвателите на главното и на аварийното разпределително табло се обозначават ясно и обикновено се държат затворени. Не се допуска друг превключвател при въпросните фидери. Единият от източниците на енергийно захранване на системата за сигнализация и откриване на пожар е авариен енергиен източник. Когато единият от енергийните източници на помпата е двигател с вътрешно горене, той съответства на изискванията на точка 8.15 и се инсталира така че пожар в някое защитено помещение да не повлияе върху подаването на въздух в машинното отделение.

8.17 Системата за пръскачките е свързана с противопожарния тръбопровод на кораба посредством заключващ се надолу винт на възвратен клапан, поставен при съединението, за да се предотврати изтласкване на вода от системата на пръскачките към противопожарния тръбопровод.

8.18 За изпитване на автоматичната сигнализация на всеки сектор с пръскачки се поставя пробен кран и се разпръсква количество вода, равно на работния обем на пръскачката. Пробният кран за всеки сектор се разполага в близост до спирателния клапан в този сектор.

8.19 Осигуряват се средства за изпитване на автоматичното функциониране на помпата за намаляване на налягането в системата.

8.20 В сигналните отделения, посочени в точка 2, се осигуряват превключватели, които позволяват сигнализацията и индикаторите на всеки сектор с пръскачки да се изпитват.

8.21 Във всеки сектор се монтират най-малко шест отделни разпръскващи глави.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

8.22 Автоматичните системи за пръскачките, детекторите за пожар и противопожарната аварийна сигнализация се одобряват и отговарят на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност.

8.23 За новите кораби класове С и D с дължина, по-малка от 40 m, и с обща защитена площ, по-малка от 280 m2, Изпълнителна агенция „Морска администрация” може да определи съответната площ, която отговаря на капацитета на помпите и на алтернативните съоръжения.

9. Стационарни системи за детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация (правило 13)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г. И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

9.1 Общи разпоредби

9.1.1 Всяка задължителна стационарна система за откриване на пожар и за противопожарна аварийна сигнализация с пунктове за ръчни противопожарни кранове може да се включва незабавно по всяко време.

9.1.2 Енергийните източници и електрическите вериги, необходими за функционирането на системата, се следят съответно за загуба на енергия или за аварии. Наличието на авария предизвиква визуална и звукова аварийна сигнализация за авария в пулта за управление, която се отличава от тази за пожар.

9.1.3 Осигуряват се не по-малко от два енергийни източника за електрическото оборудване, използвано за функционирането на системата за детекторите за пожар и противопожарната аварийна сигнализация, като единият е авариен източник. Захранването се осигурява от самостоятелни фидери, предвидени единствено за тази цел. Тези фидери се свързват към автоматичен превключвател, разположен в или непосредствено до пункта за управление на системата за детекторите за пожар.

9.1.4 Детекторите и пунктовете за ръчни противопожарни кранове се групират в сектори. Активирането на всеки детектор или пункт за ръчни противопожарни кранове предизвиква визуална и звукова противопожарна аварийна сигнализация в пулта за управление и в индикаторните отделения. Ако на сигналите не се обърне внимание в рамките на 2 минути, в жилищните и сервизните помещения на екипажа, в пунктовете за управление и в машинните отделения автоматично се включва звукова сигнализация. Тази алармена звукова система не е необходимо да съставлява интегрална част от детекторната система.

9.1.5 Контролният пулт е разположен на щурманския мостик или в главния команден пункт за управление на пожара.

9.1.6 Индикаторите обозначават поне сектора, в който детектор или пункт за ръчни противопожарни кранове се е задействал. Поне един индикатор се разполага така че да е леснодостъпен за отговорните членове на екипажа по всяко време в открито море или в пристанище, с изключение, когато корабът не работи. Един индикатор се разполага на щурманския мостик, ако контролният пулт е в главния пункт за управление на пожара.

9.1.7 Върху или до всеки индикатор се предоставя ясна информация за пространствата, които се обхващат, и местонахождението на секторите.

9.1.8 Когато системата за детектор за пожар не включва средства за дистанционно разпознаване на всеки отделен детектор, обикновено не се разрешава нито един сектор, който обхваща повече от една палуба в жилищните и сервизните станции и пунктовете за управление, с изключение на сектора, който обхваща някое обградено стълбище. За да се избегне забавяне при идентифициране на източника на пожара, броят на обградените помещения, включени във всеки сектор, се ограничава от Изпълнителна агенция „Морска администрация”. При никакви обстоятелства не могат да бъдат разрешени повече от 50 обградени пространства в който и да е сектор. Ако детекторната система е снабдена с дистанционни детектори за пожар, които могат индивидуално да го разпознаят, секторите могат да обхващат няколко палуби и да обслужват всякакъв брой обградени помещения.

9.1.9 В случай, че няма детекторна система за дистанционно определяне на всеки отделен детектор за пожар, даден сектор с детектори не може да обслужва пространствата от двете страни на кораба, нито на повече от една палуба, и не може да се разполага в повече от една вертикална зона, но ако Изпълнителна агенция „Морска администрация” счете, че така няма да се намали противопожарната защита на кораба, то тя може да допусне такъв сектор с детектори да обслужва и двете страни на кораба, както и повече от една палуба. На кораби, разполагащи с индивидуално разпознаваеми детектори на пожар, един сектор може да обслужва и двете страни на кораба и повече от една палуба, но не може да се разполага в повече от една вертикална зона.

9.1.10 Сектор с детектори за пожар, който обхваща контролен пункт, сервизно помещение или жилищно помещение не включва никое машинно отделение.

9.1.11 Детекторите се задействат от топлина, дим или други продукти на горенето, пламък или всяка комбинация от тези фактори. Изпълнителна агенция „Морска администрация” може да разреши детектори, които се активират от други признаци за пожар, при условие че те не са по-малко чувствителни от горепосочените детектори. Детекторите за пламък се използват единствено в допълнение на детекторите за дим и топлина.

9.1.12 Осигуряват се необходимите инструкции и резервни части за изпитване и поддръжка.

9.1.13 Надеждността на детекторната система се проверява периодично от Изпълнителна агенция „Морска администрация” със средства за произвеждане на горещ въздух при подходящата температура, или дим или аерозолни частици, които имат подходящото равнище на плътност или размер на частиците, или други характеристики, свързани с възникването на пожар, по отношение на които детекторът е предвиден да реагира.

Всички детектори са от такъв вид, че да могат да бъдат изпитвани за надеждна работа и да могат да се възстановят за обичайно наблюдение без подновяване на някой от компонентите.

9.1.14 Системата за детектори за пожар не се използва за никаква друга цел, освен за затваряне на противопожарните врати и други подобни функции, които са разрешени от контролния пулт.

9.1.15 Системите за детектори за пожар с възможност за определяне на адреса на съответната зона се разполагат така че:

- затворената верига да не може да се прекъсва на повече от едно място от пожар;

- да се предвидят средства, които гарантират, че всяка повреда (например прекъсване на енергоснабдяването, късо съединение, заземяване) по веригата няма да предизвикат повреда в цялата затворена верига,

- се предприематвсички мерки, за да може да се възстанови първоначалната конфигурация на системата в случай на повреда (електрическа, електронна, компютърна),

- първата противопожарна сигнализация, която се активира, да не възпрепятства никой друг детектор да активира други противопожарни сигнализации.

9.2 Изисквания за инсталиране

9.2.1 Пунктовете за ръчни противопожарни кранове се инсталират в жилищните помещения, сервизните помещения и контролните пунктове. По един пункт за ръчен противопожарен кран се разполага на всеки изход. Пунктовете за ръчни противопожарни кранове се разполагат на леснодостъпни места в коридорите на всяка палуба, така че никоя част от коридора да не бъде на повече от 20 mM от пункта за ръчен противопожарен кран.

9.2.2 Детекторите за дим се инсталират на всички стълбища, коридори и аварийни изходи на жилищните помещения.

9.2.3. При стационарни детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация за защита на помещения, различни от тези, определени в точка 9.2.2 , във всяко такова помещение се поставя най-малко един детектор, отговарящ на изискванията на точка 9.1.11.

9.2.4 Разположението на детекторите осигурява оптималното им функциониране. Местоположенията в близост до носещи греди или вентилационни тръбопроводи или до други места, където характеристиките на въздушния поток биха имали неблагоприятно въздействие върху експлоатацията на детекторите, и местата, където е вероятно да се получи удар или механично увреждане, се избягват. Като цяло детекторите, които са разположени отгоре, са на разстояние най-малко 0,5 m от вертикалните прегради.

9.2.5 Максималното разстояние между детекторите е посочено в таблицата по-долу:

Вид детектор | Максимална площ, обслужвана от един детектор (m2) | Максимално разстояние между центровете (m) | Максимално отстояние от вертикалните прегради (m) |

Топлина | 37 | 9 | 4,5 |

Дим | 74 | 11 | 5,5 |

Изпълнителна агенция „Морска администрация” може да изиска или да разреши друго разпределение въз основа на данните от изпитванията, които показват характеристиките на детекторите.

9.2.6 Електрическата инсталация, която е част от системата, се разполага по начин, при който се избягват камбузът, машинните отделения и другите затворени помещения с висока опасност от запалване, освен когато в тези помещения е необходимо да се осигуряват детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация или да се осигурява връзка към най-подходящия енергиен източник.

9.3 Технически изисквания

9.3.1 Системата и оборудването са предназначени да издържат на съответните колебания в захранването, промените в температурата на околната среда, вибрации, влага, електрически удар, сблъсък и корозия, които са характерни за корабите.

9.3.2 Детекторите за дим, които се инсталират на стълбищата, коридорите и аварийните изходи на жилищните помещенията, според изискванията на точка 9.2.2, се сертифицират да работят при плътност на дима между 2 % и 12,5 % тъмнина на метър.

Детекторите за дим, които се инсталират на други места, се експлоатират в граници на чувствителност, определени от Изпълнителна агенция „Морска администрация”, като се отчита, че нечувствителността или свръхчувствителността на детекторите се избягва.

9.3.3 Детекторите за топлина са сертифицирани за експлоатация при температури между 54 °С и 78 °С, но само когато температурата се повишава до тези стойности с норма, по-малка от 1 °С в минута. При по-високи норми на температурно покачване, детекторът за топлина работи в температурните граници, определени от Изпълнителна агенция „Морска администрация”, като се отчита, че нечувствителността или свръхчувствителността на детекторите се избягва.

9.3.4 Допустимата експлоатационна температура за детекторите за топлина може да бъде увеличена до достигане на 30 °С над максималната температура, предвидена за горната част на помещението в случая на сушилните и други подобни помещения с обичайно висока околна температура.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

9.4.1 Стационарните системи за детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация се одобряват и отговарят на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност.

9.4.2 Пунктовете за ръчни противопожарни кранове, които отговарят на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност, се инсталират в жилищните помещения, сервизните помещения и контролните пунктове. По един пункт за ръчен противопожарен кран се разполага на всеки изход. Пунктовете за ръчни противопожарни кранове се разполагат на леснодостъпни места в коридорите на всяка палуба, така че никоя част от коридора да не бъде на повече от 20 mM от пункта за ръчен противопожарен кран.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, B, C И D:

9.5 В допълнение към горните разпоредби, Изпълнителна агенция „Морска администрация” гарантира спазването на изискванията за безопасност на инсталациите по отношение на тяхната независимост от други инсталации или системи, устойчивостта на корозиране на компонентите им, захранването на системите им за управление с електрическа енергия, както и наличността на инструкции за тяхната експлоатация и поддръжка.

10. Изисквания за употребата на течно гориво, смазочно масло и други запалителни масла (правило 15)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

10.1 Ограничения за използването на масло за гориво

Следните ограничения се прилагат по отношение на използването на масло като гориво:

10.1.1 Освен ако в настоящата точка е предвидено друго, течно гориво с температура на възпламеняване, по-ниска от 60 °С, не може да се използва.

10.1.2 В аварийните генераторни агрегати може да се използва течно гориво с температура на възпламеняване, не по-ниска от 43 °С.

10.1.3 При условията на допълнителните предпазни мерки, които може да счита за необходими и при условие че околната температура в помещението, в което такова течно гориво се съхранява или използва, не се допуска да надвишава до 10 °С под температурата на възпламеняване на течното гориво, Изпълнителна агенция „Морска администрация” може да разреши общото използване на течно гориво с температура на възпламеняване, по-ниска от 60 °С, но не по-ниска от 43 °С.

За корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., може да се допусне използването на течно гориво с температура на възпламеняване, по-ниска от 60 °С, но не по-ниска от 43 °С, при следните условия:

10.1.3.1 местоположението на резервоарите за течно гориво с изключение на тези, които са разположени в отделения с двойно дъно, е извън машинните отделения от категория А;

10.1.3.2 при смукателната тръба на горивната помпа се осигуряват средства за измерване на температурата на горивото;

10.1.3.3 при входните и изходните отвори на масления филтър се осигуряват спирателни клапани и/или кранове;

10.1.3.4 използват се възможно повече заварени тръбни съединения или такива с кръгъл конусовиден вид или сферичен вид със съединения с муфи.

Температурата на възпламеняване на маслата се определя по одобрен метод на затворен тигел.

10.2 Системи за течните горива

В корабите, в които се използва течно гориво, системите за съхраняване, разпределение и използване на течното гориво гарантират безопасността на кораба и на лицата на борда и отговарят най-малко на следните изисквания:

10.2.1.1 Доколкото е възможно, части от системата за горивата, съдържащи нагорещено гориво под налягане, превишаващо 0,18 N/mm2, не се поставят в затворени помещения, където не могат лесно да се забележат дефекти или течове. Такива части на системата за течни горива в машинните отделения са подходящо осветени.

10.2.1.2 Нагорещено течно гориво означава гориво, чиято температура след загряване е по-висока от 60 °С или по-висока от действителната температура на възпламеняване на маслото, ако тя е по-ниска от 60 °С.

10.2.2 Вентилацията на машинните отделения при нормални условия предотвратява акумулирането на маслени пари.

10.2.3 Доколкото е възможно, резервоарите за гориво съставляват част от конструкцията на кораба и се разполагат извън машинните отделения. Когато резервоарите за течно гориво, различни от резервоарите с двойно дъно, задължително са разположени непосредствено до или в машинните отделения, най-малко една от вертикалните им страни приляга към границите на машинното отделение и е желателно да има обща граница с резервоарите с двойно дъно, като граничното пространство на резервоара, което е общо с това на машинното отделение, се свежда до минимум. Когато такива резервоари са разположени в границите на машинните отделения, те трябва да не съдържат течно гориво с температура на възпламеняване, по-ниска от 60 °С. Използването на свободностоящи резервоари за течно гориво се избягва и се забранява в машинните отделения.

10.2.4 Резервоарите с течно гориво не се разполагат на места, където разливи или течове от тях могат да създадат опасност, като попаднат върху нагорещени повърхности. Вземат се мерки, за да се предотврати изтичане на гориво под налягане от помпите, филтрите или котлите, за да не влезе в допир със загрети повърхности.

10.2.5 Всяка тръба за течно гориво, която, ако е повредена, може да причини течове на гориво от мястото за съхранение, утаител или резервоар за ежедневно обслужване с капацитет 500 литра или повече, разположен над двойното дъно, е снабдена с кран или клапан директно върху резервоара, който да може да се затваря от безопасно място извън въпросното помещение в случай на пожар в помещението, където са разположени тези резервоари. При специални случаи, в които дълбоки резервоари са разположени в някоя шахта или тръбопроводен канал или в друго подобно място, се поставят клапани на резервоара, но в случай на пожар контролът се осъществява посредством допълнителен клапан върху тръбата или тръбите извън тунела или в другото подобно място. Ако такъв допълнителен клапан се постави в машинното отделение, той може да се отваря от място извън това помещение.

10.2.5.1 В корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., местоположението на командните лостове за дистанционно управление на клапана за аварийния генератор на горивния резервоар е отделно от местоположението на командните лостове за дистанционно управление на останалите клапани, които са в машинното отделение.

10.2.5.2 В корабите, построени на или след 1 януари 2012 г. с брутен тонаж от по-малко от 500, резервоарите за гориво, разположени над двойното дъно, са снабдени с кран или клапан.

10.2.5.3 В корабите, построени на или след 1 януари 2012 г. с брутен тонаж от по-малко от 500, посочените в точка 10.1 кран или клапан се монтират също на резервоари за гориво с капацитет, по-малък от 500 литра, и разположени над двойното дъно, не по-късно от първата периодична проверка на или след 1 януари 2012 г.

10.2.6 Предвиждат се безопасни и ефективни средства за определяне на количеството течно гориво, съдържащо се в който и да е резервоар за течно гориво.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

10.2.6.1 Смукателните тръби не се прекъсват в помещения, където има опасност от възпламеняване на теч от тези тръби. По-специално, смукателните тръби не свършват в помещенията на пътниците и екипажа. По правило те не се разполагат в машинните отделения. Независимо от това обаче, ако Изпълнителна агенция „Морска администрация” счита, че тези изисквания са неприложими, тя може да разреши смукателните тръби да преминават през машинните помещения при условие че се изпълнят следните изисквания:

10.2.6.1.1 в допълнение се предвижда измервателен уред за равнището на маслото, който отговаря на изискванията на точка 10.2.6.2;

10.2.6.1.2 краищата на смукателните тръби се намират в места, отдалечени от източници на възпламеняване, освен ако не са взети предпазни мерки, като поставянето на ефективни екрани, които в случай на разлив в краищата на смукателните тръби да предотвратят допира на течното гориво с източник на възпламеняване;

10.2.6.1.3. на краищата на смукателните тръби се поставят самозатварящи се изолиращи устройства и контролен самозатварящ се кран с малък диаметър, разположен под изолиращото устройство, с цел да се установи преди отваряне на изолиращото устройство, че няма течно гориво. Предприемат се мерки, за да се гарантира, че всеки разлив на течно гориво през контролния кран няма да причини опасност от възпламеняване.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

10.2.6.2 Други устройства за проверка количеството на течно гориво, съдържащо се във всеки горивен резервоар, могат да бъдат разрешени, ако тези устройства, както и устройствата, предвидени по точка 10.2.6.1.1, не пресичат стената под върха на резервоара и при условие че ако се повредят или резервоарите бъдат препълнени, няма да позволяват разливане на гориво.

10.2.6.3 Предвидените в точка 10.2.6.2 устройства се поддържат в добро състояние, за да се гарантира постоянното им правилно функциониране при експлоатацията.

10.2.7 Предприемат се мерки за предотвратяване на свръхналягането в горивните резервоари или във всяка част от горивната система, включително и в захранващите тръби, които се обслужват от бордовите помпи. Всички предпазни клапани и въздушни и преливни тръби се изпускат до състояние, при което не съществува опасност от пожар или експлозия при изтичане на масло или пари към помещенията на екипажа, помещенията на пътниците, специалната категория пространства, затворените ро-ро помещения или други подобни пространства на корабите, построени на или след 1 януари 2003 г.

10.2.8 Тръбите за течно гориво и техните клапани и принадлежности са изработени от стомана или друг одобрен материал, като може да се допусне ограничено използване на гъвкави тръби. Такива гъвкави тръби и накрайници са изработени от одобрени огнеупорни материали с подходяща здравина.

За клапаните, които се монтират на горивните резервоари и които се подлагат на статично налягане, се допуска да са изработени от стомана или сферографитен чугун. Клапани от обикновен чугун обаче, могат да се използват в тръбопроводната система, когато проектното налягане е под 7 bar и проектната температура е по-ниска от 60 °С.