Изграждане на образователна инфраструктура и на инфраструктура за обучение

• 
  Изграждане на инфраструктурата на висшето образование
  

• 
  Откриване на филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев” в гр. Монтана, област Монтана, където ще се извършва обучение в образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър”, „бакалавър” и „магистър” в следните професионални направления:
  

• 
  1.3 Педагогика на обучението по двойка специалности, в област на висшето образование Педагогически науки;
  
• 
  4.6 Информатика и компютърни науки, в област на висшето образование Природни науки, математика и информатика;
  
• 
  5.1 Машинно инженерство; 5.2 Електротехника, електроника и автоматика; 5.3 Комуникационна и компютърна техника; 5.5 Транспорт, корабоплаване и авиация; 5.13 Общо инженерство, в област на висшето образование Технически науки.
  

• 
  Проучване на възможностите за разкриване на висше учебно заведение в гр. Видин
  

• 
  Модернизация на образователната инфраструктура
  

• 
  Оборудване и ИКТ в средното и висше образование и осигуряване на компютър за всяко дете. Засилване на употребата на ИКТ като част от модернизираната образователна инфраструктура (посредством подкрепа за обновяване, осигуряване на достъп за хора с увреждания и др.) на всички образователни нива, следва да се разглежда като органична част образованието и общо професионалното развитие.
  
• 
  Основен ремонт, реконструкция и строителство на нови детски градини, училища, центрове за подкрепа за личностно развитие, спортни площадки и салони (според потребностите);
  
• 
  Основен ремонт и реконструкция на висши училища, студентски и ученически общежития, младежки домове, бази за отдих и спорт на учащите се (според потребностите).
  

• 
  Осигуряване на съвременно оборудване и ИКТ в системата на средното и висше образование;
  
• 
  Строителство, реконструкция, ремонт и оборудване на образователна инфраструктура;
  
• 
  Внедряване на мерки за енергийна ефективност в сгради/помещения на образователната инфраструктура, включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване и др.
  

За повишаване на привлекателността за живеене в СЗР се планира реализацията на целенасочени мерки за развитието на следните социални системи: здравна, социални услуги, културна и спортна (вкл. туризъм, музейно дело, читалища и т.н.). Мерките ще покриват както продължаването или въвеждането на нови дейности за социално развитие и подпомагане, подобряване на здравеопазването, развитие на спорта и културната сфера, така и възстановяване/рехабилитация или изграждане на нови висококачествени обществени места.

• 
  Подобряване на здравната инфраструктура и социалните услуги
  

• 
  Подобряване качеството на здравното обслужване и осигуряване достъп на всеки гражданин до здравна помощ и услуги;
  
• 
  Икономически ефективни мерки за намаляване на основни рискови за здравето фактори и подобряване профилактиката на болестите;
  
• 
  Развитие на спорта и повишаване на физическата култура на населението;
  
• 
  Строителство, реконструкция, ремонт и оборудване на социална инфраструктура.
  
• 
  Разширяване на териториалния обхват, качеството и броя на предоставяните социални услуги
  
• 
  Образователни кампании за насърчаване на семейното планиране, превенция на изоставянето, превенция на раждания от майки под 18 години;
  

• 
  Внедряване на мерки за енергийна ефективност в сгради/помещения на социалната инфраструктура, включващи топлоизолация, подмяна на дограма;
  
• 
  Изграждане на локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване;
  
• 
  Внедряване на инсталации/съоръжения за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за задоволяване на нуждите от енергия на сградата, обект на интервенция;
  
• 
  Доставка на подходящо оборудване и строително-ремонтни работи за сградите/помещенията на общински лечебни заведения, в съответствие с одобрените Национална здравна стратегия и Концепцията за преструктуриране на системата за болнична помощ на Република България за периода 2010-2017 г.;
  
• 
  Подкрепа за осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение, чрез строителство, реконструкция, ремонт и разширение на социалните жилища, в който да бъдат настанени представители на целевата група.
  

• 
  Подкрепа за културни институции и дейности, достъп до културното наследство
  

Планираните мерки включват:

• 
  Създаване на условия за развитие на културни и творчески индустрии в регионите - подкрепа на визуалните изкуства и популяризиране на съвременни форми на художествено изразяване; мобилност на визуални, сценични и аудиовизуални произведения и на техните автори и изпълнители; подкрепа на българското участие в международно значими културни събития и инициативи;
  
• 
  Подобряване на достъпа до изкуство и повишаване на културата на населението;
  
• 
  Поддържане и обогатяване на културната инфраструктура.
  

• 
  обновяване на спортната инфраструктура и стимулиране на масов спорт сред младежите
  

• 
  Подобряване на училищната спортна инфраструктура;
  
• 
  Поддържане на открити и закрити спортни площи за насърчаване на масовия спорт сред младежите и провеждането на масови спортни събития.
  

Реализацията на този приоритет е важна задача на националната и регионална политика и е свързана с една от целите на Стратегията на ЕС “Европа 2020” за приобщаване на групи от населението в неравностойно положение. Необходимостта от приобщаване на изолираните общности е маркирана и в раздела “План за действие” на Дунавската стратегия на ЕС. Този приоритет е нужно да бъде подкрепен с комплекс от мерки и дейности в Областните стратегии и Общинските планове за следващия планов период, съобразно конкретната ситуация в областите и общините в обхвата на Северозападния район – наличие на компактни групи, попадащи в категорията на “маргинализираните”, брой на лица в риск, брой на лица с увреждания и т.н.). Важна мярка на приоритета е свързана с реализиране на проекти за интегрирани социални, здравни и образователни услуги за бездомни и други лица в риск.

Основните области за интервенции са институционално развитие за борба с бедността и подкрепа за активно социално включване и интеграция на групите със специални нужди и на ромите. Подкрепата на линия на кохезионната политика ще бъде насочена и към подпомагане на активното социално включване и интегриране на групите със специални нужди и ромското население.

Най-устойчивият подход в тази връзка е да се подпомогнат дейностите и мерките на институциите с оглед създаването на необходимата среда за труд, образование, социални и здравни грижи, като основна предпоставка за реализирането на последваща заетост. Комплексният характер на факторите за бедността изисква да бъдат предприети хармонизирани мерки, обхващащи различни политики.

• 
  По-добро и достъпно образование, обучение и умения, което ще увеличи възможностите на уязвимите групи да участват активно в пазара на труда и ще доведе до подобряване на тяхното социално положение и начин на живот. Ще бъде подпомагана също субсидираната заетост на уязвимите групи, която да помага на хората в риск от бедност и социално изключване да се завърнат на работа.
  
• 
  Подобряване достъпа и използването на достъпни и качествени социални услуги, вкл. социални жилища, като за селските райони ще бъдат подкрепяни и инвестиции в дребномащабна инфраструктура и ще се наблегне на местните политики за развитие.
  
• 
  Осигуряване на заетост за уязвими групи на пазара на труда. Мерките в тази област на въздействие са насочени към предоставяне на равни възможности за трудова реализация на търсещите работа лица; интегриране на уязвимите групи на пазара на труда чрез включване в заетост (в т.ч. субсидирана); осигуряване на възможности за трайна интеграция на пазара на труда на младежите, които не са включени, нито в заетост, нито в образование и обучение; създаване на условия за по-дълъг престой на трудовия пазар на по-възрастните.
  
• 
  Създаване на условия за прилагане на социалния модел за деиституализация на социалните услуги и за развитие на услуги в общността с цел преодоляване на социалното изключване и изолация.
  
• 
  Осигуряване на достъпна среда - физическа, институционална и информационна. Целите в тази област на въздействие ще бъдат изпълнени посредством мерки, насочени към осигуряване на физически достъп според нуждите на лицата от уязвимите групи и особено на хората с увреждания, чрез целесъобразно адаптиране на средата; осигуряване на достъп до информация и комуникация за уязвимите групи чрез осигуряване на достъп до интернет, предоставяне на онлайн услуги и подкрепа за ползването им и др.
  
• 
  Работа в партньорство за преодоляване на бедността и социалното изключване и техните последствия и повишаване на капацитета на общините, неправителствените организации, социалните партньори и доставчиците на услуги за участие във формулирането и провеждане на интегрирани политики за социално включване. Мерките в тази област са насочени към подобряване на информационното осигуряване на политиката за намаляване на бедността и социалното изключване чрез изграждане на капацитет; проучване и обмен на добри практики в страните членки на ЕС; въвеждане на оценката на социалното въздействие във всички сфери на политиката, в т.ч. и регулярно извършване на независими оценки на социалното въздействие; насърчаване на разработването и прилагането на пилотни практики и социални иновации и др.
  
• 
  Предвиждане на комплекс от мерки и дейности в Областните стратегии и Общинските планове, съобразно конкретната ситуация в областите и общините в обхвата на Северозападния район.
  

Планираните интервенциите ще се насочат към следните области:

• 
  Превенция на отпадането от пазара на труда
  

• 
  Осигуряване на условия за продуктивна и качествена заетост на трудоспособните лица;
  
• 
  Предлагане на качествени услуги за намиране на работа за нуждаещи се;
  
• 
  Подпомагане на социално-икономическата интеграция на групите в неравностойно положение, които в повечето случаи са в риск от социално изключване и изпадане в бедност;
  
• 
  Осигуряване на достъп до програми за активиране, ориентиране, обучение и заетост.
  

• 
  Придобиване на ключови компетентности на заети и безработни лица, в т.ч. и обучения на работното място, в зависимост от потребностите на бизнеса, с приоритет към групата в младежка възраст
  

• 
  Програми за гъвкави системи за квалификация и преквалификация, съобразно нуждите на пазара на труда;
  
• 
  Осигуряване на обучение за придобиване на квалификация от безработни лица и повишаване на тяхната пригодност за заетост;
  
• 
  Специализирано обучение за придобиване на ключови компетентности от млади безработни без трудов опит и повишаване на конкурентоспособността и пригодността им за заетост, както и навременното им включване в пазара на труда след образование и обучение;
  
• 
  Обучение за повишаване адаптивността на заети лица от групата на работещите бедни;
  
• 
  Обучение за заети лица в отговор на новите изисквания към знанията и уменията на работната сила;
  
• 
  Прилагане на мерки за ускоряване изпълнението на националната инициатива за младежка заетост.
  

• 
  Предоставяне на услуги за заетост и подобряване на работата на обществените служби по заетостта
  

• 
  Подобряване на посредническите услуги за заетост и помощ при търсенето на работа, в т.ч. според индивидуалните потребности на търсещите работа лица и укрепване на капацитета на системите на пазара на труда;
  
• 
  Подобряване на услугите по активиране, помощ при търсенето на работа, съответствие между търсене и предлагане, преквалификация и индивидуализирани услуги за нискоквалифицираната работна сила;
  
• 
  Подкрепа на достъпа до заетост за търсещите работа и неактивните хора с ефективни инициативи;
  
• 
  Подкрепа за самонаети лица и начинаещи предприемачи чрез професионална квалификация и обучение на безработни, включително и тези от рискови групи;
  
• 
  Съответствие между търсене и предлагане, преквалификация и индивидуализирани услуги за нискоквалифицираната работна сила.
  

Подобряването на институционалния и достъпа до ефективни публични услуги са необходими условия за създаването на благоприятна бизнес и социална среда за по-висока конкурентноспособност, социално сближаване и икономически растеж. Електронното правителство, качествените и ефективни обществени услуги за гражданите и бизнеса, както и ефективната администрация са все още значителни предизвикателства за териториалните единици в страната.

За постигане на оптимално добро управление и развитие на района, в рамките на приоритета ще се предприемат действия за подобряване на процеса на стратегическо планиране и подготовка и управление на проекти, контрол и мониторинг на местно ниво, както и за предоставяне на пълния пакет от услуги на гражданите и бизнеса. Това включва инвестиции в ИТ инфраструктура и в повишаване на квалификацията на работещите в областните и общинските администрации с цел подобряване управлението на процесите и дейностите. Едновременно с това, ще се работи по подобряване на вътрешните връзки в администрациите и връзката им с централната администрация. При необходимост, ще се извършва реинженеринг на работните процеси за подобряване на тяхната ефективност и ефикасност на четири нива на взаимоотношения: “администрация-граждани”, “администрация-бизнес”, “администрация-администрация”, както и “вътрешноведомствена ефективност и ефикасност”.

Следва да се засили ролята на стратегическото управление на човешките ресурси в администрацията, вкл. обучения, мотивация и др., с цел изграждането и задържането на качествени кадри в областната и общинска администрация - основна предпоставка за качествено предоставяне на публични услуги и провеждането на политики.

Въвеждането на нови управленски подходи, стандарти, предоставяне на правомощия, партньорство и отчетност ще подобри резултатите от работата по постигането на социален и икономически напредък.

Дейностите в приоритета са насочени към формулиране и прилагане на ефективни политики, намаление на административната тежест за бизнеса и домакинствата и оптимално изразходване на финансовите ресурси.

Подприоритет 2.3.1. Достъп до качествени обществени услуги

• 
  Предоставяне на интегрирани услуги и пълния пакет от услуги на гражданите и бизнеса. Намаляване и постепенно премахване на усложнените процедури по предоставяне на услуги. Въвеждане и утвърждаване на комплексното административно обслужване;
  
• 
  Инвестиции в ИТ инфраструктура и прилагане на електронно управление. Мерките за подкрепа ще осигурят оперативна съвместимост на електронните услуги и подготовката на гражданите за безпрепятственото използване на електронни административни услуги;
  
• 
  Повишаване на квалификацията на работещите в областните и общинските администрации (кметствата по райони) с цел качествено и улеснено обслужване на гражданите и бизнеса;
  
• 
  Инвестиции в изграждане на институционален капацитет за добро управление и ефективно прилагане на електронно управление;
  
• 
  Включване на бизнеса и другите заинтересовани страни в управлението на териториалните общности чрез подходящи форми на сътрудничество.
  

Подприоритет 2.3.2. Подобряване управлението на процесите и дейностите

• 
  Инвестиции в изграждане на институционален капацитет за добро управление и ефективно прилагане на електронно управление;
  
• 
  Подобряване на вътрешните връзки в администрациите и връзката им с централната администрация;
  
• 
  Повишаване на капацитета за управление на проекти – за постигане на по-висока усвояемост на средствата по оперативните програми и други програми, финансирани от ЕС и по-висока ефективност на усвоените ресурси;
  
• 
  Повишаване капацитета на местните власти за прилагане принципа на партньорство и стимулиране на междуобщинското сътрудничество, съгласно Стратегията за иновации и добро управление на местно ниво на Съвета на Европа - изграждане на устойчиво дългосрочно партньорство между местните власти, социално-икономическите партньори, организациите на гражданското общество и бизнеса с оглед подобряване качеството на местните публични услуги;
  
• 
  Осигуряване на устойчиво и хармонично устройствено планиране на територията – разработване на кадастрални карти и устройствени планове на центровете на общините и други населени места, които да осигуряват комплексно, интегрирано и устойчиво развитие на населените места;
  
• 
  Подобряване и развитие на механизмите за обществени консултации – създаване на нови форми за ефективно участие на неправителствените организации и гражданите в процеса на стратегическо планиране и прилагането на политиката за регионално развитие;
  
• 
  Подобряване на информационното осигуряване на процесите, свързани с планирането и управлението на територията - изграждане на ГИС базирана национална информационна система за интегриране на статистическа, картна и др. информация необходима за процеса на стратегическо планиране на регионалното и местно развитие.
  

Заедно с подобряването на вътрешната сухоземна свързаност, се предвижда реализацията на проекти, които да насърчат по-ефективното развитие на българската част от Пан-Европейски коридор №7 (река Дунав), вкл. рехабилитация и повишаване на капацитета на част от важните речни пристанища в границите на СЗР (Видин, Лом, Оряхово, Никопол), допълнителни действия за подобряване на корабоплаването, доразвитие на прилежащата техническа инфраструктура, свързана с втория мост над р. Дунав (Видин-Калафат), стартиране на подготвителни дейности за изграждане на трети мост над р. Дунав (Оряхово-Бекет), развитие на контролно-пропусквателните пунктове при границата с Република Сърбия и т.н. Всички тези мерки ще насърчат развитието на трансграничните коридори в посока Румъния/Сърбия/Западна Европа и ще активизират обмена на стоки, услуги и хора, което ще има положителен ефект върху местната икономика и по-специално върху периферните части на СЗР.

• 
  Подобряване на съществуващата и изграждане на нова пътна инфраструктура
  

• 
  Продължаване строителството на магистрала „Хемус“ (високоскоростен път);
  
• 
  Проектиране и изграждане на високоскоростен път Видин-Монтана-Враца-Ботевград;
  
• 
  Изграждане на участък Димово-Ружинци от път Е-79;
  
• 
  Рехабилитация и реконструкция на път ІІ-35 Плевен-Ловеч-Троян-Кърнаре и изграждане на алтернативно трасе в гр. Троян;
  
• 
  Модернизация на път ІІ-15 Враца-Оряхово (четирилентов път);
  
• 
  Рехабилитация и реконструкция на Републиканската пътна мрежа ІІ и ІІІ клас;
  
• 
  Изграждане на обходен път на гр. Враца;
  
• 
  Изграждане на пътен тунел Троян-Хр. Даново;
  
• 
  Изграждане на тунел под прохода „Петрохан“;
  
• 
  Рехабилитация и реконструкция на общинската пътна мрежа и уличната мрежа в населените места;
  
• 
  Проектиране и строителство на нов път Хърлец-Галово (област Враца)
  
• 
  Проектиране и строителство на нов път с. Ботуня-граница с област Монтана;
  
• 
  Изграждане на нов мост над р. Дунав (Оряхово-Бекет);
  
• 
  Изграждане на източен обходен път на гр. Плевен с цел осигуряване на транзитния автомобилен поток от и към автомагистрала Хемус;
  
• 
  Изграждане на обходен път на град Луковит и път ІІ-35 в Троян с цел подобряване безопасността на движението и оптимизиране на трафика;
  
• 
  Улесняване на достъпа до ГКПП Оряхово-Бекет чрез изграждане на обходен път на гр. Мизия и трета лента на път ІІ-15 Мизия Оряхово и рехабилитация на път в Окръг Долж, Румъния;
  
• 
  Изграждане на ГКПП Монтана-Пирот и Салаш-Ново корито;
  
• 
  Път Враца – пещерата „Леденика“ (път III – 1002).
  

• 
  Изграждане на железопътна инфраструктура
  

• 
  Модернизация на железопътната линия Видин-София.
  

• 
  Подобряване на инфраструктурата по р. Дунав и трансграничните коридори и интермодални терминали
  

• 
  Изграждане на фериботен комплекс Лом (България)-Раст (Румъния);
  
• 
  Развитие на пристанищата като мултимодални логистични центрове;
  
• 
  Модернизация, укрепване и доизграждане на защитни съоръжения срещу високите води на р. Дунав;
  
• 
  Рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом;
  
• 
  Създаване на речна информационна система в българската част на р. Дунав;
  
• 
  Подобряване на системите за навигация и топохидрографните измервания по р. Дунав.
  

• 
  Въздушен транспорт
  

• 
  Реконструкция и възстановяване на летище Видин.
  

Основните мерки в областта на техническата инфраструктура ще обхванат:

• 
  Изграждане на ефективна енергийна инфраструктура чрез газифициране, и съоръжения за производство и използване на енергия от възобновяеми енергийни източници др. Основен проект, който се планира, е изграждане на газопровод и свързване на област Видни с националната газопреносна мрежа.
  
• 
  Изграждане на нова комуникационна инфраструктура. Мрежите и услугите на ИКТ са един от „териториалните ключове” за преодоляването на периферността и пространствената изолация. Въвеждането на широколентов достъп за всички общини в района освен населението ще подкрепи и бизнеса в района. Изграждането на инфраструктура за осигуряване на безжичен достъп на обществени места и гарантираното предлагане на Интернет услуги за обществения сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество.
  

Настоящият приоритет цели гарантирането на условия за опазване и подобряване на околната среда, адаптирането й към настъпващите климатични промени и постигане на устойчиво и ефективно използване на природните ресурси.

Едновременно и паралелно с развитието на социалната и транспортна аинфраструктура, социалните дейности, здравеопазването, културата и отдиха в СЗР, следва да продължи изпълнението на мерките и дейностите по възстановяване на съществуващата и изграждането на нова екологична инфраструктура – водоснабдителни и канализационни мрежи, пречиствателни станции за отпадни води и депа за отпадъци. Като една от основните слаби страни за СЗР се отбелязва именно недостатъчната изграденост и ефективност на тези системи. Екологичното измерение в изпълнението на настоящия план е от основно значение както за запазването на природните ресурси, така и за недопускането на замърсявания, които могат да имат отрицателно въздействие върху здравето на хората и останалите живи организми, от които зависи баланса на местните екосистеми.

Подприоритет 3.3.1 Развитие на екологичната инфраструктура – ВиК, пречиствателни станции за питейни и отпадни води и депа за отпадъци

Обхватът на мерките за изпълнение на подприоритета ще включи:

• 
  Технически и технологични мерки за водоснабдяване и за изграждане на нови и реконструкция на водоснабдителни мрежи, подобряване техническото състояние на водопроводни системи и изграждане на пречиствателни станции за питейни води за подобряване на водоснабдяването и качествата на питейните води.
  
• 
  Технически и технологични мероприятия за изграждане на канализационни системи и пречиствателни станции за отпадъчни води в населени места над 2000 е.ж. Изграждане на биологично стъпало на пречиствателни станции за за отпадъчни води за агломерации над 10 000 е.ж.
  
• 
  Оптимизиране събирането на отпадъци и внедряване на съвременни технологии за разделно събиране, компостиране на биоразградимите отпадъци, рециклиране и екологично обезвреждане в изпълнение на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа в периода до 2020 г.
  
• 
  Подобряване качеството на атмосферния въздух чрез увеличаване на дървесната растителност в терените за озеленяване; поддържане на съществуващите озеленени площи и отреждане на терени за нови такива;
  
• 
  Реализиране на проекти за газификация на градове с население над 10000 жители.
  

Мерките, които ще намерят подкрепа и ще допринесат за климатичната сигурност на района, включват:

• 
  Инфраструктурни мерки за предотвратяване на наводнения и борба с абразията и ерозията, включващи укрепване на свлачища и бреговата ивица на р. Дунав (диги, подпорни стени и други укрепващи съоръжения); борба с бреговата ерозия, изграждане на малки по обем преливници, бентове и др.; възстановяване и изграждане на дренажни съоръжения и инфраструктура;
  
• 
  Ограничаване на добива на инертни материали от речните корита, провеждане на дейности, ограничаващи ерозията в речните тераси, вследствие на добив на инертни материали;
  
• 
  Превенция на риска от наводнения, бедствия и аварии на територията на района чрез предварителна оценка на риска от наводнения за всеки речен басейн; изготвяне на карти на заплахата и риска от наводнения, на районите за които са определени, че има значителен потенциален риск от наводнения или може да се предвиди такъв; разработване и изпълнение на Планове за управление на риска от наводнения за определените райони;
  
• 
  Превенция и защита от горски, полски пожари и пожари в градска среда – осигуряване на методи и технически средства за реализирането й;
  
• 
  Модернизация, укрепване и доизграждане на защитните съоръжения срещу високите води на р. Дунав;
  
• 
  Повишаване ефективността на защита на населението при бедствия и аварии, защита от наводнения и технологични рискове;
  
• 
  Управление на риска от природни бедствия и аварии и ранно-предупредителни системи;
  
• 
  Укрепване ролята на аграрната наука за създаване на устойчиви сортове растения и породи животни, опазване на биоразнообразието и съхранение на генетичните ресурси;
  
• 
  Поддържане и съхраняване на горските ресурси – подкрепа за борба с ветровата и водна ерозия, с опустиняването и неблагоприятните последствия от затоплянето на климата; предпазване на горите от пожари, възстановяването на горските масиви и осъществяването на залесителните дейности с оглед увеличаване площите, използвани по устойчив начин, преобразуване на нискокачествената изоставена земя в гори, намаляване на почвената ерозия и подобряване на водния баланс.
  

Възможните дейности и мерки, които ще бъдат подкрепени, включват:

• 
  Инвестиции в екологосъобразна инфраструктура, включително в обекти по Натура 2000 и други територии за насърчаване на опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемните услуги;
  
• 
  Разработване на планове за управление на защитени територии и защитени зони.
  

В селищната мрежа на СЗР се открояват градовете, които са с по-голям потенциал за формиране на зони за влияние върху съседни територии и населени места. Те изпълняват функции на опорни центрове, които оказват организираща роля в развитието на зоните им на влияние. В същото време, качествата на градската среда (физически и духовни) не съответстват на изпълняваните функции от тези опорни селищни центрове. Това налага да се търси постигане на съответна съчетаване на качествата на градската и на агломерационната среда която да кореспондира с осъществяваните жизнени функции в селищната и извънселищната среда.

• 
  Създаване на условия за устойчиво и интегрирано градско развитие на основа на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие
  

Тези публично инициирани намеси, подкрепени от ПЧП, ще гарантират приноса на всеки от визираните градове към националните ангажименти по стратегия „Европа 2020”. Реализацията на бъдещите ИПГВР ще бъде през плановия период 2014-2020 г., като финансирането ще се осъществява по новата ОПРР, както и другите оперативни програми – „Околна среда”, „Човешки ресурси” и др., инвестиционни инструменти като JESSICA, публично-частно партньорство и др. Националната концепция за пространствено развитие предлага като опорен център в СЗР да бъде включен и Белоградчик, за който да бъде разработен ИПГВР. За другите градове и особено за малките градове, на които се разчита за оживяване на изостаналите селски райони, следва да се намери подобен инструмент за подпомагане на интегрирано развитие.

В рамките на интегрираното градско планиране са възможни интервенции за изграждане на интегриран градски транспорт и въвеждане на съвременни форми за управлението му – разработване на планове за управление на трафика; подобряване на достъпността на градските автобусни спирки – платформи за хора с увреждания и др.; обновяване на транспортната инфраструктура – контактна мрежа, подобряване на спирки, бази за ремонт и поддръжка и оборудване; изграждане/реконструкция/ рехабилитация на пешеходни алеи и тротоари, изграждане на велосипедни пътеки и алеи, пешеходни зони, алеи за пешеходци и велосипедисти, подлези, транспортна инфраструктура, включително свързани дейности, като поставяне на указателни знаци, маркировка и др. като част от интегрираната система за градски транспорт. Мерките са насочени към намаляването на емисиите на вредни вещества и достигане на добро качество на атмосферния въздух на територията на градовете, като същевременно ще се намалят значително емисиите на парникови газове на основа на интегрирано развитие на екологосъобразни форми на транспорт.

• 
  Подобряване качествата на агломерационната среда
  

Подкрепата за подобряване на транспортната свързаност и подкрепа за развитието на обществения транспорт по направленията с най-интензивни ежедневни трудови пътувания около големите градски центрове, ще улесни мобилността на трудовите ресурси като се запазва местоживеенето им. Подкрепата на ежедневните трудови пътувания ще въздейства като мярка за стабилизиране на процесите на вътрешна миграция към големите и средните градове.

Целта на прилаганите дейности е да се създаде по-добра бизнес среда за активизиране на местния бизнес, в т.ч. подкрепа на микро, малки и средни предприятия (МСП) за осигуряване на заетост и повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика, вкл. на основата на технологично обновяване. Икономическото развитие ще се подкрепя в съответствие с принципите на устойчивото развитие и ще цели намаляване на консумацията на енергии и суровини, технологично обновяване и развитие на зелени икономически дейности. Специално внимание ще бъде обърнато на малките градове в селските райони, които се явяват единствен градски център на територията на селския район. Ще се стимулира развитието на изостаналите гранични селски райони, чиито потенциал за развитие е използван ограничено досега.

• 
  Стимулиране ролята на малките градове в селските райони за предоставяне на услуги и създаване на работни места. Малките градове в селските райони имат ключова роля за тяхното развитие и за развитието и използването на потенциала им. Същевременно те се явяват център за предоставяне на публични услуги от среден и висок ранг. Ето защо е необходимо да се подобрява връзката на населените места със съответния градски център, като в същото време се разширява спектъра и се подобряват предоставявите услуги.
  
• 
  Развитие на широколентова инфраструктура и преодоляване на т.нар. „цифрова изолация” на слабо населените и периферни райони.
  
• 
  Разнообразяване на икономиката в селските райони с цел запазване на заетостта на местното население; насърчаване развитието на микро и МСП, които са потенциално жизнеспособни от икономическа гледна точка и допринасят за подобряване на структурата на местната икономика; насърчаване стартирането и развитието на икономически дейности в нови микро и МСП, създаващи заетост и технологично обновяване на съществуващите микро и МСП, осигуряващи заетост към момента; подпомагане на МСП в изостаналите райони в процеса им на модернизация и устояване на предизвикателствата на пазарните механизми.
  
• 
  Насърчаване изграждането на местната инфраструктура, обновяването на селата, предлагането на местни основни услуги и опазването на местното културно и природно наследство - създаване, подобряване и разширяване на дребна по мащаби инфраструктура, въвеждане и използване на възобновяеми енергийни източници; инфраструктура за отдих, туристическа информация и обозначаване на туристически обекти; поддръжка, възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на селата и селския ландшафт и др.;
  
• 
  Подобряване на мрежата от общински пътища в селските райони за осигуряване на достъп до туристически, исторически обекти, както и достъп до образователни, здравни и социални услуги в населените места;
  
• 
  Насърчаване публично-частното партньорство за реализация на стратегии за местно развитие - улесняване на изпълнението на интегрирани стратегии за местно развитие с формирането на местни инициативни групи. Основен резултат от дейността на местните инициативни групи ще бъде реализацията на стратегии за местно развитие, чрез мобилизиране на икономическия, социален и екологичен потенциал на територията, като се насърчават всички форми на между териториално или транснационално сътрудничество.
  
• 
  Подпомагане на целеви зони (общини и групи от общини), които са с висока критичност на проблемите
  

Общините или районите за целенасочена подкрепа по смисъла на ЗРР заслужават особено внимание от страна на регионалната политика. Независимо от факта, че те могат да бъдат обект на интервенции по много от посочените специфични цели за икономическо и социално сближаване, тяхното влошено състояние изисква да им бъде осигурено целево подпомагане, която да бъде осигурена със специален финансов инструмент⁷. За ревитализация на такива общини е необходимо прилагане на интегрирани програми, които ще съдържат мерки за: подпомагане на малкия бизнес и постигане на дългосрочна устойчивост, чрез насърчаването на индивидуалното и колективно предприемачество; за образование и обучение, медицински, комуникационни, комунални и културни услуги, мерки за опазване на околната среда и други специфични нужди.

Периферното положение на Северозападния район по отношение на държавните граници на страната (широк излаз към р. Дунав и обща граница с Р. Румъния и Р. Сърбия) от недостатък на периферно положение, следва да се трансформира в предимство за развитие на многообразни връзки с трансграничен и транснационален характер. Условие за осъществяване на тези връзки са наличните и бъдещите трансграничнти преходи – гранични “вход” – “изходи”, както и транспортните трансевропейски коридори - № 4, пресичащ меридионално СЗР и №7 – р. Дунав.

Възможностите за развитие на трансграничното сътрудничество на СЗР като прилежащ на Дунавското крайбрежие е обект на Дунавската стратегия на ЕС и е с потенциал за повишаване на привлекателността му в сферата на туризма, културния обмен, на интереса на инвестиционния капитал и т.н. Трансграничното сътрудничество между СЗР с регионите на съседните страни – Румъния и Сърбия (приоритетно с крайдунавските румънски региони) е с възможности за постигане на взаимноизгодно интегрирано икономическо, социално и териториално развитие на съседни региони от двете страни на границата.

Видин, Монтана, Враца и Плевен са избираемите области за участие и реализиране на проекти по програмите за трансгранично сътрудничество (България-Сърбия и България-Румъния).

Осъществяването на съвместни проекти и инициативи между периферните гранични региони подобряват качеството на живот и работната среда, достъпа до основните услуги и създават нови възможности за повишена регионална конкурентоспособност и устойчиво развитие.

В периода 2014-2020 г. важно изискване при разработване на програмите и проектите за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия, между България и Румъния е те да допринесат за насърчаване на интегрирано регионално развитие и да бъдат и да бъдат съобразени и насочени към постигане целите на Дунавската стратегия на ЕС.

Дейностите за подобряване на транспортната достъпност в района за трансгранично сътрудничество България-Румъния следва да продължат в периода до 2020 г. и да съдействат за по-добра интеграция и преодоляване на р. Дунав като препятствие за сътрудничеството и използването на местния потенциал на районите.

Ключовите дейности за сътрудничество с регионите на съседните страни – Румъния и Сърбия, ще се концентрират върху:

• 
  Подобряване на инфраструктурните връзки, развитие на съвместни икономически, социални и културни дейности, съвместно управление на рискове и опазване на околната среда;
  
• 
  Разработване на интегрирани стратегически планови документи за управление и развитие на граничните територии и ефективни механизми за регионална координация;
  
• 
  Активизиране на трансграничните контакти и разширяване на сътрудничеството за постигане на интегрирано икономическо, социално и териториално развитие на съседните гранични райони;
  
• 
  Развитие на трансгранично сътрудничество за решаване на съвместни екологични проблеми.
  

По-важни проекти, които се планират да се реализират:

• 
  Изграждане на ГКПП Монтана-Пирот;
  
• 
  Създаване на Трансграничен център за информация и комуникация Долж-Враца;
  
• 
  Изграждане на комуникационна мрежа на местната администрация в Западната част на трансграничната зона Connect West.
  

Транснационалното и междурегионалното сътрудничество ще продължат да се развиват като инструменти за трансфер на опит и добри практики между европейските райони в области, покриващи идентифицираните нужди на регионите и определените тематични цели на Общата стратегическа рамка. Ще се реализират многостранни проекти от общ интерес в областта на опазването на околната среда, развитието на транснационалните транспортни и комуникационни мрежи, намаляване на опасностите от технологични и природни рискове, изграждане на мрежи за трансфер на технологии и познания.

Тематичната насоченост на проектите ще бъде в рамките на четирите стълба на Дунавската стратегия на ЕС: 1. Създаване на връзки за региона на река Дунав; 2. Опазване на околната среда в региона на река Дунав; 3. Постигане на благосъстояние в региона на река Дунав; 4. Укрепване на региона на река Дунав.

В Дунавската стратегия на ЕС е поставен специален акцент върху укрепване на връзките между университетите, изследователските центрове и регионалния бизнес в Дунавския макрорегион, като целта е да се създадат условия за сътрудничество между съществуващи научни и образователни институти и центрове с местния бизнес в изоставащите, необлагодетелствани райони – Северозападния и Северния централен район – чрез осигуряване на условия за обучение в реална среда за усвояване на практически умения, улесняване на прехода от образование към пазара на труда.