III.стратегическа рамка за развитие на северозападен район

III.стратегическа рамка за развитие на северозападен район

III.1.Контекст на стратегическото планиране

Анализът отбеляза ключовите проблеми и нужди на развитието на Северозападен район. Като най-сериозни се открояват значителното изоставане на района в социално-икономически план, сериозните структурни и демографски проблеми, натрупването на критична маса от проблеми в широки ареали от района и липсата на достатъчно собствен потенциал за обръщане на негативните тенденции и реализиране на ускорен догонващ растеж. Това поставя СЗР в силна зависимост от реализираните външни намеси и подкрепа – от страна на държавата и по линия на Кохезионната политика и фондовете на ЕС.

За периода до 2012 г. не се наблюдава напредък в преодоляването на вътрешнорегионалните различия в Северозападен район. Независимо от разширяването на обхвата му чрез включване на областите Плевен и Ловеч, показателите не се подобряват и СЗР остава на последно място спрямо останалите райони в страната. Запазват се различията в заетостта, а тези по отношение на произведената продукция на глава от населението и размера на средна годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение, се увеличават. Това налага по-активно прилагане на инструменти за социално-икономическо сближаване, както в рамките на района, така и в страната, необходимо е да се приложат нови иновативни подходи на регионалната политика, за да се стабилизират процесите на развитие.

Основният стратегически документ, който задава рамката на развитието на Европейския съюз до 2020 г., е стратегията „Европа 2020”. На базата на тази стратегия всички държави-членки на ЕС и техните райони работят за очертаване политиките си за развитие, като част от общ механизъм за обединяване на целите им с целите на европейско ниво. Стратегията адресира очакваните резултати на развитието до 2020 г. по отношение на заетостта, иновациите, образованието, борбата с глобалните заплахи от климатични промени и енергийна зависимост, бедността.

• 
  Цел 1: Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г.;
  
• 
  Цел 2: Повишаване дела на разходите за научно-изследователска и развойна дейност до 1,5% от БВП;
  
• 
  Цел 3: Достигане на 16% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25%;
  
• 
  Цел 4: Намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система до 11% и повишаване на дела на 30 – 34 годишните със завършено висше образование – 36%;
  
• 
  Цел 5: Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души (с 16%).
  

1. 
   Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила.
   
2. 
   Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.
   
3. 
   Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал.
   
4. 
   Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси.
   
5. 
   Подкрепа на иновационните и инвестиционните дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.
   
6. 
   Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса.
   
7. 
   Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност.
   
8. 
   Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.
   

Чрез неговото изпълнение, РПР на СЗР ще допринесе за постигане на стратегическите цели на Националната стратегия за регионално развитие на Република България 2012-2022 г., които включват:

• 
  Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда.
  
• 
  Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез развитие и реализация на човешкия капитал.
  
• 
  Териториално сближаване с европейските региони чрез трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество.
  
• 
  Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.
  

• 
  Националното пространство на България – отворено към света и интегрирано в Европейското пространство и в европейската мрежа от центрове и оси на развитие, култура, наука и иновации.
  
• 
  Съхранените национални ресурси – хората, земята, водите и горите, подземните богатства, природното и културно наследство – гаранция за националната идентичност.
  
• 
  Балансираното и устойчиво интегрирано развитие, постигнато чрез рационално организирана икономическа, социална, транспортна, инженерна, културна и туристическа инфраструктура и осигуряващо интелигентен икономически растеж, адаптивност към промените и равнопоставеност.
  

• 
  Стратегическа Цел 1 “Интегриране в европейското пространство”;
  
• 
  Стратегическа Цел 2 “Полицентрично териториално развитие”;
  
• 
  Стратегическа Цел 3 “Пространствена свързаност и достъп до услуги”;
  
• 
  Стратегическа Цел 4 “Съхранено природно и културно наследство”;
  
• 
  Стратегическа Цел 5 “Стимулирано развитие на специфични територии” (крайбрежни Черноморски, крайбрежни Дунавски, планински гранични и периферни);
  
• 
  Стратегическа Цел 6 “Конкурентноспобност чрез зони за растеж и иновации”.
  

1. 
   Създаване на връзки за региона на река Дунав чрез: Подобряване на мобилността и мултимодалността; Насърчаване на по-широкото използване на възобновяемата енергия; Насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма и преките контакти между хората;
   
2. 
   Опазване на околната среда в региона на река Дунав чрез: Възстановяване и запазване на качеството на водите; Управление на рисковете за околната среда; Опазване на биологичното разнообразие, ландшафтите и качеството на въздуха и почвите;
   
3. 
   Постигане на благосъстояние в региона на река Дунав чрез: развитие на обществото на знанието чрез научноизследователски, образователни и информационни технологии; оказване на подкрепа за конкурентоспособността на предприятията, включително развитието на клъстери; инвестиране в хора и умения;
   
4. 
   Укрепване на региона на река Дунав чрез: Увеличаване на институционалния капацитет и сътрудничеството; Съвместна работа с цел укрепване на сигурността.
   

Фокусирането върху Дунавското пространство ще се осъществява в определени зони от двете страни на реката, между които Видин-Калафат, Козлодуй-Оряхово-Бекет, Свищов-Никопол-Търну Магуреле, Разград-Русе-Гюргево-Букурещ, но това следва да се осъществява чрез равнопоставеност на пространственото сближаване и икономическите и социални аспекти на кохезията.

РПР на СЗР обръща съществено внимание на развитието на елементите на транспортната инфраструктура, засягащи използването на възможностите, които дава Пан-Европейски коридор №7, както и във връзка с подобряването на трансграничните контакти, водещи до подобряване на свързаността и икономическото взаимодействие със Сърбия и Румъния.

„Съвместният документ за пространствено развитие на държавите от Вишеградската четворка, България и Румъния” също определя стратегическите насоки за развитието на районите чрез приетия модел на оси и полюси на развитие.

При формулиране на целите и приоритетите за развитие на СЗР за следващия програмен период са отчетени и други стратегически документи, както и стратегическата рамка, залегнала в Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на СЗР (2011-2013 г.) (Приложение 1).