Обхватът на мерките и дейностите

• 
  Подкрепа на дейността на съществуващите научни организации в СЗР и изграждане на нови
  

• 
  Укрепване на връзките между регионалния бизнес и университетите и изследователските центрове
  

• 
  Стимулиране на иновационни МСП;
  
• 
  Подкрепа за технологично обновяване и адресиране на високата енергоемкост на МСП;
  
• 
  Подкрепа за повишаване на ефективността на потребление на енергия в отраслите на икономиката – чрез стимулиране на инвестициите за подобряване на енергийната ефективност в предприятията;
  
• 
  Подкрепа за въвеждането на нисковъглеродни, енергийно ефективни и безотпадни технологии, както и оползотворяването и рециклирането на по-голямо количество отпадъци;
  
• 
  Насърчаване на инвестициите в съвременни съоръжения за оползотворяването на отпадъците чрез рециклиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини и енергия;
  
• 
  Насърчаване разработването на нови бизнес модели за МСП, насърчаване на цифровизацията на процесите и използването на ИКТ в предприятията, насърчаване внедряването на нови продукти и технологии;
  
• 
  Повишаване на осведомеността сред обществеността и бизнеса за насърчаване избора на ниско-въглеродни производства и потребление;
  
• 
  Подкрепа за разпространение на нови ниско-въглеродни процеси, технологии и продукти;
  
• 
  Насърчаване на повишаването на квалификацията на заетите в иновативни предприятия лица;
  
• 
  Насърчаване на инвестициите в технологии за производство и потребление на енергия от ВЕИ от предприятията и домакинствата;
  
• 
  Диверсификация на инвестициите във ВЕИ, слънчева енергия, но също така вода, вторични продукти, отпадъци от селското стопанство и горското стопанство (включително биогаз от оборски тор).
  
• 
  Подкрепа на електромобилността чрез местни преференции и изграждане на зарядна инфраструктура.
  

Природните ресурси и културното наследство са важна част от специфичния потенциал на Северозападен район. Неговите възможности в значителната си част не са усвоени и включени в производство на добавена стойност и генериране на нови работни места. Необходими са значителни усилия и реализиране на мерки и успешни практики за устойчиво развитие и усвояване на природния и специфичен културно-исторически потенциал на района, които да стимулират регионалния икономически растеж и заетост.

Реализирането на приоритета ще доведе до подобряване конкурентоспособността на земеделското производство, като същевременно ще гарантира повишаването на степента на устойчиво и ефективно използване на ресурсите в отрасъла. Приоритетните дейности са насочени към структурното балансиране на селскостопанския отрасъл, преодоляването на технологичното изоставане, повишаване общата производителност, подобряването и опазването на околната среда, изграждане на хидромелиоративни структури.

Реализацията на подприоритета ще се осъществява посредством активизиране на инвестиционния процес, насочен към модернизиране на производствените структури - фермерски стопанства и преработватели на селскостопанска продукция, както и внедряване на иновативни решения в земеделската практика и изграждане на подходяща инфраструктура. Държавата ще стимулира инвестиционния процес чрез подкрепа, обхващаща материални и/или нематериални инвестиции. Особено внимание ще бъде обърнато на подобряване на възможностите за модернизация и трансфер на иновации в малките и средни стопанства.

Обхватът на мерките и дейностите за подкрепа включва:

• 
  Модернизация и технологично обновяване на стопанства и инфраструктура в отрасъла;
  
• 
  Възстановяване, изграждане и модернизиране на хидромелиоративната инфраструктура, осигуряваща ефективно използване на водата (намаляване на загубите), достъпни цени и добро управление;
  
• 
  Възстановяване и реконструкция на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите (речни корекции, диги, дренажи и др.);
  
• 
  Насърчаване сдружаването на производителите и кооперирането на участниците във веригата за предлагане на земеделски продукти и храни;
  
• 
  Насърчаване земеделските производители да предоставят екологични услуги и услуги, свързани с климата;
  
• 
  Поддържане и съхраняване на горските ресурси и развитие на горското стопанство.
  

За последните години туризмът се наложи като икономическа дейност, която има значителен дял в икономиката в районите, създава заетост и мобилизира местни и чужди инвестиции. Различните видове туризъм - селски, екологичен, културен - се установиха като дейност, създаваща брутна добавена стойност за районите, която се основава на по-доброто използване на местния потенциал за развитие – природни ресурси и забележителности, климатични условия, културно-историческо наследство. Културните и творческите индустрии допринасят за развитието на културния туризъм в регионите и за утвърждаването на културните традиции и идентичност.

Специфичните дадености на Северозападен район благоприятстват развитието на устойчиви форми на туризъм – природен, културен, екологичен и др. Туризмът може да интегрира и мобилизира средите на бизнеса и да се развива като сериозна икономическа дейност, която диверсифицира икономиката на района, като същевременно създава привлекателни работни места за млади хора.

Областите на въздействие, свързани с реализацията на подприоритета, са следните:

• 
  Опазване, популяризиране и развитие на културното и природно наследство;
  
• 
  Развитие на природни, културни и исторически атракции – възстановяване, опазване, експониране, оборудване, въвеждане на техники и програми за интерпретация и анимация и др. Ще се подпомага местният икономически потенциал за развитие на различни видове туризъм (културен, религиозен, спа, еко и приключенски, селски туризъм) като се подпомогне развитието на туристически атракции и специализирана инфраструктура за оползотворяване на туристическите ресурси (вкл. с изграждане на съпътстваща инфраструктура) – интегриране на недвижими културни ценности в съвременната среда и в туристически продукти; въвеждане на съвременни форми за експониране и интерпретация и обновяване на музеите, развитие на инфраструктурата за туризъм в защитените територии и развитие на природни туристически атракции; изграждане и развитие на туристически атракции за селски, спа/балнео, приключенски и спортен туризъм;
  
• 
  Разработване, регионален маркетинг и реклама на регионални туристически продукти, основани на местния потенциал – подкрепа за формиране на туристическите региони, провеждане на пазарни проучвания, разработване на бранд стратегии за регионите на страната, маркетингови стратегии за позициониране и осъществяване на промоционални дейности, формиране на регионални продукти, иницииране на специфични регионални спортно-туристически събития, укрепване и развитие на мрежите от регионални и местни туристически информационни центрове, подкрепа на местни традиции, обичаи и културни събития, които имат периодичен характер – събори, панаири, фестивали, музикални дни, театрални дни, дни на поезията и др, насърчаване на програми и инициативи за устойчиво развитие на туризма, туризъм за възрастни хора, достъпен туризъм и т.н.;
  
• 
  Създаване на условия за развитие на културни и творчески индустрии в регионите - подкрепа на визуалните изкуства и популяризиране на съвременни форми на художествено изразяване; мобилност на визуални, сценични и аудиовизуални произведения и на техните автори и изпълнители; подкрепа на българското участие в международно значими културни събития и инициативи;
  
• 
  Изграждане на подходяща транспортна инфраструктура до туристическите обекти;
  
• 
  Осигуряване на ресурс в подкрепа на рекламата на туристическя потенциал и туризма в СЗР, тъй като туризъм без добра инфраструктура е невъзможен;
  
• 
  Повишаване професионалната квалификация на заетите в туризма.
  

• 
  Развитие и стимулиране на възможностите за развитие на различните видове туризъм, както и на туристически атракции в област Монтана;
  
• 
  Изграждане на ски-комплекс в община Берковица;
  
• 
  Реставрация, консервация и възстановяване на Археологически резерват “Улпия Ескус”;
  
• 
  Предприемане на постъпки от областното ръководство за предоставяне на археологически обект „Рациария” на статут на археологически резерват, за да може този обект да получи съответна закрила и се спре с неговото продължаващо от години разграбване и да получи средства за археологическа дейност;
  
• 
  Проучване на ресурсите на минерални води във Видински регион, които са уникални по своите свойства и състав, и тяхното използване може да доведе до нови ниши за ефективен бизнес и промоция на региона.
  

Фокусът на втората стратегическа цел на РПР на СЗР е поставен върху развитието на човешкия ресурс и подобряването на управленския капацитет и координацията между органите на централната власт, представени на местно ниво и на структурите на местното самоуправление.

Залагането на така формулираната стратегическа цел в областта на развитието на човешкия ресурс се обосновава с необходимостта от решаване на констатираните, продължително проявяващи се проблеми в социалното резвитие, които поставят СЗР в неблагоприятна позиция в сравнение с останалите района в страната. Тези проблеми са свързани с:

• 
  Негативното демографско развитие на Северозападния район и свързаният с това процес за обезлюдяване на територията;
  
• 
  Влошените характеристики на населението - възрастова, етническа и образователна структура;
  
• 
  Неблагоприятните характиристики на пазара на труда в района по отношение качествата на работната сила, неголемите възможности за използване на трудовия потенциал, високото равнище на безработица и др.;
  
• 
  Степента на развитост на социалната инфраструктура и възможностите за задоволяване на социалните потребности на населението;
  
• 
  Наличието на добре изразени междурегионални и вътрешнорегионални различия в социалните условия.
  

Приоритетните дейности са ориентирани към разширяване на достъпа до качествено образование; постигане на по-голяма гъвкавост на образователната система спрямо промените в пазара на труда; създаване на условия за качествена заетост, гарантираща социално включване; изграждане на адекватна инфраструктура за образование и здравеопазване, спортна и културна инфраструктура; осигуряване на по-добър здравен и културен статус на населението и подобряване на социалното включване.

Стратегическата цел включва три основни приоритета, които обхващат една твърде широка, разнообразна, но в същото време комплексна тематика и се нуждаят от интегрирани дейности и проекти.

Предвижданите мерки по всеки приоритет целят да доведат до по-добри образователни резултати на учащите; намаляване на преждевременното напускане на училище и повишаване образователното равнище на населението; увеличаване на заетостта, особено на младежката заетост, респективно намаляване на безработицата; по-качествено здравеопазване и по-здравословен начин на живот; подобрени образователни, квалификационни и здравни характеристика на работната сила; по-висока производителност; намаляване на бедността, задоволяване на културни и духовни потребности на населението.

Изпълнението на Стратегическа цел 2 ще бъде постигнато чрез набор от мерки за възстановяване както на физическата, така и на т.нар. “мека” инфраструктура, свързана с развитието на социалната, здравната и културната дейност в района.

Изпълнението на Приоритет 2.1. включва комплекс от мерки за повишаване на образователното ниво на местното население под и в трудоспособна възраст, за да може в допълнение към високия дял на селскостопанския сектор в местната икономика да се даде допълнителен тласък на развитието на промишлеността и услугите, които са устойчиви във времето и ще отговарят на очакваното увеличаване на броя на инвеститорите в региона през годините (вкл. преработвателна промишленост, базирана на местния селскостопански ресурс).

В развитието на образователната инфраструктура, наред с развитието на общото и на професионалното образование, акцент се поставя в развитието на профилираното образование – училища в сферата на културата, в сферата на спорта, училищата с езиков и хуманитарен профил. Друго изискване свързано с образователната инфраструктура е осигуряване на достъп до образование за лицата от населени места без функциониращи училища (по линия на ученическите пътувания, чрез интернет обучение и др.).

Очертава се необходимост от разкриване на самостоятелни колежи (с прием след средното образование) и/или още на едно висше училище в Монтана и Видин. В тази връзка, фокусът ще бъде поставен, от една страна, върху обучението в средните училища и осигуряването на възможности за получаване на бакалавърски и магистърски степени в ново висше учебно заведение на територията на СЗР – филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев” в гр. Монтана и при възможност, чрез създаването на нов университетски център в гр. Видин (в допълнение към съществуващото висше учебно заведение на територията на област Плевен, както и клонове на висши училища на територията на областите Враца и Ловеч), а от друга страна, в преквалификацията на персонала и въвеждането на програми за учене през целия живот.

В сферата на здравеопазването приоритетът изисква създаване на условия за интигрирано развитие на доболничната и болничната лечебна дейност, на спешната и неотложната медицинска помощ, съобразени със заболеваемостта на населението и нормативните потребности.

Развитието на инфраструктурата на културата и експонирането на културното наследство на територията на СЗР се разглеждат като предпоставка за развитие на културния туризъм – една от целите, заложени и в Дунавската стратегия на ЕС.

Социалното развитие е свързано с приоритетното развитие на социалните системи, ангажименти към които имат държавата и общините.

Подприоритет 2.1.1. Подобряване на достъпа до образование и повишаване на образователното равнище на населението

Планираните мерки и дейности са насочени към осъвременяване на системата на образованието и постигане на по-голяма гъвкавост спрямо бързо променящите се потребности на пазара на труда. Националната програма за развитие „България 2020” предвижда цялостно модернизиране на образователната система на всички нива, което ще благоприятства за пълноценната професионална и лична реализация. Поставени са две национални цели по Европа 2020: да се намали делът на преждевременно напусналите училище дo 11%, а делът на завършилите висше образование на възраст 30-34 години да достигне 36%.

Подприоритетът цели подобряване на знанията и уменията на работната сила и инвестициите в човешките ресурси в предприятията като ключ за постигане на по-висока конкурентоспособност на икономиката, а така също осигуряването на баланс между търсенето и предлагането на знания и умения за по-успешното адаптиране на работната сила към потребностите на пазара на труда.

С оглед да се отговори на належащите нужди както по отношение на подобряване достъпа до образование и качеството на образованието, а така също и изграждането и модернизацията на образователната инфраструктура, този подприоритет включва две специфични мерки:

1. 
   Подобряване на достъпа до образование и качеството на полученото образование
   

• 
  Придобиване на компетентности в съответствие с пазара на труда
  

Планираните са:

• 
  Внедряване на система за прогнозиране на потребностите на пазара на труда от работна сила;
  
• 
  Програми за ранно професионално ориентиране. Разработване на стандарти и учебни програми за придобиване професионална квалификация съвместно с бизнеса;
  
• 
  Оптимизиране на мрежата от професионалните и специализирани училища с цел повишаване на тяхната атрактивност в съответствие с нуждите на пазара на труда;
  
• 
  Осигуряване на възможности за професионално обучение и обучение за придобиване на ключови компетентности на заети и безработни лица, в т.ч. и обучения на работното място.
  

Фокусът в учебните заведения ще бъде поставен освен върху традиционните специалности, също така и върху изучаването на чужди езици, както и обучението в сферата на информационните технологии, природните и инженерните специалности.

Укрепването на връзките между институциите за образование/обучение и реалния сектор ще осигури възможности за обучение в реална среда за усвояване на практически умения; улесняване на прехода от образование към пазара на труда; подобряване участието на регионалния бизнес във всички етапи от процеса на обучение; развитие на младежки доброволчески дейности; насърчаване на партньорството и сътрудничеството с представителите на реалния сектор.

• 
  Създаване на условия за достъп до образование (вкл. и от лица от групи в изолация и риск)
  

Това ще стане възможно чрез прилагането на съвременни образователни политики, насочени към образователните потребности на обучаваните и насърчаване прилагането на разнообразни форми и начини на обучение. Ключовите мерки ще бъдат насочени към ефективно финансиране за осигуряване на равен достъп и към повишаване резултатите от образованието.

Планираните дейности включват:

• 
  Подкрепа за професионалните и специализирани училища, стипендии за изявени ромски деца;
  
• 
  Програми за ограмотяване, основно сред ромското население и др. уязвими групи за придобиване на по-висока степен на образование, реализирани главно от училищата.
  

• 
  Намаляване на броя на преждевременното напускащите училище
  

Планираните дейности предвиждат:

Разработване на програми за привличане и задържане на децата в училище съобразно специфичните местни условия:

• 
  Създаване на условия за преминаване от по-ниските към по-високите степени на образование;
  
• 
  Осигуряване на достъп до образование за лицата от населени места без функциониращи училища (по линия на ученическите пътувания, чрез интернет обучение и др.).
  

• 
  Обучение през целия живот
  

• 
  Изграждането на капацитет, с цел подобряване на предлагането и достъпа до възможности за качествено професионално обучение и повишаване на квалификацията/преквалификация на възрастни,
  
• 
  Осигуряването на по-лесен достъп до целеви обучения, информационни и демонстрационни дейности, особено за земеделските производители и горски стопани, обитаващи периферните и отдалечените райони.
  

• 
  Създаване на условия за задържане на високообразованото население
  

Тази област на въздействие е в подкрепа на очертаната тенденция на нарастване на дела на високообразованото население (с висше и средно образование) на територията на Северозападния район в периода 2001-2011 г. Поради проблеми с осигуряване на работни места, изискващи високо образование и квалификация, част от високообразованото население в активна икономическа възраст напуска района. Този приоритет е заложен и в Дунавската стратегия на ЕС.

2. 
   
   Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
   attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
   attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
   attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
   attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
   attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
   attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
   attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
   
   
   
   Изтегляне 5.18 Mb.
   
   Сподели с приятели: