Проект „Сътрудничество за опазване на биоразнообразието и устойчивото местно развитие в Странджа планина“
Странджа изнася за преработка към околните региони суровини
Изтегляне 1.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Сериозна е зависимостта от държавни помощи
- 3. Индикатори за регионално устойчиво развитие
| Странджа изнася за преработка към околните региони суровини (на първо място дървесина, но и някои храни) и така губи принадена стойност. Регионът е принуден да внася всичко останало, включително потребителски стоки, които в далечното минало са стояли в основата на стопанския му подем.
Този негативен регионален стопански баланс, който разчита единствено на третичния сектор – но без наличието на квалифицирана работна ръка и достатъчно търсене, обрича региона на бавен упадък. Крайморските населени места днес извличат предимство от туризма, но въпреки това общините Царево и Приморско не могат да се разграничат от проблемите на вътрешността: техните разположени по-далеч от морето села също западат. Със закърнял първичен и несъразмерен третичен сектор регионалната стопанска структура е силно неустойчива. Затова държавните политики за регионално възстановяване, ако такива бъдат задвижени, би следвало да се насочат към създаване на затворени производствени цикли, в които странджанските суровини ще се преработват на място и добавената стойност ще остава в региона, а крайният продукт следва да бъде подкрепен от маркетинг на национално равнище. Без суровинно – производствен цикъл, насочен към крайния пазарен продукт, икономиката на Странджа окончателно ще угасне. Този уязвим от стопански колапс регион на България е твърде голям по площ, за да бъде чисто и просто изоставен. Оказва се, че логиката в социалистическата идея за заселване е диаметрално погрешна: не заселването на пришълци ще вдигне на крака стопанството, а стопанският възход ще доведе повече хора. Тоест, с подобрения в първичния и вторичния сектори на икономиката, стопанската привлекателност на Странджа може да доведе до вълна от завръщане и ново заселване – а не обратното. 2.2.4 Инфраструктурни проблеми Лошата инфраструктура, в частност лошите пътища, се посочва от самите жители на региона като основна причина за стопанския му упадък. Социологически проучвания от декември 2009 г., проведени от НЦИОМ с жители на Малко Търново, Средец, Царево и Приморско демонстрират убеждението, че „никой няма да иска да инвестира тук с тези пътища“, а и самите туристи „няма да повторят“. Дори в подобно становище да има повече емоция, лошите пътища са безспорен негативен фактор. Общата дължина на пътната мрежа в границите на ПП Странджа е около 236 км, при гъстота 0.2 км./км² – близо двойно по-ниска от средната за страната 0.38 км/км². Но може да се смята, че не недостигът на пътища и подходи към планината, а много лошото състояние на съществуващата пътна мрежа е основна спънка за развитието. Според проектния план за управление на природния парк, повече от 56% от асфалтовата настилка е амортизирана или повредена. Отводняването и поддържането на пътищата са занемарени. Освен това някои пътища са тупикови, липсват връзки между населените места (например пряк асфалтов път между селата Бродилово и Кости). Върху пътната инфраструктура се работи, като значителни участъци от пътя Бургас – Малко Търново се подновяват или рехабилитират, изгражда се двулентов път край морето между Царево и Резово, който трябва да бъде завършен до края на 2012 г. Процесът следва да се ускори и да обхване и други междуселищни връзки, особено рехабилитация на пътя Царево – Малко Търново, както и изграждане на приемлива пътна връзка между Малко Търново и шосето Бургас – Средец – Елхово, която ще позволи нормален подход до вътрешността на планината от западна посока и несравнено ще подобри вътрешната комуникация между източна и западна Странджа, днес на практика без връзка помежду си. Морските транспортни връзки са развити под възможностите си. От една страна има потенциал за воден туристически транспорт между селищата по крайбрежието, например круизна линия Созопол – Приморско – Царево – Ахтопол. От друга страна модернизацията на пристанищата в Царево и Ахтопол, за да могат те да приемат по-луксозни яхти, се коментира от години, като в това отношение в Царево едва напоследък има частичен напредък. Сравнително добре изградена е туристическата инфраструктура в региона. В Странджа планина има два планински курорта от местно значение (по Списък на курортите, ДВ от 24 февруари 2012 г.) - гр. Малко Търново и местност „Факъдере“, община Средец; един балнеологичен курорт от местно значение – с. Стефан Караджово, общ. Болярово; пет климатични морски курорта от национално значение – гр. Царево и гр. Ахтопол в община Царево и гр. Китен, гр. Приморско и Курортен комплекс „Международен младежки център Приморско“ в община Приморско; както и климатичните морски курорти от местно значение село Синеморец и село Лозенец в община Царево и местността около устието на Ропотамо и блато Аркутино в общ. Приморско. Или общо 11 курорта, пет от които от национално значение. Докато инфраструктурата на морския туризъм е значителна и се разраства, туристическото предлагане във вътрешността е твърде слабо. Споменатите 100 или 200 туристически легла, с които община Малко Търново разполага, са крайно недостатъчни с оглед развитието на алтернативния туризъм в региона. Избраният модел – да се стимулира предприемчивостта на местните жители с мрежа от къщи за гости, сертифицирани с регионална продуктова марка, изглежда подходящ, но този процес все още не е достигнал зрял стадий. Създава се впечатлението, че гостите на региона са принуждавани да търсят място за нощувка извън парка – или във всички случаи извън местата, където се провеждат фестивали, като село Българи или гр. Малко Търново, което лишава региона от приходи. В същото време морските курорти са изправени пред други инфраструктурни проблеми: капацитетът на пречиствателните станции не достига, сметосъбирането не е на ниво, през летните месеци потреблението на вода може да надхвърли капацитета, кабелната електропреносна мрежа средно напрежение в курортните селища е развита в недостатъчна степен, предвид пиковата консумация на електричество през летните месеци. Съществен е въпросът, че странджанските общини на практика нямат собствени източници на електроенергия. Това са южни за страната райони, със сравнително висока слънчева радиация и голям брой слънчеви дни, както и горски райони с възможност за оползотворяване на биомаса – въпреки това доставките на електричество са почти изцяло централизирани (мрежата е собственост на EVN България). В самия природен парк инсталирането на енергийни мощности е противоречиво начинание и изисква внимателен анализ за всеки конкретен случай. В Западна Странджа, където и лесистостта е много по-малка, ВЕИ енергетиката от вятъра и слънцето може да подпомогне развитието на региона. Това обаче ще наложи инвестиции в електропреносната мрежа в Болярово и Средец. Радиационният баланс в Странджа е с най-високи стойности в цялата страна: 57 ккал/см2. Водоподаването в източната част региона се осигурява от яз. Ясна поляна, а във вътрешността – от местни водоизточници. Община М. Търново разчита изцяло на собствени водоизточници. В някои по-малки селища се наблюдава недостиг на питейна вода, особено в селата Стоилово и Сливарово – при положение, че капацитетът на подпочвените води до голяма степен е неусвоен. Проблем има по отношение на пречиствателните станции, като Пречиствателна станция за отпадни води „Китен“, която обслужва градовете Приморско и Китен, е с недостатъчен капацитет. На територията на природния парк само 5 населени места разполагат с канализация, с различна степен на изграденост; заустването се извършва в близките дерета или директно в Черно море за крайбрежието. В останалите селища се използват септични и попивни ями. В някои села, например село Българи, липсата на канализация се явява проблем за развитието на селски туризъм. „Витрината“ на странджанския туристически успех, село Бръшлян, според местните жители дължи успеха си главно на наличието на канализация. По отношение на телекомуникационната инфраструктура регионът като цяло не изостава от средните значения за страната и дори в някои случаи ги изпреварва. 100% от телефонните постове в Приморско са цифрови. В община Малко Търново има 45 телефонни поста на 100 жители, а в Царево 59. Достъпът до Интернет не е проблем в региона. Мобилните оператори имат приемливо покритие, с известни засенчвания във вътрешността. Сметищата – повечето незаконни, останалите амортизирани, разположени край населените места и в долините на реките са сериозен проблем на околната среда в странджанските общини. Освен че загрозяват ландшафтната картина и документирано отблъскват туристите, те са и потенциален замърсител на питейните води в регион, който разчита на водохващания и каптажи на местни реки за водоснабдяването си. Още по-сериозен изглежда проблемът за замърсяването от сметищата предвид карстовите терени и доброто качество на водите в странджанските реки – и оттук тяхната по-голяма уязвимост. Сметоизвозване има само в 8 от 21 селища в природния парк. Според работния план за управление на ПП, концентрацията на сметища край пътищата и урбанизираните територии създава „ландшафтни язви“, а санитарно – хигиенните условия са незадоволителни заради липсата на изградена канализация в голямата част от селищата, незаконните сметища в деретата и във водосборния басейн на река Велека, както и неразвитата система за сметосъбиране. Община Малко Търново работи върху проект за изграждане на депо за обезвреждане на твърди битови отпадъци, което трябва да е готово до 2014 г. 2.2.5. Общностни проблеми Звучи песимистично, но не е лишено от доводи становището, че демографският скелет на Странджа вече е деградирал до степен, от която не е възможно да се самовъзстанови. Тук дори не говорим за просперираща общност, а за популация, която може и да не нараства като брой, но поддържа стабилна численост. Според тази гледна точка, без „пришълци“, без външни заселници, устойчивото развитие за сърцевината на Странджанския регион е вече невъзможно. Цитираните статистики за 31.5% дял на населението над 65 години и 17% на населението под 20 години в община Малко Търново гарантират, че без имиграция сегашният нисък брой на населението ще спадне още повече в следващите години. Това означава по-малък потребителски пазар, по-малко работна ръка, по-малко носители на самобитната култура. Това от своя страна предполага не толкова документация и консервация на традиции и обичаи (може да се приеме, че етнографията на Странджа е сравнително добре проучена), колкото подкрепа за младите и за новите начинания, тъй като културата и общностите се градят върху хора, а не върху спомени за хора. Принципите на „свободния пазар“ са твърде тежко изискване за този необлагодетелстван район, който през последните 135 години е понесъл на 4 или 5 пъти неудачите и грешките на българската външна политика. Стопанската инициатива тук е силно ограничена от малките възможности на хората да произвеждат и да се финансират: според представително проучване от 2009 г., средният размер на началния капитал за започване на свой бизнес е едва 9000 лв. Възможностите са малки също и по отношение на намирането на пласмент на продукцията: 60% от фирмите в общините Малко Търново, Царево и Приморско декларират, че реализират годишен оборот до 25 хил. лв. - тоест само 2000 лв. на месец. Според същото проучване, едва 28% от хората с частен бизнес имат намерение да разширят бизнеса си в близко бъдеще – докато 60% заявяват, че нямат такова намерение. Една мярка, която е по-скоро нестандартна за България през последните десетилетия – държавно насърчаване на кооперативните предприятия – в странджанската реалност днес изглежда икономическа закономерност. Незаслужено компрометираният през годините на прехода кооперативен модел е показвал отлични резултати в Странджа преди 1944 г. и най-малкото защото през изминалите 70 години не сме свидетели на нещо по-добро, кооперативният модел би могъл да възобнови значението си. Възстановяването на кооперациите ще помогне за оползотворяване ресурсите на горското стопанство, ще даде шанс също и в животновъдството и земеделието: хигиенните изисквания на Европейския съюз, например за производителите на мляко, не са по силите на индивидуалните дребни стопани, както и инвестициите в транспорт, преработка, дърводобив и т.н. Основната цел на регионалните кооперативи ще е стопанска: да се изграждат със съвместни усилия затворени производствени цикли, с чиято помощ добавената стойност от преработката на суровините да остава в региона, т.е. преработката на странджанските суровини да се осъществява на място. Но кооперирането би изиграло и важна взаимоспомагателна роля и би заздравило общността; то може да се окаже и демографски стабилизатор. Може да се твърди, че общностите в Странджа са много добре развити – но въпреки това те са неустойчиви заради неблагоприятните демографски тенденции. Населението масово участва в дарителски инициативи и в регионалните културни прояви и фестивали, включвайки се в тях много по-активно, отколкото сегрегираните жители в други части на страната. За съжаление този социален капитал намалява във времето. Възможно е в един следващ момент младите хора, които ще заемат ключови позиции, да са по-склонни да допуснат външно участие в регионалния живот. Възможно е и новодошлите да се „заразят“ с културата на Странджа, като продължат една чужда за тях, но атрактивна традиция. 2.2.6. Културни проблеми Големият изследовател на тракийското наследство в Странджа Александър Фол учи, че думата „култура“ следва да се разбира като усвоено поведение. В този смисъл културата на Странджа са не само и не толкова нейните мегалитни и тракийски паметници; нито фестивалите или дори завещаните от дълбока древност обреди – а осмислянето на живота и предаването на облечения в дела светоглед през поколенията. Според антропологическите размишления на Георги Попаянов, нелеката планинска среда е принудила странджанци да са извънредно изобретателни при осигуряването на поминъка си. „Издръжливи, трудолюбиви и пестеливи“, „гостоприемни“, „ученолюбиви“, „честни и почтени“; „по нрав скромни, тихи, примирителни. Грубост и злопаметност рядко се проявява“ - така вижда етнографът земляците си. Днес, когато пенсиите формират над 40% от доходите на жителите на селата в региона, пословичното трудолюбие на странджанци остава на заден план. Само 12.4% от анкетираните градски жители в цитираното по-горе проучване от 2009 г. имат домашно стопанство, както и 40% от жителите на селата – общо само 20% от населението на региона. Макар че част от отрицателните отговори може да се дължи и на неразбиране какво точно е „домашно стопанство“ или пък на прикриване, не е за подценяване изводът, че трудовият ентусиазъм на странджанци може би е спаднал през годините на забрани и кардинални промени. Културата на труд и предприемчивост ако не загубена, днес е силно деформирана. Сериозна е зависимостта от държавни помощи; тя всъщност стои и в основата на оживлението около регистрацията на земеделските стопани, които така получават достъп до европейските субсидии. Благоприятен за устойчивото развитие на региона е споменатият вече факт, че 97.2% от жителите на Малко Търново, Царево и Приморско проявяват интерес към състоянието на природата в региона, в който живеят. 67% от респондентите в селата и почти 80% в градовете считат, че опазването на природата може да се съчетае с икономическото развитие. Интересен нюанс е, че под 30% от жителите на община Царево отговарят, че знаят за етнографски забележителности в близост до населеното им място – при положение, че нестинарският събор в село Българи попада именно в тази община. Явно „етнографията“ се възприема повече като „стари къщи“, отколкото като нематериално наследство. Не е преувеличение да се каже, че нестинарството в Странджа, независимо че се практикува от тесен кръг посветени, е една от основните колони, поддържащи регионалната общност. Въпреки че привлича до 3 хиляди гости и прочува региона отвъд пределите на страната, ежегодният нестинарски събор на 3 юни в село Българи се люшка между сакралния ритуал и битовизмите на селския събор, като освен това остава далеч от потенциала си да осигурява приходи за местната общност. Създава се впечатлението, че изостаналостта в обслужването на туристите е реквизит от истинността на ритуала – което е погрешно. Обаче тъй като и най-старателното управление не би могло да сътвори, а само да разруши нестинарския ритуал, който при това е целогодишен и много по-сложен от „танц върху огъня“, най-уместно изглежда то и да не се възползва по-активно от него. Собствената инициатива на организаторите на местните панаири да се предлагат на посетителите предимно местни и традиционни храни и напитки, може би е начало на благоприятна тенденция за регионалното устойчиво развитие. Включването на елементи от нестинарския ритуал в програмата на Фестивала на зелениката е правилно решение. В работния план за управление на ПП са изброени паметниците на културата в Природен парк „Странджа” – долмени, могилни некрополи, светилища, древни селища, антични мини, крепости, възрожденски къщи, църкви и параклиси – общият им брой е 475, от тях 133 са с национално значение. Иманярството и вандализмът вече са нанесли значителни разрушения на редица обекти. Колкото по-бързо местната общност започне реално да печели от многобройните паметници на културата, толкова повече туристически ресурс ще се запази за бъдеще. 2.2.7. Екологични проблеми Природата на Странджа има един обективен и множество субективни екологични проблеми. Обективни са климатичните изменения, чиято рязка промяна би застрашила уникалните за България и Европа местообитания. На първо място опасността идва от перспективата за промяна в режима на валежите: колхидската растителност се развива благодарение на втория валежен максимум през месеците май – юни, който обаче при регионално затопляне може да бъде загубен – и с това високата влажност в източните части на планината. Периодът 1985 – 2000 г. се характеризира с продължителни летни и зимни засушавания, като намалението на годишната сума на валежите е средно със 17% спрямо дългосрочната средна стойност, според работния план на управление на ПП. Заключението е, че пренасочването на средиземноморските циклони, което е в основата на спада на зимните валежи и на летните засушавания, ако се окаже трайно, може да доведе до дестабилизация и промяна на флората и фауната в региона. Ще бъдат застрашени консервационно значими видове и хабитати. Горското, селското стопанство и перспективите пред екологичния туризъм сериозно ще пострадат. Констатирано е, че засушаването през последното десетилетие вече се е отразило неблагоприятно на влаголюбивите странджанска зеленика и кавказка боровинка, но точните измерения на промените не могат да се посочат поради липса на насочен мониторинг. Що се касае до подлежащите на контрол и въздействие екологични проблеми, на първо място трябва да се отбележи твърде интензивното ползване на горските ресурси в периода 1955 – 1975 г. и след 1990 г. В границите на природния парк горите заемат 80% от територията, а 67% от горите са формирани от различни видове дъбове. Заради политиката да се предпочитат „производителните“ иглолистни култури за сметка на „бавните“ дъбове, ликвидирани са много вековни дъбови гори, както и самотни дървета – солитиери – някои от които на възраст над 500 години. Понастоящем около 40% от горите в парка са на възраст до 60 г., докато през 1960 г. този процент е под 30%. Появили са се и иглолистни насаждения, които заемат 8.4% от горските площи и тъй като са чужди на природните условия в Странджа, бъдещето им е проблемно. Като цяло странджанските гори извън резерватите са антропогенно повлияни, нискостъблени, силно разредени. Според работния план за управление на ПП, 41% от територията на природния парк е предвидена за възстановяване на естествения характер с широколистни гори. В западната част на Странджа – горските стопанства „Звездец“, „Средец” и „Елхово“, последните извън границите на ПП – горите с вечнозелен подлес се сменят от съобщества на сухолюбивия келяв габър. След масовите залесителни мероприятия от 1960-те в Западна Странджа има изградени значителни иглолистни насаждения, основно от черен бор, които притежават значителен запас от дървесина, обаче те не се развиват устойчиво. Странджа е естествен мост между морския бряг и вътрешността на страната, простирайки се над 100 км. до Дервентските възвишения. Но противопоставянето море – планина сред населението на региона е чувствително. Местната власт в община Царево доскоро считаше, че може да последва примера на туристически по-развитата община Приморско, а природният парк пречи на плановете за курортно мащабно строителство по крайбрежието. Тези планове са опорочени от спорни практики като „заменки“ и предоставяне на общински имоти на безценица на магистрати (сред тях и съдия Андрей Икономов), което подкопава доверието в управлението. Опитите за застрояване на крайбрежните ивици не спират и дори се интензифицират – както около Царево, така и около Синеморец и Резово. Съществуващите в природния парк 24 крайбрежни хабитата на утилитарно равнище са пуст, но скъп „плаж“, което е много сериозен екологичен и културен проблем. По същия начин, както странджанската гора в голямата си част е антропогенно повлияна, така и животинският свят на региона е подложен на засилена ловна селекция. Спрямо числеността в предишни години, днес броят на благородните елени – най-атрактивният животински вид в парка – значително е намалял. Ограниченият брой на дивите копитни, заедно с резкия упадък на животновъдството, са причина за загуба на ливадни съобщества, сменени от храсталаци и нискостъблени издънкови гори. В Странджа антропогенни екологични проблеми са замърсяването на почвите и водите и на ландшафтната картина, произтичащо от неуреденото управление на отпадъците и липсата на канализация и пречистване на отпадните води. Специфичен проблем е и бракониерският риболов; забранени риболовни методи в реките стресират откъснатата популация на балканската пъстърва. Сама по себе си телената ограда, „кльонът“, също действа като негативен екологичен фактор, тъй като спира миграцията на дивите животни и заедно с това осигурява необезпокоявани ловни терени за бракониери или привилегировани. В работния план за управление на ПП „Странджа“ заплахите за видовете и хабитатите са класифицирани в две групи. Заплахите от пряко унищожение са: лов, риболов, унищожение и събиране на диви растения и животни, унищожение на хабитати; пожари и палежи; паша на селскостопански животни в горите и прекомерна паша в земеделските земи; безпокоене на дивите животни. Заплахите на видовете от изменения в местообитанията са: стопанско ползване и намаляване площта на естествените гори; засушаване на фитоклимата; засилена тенденция на лятно пресъхване на потоци и реки; унищожаване на местообитания; сукцесия на горите в земеделските земи; изораване на ливадите и пасищата; хидростроителство и корекции на речни течения; замърсяване на реките; водоползване. 2.3 Оценка на екосистемните услуги в ПП „Странджа“ Изчисляването на стойността на екосистемните услуги остава отворен изследователски проблем, независимо от нарастващия брой теоретични и теренни проучвания. Според Оценката на екосистемите за хилядолетието /Millennium Ecosystem Assessment/ следва да се разграничат четири категории екосистемни услуги: материални, регулиращи, поддържащи и културни. Екосистемните оценки най-често използват паричен израз за ползите, които природата предоставя на хората, като авторитетите по темата са съгласни, че това представлява значително ограничение. Проблем е и голямата субективност, особено в метода условно оценяване /contingent valuation/. Екосистемните услуги, в частност в ПП „Странджа“, най-общо казано приемат два основни вида според човешкото възприятие за тях: услуги / ползи, за които хората знаят и такива услуги, които остават скрити. В този смисъл оценката, която хората ще дадат на екосистемните услуги в даден регион ще нараства паралелно с увеличаване на знанието за свойствата и взаимовръзките в природната система. Пример дават лекарствените растения, които са толкова по-ценни и съответно имат толкова по-висока пазарна цена, колкото по-добре се познават лечебните им свойства. Пълна оценка на екосистемните услуги в ПП „Странджа“ до този момент не е извършвана; тук е направен първи опит, който по-скоро цели да се повдигне дискусия, отколкото да предлага решения. За остойностяване на отделните категории / видове екосистемни услуги е използвана комбинация от известните в практиката шест до осем метода за оценка. Най-лесно се поддават на оценяване материалните екосистемни услуги, независимо че на толкова голяма територия те са твърде разнородни. Най-голям дял играе горското стопанство, което официално добива около 150 000 куб.м. дървесина (139 хил. куб.м. за петте горски стопанства на територията на ПП „Странджа” за 2011 г.). Приходите от дървесина, като се отчете и добавената стойност по производствената верига, могат да се приемат за поне 15 млн. лв. годишно. Други материални екосистемни услуги са недървесните горски продукти, на първо място гъби и лекарствени растения. В Странджа се срещат 14 по-разпространени вида ядивни гъби. Осреднените значения, изведени от събираните такси от горските стопанства говорят за средно 3 тона манатарка и 5 тона пачи крак годишно, което съответства на около 50 000 лв. при масовите изкупни цени от търговците. Тези количества са много под реалните, което може да се установи по следния начин: със събиране на гъби в Странджа се препитават около 140 души, които прекарват по пет месеца в гората и е известно, че дневната им заработка надхвърля 50 лв. Ако приемем, че дните с благоприятни климатични условия са не повече от 50, реализираните приходи от събиране на гъби биха били около 500 000 лв., или 10 пъти над „официалните“ значения. Разбира се, реалната стойност на гъбите е далеч над изкупната на пунктовете. От друга страна, има съобщения, че в добрите години в горите на Странджа се събират „стотици тонове“ гъби. По всичко личи, че оценка от 2 до 4 млн. лв. за гъбните ресурси на Странджа не е преувеличена. Странджа вероятно е регионът в страната с най-голям брой билки и лекарствени растения. От по-известните 150 странджански билки през последните години организирано се събират главно девет вида, най-вече жълт кантарион, както и три вида горски плодове. Приходите от събирането на билки и лечебни растения силно се влияят от търсенето на пазара и от климатичните фактори. В отделни години – 1998 г. е такъв пример – са изкупувани големи тонажи, 93 тона. Ако приемем по-ниски средни значения, годишният приход от билки и горски плодове може да се определи на около 200 хил. лв. Както и при гъбите, тук става дума за издадени разрешения за промишлен добив. Заедно с това повече от половината от местното население се занимава със събирачество – повечето за собствени нужди, но някои за пазара. Ако приемем за представителни за едно домакинство данните, установени от проучването за нуждите на Местна инициативна група през 2009 г., че средно се събират 17.2 кг. диви плодове, 8.6 кг. гъби, 7.9 кг. билки и 5.3 кг. охлюви годишно, то може да се заключи годишна стойност от средно 250 лв. за домакинство от събирачество. За цялата територия на природния парк това означава над 1 млн. лв. ползи, като в това число не влизат събраните от жители на други региони природни продукти. Приходите от улов на риба най-грубо са определени на 500 000 лв., вероятно под реалния потенциал. Основания за посочената цифра са данните за улов на около 20 кг. риба на човек годишно за община Царево, както и размерът на стопанството за отглеждане на пъстърва в местността Качул. Стойността, създавана от регионалното животновъдство тук е определена според броя на животните към 1999 г. Той също е значително под потенциала, но все пак е по-приемлив предвид тежкото състояние на регионалното животновъдство в момента, което би дало изкривена картина за екосистемните услуги, ако се приеме за изходна база. Отглеждането на говеда, свине, овце и кози във ферми и в личните стопанства на парка създава около 3 млн. лв. икономическа стойност годишно, като свиневъдството създава продукция за около 1.6 млн. лв., овцевъдството за около 1 – 1.5 млн. лв., а говедовъдството малко над 200 хил. лв. Вижда се, че говедовъдството е по-слабо застъпено, което е разбираемо, тъй като то е по-трудоемко и затруднява застарялото население. На над 220 хил. лв. може да се определят приходите от разположените на територията на природния парк 3700 кошера пчели. Приходите от дивечовите ресурси на Странджа са определени на база разценките на Изпълнителната агенция по горите относно минималните цени за ползване на дивеч от организирания ловен туризъм. Направени са изчисления за благороден елен, сърна и дива свиня, като са взети предвид бонитетите на ловната площ за различните видове. Годишният потенциал на дивечовите ресурси на Странджа при сегашното им състояние е 1.65 млн. лв., като най-голям дял /70%/ имат потенциалните приходи от дива свиня. През 2011 г. ДЛС „Граматиково“ отчита над 200 хил. лв. загуба от ловностопанска дейност, но това е статистика от друг порядък. Като се абстрахираме от няколко важни източника на доходи като земеделска продукция за собствени нужди, отглеждане на домашни птици и добив на сено, съвкупната стойност на материалните екосистемни услуги в ПП „Странджа” е приблизително 25 млн. лв. годишно. Най-голям дял – 60% - има добивът на дървесина. Ако животновъдството разшири потенциала си до предвиденото в лесоустройствените планове, то доходът от територията на природния парк би могъл да се удвои: възможни са приходи над 8 млн. лв. от отглеждането на едър рогат добитък и 15 млн. лв. от отглеждането на овце. Що се касае до общата стойност на екосистемните услуги, изследвания в средиземноморски региони показват, че те са от 60% до 10 пъти по-високи от стойността на само материалните услуги. Изследвания на автора в иглолистните гори в Родопите показаха, че общата стойност на екосистемните услуги е 5 пъти по-висока от стойността на материалните (Оценка на природно – ресурсния потенциал в ДЛС „Беглика”, 2010). От тази гледна точка екосистемните услуги в Странджа биха могли да се определят грубо на 125 млн. лв. годишно, което по метода на дисконтирания паричен поток (нетна настояща стойност) означава 6.44 млрд. лв. при 5% норма на дисконтиране и 3% годишен ръст на паричния поток. Съотношението 1:5 за материалните и общите екосистемни услуги няма характера на правило. Също толкова спорно е да се пренасят осреднени разценки на хектар от обобщаващи изследвания. Ако се приложи пионерското изследване на Костанца и колектив от 1997 г., което първо изказа хипотеза за стойността на екосистемните услуги на природата на планетата, годишните екосистемни услуги на ПП „Странджа“ се измерват в 70 млн. долара от 1994 г., или 106 млн. долара от 2011 г. По текущ курс 1.5 лв. за долар това се равнява на 160 млн. лв. Впрочем този резултат, независимо от 25% разминаване, подкрепя евристичното съотношение 1:5 между материални и общи услуги за горите на България. Заслужава да се отбележи, че според разценките на Костанца реките и речните тераси са най-ценният екосистемен ресурс на Странджа, с нетен принос от 37.2 млн. USD (1994), или 53% от крайната оценка. Приносът на горите е 38%, на ливадите и пасищата 7%, а на бреговата ивица от 200 м. - само 0.7%. Друга насока за остойностяване на странджанските гори дава рамковият доклад „Стойността на горските екосистеми“, изготвен от Секретариата към Конвенцията за биологично разнообразие. Осреднените стойности за горите от умерения пояс говорят за ползи до 700 долара (от 2000 г.) годишно от дървен материал, 80 долара от рекреация, до 50 долара от предпазване на водния баланс, до 115 долара годишно косвена стойност, между 90 и 400 долара на хектар климатични услуги. Тези числа не трябва да се събират автоматично, тъй като различните услуги / ползвания си противоречат: дърводобивът например може да ограничи стойността на климатичните или водните услуги. В действителност дърводобивът в умерените гори може да доведе до нетна загуба на стойност, изчислена до 4000 долара на хектар. С голяма условност екосистемните услуги на умерените гори могат да се определят 1000 долара на хектар; тогава само горските площи, които заемат 80% от територията на ПП „Странджа“ следва да оказват годишни услуги на стойност над 190 млн. лв. по валутния курс към май 2012 г. Оценката не влиза в принципно противоречие с предишните две отправни точки. Разбира се, едно пълноценно изследване на екосистемните услуги изисква да се отчетат една по една различните типове услуги и техният принос. Туризмът, който спада към културните услуги, е сравнително най-лесен за оценка. Предвид посещението на около 10 хил. организирани туристи в село Бръшлян годишно и вероятно още толкова индивидуални туристи в региона, може да се изчисли годишния принос на туристическата услуга чрез метода на транспортните разходи. Ако приемем, че транспортните разходи в отдалечената планина са средно 100 лв. на турист (средно значение за достъпа от Бургас и от София), стойността на туристическите услуги в момента може да се оцени на около 2 млн. лв. Към културните услуги се числят също така и религиозните, естетическите, познавателните, историческите ползи – които също могат да се добавят към горната сума. Морският туризъм към този момент ще бъде изключен от крайната оценка за екосистемните услуги на ПП „Странджа”, тъй като засега липсват проучвания за алтернативната му цена (косвените разходи, които причинява). . От регулиращите услуги на странджанските гори най-важно значение към настоящия момент имат улавянето и съхранението на въглерод (който има пазар) и регулацията на водния цикъл. Предоставянето на вода за битови нужди на домакинствата в рамките на природния парк вероятно възлиза на около 500 000 лв. Язовир Ясна поляна с полезен обем от 27.3 млн. куб.м. се пълни от река Дяволска, която събира вода от северните граници на парка. Той осигурява питейната вода на южната част на Бургаска област, включително на градовете Созопол и Приморско – около 50 хил. души, като броят им нараства неколкократно през летните месеци. Ако отчетем само местните жители и предвидим средно 188 л на денонощие потребление на вода на клиентите на ВиК Бургас, язовирът осигурява питейна вода за над 4 млн. лв., която също е принос / услуга на странджанските гори. Тази услуга има потенциала да увеличава стойността си, особено предвид желанието на Турция да се възползва от водните ресурси на Резовска река. Що се касае до улавянето и съхраняването на въглерод от горите, в скорошно изследване (Ding, Nunes, Teelucksingh, 2010) стойността на тази услуга беше определена на 1880 долара за хектар български гори, или повече от 2900 лв. по курс на деня. Това означава услуга за над 270 млн. лв. годишно за територията на Странджа, без да се отчита ролята на пасищата във въглеродния цикъл. Междувременно обаче цената на въглерода на европейския пазар чувствително намаля вследствие непоследователната политика на Европейската комисия по въглеродните емисии и въздействието на финансовата криза; тази оценка днес изглежда преувеличена, а перспективите на въглеродните пазари – несигурни. Най-висока оценка следва да получат генетичните ресурси на Странджа, която като същински оазис е съхранила значителен брой реликтни вечнозелени видове, уникални за Европейския съюз. Наличието на повече от 100 хабитата и съчетанието на горски, морски, речни, ливадни ландшафти – също. Като продължение на концепцията за екосистемните услуги, много висока е и стойността на традиционния контакт между хора и природа в Странджа. Всичко това може да се разгледа като предоставена от ПП „Странджа“ научна, естетическа, туристическа, духовна и др. вид услуга. Тя може да получи парична оценка – било то чрез сравнение, чрез допитване на местни жители във фокус групи или чрез симулиране на пазари за отделните услуги. Това не е безсмислено занимание, макар че то е обречено да борави само с приблизителни и условни стойности. Определянето на стойността на екосистемните услуги в Странджа се нуждае от по-задълбочено проучване. 3. Индикатори за регионално устойчиво развитие Индикаторите за устойчиво развитие са сравнително добре разработен въпрос в литературата и като статистически инструментариум. Пример дават 49-те международни индикатора на ООН за човешко развитие, над 100-те индикатора за устойчиво развитие на Евростат, както и 64-те индикатора на НСИ за устойчиво развитие, разделени в 10 теми. Но трябва да се отбележи, че проблемът за избора на регионални индикатори за устойчиво развитие е много по-различен от този на глобално или национално равнище – както заради достъпа до първична и обобщена информация, така и по отношение на „важните“ теми. Трудно може да се защити тезата за универсални регионални индикатори: показателите за устойчиво развитие на всеки конкретен регион са неизбежно различни, стига да не се цели проследяване на някои най-базови характеристики като брой на населението или доходи. Характерът на региона нюансира подбора на индикаторите: нужно е да се използват различни мерки в зависимост от това дали той е от градски или селски /rural/ тип, в умерения или тропическия пояс, дали теренът е планински или морски, горист или ливаден, и т.н. Важно е в тази връзка какви цели си поставя показателят: да позволи сравнение между регионите или да проследи във времето даден регионален показател. 3.1 Системи от индикатори за устойчиво регионално развитие През 2007 г. група институционални статистици и икономисти от Западна Европа и САЩ създават Wye City Group - организация, имаща за цел да подобри методите за събиране на данни на регионално ниво. Наръчникът „Поминък и благосъстояние на селските общности“ разглежда, освен другото, системите от индикатори за регионално развитие. Анализирани са системите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), на Европейския съюз, на Световната банка и на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO). Без да е индикативен, този наръчник се счита за солиден теоретичен фундамент, възприет от институции като Евростат и FAO. Индикаторите, използвани от ОИСР, се фокусират върху четири големи тематични групи: население и миграция; икономическа структура и резултати; социално благосъстояние и равенство; околна среда и устойчивост. Принципите в подбора на индикатори според организацията са релевантност, надеждност и изпълнимост. Индикаторите, които ще се използват за измерване на регионалното развитие, трябва да отговарят на аналитичните проблеми; да имат обяснителна стойност; да са налични необобщени данни; да се съобразяват с териториалните различия. По отношение на категорията индикатори „население и миграция“, ОИСР разграничава като базисни плътността на населението, промяната на населението, структурата на населението, домакинствата, общностите. Плътността на населението според ОИСР е ключов индикатор, позволяващ разграничението между „селска“ и „градска“ територия. Плътността на населението отразява както териториалните различия в моделите на заселване, така и трудностите по предоставяне и получаване на достъп до инфраструктура и услуги. Промяната на населението включва отчитането на подиндикатори като нетна промяна, естествен баланс, нетна миграция. Полезно е да се знае дали нетната миграция се променя за сметка на повече изселвания или по-малко заселвания. Структурата на населението изразява разпределението му по пол и възраст, които данни могат да послужат при планирането на инфраструктурата, например училища или болници. Индикатори за домакинствата са брой членове в домакинство и брой деца, отглеждани от самотни родители. Информация за общностите дава броят хора, които живеят в различни по размер населени места. Най-пълни икономически индикатори могат да се получат от териториалните статистики за работната сила и регионалните сметки за производство и инвестиции. Тук базовите категории са: трудова сила, заетост; дял по сектори; производителност; инвестиции. Трябва да се отбележи, че процентът на безработица се счита за твърде груба мярка и е нужна по-детайлна информация за търсенето и предлагането на труд – която в момента е трудна за набиране. Данни за производителността на труда лесно се добиват, ако има налице информация за производството и заетостта в отделните сектори. За съжаление регионални данни за производството, както и за инвестициите, са рядкост. Разграничение между публични и частни инвестиции е идеално. Индикаторите за благополучие и равенство са доходи, жилища, образование, здраве, безопасност. ОИСР дискутира подвеждащия характер на индикатора за доходи в малък териториален мащаб, при неизвестни ценови нива. За жилищата за показател може да служи броят обитатели на стая или процент домакинства, имащи тоалетна с течаща вода. Детска смъртност и брой престъпления са подходящи за първоначални измерители на личното здраве и сигурност в региона. Индикаторите за околна среда и устойчивост на ОИСР следват пет базови насоки: топография и климат; ползване на земята; хабитати и видове; почви и води; качество на въздуха. Сред указанията, давани от статистиците, спада следното заключение, релевантно за проблемите на Странджа. По принцип нарастващият процент на обработваемите терени говори за ерозия и рискове от замърсяване. Но ако първоначалният дял е нисък, намаляването на обработваемите площи е негативен знак, тъй като може да е свързано със загуба на разнообразни ландшафти и хабитати. Трябва да се отбележи, че заради дългогодишната дейност на ПП „Странджа“ на разположение има значителен брой регионални данни за видове и хабитати, каквито според разглеждания наръчник са рядкост и трудни за добиване. Програмата PAIS (Предложение за агро – екологични индикатори) на Европейския съюз е събрала информация, позволяваща изчисляването на над 500 регионални индикатора. На тяхна база са подбрани 55 индикатора, които служат като „добри практики“ за нуждите на регионалната статистика. Тези индикатори са групирани в почти същите категории като в методиката на ОИСР. Индикаторите за население и миграция включват изчисляване и на коефициент на зависимост: (население 0 – 14 + население над 64 г. / население 15-64)*100; социална тежест на младото население: (население 0-14)/(население 15-64)*100; коефициент на обновяване: (население над 65)/ (население 0-14)*100; коефициент на заместване: (население 15-24)/ (население 55 – 64)*100 и други. Показателите за качеството на живота специално за селските райони се фокусират върху данните за заетостта в селското и горското стопанство; околната среда, както и регионалният туризъм. В икономическите показатели се акцентира, че модерното виждане за селското стопанство не го разглежда като прост източник на храни, а отчита и неговата по-широка социално – икономическа и екологична функция. Съответно опитите да се разшири икономическата база на селските региони включват многобройни инициативи, като туризмът се счита за отрасъл, способен да се възползва от регионалното културно наследство и прелестите на ландшафта. Икономиката на селските райони зависи не само от производствените фактори сами по себе си, но и от фактори като транспорт, комуникации, достъп до обществени услуги, предприемачество и др., които определят конкурентоспособността в глобалната икономика. Пет са категориите с икономически индикатори на селското развитие: трудов пазар; предприемачество и иновации; туризъм и рекреация; многофункционално селско стопанство; бизнес инфраструктура. Показателен за методологичните трудности в изчисляването на регионални индикатори е докладът Хей на Европейския съюз (Hay Report, 2002). В него се дефинират 58 индикатора, подходящи за регионално изследване – но от тях едва седем могат да бъдат изчислени на ниво LAU 2 (общини). Индикаторите на Световната банка за развиващите се страни са организирани в пет основни теми: базисни социалноикономически данни; околна среда, подходяща за селско развитие; икономически растеж с широка база за намаляване на бедността в селските райони; управление на природните ресурси и биоразнообразие; социално благоденствие (образование и здраве). Списъкът на Световната банка с индикатори може да се определи като най-задълбоченият, като той е и най-гъвкав, предлагащ широк набор от индикатори според разполагаемата в момента информация. Въпреки това, в редица случаи информация за тези индикатори на ниво LAU 1 (сдружения от общини) и LAU 2 не е достъпна. Световната банка насочва и към по-специфични индикатори като селскостопански субсидии и брой фермерски организации. FAO определя 19 „същински“ индикатори, които трябва да послужат за мониторинга на преодоляването на бедността – включително процент икономическо активно население в селските райони, заето с неселскостопанска дейност и процент от домакинствата, ползващи институционален кредит. Изброените модели с множеството си показатели демонстрират, че изработването на списък с показатели за регионално устойчиво развитие е регионално специфична задача, която всеки път се нуждае от териториална и структурна адаптация. Например в изредените базови индикатори не се включва показателят брой домашни животни на жител, който за отрасловата структура на Странджа е решаващ. Нещо повече – показателите понякога имат строго регионален характер, какъвто например за туризма в Странджа може да е годишният брой посещения на куполния храм в Мишкова нива. Затова изглежда най-подходящо, след запознаване с подходите в теорията и някои удачни решения от чуждестранната практика, да се изработят регионално съобразени, реалистични индикатори, които след това да се подложат на проверка и усъвършенстване. Определянето на показатели за устойчиво развитие е продължаващ във времето процес. Още повече, когато целта е съставянето на регионален индекс за устойчиво развитие. 3.2 Списък от индикатори за устойчивото развитие на Странджа Краткото изложение на проблемите на развитието на региона разкриват картина на много богато природно и културно наследство, което все още не е оценено според реалния си стойностен потенциал и поради това е подложено на бърза деградация, подсилена от липсата на инвестиции и пазарно изражение на този потенциал. Това говори, че екологичните проблеми на Странджа не могат да се решат изолирано от културните, а стопанските – от общностните и демографските. По-долу е предложен списък от индикатори за регионално устойчиво развитие във всяка от изброените проблемни области, след което индикаторите са анализирани и подложени на подбор съобразно тяхната представителност за общата група проблеми и леснотата, с която могат да се добиват нужните за изчисляването на индикатора данни, за регулярно следене на устойчивото развитие на местната общност чрез индекс на устойчивото развитие на Странджа (ИУРС). Неприложимите за регионалните нужди индикатори не са включени в следващия списък. 3.2.1. Демографски индикатори за развитието на Странджа
3.2.2 Политически индикатори за развитието на Странджа
3.2.3. Стопански индикатори за развитието на Странджа А. Първичен сектор
Б. Туризъм
В. Заетост и доходи
Г. Предприемачество
Д. Финанси
3.2.4 Индикатори за инфраструктурното развитие на Странджа
3.2.5 Индикатори за социално развитие в Странджа
3.2.6 Индикатори на културното развитие в Странджа
3.2.7 Индикатори за екологичното равновесие в Странджа
Изредените 86 индикатора не претендират, че покриват всички аспекти на устойчивото развитие на Странджа. Предназначението на горното изреждане е да служи като база, от която може да се подбира, а с времето и добавят нови, фокусирани индикатори, възползващи се от опита от първоначалните измервания и по-фин анализ на проблемите. По-съществен е въпросът за информационното осигуряване при измерването на индикаторите. Докато за индикатори като население, добив на дървесина или лични домашни животни регулярно се изготвят статистики, които могат директно да се употребят за остойностяването на индикатора, то показатели като цена на земеделската земя или отпускани банкови кредити изискват далеч повече усилия за набиране на нужната информация. Изготвеният списък се ориентира към индикатори с по-достъпни информационни източници, като по-долу са дадени и конкретни указания. 3.3 Ключови индикатори за устойчивото развитие на Странджа Тъй като индикаторите са значителен брой, разпределен между раздалечени тематични кръгове, след вътрешен подбор е уместно излъчването на ключови индикатори за устойчиво развитие на Странджа, които да съставят основата на индекса за устойчиво развитие. Подобен индекс е новост за общинското планиране в България. Освен да помогне за проследяване на тенденцията в икономическото и социалното развитие на региона, подобен индекс би могъл допълнително да популяризира усилието на странджанските общини за постигане на устойчиво развитие. Съгласно теренните изследвания, заключенията в анализа на проблемите и следвайки приоритета за лесен достъп до информация, като ключови се определят следните 14 индикатора:
Тематично те са организирани в три групи: индикатори за екологичното състояние; индикатори за населението и общностите; индикатори за стопанската дейност. Както ще стане ясно, индикаторите в различните групи се припокриват. 3.3.1 Индикатори за стопанската активност Безспорно най-силният показател за стопанската активност, който заедно с това регистрира и важната в социален план предприемчивост на населението, е броят на активните фирми. Още по-илюстративен би бил показател за броя на фирмите спрямо броя на жителите. Данъчните служби в общините са източник на информацията, като до приключване на настоящото изследване данни по ЗДОИ предостави само община Малко Търново. Липсата на сведение за броя на фирмите в община Царево е ограничаващ фактор, но във всички случаи не е съдбоносна, тъй като основна задача във фазата на това изследване е определяне на индикатори и дизайн на индекс, а не събиране на данни. За община Малко Търново броят на фирмите с патентна дейност през 2011 г. е 70, докато през 2010 г. е бил 81 – тоест налице е намаление с 13.5%. В общината функционират и други 28 фирми. Това се равнява на приблизително 2.6 фирми на 100 души – докато през 2010 г. показателят е почти 2.9. Взети сами по себе си числата не дават възможност да заключим каква е основната причина за това бизнес отдръпване: дали световната финансова криза или рязкото свиване на стопанска активност на животновъдите поради шапа. Вероятно и двата фактора са в сила. Възможно е вторият фактор да има приоритет, тъй като избиването на животните вече доведе до 20% съкращаване броя на земеделските производители в общината. Редно е да се отбележи, че тази официална статистика, предоставена от община Малко Търново, влиза в противоречие с резултатите от социологическото проучване от 2009 г., според което делът на собствениците на частни фирми в общината е 11.1%. Това е възможно само ако всяка частна фирма си има четирима собственика. Каталог: 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Alexander Malinov 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|