„Конкурентоспособност в туризма: цена и качество



страница1/4
Дата05.09.2017
Размер0.67 Mb.
#29520
  1   2   3   4




Университет за национално и световно стопанство

Факултет „ Икономика на инфраструктурата”

Специалност „Икономика на туризма”
Курсова задача
По дисциплината: Икономика на туризма
на тема: „Конкурентоспособност в туризма:цена и качество”

Изготвили: Научен ръководител:

Надежда Георгиева Ф.№ 245143, гл. Ас. А. Панджерова

редовно обучение

Искрен Динев Ф.№ 245140,

редовно обучение
Дата:18.12.2007
София, 2007 г.

Съдържание
Абстракция……………………………………………………………………...3

Въведение…………………………………………………………………….…4

Моделът ПИСТ……………………………………………………………...….7

Променливи, оценка и резултати......................................................................9

Теория на хедоничното ценообразуване и хедоничен ценови модел..........14



Модел, променливи и данни.............................................................................. 16

Променливи, включени в детайлните модели................................................ 17

Резултати от Лято 2003 и Лято 2000..........................................................18

Хедоничен ценови модел, използващ панелна база от данни........................26

Заключения, направени след анализ на резултатите от хедоничния ценови модел...................................................................................................................32

Заключение....................................................................................................... 34

Признания..........................................................................................................36

Абстракция

Ценовата конкуренция на туристическите дестинации е проучена на национално ниво чрез използване на модела на “почти идеална система за търсене” (ПИСТ). Степента на промените в характеристиките на пътуванията с обща цена в дестинациите, допринасящи за промяната в цената на пакетите, е проучена чрез използването на хедонични модели за оценка (ХМО). Резултатите показват, че чувствителността на цената на туристическото търсене варира значително в отделните дестинации, така че наблюдаваната относителна цена на конкуренцията е важна.

Характериситките, със значителен ефект върху цените на пакетите са идентифицирани като се цели по този начин да се спомогне работата на лицата, съставящи и организиращи политиката и организацията на туризма в съответните страни, за да се постигнат нарастване на доходите и по-висока възвръщаемост.
Ключови думи : ПИСТ, ХМО, характеристики, пътувания с обща цена

.

Въведение


Конкуренцията е станала основа на значително международно разискване, като лицата, съставящи и организиращи политиката и правилата в туризма са загрижени за увеличаване на микрофондациите и техния растеж и просперитет (Porter, 2003). Фирмите могат да се конкурират като държат цените на техните продукти по-ниски в сравнение с тези на техните конкуренти в други страни. Те могат също така да подобрят качеството на стоките и услугите, които предлагат. Дебатите за важността на ценовата и неценовата конкуренция в икономиката като цяло е напълно отразена в икономическия анализ на туризма. От друга страна е обърнато значително внимание и на проучването на ценовата конкуренция като ключова детерминанта на туристическото търсене на международното ниво. Проучванията се стремят да оценят еластичноста на цените на търсенето с оглед посочването на степента, до която промяната в относителната цена на конкурентността засяга туристическото търсене. Фокусирането към ценовата конкурентност нагледно подчертава конкурентната политика, базирана на задържане на ефективните цени на по-ниски нива от тези на конкурентните дестинации. Доста по-малко внимание е обърнато на характеристиките на туристическите продукти. Отличителните черти като добра и качествена храна, както и нововъведения в обслужващите процеси, като по-ефективна резервационна система или по-добро обслужване на персонала (пример, Jacob et al., 2003). И подобрения на качеството като цяло често позволяват продуктите да бъдат продадени на по-висока цена.

Този доклад ще разгледа както ценовата конкуренция ,така и конкуренцията във връзка с характеристиките на туристическите продукти. Първо ще бъдат посочени и обсъдени относителните конкурентни цени на дестинациите на макро равнище, чрез използване на модела на “почти идеална система на търсене” (ПИСТ) за Великобританското търсене на Средиземноморски дестинации – Малта, Кипър и Испания – 3 дестинации, които са силно зависими от туроператорите и често са смятани за силни конкуренти. Едно от предимствата на модела е, че неговите основи лежат на теорията за потребителското поведение, която дава възможност да се направи равносметка на конкурентите в дестинациите чрез дяла на парите, които ще получат от туристическото потребление. Иновационно е разбирането, че многото емпирични изследвания на туристическото търсене се осланят на единично уравнение за моделите на туристическото търсене, където липсва силната основа на икономическата теория. Ще се опитаме да изясним как ценовата конкуренция е важен фактор при изучаване на дадена дестинация.

Моделът ПИСТ предоставя мярки за ценовата конкуренция в дестинациите, но той не обяснява как те са оформени и използва само сметките на относителните цени, които често са заместени с потребителски ценови индекси. Моделирането не взема в предвид туристическите цени, които включват транспорт и разходи по настаняване - елементи, които са включени в пакетите с обща цена предлагани от туроператорите. Този недостиг се компенсира, като резултатите от ПИСТ модела се допълват чрез установяване на хедонични модели за оценка (ХМО) на пътуванията с обща цена на туроператорите в различните дестинации.

Във втората част на доклада ще се разгледа по-подробно ХМО като се използва детайлна, а също така и пaнелна информация, в приложение на която всяка отделна характеристика на туристичексите продукти, притежавана от Средиземноморските дестинации се отразява върху цялостната цена на продукта. ХМО дават възможност общата цена на пакетите да бъде разделена, така че отделна цена да бъде поставена на всяка една ключова характеристика на пакета, зависеща от възприетата стойност на отделните характеристики, които пакетът предлага.

Двата подхода на моделиране са полезни за водене на макроикономическа политика, свързана с цената на дестинациите, например политика свързана с инфлация и валутни курсове в случай на модела ПИСТ. Моделът ХМО определя също така степента, до която предоставянето на различни характеристики на туристическия продукт може да допринесе за увеличаване на цената на продукта като се избегне порочният кръг на ниските цени, които не предоставят големи възможности за нововъведения в качеството на продукта. От друга страна увеличенията на цените като резултат от повишаване на качеството могат да доведат до намаляване на търсенето ако ценовата еластичност е висока и се набляга върху цените от чувствителните групи. Затова комбинацията на резултатите от двата модела и тяхната интерпретация е тази която представлява специален интерес. Въпреки че в някои литературни източници съществува определена връзка на моделите с туризма, имайки в предвид частите на доклада, отнасящи се съответно до ПИСТ модела и ХМО, връзката на моделите и хората практикуващи туризъм е ограничена. В старите литературни източници е обърнато малко внимание на изграждането на взаимоотношения между теоретичните и емпирични констатации на туристическите модели и тяхната връзка с практиката, докато този доклад засяга посочения въпрос. Тези резултати ще бъдат използвани, за да се демонстрира важността на моделите (базирани върху теориите на потребителското поведение) за лицата, изготвящи политиките и правилата в туризма като се идентифицират видовете решения и информация, необходими за постоянната конкуренция и растежа на туристическата дейност. Резултатите са важни както на макро, така и на микро равнище. В следната част на доклада ще се очертае теоретичната формулировка, в която модела ПИСТ е базиран и ще се представят резултатите от този модел за Малта, Испания и Кипър. В третата част се фокусира върху детайлната и панелната информация от резултатите на ХМО, заедно с преглед на това до колко тези резултати имат значение и релевантност за хората, практикуващи туризъм. Последната част е заключителна и включва допълнителни изводи и открития, резултат от двата модела.


Моделът ПИСТ
Теорията на потребителското поведение се базира върху трите главни концепции, въплътени в ПИСТ модела, а именно броят възможности пред потребителя, концепцията на делимост и концепцията на постепенно бюджетиране (Durbarry and Sinclair, 2003; Han et al., 2005). В обобщение моделът ПИСТ е представен както следва:

x

Wi = αi + Σjγij lnpj + βiln(----) (1)



P*
където ако приемем, че контекста е туристически Wi представлява бюджетния дял на жителите на разглеждания пазар - j, разположен в туристическата дестинация - i, то αi, γij и βi са коефициенти за оценка; pj е ефективната цена на туризма; x е сбора от разходи на човек във всички дестинации; Р * е ценови индекс пресмятащ извлеченията на цените в областите на дестинациите. Подробно проучване на оригиналния модел е предоставен от Deaton и Muellbau (1980), както и от De Mello et al. (2002), който доразвива модела в туристически контекст. Моделът позволява проверката на опциите на търсенето, а именно правдоподобност, хомогенност, симетрия и негативизъм (De Mello et al., 2002). Прибавянето на ограниченията Σ=nαi = Σγij = 0, Σ = βi = 0, така че wi ≡ 1, отразява ограничаването, което бюджетното ограничение налага на потребителя, загатвайки, че бюджетният дял води към единица. Хомогенността предизвиква независимост на отделните части, в което цените и разходите са изразени, закупените количествата не са засегнати, защото потребителското разбиране за възможност не е повлияно. Следва, че цените и разходите нямат никакво влияние върху потребителския избор освен да определят бюджетните ограничения. Хомогенностните ограничения подсказват, че цените са еднородни и равни на нула: Σjγij = 0. Друго основно свойство на функциията на търсенето е симетрията, която се грижи за разнообразието на потребителския избор, изисквайки: γij = γji . Четвъртото свойство на функция на търсене – негативизъм - е основана върху закона за търсенето: уравновесената функция на търсенето не може никога да се наклони нагоре, което означава, че ако добрата цена пада и услугата се задържи постоянна, търсенето на тази добра цена трябва да се увеличи или поне да остане непроменено.

Въпреки че не е широко разпространен в туристическите среди, моделът ПИСТ е станал много популярен в емпиричните проучвания на туристическото търсене. Повечето от областите, които са използвали модела за оценяване на един или повече пазарни източници на туристически разходи в даден брой дестинации. O’Hagan and Harrison (1984) анализират еволюцията на пазарни дял на туристичските разходи на американските туристи в Европа в периода от 1964-1981; White (1985) води подобно проучване за периода от 1964-1981, групирайки 16 страни в 7 групи. Syriopoulos and Sinclair (1993) използват ПИСТ модела за да оценят разпределението на разходите за туризъм на четири европейски страни (Великобритания, Германия, Франция, Швеция) в група средиземноморски дестинаци. Papatheodorou (1999) оценява три системи от по шест уравнения всяко от периода 1957-1989, вземайки в предвид три високо развото европейски нации (Великобритания, Западна Германия, Франция) и шест средиземноморски дестинации (Испания, Гърция, Италия, Португалия, Турция, Югославия). De Mello et al. (1999, 2002) анализира търсенето във Великобритания спрямо туризма в Испания, Португалия и Франция за периода 1969-1997. Durbarry and Sinclair (2003) използват модела ПИСТ за да проучат туристическото търсенето във Франция за дестинациите Италия, Испания, и Великобритания за периода 1968-1999. Divisekera (2003) представя модела ПИСТ използвайки индексите на туристическите цени и транспортните разходи за дестинациите Великобритания, САЩ, Австралия, Нова Зеландия и за зараждащите се пазари в Япония, Великобритания, Сащ и Нова Зеландия. Докато тези проучвания са фокусирани върху времевото оценяване на туристическите разходи спрямо определените дестинации, Fujii et al. (1985) анализира разходите на посетителите в Хаваите на шестте различни класа за оценка, като по този начин оценява туристическите разходи за една единствена дестинация.

Моделът представен в този доклад представя разходите на великобританските туристи на бюджетно равнище, където потребителите разпределят направените от тях разходи между трите средиземноморски дестинации - Малта, Испания и Кипър, за периода 1973-2000. Разходите на великобританските туристи в тези дестинации са дефинирани като отделни от остналите разходи, които великобританските граждани правят в други дестинации.

Променливи, оценка и резултати
Моделът ПИСТ, както е определено в уравнение (1), съдържа информация за бюджетните дялове, относителните цени и разходите на човек. Дяловете на разходите във Великобритания, разпределени в различни дестинации, са пресметнати след като са определените разходите на британските туристи в Малта, Испания и Кипър, като по този начин се задоволява нуждата от повишаване на условията. Тъй като специфичната информация за разходите за туристическия пазар на Великобритания в Малта и Кипър не е налична, разходите на великобританците в Малта и Кипър са оценени базирани на цялостните туристически разходи в Малта и Кипър според съотношението на туристите от Великобритания и целия брой посетители, който е регистриран в Малта и Кипър. Най-широко разпространените емпирични приложения на ПИСТ модела показват оценката на туристическите разходи от делът на бюджета отнесени към дела на пристигащите на пазара и приемайки, че продължителността на престоите на първоначалните пазари са подобни. Информацията за продължителността на престоя за първоначалния пазар показва, че това не е случай и затова информацията за туристите е приета за по-добра основа за оценяване на разходите на дяловете от първоначалният пазар.

И двете методологии приемат, че нивата на разходите на британците са подобни на тези на другите първоначални пазари. До 1989, британският пазар заемащ над 60 процента от целия пазар на Малта, с дяловете си от по-ранни години нараства до почти 70 процента. Изследване на туристическите разходи, предприето от Туристическото министерство в Малта за последните седем години показва, че предположението, отнасящо се до подобни нива на разходи в първичните пазари, е разумно, дори и за последните години когато пазарът на Великобритания изчисли около 40 процента цялостно количество. Колкото до Кипър, пазарът във Великобритания изкарва дял от 40 процента през годините, като някои години достига дори 50 процента, я някога достига ниво до 19 процента. Испания е основна дестинация за пазара във Великобритания и данните на разходите в Испания са налични от Британските национални статистически офиси за международни пътувания. След като тези данни са налични в стерлинги, размяна на разходните стойности в съответната валута (Stg) не е необходима както е в случая с Малта и Кипър.

За ефективна цена на туризма (pj), поради липсата на ценови индекси за туризъм за трите дестинации, обикновено използвано пълномощно е индексът на потребителските цени. В това отношение (log of) ефективната цена на туризма се дефинира точно така:

CPIi t xEijt

ln pjt = ln-------------- където i = Малта, Испания и Кипър

CPIjt xEijb

където CPI е индексът на потребителска цена, E е курсът за обмяна на валутата спрямо валутата на страната дестинация, i е самата дестинация, J е първоначалния пазар, b е основната година. Малта от 1986 до 2000 използва по-благоприятни курсове за обмяна за великобританския пазар. Тези благосклонни курсове, когато са в сила, са включени в данните вместо тези на пазарния курс за съответната година. Обменният курс и CPI са придобити от данните за развитие на Световната банка или от официални източници на страни.

Втората пояснителна променлива се свързва с реалните разходи на всеки човек, което поставя въпроса дали да се използва броят на туристите от Великобритания , които посещават трите дестинации или броя населението във Великобритания. Емпирични проучвания дело на Papatheodorou (1999) използват цялото население на страната като променливо население като за целта Papatheodorou обяснява: “Изглежда, че ще се изправим срещу теорията тъй като само хората, които наистина пътуват са способни да направят туристически разходи. Също така разделението на популацията на цялата страна е принудено да доведе до процес на неподвижност на разходите на всеки турист” (1999, 623). Основавайки се на тази теза, броят на туристите от Великобритания се използва, за да предостави реална оценка на истинските разходи на всеки турист при престоите му в съответните страни. Цялостните разходи са пресметнати с помощта на информацията използвана за пресмятане на бюджетните дялове, докато ценовият индекс P е оценен чрез употребата на ценовия индекс на Stone:


ln P*= Σ wk ln pk
където wk представя бюджетният дял на базовата година на всяка дестинация, а ln pk е относителната цена във всяка дестинация

Статичните и динамични вариации на модела бяха формулирани. Последната включи поправка при поява на грешка като подсказва, че текущите промени в бюджетни дялове зависят не само от текущите промени в обяснителните променливи (ефективни цени и реалните разходи на туристите), но също така и размера на дизбаланса за предишния период.


x x

Δwit = ΣcijΔ ln pjt + bi Δ ln(----) − λ[wit-1 − Σγij ln pjt-1 − βi ln(----) ] (2)



P* P*

Когато моделът за поправки на грешки, образувал се в уравнение (2) бива оценен, краткосрочните параметри са особено незначителни и са пропуснати, затова действаме от главния към специфичния модел. Ограниченията в параметрите са тествани и успяват да се задържат, както е посочено от стойностите на квадрат на теста на Wald за всяко едно специфично уравнение. Използвайки SUR оценката на Zellner, оценените в дългосрочна перспектива параметри са сметнати и представени в таблица 1.


Таблица 1: Дългосрочни параметри оценени използвайки SUR оценката на Zellner



Дългосрочни параметри оценени използвайки SUR оценката на Zellner

Променливи

Малта

Испания

Кипър

Lnpmal

-0.090* (0.072)

0.149** (0.062)

-0.059 (0.106)

Lnpspa

0.149** (0.062)

-0.379*** (0.090)

0.229*** (0.091)

Lnpcyp

-0.059 (0.106)

0.229*** (0.091)

-0.170 (0.166)

Lnry

-0.096*** (0.020)

0.072*** (0.027)

0.024 (0.023)

Intercept

0.626*** (0.121)

0.373** (0.204)

0.001 (0.129)

r2

0.473

0.494

0.437

DW statistic

1.239

1.768

2.097

Equation log-likelihood

75.855

66.289

71.890

System log-likelihood

147.989

147.989

147.989

Стандартните грешки са отбелязани с ***, ** и * като имат значение на нива 1%, 5% и 10%. Първите три променливи представляват ефективните цени на туризма в Малта, Испания и Кипър като съответно Lnry са реалните разходи на всеки турист.


Квадратни стойности от теста на Wald за разграничение:


Malta-Spain

Malta-Cyprus

Spain-Cyprus

Homogeneity restriction

3.778 (.151)

2.530 (.282)

2.235 (.327)

Symmetry restriction

0.400 (.527)

0.051 (.821)

1.424 (.233)

Homogeneity and

symmetry restrictions



4.091 (.252)

2.670 (.445)

2.921 (.404)

Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Lekcii -> UNWE%20files
UNWE%20files -> Да се разширява ли чрез франчайзинг (продаване на права) към Южно -американския пазар?
UNWE%20files -> Особености на иновациите и иновационния процес в индустриалното производство
UNWE%20files -> “top rope”, “all free”, “yo-yo”, “red point”, “flash”, "on sight" и “solo”
UNWE%20files -> Скалното катерене
UNWE%20files -> Професионална автобиография
UNWE%20files -> Сигурност във фирма за разработка на
UNWE%20files -> При какви обстоятелства придобиването на съществуваща компания е предимство за Хайнекен, в сравнение с инвестициите „на зелена поляна”?
UNWE%20files -> Спам и системи за защита от спам
UNWE%20files -> Експозе Русия


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница