Проект „Сътрудничество за опазване на биоразнообразието и устойчивото местно развитие в Странджа планина“
Изтегляне 1.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Демилитаризация на Странджа.
- Създаване на алтернативна регионална валута.
- 5. Индекс за устойчиво развитие на Странджа
- „индекс на устойчивото стопанско развитие на Странджа”
- Показател Тегло 2009 2010 2011
Ловният туризъм в Странджа безспорно има своето място и в природния парк, и в биосферния резерват. Трябва обаче да се отбележи, че логиката предполага приоритетът на даден отрасъл в управлението на регионалното устойчиво развитие да се определя на база неговия стопански принос. На практика при лова в настоящия момент този баланс е разрушен. Независимо че на територията на Странджа са разположени над една четвърт от всички ловни участъци в България (40 на брой), този вид туризъм носи значително по-малко приходи за региона и за местните жители от дърводобива, по-малко са приходите му и от алтернативния туризъм. Още по-тревожна е стопанската ситуация в Държавното ловно стопанство Граматиково, където за последните 4 години ловният туризъм носи нарастваща загуба: 595 хил. лв. е отчетената загуба от ловен туризъм за държавното стопанство в периода 2008 – 2011 г. Финансовият резултат на стопанството е положителен (с изключение на 2011 г.), но това се дължи само на дърводобива. Традиционно ловният туризъм поглъща значителни инвестиции, но в този случай вече говорим за хронични загуби. Възможна е и хипотезата за „източване”, когато частните ловни стопанства се възползват от държавния ресурс за поддържане на дивеча до голяма степен безплатно. Като цяло ловните интереси в Странджа са привилегировани (виж публикацията „Арендатори взеха целия държавен едродивечов район на Царево” във в-к „Фактор”, 01.04.2010), което не следва да се допуска. Значението на ловния туризъм обикновено се подчертава с показателя „валутни приходи на един турист“, в което отношение ловът определено излиза на челна позиция. Далеч по-смислено е обаче да се отчитат не приходи от един турист – ловните туристи не могат да са многобройни – а приходи от единица площ. В този смисъл приходът на единица площ от ловен туризъм ще е съществено по-нисък от прихода от същата площ от организиран рекреационен туризъм ли от пчеларство и събирачество. Организацията и приоритизацията на българския международен ловен туризъм е атавистична. Що се касае до дейността на ловните стопанства, има основания тя да се оцени ниско. Особено впечатление прави оценката на популацията на хищниците (вълк, чакал) като вредители, което е упорит примитивен подход. Изброените перспективни или реални занятия / подотрасли на първичния сектор говорят, че като цяло въпреки бедните си почви Странджа разполага с достатъчно други ресурси, за да осигури приемлив поминък на много по-голям брой население, отколкото днес. Големият проблем е, че обещаващият първичен сектор на странджанските общини почти без изключение не преминава във вторичен, т.е. преработващ и произвеждащ. Така се създава безспорен отраслов дисбаланс, тъй като третичният сектор – инфраструктурата и услугите – по презумпция е силно развит в днешно време, но няма фундамент, на който да стъпи: липсва междинното структурно звено. Подобна диспропорция може да е свойствена и за цялото ни национално стопанство, а до голяма степен и за модерния западен свят, но в Странджа дисбалансът е фрапиращ. Нито едно работещо предприятие в община Малко Търново е също толкова неблагоприятен показател, както и нито един обработен декар селскостопанска земя. Тъй като природният парк с учредяването си не допуска осъществяването в региона на производствената дейност, която замърсява въздуха, водите или почвите, програмите за развиване на вторичния сектор трябва да се съобразят на първо място с минимизиране на вредните въздействия върху околната среда. Неприложима вече например е идеята на централното планиране преди 1989 г. за изграждане на трети металургичен комплекс край Грудово (Средец), който би имал за цел да преодолее демографската и отрасловата криза в Странджа – но би създал заедно с това тежки екологични и социални конфликти. Но принципът на затваряне на суровинно – продуктовите цикли остава валиден, особено в хранително – вкусовата промишленост. Освен споменатите по-горе дървопреработващи кооперативни предприятия, уместно е да се направи нова оценка за възобновяване добива на мрамор, както и за старт на отдавна коментираното производство на фелдшпат. Друга перспективна насока е производството на електрическа енергия от Слънцето, тъй като регионът се отличава с най-високата слънчева радиация на единица площ в страната. В момента в община Малко Търново работят два малки обекта: в чертите на града и в село Заберново. В западна посока соларната енергетика има по-голяма перспектива за развитие, заради по-малката лесистост, по-малката влажност на въздуха, както и пустеещите терени. Южните райони на община Средец могат да се превърнат в модел за останалата част от Южна България; малочисленото население дори позволява да се планира пълна енергийна независимост на база единствено възобновяеми източници: Слънце и биомаса. Заради наложения от правителството мораториум от 1 г. за присъединяване на нови ВЕИ мощности, дискусията ще се поднови в средата на 2013 г. По отношение на т.нар. третичен сектор, възможностите за развитие на Странджа са главно по линия на транспорта и на туризма. Странно е, че регион с толкова занемарена пътна инфраструктура може да определи транспорта за приоритетен. Независимо от това граничният характер и морският излаз на Странджа определено дават възможности. През граничния контролно – пропускателен пункт в Малко Търново в момента преминават само леки автомобили и туристически автобуси. Пренасочването на товарните камиони към ГКПП Лесово несъмнено е в ущърб на приходите от транзита, но заедно с това може да се оцени и като благоприятен фактор, водещ до по-слабо безпокойство на биоразнообразието. Според данните от края на 1970-те години, от 78 000 преминаващи през ГКПП Малко Търново туристи, близо 3 хиляди са се регистрирали в мотела на града, което е твърде значителен процент /4%/. За да се задържи човешкият поток на сходни нива са нужни подобрения в инфраструктурата. На първо място е необходимо ускорено да бъде рехабилитиран международен път Е-79 до Бургас. Крайпътните обекти в настоящия момент също не са на нужната висота, за да способстват за увеличаване на приходите от транзитно преминаващите. През региона (община Болярово) преминава газопровод за транзитен пренос от Русия за Турция. На този етап е преустановено проучването за строителство на нефтопровода Бургас – Александруполис, който би имал тежки негативни последици за биоразнообразието и е отклонен от българското правителство. В миналото морският превоз от Царево до Истанбул е давал възможност за изгодна търговия с доставка на странджанските хранителни продукти и дървен материал до метрополията; вероятно ще се намерят мотиви за възобновяване на този морски маршрут. Общини Царево, Малко Търново, Болярово и Елхово със Закона за регионално развитие от 1999 г. са определени като райони за трансгранично сътрудничество. Втори елемент на третичния сектор са социалните дейности и социалната инфраструктура: образование, здравеопазване, култура, търговия. Трябва да се отбележи, че без наличието на активно търсене, както и фундамент във вторичния и добавена стойност от първичния сектор, свързаните с бита и консумацията фирми хипертрофират. Предоставянето на услуги в странджанските общини в настоящия момент не е устойчиво. От една страна, то не отговаря в достатъчна степен на съвременните критерии. От друга страна при силно застарялото население консумацията се гради на високите пенсии, които получават бившите миньори, но този източник на приходи не е безкраен. Предишни изследвания сочат (Странджанско – сакарски сборник, 1984), че долната граница за населението на едно село, където е ефективно поддържането на социална инфраструктура – здравен пункт, начално училище, детска градина, комбиниран магазин и т.н. - е 800 души. Населените места, които прехвърлят границата от 1000 жители в региона, са градовете Средец, Царево, Малко Търново, Ахтопол, Болярово, както и село Дебелт. Общо населените места на четирите общини са 80. Обезлюдяването на селата е реалност, която социалната инфраструктура трябва да отрази в планирането си. В момента най-големи надежди за развитието на региона се възлагат на туризма, в разнообразните му форми. Морският туризъм в общини Приморско и Царево дава възможност за едновременната почивка на 180 – 190 хил. туристи дневно, според остарялата оценка от 1978 г. Морският туризъм е източник на поминък, той обаче не гарантира териториална устойчивост. От друга страна алтернативният туризъм се сблъсква с ограниченията на слабо развитата туристическа база във вътрешността. Според експерти в общините и в управлението на природния парк, през 2012 г. се наблюдава значително нарастване на туристическите посещения в Странджа с интерес екологичен и културен туризъм. Положителната тенденция все още не може да се изрази стойностно. Но преобладава мнението, че вложените усилия по създаването на по-атрактивни музейни експозиции, популяризиране на ценностите на Странджа, рекламата на дейността на парка и т.н. вече дават първите си резултати. Във всички случаи развитието на странджанския туризъм се нуждае от промени и подобрения, преди да може да се определи като устойчиво. На първо място е необходимо да се разшири предлаганата леглова база във вътрешността на планината, заедно с това да се подобри и предлагането на съпътстващи услуги. Това изглежда на този етап най-уместно под формата на къмпинг / къмпинги, които ще носят регионалната марка „Странджа“. Те също могат да се развият като кооперативни предприятия, като публично – частни партньорства на общините или като подопечни обекти на природния парк. Институционалният характер на къмпингите изглежда наложителен предвид световния опит, липсата на добра практика на частните обекти у нас, както и уязвимия статус на природния парк. Значителната площ на Странджа позволява изграждането на поне четири къмпинга, които ще позволят осъществяването на свързани маршрути от морския бряг към вътрешността на планината с евентуален излаз край минералните извори на село Стефан Караджа или яз. Малко Шарково в община Болярово. Може да се прецени, че къмпинг туризмът ще бъде конкуренция на местните хора, предлагащи къщи за гости. Затова трябва да се подбере много внимателно разположението на къмпинг обектите, както и да се обмислят безконфликтни стратегии за привличане на повече туристи в Странджа. Във всички случаи на устойчивото развитие е нужно изграждането на туристическа мрежа в Странджа, която ще задържа с няколко нощувки гостите на планината, пътуващи от изток на запад или от север на юг. Подобна мрежа се създава в момента между къщите, предлагащи нощувки за гости, но напредъкът й е твърде бавен, а териториалното й покритие не може да е пълноценно в настоящата демографска ситуация. Пазарът на недвижими имоти може да се проследи на база офертите за продажба в Интернет – техният брой и сравнителна цена. Строителството на нови обекти в парка е ограничено в урбанизираните територии. Може да се очаква, че със засилването на интереса към Странджа като цяло ще нараства и търсенето на имоти, какъвто сигнал има в данните за средната цена на имотите в Малко Търново. Може да се очаква и засилено търсене на строителни и ремонтни материали и услуги, включително от нови чуждестранни заселници. 4.4.Управленски насоки за постигане на устойчиво развитие на региона Доколкото проблемите на региона са сурови и поне в демографски и социален план опасенията за достигане до критичната граница на невъзвратима деградация са реални, то и средствата за решаването на тези проблеми излизат извън традиционните предписания. Ако надделее стремежът природната и културна цялост Странджа да се запази в настоящия й сравнително съхранен вид, трябва да бъдат прекрачени някои бариери на общоприетото. А. Основен проблем на Странджа – който трябва и може да намери своето разрешение, е липсата на синхрон в управлението на региона и по-точно – липсата на един единствен отговорен орган на управление. В момента за Природния парк отговарят 16 ведомства, институции или администрации, което чисто и просто прави системната политика по региона невъзможна. Управление на Природния парк, горски стопанства, местна власт, областна управа, няколко министерства и държавни агенции: всеки прави нещо за Странджа, но тъй като проблемите на планината са твърде големи, ефектът от тези разпокъсани действия е ограничен и се губи върху голямата и пустееща територия. Единствено чрез централизирано управление на региона, което при това трябва да надскочи ограниченията на териториално – административното деление, може да се приложи амбициозна и цялостна програма за възраждане на Странджа. Както показа сравнението с френския природен парк „Севен“, в Европейския съюз има прецеденти, когато историческа местност се управлява като неделима цялост, която обединява територии от различни области. Това се извършва от държавна компания, разпределяща сериозен бюджет. Макар и по-малка, регионалната помощ за Странджа не е незначителна; тя обаче е лишена от орган за насочване и като не може да се постигне концентриран ефект, в крайна сметка заглъхва с времето. Биосферният парк като световно утвърдена рамка за регионално управление на устойчивото развитие би могъл да изпълни функцията на управленска форма. При учредяването на биосферния парк никой няма да бъде лишен от глас; всички заинтересувани страни могат да получат място в борда му. В началото паркът ще се учреди върху по-голямата част от територията на общини Малко Търново и Царево. Контактната зона на парка може постепенно да включи общини Средец и Болярово. Общини Приморско и Елхово – тъй като те също попадат в обхвата на топонима Странджа, при това притежават свързани природни и исторически ресурси – биха могли да получат статус на наблюдатели и при успешен развой на проекта да се присъединят. Б. Изтичането на ресурси, което отнема и без друго малките икономически сили на Странджа, може да се спре чрез затваряне на производствени цикли. През последните две десетилетия в България не се практикува регионално икономическо планиране чрез държавно стимулиране за структуроопределящи отрасли. От дистанцията на времето това може да се разгледа като сериозен пропуск на националната стопанска политика, след като самият Европейски съюз от създаването си подпомага финансово своите необлагодетелствани периферни региони. Разбира се, има начини да се оказва държавна подкрепа за бизнеса, без да се нарушат конкурентните принципи и закони на Съюза. Затварянето на производствени цикли е от особено значение за секторите горско стопанство и животновъдство, които са потенциален източник на сериозна икономическа стойност, която обаче днес изтича навън или не се оползотворява. Странджанската дъбова дървесина не се използва пълноценно, когато отива за горене или производство на дървени въглища. В момента в цялата планинска част на източна Странджа има едва няколко гатера – дървесината се транспортира или към Бургас и Приморско, или се изнася за Турция. Задължително е поне една трета от добитите обеми да се преработват на място, което само по себе си може да създаде значителен брой работни места и да увеличи добавената стойност с 10 до 30 лева на кубически метър – тоест с близо 1 млн. лв. за горските стопанства на територията на парка. Потенциалът на животновъдството е дори по-голям. В региона следва да се насърчава пасищното животновъдство, но само това не е достатъчно. Трябва да се създадат условия за преработка на животинската продукция: мляко, месо, кожи. Опитът на най-крупния в момента животновъд в региона на Малко Търново да изгради подобен затворен цикъл пострада сериозно заради акцията около шапа. Бизнесменът се оплаква от липса на разбиране и дори спънки от страна на структурите на ДФ “Земеделие”. Земеделието и овцевъдството съществуват в симбиоза, тоест в Странджа могат отново да се създадат условия за градинарство и биоземеделие. Възможно е да се върви към затваряне на ресурсни цикли и с цехове за сушене на гъби и билки или с инсталации за етерични масла. Пчелните продукти сами по себе си са плод на сложен природен цикъл. Но тези продукти, които носят всичките качества и маркетингова привлекателност от това, че са произведени в много чист район, трудно намират достъп до пазара. Крайната форма на затварянето на циклите следва да бъдат регионални кооперативни магазини, които да могат да реализират създаваната в природния парк потребителска продукция в големите градове. В няколко магазина „Странджа“ - в София, Бургас, Малко Търново или Царево, евентуално Одрин – биха могли да се предлагат хранителни стоки и сувенири с регионален произход, произведени от самостоятелни стопани или кооперативи, носещи съответната марка за произход. Ползите от това биха били следните. Първо, те ще генерират приходи, които могат да се използват за нуждите на управлението на биосферния парк. Второ, създава се стимул за производство, т.е. нужда от работна ръка, което е предпоставка за спиране и обръщане на миграцията, освен за доходи за местната общност. Трето, в големите градове ще се популяризира Странджа като богат на природа и култура регион, което ще е принос за регионалния туризъм. В. Да се потърсят работещи стопански организационни форми. Най-голям потенциал в това отношение има кооперативното сдружаване, което в региона има сериозни традиции и би могло отново да изиграе значителна роля. Именно Странджа е регионът, където преди Втората световна война горските кооперации са най-развити в страната. Социалният капитал в региона е все още висок, за което свидетелства значителната дарителска активност. Горските, животновъдските и потребителските кооперации изглеждат подходяща форма за организация на многото на брой дребни стопани, които като цяло са със силно ограничени ресурси. Подпомагането на фермерското земеделие също има място в този регион, което може да бъде от голяма полза и за циганските многобройни семейства. Семейната ферма е една от най-древните и най-жизнените форми на стопанска организация; кооперацията между семейни ферми за изграждане на мандра или за закупуване на селскостопанска техника значително ще увеличи добавената стойност от нея. Кооперативите в Малко Търново преди Втората световна война са създали килимарски цех, тъкаческа работилница и др., тоест възможностите не се изчерпват със селското стопанство. Макар че в основата на успеха на тези форми стои личното трудолюбие и инициатива, държавата също е натоварена със значителни задачи, за да се гарантира успеха на проекта. Българска банка за развитие е уместно да предоставя безлихвен или нисколихвен (до 3%) кредит за стопанските начинания на фермерите и кооперациите в този регион. Пустеещите днес земи и постройки могат да се отдават под дългосрочен наем с цел изграждане на фермерско стопанство, като се предостави заем за строеж на жилище или стопански двор. Последното е доста скъпа мярка и е съмнително, че тя ще може да се осъществи в наистина голям мащаб; по-скоро спецификите вътре в региона ще водят организационното подпомагане на новите стопански форми. Така или иначе, задължително е да се предостави „организационен формуляр“, т.е. визия за организирането на кооперацията или фермата, както и финансов план. Г. Приоритетно развитие на инфраструктурата. Без да се пилеят ресурси в нови пътища, да се приведат съществуващите пътища в приемливо състояние – нещо от ключово значение за развитието на туризма. Да се подобри състоянието на горските пътища, чрез финансиране от фонд „Инвестиции в горите“. Да завърши изграждането на канализационата система на гр. Малко Търново, докато в по-малките села да се усвои метода на компостиране, което също е от ключово значение за туризма. Уместно е туристическата инфраструктура на парка да бъде обогатена с крайморски и планински къмпинги „Странджа“, които да отговарят на достатъчно високи стандарти, за да привличат, а не да отпъждат посетителите. В развитието на инфраструктурата следва да се поставят реалистични цели и проектите да се довеждат докрай, преди да се планират и изразходват средства за нов проект. Д. Демилитаризация на Странджа. Отблъскващо е в регион, толкова настойчиво рекламиран за туризъм, подстъпите до едни от най-привлекателните за туристите места, например връх Папия, да са означени с табели „Стреля се без предупреждение“. През първите десетилетия на тоталитарния режим Странджа се разглеждаше като най-преден пост при евентуална война и усещането все още не се е разсеяло. За да може регионът да просперира с туризъм и да привлече ново население, задължително е демонтаж на телените гранични ограждения, премахване на ненужните военни обекти, както и настойчив инструктаж на граничните войски в посока повече учтивост с туристите. Сериозна подкрепа намира идеята при демонтажа на кльона да се запази някакъв участък, заедно с гранична вишка и портал, които да се експонират като музей на открито – телената част от Желязната завеса. Тази идея има потенциала да се интегрира в европейския велосипеден маршрут „Пътят на желязната завеса“. Е. Създаване на алтернативна регионална валута. Тя ще циркулира паралелно с официалната валута, като ще обслужва предимно нуждите на местната общност. Ползите от нея биха били спиране изтичането на ресурси, тъй като „странджанските пари“ естествено няма да имат покупателна стойност извън региона. Освен че ще запази икономическата стойност на място, регионалната валута ще е значителна туристическа атракция и може да се превърне в мощно средство за рекламиране на биосферния парк и въобще на туризма в Странджа. Вероятно като начало ще е необходим известен „гаранционен фонд“ - примерно 100 000 лева, които могат да бъдат вложени като депозит в БНБ. С емитираните „странджански левове“ могат да се плащат част от социалните помощи или пък част от заплатите при желание на работещите в общинската администрация. Списък от търговски фирми ще гарантира на ползващите валутата, че продавачите са съгласни да използват разплащателното средство. Новата валута може да се използва в почти всички регионални транзакции, дори на бензиностанциите. Известни са редица модели за регионални валути – например обезценяваща се във времето, носеща благотворителна „лихва“, подаръчна, т.е. тоест разчитаща главно на туристическия интерес и др. Изборът на конкретен дизайн е предмет на дискусия в местната общност. Любопитна изглежда възможността паричното предлагане да се регулира според показанията на регионалния индекс за устойчиво развитие. По всичко личи, че регионалната валута би могла да работи за увеличаване на икономическата активност и запазване на икономическата стойност в общини Малко Търново и евентуално Болярово, както и в селата на община Царево, докато за крайморските курортни селища и твърде близкия до Бургас Средец ползите от подобен ход са спорни. За отбелязване е, че Малко Търново в края на XIX век, вероятно водено от недостиг на финансови средства за нуждите на засилената стопанска активност, е „емитирало” два вида примитивни регионални пари: от една страна това са жълтите петачета (тенекиени кръгчета с примитивен печат), които са били замислени като църковни пари, но с тях се е пазарувало и в бакалията. От друга страна, печатани са билети на значителна стойност за регионална лотария с благотворителна цел, което в крайна сметка може да се разглежда и като вид общински облигации. Тази мярка е уместно да се съчетае с някаква форма на данъчни привилегии, например освобождаване от данъци за сертифицирания като устойчив бизнес в Странджа за определен срок, примерно 5 години. Докато по време на чуждестранното господство просперираща Странджа (Хасекията) се е ползвала с облекчен данъчен режим, днес в западналия регион в националните граници липсва подобна практика. Нито едно от тези предложения не е неизпълнимо; дори в съвкупност те не са и особено скъпи. Исторически сведения и световен опит в сходни условия, както и оценка за настоящата пазарна среда говорят, че само подобни решителни мерки могат да имат успех. Всяко от направените по-горе предложения има своите „недостатъци“ и те се изразяват основно в това, че тези предложения са чужди на статуквото. Идеята за регионална валута може да се тушира чрез самия закон за БНБ, настояващ, че в страната може да има една единствена валута – независимо че много по-стриктната в монетарно отношение Германия демонстрира благосклонна търпимост към успешните проекти за регионална валута. Също така, самата идея за териториално обединение на различни общини от две различни области е вероятно да бъде спъната от бюрокрация. Многобройни са противниците на държавните форми на подкрепа и организация на бизнеса, дори когато това се отнася за един угасващ регион от огромно национално и историческо значение. Впрочем дори и без държавна подкрепа ще се намерят ентусиасти, които биха желали да правят бизнес или да намират поминък в Странджа – но регионът вече е място на толкова многобройни запазени интереси, че е много трудно да се прави каквото и да било без предварително разчистване. Така или иначе, редно е изброените по-горе варианти за стопанско оживление най-малкото да се подложат на обсъждане, тъй като преди да се направи последен опит за оживяване на региона, пречките винаги ще изглеждат огромни. 5. Индекс за устойчиво развитие на Странджа 5.1 Методика на изчисляване на ИУРС Показателите за устойчиво развитие на Странджа са от твърде разнородно естество, както стана ясно от анализа по-горе; освен това всеки показател има различна тежест за развитието на региона. За да се възползва пълноценно от разнопосочните данни, управлението на устойчивото развитие трябва да е в състояние да ги обобщи и да изведе обща тенденция. За целта тук се предлага изготвянето и поддържането на Индекс за устойчиво развитие на Странджа (ИУРС). В конкретния дизайн на всеки индекс може да се разграничи идеален и реален вид. Идеалният вариант на индекса за устойчиво развитие тръгва от конкретните регионални явления и процеси, за които се подбират най-чувствителните показатели. Посоката и силата на влияние на всеки фактор е известна, познати са и праговете на различните количествени и качествени стойности на индикаторите. Цялата генерирана в администрациите и учрежденията в региона първична информация е достъпна за изследователя, който няма съмнения за достоверността й. На практика подобни условия са свръхизискване и за региони, далеч по-развити от българска Странджа. Реалният вариант на индекса за устойчиво развитие се гради върху достъпната информация, а при това – върху по-лесно достъпната. „Идеалният” индекс за устойчиво развитие би следвало да се състои от три, четири или пет съставни блока, които съответстват на основните елементи на устойчивото развитие: природен, икономически, социален, културен, управленски. За улеснение индексът може да се ограничи до три групи показатели, съответстващи на „триъгълника на устойчивото развитие”: природа, икономика, общество. Интересен практически проблем е какво да бъде теглото на всеки от тези блокове в индекса. Равенството на приоритетите (0.33) е логично решение, но в същото време трябва да се отчете, че някои региони са по-важни по отношение на техния природозащитен статус, докато в други региони социалните или икономически проблеми са водещи. Определянето на тегла за всеки регионален фактор е дейност, не по-малко отговорна от първоначалния подбор на индикаторите. Конкретно по отношение на индекса за устойчиво развитие на Странджа, в първоначалното му изчисляване не са включени индикатори, които касаят състоянието на околната среда. Анализът във 2, 3 и 4 глава показа кои биха били подходящите показатели: площ и състояние на ключов хабитат (напр. високостеблени гори с вечнозелен подлес, крайбрежни клифове, ливади), численост и разпространение на ключов вид (напр. зеленика, сърна и чакал, балканска пъстърва), годишен речен отток на Велека, поддържани пасища. На този етап все още не разполагаме с достатъчно първични данни, които да могат да се проследяват на годишна база. Освен това за изброените показатели все още не са изолирани естествените годишни колебания и последиците от човешката намеса. Затова ИУРС в първоначалния му вид е по-правилно да се нарече „индекс на устойчивото стопанско развитие на Странджа”, тъй като състоянието на природната среда е отразено само косвено, чрез подбраните социални и стопански показатели. В настоящия, първоначален вариант на ИУРС са включени 10 показателя, проследяващи: демографски тенденции, бедност, икономическа активност, горско стопанство, животновъдство, туризъм, недвижими имоти. ИУРС предлага модел за проследяване устойчивото развитие в региона, който тепърва ще се надгражда и прецизира. В тази връзка е препоръчително проблемът за индекса да се обсъди от интердисциплинарен екип. Териториално индексът е насочен към двете общини, попадащи в границите на ПП „Странджа”: Царево и Малко Търново. Те са сърцевина както за настоящото изследване, така и за самия топоним Странджа. В анализа по-горе и в приложенията са дадени някои стойности на показателите, които позволяват съпоставка с околните общини Средец, Болярово и Приморско, включително и да помогнат за изчисляване на индекса и за другите странджански общини. Като пропуск трябва да се отбележи ниската ангажираност на индекса с морския бряг. На този етап морският характер на Странджа е отразен само като източник на туристически приходи, докато е наложително в ИУРС да се включат и по-пълни данни за морския риболов, за капацитета на морето за производство на биомаса, за коефициента на натовареност на плажната ивица с туристи (среднодневен брой почиващи на кв.м. плаж) и др. Трябва също така да се отчете, че за показателите „средна стойност от сделка с недвижим имот” и „брой фирми / човек от населението” разполагаме с данни само за община Малко Търново. Този пропуск не е задължително дефект, а по-скоро обръща фокуса на индекса в посока вътрешността на планината. По отношение на показателите „посещения на Мишкова нива” или „приходи от туристическа такса”, те по необходимост произлизат от една община, съответно Малко Търново и Царево – но са показателни за цяла Странджа планина. По отношение на присъдените тегла в ИУРС, 0.41 е теглото на демографските и социалните фактори, 0.42 е теглото на отрасловите показатели и 0.17 е теглото на факторите на общата икономическа активност (средна цена на сделка с недвижим имот и брой фирми). Теглото в показателя за последната група е определено по-ниско от типичното, защото то изключва съответните показатели за община Царево. От отрасловите показатели равен принос имат животновъдството и туризма (с два показателя за формите алтернативен и морски). Теглото на показателя за изпълнение на отгледните сечи не може да се приеме като равнозначно за значението на странджанската гора; тепърва трябва да се разработи методика за по-точно количествено регистриране на устойчивия характер за горското стопанство. Качественото състояние на всеки показател през различните години се измерва с пет степени: значително влошаване, слабо влошаване, без изменение, слабо подобрение и силно подобрение, които числово се изразяват със скала от 0 до 10, където 0 съответства на много силно влошаване, 5 на запазване на предходното значение, а 10 на много силно подобрение. Получената по този начин оценка за всеки показател се умножава по съответното тегло; максималното значение на индекса е 10 пункта. При даване на оценки за подобряването или влошаването състоянието на даден показател трябва да се отчита и капацитетът на региона, т.е. да се приложи законът за толерантността на Шелфорд: прекомерното увеличаване на даден фактор на средата е предпоставка за угнетяване по същия начин, както и недостигът. В обозримо бъдеще подобно развитие за включените в индекса показатели не може да се предвиди , освен може би по отношение на морския туризъм. 5.2. Изчисляване на ИУРС за 2009, 2010 и 2011 години В таблицата най-долу са обобщени показателите, изграждащи индекса за устойчиво развитие на Страднжа; те са както следва: 1. Плътност на населението. През 2009 г. населението на двете общини наброява 12 045 души (с постоянен и настоящ адрес в населеното място, според архивните таблици на ГД „ГРАО”). През 2010 и 2011 г. населението спада на 11 908 души – или с 1.14%. Този процент е доста по-висок от средния спад за България (около 0.8%), тоест можем да говорим за силно влошаване. Специално през 2009 г. обезлюдяването е протичало с още по-бърз темп: 1.52%. През 2011 г. населението в региона запазва броя си главно заради нарастване на броя на жителите в Царево, което компенсира намаляването с 43 души в община Малко Търново. Съответно плътността на населението спада от 9.2 души/ км² през 2008 г. и 9.07 души / км² през 2009 г. на 8.96 души/ км² през 2010 г. и 2011 г. 2. Коефициент на зависимост. Известни са няколко вида коефициенти на възрастова зависимост, тук е приложен коефициентът на зависимост на старото население. Заради характера на данните, обобщавани от ГД „ГРАО”, за изчисляването му се използва броят на мъжете над 63 години и на жените над 60 години, а не както е приетото в световната практика общо мъже и жени над 65 години; по същата причина долната граница е 14, а не 15 години. Коефициентът на зависимост в ИУРС съответно е (брой мъже над 63 г. + брой жени над 60 г.)/ (брой мъже 14 – 62 г. + брой жени 14 – 59 г.). Изчислен по горната формула, коефициентът на зависимост на старото население, който показва подмяната на излизащите в пенсия с нов трудов ресурс, през 2011 г. е 0.434. Както показа анализът по-горе, община Царево има по-добра от средното за България възрастова структура, но община Малко Търново силно я влошава. През 2010 г. коефициентът е 0.436, т.е. през 2011 г. е налице много слабо подобрение. Но спрямо отчетените през 2009 г. 0.427 и през 2008 0.412 е видно, че възрастовата структура в региона бързо и чувствително се влошава. За съжаление заради вида на обобщаваните от ГРАО данни не са възможни европейски или световни сравнения, но все пак е ясно, че процесът на обновяване на трудовия ресурс в Странджа е изключително неблагоприятен. Ограничение за показателя е това, че в таблиците на ГРАО са отразени само адресите, включени в избирателните списъци. 3. Механичен прираст на населението. През 2009 – 2011 г. в региона са се заселили нетно 373 жители, според статистиката, обобщавана от НСИ. Голямата част от тях са заселени в община Царево. Тъй като механичният прираст през 2009 г. в двете общини надхвърля 1.5% от общия брой на населението, можем да приемем, че това е силно нарастване. През 2010 г. ръстът е слаб, а през 2011 г. – отново силен. 4. Получаващи хранителни помощи от БЧК. Български червен кръст разпределя помощи на крайно нуждаещите се във вид на хранителни продукти от интервенционните запаси на Европейския съюз. Данните за Програма „Благотворителност“ за последните три години показват чувствително нарастване на получаващите помощи, вероятно вследствие и на разгръщането на икономическата криза в страната. Ако през 2009 г. хранителни помощи получават 3.5% от населението на региона, през 2011 г. този процент се покачва на 4.2%. Реалният дял на хората в крайна нужда вероятно е по-голям, тъй като бенефициенти са домакинствата. 5. Брой фирми на човек от населението (за община Малко Търново). Предоставената от община Малко Търново информация говори за рязко намаляване на броя на фирмите с патентна дейност в общината през 2011 г., което връща този показател в „изходна позиция“ на нивото от 2008 г. Намалението е с 11 фирми за една година, което е спад от близо 14%. През 2009 и 2010 г. се наблюдава леко покачване. 6. Изпълнение на отгледните сечи. Ако целта на горското стопанство беше да се постигне максимален доход от хектар, резултатите в отделните горски стопанства щяха силно да варират, от близо 19 лв. на ха за ДГС Звездец до над 103 лв. на ха за ДГС Кости и 95 лв за ДГС Малко Търново, по данни от 2011 г. На практика обаче преизпълнението на плановете по добива на дървесина може да влезе и влиза в разрез с устойчивото развитие. Изпълнението на отгледните сечи е проява на стопанско отношение към гората, т.е. то е белег за устойчиво развитие и е предпочетено като показател, макар че в различните лесоустройствени проекти на горските стопанства са заложени различни мащаби. Този показател за странджанските горски стопанства се развива положитено през годините. През 2008 г. планът е преизпълнен главно благодарение на сечите в ДГС Царево и Кости. През 2009 г. преизпълнението е близо 6% общо за петте стопанства – начело са Малко Търново и Кости; през 2010 г. изпълнението на отгледните сечи е дори по-голямо, над 15% превишение на плана, благодарение на приноса на Царево, Кости и Звездец. През 2011 г. изпълнението се забавя, с отчетено около 2.5% забавяне от плана, което обаче може да се обясни и с много добрите резултати на предишните години, които позволяват известно отлагане на лесокултурните мероприятия. Все пак данните трябва да се възприемат с резерва, за което говори следният факт. За 2010 г. в ДГС Малко Търново отгледните сечи по площ са изпълнени на 91% - и на 144% по маса. Явно е, че е било сечено в богати зрели гори с висок запас дървесина на хектар, което събужда опасения за устойчивия характер на тази дейност. Оценката за развитието на показателя „изпълнение на отгледните сечи“ на база анализираната информация е леко нарастване през 2009 г., силно нарастване през 2010 г. и леко намаляване през 2011 г. Данните са предоставени по реда на ЗДОИ от Югоизточно държавно предприятие гр. Сливен; те биха могли да се събират при съдействието на всяко от петте горски предприятия към проекта за устойчиво развитие на Странджа. 7. Животински единици/ човек от населението. Развитието на показателя за броя на животните в странджанските общини беше проследено доста подробно по-горе. Тук се отчита броят на говедата, биволите, овцете, козите и свинете, който е съотнесен с броя на населението на двете общини към 31 декември на съответната година. За разлика от изчисленията в 3 глава, сега е използван показателят „животинска единица“, който приравнява овците и козите с 0.15 ЖЕ, а свинете с 0.5 ЖЕ, според методиката на Европейския съюз. Според този показател, през 2009 г. на проучваната територия живеят 0.271 животински единици на човек от населението. През 2010 г. показателят е вече 0.318 ЖЕ, което съответства на 16% ръст на поголовието, но през 2011 г. е налице срив с 0.247 ЖЕ, или с 22.3%. Източник на данните е Областна дирекция по безопасност на храните. Сходни, макар и доста по-схематични резултати би дал показателят „брой земеделски стопани“, обобщаван от Областна дирекция „Земеделие“. 8. Посещения на Мишкова нива. Заради сравнително трудния достъп до интересния археологически обект, обикновено туристите се обръщат към Туристическия информационен център в Малко Търново за осигуряване на водач. Този туристически интерес е доста по-скромен по сравнение с наплива в село Бръшлян, но заедно с това е показателен за интересуващите се специално от историята и наследството на Странджа ангажирани туристи, които са склонни да си купят билет и да отделят няколко часа за комбинирания маршрут Мишкова нива – Градище. През 2008 г. водач са потърсили 616 души в 69 посещения, през 2009 г. около 1100 в 127 посещения, през 2010 г. посещенията спадат чувствително, до 93 със 717 души посетители, а към края на август 2011 г. броят на посетителите е 600 при очаквания за над 850 посетители за цялата година. Съответно 2009 г. се характеризира със силно нарастване на този показател, 2010 г. е година на силно намаляване, а 2011 г. - на леко нарастване. 9. Приходи от туристическа такса (община Царево). Община Царево традиционно поддържа най-ниски туристически такси по българското Черноморие. За съжаление проследяването на този показател, който дава сведение както за броя на посрещнатите туристи, така и за постепенното изсветляване на икономиката, е затруднено от влязлата на 01.01.2011 г. подмяна на туристическата такса с туристически данък. Впоследствие, през април 2012 г., туристическият данък беше признат от Конституционния съд за незаконен. Тази спирала освен че притесни местния бизнес и донесе по-малко приходи в общинския бюджет, затрудни съпоставката между периодите. Данните от бюджета на община Царево за 2012 г. сочат малко над 147 хил.лв. приходи от туристически данък през 2011 г., докато през 2010 г. приходът от туристическа такса е около 208 хил. лв. Най-висок приход е постигнат през 2008 г. - над 212 хил.лв. С известна условност можем да говорим за лек спад през 2009, лек ръст през 2010 г. и по-чувствителен спад през 2011 г. Заради неубедителността на статистиката показателят получава по-малка тежест в индекса. 10. Средна стойност на сделка с недвижим имот (община Малко Търново). Според предоставените от кмета на общината данни, броят на сделките с недвижими имоти в общината намалява над 2 пъти след пика на имотния пазар през 2008 г.: от 45 на 20 и по-малко. Заедно с това средната цена на сделка не спира да нараства, като през 2011 г. е 1.7 пъти по-висока по сравнение с 2008 г., 11 195 лева. Отново има условности, тъй като декларираните цени на сделките не съответстват винаги на реалните, но налице е подчертана тенденция, която изпъква още повече на фона на чувствителния спад на цените в България за разглеждания период.
Каталог: 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Alexander Malinov 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|