Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"

• 
  Необходимо е да се въведат стандарти за интеркултурно образование, за да се подобрят възможностите за изграждане на нагласи на толерантност и нетърпимост към дискриминацията по етнически признак сред учениците. Постигането на качествена промяна в тази сфера зависи от въвеждането и прилагането на такива стандарти за интеркултурно образование, както в учебната програма и в учебното съдържание, така и в методическите изисквания и в преподавателската практика на учителите.
  
• 
  Необходимо е учителите да избягват европоцентристките внушения при въвеждане на понятията за цивилизация и обществено развитие – учителите да допълват с кратки обяснения за Изтока, Америките и пр., за да не се формира изцяло евроцентристка представа за света, която сама по себе си може да формира расови предразсъдъци. В учебниците по литература в авторските въведения към различните раздели могат да се използват възможностите за вмъкване на темата за толерантността към етническите малцинства и към различните, гарантиране на равнопоставеност и послания за превенция на дискриминацията към различните на етнически или расов признак.
  
• 
  В много учебни комплекти отсъства и познаване на етнопсихологически подходи и основания за социализация на детето и ученика от друг етнически произход, спрямо българския : еврейски, ромски, турски, арменски и други. В този смисъл се предполага осъществяване чрез дидактическите средства дискриминационен образователен процес.
  
• 
  В повечето учебните комплекти отсъстват книжки за деца – билингви., т.е чийто семеен или майчин език не е български. Това не съответства на ДОИ за предучилищна степен и подготовка, както и на стратегията на МОМН за образователна интеграция на малцинствата. Не се отчита спецификата от психосемантична гледна точка на развитието на психическите процеси при децата от малцинствен произход и етническите подгрупови деления.
  
• 
  Необходимо е да се включат допълнителни интеркултурни компоненти. В учебните комплекти, одобрени и финансирани от МОН /сега МОМН/, не съществуват помагала за работа с родителя от различен, спрямо българския произход, технология на интерактивни форми за работа с родителя от друг етнически произход, наръчници по между културно образование и други, както и примерни интерактивни форми за тематична квалификация на учителите по между културно образование.
  
• 
  Необходимо е обучение на помощник на учителя (по професионалната номенклатура „Помощник- възпитател” - 814010 (Наредба № 10 на МОН, бр. 14 на ДВ, 2006) от ромски и турски произход и помощник-възпитатели и друг помощен персонал на детската градина в педагогически умения за взаимодействие, съобразено с рефлексивния подход за интеркултурно образование.
  
• 
  Да се разработи и приложи механизъм за наблюдение на ефективността при промотиране на етническата толерантност, вградени в образователния процес и практическата работа на учителите. Да се разшири обяснението за понятието „майчин език” с пояснение за децата – билингви, чийто майчин език е различен от българския, които са част от българското общество и присъстват сред децата в класа.
  
• 
  Да се осигури текущо надграждащо обучение на учителите за работа в интеркултурна среда, в което се комбинират тренинги и обучение през работа, чрез продължаващи консултации и практическа подкрепа към учителите и чрез въвеждане квалификационни форми за обучение по антидискримнация. Положителните примери в много от учебниците са основа за създаването на благоприятна мултиетническа среда в училище. Нейното създаване трябва да бъде подкрепено чрез насърчаване прилагането на позитивни, недискриминационни мерки, а именно представяне на културното и религиозно многообразие на отделните етноси - традиции, обичаи, творчество, по време на изложби, фестивали и други училищни мероприя.
  

Предучилищният период и началният етап на основната образователна степен са основополагащи за целия период на образование на личността и базисен за осъществяване на идеята за самообразование на детето/ученика през целия живот. Въпросът за приемствеността между детската градина и началното училище е значим и актуален в условия на реформиращата се българска образователна система. В условията на детската градина и начален етап на основната образователна степен се изграждат важни общо учебни умения, които съдействат за създаване на училищна среда, която да стимулира развитието на рефлексивното мислене и способности, интегриране на идеи и ценности за изграждане на нов образ за света. Развитието на общите умствени способности – напр. моделирането ,става основа за формиране на системно образуващи понятия. Те трябва да бъдат кодирани в познавателното съдържание по образователни направления и културно – образователни области.

С промените в Закона на народната просвета се определи задължителната подготовка на децата преди постъпване в училище /2010г. – от 5 до 7 години/. Целта е да се осигури приемственост и плавен преход от предучилищна към начална училищна възраст, когато детето се подготвя за статуса си ученик. Важно е подготовката на децата и учениците за училище да включва възможността на детето да се самооценява от позиция на новата социална роля-ученик.

Относно възрастово – психологически особености на децата анализът може да бъде разгледан по следните критерии:

• 
  Анализ на адекватност на кодираните в учебника, програмата, програмната система или учебното помагало психологически и педагогически подходи.
  
• 
  Анализ на адекватност на знания, специфични за конкретната възраст на детето и ученика. /равнище, не обем от знания/., както и адекватност за стимулиране у детето и ученика на специфични за възрастта психологически процеси: типове мислене, въображение, памет, внимание и други.
  
• 
  Анализ на адекватност за стимулиране на психологически явления: поведенчески модели, ценности, нагласи, стереотипи и предразсъдъци и други.
  

1. 
   Първи критерий: „Анализ на адекватност на кодираните в учебника, програмата, програмната система или учебното помагало психологически и педагогически подходи”
   

Философията на една програма, програмна система/ПУВ/ или учебник /НЕООС/ се определя от :

• 
  целта на развитието на детето и ученика спрямо неговия индивидуален статус.
  
• 
  педагогическият подход определящ избора на основни и допълнителни форми на педагогическо взаимодействие в цялостния режим в условията на училищна среда.
  
• 
  педагогическият подход , определящ избора и структурирането на познавателното съдържание по образователни направления и ядра.
  
• 
  психологическият подход, определящ разработването и прилагането на конкретна педагогическа/ дидактическа или частно -дидактическа/ технология в основните и допълнителни форми на педагогическо взаимодействие по избраните от учителя учебник/ НЕООС/ , програма., програмна система /ПУВ/
  

Съществуват три ключови процеса в педагогиката : възпитание, обучение и социализация. Всеки от тези три процеса заема приоритетно място съобразно целите на развитието на обществото на конкретния етап от неговото историческо развитие. Целта на развитието на детето на конкретния исторически етап е необходимо да бъде адекватна на целта на учебника / НЕООС/ , програмната система, програмата /ПУВ/ или учебният комплект който избира учителя за работа в конкретната група/ клас с деца и ученици в условията на образователната институция. Това налага съществуването на различни педагогически модели и технологии, съобразно спецификата на конкретната образователна институция и видовете маркери на външната и вътрешната педагогическа среда. На етапа на пост-модернистичното общество ключовият процес е социализацията на детето и ученика и стимулиране на емоционалната интелигентност у него. / спрямо Стратегия на МОН за училищно образование и предучилищна степен и подготовка / 2006/: Програма за подготовка на детето за училище на МОН в условията на подготвителна група и подготвителен клас/ 2004/ : Държавни образователни изисквания за предучилищна степен и подготовка на МОН.,2004/, Концепцията за предучилищното и училищното образование.,2011. Този процес включва стимулиране у детето на ценности спрямо приоритетите на европейското образователно пространство за:

• 
  междукултурна рефлексия и комуникация.
  
• 
  използването от учителя на интерактивни технологии за педагогическо взаимодействие с деца в условията на детската градина.
  
• 
  използването от директора на интерактивни технологии за педагогическо взаимодействие с учителя, ориентирани към стимулиране на неговата установка / нагласа/ за учене през целия живот на базата на неговата реална самооценка в професионален и личностен план. / интелектуална и мотивационна рефлексия/.
  
• 
  използване от учителя на интерактивни технологии на педагогическо взаимодействие с родителя в условията и извън образователната институция.
  
• 
  педагогическо взаимодействие с деца и родители по правата на детето / върху примера на Конвенцията на ООН и закона за закрила на детето в Р.България/.
  

Независимо от достатъчният брой програми, програмна система и учебни комплекти прилагани в системата на българското предучилищно образование на национално равнище съществуват парадокси, относно:

Все още някои детски градини и обединени детски заведения работят по програми за възпитание и обучение на деца от три до седемгодишна възраст, които не отговорят на етапа на развитието на постмодернистичното общество, Европейската стратегия за „Учене през целия живот” и последвалите нормативни документи на МОМН / ППЗНП и наредби/. Такива примери са: учебен комплект на издателство „Слово” – учебен комплект”Моливко”, учебен комплект на издателство „Изкуство”, учебен комплект на издателство „Анубис” / първи вариант/.

Изводи:

• 
  В познавателното съдържание на по-голяма част от учебните комплекти не съществува акцент по междукултурно образование, мултиетническо образование или образование в междуетническа среда, изключения са на изд. „Просвета” – Програмна система „Ръка за ръка”, учебен комплект на издателство „Д.Убенова”, учебен комплект на издателство „Булвест” – първи вариант, учебен комплект на издателство „Геа Либрис” предназначен за деца от ромски и турски произход
  
• 
  Нецелесъобразно е да се избират помагала, които не съответстват на възрастово- психологическите особености на децата и в тях е кодирана обем от информация по ДОИ за начален етап на образователната система. В някои помагала например на издателство „Изкуство” има знания кодирани в ДОИ за среден курс /Биология/. Да не се работи по две различни програми или програмни системи в една възрастова група на детската градина.
  
• 
  Да не се комбинира планиране по програми на предишен етап на развитието на обществото (“Активността на детето в детската градина”, 1993: “Възпитание на детето от две до седем години” 1993) и използването на програми, програмни системи и учебни комплекти в качеството си на средства във формите на педагогическо взаимодействие, например: книжката за детето по определено образователно направление.
  

2. Втори критерий: „Анализ на адекватност за стимулиране у детето и ученика на специфични за възрастта психологически процеси: видове мислене, въображение, памет, внимание и други”

Голяма част от учебните комплекти поради отсъствие на философия в тях: педагогически и психологически подходи, определящи избора на познавателното съдържание, подбор на основни и допълнителни форми на педагогическо взаимодействие и съответната подходяща педагогическа технология, не притежават ясна концепция за стимулиране на психически процеси, съобразени с възрастовите особености на детето. В много от учебните комплекти се стимулира тип мислене характерно за 7-9 годишния ученик. Нарушава се процеса за стимулиране на типовете внимание у децата, поради факта,че на една страница детето трябва да извърши над 5 познавателни задачи. В качеството си на дидактични упражнение, игрови упражнения с дидактичен компонент и игрови упражнения с игрови компонент и други кодирани методи. Това се представя от почти всички книжки на издателства „Изкуства”, издателство „Слово” , издателство „Анубис” книжките по образователно направление: „Елементарни математически представи и понятия”: „Социален свят” : „Природен свят”. В голяма част от книжките за деца на издателство” Слово” – Моливко има текст, което стимулира „феноменът на научената безпомощност” у детето. По ДОИ детето не се учи да чете и пише в детската градина. Съществуват ядра по трите вида ограмотяване, но това е само подготовка за начална грамотност. Книжките по Български език на издателство ”Слово” са вариант между христоматия и индивидуална книжка за детето. В тях има текстове на разкази, стихотворения и други жанрове.

Всички учебни комплекти на издателства „Д.Убенова”, „Булвест”.,Анубис” и „Слово”съдържат текст в книжките за деца. В този смисъл учителят не може да осъществи интерактивна технология на основни и допълнителни форми на педагогическо взаимодействие, защото трябва да изчита текста на всички деца, създават предпоставки за отсъствие на познавателен интерес у детето и познавателна мотивация за усвояване на определен тип знания по конкретно образователно направление.

Учебни комплекти на издателства „Геа Либрис”: , „Булвест” – втори вариант., „Даниела Убенова” , „Дете със златно сърчице” – на издателство „Марк 91” и други отговарят на възрастово – психологическите особености на детето спрямо развитието на неговите психически процеси. Останалите комплекти би трябвало да се актуализират.

3. Относно третия критерия: „Анализ на адекватност за стимулиране на психологически явления: поведенчески модели, ценности, нагласи, стереотипи и предразсъдъци и други”

Във всички програми, програмни системи и учебници за начален етап на основната образователна степен отсъства ценностно- ориентираният подход. Изключения се наблюдават в програмна система „Ръка за ръка”, изд. „Просвета”.Началният етап първи-четвърти клас е естествено продължение на подготовката на децата за училище – подготвителна група -първи клас. В сравнителния анализ (Приложение №1) на програмните изисквания за подготвителна група в детската градина и програмни изисквания за първи клас може да се отбележи ,че съществува съответствие и кореспонденция между образователните ядра , но се проявява различие в терминологията, определяща изискванията към децата. В първи клас изискванията се определят от стандарти, които отчитат очакваните резултата на три нива: ниска, средна , висока , в предучилищна възраст се говори за критерии, които отчитат постигнатото на емпирично и рефлексивно равнище. Тези различия се основават на различните педагогически технологии. В първи клас основна форма на педагогическо взаимодействие е урока. Той е подчинен на субект – субектния подход на педагогическо взаимодействие. В момента се извършва реформа на първия етап на началната училищна степен, която е ориентирана към внедряването на интерактивни модели на взаимодействие между ученика и учителя. Постигнатите резултати в училище са тясно обвързани с процеса на оценяване, а в предучилищна възраст рефлексивния подход дава възможност детето да търси и намира желан краен резултат по пътя на пробата и грешката, като контролира партньорите и самоконтролира действията си в процеса на ситуацията. Постигането в знанията и поведението, гарантира по-голяма вариативност на детския опит, защото е придобит в различни дейности и интерактивни модели на взаимодействие в рамките на една ситуация. Ядро “Социокултурни компетентности“ кореспондира с ядро: ”Пресъздаване на художествена литературна творба” от образователно направление български език и литература в предучилищна възраст.В първи клас имаме надграждане при участие устно в диалог въз основа на което ученикът съгласно таксономията на Блум ,общува съобразно ситуацията, целта и условията, оказани по темата . В резултат на това ученикът проявява култура на речево общуване, словесни форми на учтивост и вежливост. Детето участва в нарочно създадени от учителя диалогични и монологични форми на устна реч. Надгражда възпроизвеждания повествователен текст от детската градина и създаването му. Детето в детската градина назовава познати предмети, лица,някои природни , обществени явления и събития. Използва някой думи с абстрактно значение, може да употребява думи с обобщаващо значение и да определя тяхното значение.

• 
  Може да се твърди, че са създадени условия за приемственост между подготвителна група в детската градина и първи клас на началния етап на основната образователна степен. В процеса на четенето ученикът не само декодира графическите знаци, но и трябва да разбере /рефлексира/ съдържанието на прочетеното като едно цяло. Всичките технически трудности , които детето среща в този момент, го отдалечават от цялостното възприемане на художествено произведение и емоционалното съпреживяване. Ученикът е поставен в нова роля – на читател. Художественият текст е вече провокация към него да го прочете,а не да му го четат. Важно е да се осигури възможност за съвместна работа между детска градина и начално училище., което в много случаи се прави , но само при добро желание и без разработена методика.
  
• 
  В детската градина много често учителите изпреварващо „изземват” функциите на началните учители, като започват да учат децата да пишат ръкописни букви и други елементи. Те самите не са подготвени с методиката за обучение по писане и по този начин затрудняват процеса на ограмотяване в първи клас. Важно е да не се пишат ръкописни букви, а да се използват печатните им символи.
  
• 
  Поради шестмесечния ограмотителен период /до март/ настъпва „задържане” естественото общуване на детето с художествена творба. Усилията на деца и възрастни са насочени към усвояване на четивна техника.В много моменти децата не разбират съдържанието на текста и не задават въпроси. Смисъла на прочетеното трябва да се разбере от детето, за преодоляване механичното безсъдържателно „просто”изчитане .
  
• 
  Лесните за прочитане текстове, близки по звучене, не обогатяват речника на детето, а през ваканционния период то трябва да прочете художествена литература от български и чуждестранни автори. Ограниченият му речник го поставя в зависимост „отново” на възрастния, който да разяснява новите думи в съдържанието на текста.
  

• 
  Разработване на интерактивна дидактическа технология за родители, улесняващи ги в избора на програми, програмни системи или учебни комплекти за целите на интеркултурното образование, съобразно дадените им права, осъществяващи се в процеса на педагогическо взаимодействие с учителите. Тази реформа е необходима предвид новия статут на Училищно- родителските настоятелства и обществения съвет и техните правомощия. Необходимо е съвместно обучение на деца и родители чрез оптимизирани програми на сезонни и семейни детски градини, съобразно типа сезонна работа в конкретните селища и желанието на родителя детето да бъде отглеждано в семейни условия до постъпването му в подготвителна група (клас) за училище. Почасово участие на родители в основни и допълнителни форми на педагогическо взаимодействие в условията на предучилищните заведения, след преминала предварителна тематична педагогическа квалификация.
  
• 
  Подготовката на децата за училище в подготвителна група в условията на детската градина е организация на приемственост между двете образователни степени, която отличава България като единствена страна в Европейския съюз с подобна педагогическа практика.