Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"

В прегледаните учебници не беше открито съдържание с дискриминационни елементи по признак “увреждане”. Сам по себе си този факт е положителен, но следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че никъде в учебниците не са включени текстове, които да провокират подрастващите да обсъждат теми, свързани с хората с увреждания и тяхното пълноценно включване в обществото. Още повече, че възрастта, на която са учениците от 7-ми и 8-ми клас напълно позволява дискутирането на такива теми в час. Много от изучаваните предмети (Български език, Изобразително изкуство, Музика и Технологии) са подходящи за включването на текстов и снимков материал, свързан с признака “увреждане”. По лек и непринуден начин в Глава “Официално – делови стил” на учебника по “Български език” за 8 клас на издателство “Анубис” (стр. 43) е използван като пример извадка от Закона за закрила на детето и по-конкретно чл. 10, ал. 1 “Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси” и ал. 2 “Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиите, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане”.

След преглед на учебниците и учебните помагала на отделните степени на образование: предучилищна, начална, прогимназиална и гимназиална, се наблюдава следната картина:

Темата за ЛГБТ не присъства в текстовия и илюстративен материал на прегледаните учебници. На някои места са отбелязани само текстове и илюстрации съвсем периферно свързани с темата, които по скоро илюстрират пропуснати възможности за повдигане поне малко на табутата, наложени върху чувствителна тема за хората с различна сексуална ориентация. Сексуалната ориентация е тема, за която не се говори, обръща се внимание, когато някой бъде засегнат или си търси правата, и то четем по вестниците или гледаме по телевизията, за това е необходимо в учебното съдържание да бъдат включени такива теми или дискусии , за да могат да бъдат изчистени предубежденията, които обществото налага. В учебниците от подготвителна степен от прегледаното учебно съдържание липсват каквито и да било данни за споменаване и/или обсъждане на темата за сексуална ориентация на индивида. Същата картина наблюдаваме и като цяло в учебното съдържание на издателствата „Просвета”, „Просвета” основано 1945г, „Булвест 2000”, „Даниела Хубенова” и „Анубис” за начална степен на образование.

От направения преглед на учебниците и учебните помагала за прогимназиална степен на образование е установено следното:

„Български език”за 6-ти клас. 2007 г., „Просвета” Стр. 29 Има откъс от произведение на Оскар Уайлд. За самия Оскар Уайлд, за когото е известно, че е бил с различна сексуална ориентация, нищо не се споменава. „Човекът и природата” за 6-ти клас. 2011 г., „Анубис” Стр. 127. в раздел, посветен на размножаването на животните се споменава, че в природата се срещат животни, при които мъжките и женските полови органи се образуват в един и същ организъм и че тези животни се наричат хермафродитни. Стр. 150-151. В раздела за половата система, става дума за пубертета и развитието на вторичните полови белези. Описана е мъжката и женската полова система. Нищо не се споменава за хора с различна сексуална ориентация. Стр. 154-155. Изброени са болестите, предавани по полов път и начините за предпазване от тях, включително използването на презерватив. В целия текст хипотезата е, че сексуалното общуване става само между мъж и жена, въпреки, че на няколко пъти е използвана неутралната дума партньор.

Извод:

Най-общата препоръка в този контекст е да бъде създадена работна група с участието на психолози и педагози, която да прецени от каква възраст е целесъобразно в учебниците да влизат теми, свързани с отделни аспекти на сексуалното възпитание и особено с темата за ЛГБТ. Вероятно при по-малките ученици е подходящо поне да се изисква при определени известни личности с принос към историята, политиката, науката и културата, за които е известно, да се отрази, че са имали различна сексуална ориентация, това да бъде споменавано в учебниците, когато се представят подробности от живота им. Такава практика вече е въведена или се обсъжда в други страни. Примери могат да бъде взет пример от Испанско Министерство на образованието, което е намерило подхода и начина да бъде информирано подрастващото поколение. За това прилагамe следните страници, за да знаем как да намерим подхода и начина към децата.

Jenings, Todd & Ian Macgillivray, A Content Analysis of Lesbian, Gay, Biseual, and Transgender Topics in Multicultural Education Textbooks, 2011, Routledge.

За целта на анкетното проучване бе разработена анкетна карта за социално психологическо проучване по метода на Айзен и Фишбайн, т.н. „метод на планираното поведение“, както и модел за провеждане на фокус групи с деца. Изследването бе проведено на два етапа:

Първи етап - анкетно проучване сред учителите: 20.05-20.06.2011 г.

Втори етап - фокус групи с ученици: 26.09 - 07.10.2011 г.

Бяха обхванати следните респонденти:

• 
  980 учители от подготвителната и основната образователни степени от цялата страна.
  
• 
  135 деца от подготвителната и основната образователни степени
  

Почти няма учител, независимо от коя образователна степен, който да не смята, че учебния материал, учебниците и помагалата са „Сложни и неразбираеми за децата” – 87,3%, а една четвърт (25,5%) от всички анкетирани твърдят, че това се случва често и дори много често. По-младите учители по-често са убедени в това. Близо една трета от тях смятат, че несъобразяването с детските възможности е нещо, което се среща постоянно. Това е факт, както в начална, така и в прогимназиална степен. 28,6% от преподавателите от 5 до 7 клас, отбелязват, че това се случва често и дори много често. Най-засегнати са преподавателите по български език и литература: 42,6% от тях са убедени, че често и много често в учебното съдържание и учебниците има сложни и неразбираеми текстове. Останалите приемат, че това се случва по-рядко.

Практическа неприложимост в това което преподават виждат 67% от учителите, като за 12,5% от тях по-голяма част от учебното съдържание и от учебниците и помагалата са такива. Най-очевидно е това в прогимназиалния курс и по физическо възпитание, български език и литература, физика и химия и др.

Оказа се, че най-често учителите не откриват подобни елементи в учебното съдържание и в учебниците и учебните помагала. Основната причина е, че за тези неща просто не се говори в училище. В час не се обсъждат и се премълчават различията, което също може да се определи като форма на дискриминация. От друга страна самите учители също са носители на значителен брой стереотипни представи (виж по-надолу в изследването), което само по себе си обяснява тези резултати.

Опростени са представите най-вече за хората с увреждания и за хората с различна сексуална ориентация. Не би могло да се каже, че различаването на материалите, формиращи отрицателни стереотипи в училище е свързано с възрастта . Оказва се, че по-младите, както и по-възрастните учители имат много близки нагласи, което е обяснимо, тъй като тези вярвания се формират и са наложени от средата в която са израснали. От друга страна откриването на учебно съдържание и текстове формиращи отрицателни нагласи е тясно свързано с опита като учители. За това и по-възрастните като че ли по-често откриват такива.

По-различни стават нещата, когато се обърнем към учители от друг етнос. Тук чувствителността към подобни текстове нараства над два пъти. Най-често информация и учебно съдържание, опростяващи и схематизиращи представите на децата, се срещат в начален курс. Тук почти 10% от преподавателите са убедени, че това е честа практика. Изключение прави само проблема с различите сексуални ориентации.

В прогимназиален курс, най-често такива примери се срещат в учебниците по история и по отношение религиите и етническата и расова принадлежност. Стойности от 15% учители които смятат, че това се случва често и много често, никак не са за пренебрегване. Подобни примери дават и учителите по география, по изкуствата и др.
Предразсъдъците
Етимологията на думата „предразсъдък” означава нещо, което подсъзнателно (или „преди разсъдъка”) влияе върху поведението ни. Предразсъдъците (позитивни и негативни) се формират на базата на стереотипите и представляват устойчиви нагласи и отношения към средата и към другите. Тъй като се създават през въздействието и познанието, ние изследвахме доколко това се случва в училище според учителите.

Потвърди се факта, че за различията в училище по-често не се говори, което само по себе си е дискриминация. Това най-вече се отнася до хората с различна сексуална ориентация, но и за децата със специални образователни потребности, които би трябвало да са включени в училищния живот. По-често преподавателите в предучилищна и начална училищна възраст дават позитивни примери, отколкото тези в прогимназиалния курс . Както би следвало да се очаква, най-малко за различните се говори в часовете по математика и информатика, но това се отнася и за хуманитарните предмети, като часовете по изкуство, история и български език и литература.

Етносът също не влияе особено на стереотипите. Учителите от етноси различни от българския имат почти същите нагласи по отношения на различията и това е разбираемо, тъй като предразсъдъците по определение са „вярвания наложени от средата”, а училищната среда у нас е изключително дискриминираща. Очаквано, приобщаващото образование (на ромите и децата с увреждания), най-често се отхвърля от началните учители, защото те най-трудно се справят с тях. С най-репресивни нагласи сред учителите предметници се оказват тези по изкуствата и по български език и литература, а с най-ниски - по чужд език и физическо възпитание.

Но най-често прескачат материал, който може да представи в лоша светлина различните хора, са учителите по български език и литература и по физическо възпитание.

Участниците в изследването имаха възможност освен да изразят мнението си по това, дали са срещали дискриминационни текстове в теми, учебници и помагала, но и да посочат конкретни източници, при които се срещат тези текстове. В резултат са получени доста на брой твърде общи отговори като „Във всички учебници”, „Във всички учебници, по които преподавам”, „В учебниците и помагалата” и т.н. Част от учителите обаче са посочили и по-конкретни източници.

Повечето посочени източници са с коментари подобни на „Всички учебници са написани на висок стил, уроците въвеждат по 4-5 нови понятия със сложни наименования, напълно неразбираеми за децата”. Този аспект на оценката на съдържанието от експертите е свързан със специфични изисквания към тях – те трябва да са много наясно с детско развитие и мислене, но също и с това кое понятие кога се въвежда в учебното съдържание.
VІ . Резултати от допитването до децата и ученици – фокус групи
Методът, който използвахме, бе фокус група с двама модератори. Методът позволява проследяване на начина на формиране на позициите на участниците чрез дискусията. В реално време изследователите регистрират всички доводи, аргументи, мнения, реакции, изразяващи техните нагласи, стереотипи и предразсъдъци. Извадката бе от 132 ученици от предучилищна, начална училищна и прогимназиална степен, разпределени в 10 групи.

Тъй като става дума за деца от различни възрастови групи въпросите, които задавахме бяха формулирани по различен и разбираем за децата начин. Хода на дискусията също нямаше как да протича еднакво и да обхваща един и същ обем информация. Смисълът обаче бе един и същ.

Въпросите, които поставяхме на децата за обсъждане, бяха организирани в 3 големи групи. За първата от тях основните въпроси бяха следните:

1. 
   Всички хора еднакви ли са? По какво се различават?
   

Почти нищо не знаят за различните религии и не ги различават. Дори и тези, които са водени от родителите си в храм не разбират смисъла на вярата. Но все пак някои казват, че „Да вярваш в Господ е хубаво”.

По отношение на сексуалността, каквото знаят са го научили от родителите си и се сещат за книжки, които са им четени. Общото мнение е, че „момичетата и момчетата са равни”, но момичетата са по-добри защото „не се бият”. Нямат представа за сексуалните различия, но най-общо знаят, че за да се роди дете, трябва двата пола „да си общуват”.

Не се досещат сами и не говорят за хора с увреждания. Сещат се за това, само ако има такова дете в близкото им обкръжение или такъв човек в семейството.

По отношение на пола и сексуалните различия формирането на представите и нагласите спрямо другите е стихийно. Децата знаят думи като гей, хомосексуалист или педераст (използват ги и като обида), но не всички са наясно със смисъла им. Тук както родителите, така и училището са абдикирали: „Мама ми каза, че ще науча тази дума като порасна.”, „Госпожата ще ни изгони ако питаме за това”. Основните източници са интернет, връстниците, по-големите деца и телевизията. Тъй като не познават тези различия не знаят как и да ги приемат. Затова ги игнорират. Има наченки под влиянието на приятелската среда да се формират първите негативни стереотипи: „Да си гей е откачено”. Но като цяло децата проявяват и към тях характерната толерантност на тази възраст. Особено объркващи са различията в половите роли за децата от мюсюлманските общности. На въпроса „Мъжете и жените равни ли са?”, повечето от тях казват „не”, но не знаят защо е така.

Децата на тази възраст знаят повече за хората с увреждания, особено в училищата където има деца със специални образователни потребности. Въпреки това, трудно ги разпознават: „Децата, на които се налага да им се помага правят гадни работи”. Не знаят защо са такива и повечето смятат, че за тях е по-добре да са в отделни училища: „Защото там повече им помагат”. След малко размисъл се съгласяват, че „с нас им е по-хубаво и се чувстват по-нормални”. Това, което учителите правят е да ги мотивират да си помагат.