Анализ на съдържанието на учебници за 5-ти и 6-ти клас за наличие на стереотипи и предразсъдъци по етнически признак Окончателен доклад Аналитичният доклад е



страница1/6
Дата13.09.2016
Размер0.51 Mb.
  1   2   3   4   5   6


Анализ на съдържанието на учебници за 5-ти и 6-ти клас за наличие на стереотипи и предразсъдъци по етнически признак

Окончателен доклад

Аналитичният доклад е част от изследването „Стереотипи и предразсъдъци в учебниците и учебните помагала за учители от предучилищно и основно образование”, осъществено в рамките на проект „Равенството – път към прогрес”.

Признак на изследването е етнически произход и раса. Наблюденията и заключенията в този доклад са разработени на основата на прегледа на учебниците за 5-ти и 6-ти клас на издателствата „Булвест 2000”, „Анубис”, „Просвета”, „Рива” и „Азбуки – Просвета”, които са предоставени от Комисията за защита от дискриминация за целите на проучването.

Представянето на констатациите в доклада включва първо, описание по учебни предмети, и второ, анализ и структуриране на заключенията по типове казуси – както за наличие на предразсъдъци, така и за позитивни примери. Този смесен подход е предпочетен, защото дава повече фактологична информация за ситуацията по всеки от учебните предмети и улеснява практическото предлагане на препоръките за промени.


Съдържание


1 Опорни точки в методиката на анализа 2

2 Наблюдения и констатации от прегледа на учебниците (по учебни предмети) 3

2.1 Български език и литература 3

2.2 История и цивилизация 8

2.3 География и икономика 15

2.4 Естествени науки – математика, човекът и природата 17

2.5 Изкуства – музика и изобразително изкуство 19

2.6 Домашна техника и икономика 22

3 Анализ на установените стереотипи за етническите малцинства в учебниците 23

3.1 Формиране на основни понятия за разбиране на етническото многообразие 23

3.2 Видимост на етническите малцинства като неразделна част от обществото в България 26

3.3 Внушения за предразсъдъци по етнически признак – директни и индиректни 28

3.4 Позитивни примери и пропуснати възможности за включване на послания за толерантност и преодоляване на стереотипи 28

4 Заключения и препоръки 29

4.1 Обобщени заключения и изводи 29

4.2 Препоръки 30




1Опорни точки в методиката на анализа


Целите на проучването на съдържанието на учебниците спрямо признака етнически произход и раса са:

  • да се установи наличието/отсъствието на стереотипи и предразсъдъци, на основата на които може да има дискриминация;

  • да се анализира до каква степен съдържанието на учебниците съдейства за развиване на нагласите за толерантност и за изграждане на нетърпимост към дискриминацията по етнически признак сред децата и учениците – позитивни примери и пропуски;

  • да се формулират препоръки за подобряване на съдържанието на учебниците в синхрон с политиките на превенция и защита от дискриминация по етнически признак.

Разграниченията по признака етнос в представите, които се формират при учениците, за характеристиката, ролята и мястото на етническите малцинства и етнокултурни групи в обществото, са направени при съпоставка спрямо:

(а) мнозинството – българската етническа група и

(б) относителната тежест на включената информация за различните етнически общности.

Основното внимание при прегледа на учебниците пада върху най-големите етнически малцинства в България – роми и турци, но е проследена и информацията за по-малобройните етнически общности.



Оценката на включената информация за етническите малцинства в учебното съдържание на различните предмети е съобразена със:

  • спецификата на възрастовата група на учениците, ограничаваща обема и сложността на информацията, която може да се усвои от децата;

  • тематичната сфера на учебния предмет, който в различна степен позволява включване на информация/послания за етническа специфика (например, особено отчетлива в това отношение е разликата между математиката и историята или музиката);

  • утвърдената учебна програма – тя определя учебното съдържание, но не е обект на конкретното проучване.

Основните наблюдения и конкретни констатации се анализират според характера и посоката на въздействието за формиране на мирогледа и възприемането на света от децата и учениците. Затова идентифицираните случаи, свързани с изграждането на представи за значението на етническата принадлежност или расов произход, включително и определени предразсъдъци към расовия и/или етническия произход, са класифицирани в следните категории:

  • Директно тиражиране на негативни стереотипи, които формират и легитимират дискриминация по етнически признак;

  • Индиректни внушения за негативни стереотипи на дискриминация, включително пренебрегване и/или игнориране на етническите малцинства;

  • Позитивни примери за стимулиране на толерантност и приемане на различията – по отношение на различните раси и етнически малцинства;

  • Пропуснати възможности за приемане на различността и развиване на толерантно отношение към етнически малцинства при децата / учениците.

2Наблюдения и констатации от прегледа на учебниците (по учебни предмети)


В този раздел са включени конкретните наблюдения, факти и извадки, свързани с темата за етническите общности, които са установени при прегледа на учебниците.

2.1Български език и литература


Тематичната сфера на предмета български език и литература предполага разглежданият признак „етнос и раса” да бъде засегнат в съдържанието на учебниците както на ниво информиране, така и спрямо ценностите и нагласите.

Български език за 5 клас. Автори: Кирил Димчев, Ина Комарска, Ангел Петров. Изд. „Булвест 2000”, 2011

  • Позитивен пример: Урок „Видове речеви дейности” (с. 34-36), по темата за „Поздравленията” в частта за задачите към учениците се адресират видовете традиционни поздравления, които хората си разменят по случай религиозни празници:

Въпрос: „Как българите се поздравяват по случай християнските празници Коледа и Великден? Запишете в тетрадките си използваните в такива ситуации изрази. Знаете ли имената на някои религиозни празници на етническите групи, населяващи България? Потърсете информация за изрази, с които турци, роми, евреи, арменци и др. се поздравяват по случай своите традиционни празници.” (с. 36)

Извод: Макар и само като единичен случай, в учебника се откриват послания за позитивно отношение към различни раси или етнически малцинства. С позитивна оценка на добрите намерения, все пак тук текстът звучи като писан само за учениците – българи, а учениците от всички останали етнически общности все едно са външни, а не са част от учениците в същото училище и в същото общество.

  • Пример за подхранване на негативни стереотипи извън темата за етническите общности: Казус за негативни послания по отношение на увреждането и на изоставянето на деца: Разказът на Ангел Каралийчев „Майчина сълза” (с. 40-41) за „сакатото лястовиче”, изоставено от майка си, която е заминала на юг и моли вятъра да му занесе майчината сълза.

Извод: Тук се внушава, че изоставянето на „сакатите” деца е норма, а не негативно явление, внушава се примирение с такава съдба на изоставените деца. Тези аспекти на проблема изобщо не са адресирани в коментарите, в тях се говори само за силата на майчината любов, без да се коментира изоставянето на детето – „сакатото лястовиче”, което не може да лети - от неговата майка.

Български език за 5 клас. Автори: Татяна Ангелова, Йовка Тишева, Красимира Алексова, Весела Кръстева. Изд. „Азбуки – Просвета”, 2011

Позитивни примери за включване на приказки от етническите общности ромска приказка като текст-илюстрация към уроците, които носят категорични позитивни внушения:

  • Към Урока „Определения”. Легенда за ромите (с. 56): „Ромите имат свои легенди за произхода и устройството на света, за появата на първите богове. Ромите вярват, че са ангели на Бога. ... Циганският бог се нарича Девел. Той е свързан с доброто и светлото начало. ... Ромите вярват, че са се появили на този свят от клоните и листата на свещеното дърво, затова първият ромски род се наричал Рукуй (от рук – дърво).”

  • Към Урока „Преразказване”. Турска народна приказка за един млад образован ходжа, който се връща в родното си село. (с. 118)

Български език за 5 клас. Автори: Милена Васева, Весела Михайлова. Изд. Просвета, 2011

Извод: В текстовете за граматичен анализ или за упражняване на уменията за преразказ и пр. в учебниците за 5-ти клас са включени приказки на различни народи, класически детски книги, както и от български автори, но липсва дори споменаване на етническите малцинства, живеещи в България.

Български език за 6-ти клас: Автори: Кирил Димчев, Ангел Петров, Ина Комарска, Мая Падешка. Изд. „Булвест 2000”, София 2011

  • Пример: По темата за майчиния език и развитието на българския език се говори за различните езици на народите, включена е информация, че в света съществуват над 3000 езика (с. 12); говори се за „родната реч” на Вазов и за „навлизането на прекалено голям брой чуждици в езика”.

Извод: Като „майчин език” тук се визира само българския и никой друг език. Ясно се лансира виждането за българския език като майчин език и се пренебрегват / игнорират фактите, че в България има деца/ученици, хора, чийто майчин език е различен от българския.

Български език за 6 клас. Автори: Татяна Ангелова, Йовка Тишева, Красимира Алексова, Весела Кръстева. Изд. Азбуки Просвета, 2011

Няма споменаване за присъствието на етнически малцинства в България.



Български език за 6 клас. Автори: Милена Васева, Весела Михайлова. Изд. Просвета, 2011

Общ извод за учебниците по български език за 6-ти клас: В проучените учебници по български език за 6-ти клас не се открояват текстове, които могат да доведат до предразсъдъци към етническите малцинства – и по-конкретно към ромите и турците. Сред основните теми са „общуването” чрез речта и текста, речниковия състав на българския език, чуждиците и пр. Използват се разнообразни текстове от автори от цял свят, но същевременно липсва дори споменаване, например, за присъствието на ромски общности в България. Тук изобщо липсва дори споменаване за съществуването на деца – билингви, а те учат заедно с учениците от български произход.

Литература за пети клас. Автори: Мария Герджикова, Олга Попова, Стоймира Георгиева. Изд. „Булвест 2000”, 2011

Раздел 1. Светът и човекът включва митове и легенди за сътворението, като съдържанието не предполага информиране за етнически общности, но е възможно да се включат легенди на различни етнически малцинства - описани са старогръцки легенди, скандинавски митове и малко известна българска легенда (за кръгъл таралеж), арменски митове и др.



  • Пример: Задача: Кой от изброените празници е пролетен? (с. 7) Коментар: в 4-те опции обаче са включени само християнски празници и никакви други примери.

  • Гергьовден е описан като „най-големия български пролетен празник”, без да се спомене, че се празнува и от други етнически групи (с. 40).

  • Представена е еврейска приказка;

  • Позитивен пример: Включена е ромска легенда (с. 50-54) „Легенда за рома” от Михаил Георгиев.

Раздел 2. Фолклорен празничен календар

  • Празниците на българите – описани са празниците Бъдник, „Млада Бога”, Коледа, Прошка, Кукери, Великден, Гергьовден, Еньовден, Димитровден. Коментар: Фолклорните” празници и обичаи са представени по подразбиране като български и християнски. Изразът „фолклорна песен” или „фолклорна приказка” без да се посочва чия е тя, се ползва само за българския фолклор – за останалите се пише „произход” – турска, еврейска и пр.

  • Позитивен пример: В урока за празниците (с. 83-85) е включена информация за еврейски и мюсюлмански празници – за Ханукия и за Курбан байрам и Шекер байрам.

  • Семеен календар – сватба, раждане (с пояснение за първите боядисани яйца и Великден)

Раздел 3. Човекът и общността. Във въведението „Човекът, общността и родовите ценности” (Стр. 94) се пояснява ролята и значението на родовите и семейните връзки за човека. Включени са стихове, приказки (като котаракът в чизми, гъсарката на кладенеца, грозното патенце), както и Турска приказка за главатаря, който искал да плени месечината. Няма и по-съвременни текстове.

  • Коментар: Коментарите и въпросите към Балканджи Йово и хубава Яна (с. 140-141) насочват изцяло към историческата среда / епоха, за която се отнася. Потурчването е посочено като исторически факт.

Позитивен пример: Има включен въпрос за пояснение: „Каква е разликата между турците – поробители, живели в българските земи преди повече от 100 години, и турците, които живеят днес като български граждани? С какви чувства се отнасяте към едните и към другите?” (на с. 141)

Литература за пети клас. Автори: Албена Хранова, Инна Пелева, Нелида Перянова. Изд. „Просвета”, 2011

Тема: Митовете на човечеството – за сътворението на света (древногръцки, християнски, скандинавски). В темата за народното творчество са представени примери от българския фолклор – български народни песни и приказки („Тримата братя и златната ябълка”). Положителното е, че тук са включени приказки и на други етнически общности:



  • „Слънцето и луната” - еврейска приказка (с. 50-51)

  • „Легенда за рома” – ромска приказка, преразказана от Михаил Георгиев (с. 52-53)

Тема: Календари и празници: Представени са Коледа (с.64-68), Прошка - Сирни заговезни, кукерите (с. 69-71), Великден (с. 72-74), Еньовден (с. 78-79), Димитровден (с. 80-81).

  • Позитивен пример: Гергьовден (с. 75-77). Само в този учебник в рубиката „Знаете ли че...” присъства разказ, че „Гергьовден е и най-големият празник на ромите в България – те го наричат Ердерлез. Празнуват го не само християните сред тях, но на много места – и ромите мюсюлмани.” Описани са примери за общите елементи и различията в традициите на различните ромски групи при празнуването на Гергьовден. (с. 77)

  • Празници на други религии: Пасха от юдаисткия празничен календар (с. 82-84); Курбан-Байрам (с. 85-86)

Теми: Човекът и общността - семейство, род, народ, човечество.

  • Наред с класическите приказки в учебника са включени: българска приказка от Бесарабия (с. 130-133) и турска народна приказка „Главатарят, който искал да плени месечината” (с. 137-141);

  • Пример: Тълкуване на народната песен „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово” (с. 148-149).

От Въпросите към учениците: „Кое историческо време е отразено в „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”?” ... „Къде се случва описаното от творбата? Къде живеят Йово и Яна? А къде живеят насилниците? Направете съпоставка между пространството на българското (Йово и Яна) и пространството на чуждото в песента.” (с. 148)

„Даваш ли, даваш, Балканджи Йово” отразява тежък период от историческата ни съдба – времето, в което българските земи са част от Османската империя. Тогава народът ни не само трябва да оцелее, но и да запази българското си съзнание, своя език, традиционния си бит и вярата на дедите си. На борбата за съхраняване на българщината са посветени много фолклорни и литературни произведения. Точно те – въплъщенията на словото – в най-висока степен опазват жива историческата памет на нашия народ. „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”, преработка на големия поет Пенчо Славейков, е сред най-ярките творби, утвърждаващи непреклонния български дух.” (с. 148)

„Да запомним: Конфликтът в „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово” отразява основното противопоставяне в една историческа епоха (затова и творбата се числи към фолклорните исторически песни). ... конфликтът е между непреклонния българин и чужденците насилници.” (с. 149)

Извод: В интерпретацията на тази знакова народна песен конфликтът е ситуиран в историческата среда и епоха с ясното намерение да се преодолее пренасянето на противостоянието между „българщината” и „турската вяра” в съвремието, каквато беше тенденцията в учебниците преди по-малко от две десетилетия. Противостоянието е между „българското” и „чуждото” – „чужденците – насилници”.


  • Пример: Коментари в учебника към народната песен „Бил се Марко с турци еничари” (с. 150-153)

Речник: „еничари – някогашна османска войска от заграбени и потурчени християнски момчета” (с. 152)

От рубриката Да запомним: „Вече знаете, че песните за Крали Марко са съхранили памет за една историческа личност, макар че фолклорните произведения доста са се отдалечили от истината за нея. Марко е турски васал, но през столетията на потисничеството за съзнанието на поробените той се превръща в юнак над юнаците, защитаващ угнетените. Всеки художествен образ (не само този на Крали Марко) е свързан с действителността, но е и резултат на въображението, което я „поправя”.” (с. 152)



Коментар: Исторически по-коректният израз е „приели исляма” или „помюсюлманчени”, но тук е използван изразът „потурчени”. Тук обаче е много важно, че в учебника използват тази песен, за да обяснят спецификите на образите, създадени и развивани от фолклора. Това послание е много важно за изграждане на разбирането при децата за историческото минало и трансформацията на историческата памет.

Литература за шести клас. Автори: Мария Герджикова, Олга Попова, Стоймира Георгиева. Изд. Булвест 2000, София, 2011

Към раздел 2. „Човекът и другите” се говори за общуването между Азът и другите личности, за диалога между човеците, между различните личности.

Раздел 5 „Човекът в българския свят” - изучават се авторите от Българското Възраждане – Паисий и История Славянобългарска, Добри Чинтулов, Каравелов, Ботев - Хайдути, Вазов (Немили Недраги, Под игото – Радини вълнения) и т.н.

Въведението към раздела маркира темите за българската народност, национално самосъзнание и самочувствие, исторически легитимирано чрез паметта за самостоятелната българска държава през Средновековието; „османското владичество” и как „обикновеният българин загубва спомена за величието на България”. „Преоткриването и възраждането на българското” през периода на възраждането: „За Българското Възраждане се оказва особено важно спасяването на народностното самосъзнание като условие за възстановяването на българската държава.” (с. 115)



Извод: В авторските въведения към разделите е игнорирана възможността за вмъкване на темата за толерантността и превенция на дискриминацията към различните на етнически или расов признак. В първите раздели тази тема е пропусната, защото фокусът по-скоро е взаимодействието между индивида и останалите, а не между общностите и групите, но в раздел 5 тя е резонна, в контекста на темите за българската народност, национално самосъзнание и самочувствие.

Литература за шести клас. Автори: Клео Протохристова, Светла Черпокова, Николай Даскалов. Изд „Анубис”, 2011

Учебникът по литература на изд. „Анубис” е предимно с текстовете от литературни произведения с ограничен обем допълнителна информация, съвсем малко коментари и малко практически въпроси и задачи за учениците. Липсват авторски въведения към отделните раздели и коментари, каквито има в изданията на „Булвест 2000”. Разделите и включените автори и произведения са същите. Например, „Човекът и фантазията” също започва с Косачи на Елин Пелин и т.н.

Не е изненадващо, че в анализите на История Славянобългарска доминират коментари за „пробуждането на българския род”, възхвали на противодействието на „чуждопоклонниците и родоотстъпниците” и пр. В раздела „Човекът в българския свят” литературните произведения не са поставени в историческия контекст, липсват изобщо коментари за отношението към тогавашните и днешните турци.

Литература за шести клас. Автори: Инна Пелева, Албена Хранова, Нелида Перянова. Изд. „Просвета”, 2011

Основни теми в учебния материал:



  • Човекът и фантазията (Косачи на Елин Пелин, Приказка без край на Михаел Енде, Щастливият принц на Оскар Уайлд);

  • Човекът и другите (Серафим на Йовков, Малкият принц на Екзюпери, Гълъбът и мравката на Андерсен) – посланията се към нравствени и етични норми в отношенията между човека и другите хора, (отношенията към различните е друга тема);

  • Човекът и реалността (Братчетата на Гаврош на Смирненски, Принцът и просякът на Марк Твен, Автобиография на Нушич);

  • Човекът и изкуството (В.Ханчев, Славеят на китайския император на Андерсен).

Човекът в българския свят (История славянобългарска на П.Хилендарски, Чинтулов, Каравелов, Хайдути на Ботев, Радини вълнения и Многострадална Геновева от Под игото). Осмислянето на понятието Национална общност (с. 99-100) е коментирано по-долу в параграф 3.1.

Позитивен пример за интеркултурни послания: Урок „Човечеството – разговор между култури” (с. 88-89) представя процесите на обмен между културите на примера на влиянието на Изтока – Китай, Япония и пр. върху европейското изкуство. „С други думи, изкуството е винаги и обмен на идеи, начин на общуване, усвояване на чуждия, другия културен опит. Защото поощрява разговора между културите, то помага на хората от различни страни и континенти да осъзнаят, че са част от една цялост, да видят себе си като човечество.” (с. 89).
  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница