Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"

Литература 7 клас Издателство Анубис 2011 г. стр. 88, 95 - Иван Вазов " Една българка" - целият разказ: "...Тя удвои, утрои усилията си, нейните изпечени селски ръце се напънаха, мишците и сдобиха стоманена пъргавина и сила, ... Старешките и гърди дишаха гръмовно, краката и се забиваха до прасците в пясъка и след тая страховита половинчасова борба колът се позаклати...", "І част - смелост, решителност, способност да убеждава в името на справедлива кауза; ІІ част - отзивчивост, състрадание,майчинска грижовност, висока нравственост, чувство за дълг, християнско милосърдие; ІІІ част - неотстъпчивост при преследване на целта, присъствие на духа, ІV част - силна воля, упорство, непоколебимост пред изпитанията; V част - съпричастие, родолюбие, готовност за саможертва, духовна мощ; VІ част - вяра в силата на доброто." Моралните качества на баба Илийца са дадени в самия текст. Налице е изключително положително отношение към възрастната героиня. Въведена е равнопоставеност към различните възрасти на участниците в борбата за Освобождение. Баба Илийца има не по-малък принос от младия бунтовник. Необходимо е социалната роля на възрастния човек да не бъде свързван само с края на човешкия живот, налагането на този утвърден стереотип е поставя в различно третиране възрастните хора. Възрастта като характеристика да се отъждествява с развитие на способностите, уменията и мъдростта.

Целта е запознаване с основите на законоустановените преобладаващи религии християнство, ислям и юдаизъм, с историята и философия на религиите, да се изградят личностите на децата не като вярващи, а като осъзнаващи, знаещи, мислещи, разбиращи. Чрез следните примерни констатации експертите мотивират своите изводи констатации:

„Човекът и обществото”, 4 клас-Сия Стоянова и Лилия Манева, урок 16 „Българите в Османската империя” А)„...империята на османските турци се разпростряла на три континента. Те изповядвали исляма – религията, създадена от Мохамед през 7 век...в империята живеели много различни народи...” Счита се, че тук е редно е да се изброят и другите етноси, не само българите. Освен това липсва фундаментална информация, относно това кое стои в основата на тази религия. Крайно недостатъчно е с едно изречение да се изчерпа обяснението за исляма - че „това е религията на Мохамед”. Това е предпоставка за утвърждаване на вече съществуващи стереотипи и негативни нагласи битуващи в обществото и формирането на непряка дискриминация. Б) „Кое е общото и различното между Византия и Османската империя?” Този въпрос предполага беседа, от която децата да останат с убеждението, че водещото в империите е изповядването на определена религия, която има спояваща функция (при Византийската империя – християнството, при Османската - исляма) – без значение остава етническия произход. Например: много византийски императори са били с арменски произход. Високи административни постове в османската импария са били заеман от представители на български, сръбски и т.н. етнос, които са приели исляма като религия

Тетрадка за 4 клас „Човекът и обществото” в урока „Българите и техните съседи”, задача: публикуван текст за живота на Св. Георги Софийски, който бил убит от „местните османлии” и „изгорен на клада”, защото не искал да „приеме исляма”.Произтича необходимостта от допълнителен текст, в който да бъде обяснено, че този подход на насилствена ислямизация е съществувал, но отново да се подчертае, че не религията е агресивна, а политиката на империята. В конкретния случай се твърди, че така поднесена историята за житието на Св. Георги Нови Софийски, е налице противопоставяне на християнство срещу ислям и се създава предпоставка за дискриминация на религиозна основа.

„Човекът и обществото” за 3 клас,Урок № 9 „България – християнска държава” – урок, посветен на християнската религия, от който обаче не се разбира първо - какво е религия, и второ - каква религия всъщност е християнството. В карето „Речникът - моят помощник” е дадено следното определение: „християнска религия е религия, основана на вярата на Исус Христос, като спасител на света”; а ритуалът покръстване е предаден по следния начин: „покръстване – приемане на християнската религия, чрез специален обред;” Тези определения са крайно неясни и неразбираеми – не става ясно каква е вярата на Исус Христос, на какво учи и възпитава тази вяра, как се приема тази вяра и какъв е този „специален” обред.

„Не можели (българите) да участват в управлението и в армията...били натоварени с много повече и по-тежки данъци....Много от българите с големи насилия били принуждавани да приемат религията на завоевателите. Други доброволно приемали исляма. Поробените се вдигали на бунтове, но империята била много силна и ги потушавала.” Защо тук фигурират само българите?!? Редно е да се изброят и още поне два християнски народа, които са били в границите на империята, и които са били принудени да приемат исляма. При такава формулировка на горното изречение, учениците биха останали с впечатление, че насилствената ислямизация е била едва ли не „лично” отношение към българите. Необходимо е авторите да обяснят, че действително е имало такава политика на насилствено приемане на исляма и тази политика на империята е била прилагана към всички християнски народи - българи, сърби, гърци в пределите на Османската империя.

„Човекът и обществото” за трети клас, урок № 19 „България в християнска Европа – княз Борис Първи” - От даденото определение за християнство не става ясно какво точно представлява то: „християнството е най-голямата световна религия, създадена от Исус Христос”. Под илюстрация с образа на Христос е написано следното: „Исус учел, че Бог е милостив и прощава грешките на хората, ако живеят с вяра и любов към него и помежду си”. Това изречение дава малко по-добра представа за християнската религия, но като цяло определението за християнството е неясно и несъобразено с възрастта на 8-9 годишни деца. Това, че е най-голямата световна религия, не дава представа, за ценностите, които тя възпитава.

„Читанка” за трети клас - Наблюдава се дискриминация, макар и не пряка, по отношение на религиозни празници – в съдържанието на учебното помагало са намерили място детски стихотворения, разкази и приказки, посветени само на християнските празници – Коледа („Детска коледна песен”, Любен Каравелов, „Гост” по Константин Константинов), Сурва („Пъстра суровачка”, Галина Златина), Цветница и Велкиден („Лазарки”, народна песен, „Цветница”, Ран Босилек, „Великден”, Елисавета Багряна, „Великден”, Дора Габе), Гергьовден („Свети Георги”, Ран Босилек, „Срещу Гергьовден”, по Константин Константинов). Единствено изключение тук прави преданието за ромската Нова година, разказано от Йосиф Нунев „Василица”. За съжаление в читанката липсват разкази, стихотворения, предания от и за еврейски, ромски, турски, и арменски празници и обичаи.

Учебник «История и цивилизация” за пети клас на издателство «Анубис» в тема №42 – «Ислямът» стр.124-125, начинът, по който е описана тази религия безспорно създава крайно негативна нагласа у децата спрямо хората, изповядващи тази религия. Създава се стереотип, че мюсюлманите са личности, на които религията налага да водят войни, наречении «свещени», да завоюват нови територии, населени с християни и да им бъде насилствено наложена новата религия. Описват се приликите и отликите между християнство и ислям, като се споменават положителните характеристики на двете религии, но изведнъж следва : « Но най-вече да участват с оръжие във войните, които наричали «свещени». Иначе казано, да воюват непрестанно за все повече земя, която принадлежала на християните, и да им налагат исляма. Този религиозен закон превръщал мюсюлманите в опасен, винаги жаден за завоевания противник». И следва… «Така безброй момичета и жени от Европа попадали в бейските хареми и умножавали рода на завоевателите». Така разкрити задълженията на вярващия мюсюлманин в цитираните текстове несъмнено пораждат у учениците крайно негативно отношение към ислямската религия и хората, които я изповядват. Много трудно може впоследствие да бъде обяснено на ученик на тази възраст, че съвременните мюсюлмани не са страшни, че не искат да воювюват с никого, че не отвличат християнски жени и т.н. География и икономика за VIII клас, издателство „Просвета-София” в урок №40 има снимков материал само на християнски църкви и храмове и не са споменати други религии освен християнство и исляма. „Български език” за VІІ клас, Издателска къща „Анубис” ООД, на стр. 57 примерът, който е даден, не представя вярно религиозното учение – „Отказвам да чета книги за будизма, щом като е възможно да се преродя в някое насекомо”. Създава предпоставка да се избягват примери, с които седмокласниците да си създадат различни асоциации, да отнесат примера към негативни свои черти или да придобият грешни представи за събития, учения и др.

Положителна практика :

В учебника по “Литература” за 8 клас на издателство “Анубис” (стр. 182) в анализа на словосъчетанието “чистия извор” се посочва, че същият е знак на жизнената енергия, прераждането и безсмъртието. Като пример е дадена легенда, съществуваща и в християнството, и в исляма. Учебникът е основно средство за въздействие на подрастващите и подобен пример, който прави паралел между двете най-разпространени религии, е напълно уместен и подходящ, за да се подчертае, че това, което ги свързва е много повече от това, което ги разделя; че различията са богатство и предимство, а не повод за конфликти. Стр. 128 - Урок „Империята на Александър Македонски”, „Обединителната политика на Александър ІІІ – Още след първата си победа над Дарий ІІІ Александър ІІІ започнал политика на постепенно сливане на македонските, елинските и персийските традиции. На ръководни длъжности в двореца, администрацията и армията все по-често назначавали перси. Завладените народи свободно изповядвали своята религия. Македонският цар съзнателно търсел връзка с местните традиции на всички новозладени народи. Той организирал сродяването на своите военачалници с елита на покорените държави. Политиката му целяла да го представи не като завоевател и разрушител, а като законен наследник на местните владетели...”. Текстът разрушава исторически създадените стереотипи, че завладяването на територии и покоряването на народи е неизбежно свързано с ограничаване на права, отричане на обичаи, език, култура и религия и последваща асимилация.

При анализа на разказа “Дервишово семе” освен конкретния превод на мюсюлманските имена на героите от произведението, е дадена и допълнителна информация за най-големия празник у мюсюлманите и свързаните с него обреди в исляма, която няма пряко отношение към анализирания текст, но носи ценна информация за учениците, които не са запознати с тази религия.

Изводи:

Създаването на благоприятна мултикултурна среда в училище е възможна и нейното създаване трябва да бъде подкрепено чрез насърчаване прилагането на позитивни, недискриминационни мерки, а именно: представяне на културното и религиозно многообразие на отделните етноси – религиозни традиции, обичаи, чрез изложби, фестивали и други училищни мероприятия. По този начин, от една страна се ще се формира позитивно, толерантно отношение на децата, принадлежащи към различни религиозни общности, към децата от малцинствените етнически групи, а от друга страна тези на децата ще се помогне да формират адекватна, позитивна самооценка за себе си, за общността в която живеят, за религията, традициите и празниците на своята общност. Ефектът от подобни училищни мероприятия би бил ползотворен за всички, защото на децата ще се предостави възможност първо да опознаят себе си, а след това да се запознаят с културното и религиозно многообразие на отделните етнически групи, към които принадлежат техните съученици. Подходът на окуражаване и насърчаване при формирането на позитивни нагласи към културното и религиозното многообразие в училище ще допринесе за обогатяване на мирогледна децата и учениците и преодоляването на евентуален дефицит на комуникация между тях, както и на утвърдени стереотипи и предразсъдъци по отношение на различната религиозна принадлежност.

При използването на понятия и определения за различните религии са необходими професионални познания и умения за разчитане на характеристиките, определящи принадлежността към определена религия, която се описва и предава. Самото понятие за религия, въпреки психологическата сложност да бъде описано с ясна дефиниция, съдържаща съдържателни и формални характеристики съобразени с възрастовите способности и специфики на децата и учениците.

5. Признак „увреждане”

„Темата за дискриминацията не се смята за важна и е неосъзната в българското образование. Учебниците трябва да градят мисленето на децата с 20 години напред, а това няма как да стане, когато в тях все-още се поместват примери за обществени модели от времето на социализма“ – коментар на Мира Радева от социологическата агенция МБМД при представянето на националното социологическо изследване на тема: "Стереотипи и предразсъдъци в подготвителното и основното образование по признаците пол, увреждане, етническа принадлежност и религия“. В него са взети мненията на родители, учители и други социални групи. Според изследването 46% от хората с висше образование са с расистки нагласи. Негативно отношение към ромите и инвалидите са дали 42% от българите със средно образование. Данните от проучването показват още, че 44% от децата с ромски произход искат да учат наравно с българчетата. 43% от родителите смятат, че децата с увреждания трябва да учат в общи паралелки. 58% от учителите смятат, че децата с увреждания забавят учебния процес. Изследването показва и още един важен факт. Едва 10% са преподавателите у нас са получили специализирана подготовка за работа с деца от ромски произход и с физически увреждания.

В прегледаните учебници не беше открито съдържание с дискриминационни елементи по признак “увреждане”. Сам по себе си този факт е положителен, но следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че никъде в учебниците не са включени текстове, които да провокират подрастващите да обсъждат теми, свързани с хората с увреждания и тяхното пълноценно включване в обществото. Много от изучаваните предмети (Български език, Изобразително изкуство, Музика и Технологии) са подходящи за включването на текстов и снимков материал, свързан с признака “увреждане. От съдържанието на учебниците, както и представените в тях изображения не са установени данни за пряка дискриминация по признак „увреждане”.

На стр. 52 и стр. 53 от „Изобразително изкуство” изд. 2004, 2008 г. издателство „Просвета” също са представени около 15 изображения на пътни знаци. Разбира се, не би могло да бъдат изобразени всички знаци от Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му. Това би обременило до голяма степен учениците. Но все по – често на улицата, в градския транспорт, на указателни табели в големите търговски центрове срещаме знака за „лице с увреждане”- изображение на човешка фигура в седнало положение на инвалидна количка. Би могло да се препоръча при изучаване на пътните знаци със специални предписания, пътен знак Д21 да бъде представен на малките участници в пътния трафик, като знак. В учебника за трети клас „ Човекът и обществото” изд. 2004, 2008 г. издателство „Просвета” като пояснение към темата се цитира: „ Кои са правилата в общностите? Животът на човешките общности е невъзможен без правила. Всеки трябва да спазва задълженията си, да проявява търпимост и уважение към другите, за да зачита правата им.” Търпимостта е обяснена като умението да разбираме и зачитаме различните от нас”. Различията са представени в контекста на отделните етноси населяващи територията на Република България. Това ли са само различията, които би могло да опознае детето на тази възраст? В тази връзка би могло да се препоръча представянето на „различните” да не се свежда само до етнически признак. Да бъде представено по достъпен за тази възраст начин многообразието на света, който ни заобикаля. В противен случай това би довело до неусвояване на значението на думата „търпимост”, както на теория, така и отношение към заобикалящия ни свят.

В учебника по “Биология и здравно образование” за 8-ми клас на издателство “Анубис”., пример, за който би могло да се разсъждава дали съдържа дискриминационен елемент или не, под № 4 във въпросите и задачите след урока “Хипофиза и щитовидна жлеза” на учениците е поставен следният въпрос: “Ако дадена филмова роля трябва да се изиграе от джудже, какъв може да е изпълнителят – страдащ от хипофункция на хипофизата или страдащ от хипофункция на щитовидната жлеза?”. Според експертите въпросът е насочващ и създаващ определени нагласи в учениците. Подобен стереотип е обезсърчаващ, като сочи, че увреждането (в случая ниският ръст) е определяща характеристика за личността на човека и не признава неговите индивидуални черти, за да изиграе конкретната роля т.е налага се ограничителна функция и се преписва на лица страдащи от определени заболявания, при изпълнение на творчески роли.

Извод:

В учебното съдържание, на изследваните учебници и учебни помагала по които се готвят учениците, не се срещат текстове, които да способстват за създаване на опростени представи за света и човешките отношения, както по признак „увреждане”. Липсата на каквото и да е съдържание в тази посока, създава представа за избягване на темата, за изолиране на проблематиката, което способства за формиране на негативни нагласи у учениците спрямо различните и по точно по отношение на изследвания признак „увреждане”. Факта за неангажираност по темата е предпоставка битуващи стереотипи и негативни нагласи да заемат това пространство и да намерят почва при търсене на обяснения свързани с общуването с лица с увреждания. Това би могло да се разгледа като непряка дискриминация. Как детето би създало за себе си вярна представа и позитивно отношение към различието на социума, ако не се говори и не го опознае?