Проф. Александър Г. Кожухаров облигационно право
Изтегляне 3.66 Mb.
|
|
4. Форма на продажбата. Продажбата'на наследство прехвърля правата и задълженията, които влизат в състава на наследството, от наследника върху купувача. За да се постигне това преминаване, не е необходимо всяко отделно право да бъде прехвърлено поотделно по установения за него начин: недвижимите имоти - по нотариален ред; вземанията - по реда на чл. 99 от ЗЗД; дълговете - по реда на чл. 101 от ЗЗД и т. н. Достатъчно е договорът за продажба на наследство да бъде сключен в писмена форма и подписите на договарящите да бъ дат нотариално заверени (чл. 212, ал. 2 ЗЗД). Тази опростена форма е обаче условие за действителност на договора (55-62-ОС-Сб. 23, 13). Третите лица обаче не бива да бъдат увредени от продажбата на наследството. Опасност за тях съществува, особено ако в наследството има недвижими имоти. Възможно е продавачът на наследство да продаде повторно конкретен наследствен имот на трето лице. В такъв случай би се поставил въпросът, кой от двамата е станал собственик. За да отстрани тази опасност, чл. 212, ал. З от ЗЗД обявява, че "договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица, само ако е вписан". Това вписване трябва да стане по искане на купувача на наследството, понеже той е заинтересован да бъдат запазени правата му. 5. Последици. Продажбата на наследство поражда отношения: между страните и между тях и трети лица. Отношения между страните. Продажбата на на следство има сила за страните по нея. Тя не отнема на продавача качеството на наследник, което произтича или от родството му с наследодателя, или от завещателно раз пореждане на същия. Именно това качество му дава право да продава наследството и него той трябва да обезпечи на купувача. На последния той не прехвърля качеството си, а активните и пасивните имуществени права, свързани с не го. Все пак между страните всичко се урежда така, като че ли купувачът е наследник. Затова продавачът трябва да върне всичко, което е взел от наследството, а купувачът - да плати на продавача всичко, което той е изразходвал за наследството. ' Отношения спрямо третите лица. Договорът за продажба на наследство няма действие по отношение на третите лица. Те не са участвали при неговото сключване. Дори обстоятелството, че купувачът се третира като наследник в отношенията между продавача и купувача, не може да вреди на третите лица, по-специално на кредиторите на наследството. Наследникът остава техен длъжник. Но те имат още един длъжник, който отговаря солидарно с наследника. Това е купувачът Продажбата на наследство води до встъпване в дълг, уредено в чл. 101 от ЗЗД.* * 6. Разграничения. Продажбата на наследство се отграничава съществено от обикновената продажба. Първата особеност е свързана с изискването продавачът на наследството да има качеството на наследник- по закон или завещание. Освен това договорът за продажба на наследство е алеа-торен, защото купувачът не е сигурен какво съдържа имуществото, което включва съвкупност от права и задължения. Особености има и във формата, която се изисква за валидност за продажбата на наследство. На първо място следва да се отбележи, че дори и да няма недвижими имоти или движими вещи, за които се изисква специална форма, продажбата на наследство следва да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите на договарящите се. Същата заверка се изисква и в случаите когато в наследствената маса са включени права върху недвижими имоти. Тъй като е възможно продавачът на наследството чрез запазения нотариален акт върху недвижим имот включен в наследствената маса да прехвърли собствеността втори път на трето лице е необходимо договорът за продажба на наследство да се впише съгласно чл. 212, ал. З от ЗЗД, за да може да бъде противопоставен на трети лица. Съществена особеност на продажбата на наследство е свързана с неговия предмет. При обикновената продажба съгласно чл. 183, ал. 2 от ЗЗД предмет на договора са права - вещни, облигационни и др. Предмет на продажбата на наследство са съвкупност от права и задължения. Тези задължения са неотделими и са свързани с правата, които купувачът на наследството придобива. Съществува особеност на продажбата на наследство при прехвърлянето на собствеността на ценни книжа. Правото на собственост на тези ценни книжа следва да се прехвърли чрез джиро или по друг начин определен за прехвърляне на ценните книжа. Продажбата на наследство не отнема качеството на наследник на продавача по отношение на неговите кредитори. Освен това той запазва това си качество и в отношението си с другите сънаследници. При отказ от наследство, делът се уголемява на останалите наследници, включително и на този, който е продал съвкупността от наследствените си права. § 4. Отстъпване (продажба) на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Договорът, с който се отстъпва имот срещу задължение за издръжка и гледане, е твърде разпространен у нас. Въпреки това законът не му отделя специален текст. Не остава нищо друго, освен към него да се прилагат общите правила за договорите и съответно правилата за договори, с които той има общи белези. Договорът, с който се отстъпва имот срещу задължение за издръжка, има общи белези с продажбата. Той има общи белези и с рентата. Всъщност този договор се числи към т. нар. ненаименовани договори (589-53-1-1; 143-54-1). 1. Характер на договора. 1.1. С този договор едно лице (продавач) прехвърля на друго лице определени свои, обикновено недвижими имо ти (или свои наследствени права), срещу което другото ли це се задължава да го издържа до определен срок или до смъртта му. Насрещното задължение на приобретателя тук не се заключава в заплащане на определена сума пари (цена) срещу прехвърления имот, а в грижите, които трябва да положи за контрахента си до определено време или до края на живота му. Това е разликата на този договор от продажбата. Договорът за отстъпване имот срещу издръжка в последната хипотеза е алеаторен договор. Освен в някои особени случаи никой не може с точност да определи предва рително колко време ще живее едно лице. Нито приобрета- телят знае колко време ще трябва да издържа този, който му отстъпва имота си, и на колко точно ще възлезе насрещна та му престация, нито отстъпващият знае колко време ще се грижат за него. И двете страни боравят тук с неизвестен, слу чаен елемент (вж. 21-53-1-1-СП, 1953, 10,52, № 1; 42-53-1-1). Договорът, с който се отстъпва имот срещу задъл жение за издръжка, има много общо с договора за рента. Договорът за рента е договор, с който едно лице отстъпва безвъзвратно пари или друго имущество на другата страна, която се задължава да му плаща определени, периодично повтарящи се суми в продължение на определено време или до края на живота му. Разликата между договора за рента и разглеждания тук договор се заключава в това, че при втория не се отстъпват безвъзвратно пари, а имот, и че няма да се плащат на отстъпващия периодично пари, а ще се полагат за него грижи в продължение на определено време или до смъртта му. Явно е, че крайният резултат е по същество еднакъв и при двата договора, макар да се постига по различни пътища. 2. Правна регламентация. Договорът, с който се отстъпва имот срещу задължение за издръжка, е ненаименован договор. Към него ще се приложат правилата на общата част от Закона за задълженията и договорите относно сключването, формата на сключването, действието на договорите, относно изпълнението и неизпълнението на договорно поетите задължения. Така, ще може да се иска унищожаване на този договор, ако той е сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия: чл. 33 от ЗЗД. Съдебната практика по отменения Закон за задълженията и договорите се колебае ше да допусне унищожаване на договора на това основание. Поради алеаторния характер на този договор не е възмож но, казваше се, да се преценява изгодността или неизгод- ността на условията, при които той е сключен. Никой не знае предварително дали е сключил добра или лоша сделка, за щото нейната изгодност зависи от продължителността на живо та на издържания. Всъщност разглежданият договор е наи стина алеаторен, но неговата алеаторност не изключва ви наги възможността да се установи неговата неизгодност Ве роятната продължителност на живота на един човек може да се определи (вж. 47-61-ОС-Сб. 17, 11), а следователно и приблизителната стойност на грижите, които ще бъдат по ложени. Цената на отстъпените имоти е известна. Остава да съпоставим тези две величини и тогава ще видим дали не е използвана крайната нужда на един нетрудоспособен, за да се сключи с него договор при крайно неизгодни усло вия. Например някой 80-годишен или тежко болен отстъпва твърде ценен имот, за да бъде гледан до края на живота си, а ще живее (и контрахентът му знае това) още съвсем крат ко. Такъв договор може да бъде унищожен. По отношение на този договор са приложими и правилата на чл. 87 и чл. 88 от ЗЗД. Отстъпващият имота си срещу издръжка ще може да иска разваляне на сключения от него договор, ако другата страна не полага онези грижи, които една съответна издръжка би изисквала.1 При това развалянето няма да има обратно действие, защото се касае за продължителна престация. 2.3. От друга страна, понеже този договор прилича много на договора за продажба, към него ще намерят съответно приложение редица правила, отнасящи се до продажбата. По-точно, ще се приложат към този договор съответно правилата относно отговорността при съдебно отстраняване и недостатъци на продадената вещ.2 § 5. Външнотърговска продажба. Наши търговци встъпват в продажбени отношения и с чуждестранни физически и юридически лица. Международният елемент, характерен за тези продажбени отношения, ги отграничава от останалите видове продажбени отношения. Правният им режим е различен. За едни от тях той се определя от самите страни, а ако те не са го определили - от меродавната колизионна (стълкновителна) норма, която може да подчини отношението и на чуждо материално право. За други продажби важат материалноправни норми, установени чрез международни двустранни съглашения.3 ДЯЛ ВТОРИ ЗАМЯНА ПЪРВА ПОНЯТИЕ И ДЕЙСТВИЕ ГЛАВА 1. Определение. Договор за замяна е този, с който едната страна се задължава да прехвърли на другата собствеността върху една вещ или друго право срещу задължението на другата страна да прехвърли на първата собствеността върху една вещ или друго право. Дефиницията на чл. 222 от ЗЗД е по-кратка. Този текст постановява, че "с договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права". 2. Замяна и продажба. 2.1. Приликата между замяната и продажбата е твърде голяма. Двата договора са възмездни, двустранни, уреждат преминаването на собственост от едно лице върху друго. Разликата между тях се заключава само в характера на едната престация. Докато продавачът прехвърля собствеността върху вещта си, за да получи пари срещу нея, заменителят прехвърля своята вещ, за да получи друга вещ срещу нея. Тази разлика обаче само подчертава приликата: в последна сметка всеки от заменителите продава на другия и купува от него. Именно тази прилика между двата договора има предвид чл. 223 от ЗЗД, когато предвижда, че "всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава", и когато предписва, че "правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната". Приликата между продажбата и замяната е още по-ясно подчертана при т. нар. смесена замяна - когато заменяните вещи нямат еднаква стойност и разликата в тяхната стойност се изравнява с пари. Затова с още по-голямо основание към смесената замяна следва да се приложат правилата на продажбата. 2.2. Съобразно с разпорежданията на чл. 223 от ЗЗД към замяната ще намерят съответно приложение следните правила: правилата относно формата на продажбата: нота риалната форма, когато се заменят недвижимости - чл. 18 от ЗЗД; правилата относно преминаването на собственост та и на риска - чл. 24 и чл. 196 от ЗЗД; правилата относно едновременното изпълнение - чл. 90 от ЗЗД; правилата относно съдебното отстранение - чл. 189 от ЗЗД; правилата относно отговорността на продавача за недостатъци - чл. 193 и сл. от ЗЗД. 2.3. Препращането към правилата за продажбата са мо по себе си свидетелства за малкото стопанско значение на договора за замяна. Обслужването на размяната и раз пределението на благата не би могло днес да бъде възложе но с успех единствено на договора за замяна. Твърде съмни телно е дали производителят ще срещне този, който се нуждае от неговата вещ и който едновременно ще бъде в състояние да му даде в замяна вещта, която му е потребна. Затова про дажбата е изместила замяната.* * 3. Специална правна уредба. Замяната на недвижими имоти - частна държавна собственост с недвижими имоти - собственост на физически или юридически лица се извършва с договор, който се сключва от областния управител издал съответната заповед за замяна и физическото или юридическото лице. За издаването на заповедта на областния управител е необходимо и съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустрой-ството. Договорът, с който се извършва замяна на посочените недвижими имоти, се сключва в писмена форма и се вписва от съдията по впис-ванията по местонахождението на държавния имот. Замяна на държавни жилища, ателиета и гаражи с жилища, ателиета и гаражи собственост на юридически лица се извършва от областния управител при условия определени от Министерския съвет (чл. 45 - чл. 53 ЗДС). Замяната на недвижими имоти (частна общинска собственост) се извършва от кмета на общината след решение на общинския съвет. За целта се сключва договор в писмена форма, който се вписва от съдията по впие-ванията по местонахождението на общинския имот, а ако общинският имот се заменя с държавен - по местонахождението на държавния имот (чл. 34, ал. 2 ЗОС). По този ред се извършва и замяната на общински жилища с жилищни или нежилищни имоту - собственост на юридически или физически лица. Що се отнася до замяната на общински ателиета и гаражи, тя се извършва при условия и по ред определени в специална наредба, която се издава въз основа на чл. 8, ал. 2 от ЗОС. ДЯЛ ТРЕТИ ДАРЕНИЕ ПЪРВА ПОНЯТИЕ. СКЛЮЧВАНЕ. ГЛАВА ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ. ПРЕКРАТЯВАНЕ. § 1. Понятие. 1. Определение. Чл. 225, ал. 1 от ЗЗД определя дарението като договор, с който "дарителят отстъпва веднага и безмъзмездно нещо на дарения, който го приема". Анализът на това определение ни разкрива, че, за да е налице дарение, е необходимо съгласие между дарителя и надарения, по силата на което дарителят с дарствено намерение отстъпва нещо безвъзмездно и безвъзвратно на на дарения, който го приема, в резултат на което имуществото му нараства, а това на дарителя намалява. 1.1. Съгласието на страните относно безвъзмездността на отстъпването е необходим елемент на дарението. а) Дарение има само тогава, когато дарителят, подтикнат от различни съображения (благодарност, любов, привързаност), които образуват правното основание на дарението, е съгласен нещо да премине от неговото имущество към имуществото на надарения без насрещен еквивалент. Необходимо е той да има намерение да дари (883-60-1-Сб. 59, 66) и да изяви воля в този смисъл. б) Надареният трябва от своя страна да е съгласен да получи безвъзмездно това, което дарителят му отстъпва. В противен случай няма дарение. Подареното е за надаре ния една облага. Никой обаче не може да бъде принуден да получи каквато и да е облага въпреки волята си. Затова ня ма дарение, ако с дарствено намерение платя дълговете ви, но Вие не приемате друг да плаща вашите дългове. в) Всичко това показва, че дарението е договор: меж ду дарителя и надарения трябва да се постигне съгласие относно надаряването. Следователно дарението не е едно странен акт - едностранна правна сделка, а договор - едно странен и безвъзмезден. 1.2. Подареното трябва да се отстъпи веднага и безвъзвратно. а) Дарителят обеднява с подареното, за да се обогати с него надареният. Обедняването и свързаното с него обогатяване трябва да настъпят веднага. Това не трябва да се разбира в смисъл, че надареният трябва да влезе веднага във владение на подареното, а че той трябва веднага да придобие едно право върху него, макар то да е срочно или условно. Затова, ако дарителят не може да отстъпи веднага правото си върху подареното било защото подареното още не съществува (чл. 226, ал. 2 ЗЗД), било защото той сам няма право върху него, няма дарение. Обещанието за дарение не произвежда действие (чл. 226, ал. 1 ЗЗД). Няма дарение и ако дарителят задържа собствеността и владението на вещите, които подарява, за да преминат те след смъртта му върху надарения. В тази хипотеза дарителят изобщо нищо не е отстъпил веднага. Той е задържал всичко (и собствеността, и владението на подарената вещ) и може да се разпорежда с нея така, че при смъртта му тя да липсва в наследството. Такъв договор би бил завещателен договор, недопустим по нашето право. Той би изпълнявал функциите на завет.1 б) Обогатяването на надарения трябва да бъде безвъзвратно. Надареният трябва окончателно да придобие подареното. Дарителят не може да отмени веднъж направеното дарение и да иска връщане на подареното. Той не може под страх на недействителност на дарението да си запазва правото или средствата да отменя дарението, когато намери това за добре. Той не може да постави валидността на дарението в зависимост от собствената си воля. Не може да се дарява и същевременно да се задържа подареното. Недействително е дарението, с което например някой подарява 1 000 лв. на приятеля си, но си запазва правото да си ги иска обратно, ако реши да отиде на летуване. Законът обаче допуска в някои случаи отмяна на дарението по искане на дарителя. Но във всички тези случаи отме-няването на дарението е допустимо само на такива основания, които не настъпват по волята на дарителя (чл. 227 ЗЗД). Дарението обогатява надарения. Дарение е на лице само тогава, когато в резултат на същото имуществото на надарения нараства. Този имуществен прираст може да бъде от различно естество. Той може да се заключава в това, че на надарения е прехвърлена собствеността върху една вещ, че е учредено вещно право в негова полза (например плодоползване: 1907-58-1-Сб. 86, 85), че му е прехвърлено вземане или му е опростено едно задължение, че дарите лят плаща негов дълг или го замества в дълг, че дарителят се отказва да предяви свое право, че построява сграда вър ху мястото на надарения и т. н. Във всички тези случаи иму ществото на надарения се увеличава с нещо. Дарението намалява имуществото на дарителя. Затова отказът от наследство не е дарение в полза на дру гите наследници. Чрез него отричащият се само пропуска да придобие нещо: той не намалява имуществото си, § про пуска да го увеличи, тъй като до приемането му наследство то не е придобито от наследника (чл. 48 ЗНасл). Няма даре- ние и когато Х даде на У вещта си в заем за послужване. Този договор е също безвъзмезден, но заемодателят с нищо не обеднява чрез него. Следователно не всеки безвъзмезден договор е дарение. 2. Видове дарения. 2.1. В зависимост от съображенията, поради които се дарява, дарението може да бъде: Съвсем незаинтересовано. Дарителят в този слу чай не е получил, не получава нищо и няма да получи нищо срещу това, което отстъпва. Възнаградително. Това е дарението, което дари телят прави в знак на признателност и като възнаграждение за вече получени услуги или за услугите, които ще получи, но срещу които този, който прави услугите, няма право на възнаграждение. Това дарение не е съвсем незаинтересо вано. Понеже с него се възнаграждават услуги, наричат го възнаградително дарение. Тази му функция изключва въз можността то да бъде отменявано (чл. 227, ал. 2 ЗЗД). Такова е дарението, което правя на пожарникаря, който с риск за собствения си живот е спасил живота на детето ми.1 Такова е дарението, което някой прави на този, който го е издържал да следва. 2.2. Според модалитетите си дарението може да бъде: а) Чисто или просто - несвързано с никакви условия и тежести. б) Срочно. Дарението е срочно, когато надареният става титуляр на безвъзмездно отстъпеното му право, но не се ползва още от него: подарил съм къщата си на своя прия тел, но съм уговорил, че ще живея още две години в нея. Но дарение до определен срок не е допустимо: не се отстъпва нещо безвъзвратно. Тежестта е правно задължителна. Всеки заинтересован има иск за нейното изпълнение. Договорът е източник на този иск. Заинтересован е, на първо място, дарителят и неговите наследници. Те имат право да искат да се престира на трето лице, ако тежестта предвижда това. Самото трето лице също има такъв иск; то е заинтересовано да получи уговореното в негова полза. То обаче не може да иска развалянето на дарението поради неизпълнение на тежестта, защото не е страна по договора за дарение (арг. и от чл. 18 ЗНасл.)1 - § 2. Сключване на договора за дарение. За сключване на договор за дарение важат някои особени правила, които се отклоняват от общите. Те се отнасят до дееспособността на страните, до предмета на дарението, до съгласието на страните и до правното основание на дарението. 1. Дееспособност. В договора за дарение участват две лица: който дарява - дарителят и който получава дар - надареният. Първият обед нява; вторият се обогатява с подареното. Следователно, раз лични трябва да бъдат изискванията относно способността да се прави и получава дар. 1.1. Способност за получаване на дар. Всяко физическо лице2 може да получава дар. Ако надареният е малолетен или пълно запретен, законният представител ще получи дара от негово име; а ако е непълнолетен или ограничено запретен - самият той със съгласие на родителя, респективно попечителя си. Изтегляне 3.66 Mb. Сподели с приятели:
|