Проф. Александър Г. Кожухаров облигационно право
Изтегляне 3.66 Mb.
|
|
Всичко това налага определен ред, определена процедура, която да обезпечи в интерес на продавача навременното и безспорно установяване на недостатъците - един ред, който купувачът трябва да следва под страх от неблагоприятни последици за него. Купувачът трябва: 1) да прегледа продадената му вещ веднага след приемането (получаването)и 2) да уведоми незабавно продавача за откритите при прегледа недостатъци, като му даде по този начин възможност да се убеди сам в тяхната наличност (чл. 194 ЗЗД). 6.1. Преглеждане. Купувачът трябва да прегледа продадената му вещ веднага след като я приеме, за да добие представа за истинското й състояние. Той е длъжен да стори това с вещина, с необходимото внимание и подробно. Купувачът може да извърши този преглед още при предаването и приемането на продадените му стоки, още в този момент да открие в тях недостатъци, които намаляват цената или годността им. Още в този момент купувачът може да заяви на продавача или на неговия представител, който извършва предаването, че отказва да приеме и да получи предлаганата му стока и иска друга, доброкачествена в замяна или че отказва стоката и иска да му бъде върната цената, ако я е платил, респективно да бъде освободен от задължението да я плати, ако не я е платил. Често недостатъците няма да могат да бъдат открити при самото приемане, при самото получаване. Затова законът изисква от купувача да извърши щателен преглед, "след като приеме вещта... в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи" (чл. 194, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Предприятието, което е купило голяма партида от една стока от чужбина, не е в състояние да провери дали те са качествени в момента, когато ги получава, но е длъжно да ги прегледа щателно след това, в течение на времето, което е необходимо и обичайно за такава работа, респективно в уговорения за тази цел срок. Някои недостатъци са такива, че не могат да бъдат забелязани при обикновен, макар компетентно извършен и напълно грижлив преглед, а се откриват по-късно. Това са т. нар. скрити недостатъци. Това са недостатъци, които се проявяват бавно едва в течение на употребата на вещта (моторът на автомобила ежедневно все повече загрява) или се откриват при използването на вещта в производствения процес (лошо изолирана жица) или които, за да бъдат открити трябва вещите да се обезценят като се разруши опаковката им, или за които никой не очаква такъв подробен преглед (в учебника липсва една кола - никой не очаква в книжарницата да се разгръща всеки учебник, за да провери дали всички коли са налице).1 Във всички тези случаи отговорността на продавача е ангажирана, стига недостатъкът да е бил открит до изтичане на установения в чл. 197 от ЗЗД срок за предявяване на искове поради недостатъци.2 6.2. Уведомяване. а) За да запази правата си, купувачът трябва с откриване недостатъците на вещта незабавно да уведоми продавача за тях. Това правило е без изключение. Безразлично е кога недостатъкът е бил открит: дали при самото получаване на вещта, след получаването и или по-късно, понеже е от тези, които не могат да бъдат забелязани при обикновен преглед (чл. 194, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). Уведомяването трябва да следва забелязването на недостатъка и да стане най-късно до изтичане на предвидения в договора срок, ако такъв срок е бил уговорен. Във всички случаи една и съща е последицата на това, че продавачът не е бил уведомен или не е бил уведомен навреме за откритите недостатъци: отговорността на продавача отпада. 1) Смята се, че купувачът одобрява вещта, ако не е реагирал незабавно на тези нейни недостатъци, които не е могъл да не забележи при обикновен преглед - явните недостатъци. Те не са могли да му останат неизвестни след обикновения преглед. След като са му станали известни (или да е трябвало да му станат известни), той не е реагирал, трябва да се смята, че е съгласен да приеме вещта такава, каквато е - че я одобрява (202-62-ВДА-Сб. III, 113,119). Законът разширява всъщност към тази хипотеза общото правило на чл. 193, ал. 2 от ЗЗД, според което продавачът не отговаря за недостатъци, които при сключване на договора за продажба са били известни на купувача. Същото трябва (смята законът) да важи и ако тогава недостатъците са били неизвестни на купувача, но му са станали известни при обикновения преглед на вещта (или е трябвало да му станат известни при този преглед), а той не е реагирал изобщо или не е реагирал навреме. Затова законът установява едно не-оборимо предположение (една фикция), че вещта е одобрена, ако купувачът не уведоми незабавно продавача за забелязаните явни недостатъци (51-59-ВДА-Сб. I, 103, 153). Неуведомяването или късното уведомяване следователно е приравнено към одобряване. То има преюдициращо действие по отношение правата на купувача: той ги губи. 2) Това законно предположение за одобряване важи впрочем и когато недостатъците са от категорията на тези, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед - когато недостатъците са скрити. Но очевидно не може да се предполага, че като мълчи, купувачът одобрява вещта с недостатъци, за чието съществуване той изобщо нищо не знае, не е могъл, а и не е бил длъжен да открие при обикновен преглед. Не можем следователно от мълчанието му да направим извода, че счита за несъществени тези не известни за него недостатъци. Но открие ли ги, трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Иначе губи правата си. Едва тогава се предполага, че одобрява вещта със скритите й недостатъци, които впоследствие е отКрил (чл. 194, ал. 1, изр. З ЗЗД).1 3) Само в един случай купувачът запазва правата си спрямо продавача и без да го е уведомил за забелязаните недостатъци. Това е случаят, когато продавачът знае за тези недостатъци (чл. 194, ал. 2 ЗЗД) -знае например, че жът-варките имат дефект, който ги прави неизползваеми (259-55-!\/), сам е скрил гнилото зеле в дъното на вагона (1 155-55-СГНС). Вж. и 361-61-ВДА-Сб. II, 89, 146. б) Член 194, ал. 2 от ЗЗД всъщност изяснява целта на уведомяването. Продавачът отговаря за недостатъците и когато е знаел, и когато не е знаел за тях (чл. 193, ал. З ЗЗД). Въпросът е да се види дали вещта е наистина обре менена с недостатъци. Купувачът твърди, че недостатъци има. Но вярно ли е това твърдение? Редно е да се съобщи на продавача, за да може той сам да провери и да запази правата си както спрямо купувача, така и спрямо този, от когото той на свой ред е купил. Уведомяването следовател но се свежда до пряка или косвена покана за съвместно проверяване твърденията на купувача (за съвместно про веряване на лошото състояние на бирата: 578-53-1). Загу бено време е обаче продавачът да преглежда стоката, кога то той предварително знае дефектите й. в) Това съвместно проверяване е винаги възможно, когато продажбата е местна, т. е. когато продадената вещ не се праща от едно географско място на друго. Купувачът и продавачът се намират и двамата в един и същ град, на ед но и също място. В случай, че недостатъкът се констатира \ при самото предаване, присъствието на продавача прави излишно някакво негово второ уведомяване. Купувачът може в момента да откаже да получи недоброкачествената вещ. г) По-труден е въпросът, когато продадената вещ, в която купувачът открива недостатъци, му се праща от друго място - когато продажбата е дистанционна. С още по-голямо основание и в този случай купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за откритите при прегледа недостатъци - преглед, който ще извърши в местоназначението на стоката. Никаква форма не е установена за това уведомяване. То може да стане по всякакъв начин: с писмо, стелеграма, по телефона (198-60-ВДА-Сб. II, 90,148). 6.3. Пазене. В никакъв случай обаче, колкото и съществени да са недостатъците на продадената вещ, поради които отказва да я приеме (494-62-ВДА-Сб. II, 107,187; 117-62-ВДА-Сб. III, 107,188), купувачът не може да я върне на продавача, ако тя му е била изпратена (по превозвач) от друго място, от друг град: ако, с една дума, продажбата е дистанционна (чл. 198 ЗЗД). Не трябва да се правят нови разходи за връщането на една недоброкачествена стока и , да се оскъпява тя излишно по този начин. Може би продавачът ще й намери друго предназначение там, където тя вече се намира.1 Затова именно законът казва: купувачът трябва да държи продадената вещ на разположение на продавача и е длъжен да се грижи привременно за нейното запазване (чл. 198, ал. 1 ЗЗД). Естествено той трябва да уведоми продавача за решението си, ако не е направил вече това, когато му е съобщавал за недостатъците. Купувачът следователно трябва да пази вещта с грижата на добър стопанин на разноски на продавача (ако възраженията му са основа тел ни), докато продавачът в един разумен срок се погрижи сам за стоката си. В случай, че вещта е изложена на развала или ако пазенето й е свързано със значителни разноски и неудобства, купувачът може, след като уведоми продавача, да поиска от районния съд разрешение да я продаде (чл. 198, ал. 2 ЗЗД). Това разрешение не е условие за валидност на проектираната продажба. Целта му е да защити продавача, защото районният съд ще даде разрешението, само ако предпоставките за такава продажба са наистина налице. Но разрешението запазва интересите и на купувача. Щом е дадено, изключена е възможността купувачът да бъде упрекнат, че произволно е прибягнал до продажба. Отпада по този начин свързаната с такъв упрек отговорност. Не е необходимо продажбата да се извършва чрез съдия-изпълнител. Но купувачът ще е положил грижата на добър стопанин, ако достатъчно разгласи за нея - толкова повече, че действа от името и за сметка на своя продавач, на когото дължи и получената при продажбата сума. 7. Последици. В случаите, когато продавачът отговаря за недостатъците на продадената вещ, купувачът има право: да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата; да задържи вещта и да иска намаляване на цената; да отстрани недостатъците за сметка на продавача; да иска да му бъдат предадени родови вещи без недостатъци в замяна на доставените. Това са възможностите, които му открива чл. 195 от ЗЗД, без да го лишава от правото да търси обезщетение по общите правила за неизпълнение на задълженията. 8. Право на разваляне. Правото да върне купената вещ (гес111|Ьеге - оттук и редхибиторна възможност, редхибиторен иск) е първата и най-радикалната от възможностите, които законът поставя на разположение на купувача. Тя се свежда до едно истинско разваляне на договора за продажба (198-61-ВДА-Сб. II, 94,156), защото купувачът, като връща на продавача вещта с нейните плодове заради недостатъците й, иска срещу това да му бъде върната цената с лихвите и направените по договора разноски, респективно иска да бъде освободен от задължението да я плати. По този начин се възстановява положението отпреди договора - като да не е бил сключван. Договорът е развален с обратна сила - по същия начин, по който купувачът би могъл да го развали по реда на чл. 87 от ЗЗД. Всъщност правото на купувача "да върне вещта" поради нейните недостатъци и "да иска обратно цената"1 не е нищо друго освен едно особено приложение на установената в чл. 87 от ЗЗД възможност за разваляне, с тази само разлика, че развалянето не е обусловено нито от наличността на вина у продавача (то е допустимо и когато продавачът не знае за недостатъците) нито от безрезултатното изтичане на даден на продавача срок за изпълнение.2 Законът предвижда още, че купувачът може "да иска обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията" (чл. 195, ал. 2 ЗЗД). Това означава, че купувачът може да претендира загубата, която е претърпял и ползите, които е пропуснал да реализира, в рамките на предвидимото при договарянето (чл. 82 ЗЗД), макар и продавачът да не е знаел за недостатъците, стига да е могъл да узнае за тях при полагане на дължимата гри жа на добър стопанин.1 Отговорността му ще се разпростре до преките вреди, ако той е знаел за недостатъците и въпреки това е престирал некачествена стока (чл. 82, изр. 2 ЗЗД). 9. Намаляване на цената. Правото да иска намаляване на цената е втората възможност, с която разполага купувачът, когато доставената му вещ е с недостатъци. Той ще я предпочете пред редхиби-торната, когато вещта може да му бъде полезна и с недостатъците, които я обременяват. Следователно в случая договорът не се разваля. Купувачът иска само да се постави цената в съответствие със стойността на вещта2 - да се намали цената в отношението, в което по време на продажбата стойността на необременена с недостатъци вещ се намира спрямо стойността на обременената с такива недостатъци.3 Това отношение обикновено се установява с вещи лица. От изложеното следва, че правото на купувача да иска намаляване на цената поради недостатъци на продадената вещ не е някаква претенция за обезщетение (65-59-ВДА-Сб. I, 196, 292; 499-62-ВДА-Сб. III, 101,177; 161-62-ВДА-Сб. III, 101, 176). С упражнението на това си право купувачът не иска да му бъдат възмездени вреди, а да се установи фактически онова равновесие между престация и насрещ напрестация (537-61-ВДА-Сб. III, 100, 175), което страните са имали предвид и са установили (или което е нормативно установено) при сключване на договора за продажба.1 Самото обстоятелство, че законът позволява на купувача да "иска обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията" (чл. 195, ал. 2 ЗЗД) наред с намалението на цената, ясно показва липсата на каквото и да е тъждество между тези две претенции. 10. Поправяне на вещта. Третата възможност на купувача е "да отстрани недостатъците за сметка на продавача" (чл. 195, ал. 1 ЗЗД). В този случай договорът не се разваля. Купувачът не иска всъщност нищо друго освен точното му изпълнение. Той иска цената да се постави в съответствие със стойността на вещта - но този път не чрез намаление на цената й, а чрез отстраняване !п па!ига на дефектите, които намаляват нейната разменна или потребителна стойност. Затова и в този случай не се намираме пред някакъв иск за обезщетение. Разбира се, купувачът ще прибегне до тази възможност, ако дефектите на продадената вещ са леено отстраними и интересите му няма да пострадат от поправянето. Защото поправката на една вещ често я обезценява, а това не може да бъде безразлично на купувача. Дали ще получи безупречен електромотор, безупречен телевизор, мебели с безупречна фурнировка, или тези вещи ще трябва да се поправят, през което време не могат да се ползват - всичко това интересува купувача. Затова той решава дали да прибегне до тази възможност. Но ако дефектът е дребен и може да се отстрани с една поправка без вреда за купувача, би било злоупотреба с право, ако той би отклонил предложението на продавача да го отстрани сам (294-52-Варна). Да се възстанови равновесието между насрещните престации чрез отстраняване на дефектите - това иска купувачът. Кой ще ги отстрани, е в последна сметка безразлично. Може сам купувачът да ги отстрани за сметка на продавача.1 Чл. 80, ал. 1 от ЗЗД му разрешава това. Този текст установява общо правило, че когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът може да иска да му се разреши да го извърши за сметка на длъжника. А чл. 195, ал. 1 от ЗЗД (едно особено приложение на това общо правило при продажбата) го освобождава от това да иска разрешение за поправянето.2 Но недостатъкът може да бъде отстранен и от продавача дори по-успешно и с по-малко разноски по искане на самия купувач. Наистина чл. 195 от ЗЗД не предвижда изрично тази възможност, но не я и изключва. Купувачът може да предпочете тази алтернатива и да пристъпи сам към поправянето само след като продавачът, поканен, не направи това, направи го некачествено или със закъснение. В тези случаи той може и да развали договора. 11. Заменяне с доброкачествени вещи. Купувачът на родово определени вещи3 разполага с всички изложени дотук възможности, ако престираните вещи са обременени с недостатъци. Той може или да развали договора, или да иска намаляване на цената, или да поправи за сметка на продавача дефектите на продадените му вещи. Поправянето обаче не винаги ще бъде възможно. Например не могат да се отстранят дефектите на купените конфитюри, плодове, платове, пирони и т. н. Затова законът дава на купувача още една допълнителна възможност - да иска да му бъдат доставени вещи без недостатъци в замяна на доставените с недостатъци. Законът приема, че продавачът всъщност не е изпълнил задължението си, след като е доставил недоброкачествени вещи и затова купувачът има пълно право да иска да бъде изпълнено още неизпълненото задължение, което поначало е възможно, тъй като родовите вещи могат да се заместват (640-52-Варна). В крайна сметка се касае за един иск за изпълнение, който законът е подчинил на режима на отговорността за недостатъци относно рекламациите, давността и пр. Правото да предпочете заменяването пред развалянето на договора, пред намаляване на цената или пред поправянето на вещта е право на купувача, а не на продавача (5656-55-СГНС-ИзПр, 111). Той (купувачът) избира: той "диктува" последиците на неизпълнението (2а-62-СГНС). Затова купувачът не е длъжен да се съгласи с предлаганото му от продавача заменяване. Той сам преценява дали това отговаря на интересите му.1 Ако предпочита заменяване, необходимо е ясно и недвусмислено да заяви това - да заяви, че е готов да върне (но не на свои разноски) доставените му вещи срещу получаване на доброкачествени в определен срок. В това се заключава разликата между заменяването и развалянето. При развалянето купувачът връща доставените му вещи с плодовете им, но срещу цената, нейните лихви и разноските по продажбата, за да заличи така окончателно договора за продажба. При заменяването той ги връща не за да получи цената обратно, а за да получи други вещи насреща, еквивалентни на цената, която плаща за тях. Договорът остава в сила и затова купувачът не може да претендира разноските по продажбата, но не е лишен от правото да търси обезщетение за вредите, което претърпява (чл. 195, ал. 2 ЗЗД), а и да иска развалянето, ако замяната не се осъществи в определения от него срок. От всичко това следва, че простото връщане на родови вещи1 или тяхното оставяне на разположение на продавача (при дистанционната продажба) не дава основание за извода, че купувачът с това изявява воля за разваляне на договора. Това връщане може да означава разваляне, ако се съпровожда с искане да се върне цената; но може да означава и искане да се запази договорът, ако е придружено с искане да се заменят доставените вещи. 12. Погиване или преработване на недоброкачествената вещ. Кой ще носи последиците, ако обременената с недостатъци вещ погине или се повреди поради недостатъците си или случайно? 12.1. Погиване поради недостатъците. Купувачът не губи ни едно от дотук разгледаните правомощия, дори ако обременената с недостатъци вещ би погинала или би се повредила в негови ръце (след като е станал неин собственик) именно поради недостатъците си (чл. 196, ал. 1 ЗЗД). И в този случай купувачът има право да иска връщане на покупната цена с разноските и вреди те, които претърпява, или изпълнение с други вещи от рода на купените, ма кар да не връща повредената вещ. Следователно загубата, която настъпва с погиването на купените вещи, не се отразява в имуществото на купувача. Случайно погиване. Нещо повече. Макар обре менената с недостатъци вещ да е погинала случайно (не от недостатъците си), рискът от това нейно случайно по гиване или повреждане не е в тежест на купувача-соб- ственик, а на продавача-несобственик. В защита на ку пувача се допуска едно изключение от общото правило, че "вещта погива за нейния собственик". Съображенията за това изключение са ясни: продавачът не е изпълнил точно задължението си, щом е престирал вещи с недостатъци. Той все още дължи точното изпълнение. Неговото неизпъл нение е свързано с отговорност, от която случайното поги ване на вещта не бива да го освободи. Нормално е случай ното погиване на вещта да стане за сметка на купувача- собственик. Това е нормално при нормално развитие на отношенията между продавач и купувач. Когато обаче вещта има недостатъци, тези отношения не са нормални. Купува чът има право да върне вещта и да иска обратно платена та цена или други родови вещи в замяна. След като има тези права, случайното събитие не бива да е пречка за тях ното упражняване спрямо един длъжник в забава.1 В ре зултат обременената с недостатъци вещ, погинала вслед ствие случайно събитие, трябва да се счита върната в соб ственост на продавача и погинала за негова сметка. Това именно предвижда чл. 196, ал. 1 от ЗЗД-една норма, коя то стимулира продавачите да не доставят недоброкачестве ни вещи.2 По вина на купувача. Но и когато погиването или повреждането на обременената с недостатъци вещ се дължи на самия купувач или на лицата, на които той я е отчуждил, продавачът не трябва да задържи цялата цена. В случай, че вещта е погинала, тя вече не може да му се върне; ако е повредена, не трябва да му се върне, защото и купувачът е виновен. Най-добре е да се компенсират вините. Това ще стане, като на купувача се отнеме възможността да разваля продажбата и му се позволи да иска само намаляване на цената заедно с правото да търси обезщетение на общо основание (чл. 196, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). 12.4. Преработване. По същия начин трябва да се постъпи и когато обременената с недостатъци вещ е била преработена - например преждата е преработена в плат.1 Тогава липсва фактическа възможност да се върне вещта и купувачът трябва да се задоволи само с намаляване на цената й (117-62-ВДА-Сб. III, 107, 188). 13. Обективна отговорност на продавача. Отговорност за вреди. Клаузи за неотговорност. Продажби без отговорност. 13.1. Обективна отговорност. Продавачът отговаря независимо дали е знаел, или не е знаел за недостатъците на продадената вещ (чл. 193, ал. 2 ЗЗД). В единия и в другия случай купувачът може да иска развалянето на продажбата, намаляването на цената, поправянето на вещта (или сам да я поправи) или заменянето на доставените родови вещи с доброкачествени. Няма никакво основание купувачът да търпи загуба от това, че продавачът не знаел недостатъците на продадената вещ - че не е виновен (537-61-ВДА-Сб. III, 100, 175). Отговорността на продавача е в този смисъл обективна. 13.2. Отговорност за вреди. Продавачът отговаря и за вредите,1 които причинява на купувача, но не при същите предпоставки. Неговата отговорност за вреди не е обективна. Чл. 195, ал. 2 от ЗЗД се зинамава с дължимото от продавача обезщетение и с предпоставките, при които то се дължи. Този текст дава на купувача право да иска "обезщетение за вредите съгласно с общите правила относно неизпълнението на задълженията". Изтегляне 3.66 Mb. Сподели с приятели:
|