Проф. Александър Г. Кожухаров облигационно право
Изтегляне 3.66 Mb.
|
|
Но правото да иска връщане на цената предполага един вече развален договор за продажба, т. е. едно отпаднало основание да се задържа тя от продавача. То предоставя ликвидация на продажбеното отношение поради отпадане на самия договор. Той е отпаднал, той е развален. Решението, което постановява съдебното отстраняване, го е развалило.1 Затова при съдебно отстранение купувачът (бил той добросъвестен или не) не е необходимо да разваля или да предявява особен иск за разваляне на договора за продажба. Не е необходимо още и затова, защото съдебното решение за отстра няване на купувача е задължително за участвалия в процеса продавач (чл. 175, чл. 179, ал. 2 ГПК). В случай, че последният не е участвал в него и не е имал възможност да отблъсне претенциите на ищеца, нищо не му пречи да направи възраженията си в този смисъл, когато от него бъдат потърсени последиците на развалянето (цената, разноските и пр.).1 б) Развалянето на договора е основание за купувача да иска да му бъде върната цялата платена от него покупна цена (чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД) - цялата, дори ако виновно е повредил вещта (чл. 189, ал. 2 ЗЗД) и дори ако противното е било уговорено (чл. 192, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). Право да иска да му бъде върната цената има, както вече се отбеляза, и купувачът, който при сключване на договора е знаел за правата на трети лица върху вещта, която купува (чл. 192, ал. 1 ЗЗД). Законът не е благосклонен към т. нар. продажба на риска и намира, че продавачът не бива да се обогатява с цената на чуждите вещи, които е продал. в) Неизпълнението на задължението за прехвърляне на собствеността причинява вреди на добросъвестния ку пувач. Такива вреди са на първо място разноските по до говора, които се оказват безполезно направени. Вреди са още необходимите и полезните разноски, които купувачът е направил за вещта (чл. 187, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). Купувачът може да претендира всички тези вреди от продавача, който се предполага виновен за неизпълнението на задължение то си. Но той може да претендира и всички други вреди, които претърпява, и всички ползи, които пропуска да реа лизира, стига да ги докаже съобразно с общите правила за неизпълнение на задълженията (чл. 189, ал. 1, изр. З ЗЗД). Недобросъвестният купувач обаче не може да претендира никакво обезщетение. Той знае, че купува чужда вещ; знае, че рискува, а който рискува, е готов да понася загуби. Той има право да си получи обратно само покупната цена. г) Вреди в посочения размер може да претендира и добросъвестният купувач, който разваля договора, понеже съществува опасност да бъде евинциран, но още не е от странен. По-широки са правата на вече отстранения купувач. Освен всичко посочено в точка "в" евинцираният купувач има право да иска да му бъдат заплатени от продавача разноските, които е направил по водения срещу него процес (чл. 191, ал. 1 ЗЗД), както и стойността на плодовете, които е трябвало да върне на ищеца -трето лице, на когото те принадлежат в качеството му на собственик (чл. 93 ЗСоб). д) Но кои плодове купувачът е длъжен да върне на ищеца? Според чл. 71 от ЗСоб добросъвестният владе лец получава добивите, които вещта е дала до предявява не на иска за възвръщането й.1 Добросъвестен е този вла делец, който владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена (чл. 70 ЗСоб).2 Следователно купувачът, който е купил от лице, което е смятал за собственик, трябва да вър не на истинския собственик всички плодове, събрани от де ня на исковата молба. Купувачът може да иска от продава ча да му заплати стойността на тези плодове. Ако купувачът е недобросъвестен (ако той знае, че купува от несобственик) дължи на третото лице - истински собственик добивите, които е получил и които е могъл да по лучи, както и ползите от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски (чл. 73, ал. 1 ЗСоб). Законът не проявява никакво снизхождение към недобросъвестния. Въпросът е: може ли недобросъвестният купувач да претендира от продавача стойността на плодовете, които е трябвало да върне на третото лице? На този въпрос трябва да се отговори отрицателно. Каза се вече, че недобросъвестният купувач нито може да развали договора, нито да претендира някакво обезщетение за вредите, които претърпява вследствие евикцията. Но щом не може да претендира обезщетение за вреди, а стойността на плодовете, които е бил осъден да предаде на истинския собственик, е всъщност неговата вреда, ясно е, че не може да ги иска. Той е рискувал и трябва сам да носи последиците на рисковите си сделки. 5.6. Частична евикция. Всичко изложено дотук важи и за случая на частично съдебно отстранение, т. е. когато вещта се окаже: отчасти собствена на трето лице и купувачът бъ де отстранен от тази част или обременена с права на трети лица. В този случай също важи изложеното с тази разлика, че развалянето на продажбата трябва да бъде поискано по съдебен ред. Съ дът може да го откаже и да постанови договорът да остане в сила, като допусне само намаляване на цената и плащане на вредите от продавача (чл. 190, ал. 2 ЗЗД), стига да кон статира, че купувачът би сключил договора и ако знаете за правата на третите лица (чл. 190, ал. 1 ЗЗД). 6. Договорно изменяване на отговорността. Не съществува никаква пречка за договорно раз ширяване отговорността на продавача. Например уговоря се, че цедентьт ще отговаря и за платежоспособността на длъж ника (чл. 100, ал. 2 ЗЗД) или че ще отговаря и ако недвижи мият имот бъде отчужден за държавна или обществена нужда. Отговорността на продавача може и да бъде до говорно ограничена. Въпросът е: в какви предели? Може ли да бъде изобщо изключена? Не е възможно тук да се допусне такава свобода на договарянето, защото би се стигнало до резултати, противни на закона. а) Няма съмнение, че продавачът не може да се ос вободи от отговорност за своите лични действия. Да се до пусне обратното би означавало да се признае, че той не е поел изобщо някакво задължение. б) Продавачът не може да уговаря клауза, която го освобождава от задължението да върне цената в слу чай, че купувачът бъде съдебно отстранен (чл. 192, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). Цената той трябва да върне във всички случаи, дори ако купувачът при договарянето е знаел за правата на третото лице. Всяка противна уговорка е недействителна: чл. 192, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Една клауза за неотговорност, уговорена от продавача, би могла да го освободи само от задължението да обезщети купувача и от задължението му да го възмезди за плодовете, които същият е длъжен да вър не на третото лице - истински собственик. в) Всичко това е при условие, че продавачът не е пре мълчал при сключването на договора известните му права на трети лица. Ако не е уведомил за тях купувача, продава чът е действал недобросъвестно и несъобразно с изисква нията на чл. 12 от ЗЗД. Уговорената при такава обстановка клауза за неотговорност е изцяло недействителна. Тази не действителност е санкция за проявената недобросъвестност. Продавачът освен цената, която трябва да върне в какъвто и да е случай, ще дължи и всичко друго, което законът опре деля: вредите и плодовете (чл. 192, ал. 2 ЗЗД). § 4. Отговорност на продавача при недостатъци на продадената вещ. 1. Качественото изпълнение. 1.1. Продадената вещ не трябва да има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност Така повелява чл. 193, ал. 1 от ЗЗД. 2. Отговорност на продавача. Чл. 193, ал. 1 от ЗЗД е основният текст в материя та, която урежда отговорността на продавача поради недо статъци на продадената от него вещ. Текстът предвижда, че "продавачът отговаря, ако продаденатл вещ има недостатъ ци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление". Продавачът следователно отговаря, затова че не е изпълнил едно свое задължение. Но въпросът би могъл да се реши и по друг начин. Бихме могли да се запитаме: щеше ли купувачът да купи, ако знаеше за недостатъците на вещта? Купил е, защото не е знаел за тях. В грешка е бил или в грешка е бил въведен от продавача. Опорочена е била волята му вследствие грешка или измама. На това основание той може да иска да се унищожи договорът, който не би сключил, ако знаеше истината (чл. 28 и чл. 29 ЗЗД). Нещата биха могли да бъдат решени и така. Но с право (за да разшири възможностите на купувача) Законът за задълженията и договорите е предпочел да ги уреди по друг начин. Той счита, че продавачът не е изпълнил едно свое задължение, щом вещта е с недостатъци. Държи го отговорен за това. По този начин разрешението на проблемите е пренесено от областта на унищожаемостта поради опоро чена воля в областта на неизпълнението и отговорността за неизпълнението.1 2.3. В какво се състои отговорността на продавача? Кои недостатъци, обременяващи продадената вещ, пораждат отговорност за него и какви са последиците от наличността на такива не достатъци? 3. Правно релевантен недостатък. 3.1. а) Що е недостатък? Недостатък е всяко неблагоприятно за купувача отклонение от нормативно установени, общоприети или уговорени качествени показатели на продадената вещ, вследствие на което съществено намалена се оказва било цената й, било годността й за нейното обикновено или уговорено употребление (чл. 193, ал. 1 ЗЗД) (467-61-ВДА-Сб. II, 82,138).2 Но недостатъкът е налице не само, когато намалената годност или цена се дължи на накърнени физически свойства на продадената вещ (намалена горимост на тютюна, намалена еластичност на стоманата), но и когато се дължи на някое друго обстоятелство - на това, че къщата се реже по регулационния план (7-54-!\/-СП, 54, 4, 62, 30), че не се допуска движението на продадения автомобил, защото номерът на мотора му не съвпада с отбелязания в книжката за собственост и т. н. Тогава е налице правен недостатък. б) Неблагоприятното за купувача отклонение се уста новява лесно, когато стандарт или друг нормативен акт очер тава качествените изисквания, на които продаваната вещ трябва да отговаря и страните са се позовали (или са били длъжни да се позоват) на него. Недостатък е налице тогава, щом доставеното "не достига" нормативно установената (и затова обективна) мярка в такава степен, че съществено се отразява върху цената или върху нормалната годност (по стандарта) на вещта. в) Когато няма нормативно определени качествени по казатели (а и не за всички те са задължителни), общоприетото се превръща в критерий на нормалното. Законът приема, че продадената вещ трябва да притежава някои общоустановени качества, ако друго не е било уговорено. Всеки купувач мъл чаливо предпоставя тези общоприети качества и всеки про давач мълчаливо ги обезпечава. Тяхната наличност се счита за мълчаливо уговорена. Купувачът купува, защото знае, че ще му бъдат доставени родови вещи от поне средно качество - че яйцата, ако не са от най-едрите, не са и от най-дребните; че вещта ще има обичайната трайност- обувките няма да се раз- лепят на десетия ден (1961 -54-СГНС); че вещта ще има нормал ната годност- инструментите са добре закалени; че като цяла вещта ще бъде годна за обикновеното й предназначение (5886-56-СГНС-ИзПр, 112,122). В този случай критерият е обек тивен, защото изхожда от обективността на общоприетото.1 г) Недостатъкът е във всеки случай правно релеван тен, само ако вследствие на него е намалена или цената, или годността на вещта - алтернативно (чл. 193, ал. 1 ЗЗД). Меродавна е годноста на вещта за обикновеното й потребление - за това, което за дадено място и време е нормално нейно оползотворяване. Критерият и тук все си остава обективен. Субективни желания и преценки не са оп ределителен критерий. Субективни моменти могат да игра ят роля, когато става дума за "угс>воРено" употребление на вещта - например транспортна лента, годна да пренася оп ределени по големина тежести (2356-56-СГНС). Тогава год ността ще се определи с оглед на това уговорено употреб ление и всяко отклонение, което вреди на ползването, което страните са имали предвид, ще е недостатък.1 Обикновено намалената годност (нормална или уго ворена) повлича и намаление на цената на вещта. Но може годността на продадените вещи да не се намалява вслед ствие недостатъка, а цената им да се подбива - например годни, но лошо ушити дрехи или не по модата. 3.2. Белези. Тези отклонения от качествени показатели съставляват недостатъци. Те пораждат отговорност за продавача, ако недостатъкът е съществувал по време на продажбата; ако е съществен и ако не е бил известен на купувача. а) Недостатъкът трябва да съществува "при продажбата", казва чл. 193, ал. 2 от ЗЗД, т. е. по време на сключване на договора. Този момент е наистина меродавен, ако продадените вещи са индивидуално определени - индивидуално определени вещи или вече индивидуализирани родови вещи. Те трябва да бъдат свободни от недостатъци към този момент. Защото тогава преминават собствеността и рискът върху купувача. По-различно е, когато продадените вещи са определени само по своя род. В този случай собствеността върху тях и рискът по отношение на тях преминават върху купувача не със сключване на договора за продажба, а едва с индивидуализацията им. Дотогава не се знае още именно кои вещи от рода са продадените, нито дали те ще имат недостатъци. Следователно недостатъците на продадените родово определени вещи трябва да бъдат налице или да съществуват поне в зародиш (зелето е вече почнало да гние: 1155-55-СГНС) в момента на индивидуализацията - в момента на преминаване на риска и собствеността.1 Можем да обобщим: продавачът отговаря за недостатъка, който съществува по време на преминаване на собствеността и на риска. Но преди предаването на продадената вещ купувачът не е в състояние да я прегледа, да узнае дали тя има, или няма недостатъци. Затова именно сроковете, в които исковете поради недостатъци следва да се предявят, не текат от момента на сключването на договора, а от момента на предаването на вещта. Защото оттогава е налице реалната възможност купувачът да провери дали тя има или няма недостатъци. б) Необходимо е недостатъкът да е съществен. Съществен е този недостатък, който чувствително намалява цената или годността на продадената вещ - например второ вместо първо качество (426-60-ВДА-Сб. II, 87,144). Дали недостатъкът е съществен, или не, е чисто фактически въпрос и се решава с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Преходните недостатъци, даже важни (нормална влага при нов строеж), могат да бъдат счетени за несъществени. Несъществеността на дефекта доказва продавачът. в) Продавачът отговаря, само ако същественият недостатък, който обременява продадената вещ, не е бил "известен на купувача при продажбата" (чл. 193, ал. 2 ЗЗД; 363-8-ВДА-Сб. I, 195, 289). Естествено е купувачът да няма за какво да се оплаква, ако купува вещ (индивидуално или родово определена) недостатъците на която знае защото ги е видял или защото продавачът му ги е съобщил. С това разпореждане законът съществено се отклонява от старото ни право, според което продавачът отговаряше само за скритите недостатъци на продадената вещ (чл. 270, ал. 1 ЗЗД от отменения ЗЗД), т. е. само за тези, "които купувачът не би могъл сам да съгледа". Купувачът не може да се оплаква, ако недостатъкът е явен (чл. 269 от отменения ЗЗД). Той е могъл сам да го забележи, бил е длъжен да го съгледа, стига да е нормално грижлив и внимателен човек.1 Приема се, че го е съгледал и не му е отдал значение, ако въпреки всичко е купил. Ако не е съгледал недостатъка, явно е, че не е бил достатъчно внимателен. Неопитността на купувача по този начин се превръщаше (както правилно отбелязва Ж. Сталев)2 в "източник на неоправдани печалби за продавача, който, ако е достатъчно "добър търговец", можеше да придаде на стоката такъв вид, че нейните недостатъци да са незабележими за неопитното око на купувача".3 Действащото право не може да застане на такава позиция и да позволи норми, замислени в защита на купувача, да функционират с точно противоположен ефект - като инструмент в ръцете на продавача за организиране на безотговорността му. Противно на старото ни право действащият Закон за задълженията и договорите държи отговорен продавача независимо какви са недостатъците на продадената вещ - явни или скрити. Той изобщо не провежда (на плоскостта на отговорността на продавача) никаква разлика между явни и скрити недостатъци. Поради това продавачът не може вече да се освободи от отговорност под предлог, че недостатъкът бил явен, че купувачът бил могъл да го съгледа и че не му бил отдал значение, щом въпреки това е купил. Продавачът отговаря и за явните недостатъци. Без всякакво съмнение така купувачът е по-пълно защитен и продавачът е лишен от възможността да извлича облаги от неговата неопитност. Продавачът не отговаря за недостатък (явен или скрит), само ако този недостатък е бил "известен на купувача" по време на сключване на продажбата (чл. 193, ал. 2 ЗЗД). Това е правилното решение. Ако продавачът знае за недостатъците, трябвало е да уведоми купувача за тях. Тогава няма да отговаря, защото недостатъкът става известен на купувача. Но тогава той е изпълнил и задължението си по чл. 12 от ЗЗД, който му предписва да проявява добросъвестност при договарянето и да се съобразява с правилата на добрите нрави. В случай, че не знае за недостатъците, сам трябва да носи последиците на собственото си незнание (чл. 193, ал. З ЗЗД). При положение, че недостатъкът е "явен", не е ли той толкова явен за купувача, колкото за продавача, който при знае това по-добре или трябва да знае какво точно продава? С какво оправдание тогава купувачът да понася неблагоприятните последици на явния недостатък? Правилно е впрочем решено: продавачът отговаря днес не само за скритите, но и за явните недостатъци, стига само те да са били неизвестни за купувача. Като изоставя деленето на явни недостатъци, за които не се отговаря, и на скрити недостатъци, за които се отговаря, действащият закон прави така една чувствителна крач ка напред както в изграждането на отношенията между продавач и купувач на по-етична база, така и в защита интереса на купувача. 4. Обещани качества. Често продавачът гарантира на купувача, че вещта ще има определени качества - физически или други, които увеличават цената или годността на вещта. Например гарантира, че строежът пред продавания парцел е забранен; че продаваният недвижим имот не се засяга от регулация (7-54-1\/-СП, 54, 4, 62, 30); че ливадата дава хубаво сено; че сапунът има 72% мазнини; че конфитюрът съдържа 50% захар; че автомобилът не гори повече от 8 литра бензин; че боята има определена гъстота (З 900-55-СГНС); че е дадено разрешението за износ и т. н. Обаче не всяко изявление на продавача, направено по време на преговорите, има значението на обещание за наличност на определено качество. Гарантирани са само тези качества, които са били изрично (не и мълчаливо) уговорени. Те са задължителни за продавача, защото с уговарянето им са превърнати в част от съдържанието на сключения договор. В случай, че доставената вещ няма обещаните качества, купувачът разполага със същите възможности, с които разполага и когато доставената му вещ е с недостатъци. При тази хипотеза също може да върне вещта и да иска платената цена обратно, да иска намаление на цената, да иска други вещи вместо доставените и т. н. (чл. 195 ЗЗД). 5. Недостатъци и АШ1Ю. Продавачът на индивидуално определена вещ очевидно не е изпълнил задължението си, ако достави вещ, различна от продадената - автомобил "Лада", ако е продал автомобил "Шкода". Купувачът може да развали договора на основание това неизпълнение, ако не предпочита прякото му изпълнение. Но на практика често възникват съмнения, когато продадената вещ е родово определена. Друго (а11ис!) ли доставя продавачът, когато например вместо пшеница зимница доставя летница; вместо влакнодайно доставя маслодайно ленено семе; вместо шаран доставя сом; вместо букови -дъбови дърва; вместо болтове от един размер - болтове от друг размер (4496-55-СГНС); вместо цимент-600 - ци-мент-500 (13-63-ВДА-Сб. III, 93,162); вместо гьон крупон -гьон от глави (111-62-ВДА-Сб. III, 95,165, бел. Ч. Големи-нов, сп. Правна мисъл, 1963 г, кн. З, с, 106) и т. н. Той доставя все пшеница, все ленено семе, все риба, все дърва, все болтое, все цимент, все гьон - все вещи от същия род. Отклонението е само във вида. Това отклонение недостатък на продадената вещ ли е или е доставка на нещо друго, различно от дължимото? В първия случай ще имаме лошо изпълнение, а във втория - пълно неизпълнение. Приемем ли, че е налице недостатък, ще трябва да се приложат правилата относно отговорността на продавача -между другото и чл. 194 от ЗЗД. Ако видим в хипотезите пълно неизпълнение ще трябва да приложим правилата на чл. 79 и сл. от ЗЗД и кратките давностни срокове при недостатъци по чл. 197 от ЗЗД няма да важат. Въпросът има голямо практическо значение. Нормативно той не е уреден. Мисля, че доставянето на друга вещ, различна от купената, е пълно неизпълнение винаги когато разликата между купената и доставената стока е толкова съществена, че доставената стока не може да служи за предназначението, за което е купена. Ако от лененото семе трябва да се получи влакнодаен лен, а то е маслодайно, няма изпълнение; но ако то се купува не за засяване, а за добиване на масло, безразлично е за купувача, че семето не е от даден вид. Ако стоманата е купена за ресори, а от доставената не стават ресори, няма изпълнение (1886-63-СГНС; вж. Л. Байданов, сп. Правна мисъл, 1963 г, кн. 5, с. 29; вж. и 13-63-ВДА-Сб. III, 93,162). Ако дървата са предназначени за огрев, нищо не пречи те да бъдат букови, а не дъбови. Ще сметнем, че изпълнение има, но че доставената вещ е с недостатъци. В случай, че по-дебелите болтове мб гат да бъдат използвани, ще имаме изпълнение, макар и лошо, а не неизпълнение (4496-55-СГНС).1 6. Преглеждане на вещта. Уведомяване за недостатъци. Пазене. Продавачът отговаря впрочем, ако при преминаване на собствеността и риска върху купувача продадената вещ има неизвестни на купувача недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност. При положение, че продадената вещ наистина има такива недостатъци, необходимо е те да бъдат навреме открити и установени по безспорен начин. Навреме, защото с течение на времето следите от недостатъците могат да се загубят, доказването им може да се затрудни - вещите да се препродадат (пастите да се продадат: 3073-54-СГНС), да влязат в производствения процес (49-62-ВДА)2, да се унищожат (чушките или зелето да изгният: 5 918-54; 1 155-55-СГНС) и т. н., и защото в интерес на бързия стокооборот отношенията между продавач и купувач трябва да бъдат ликвидирани незабавно. Продавачът изобщо трябва да може да разчита, че щом изтече определено време, продаденото от него е прието като напълно редовно - че няма да бъде обезпокояван след това с претенции за недостатъци. Изтегляне 3.66 Mb. Сподели с приятели:
|