Проф. Александър Г. Кожухаров облигационно право
Изтегляне 3.66 Mb.
|
|
Трудно е да се обясни правното естество на правилото на чл. 202 от ЗЗД. То е остатък от едно старо римско правило, според което "продадените и предадени вещи стават собственост на купувача, само ако последният е заплатил цената им или е удовлетворил продавача по друг начин" (Инст. 2, 1, 41). Продавачът следователно оставал собственик до плащането на цената и в това качество е могъл да ревандикира вещта си. Оттук и склонността да се вижда в чл. 202 от ЗЗД една особена ревандикация. Това очевидно е неправилно, защото днес правната уредба е друга. Днес купувачът става собственик не от деня на плащането, а от момента на сключването на продажбата, респективно на предаването на продадените родови вещи. От този момент продавачът престава да бъде собственик и затова не му принадлежи и искът за собственост - реванди-кационният иск. Той има само право да иска плащане на цената, т. е. само едно право на вземане. За удовлетворяване на същото той трябва да конкурира с другите хирографарни кредитори на купувача и да получи евентуално само съразмерно удовлетворение. От тази опасност иска да го запази чл. 202 от ЗЗД, като му открива възможност да иска да му се върне вещта, за да упражни върху нея правото си на задържане - право, което му дава предпочитане върху задържаната вещ при принудителното изпълнение пред другите хирографарни кредитори на купувача при условие, че други лица не са вече добросъвестно придобили права върху продадената вещ. Касае се следователно за един особен способ за възстановяване правото на задържане на продавача, което ще му обезщечи привилегията по чл. 136, т. 4 от ЗЗД. Разбира се, практическото значение на този иск е незначително. § 6. Задължение на купувача да получи вещта. 1. Понятие. 1.1. Чл. 200, ал. 1 от ЗЗД постановява: "Купувачът е длъжен... да получи вещта." Това означава, че законът изисква от купувача да вдигне продадената му вещ -да я премести физически от досегашното й място на друго, избрано от него място. Законът задължава купувача да придобие фактическа власт над продадената му вещ. С това той иска: да освободи продавача от по-нататъшни грижи за продадената вещ и да му обезпечи свободното разполагане с мястото, което продадената вещ досега е заемала (склад, кораб, ци стерни и т. н.). За да може купувачът да получи и вдигне продадената му вещ, необходимо е продавачът да му я предаде - да му я връчи, респективно да създаде необходимите фактически условия за нейното получаване и вдигане: да го допусне в склада или кораба, ако купувачът трябва оттам да вдигне купените вещи; да постави персонала си на негово разположение; да закара стоката до склада на купувача и да му разреши да я разтовари от превозното средство"и т н. Иначе купувачът не би могъл да изпълни задължението си, което впрочем възниква само след като продавачът е създал изложените фактически предпоставки. Често обаче и от купувача се изисква съдействие, за да може продавачът да му предаде - например да достави превозни средства, амбалаж и др. Тук трябва да се каже, че купувачът не е длъжен да получи вещ, която не отговаря на уговореното, която не му се предава в уговореното време, на уговореното място, с уговорените качества, в уговорения асортимент и т. н. Получаването на продадената вещ и нейното вдигане не може да се счита за равносилно на приемане, на одобряване на вещта. Получаването означава установяване на фактическа власт. То е едно фактическо действие. Приемането и одобряването са правни действия. Законът създава в тежест на купувача едно истин ско задължение, когато постановява, че "купувачът е длъжен... да получи вещта". Същевременно той ликвидира един спор. Спореше се дали купувачът е длъжен да получи продаде ната му вещ или само има право да я получи. Ако купува чът е длъжен да получи и да вдигне продадената вещ, той не е изпълнил едно свое задължение, ако не я вдигне, и отговаря за неговото неизпълнение. Ако се счете, че купува чът само не упражнява едно свое право, като не вдига про дадената му вещ, не е в неизпълнение и не отговаря за не изпълнение. Той е кредитор и може най-много да изпадне в забава поради неприемане. Правилно е разрешението на действащия Закон за задълженията и договорите. Купувачът е длъжен да полу чи продадената вещ и, ако не я получи, отговаря за неиз пълнение на това си задължение (чл. 79 и сл. ЗЗД). Кредиторът не може само да иска и да очаква изпълнение, а трябва да съдейства за осъществяването му. Длъжникът не само е длъжен да изпълни, но има право да очаква, а и да изисква сътрудничество от кредитора си. Това следва от чл. 63, ал. 1 от ЗЗД. Този текст изисква кредиторът и длъжникът да се съобразяват с правилата на добросъвестността. Това сътрудничество е основно измежду правилата на добросъвестността. Когато чл. 200, ал. 1 от ЗЗД казва, че купувачът е длъжен да получи вещта, той само по-категорично изразява нещо, което без това вече следва от съдържанието на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД. 2. Време и местоизпълнение. 2.1. Място. За да може купувачът да получи и да вдигне продадената му вещ, необходимо е тя да му се предаде, да му се връчи от продавача. Често предаването и получаването съвпадат по време и място. В такъв случай получаването става там, където става фактическото предаване. Местопредаването е едновременно и местополучаване, т. е. местоизпълнение на задължението на купувача да получи вещта. Понеже обикновено предаването става срещу плащане на цената, местоизпълнението на задължението на купувача да получи вещта е мястото на плащането. Ако плащането не става едновременно с предаването на вещта, купувачът е длъжен да получи определената вещ, която е купил, там, където тя се е намирала при договарянето, а родовата вещ - там, където е местожителството на продавача. При дистанционна продажба купувачът трябва да получи и вдигне продадената вещ в местоназначението й. 2.2. Време. Времето, в което купувачът трябва да по лучи и да вдигне продадената му вещ, може да е уговорено. В такъв случай купувачът изпада в забава след изтичане на деня, определен за изпълнение на това му задължение (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). Ако няма определен ден, в който купувачът трябва да получи и да вдигне продадената му вещ, продавачът може да иска вдигането да се извърши веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Но купувачът изпада в забава само след като е бил поканен от продавача да изпълни това си задължение (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). 2.3. Последици. В тежест на купувача, който забавя изпълнението на задължението си да вдигне продадената вещ, възникват редица неблагоприятни последици. а) Най-напред върху него преминава рискът от случайното погиване или повреждане на продадената вещ, ако този риск е тежал дотогава върху продавача например вследствие неговата забава (чл. 85 ЗЗД; 1227-55-1Х/). В резултат забавата на купувача освобождава продавача от последиците на собствената му забава (чл. 96 ЗЗД).* * Съгласно разпоредбата на новия чл. 186, буква "а" от ЗЗД (ДВ, бр. 12 от 1993 г.) "Рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места - от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или превозвач, освен ако между страните е уговорено друго. При транзитни доставки в същите случаи рискът преминава върху крайния получател." б) На второ място, забавата на купувача да получи продадената му вещ дава на продавача правото да избира измежду две алтернативи. 1) Да развали договора по реда на чл. 87 от ЗЗД и да потърси заплащане на уговорената неустойка, респективно заплащане на вредите, които претърпява вследствие поведението на купувача. Това право за разваляне на договора е чувствително облекчено в особената хипотеза, уредена в чл. 201, буква "б" от ЗЗД, понеже не се подчинява на установения в чл. 87 от ЗЗД ред на разваляне. Касае се за продажба на движимост, която купувачът не се явява да получи на уговорения срок или отказва да приеме, макар вещта да съответства на уговореното. При такава обстановка продавачът (ако не предпочита пряко изпълнение) има право да "развали договора без спазване изискванията на чл. 87 от ЗЗД, т. е. без да дава на купувача подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален и без да се интересува от факта дали купувачът не е изпълнил задължението си по причина, за която не отговаря. Това, най-пррсто изразено, означава: с изтичане на уговорения срок за получаване на продадената, но още неплатена движима вещ продавачът може свободно да разполага с нея, без да се счита обвързан от договора. Следователно ако сте купили един хладилник за 400 лв. и сте уговорили да го получите (и платите) на първо число на следващия месец, продавачът може свободно да го продаде на друг, ако не се явите да го получите на първо число на месеца или откажете да го приемете. Продавачът е само длъжен да ви съобщи в 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора (чл. 201, ал. 2 ЗЗД). 2) Продавачът може, вместо да развали договора, да иска пряко изпълнение на задължението на купувача: да иска той да бъде осъден да вдигне продадената вещ и да заплати вредите, които с невдигането й причинява на продавача.1 Връзката между задължението на продавача да предаде и задължението на купувача да вдигне продадената вещ позволява на продавача тук сам да си помогне. След като купувачът забавя вдигането, продавачът може да предаде продадената вещ за пазене в определеното му за това място от районния съд, където тя е на разположение на купувача, респективно да я продаде с разрешение на съда, ако тя подлежи на бърза развала, и да внесе полученото в банка на името на купувача. С това продавачът се освобождава от собственото си задължение за предаване на вещта и от грижите за нейното съхраняване (чл. 97 ЗЗД), без да е лишен от правото да търси направените от него разноски, станали необходими вследствие поведението на купувача (чл. 96, ал. 2 ЗЗД). § 7. Задължение за разноски. Върху купувача тежи задължението да посрещне редица разноски във връзка с договора за продажба. Така предвижда чл. 186 от ЗЗД. Но страните могат да уговарят и друго нещо, различно от установеното. Разноските биват няколко вида: Разноски по договора. Това са разноските по сключването на договора. Те тежат върху купувача. Това са разноските по прехвърлянето на собсвеността. Тези разноски се понасят поравно от купувача и продавача, когато се ка сае за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти (чл. 186, ал. 1 ЗЗД). Причината е, че размерът на разноски те при продажби на недвижими имоти е доста висок. Разноските по вписването на нотариалния акт за продажбата тежат винаги върху купувача. Вписването се извършва в негов интерес и той трябва да плати разноските за това, което се извършва, макар и служебно. Разноските по приемането (получаването) на про дадената вещ са също за сметка на купувача - чл. 186, ал. 2 от ЗЗД. ЧЕТВЪРТА НЯКОИ ОСОБЕНИ ВИДОВЕ ГЛАВА ОБИКНОВЕНИ ПРОДАЖБИ § 1. Продажба на недвижими имоти. Съществува особена регламентация на продажбата на недвижими имоти. 1. Продажба на частни имоти. Поначало всеки може да продаде своя недвижим имот, респективно да учреди право на ползване или да отстъпи право на строеж върху него. Може да го продаде на когото пожелае и на каквато цена пожелае. Всеки може да го купи, стига да не попада под някоя от хипотезите на чл. 185 от ЗЗД, които му отнемат това право. Важи изобщо принципът на свободното договаряне (чл. 9 ЗЗД). Необходимо е само под страх на недействителност на договора съгласието на страните да бъде изразено в акт, съставен от нотариуса по местонахождението на имота - в нотариален акт (чл. 18 ЗЗД). За да има действие по отношение на третите лица, този акт трябва да бъде вписан в имотния регистър (чл. 76 -чл. 87 ЗКИР). ЧЕТВЪРТА НЯКОИ ОСОБЕНИ ВИДОВЕ ГЛАВА ОБИКНОВЕНИ ПРОДАЖБИ § 1. Продажба на недвижими имоти. Съществува особена регламентация на продажбата на недвижими имоти. 1. Продажба на частни имоти. Поначало всеки може да продаде своя недвижим имот, респективно да учреди право на ползване или да отстъпи право на строеж върху него. Може да го продаде на когото пожелае и на каквато цена пожелае. Всеки може да го купи, стига да не попада под някоя от хипотезите на чл. 185 от ЗЗД, които му отнемат това право. Важи изобщо принципът на свободното договаряне (чл. 9 ЗЗД). Необходимо е само под страх на недействителност на договора съгласието на страните да бъде изразено в акт, съставен от нотариуса по местонахождението на имота - в нотариален акт (чл. 18 ЗЗД). За да има действие по отношение на третите лица, този акт трябва да бъде вписан в имотния регистър (чл. 76 -чл. 87 ЗКИР). та на предаването й (чл. 205, ал. 1 ЗЗД). Следователно тук е установено едно изключение от началото, че собственикът носи риска от случайното погиване на собствената му вещ. б) Относно изправността. Купувачът става собственик на определената движима вещ, която е купил, само ако и след като изплати изцяло нейната цена. Но ако е платил вече голяма част от цената и остава още съвсем малко да дължи, би било покровителство на недобросъвестността да се позволи на продавача да развали договора на това основание по реда на чл. 87 от ЗЗД. Затова чл. 206, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че "макар и да има противно съглашение, непла-щането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора". Така купувачът е достатъчно защитен срещу евентуалното из-користяване на притесненото му положение: продавачът може да иска само доплащане на още неплатения му остатък от цената. Ако купувачът е в забава с плащането на вноски, по-големи от 1/5 от покупната цена, продавачът може с едностранното си изявление да развали договора. В резултат той ще си възвърне владението върху движимата вещ. Собствеността и без това му принадлежи, тъй като купувачът никога не е ставал собственик. Но купувачът се е ползвал от вещта най-малко като наемател. Затова той трябва да дължи възнаграждение за ползването на движимата вещ. Дължи го наред с другите вреди, които продавачът може да е претърпял (чл. 206, ал. 2 ЗЗД). У нас е имало, а в някои страни и днес съществува практика с общи условия да се уговоря, че при разваляне на продажба със запазена собственост неизправният купувач няма право да иска да му бъдат върнати обратно направените от него вноски срещу покупната цена. Тях продавачът може да задържи като обезщетение. В резултат купувачът губи всичко внесено срещу покупната цена, ако не заплати в срок дори само последната част от същата - например по- следните 20 л в., които дължи за купената на изплащане за 500 лв. шевна машина. Обратно, продавачът придобива окончателно всички направени вноски и си възвръща владението върху продадената движимост, на която не е престанал да бъде собственик. Такава уговорка, оправдана с началото, че страните са свободни да уговарят, каквото пожелаят, е очевидно несправедлива. Тя не може да бъде действителна. За отстраняване на всякакво съмнение в тази насока чл. 206, ал. З от ЗЗД предвижда, че "уговорката платените вноски да останат за продавача като обезщетение е недействителна". в) Кредиторите на купувача. Който владее една вещ, е обикновено неин собственик. Купувачът на движима вещ в тук разглежданата хипотеза владее продадената му вещ, без да е неин собственик. Кредиторите му биха могли да запорират тази вещ, като се опират на предположението, че всеки, който владее една движима вещ, е неин собственик. Но те биха запорирали чужда вещ. Интересите на кредитори те изпадат в колизия с интересите на продавача собственик. За да примири едните и другите, законът предвижда, че усло вието за запазване на собствеността от продавача "може да се противопостави на кредиторите на купувача, ако е угово рено писмено и документът има достоверна дата" (чл. 205, ал. 2 ЗЗД). г) Третите лица. Купувачът несобственик може да продаде вещта, която владее, на трето лице. То ще стане собственик на продадената му вещ, ако е добросъвестно (чл. 78 ЗСоб). § 3. Продажба на наследство. 1. Проблемът. 1.1. Съвкупността от правата и задълженията на един правен субект относно определени материални блага образува неговото имущество. Звеното, което ги обединява в едно цяло, е правният субект. С изчезването на същия, със смъртта на физическото лице', титуляр на тези права и задължения, отпада звеното, което ги е обединявало - отпада самото имущество като правна съвкупност. Починалият няма имущество. Правата, които са му принадлежали, и задълженията, които са го обременявали, не могат да бъдат вече права и задължения на починалия. Всички те, включени досега в състава на неговото имущество, се превръщат в съставни елементи на една нова правна съвкупност- в елементи на неговото наследство.1 То преминава като цяло върху наследниците на починалия, които с приемането му (чл. 48 ЗНасл) стават титуляри на всички имуществени права на починалия и отговарят за всички негови задължения (чл. 60 ЗНасл). Наследникът става 9обственик на всички вещи, на които починалият е бил собственик, кредитор на всички негови вземания и длъжник по всички негови задължения. Той може да продава вещите от състава на наследството - една, няколко или всички, на едно или на различни лица. Той може да прехвърли на друг едно, няколко или дори всички наследствени вземания. Може в качеството си на длъжник на наследствените дългове да уговори с трето лице то да ги поеме, да се съзадължи за тях или да го замести в тях (чл. 101 и чл. 102 ЗЗД). Във всички тези случаи нищо особено не е налице. Наследникът ще си послужи с обикновените правни средства, за да осъществи проектираните отвнего правни резултати. 1.2. Но законът позволява на наследника да продаде самото "наследство изцяло, без да посочи неговите предмети" (чл. 212, ал. 1 ЗЗД). Именно тази продажба наричаме продажба на наследство. Специфичен е предметът на тази продажба. Затова и специфични са нормите, които я уреждат На това основание продажбата на наследство се третира като особена продажба. Във връзка с нея се поставят редица въпроси. 2. Правна характеристика. Обект. Кога може да се продава наследство? Продажбата на наследство, както всяка продажба, е преди всичко договор. Но тя не е продажба нито на родово определена, нито на индивидуално определена вещ, а про дажба на права, които влизат в едно наследство. По това тази продажба прилича на възмездна цесия. Купувачът на наследство обаче поема и пасивите на наследството. По то ва продажбата на наследство прилича на встъпване в дълг (чл. 101 ЗЗД). Продажбата на наследство е продажба на всичко включено в едно наследство без отделно посочване на неговите съставни елементи. Тя е следователно продаж ба на една съвкупност от права и задължения (50-56-ОС- Сб. 20, 20). Тези права и задължения са били до откриването на наследството права и задължения на починалия. Те са били елементи от състава на неговото имущество. Личност та на наследодателя ги е обединявала в едно цяло. Права та и задълженията на наследодателя преминават в съответ ни дробни части върху наследниците, които са приели на следството му.1 Те се вливат в друго имущество, в друга имуществена съвкупност. Сливат се с имуществото на наследника, превръщат се в съставни елементи от имуществото на наследника и загубват самостоятелността, която са имали преди смъртта на наследодателя. Въпреки това, за да могат да бъдат отделно продадени, законът мислено ги отделя от имуществото на длъжника и ги обособява мислено в едно отделно, обособено имущество на наследника в рамките на общото му имущество. Законът счита, че имуществото на наследодателя стои като цяло още непокътнато в имуществото на наследника, и обявява, че това цяло ще може именно като цяло да бъде предмет на продажба. Тази мисъл иска да изрази чл. 212, ал. 1 от ЗЗД, когато говори за продажба на наследство изцяло, без да се посочват предметите му. Продажба на наследство следователно е този договор, с който наследникът прехвърля на друго лице срещу определена парична сума съвкупността от правата и задълженията, които е придобил по реда на наследяване. Той ги прехвърля като цяло срещу определена цена (20-55-ОС-Сб. 21,13). 2.3. Именно защото се касае за продажба на съвкупност, защото наследствените права като цяло са предмет на отчуждаване, обясним е стремежът на закона да обезпечи на приобретателя целостта на съвкупността- непокътнатия й състав към времето на откриване на наследството. Той предписва в чл. 213 от ЗЗД, че наследникът, който е продал някоя наследствена вещ или е събрал наследствено вземане, е длъжен да върне полученото на купувача. Ако е пла- тил някое наследствено задължение, купувачът трябва да му върне платеното. Приобретателят придобива едно цяло с всички облаги, с всички тежести и рискове - всички активи и всички пасиви. Наистина може да бъде уговорено и друго. Може да бъде уговорено, че се продава цялото с изключение на конкретно определена вещ (къща) или конкретно определено вземане (например събраното вече от наследника вземане). Но тук не може да се прекалява, защото по реда на изключването може да се измени самата същност на продажбата на наследство и да се превърне тя в продажба на определена или определени вещи под формата на продажба на наследство. 2.4. Наследството може да се продава само след като продавачът е станал вече наследник, т. е. след като наследодателят е починал и наследникът е приел наследството. До смъртта на наследодателя наследството не е още открито, наследствени права не са още възникнали. Биха могли да се продават следователно само евентуални бъдещи наследствени права. Но законът забранява продажбата на бъдещо наследство, на бъдещи наследствени права. Той смята, че такава продажба не е съвместима с правилата на добрите нрави. Не бива децата да спекулират върху живота на родителите си: да продават правата, които ще получат след смъртта на родителите си. Сключената въпреки тази забрана продажба на наследство е нищожна (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). 3. Какво гарантира продавачът. Продавачът на една вещ се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху вещта. Той трябва да му обезпечи тази собственост и отговаря, ако купувачът бъде съдебно отстранен от вещта. Съвсем друго е положението на продавача на наследство. Той не продана конкретна вещ, а една правна съвкупност, която обхваща активни и пасивни пера. Сам е придо бил толкова права, колкото е имал наследодателят. Може да прехвърли и прехвърля само тях. Ако наследодателят е бил собственик, кредитор или длъжник, наследникът също е станал собственик, кредитор или длъжник, затова и купувачът на наследството придобива тези качества. Но бил ли е наследодателят наистина собственик, имал ли е вземания, дължал ли е конкретен дълг - това продавачът често сам не знае и не гарантира на своя купувач. Последният може да се е излъгал в очакванията си. Може да е смятал, че наследодателят е собственик на някой имот, а да бъде съдебно отстранен от същия, понеже се е оказало, че имотът никога не е принадлежал на наследодателя. Може да се е оказало, че наследодателят няма вземането, което купувачът е смятал, че има, или че има такъв дълг, какъвто купувачът е смятал, че наследодателят няма. За всичко това той не може да държи отговорен продавача. Сделката е алеа-торна. Всички облаги са за купувача, всички рискове също. Едно единствено нещо трябва да обезпечи продавачът на купувача си, а именно "само качеството си на наследник" (чл. 212, ал. 1 ЗЗД). Той е длъжен да му гарантира, че наистина е наследник. С това на купувача е гарантирана възможността да упражнява купените от него права в онези рамки, в които наследникът продавач сам би могъл да ги упражни. Изтегляне 3.66 Mb. Сподели с приятели:
|