Проф. Александър Г. Кожухаров облигационно право
Изтегляне 3.66 Mb.
|
|
Тези общи правила обуславят отговорността за вреди от наличността на вина. Неизправният длъжник е отговорен, защото е виновен. Кредиторът трябва да докаже недобросъвестността2 - умисъла на неизправния си длъжник, ако иска да получи обезщетение, което да обхваща всички вреди, пряка последица на неизпълнението (чл. 82, изр. 2 ЗЗД). За всички други случаи важи обратното: кредиторът не е длъжен да доказва вината (по-точно небрежността) на неизправния си длъжник. Законът предполага, че длъжникът не е положил грижата на добър стопанин, че е проявил небрежност, щом не е изпълнил задължението си. На това основание той е отговорен за вредите, които са могли да бъдат предвидени при договарянето (чл. 82, изр. 1 ЗЗД). Работа на длъжника е да обори това предположение, като докаже, че неизпълнението се дължи на причина, която не може да му бъде вменена във вина (чл. 81, ал. 1 ЗЗД). Тези общи правила се прилагат и към продажбата. Купувачът трябва да докаже, че продавачът е знаел за недостатъците на продадената вещ, ако смята да претендира всички вреди, които са пряка последица на такова недобросъвестно изпълнение. Във всички други случаи той не е длъжен да доказва вината (небрежността) на продавача. Законът предполага, че продавачът не е положил дължимата грижа, че той е проявил небрежност, щом е доставил вещи с недостатъци, и го държи отговорен на това основание за вредите, които са могли да бъдат предвидени при договарянето.1 Задължение на продавача е да обори това предположение, като докаже, че неизпълнението се дължи на невъзможност, предизвикана от причина, която не може да му се вмени във вина. Това предположение не може да се счете за оборено с простото твърдение на продавача, че той не бил знаел недостатъците на продадената вещ. Може наистина да не ги е знаел. Но не е ли могъл или не е ли бил длъжен да узнае за тях? Ако не ги знае, то е, защото не е положил дължимата грижа, за да ги узнае. Простото незнание следователно не оневинява. Затова например кожарското предприятие, което е продало инфектирани от молци кожи на една износна централа, е виновно и отговорно за вредите на централата. То не може да се освободи от отговорност по съображение, че не било знаело за молците - нищо не му е пречило да ги открие и отстрани. Предположението за вина може да се счете за оборено, само ако бъде доказано, че незнанието се дължи на такава обективна пречка за узнаване, която не би могла да бъде преодоляна при полагане на дължимата грижа. На практика обаче такава обективна невъзможност за узнаване е твърде рядко явление. 13.3. Клаузи за неотговорност. Едно допълнение на отговорността на продавача е и разпореждането на чл. 193, ал. З, изр. 2 ЗЗД. Този текст обявява за недействително всяко съглашение, с което продавачът би се опитал да се освободи от отговорност. Законът показва тук още веднъж грижата си за интересите на купувача. Стока, обременена с недостатъци, не може да се натрапи на купувача и да се остави той безпомощен чрез една уговорена клауза за освобождаване от отговорност. Не може например да се отговори, че купувачът няма да може да направи рекламация, ако стоката се окаже с 10% фабрични дефекта (37-47-ВДА-Сб. М-193, 287). 13.4. Продажби без отговорност. Правилата относно отговорността за недостатъци не се прилагат при публични п(5одажби (чл. 199). Касае се за продажби, извършени от компетентни за това държавни органи. Публичните продажби се придружават от проверки и формалности, които дават основание за достатъчна сигурност, а и необходима е по-голяма стабилност на породените от тях последици.1 14. Начин за осъществяване на отговорността на продавача. Купувачът има право да избира измежду възможностите по чл. 195 от ЗЗД. Не е длъжен да следва някаква поред-цост измежду тях.2 14.1. Купувачът може да направи избора си с едностранно изявление, отправено до продавача. Едностранно той му заявява, че разваля договора или че иска цената да се намали, или вещта да се поправи, или, че настоява доставените родови вещи да се заменят с доброкачествени. Ако продавачът се съгласи с предлагания начин на ликвидиране на създадените отношения, купувачът загубва правото си да претендира впоследствие за някоя друга от възможностите, които чл. 195 ЗЗД от ЗЗД поставя на негово разположение. Налице е спогодба, която ликвидира споровете (324-62-ВДА-Сб. III, 104,182; 368-60-ВДА-Сб. II, 91, 151). Не може например, след като е получил намаление на цената, да иска още и разноските по поправянето (10-59-ВДА-Сб. I, 199,295). 14.2. Ако между продавача и купувача не се постниг-не съгласие, купувачът извършва избора си чрез предявяване на иск. Този иск не може да бъде предявен алтернативно (искам или разваляне, или намаляване на цената, или заменяване на вещта - както реши съдът). Такъв иск не би имал определен петитум.1 Купувачът трябва да избере една измежду възможностите си. Но с предявяване на една от възможностите му неговият избор не е още окончателен. Купувачът може във всяко положение на делото в първата инстанция да премине от иск за поправяне на вещта или за намаляване на цената към иск за разваляне на договора или заменяване на вещта или обратно. Изборът на купувача следователно не е още окончателен и става неотменим едва с отпадане на процесуалната възможност за изменя-ване на петитума (така 5656-55-СГНС-ИзПр, 111; 57-63-ВДА-Сб. III, 103, 180).2 15. Просрочие. Твърде трудно е да се открият и установят не достатъците на продадената вещ след изтичане на по-про дължително време от предаването. Предявяването на пре тенции поради наличност на недостатъци би спънало граж данското обръщение. Затова Законът за задълженията и до говорите в чл. 197 е установил кратки давностни срокове, в течение на които купувачът трябва да предяви исковете си.1 Давностният срок е една година при продажба на недвижима вещ. Той е шест месеца при продажба на движи- мости. Срокът започва да тече от деня на предаване на вещ та. Относно начина на изчисляване на срока важи чл. 72 от ЗЗД. Но ако продавачът съзнателно е премълчал известния му скрит недостатък,2 исковете на купувача се погасяват с из тичането на три години от предаването (чл. 197 ЗЗД) - напри мер продавачът знае, но не съобщава, че кобилата е злон- равна (4176-54-СГНС), че зелето е заразено (1155-55-СГНС). Знанието доказва купувачът (486-62-ВДА-СП, 63, 7, 93, 5).3 Така установените срокове могат да бъдат удължавани или скъсявани при съгласие на страните.4 15.3. Последиците. Купувачът може да предяви пре тенциите си по чл. 195 от ЗЗД, включително и тази за обез щетение, и след давностния срок. Но тогава той рискува да му бъде противопоставено от продавача възражение за дав ност, което ще ги парализира. След изтичане на давността купувачът няма да може да предяви претенциите си и чрез възражение, противопоставено в иск, предявен от продавача за заплащане на цената. Защото по давност се погасяват всички средства за съдебна защита - иск и възражение.1 Разбира се, давността ще се счита прекъсната с признанието на претенцията на продавача. II. Задължения на купувача Три са задълженията на купувача: да плати цената на купената вещ; да получи вещта и да понесе разноските по продажбата. § 5. Задължение за плащане на цената. Главното задължение на купувача е да заплати покупната цена. Това изрично подчертава чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. 1. Къде и кога трябва да се плати цената. 1.1. Паричните задължения са носими. Задължението на купувача да плати цената е парично задължение. То следователно е носимо: купувачът трябва да плати покупната цена на продавача там, където последният е имал местожителството си, когато се е сключвал договорът (чл. 68, буква "а" ЗЗД). Цената следва да се плати веднага, защото за плащане на цената обикновено не се уговаря срок в пол за на купувача, а кредиторът на безсрочно вземане може да иска веднага изпълнението му (чл. 69 ЗЗД). Купувачът обаче не винаги ще може да получи вещта срещу платената цена. Ако продадената вещ е индивидуално определена, тя ще може да бъде предадена там, където се е намирала по време на продажбата (чл. 69, буква "б" ЗЗД). Това място често не съвпада с местожителството на продавача, където купувачът трябва да плати цената. Следователно, ако приложим общите правила за ме-стоизпълнението, получава се различие във времето на изпълнението на насрещните задължения на купувача и на продавача поради различното местоизпълнение на тези задължения. Това раздалечаване на времеизпълнението на насрещните задължения крие в себе си немалко неудобства. Затова законът изоставя в областта на продажбата общите правила относно местоизпълнението и счита, че времето и мястото на плащането на цената трябва да бъдат тясно обу словени от времето и мястото на предаването на продаде ната вещ. Законът обявява, че цената трябва да бъде запла тена "едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва", ако друге не е уговорено (чл. 200, ал. 2 ЗЗД). Той въздига тази едновременност в принцип в областта на продажбата и го провежда последователно. За конът потвърждава този принцип във връзка с договорите за периодични доставки. В този случай "цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях" (чл. 208, ал. 1 ЗЗД). Следователно изпълнението на задължението за плащане на цената е обусловено от изпълнението на задължението за предаване на продадената вещ. Така законът дава израз на функционалната зависимост между тези две насрещни задължения, която произтича от двустранния и разменен характер на договора за продажба. От нея следва, че никоя от страните по договора за продажба не може да иска изпълнение от другата, без самата да предлага изпълнение на своето задължение. Изпълнението на двете насрещни задължения се осъществява едновременно - "ръка за ръка" (849-59-1 И-Сб. 264, 350; 258-58-ВДА-Сб. 1, 192, 286; 892-54-!У; 1035-54-М; 509-55-М; 1719-54-МС-СП, 55, 7, 80, 11). Нито една от двете страни не е длъжна да кредитира другата - да изпълнява, без да се изпълнява и спрямо нея. Срокът за предаване, установен в полза на продавача, ползва неминуемо и купувача и обратно.1 В случай, че едната страна иска престиране, без да предлага контрапрестация, искането й ще бъде оспорено от другата страна с възражение за неизпълнен договор (чл. 90 ЗЗД, вж. 846-59-1 М-Сб. 264, 350; 147-54-1У). 1.4. Тази връзка на взаимна зависимост между предаване на вещта и плащане на цената й може да бъде разкъсана по волята на страните. Те могат да уговорят, че купувачът ще плати цената, преди вещта да му е била предадена. В такъв случай купувачът трябва да престира пръв. Но могат да уговорят, че продавачът ще предаде вещта, а цената ще му бъде заплатена по-късно. Тогава продавачът е този, който трябва да престира пръв. В последния случай е налице продажба на кредит. Купувачът няма да е длъжен да плати веднага срещу вещта, а на уговорения срок. Поради раздалечаване момента на плащането то няма да може да стане "на мястото на предаването", а на друго място. Това друго място е местожителството на продавача. Плащането на цената е изпълнение на едно парично задължение, което се изпълнява в местожителството на кредитора -в случая продавача (чл. 68, буква "а" ЗЗД). Общите правила относно местоизпълнението възстановяват своята сила. 1.5. Но независимо дали цената трябва да бъде платена срещу вещта, дали вещта се предава, преди да бъде платена цената, или цената се плаща, преди да бъде предадена вещта, във всички тези хипотези купувачът има право да откаже да плати цената, докато не му се даде надлежно обезпечение, ако съществува опасност да претърпи съдебно отстранение поради по-силните права на трето лице върху продадената вещ (чл. 90, ал. 2 ЗЗД).1 Тук отново се появява идеята за функционална връзка между насрещните задължения на договарящите. Защото тази възможност на купувача не е нищо друго освен проявление на неговото възражение за неизпълнен договор. 2. Какво трябва да се плати? Срещу продадената вещ купувачът дължи опре делената цена свободно уговорена. Нея трябва да плати и нищо друго. Понякога от купувача могат да се искат лихви върху цената. а) Такъв ще бъде случаят, когато плащането на лихви е било уговорено. Защото страните са свободни да угово рят, че от деня на сключването на продажбата или от някой друг последващ момент ще текат лихви на цената, която ку пувачът дължи. Тези лихви ще бъдат договорни. б) Задължение за лихви може да възникне в тежест на купувача и в друга хипотеза. Продадената вещ е трябва ло да бъде предадена на купувача срещу едновременното й плащане и тя му е била предложена, а той не я е платил. Тогава купувачът дължи лихви върху цената от момента, в който продавачът му е предлагал вещта. Защото от този мо мент купувачът е в забава, а лихви върху парични задъл жения се дължат от деня на забавата (чл. 86 ЗЗД). Той е в забава, защото денят на изпълнението на задължението му е определен. Това е денят, в който вещта му се предлага (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). Но дори ако този ден не е определен, не мрже да има съмнение, че предлагането на вещта срещу заплащане представлява покана да се плати цената - покана, която поставя купувача във виновно закъснение (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) и повлича отговорността му за това закъснение, законните, мораторните лихви. Тези лихви очевидно не са били уговорени. Те са санкция за едно неизпълнение. Продавачът може, макар да не е получил цената, пак да предаде вещта на купувача. Но тази постъпка на продавача не премахва забавата на купувача, не отстранява неговото неизпълнение, нито ликвидира неговата отговорност заради неизпълнението. Продавачът не губи правото си на закъснителни лихви. Дължимостта на закъснителните лихви не може да се обуславя от това дали продадената вещ носи, или не носи плодове. Плодовете и без това принадлежат на купувача според чл. 93 от ЗСоб и чл. 187 от ЗЗД от деня на продажбата, ако вещта е индивидуално определена. в) Една трета хипотеза има предвид чл. 200, ал. З от ЗЗД. Става дума за продажба на кредит, при която страните не са изрично уговорили, че върху дължимата цена ще се плащат лихви. Вещта е вече предадена на купувача. Той е неин собственик и на това основание събира плодовете и доходите, които тя дава, макар да не я е платил. Продавачът не ползва лихвите на парите, които му се дължат. Равновесието в интересите им е нарушено. Купувачът прибавя към плодовете на вещта още и ползите от паричната сума, която дължи. За да се внесе равновесие в интересите на страните, чл. 200, ал. З от ЗЗД предвижда, че ако продадената вещ е плодоносна, купувачът ще дължи лихви върху цената от деня на предаването, макар тази цена да не е още изискуема. 3. Права на продавача, на когото цената не е платена. Продавачът има право да получи цената на вещта. За да му я обезпечи, законът признава на продавача редица права. Право на задържане. Продавачът не е длъжен да предаде продадената вещ, ако купувачът не му предлага насреща покупната цена, освен ако друго е уговорено. Дото гава той може да задържи продадената вещ и обезпечава с нея вземането си за цената. Но дори когато е уговорено, че продавачът ще престира пръв, че той трябва да предаде вещта преди плащане на цената, дори и тогава той може да откаже да предаде продадената вещ на купувача (като про тивопостави възражението за неизпълнен договор) и да я задържи, ако съществува опасност цената да не му бъде платена, освен ако му се даде обезпечение за плащането и (чл. 90, ал. 2 ЗЗД). (Вж. 849-59-1 И-Сб. 263, 349). Правото да развали договора за продажба е вто рото средство, което обезпечава продавача за неплатената му цена. а) Това негово право се основава на чл. 87 от ЗЗД. Този текст предвижда, че "когато длъжникът по един двустра- нен договор не изпълни задължението си поради причина, . за която той отговаря, кредиторът може да развали договора". Купувачът, който не е заплатил покупната цена, не е изпълнил главното си задължение по двустранния договор за продажба. Това негово неизпълнение се дължи на причина, за която купувачът винаги отговаря, защото "обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност" (чл. 81, ал. 2 ЗЗД). Следователно неплащането на цената дава право на продавача да развали или да иска развалянето на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД. В резултат продажбата отпада с обратно действие. Нещата трябва да бъдат възстановени в предишното положение. Предадената вещ трябва да бъде върната на продавача. Платеното срещу цената трябва да се върне на купувача. Правата, които купувачът е учредил върху продадената вещ, отпадат с обратна сила, тъй като се счита, че той не е имал никога право над вещта, за да може да учредява права върху нея в полза на трети лица. Освен това купувачът ще дължи на продавача и вредите, които същият претърпява от неизпълнението на договора (чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). б) Трети лица. Видяхме, че с развалянето на продажбата отпадат правата, които купувачът е учредил върху вещта в полза на трети лица. Счита се, че купувачът не е бил никога собственик, а никой не може да учредява права върху вещ, която не му принадлежи. Проведено докрай, това разрешение би било твърде опасно за третите лица, защото при всички хипотези ги лишава от едни вече придобити права. В резултат се разколе-бава сигурността в гражданското обръщение. Как бих се решил да купя една вещ, когато рискувам тя да ми бъде отнета по съображение, че този, от когото съм я купил, сам не бил я заплатил на своя продавач? Необходимо е следова телно развалянето да не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили междувременно върху продадената вещ. Точно така постъпва законът Той поставя третите добросъвестни лица под своя защита: "Който придобие (казва чл. 78, ал.1 ЗСоб) по въз мезден начин владението на движима вещ или ценна книга на приносителя на правно основание, макар и от несобстве- ник, но без да знае това, придобива собствеността." То ва означава, че ако А купи от Б една движима вещ (и не я плати на Б), а след това я препродаде на Х и му я предаде, Х ще стане собственик на вещта, макар и Б да развали впо следствие договора за продажба поради това, че А не му е заплатил цената на вещта. Интересът на продавача (Б) се жертва пред интереса на третото добросъвестно лице Х. По същия начин са запазени и вещните права върху продаде ната движима вещ (например заложно право), които трети добросъвестни лица са придобили от купувача на вещта (А), които не я е заплатил (на Б). Придобитото от Х вещно право се запазва, макар правата на праводателя му (А) да отпадат с обратна сила. (Вж. чл. 202, ал. 2 ЗЗД). Добросъвестният купувач на недвижим имот е за щитен с разпореждането на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД. Ако Б, който е продал на А апартамента си, не е получил покупната му цена на уговорения срок, той може да иска да се развали договорът по съдебен ред1 и ще получи апартамента обрат но. При положение, че А междувременно е препродал същия апартамент на Х, не ще може да го получи обратно, ако А го е препродал, преди Б да е вписал исковата си молба за раз валяне на договора. "Развалянето... не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба" - казва чл. 88, ал. 2 от ЗЗД. Третото лице, което е купило преди вписване на исковата молба за разваляне на договора за продажба, е добросъвестно. То купува от лице, което се легитимира като собственик, без да знае, че правата на това лице (А) могат да отпаднат с обратна сила. Ако обаче вписването на исковата молба е станало, то третото лице (Х) знае, че правата на праводателя му (А) са спорни и следователно купува на свой риск. Ето защо развалянето на договора (между А и Б) ще засегне и него. При това положение, щом правата на третото лице се запазват, неудовлетвореният за цената продавач (Б) едва ли би водил иска за разваляне, защото няма да може да си получи обратно апартамента. Той остава само кредитор на цената. Но ще я получи ли? Може би не. Сам е виновен, че като е дал срок за плащане на цената на апартамента, не е вписал за дължимата цена поне законна ипотека върху апартамента, който продава (чл. 168, ал. 1 ЗЗД). в) Чл. 201 от ЗЗД предвижда един много по-бърз начин за разваляне на продажба на движимости поради неплащане на цената, без да се спазват правилата на чл. 87 от ЗЗД. "Ако купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането и след плащането на цената", продавачът може едностранно да развали договора и е длъ жен само да уведоми купувача за решението си. С една ду ма, ако на срока за плащане на цената купувачът не я заплати, продавачът разполага свободно с движимата си вещ.1 г) Периодични доставки. Всички изложени дотук пра вила важат поначало и относно така наречените периодични доставки. Там цената се дължи за всяка отделна доставка. Неплащането обаче на цената за една от периодично дължимите доставки би могло да бъде основание за разваляне на договора за всички бъдещи доставки, но не и за вече извършените доставки. Развалянето няма обратно действие (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Договорът за периодични доставки няма да може да се счита изобщо несключван, нито ще може да се постановява възстановяване на нещата в предишното положение. Развалянето ще има действие за в бъдеще, а не обратно действие. Взаимните престации по договора за периодични доставки, които са вече осъществени, няма да се възвърнат.1 3.3. Искът по чл. 202 от ЗЗД. За да му бъде платена цената, продавачът на движима вещ разполага още с възможностите по чл. 202 от ЗЗД. Този текст позволява на продавача да иска връщане на продадената вещ: ако тя е движима; ако не е дал срок за плащане на цената, а купува чът е получил без да плати вещта; стига тя да се намира още у купувача; да не е преработена от него и искането за връщане да е предявено в 15-дневен срок от предаването й. Искът за връщане на продадената движима вещ не може обаче да се упражнява: 1) срещу трето лице, което добросъвестно е купило и е влязло във владение на продадената, предадена и непла тена от купувача движима вещ. Това трето лице (приобрета- тел от купувача, който не е платил цената) е защитено от правилото на чл. 78 от ЗСоб. Този иск не може да се упраж нява ефикасно и 2) срещу кредиторите на купувача, които са наложи- 'ли запор върху вещта или са я получили в залог, щом тези лица са добросъвестни, т. е. след като не са знаели, че цената не е платена (Ж. Сталев, Граждански процес, т. II, с. 117, заб. 161). Изтегляне 3.66 Mb. Сподели с приятели:
|