Проф. Байко Димитров Байков, д н. Основи на екологията ІІ допълнено и преработено издание София Съдържание

Една част от природните ресурси са количествено възобновими,но не и качествено. Растенията,животните и някои от минералните ресурси(солите на почвата и водата) са възобновими.Периодът,за който те се възобновяват, е различен и е в зависимост от естествения им цикъл на възпроизвеждане.Екологически целесъобразно е скоростта на ползването им да съответства(да е по-малка или равна) на скоростта на възстановяването им.В противен случай възобновимите ресурси могат да се превърнат в невъзобновими.В човешката история са познати редица примери на хищническо изтребване на животни и изчезване на цели биологични видове от тях.В нашата страна вследствие на безразборно изсичане(Лудогорието и др.) горският фонд значително е намалял,което е предизвикало изчезването на 30 растителни и 16 животински вида.

У нас ежегодно се произвеждат около 110-120 млн. тона възобновими ресурси във вид на растениевъдна и дървесна продукция от селското и горското стопанство.Една част от нея постъпва на пазара,а друга значителна част задължително се преработва,в резултат на което се изхвърлят около 90-95 млн. тона твърди,течни и газообразни отпадъци.Степента на използване на този вид продукция е много ниска и достига едва 15 %.Изхвърлените големи количества отпадъци се превръщат в замърсители на околната среда.Най-сериозни замърсители са животновъдните ферми.Замърсените огромни площи около тях стават негодни за селско-стопанско производство,а оттичащите се замърсени води се вливат в близките реки,при което ги правят негодни за използване по предназначение.

Постоянният добив от възобновимите-живите(биологични) или наречени още динамични ресурси,зависи от правилното планиране и стопанисване от човека. Неправилното(хищническото) им използване води до повреждане или изчерпване на запасите им с негативни обществено-икономически последици за човека.

2. 
   Отонсително възстановими ресурси
   

Към тях спадат почвите и горите.Почвата е един от най-ценните и дефицитни ресурси. В нея протичат биологични процеси и химични реакции,които създават условия за развитие на растителността и натрупване на биомаса.Най-съществената характеристика на почвата е нейното плодородие,а това значи способността й да произвежда повече растителна биомаса,която е полезна и необхидима за човека.

Продуктите на земята-ресурсите,които се развиват и растат върху почвата и зависят от нея,са:селскостопански продукти-зеленчуци,плодове,зърнени и зърнено-бобови храни, влакодайни и технически култури и др.;пасища-необходими за отглеждане на стадата от едри или дребни преживни животни-източник на месо,мляко,кожа,вълна и др.;гори- източник за добиване на дървен материал и целулоза.

Нерационалното земеделие(ниска култура) може да доведе до деградация и опустиняване на почвената покривка.Например изгарянето на растителните отпадъци по нивите довежда до унищожаване на редица биологични елементи в почвата и разстройване на биологичните процеси,подпомагащи развитието на земеделските култури.Нейното възобновяване и рекултивиране изисква десетки и стотици години. Изсичането на горите също трябва да бъде съобразено с времето,необходимо за растежа на даден вид,защото оголването на почвата води до ниска продуктивност и често пъти-до водна ерозия.Типичен пример-Лудогорието преди 50-60 години.

Невъзобновими ресурси са тези,които не се възстановявт изобщо или за възстановяването им е необходим изключително дълаг период-векове.Към тях спадат полезните изкопаеми.Опазването на тези ресурси може да стане чрез разумно оползотворяване,много кратко използване и намиране на подходящи заместители.

Полезните изкопаеми се добиват по два начина: открит и подземен.Нашата миннодобивна промишленост е отрасъл,който оказва особено вредно въздействие върху околната среда.Нарушават се значителни територии,и по-специално при открития начин на добиване.Замърсяват се повръхностните и подземните води от рудничните води на обогатителните фабрики,както и от води,които просмуквайки се през насипищата,разтварят вредни вещества.Замърсява се и почвата в непосредствена близост до насипищата.Типичен пример е Маришкият въглищен басейн,в който са унищожени над 15 хил. ha плодородни земи.

Степента на използване на невъзобновимите ресурси у нас е около 20% вследствие на добива на инертни материали,при който почти цялото количество добивна суровина се оползотворява.

Значителна част от твърдите отпадъци могат да се превърнат в ценни суровини- за производство на строителни материали,за извличане на ценни рудни метали от тях, както и за използването им като неметални митерални суровини.Съвременните технологии дават възможност почти всички количества добивни минерални суровини да се превръщат в ценни материали за използване в промишлеността и селското стопанство.

1. 
   Отношенията на човека към природните ресурси
   

2. 
   Основни принципи на опазването на природата
   

1. 
   Чувство за лична отговорност
   

2. 
   Роля на правителството
   

3. 
   Многостранно използване на ресурсите
   

За решаване на конфликтните ситуации във връзка с използването на ресурсите правителството изработва и предлага за утвръждаване законодателни мерки,но невинаги урежда правилно конфликтните ситуации между отделните ведомства и заинтересуваните лица.

4. 
   Инвентаризация и прогнозиране използването на даден ресурс
   

5. 
   Взаимно преплитащи се ресурсни отношения
   

Някои от природните ресурси са незаменими поради технологична невъзможност за възобновяването им.Такива са човекът и другите видове живи организми.Създаването им е принципно невъзможно.Типичен пример в това отношение е кислородът във въздуха,който дишаме.

Природните ресурси трябва да се използват разумно,съобразно възможностите им за възстановяване.Екологосъобразно отношение към природата означава хармоничност между антропогенното въздействие и естественото състояние на природата.

До неотдавна съществуваше схващането,че икономическото развитие и опазването на оклоната среда са естествено противоположни.Смяташе се,че трябва да се избира между бърз икономически разстеж,което води до висок жизнен стандарт, и екологосъобразна,незамърсена околна среда.Това твърдение не издържа в практиката, нещо повече,доказа се,че именно икономическият разстеж и научно-техническият прогрес дават възможност за опазване на оклоната среда поради това,че се усъвършенстват технологичните процеси.По такъв начин се разкриват възможности за ефективно преработване на природните ресурси и почти осуигуряване на цялостното им оползотворяване.

В това до голяма степен се състои и смисълът на устойчивото екологосъобразно икономическо развитие.Следователно използването на природните ресурси е дотолкова по-ефективно,доколкото въздействията върху околната среда-придобиването и преработването им са по-малки и доколкото допуснатите въздействия са по-лесно възстановими;за по-кратък период и със значително по-малко средства

VІ. Икономическа оценка на природните ресурси
В резултат на икономическата дейност на човека се осъществява стопанският кръговрат на веществата и усвояването на енергията.Той се отличава от естествения и биологичния по следните признаци:

• 
  В него се въвличат природните ресурси,които поради сложния си състав имат използваеми и неизползваеми компоненти и това е причина за замърсяване на оклоната среда;
  
• 
  В процеса на преработката и използването на компонентите се извършва интензивно разсейване,което е свързано не само с естествените процеси,но и с разточителното и нерационалното използване;
  
• 
  Изкуствено създадените от човека материали трудно се включват в естествения кръговрат на веществата.
  
• 
  Интензивното използване на производителните сили,нарационалното месторазположение на промишлените обекти,урбанизацията и други антропогенни фактори въздействат отрицателно върху природата.
  

Следователно предмет на икономическата оценка при различните ресурси са естествените им потребителни свойства.Основните фактори,влияещи върху размера на рентата,са:

• 
  Дефицитността на даден ресурс
  
• 
  Качествата на ресурса
  
• 
  Местоположението спрямо потребителя
  
• 
  Различните възможности за използване на ресурсите
  

Диференциалната рента е резултат от различията в естествените свойства, местоположението и условията на експлоатация на ресурсите.Величината на диференциалната рента е производна по отношение на пределните разходи,т.е на онези разходи по експлоатацията на даден природен ресурс,които се правят в участъци с най-лоши условия.Извън тези пределни разходи,във всички останали участъци с по-добри условия се получава диференциална рента.Предлагането и търсенето на даден природен ресурс определят дали наред с експлоатацията на бедни находища трябва да се разработват и по-бедни такива,които се намират при лоши условия.

Икономическата оценка на природните ресурси служи за оценка на националното богатство на страната,а също и за оценка на щетите,които нанасят замърсяванията и деградацията върху даден ресурс.
Трябва да се има предвид,че някои ресурси-земята,горите,водите и др.,са подложени на въздействия,променящи потребителните им свойства,което налага периодично да се прави актуализация на икономическата им оценка.У нас такива са например земеделските гори.
Експлоатацията на природата при сегашното ниво на технологиите доведе до конфликтни ситуации в цялата система на природоползване.Противоречието между сегашния тип производство и природната среда води до:

• 
  Изтощаване на невъзобновимите ресурси,което поражда суровинна и енергийна криза
  
• 
  Нерационално използване на природните ресурси,в резултат на което в природата се изхвърлят огромни количества отпадъци,които замърсяват и увреждат природата
  
• 
  Нарушаване на екологичното равновесие,което пречи на нормалното развитие на екосистемите и влошава условията на живот на човечеството.
  

Екологизираното производство се осъществява чрез напълно затворени цикли.Това означава,че материалното призводство трябва да имитира модела на естествените процеси в природата.Производството трябва да се вписва в биосферата,като неин компонент.При сливане на човешката дейност с природния ход на процесите в биосферата човечеството решава следните задачи по хармонизиране на взаимодействието си с природата:

• 
  Предотвратява изчерпването на природните ресурси
  
• 
  Преустановява увреждането и замърсяването на околната среда и запазва установилото се екологично равновесие.
  

• 
  Рационално използване на суровините,материалите и енергията
  
• 
  Най-икономично използване на водите,почвите,горите и другите природни ресурси
  
• 
  Организиране на производства,съпътстващи основните и кооперирани с други
  
• 
  Икономия на средства за строителство и поддръжка на пречиствателни съоражения
  
• 
  Повишаване дълготрайността на машините и съораженията,сградите и другите основни фондове поради намаляване вредното въздействие на корозията
  
• 
  Икономия от разходване на средства за възстановяване на околната среда
  

• 
  Колкото по-малко е количеството на изхвърлените като отпадъци от производството и потреблението вредни вещества,толкова по-скъпи и по- трудоемки са техническите методи за тяпното задържане
  
• 
  На този етап е технически неосъществимо 100 % задържане на замърсителите
  
• 
  Консумирането на стоките за потребление не трябва да е свързано със замърсяване на околната среда,т.е. те трябва или изцяло да могат да се рециклират,или безопасно да се разграждат по биологичен път.
  

От гледна точка на човешкото общество и неговото развитие,екологичните ефекти могат да имат както положителен,така и отрицателен характер,като например: подобрение или влошаване на жизнените условия на хората,увеличаване или намаляване на количеството и качеството на природните ресурси,нарушаване на хомеостазиса на биосферата и т.н.Както екологичните,така и икономическите ефекти могат да бъдат отрицателни или положителни.Икономическите ефекти могат да бъдат отрицателни и поради различни общественонеобходими съоражения изискващи понякога огромни трудови,инвестиционни и материални разходи.

Получаването на висок положителен икономически ефект в настоящето време за сметка на нерационалното природоползване може след известно време напълно да се превърне в много пъти по-голям отрицателен екологичен ефект.

Обикновено,сложността на проблема се състои в това,че най-често екологичните ефекти се проявяват в доста завуалиран вид.Тяхното изчисляване в стойностно изражение в повечето случаи е възможно само след значителен период от време след завършване на стопанските процеси,след влагането на средства за мероприятия по охрана на природната среда или дори след като човечеството придобие нови знания за природата.

Екологичнит ефекти,освен като положителни и отрицателни,могат да бъдат класифицирани и по редица други признаци като:

• 
  Произход-естествени и изкуствени
  
• 
  Степен на познаваемост-измерими количествено и качествено и неизмерими
  
• 
  По място на проявление в пространството-локални и глобални
  
• 
  По характера на връзката си с икономическия ефект-преки и косвени
  
• 
  В зависимост от времето на проявление спрямо това на икономическия ефект-съвпадащи и несъвпадащи по време с икономическия ефект
  
• 
  В зависимост от мястото на проявление спрямо това на икономическия ефект-възникват и се проявяват при един и същ субект с този на икономическия ефект или в различни субекти
  

Често човек за изключително кратки срокове унищожава много видове животни. През 1830 г. бизоните в Северна Америка са били около 40 милиона. За следващите 57 години останали само 200 бройки. Едва когато и от тези 200 останали само 26, през 1888 г. били взети мерки за запазване на този вид от изчезване. Морската крава била открита през 1741 г. и унищожена напълно заради вкусното й месо само за 29 години. Нараства броят на заплашените от изчезване видове животни и е значително по – голям от броя на изчезналите.

Влиянието на човека върху растенията е още по – силна и с още по – големи последствия. Причината е в това, че дърветата са били дълго време единственият материал за горене. Освен това горите са пречили на човека за развитие на селското стопанство, на урбанизацията, на построяването на различни съоръжения и т.н. Растенията като неподвижниортанизми е трябвало или да се приспособят към променящите се условия, или да загинат.

Появата на човека върху Земята съвпада с перида на усилено развитие на дървестната растителност. Учените предполагат, че към началото на желязната епоха почти половината суша била покрита с гори. Днес горите заемат едва 30 % от сушата.

В България са нехаели за девствените ни гори. Пътешественици от средните векове отбелязвали в пътеписите си, че била покрита с гъсти вековни гори. Тракийската низина била покрита с просторни гори. Остатъци от тях – отделни дървета, днес само напомнят за онова, което е било. Източните Родопи някога са били покрити с гъсти, вековни дъбови гори, а днес те са голи. Днес могат да се посочат примери за унищожени гори. Където и да сме, в който и град да сме, достатъчно е да се огледаме и голите склонове и равнини говорят за това, какво е свършил човекът.

В цялата ни страна се разгръща голяма залесителна дейност. Това говари за правилното отношение на съвременния българин към гората. А наличието на гори оказва голямо положително влияние за запазване на околната среда, почва, фауната и други.

Накрая може да се обощи, че унищожаването на горите довежда до следните по - важни отрицателни резултати: нарушава се водният баланс, реките стават непостоянни, по склоновете се появяват пороища, засилва се ерозията, която отнася почвата, и оголването става необратим процес. В някои райони с подходящи климатични условия се разразяват прашни бури, които ерозират и почвата в равнините. Липсата на гори се отразява зле върху чистотата на въздуха, намалява броят на птиците, това довежда до увеличаване на вредителите с всички последствия. Намалява броят и на много други животни.

Съвременното селско стопанство оказва силно влияние върху почвеното плодородие. Интензивната обработка на почвата и ежегодното й засяване с едни и същи култури води до изтощаване, до намаляване на плодородието. Поливното земеделие също намалява плодородието. Напояването в условията на сух климат засолява, заблатява и ерозира почвите.

Добива на суровини за промишлеността води до изкопаване на огромно количество скална маса, разработват се кариери за да се добива варовик и мрамор, строят се заводите върху плодородните земи и други. Вследствие на това се променя ландшафта, пустините нарастват, унищожават се растителността и животните.

Някога човекът можеше да взема от природата всичко, каквото и колкото си пожелае, днес това не е възможно. Човекът някога можеше да изхвърля всичко. Днес промишлеността произвежда отпадъци , които природата не може повече да поема. Развитието на атомната енергетика със своите радиоактивни отпадъци създава серизни проблеми при тяхното съхранение. Попаднали в почвата те я замърсяват за дълъг период от време.

Човечеството изразходва не само огромни количества материя, която превръща в замърсители на природата. Огромното количество изкопаемо гориво, а напоследъкатомните електроцентрали произвеждат енергия, количеството на която непрекъснато нараства. Тази енергия в крайна сметка повишава температурата на планетата. Пресметнато е, че когато човечеството стигне производството на енергия до 5 % от енергията, която изпраща Слънцето на Земята, средната годишна температура на нашата планетаще се повиши с 3,5 градуса. Това ще предизвика стопяване на ледовете на големи пространства и повишаване нивото на океана. Засега такова количество енергия още не се произвежда. За да се достигне то, е необходимо около 700 пъти увеличаване на енергията, произвежданата сего. Но темповете, с които се извършва увеличаването на производството на енергия, са такива, че това скоро ще се случи. Въпреки това ефектът от увеличеното количество енергия се чувства още сега в някои части на Земята. Въпросът за енергията не е подценяване дори и само защото не знаем всички последствия от увеличеното производство на енергия.

България е в групата на страните с малко резерви на сладка вода. У нас на човек се пада около 1500 кубически метра за година. Докато в Европа тази цифра е средно около 3000 кубически метра. Това положение с още по голяма сила показва, че опазването на водата и водните ресурси от деградация, изтощение и замърсяване в условията на съвременното развитие ще се осъществява по трудно и по трудно и ако човек иска да живее водата трябва да се плати и то скъпо.