Проф. Байко Димитров Байков, д н. Основи на екологията ІІ допълнено и преработено издание София Съдържание
Съвременното селско стопанство се характеризира
Изтегляне 4.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Схващането за т.нар. устойчивост на земеделието
- Понастоящем Международната Федерация на движението за органично земеделие IFOAM обединява около 500 организации от 79 страни.
- Развитието на екологичното земеделие е свързано с редица последствия, които неминуемо ще се изявят в
- Периодът за преминаване от традиционно към екологично земеделие за едногодишните култури е 2 години, а за трайните насаждения - 3 години.
- Основна цел на екологията на селскостопанските животни
- Предмет на екологията на селскостопанските и домашните животни е: 1. Производство на достатъчна по количество вторична биологична продукция
Съвременното селско стопанство се характеризира с висока степен на интензификация, която е основа за реализиране на висока продуктивност, но същевременно е причина все по-трайно и дълбоко да се уврежда околната среда. За получаване на 210 кг/дка зърно се изразходват 8 кг минерални торове и 0,500-0,100 кг пестициди. За добив от 400 кг/дка се употребяват двойно повече мелиоранти, а за добив над 500 кг/дка количеството на пестицидите се увеличава 8-10 пъти, а на торовете 5-6 пъти. Успоредно с увеличаване на дозите рязко намалява коефициентът на оползотворяване на агрохимическите торове и препарати, при което се натрупват големи количества остатъчни химикали в почвата, водите, животните и растителните продукти. Поемани от човека те предизвикват по-чести и по-тежки заболявания. Същевременно се разрушава почвата и хумусът в нея. Най-опасни са пестицидите, при чието разлагане в почвата се образуват токсични водоустойчиви метаболити. Всяка година в биосферата се изхвърлят над 2 млн. тона пестицидни и хербицидни субстанции, което представлява над 0,3 кг за всяко човешко същество на планетата. Тридесет на сто от влаганите минерални торове се натрупват в почвата, след като азотните съединения попадат във водата. Тревогата за бъдещето на човечеството и средата, в която живее, доведе през седемдесетте години до прилаганена концепцията за устойчиво земеделие, която е формулирана през 20-те години в Германия и Швейцария. Следва да се отбележи ,че принципите на устойчиво земеделие и производсво на екологично чисти храни /биологична продукция, както е термина на български/ има 4000 годишна история в Китай и традиции в Нова Зеландия. Основните принципи на устойчиво развитие на земеделието, разработени от Международната комисия по околната среда и развитието, се свеждат до следното:
Схващането за т.нар. устойчивост на земеделието бързо се разпространи и се използва в различни аспекти - биологичен, технологичен, икономически, социален. Най-разпространено е схващането за устойчивост във връзка с екологията, според което една земеделска система не може да се смята за устойчива, ако уврежда околната среда. Колективът от автори Велчев, Вълев и Борисов дават следното определение за устойчиво земеделие: "Съвременното екологосъобразно устойчиво земеделие означава на практика стремеж към достигане на потенциално възможните за даден агроекологичен район добиви с високи биологични стойности на реколтата чрез подходящо определена агротехника, гарантираща получаването на най-добри икономически резултати при пазарни условия с едновременно запазване и повишаване на почвеното плодородие и опазване на природната среда." Други теоретици поставят акцента върху изхранването на населението, като за устойчива се смята онази земеделска система, която осигурява достатъчно и ненамаляващо производство на хранителни продукти. Развитието на тези системи се осигурява от техническия прогрес и механизмите на пазара. Друг подход третира устойчивостта главно във връзка с по-доброто разпределение на доходите. Той се свързва със земеделските традиции и намира немалко последователи в Европа и САЩ. Смята се, че неговото развитие се гарантира от по-дребните стопанства от семеен тип и е за предпочитане от социална гледна точка.7 Различните акценти по отношение на устойчивостта според нас може да се обединят в следното тълкуване: устойчива земеделска система е тази, която е екологически съвместима, високо продуктивна, икономически ефективна и която стимулира социалните стойности за земеделските производители. Основните параметри на устойчивото екологично земеделие са приети от Международната Федерация на движението за органично земеделие (IFOAM) и се свеждат до следното:
Устойчивостта не е статична. Тя е преди всичко процес на промяна "при който експлоатацията на ресурсите, насоките на инвестиране и технологично развитие, на институционалните промени трябва да са в хармония както помежду си, така и с текущия и бъдещия потенциал, с който да се осигуряват човешките потребности и желания" . Основните задачи, които произтичат от концепцията за устойчивото развитие включват: осигуряване на човека с храна, енергия, вода и здравословни условия на живот; запазване на стабилния прираст на населението; запазване и разширение на ресурсната база; пренасочване на технологиите към ресурсоспестяващи; управление на риска и обединяване на екологията с икономиката при вземане на решения. Развитието на устойчивото екологично земеделие и въздържането от прилагането на технологии, които увреждат природната среда, обяснява все по-бързото увеличение на броя на екологичните земеделски стопанства. Екологичните земеделски стопанства се отличават главно по технологиите, които не увреждат околната среда, нито застрашават бъдещите поколения. Те разчитат на свойствата на сеитбообръщението, рационалното използване на отпадъците от растениевъдството и животновъдството, зеленото торене, механизираните обработки на почвата, които унищожават плевелите, отглеждането на специализирани породи животни и намаляване на гъстотата им върху единица площ, както и биологичен контрол за поддържане на продуктивността. Екологичното земеделие само привидно се връща към старите земеделски практики . По същество то се основава на нови екологични методи и подходи, чието усвояване изисква широки, конкретни познания от производителите. Преминаването към екологично земеделие не е лесно и изисква известно време. Освен това в периода на преход то се характеризира с намаляване на продуктивността на земята и на животните, а понякога и на производителността на труда. В световен мащаб изследванията показват, че добивите се снижават с не повече от 10-20%, а млеконадоят спада с около 10%, но се увеличава маслеността на млякото. След първите 2-3 години в много от случаите продуктивността се възстановява и даже превишава тази на традиционното земеделие. За да се защити екологичното земеделие, обикновено се увеличават цените на земеделската продукция, получавана в тези стопанства, така че по-ниското производство все още не означава губещи производители. Следва да се подчертае , че те влагат много по-малко средства (торове и препарати). При повечето зърнено-житни култури малко по-високите разходи за семена се компенсират от много по-ниските разходи за минерални торове и пръскания с хербициди. Общо, променливите разходи за зърнено-житни и зърнено-бобови култури обикновено са по-малки с 60% от тези при традиционото земеделие. Общият ефект от по-ниски добиви, по-високи цени, по-ниски променливи разходи, може да доведе до еднакви или по-високи печалби на отделни култури спрямо традиционните системи. За да се постигнат сигурни печалби при екологичното земеделие, е необходимо процентът на намаляването в разходите да изпреварва намаляването на добивите. Например, ако променливите разходи са 50% от продукцията и тя се намали с 30%, тогава разходите трябва да се понижат с 60%, за да се стигне до компенсация. Независимо от трудностите - по-ниска продуктивност, незадоволително равнище на цените на съответните продукти, затруднения при доставяне на пазара и недостатъчни стимули, екологичното земеделие си пробива път в Европа и в света. Понастоящем Международната Федерация на движението за органично земеделие IFOAM обединява около 500 организации от 79 страни. В страните от Европейската общност са регистрирани повече от 10 000 екологични ферми, които произвеждат 1.2% от земеделската продукция, потребявана в общността. В САЩ по данни на USDА в 1993 година производството на екологично чиста продукция спрямо 1992 година е нарастнало с 80%. Броят на екологичните ферми в Европа нараства бързо в отговор на потребителското търсене и правителствените инициативи. Към 2000 година, съгласно оценката на IFОАМ, около 20% от продоволствието в света се произвежда по екологични методи. Основната причина за този сравнително бавен процес е, че болшинството фермери трудно приемат прехода от интензивно към органично (екологично) земеделие. Освен това, алтернативата да се отстранят от пазара всички вредни за околната среда вещества би означавала големи разходи за кратък период, както за земеделските стопани, така и за потребителите. Ясно е, че по-приемливи са по-малко радикалните алтернативи на постепенен обрат. Една от тях изисква премахването на всички бариери, които ограничават приложението на екологично съвместимите технологии. На Запад екологичното земеделие се разширява, насърчавано чрез специализираните "органични" пазари, на които действат строго определени норми и правила. Расте броят на консуматорите, които предпочитат хранителни продукти от екологично съвместими стопанства. Проучванията показват, че 67% от населението е готово да заплаща по-скъпо такава продукция, а 13% от потребителите са склонни да плащат дори с 50% повече. Политиката за поддържане равнището на доходите на земеделските стопани е посредством цените, чрез тяхното постоянно премиране или чрез специфична помощ на единица площ за производители, които прилагат технологии с минимално отрицателно въздействие върху околната среда. Процесът на екологизация на производството ще се утвърди, ако се увеличат глобите за замърсяващите средства и обратно - станат достъпни и на приемливи цени факторите, необходими за технологиите със слабо негативно въздействие върху околната среда, каквито са органичният тор, биопестицидите , информацията и помощта за прилагане на екологично чисто производство и т.н. Представлява интерес държавната подкрепа на екологичното земеделие в Швеция, където Националният комитет по земеделие е разработил концепция за правителствена поддръжка на екологичното земеделие. Тя се базира главно на субвенции в размер от 750 до 290 шведски крони за един хектар годишно в зависимост от получения среден добив. Субвенциите трябва да възмездят загубите, възникващи като резултат от намаляването на добива през преходния период, тъй като продукцията тогава още не е призната за екологично чиста и не може да се продава на пазара на по-високи цени. За получаването на субвенция стопанството е длъжно да представи петгодишен план за трансформация на производството и да сключи договор за условията за отпускане на помощта. Стопанството се контролира от специален орган, който издава разрешение за правото на използване на специален знак, с който продуктите на фермата ще се продават като екологично чисти, което означава, че за определен период от 2-3 години не са използвани никакви химични препарати - пестициди и минерални торове. Във Великобритания от 1989 година млякото, произвеждано в екологични ферми, получава надбавки върху цената между 15% и 30% за литър, за да се компенсират увеличените разходи за труд и транспорт. В Австрия функционира т. нар. "Зелен план" за опазване на горите и фермите. Екологичното земеделие е познато и печели привърженици и в Австралия (биодинамично производство), и в Япония, и в Унгария, и в Чехия, и в Полша. Развитието на екологичното земеделие е свързано с редица последствия, които неминуемо ще се изявят в: 1. Постигане на екологично равновесие в определен район, при условие, че и останалите дейности са екологично съвместими.
Сериозна бариера за развитието на екологичното земеделие е изграждането на нормативна база, с която то се легитимира. Общите предписания и нормативната уредба относно производството, преработката и реализацията на екологично чистите земеделски продукти в ЕС са регламентирани през 1991-93г. В Директива № 2092 от юни 1991г. са посочени изискванията към екологично чистата продукция от земеделието, следва Директива № 1535 от 1992г., касаеща животинските продукти, а незасегнатите с предишните две наредби производства са включени в Директива № 207 от 1993г В България нормативната база е Наредба № 22 /2001и Наредба 35/2001 на Министерство на земеделието, които включват изискванията за биологично производство на селескостопанска продукция в расетениевъдството и животновъдкството. Тези документи съдържат следните основни определения и изисквания: а/ екологичното производство е определено като земеделие, основано на точно разграничени технологии, които изключват използването на химични средства. Към тях се прибягва само по изключение, в случай на непосредствена опасност за производствения процес. Периодът за преминаване от традиционно към екологично земеделие за едногодишните култури е 2 години, а за трайните насаждения - 3 години. Този срок може да бъде съкратен или удължен с решение на контролните органи; б/ етикетите за екологично чистите продукти носят надпис "Биологично земеделие - контрол - ЕИО". Така се гарантира произходът им, техниката и технологиите на производство и потребителят ги разпознава. Въпросните продукти могат да циркулират свободно в Общността, като се изисква да бъдат доставяни до пунктовете за продажба на дребно добре затворени, за да се предотврати евентуалната им манипулация; в/ режим на вноса - Екологично чистите продукти може да се внасят от трети страни, ако съответните държави влизат в списък като производители и компетентни власти в тях издават сертификати, показващи, че продукцията е произведена по биологичен метод и подложена на контролен режим, еднакъв с този на ЕС. г/ контролен режим - Контролните органи се създават във всяка държава-членка. Те са частни. За да бъдат признати, те трябва да докажат, че притежават необходимата апаратура, опит и план за работа, за ефикасен и обективен контрол. В ЕС има 67 такива контролни сдружения, от които 39 са в Германия. Те са длъжни да: - гарантират целите на контрола, като установяват конкретни качества и функции на фермите, които гарантират екологичното им производство; - да уведомяват компетентните власти до 1. 01. всяка година и изготвят списък на стопанствата, контролирани предходната година; - да представят годишен отчет за извършената дейност. По извършени нарушения се отнема правото и признаването на производството като екологично чисто; д/ С директива № 2078 от 30 юни 1992 година ЕС въвежда премии за "методите на земеделско производство, съвместими с изискванията за защита на околната среда и опазване на природата". Премиите се дават само на ферми, приели задължението да прилагат тези методи най-малко 5 години Предвидени са премии за екстензификаци на животновъдството (намаляване гъстотата на животните, отглеждане на видове и породи, застрашени от изчезване и др.) Предприема се и създаване на фонд за помощи на фермери от страните-членки , средства за за курсове и семинари за квалификация по проблемите на екологичното земеделие. Въвеждането на комплекса от премии и насърчения е подчинено на изработването и представянето пред Комисия на ЕС до 30 юли 1993 г. от държавите-членки на зонални програми или най-малко на нормативна рамка, определяща начините на прилагането на мерките за поддържане. След одобряване на програмата мерките влизат в сила. Екологизацията на земеделието е свързана необходимостта да се предприемат някои мерки за гарантиране на потреблението на произведените продукти, а именно: 1. Създаване на институция за интегрирани и специфични служби и услуги за развитие на екологичното земеделие, като особено се набляга на: - организация на програми за приложни изследвания, разпространени равномерно в цялата страна, имащи за предмет различни форми на земеделие; - въвеждане на наблюдение върху цените на екологичните продукти спрямо традиционните по цялата верига от производителите до реализирането им; - формиране на екип от специалисти, който да окозва техническа помощ; -активизиране на най-ефективните инструменти (срещи, семинари, полеви демонстрации) за пропагандиране сред земеделските среди на най-подходящите технологии на екологичното земеделие. 2. Разработване на оперативни схеми за насърчаване на секторната политика в селското стопанство - преработваща промишленост и търговия, за да се увеличи потреблението на тези продукти в прясно състояние, консервирани и преработени, на база на външния им вид и съдържание. 3. Да се усъвършенстват начините за определяне на цените на екологично чистите продукти. 4. Да се пропагандират и рекламират характеристиките на екологично чистите продукти, за да се предпазят консуматорите от измама. 5. Да се насочва реализацията към по-късите дистрибуторски канали, които, освен че намаляват натоварването с разходи по разпределението и реализацията, снижават опасността от "объркване" на екологичните с традиционно произведените продукти. 6. Да се изгради мрежа от пунктове за продажба, специализирани само за екологично чисти продукти или поне щандове в неспециализираните магазини. 7. Отграничаване на екологично чистите продукти от тези с "наименование за произход, указание за географска принадлежност, атестация за специфичност", които са регламентирани със съответни нормативи на ЕС (Директиви №208/92г. и №2082/92г.). Природоклиматичните и икономически условия в нашата страна предлагат благоприятни условия за развитие на екологичното земеделие и по-точно: - с възстановяване на собствеността на земята се наблюдава отлив от интензивното земеделие, за това допринася поскъпването на химическите торове и препарати за растителна защита; - екологичното земеделие намалява вредите от почвената ерозия, която обхваща 75% от земеделските земи; - част от екологично чистата земеделска продукция ще намери прием у нас, а друга част вероятно ще задоволява Европейските пазари, предлагащи широк потенциал; - не са малко населените места, особено в планинските и полупланински райони, които нямат екологични проблеми, предизвикани от замърсяване на почвите, водите и въздуха и в тях може успешно да се развива смесено производство - растениевьдно и животновъдно, така че да се затвори биологическият кръговрат; - аграрната наука е добре развита. Отрасълът разполага с функционални по специализация и местонахождение научни звена, които практически покриват територията на цялата страна; - съществуват възможности да се усвоява световния опит чрез програма ФАР и специализирания ДФ "Опазване на околната среда". - изграждащата се Национална система за съвети в земеделието включва 33 служби, които могат да предприемат популяризиране на екологичното земеделие и да подпомогнат изграждането на национална мрежа от екологични ферми; - съществува известен опит за контрол над подобни продукти, каквито са детските храни, произвеждани у нас; - в Закона за защита на земеделските производители от 1995г., чл. 14, ал. 2 се осигуряват преференциални кредити за поддръжка на ферми, които прилагат системи за устойчиво екологично земеделие. Основна цел на екологията на селскостопанските животни е да осигури достатъчно,пълноценни и безопасни за здравето хранителни продукти от животински произход като се съблюдават принципите за устойчиво развитие на биосферата. За постигане на тази цел одомашнените и/или интродуцирани видове следва да станат компонент от природните и антропогенни екосистеми в съответствие с Четвъртия закон на екодинамиката на Голдсмит, известен още като закон за самоконтрол и саморегулация на живото вещество: биологичните системи и системите, функционирането на които зависи от решаваща роля на живите организми се характеризират със самоконтрол и саморегулация в процеса на тяхната адаптация към промените в жизнената среда. Еволюцията на живото вещество е преминала при обективното въздействие на екологичните закони, в резултат на което неживите компоненти са създали условия за увеличаване на разнообразието от видове, а от друга страна живото вещество непрекъснато е променяло неживите компоненти, като ги е трансформирало в друго, ново качество от гледна точка оптималността им за съществуване на това видово разнообразие. Досега човешката дейност се е характеризирала с намаляване на видовото разнообразие, както на растения, така и на животни - от една страна и от антропогенни въздействия върху неживите компоненти на екосистемите, които водят до деградация на литосферата и замърсяване на хидросферата и атмосферата при концентрация на животните. Като се има предвид реалната опасност от екологична катастрофа и факта, че селскостопанските животни през 2001 г достигат 3000 милиарда и тяхното концентриране е в отделни региони, отглеждането им в антропогенни и екотехнически системи е с непрекъснат производствен цикъл при което се нарушава структурата и функционирането на биологичните макросистеми в обширни региони, става очевидна необходимостта от преустройство на технологиите за отглеждане на селскостопански животни и контрол при избора на домашни животни. Основно изискване е да не се допусне косвена антропресия, чрез извънмерно увеличаване на броя на селскостопанските животни, преексплоатация на хранителните ресурси,получавани от автотрофните организми, некомпетентно регулиране на биотичните взаимоотношения в биоценозите, при което стават реалност епидемиите и епизоотиите, предизвикване на криза на биоредуцентите поради свръхнатоварване на наземни и водни екотопи с органични отпадъци от животновъдните ферми, оставане на свободни хранителни ниши и т.н. Предмет на екологията на селскостопанските и домашните животни е: 1. Производство на достатъчна по количество вторична биологична продукция, която като се имат предвид два основни фактора: демографския взрив и лимитите, които съществуват по отношение на териториите засегнати от интензивна антропогенна дейност, следва да се осигури чрез оптимизиране на жизнената среда при отглеждане на традиционните видове селскостопански животни и използване на нови видове в животновъдството, в условията на неговото преструктуриране за оползотворяване на всички растителни ресурси. Тук следва да се включи изискването за екологосъобразен транспорт и съхранение на получаваната продукция от животновъдството. Каталог: wp-content -> uploads uploads -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца uploads -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения uploads -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране uploads -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България Изтегляне 4.76 Mb. Сподели с приятели:
|