Проф. Байко Димитров Байков, д н. Основи на екологията ІІ допълнено и преработено издание София Съдържание


Горите често се определят като „белите дробове” на планетата



страница3/25
Дата29.08.2017
Размер4.76 Mb.
#29071
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

Горите често се определят като „белите дробове” на планетата. Те поглъщат въглеродния диоксид от атмосферата и отделят в нея големи количества кислород. Освен това листата на зелените растения изпаряват вода, която връща част от водната пара в атмосферата.

Обезленяването е резултат от изсичането на огромни площи гори - за дърбодобив, за освобождаване на нови земи за земеделие, за добив на полезни изкопаеми или за изграждане на селища и пътища. За последните 40 години са унищожени 45% от световните гори, което намалява възможностите на Земята за пълноценно осъществяване на биогенния кръговрат на въглерода. Това води до по-голямото му натрупване и задържане в атмосферата и последващото засилване на парниковия ефект.

Обезленяването нанася катастрофални щети и върху биоразнообразието на планетата – унищожават се естествените местообитания на много растителни и животински видове, голяма част от тях дори напълно изчезват като видово разнообразие на Земята. Например изсичането на големи площи от азиатските джунгли е свило местообитанията на тигрите и е довело до силно намаляване на популлацията им. В началото на ХХ век броя на тигрите бил около 100 000, а днес те са по-малко от 8 000 екземпляря.

Води
Моретата и океаните оказват голямо въздействие върху околната среда на цялата планета и са неразделна част от природното й богатство. Ежедневно излизат нови научни открития за взаимодействието между атмосферата и океаните. Влиянието на океаните върху климата и метеорологичното време засягат цялото човечество.
Световният океан и земната атмосфера са обвързани помежду си и представляват единна система. Обмяната на енергии помежду им определя климата на Земята и оказва силно влияние върху всички процеси в живата природа.
В моретата и океаните случайно или умишлено от различни източници постоянно бива разливан суров и рафиниран петрол (нефт, бензин и други продукти). Един от тези източници е корабоплаването (от почистващи дейности и трюмна вода). В резултат на това са замърсени натоварените морски маршрути и пристанища. Инцидентни разливания на петрол причиняват локално големи щети на морската околна среда. Тяхна жертва са най - често морските птици. Вливащите се реки и други източници от сушата са основна причина за голяма част от петролните замърсявания в моретата и океаните. Влиянието на петрола върху морските и океанските екосистеми зависи от множество фактори: вида петрол, разлятото количество, разстоянието на разлива от брега, годишното време, метеорологичните условия, океанските течения и др. Летливите органични въглеводороди в петрола убиват незабавно голямо количество морски организми. Голяма част от тези токсични химикали се изпаряват в топлите води за един ден, а в студените се задържат до седмица.

Други химикали образуват катраноподобни мръсни петна, плуващи на повърхността. Те полепват по перата на птиците - гмуркачи и по кожата на морските животни и разрушават тяхната естествена температурна изолация. Много от тези видове умират от поглъщането на петрол при опити да се почистят от него, или пък вследствие на загуба на телесна топлина. Горчива ирония е фактът, че препаратите, които се използват за разлагане на петрола, могат да причинят по - големи щети на морските обитатели, отколкото самия петрол.

Метали се изхвърлят в морската околна среда от различни източници - повечето от тях се вливат чрез реките или попадат пряко от атмосферата. Метали съществуват естествено разтворени в морската вода в малки концентрации и, с редки изключени, не представляват заплаха за морските организми.

Когато тежките метали навлязат в морето, те се трансформират по химичен път. Оловните соли и живакът се свързват с метана в по - отровни форми. Други опасни елементи са арсен, кадмий, селен и цинк. Морските животни поглъщат тези метали и оттам те попадат в следващите звена на хранителната верига.

Неконтролираното замърсяване на Световния океан през последните десетилетия доведе до катастрофално нарушаване на баланса в морската екосистема, до изчезване на част от специфичните представители на морската флора и фауна. Един от основните негативни фактори, съпътстващ мащабната деградация на морската екосистема е биогенно замърсяване на крайбрежните води, водещо до еутрофикация.

Съществуващите слабости в системата за управление на водите в някои страни - членки на ЕС и по - осезаеми проблеми в страните - кандидатки (законодателни, институционални, организационни и финансови), затрудняват разрешаването на проблема свързан с биогенното замърсяване на моретата и крайбрежните водни басейни.

Недостатъчната информираност на селскостопанските производители и обществеността в селските райони за негативно въздействие на съществуващите земеделски практики върху екологично състояние на водните басейни; липса на знания и опит за прилагане на добри земеделски практики, щадящи околната среда и природните ресурси, водят до деградация на водните басейни и до задълбочаване проблемите на биогенно замърсяване.

Все още много страни изхвърлят в океана промишлени отпадъци и големи количества утайки от канални води.

Петдесет страни, на които принадлежат 80 % от световния търговски флот, са подписали споразумение да не изхвърлят канални и отпадъчни води в океана, но това споразумение често не се прилага на практика. Много собственици на кораби спестяват разходи, като изхвърлят отпадъци в морето.

С Лондонската конвенция по изхвърляне на отпадъци (1972) 100 страни се ангажират да не изхвърлят силно отровни вещества и високо радиоактивни отпадъци в открито море извън границите на техните национални акватории. Тези страни спазват меморандум по изхвърляне на ниско радиоактивни отпадъци в моретата, което изцяло се забранява през 1994 година. Въпреки това Франция, Великобритания, Русия, Канада и Белгия правят изключение от тази забрана.

Крайбрежните зони се замърсяват при стичането на повърхностни, битови и промишлени канални води, както и от твърди битови и промишлени отпадъци. Това положение не е учудващо, тъй като половината от населението на Земята живее на разстояние до 100 километра от брега.

Канализационните и земеделските отпадъци в крайбрежните води отделят големи количества азот и фосфор, които предизвикват буен растеж на водорасли. Цъфтежът на водораслите (нарича се червени, кафяви или зелени приливи, в зависимост от цвета) възпрепятства риболова и нанася щети на туризма. Когато тези водорасли умират и се разграждат, в крайбрежните води кислородът се изчерпва и това води до смъртта на много морски видове.


Отпадъците, главно състоящите се от синтетични материали (въжета, мрежи, опаковки, найлонови пликове и автомобилни гуми), стават все повече в морската околна среда и най-вече в крайбрежните зони. Те често плуват в морето, оплитат се и стават причина за гибелта на риби, птици и морски бозайници. Натрупването на тази смет по бреговете представлява потенциална опасност и влошава състоянието на плажовете.

Известно е, че в резултат на редица промишлени дейности се изхвърлят и натрупват различни радиоактивни отпадъци. Фабриките за преработване във Великобритания изхвърлят ниско радиоактивни отпадъци в морето, което предизвиква острите протести на съседните страни. Съществуват опасения, че пораженията от тези отпадъци не са достатъчно известни, поради което изхвърлянето на радиоактивни отпадъци трябва да бъде спряно.

Изчислено е, че 80 процента от световната търговия се извършва по море, тъй като с корабите се пренасят огромни товари на големи разстояния. Най - често се транспортират петрол, желязна руда, зърно, въглища, фосфати и боксит. Различни видове контейнери се използват за пренасяне на промишлени стоки и храни в специални за целта плавателни съдове. Тази огромна транспортна индустрия оказва влияние върху околната среда - при инциденти, замърсяване, в процеса на корабостроене, товаренето и обслужването на корабите.

При много пристанища често се налага каналите да бъдат издълбавани. С това се цели запазване на достъпа до морските пътища или увеличаване на газенето на корабите. Изкопните дейности наред с натрупването на отпадъчния материал увреждат морското дъно. Утаеният земен пласт се суспендира във водата и намалява достъпа на светлина до долните слоеве вода, което нанася щети на морския живот, по - точно на излюпването на рибите.

Тъй като океаните покриват по - голямата част от земята, съвсем естествено хората са се насочили към извличането на богатства от минералните подводни залежи. Както и традиционните минни работи , тази икономическа дейност може да причини поражения на околната среда, които на пръв поглед изглеждат незабележими.
Добив на Петрол и газ
Първият кладенец, разположен извън сушата, бе изкопан край Калифорнийския бряг през 1896. Днес повече от 20 процента от световната петролна продукция се добива от моретата и океаните. Сложността на този добив не само стимулира развитието на по - високи технологии, но повишава риска от инциденти и отделяне на въглеводороди в околната среда.

Под натиска на обществеността все повече петролни компании след прекратяване на добивната дейност предприемат ликвидиращи замърсяването операции - демонтиране, а не потапяне.


Добив на Пясък и чакъл
Различни инертни материали се извличат от морето за нуждите на строителството. Изкопната дейност води до увреждането на местообитанията на морското дъно и до увеличаване на бреговата ерозия. Качеството на добитите инертни материали е от голямо значение, тъй като добивът им в морето е по-скъп, отколкото на земята. Въпреки това търсенето на инертни материали все повече нараства, поради изчерпване на залежите на сушата.
Добив на Минерали от морското дъно
На различни места на океанското дъно има находища на особено ценни минерали. Извличането на полезните компоненти като никел, магнезий, мед, кобалт от тези т. нар. "магнезиеви модули" скоро би придобило икономическо значение, но само при наличието на нови технологии, тъй като се отнася за работа на дълбочина от около 4 000 метра. Все още не е установено какво въздействие върху океанската фауна ще има този добив на минерали.

Подобен добив би разпалил въпроса за собствеността над тези ресурси и вероятно би се превърнал в политически проблем.



Добив на енергия от възобновяеми източници
Движението (течения и приливи) и температурните промени на океаните представляват възможни източници за производство на енергия. Използването на енергията на приливите става рентабилно при колебание на морското ниво, по-голямо от 3 метра. Тези потенциални възможности са усвоени в електроцентралата Lа Rаnce във Франция, която произвежда достатъчно електроенергия, за да покрие нуждите на град с 300 000 жители.

Съществуват предложения за построяване и на други подобни електроцентрали, но и опасения от негативния ефект, който могат да имат тези съоръжения върху корабоплаването и морските животни. Съществуват и опасения от пораженията, които могат да бъдат нанесени върху влажните зони и възможността за увеличаване на седиментацията. Други възможности за производство на енергия се свързват с усвояването на енергията на вълните или термичната енергия на океаните.

Океаните са местообитание на хидробионти които формират уникална хранителна верига, включваща от 200 до 400 милиона тона риба. Според специалисти, за да се гарантира устойчивостта на морските екосистеми, максималният годишен улов на риба не бива да надхвърля 100 милиона тона. Превишеният улов на риба с търговска цел нарушава динамичния баланс сред морските видове.

Ключът към опазването на моретата и океаните е в намаляване на замърсяването от корабоплаването, земните източници и реките, които се вливат в тях. Тези усилия трябва да се съчетаят с мерки за предотвратяване и контрол на атмосферното замърсяване. Изчислено е, че 33 % от замърсяването в Световния океан идва от въздушни емисии от сушата. Необходимо е да се вземат следните превантивни мерки:



  • Да се отделят дъждовните отводни тръби от градската канализация;

  • Да се предотврати изхвърлянето в морето на утайки и опасни изкопни материали;

  • Да се опазват уязвимите и ценни природни брегови ивици от застрояване, добив на материали и транспортиране на петрол;

  • Да се прилага екологосъобразно планиране за регулиране и контрол на застрояването по брега;

  • Да се изисква двоен корпус на всички петролни танкери;

  • Да се рециклира използваният петрол;

  • Да се усъвършенстват уменията за почистване на разливи от петрол;

  • Да се изисква най - малко вторично стъпало за пречистване на отпадните води или пък използване на влажните зони (като естествените водни филтри), слънчеви и водни технологии или други екологосъобразни методи.

 

  • Естествените водоеми –морета и океани се замърсяват от огромните количества вода, която реките внасят, от разливания на нефт и др. Съвременната цивилизация поставя пред природата проблем от изключителна важност –намаляването на водните ресурси и тяхното замърсяване.Развитието на промишлените технологии и тяхните включени нови мощности прави водата “ключов проблем” за съществуването и опазването на човечеството. В редица държави замърсяването на водите взема застрашителни размери.Населението им ползва вода със съмнително качество.В повечето случаи като водоизточници се използват реките и езерата,замърсени с отпадъчни вещества.Специялистите считат ,че не е далеч мига ,когато водата ще стане по-скъпа от виното.Поради замърсяване на водоизточниците например Холандия внася от Норвегия неограничени количества питейна вода и такава за битови нужди.

Замърсяването на водите от промишлеността се дължи преди всичко на химичните вещества,които се използват или получават в производството.Някои от тях притежават бактирицидни свойства и променят нормалната флора и фауна на водоприемниците.По-голямата част от тези химически вещества са токсични и опасни за здравето на човека/цианиди,арсен/.Бързите темпове на промишлено развитие , несмогването на достатъчен брой пречиствателни съоръжения,лошата експлоатация на съществуващите такива,честите аварии в тях,липсата на обратни цикли за използването на промишлените води –това са главните причини, които усилват замърсяването на водите.

Основни водоприемници на замърсените отпадъчни води от промишлеността са реките и езерата.Реките от своя страна стават причина за замърсяване на морета и на Световния океан.Много реки са се превърнали в русла на мъртви води и канали със заразени мръсни води, които създават условия за разпространението на епидемии.Такива води са негодни не само за напояване ,но немогат да се използват за други цели.Застрашена е флората и фауната на реките. Вредното въздействие на замърсените речни води пряко или косвено заплашва човека.


У нас има към 20 000 километра реки.От тях 15 000 км са замърсени главно от развитието на промишлеността.В одата на тези реки е негодна за битови нужди и неблагоприятна за рибното стопанство.

Естествените водоприемници на реките са моретата.Те приемат замърсените води на реките,в тях се изхвърлят непосредствено битовите и отпадъчни води от хиляди промишлени предприятия и заводи,разположени в пристанищните градове.

Нефтодобивната и нефтопреработвателната индустрия са серозен източник на замърсяване не само на атмосферния въздух ,но и на моретата.Хиляди танкери пренасят нефт и нефтопродукти .Замърсяването настъпва главно при изчистване на резервоарите и при миенето на танкерите.При често случващите се внезапни и непредвидими аварии на танкерите в открито море нефта изтича направо в морето.Замърсените с нефт води пречат за проникването на кислорода,с което се създава опасност за живота на организмите в морската вода.Нефтопродуктите се задържат под люспите и в мускулатурата на рибите и застрашават хората,които ги консумират.Установено е,че нефтът съдържа и канцерогенни вещества
През последното десетилетие в Европа заема своето подобаващо място терминът “геогенно замърсяване на околната среда”. Това е автогенното природно замърсяване с различни елементи с литосферен произход и техни съединения – окиси, сулфиди и др., изключително характерно за целия Алпо-Хималайски ороген. Геогеннотото замърсяване на околната среда с геонокси (отровни вещества с геоложки произход) в основата си е причинено от ерозионно-акумулативните процеси в зоните с геохимична концентрация на тези вещества. Това налага провеждане на детайлна геоекологична картировка в рисковите зони с геохимични аномалии и депа, колкото е възможно по-скоро, с оглед – отделянето на техногенните аномалии от геохимичните,, заедно сумирани в списъка на замърсените земи .

Счита се, че един обобщен преглед на актуалните геоекологични проблеми в нашата страна налага стратегия на детайлно изследване и мониторинг на следните геоложки феномени:



  • Геохимичните аномалии и депа

  • Поройните конуси в основата на планините, които са причина за отрицателна динамична геоекологична система не само с ерозионното си въздействие, но и с акумулиране на геонокси (от високо разположените рудни тела) в почвите на полетата и долините;

  • Сезонното натрупване на замърсители в речните, езерни, язовирни и морски утайки;

  • Процесите на морска, речна и язовирна абразия;

  • Специфични геоложки, геоморфоложки и биологични процеси, като напр.: свлачища, земетре-сенията и други природни рискови фактори въздействащо върху екодинамиката на земната кора, почвите и водите.


Опазване на природата. Едни от приоритетните и с изключителна значимост за бъдещето на човечеството приложни екологични науки са свързани с опазването на природата. Реймерс (1994) характеризира две сродни науки, които имат една крайна цел: опазване на общия ни дом планетата Земя, в т.ч. и непосредствената жизнена среда на човека, за да се запази здравето и живота на хората. Едната наука - созология (от “созо” = спасявам) решава проблемите по опазване на природата на равнище биосфера и екосистеми, т.е. това е грижа за общия ни дом - планетата Земя. Втората природозащитна наука е енвайроментологията (енвироника, средология), която се занимава с конкретни проблеми по опазване на жизнената среда на човека, като концентрира изследванията върху потребностите на човека и качествата на средата, в която той живее. Съществува неразривна връзка между двете науки. Например в жизнената среда на човека трябва да се ограничат емисиите от серен диоксид, но с това се решават и созологични проблеми, каквито са киселинните валежи. Съхранението на озоновия екран е приоритетна задача на созологията, но от нейното реализиране зависи и комфорта в жизнената среда на човека, тъй като изтъняването на озоновия щит довежда до по-интензивна ултравиолетова радиация с дължина на вълната под 280 nm, което е съпроводено с увеличаване на заболеваемостта от рак по кожата.

Приложната екология посредством созологията и средологията е свързана с блок от науки, означени в схемата “Природоползване”. Тази общност от науки непрекъснато се увеличава.

По своята същност,процесът на природоползване е обществен процес включващ в себе си както природните ресурси,сили и явления,така и средствата на труда и самият човешки труд.Но за разлика от общественото производство,при природоползването екологичния ефект следва да има приоритетно значение пред икономическия,тъй като има пряко отношение не само към физическото оцеляване на човечеството но е и основна база за неговото социално и икономическо възпроизводство и развитие.

Под природоползване в най-широк смисъл обикновено се разбира целенасочената човешка дейност насочена към придобиване на материални и духовни ползи от природните дадености.В по-тесен смисъл под природоползване се разбира рационалното използване на природните ресурси.Съвременната научно-техническа революция,поражда множество природоохранителни проблеми,но заедно с това предоставя и нови възможности за тяхното разрешаване.Безспорен факт е,че мащабите на тези проблеми са отражение преди всичко на реалната стопанска дейност на хората, че обективно наложилата се необходимост от тяхното спешно решаване изисква колосални разходи на материални и трудови ресурси.

За непрекъснатост и практическа безконечност на икономическия ръст в условията на пазарната икономика и съвременият научно-тепнически прогрес,възниква необходимостта от съблюдаване на изпреварващи темпове на възпроизводство и натрупване на екологичният потенциал,в сравнение с темповете на нарастване на икономическият потенциал.Или с други дум,взетия от околната природна среда екологичен потенциал необходим за превръщането му в икономически,следва да бъде по-малък или най-много равен на възпроизведения екологичен потенциал. Нарушаването на това правило,рано или по-късно,непременно ще доведе до сериозни неблагоприятни социални и икономически последици.

Пред науката и обществената практика предстои значителна работа по разработването и използването на количествени норми и нормативни величини,отнасящи се до екологичния потенциал в локален и глобален мащаб,за една или друга територия или стопанска дейност.

С помощта на съвременната техника,технологии и квалификация на трудовите ресурси е сравнително лесно и просто да се трансформира екологичния потенциал в икономически.Далеч по-сложно,а понякога и практически невъзможно е да се превърне икономическия потенциал в адекватен екологичен,т.е. да се възстановят прироните условия напълно за сметка на различни инвестиции.Екологичния потенциал,като значително по чувствителен и заедно с това по-трудно възпроизводим отколкото икономическия е необходимо да се изразходва твърде по-разумно и икономически най-рационално.

Опазването на околната среда изисква да се установи правилно отношение на човешкото общество към природата. Без намесата на човека в течение на векове всред природата съществува равновесие. Факторите, които го обуславят са много и разнообразни. От една страна това са светлина, топлина, влага, ветрове, а от друга почва, подземни и надземни води, растителен, животински свят. Съвкупността от тези фактори обуславя географските, климатичните и биологичните особености на дадена част от природата. Отношението между отделните фактори е сложно, но тясно свързано. Изменението на един или повече фактори води след себе си до промяна в редица други. Измененията в природата могат да бъдат естествени както и такива, които се дължат на разнообразната дейност на човека. Въоръжен с много знания и техника, човекът се е стремил да стане господар на природата. Така е нарушил биологичното равновесие. Всеизвестно е, че много изменения настъпват при безконтролното изсичане на горите. Пресъхват изворите, намаляват валежите, подпочвените води, намалява влагата във въздуха, засилва се ерозията, климатът се променя, растенията и животните от горите изчезват. В редица случаи се нарушават цели екосистеми. Възниква необходимостта от ефективно решаване на проблемите по опазване на околната среда. Тези проблеми са свързани с биологичната продуктивност на земятя. Ето защо в повечето страни в света се провеждат съгласувани изследвания, изучава се продуктивността на организмовия свят, така се търсят пътища за повишаването й. Всички усилия през последните години са насочени към разумно използване на природните ресурси.

Природните ресурси са извънредно разнообразни по качество,склоност към изменение, възобновимост и способност за многократно използване.Класификацията им се прави по няколко признака.В зависимост от използването им природните ресурси биват:производствени,рекреационни,естетически,научни и др. Според принадлежността им компонентите на природата се делят на:въздушни,земни,горски, минерални,водни,енергийни и др.Ресурсите могат да бъдат с материална,енергийна или информационна характеристика.


Формите на използване на ресурсите са две: екстензивна и интензивна.
Екстензивната форма е използване в стопанската дейност на огромни количества природни ресурси, без да се осигурява възпроизводството им.
Интензивната форма представлява въвеждане на високи темпове на добив, производство и потребление на ресурсите,които да са съобразени с тяхното естествено възпроизводство или с нуждите на следващите поколения от съответния ресурс.

В зависимост от времето,за което се изразходват,природните ресурси се подразделят на изчерпаеми и неизчерпаеми.

Изчерпаемите от своя страна се делят на три вида: възобновими,относително възобновими и невъзобновими.
Възобновяването на природните ресурси се изразява във възстановяването им по количество или в култивирането им.


Природни ресурси




Изчерпаеми




Неизчерпаеми




Космически

Климатични

Водни



Възобновими

Растения

Животни


Соли




Относително възобновими

Почви

Гори





Невъзобновими

Полезни изкопаеми, фосилни горива

Фиг.1.6





  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница