Проф д. ик н. Ангел димов българските „царски имоти” Издателство на Българския аграрен съюз



страница6/6
Дата23.07.2016
Размер1.38 Mb.
#1964
1   2   3   4   5   6

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
След извършеното от бившия български цар Симеон Сакскобургготски присвояване на държавни „царски имоти” през периода 2001–2004 г. у нас възникна сложен политически казус. В основата му са съществувалите преди 9 септември 1944 г. отношения на собственост между монархическата институция, като носител на висшата власт в царството, и неговите поданици.

Тези отношения коренно се различават от имуществените взаимоотношения между държавата и обикновените граждани. Главно поради това е нелепо да се твърди, че извършеното от бившия български цар Си-меон Сакскобургготски присвояване на държавни „цар-ски имоти” е „реституция”. Особено при наличието на оригинални бюджетни закони и други писмени документи, доказващи, че въпросните имоти са били изграждани с държавни пари и предимно с войнишки труд. Тези имоти са били ползвани от Царя (представляващ най-висшия по онова време властови орган в държавата) и членовете на неговото семейство без да са тяхна лична собственост.

Държавната принадлежност на ползваните от мо-нархическото семейство имоти многократно е определяна и чрез множество международни и национални политически документи.

Вследствие на водената от Кобургската династия пагубна политика, държавите – победителки в Първата и Втората световни войни, са записали в договорите за примирие да бъдат наказани бившите български царе Фердинанд и Борис Трети, включително чрез отнемане на личните им имоти.

В този дух е и одобреният от състоялия се на 8 сеп-тември 1946 г. референдум „Закон за допитване до народа за премахване на монархията и за провъзгласяване на Народна Република”. По силата на този закон и на наложеното от Народния съд смъртно наказание на княз Кирил (брат на цар Борис Трети) членовете на Кобургското монархическо семейство с цар Симеон Втори начело са лишени от техните титли и привилегии и от личното им движимо и недвижимо имущество (в т.ч. къщите в с. Баня, Карловско и София). С отделен закон официално са „обявени” за държавна собственост и ползваните от монархическата институция дворци и резиденции.

Държавните „царски имоти” са присвоени от бив-шия български цар Симеон Сакскобургготски с политически решения на Министерския съвет, по времето когато той заема поста министър-председател.

Против тази злоупотреба с власт и кражба на държавно имущество се обявиха много български политици, журналисти и юристи, в т.ч. конституционни съдии, които са гласували за приемане на скандалното решение (4 юни 1998 г.) на Конституционния съд. Своят отрицателен вот спрямо Симеон Сакскобургготски дадоха и повечето български граждани на състоялите се през 2005 г. парламентарни избори.

Тогава някои лидери на големи партии обещаха да върнат на държавата присвоените от Симеон Сакскобургготски държавни имоти. След като получиха най-много депутатски места, се сдушиха с него и измениха на своите избиратели.

С уверения че ще върне на държавата „царските имоти” получи (на проведените през 2009 г. парламентарни избори) народното доверие и партията ГЕРБ, оглавявана от Бойко Борисов. Ръководеното от него правителство заведе съдебни дела за доказване на държавната собственост на завладените от Симеон Сакскобургготски гори и други имоти.

Чрез съда е почти невъзможно да бъде решен раз-гледания политически имотен казус. „Деполитизираните” съдии трудно могат да тълкуват политически събития, факти и документи и да уточняват собствеността върху ползваните от бившите български царе Фердинанд и Борис държавни имоти.



Царските имоти” трябва да бъдат върнати на българската държава от правителството. С правителствен акт то следва да отмени приетите от кабинета на бившия министър-председател Симеон Сакскобургготски решения за въвеждане на Кобургите във владение на „царските имоти”.


ЛИТЕРАТУРА


  1. Ангелов, В. „Имотите” на Кобургите, Изд. „Анико”, С., 2006.

  2. Билярски, Ц. Цар Фердинанд – циник, измамник, лицемер. Изд. „Анико”, С., 2009.

  3. Владимирова, П. Политиката над закона. В. „Дневник” от 18 юли 2010.

  4. В.”Дума”, 22 март 2006.

  5. В. „24 часа”, 2 август 2010.

  6. В. „Стандарт”, 2 март 2006.

  7. В. „Стандарт”, 11 май 2006.

  8. В. „Стандарт”, 23 август 2006.

  9. В. „Строго секретно”, ноември 2007.

  10. В. „Труд”, 2 август 2003.

  11. В. „Труд”, 9 януари 2004.

  12. В. „Труд”, 31 май 2008.

  13. Ганчев, Д. Спомени от княжеското време. Изд. на ОФ, С., 1973.

  14. Димитров, Б. Борис ТРЕТИ погубва Вапцаров заради 12,500 дка гора в Банско,

  15. Димов, А. Българската геополитика. ИК „Хрис-то Ботев”, С., 2001.

  16. Димов, А. Злодеяния на Кобургите в България. Изд. на БАС, С., 2005.

  17. Държавен вестник (ДВ), бр. 211, 6.Х.1944.

  18. Държавен вестник, бр. 9, 12.І.1945.

  19. Държавен вестник, бр. 100 от 1945.

  20. Държавен вестник, бр. 174, 2 август 1946.

  21. Държавен вестник, бр. 305, 31.ХІІ.1947.

  22. Държавен вестник, бр. 66, 10 юни 1998.

  23. Екимджиев, М. За новите дрехи на царя. www eurorights-bg. org.



  1. Екимджиев, М. За жалбата на Симеон Сакскобургготски до Европейския съд за правата на човека в Страсбург. mediapool. bg, 6 август 2010.

  2. Екимджиев, М. Премиерът започна да се отъждествява с държавата. Nessebar News.com, 4 август 2010.

  3. Железчев, А. Държавното интендантство само е обслужвало царете. В.”Стандарт”, 10.ІІ.2006.

  4. Железчев, А. Г. Марков инициира връщането на царските имоти. Slivenplus и Frognews.bg, 21 юли 2010.

  5. Иванов, В. Борбата против фашизма и за демокрация в Народното събрание през периода 1923–1944 г. С., 1997.

  6. Карпов, В. Генералиссимус. Изд. „Вече”, М., 2007.

  7. Констант, С. Фердинанд лисицата. Изд. „Интерфед”, С., 1992.

  8. Конституция Търновска. С., 1879.

  9. Конституция на Народна република България. С., 1947.

  10. Конституция на Република България. С, 1991.

  11. Кьосева, Ц. Монархическото наследство в България. С., 2009.

  12. Марков, Г. Симеон ІІ не желаеше връщане на имотите чрез парламента. В. „24 часа”, 14 януари 2004.

  13. Марков, Г. Фердинанд да бъде положен в Пловдив. В. „24 часа”, 23 септември 2010.

  14. Молчанов, Н. Генерал Де Голль. Изд. „Международные отношения”, М., 1972 г.

  15. Москов, А. Реч в 24-то ОНС, Дн. 24 ОНС, с. 1397–1401.

  16. Николов, Г. Мистерии за власт и царски имоти. Изд. „Сиела”, С., 2004.

  17. Николов, Г. Скандали, бунт и смърт заради царските имоти. В. „Сега”, 8 ноември 2005.

  18. Петров, В. Необходимата истина за „царската реституция”. С., 2010.

  19. Спасов, М. Девет истини за царската реституция. В. „24 часа”, 24 септември 2009.

  20. Спасов, М. Борисов атакувал „царските” имо-ти по заръка на олигарси като Васил Божков. mediapool. bg, 1 август 2010.

  21. Стамболийски,ВНС, 1293, чески имотен казус. А. Избрани произведения. Изд. на БЗНС, С., 1979.

  22. Стамболийски, А. Какъв трябва да бъде политикът. Академично издателство на ВСИ, Пловдив, 1999.

  23. Стенографски дневник. ВНС, 18.ХІІ.1947 г., с. 1297.

  24. Тепавичаров, Х. УБО поема функциите на Интендантството на цивилната листа. В. „Нова Зора”, 16 юни 2009.

  25. Филов, Б. Дневник. Изд. на ОФ, С., 1990.

  26. Цар Фердинанд. Съвети към сина. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 1991.

  27. Царица Йоанна. Спомени. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 1991.

  28. Цеков, Б. Царските имоти са изфабрикуван проблем. В. „Труд”, 7 април 2009.

  29. Чаушев, А. Спомени. Изд. „Крисан-С”, С., 2010.

  30. Point of View. Месечно публицистично издание, 5 април 2006.

  31. www kingsimeon. bg


1 Цитирано по: Атанас Железчев, Държавното интендантство само е обслужвало царете, в. „Стандарт” от 10 февруари 2006 г..

2 Петя Владимирова, Политиката над закона, в. „Дневник” от 18 юли 2010 г.

3 Царица Йоанна, Спомени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 1991 г., с. 124.

4 Богдан Филов, Дневник, Изд. на ОФ, С.,1990 г., с.592–593.

5 Пак там, с. 591.

6 По-подробно вж. Ангел Димов, Злодеяния на Кобургите в България, Изд. на БАС, С. 2005 г.

7 Богдан Филов, Дневник, Изд. на ОФ, С., 1990 г., с. 565.

8 Пак там, с. 601.

9 ДВ, бр.100 от 30 април 1945 г.

10 ДВ, бр.211 от 6.Х. 1944 г., бр.261 от 1944 г. и бр.9 от 12.І.1945 г.

11 Стенографски дневник, ВНС, 129 3, 18.ХІІ.1947.

12 Цветана Кьосева, Монархическото наследство в България, С., 2009 г., с. 11.

13 Проф. Въло Иванов, Борбата против фашизма и за демокрация в Народното събрание, С., 1997 г., с. 67.

14 Атанас Железчев, Г. Марков инициира връщането на царските имоти, Frognews. bg от 21 юли 2010 г.

15 „Камината”, machine shot, от 23 март 2010 г.

16 Веселин Ангелов, „Имотите” на Кобургите, Изд. „Анико”, С., 2006 г., с. 102.

17 По-подробно вж. Ангел Димов, Злодеяния на Кобургите в България, Изд. на БАС, С., 2005 г., с. 11–12.

18 Веселин Ангелов, „Имотите” на Кобургите, Изд. „Анико”, С., 2006 г., с. 153.

19 Цочо Билярски, Цар Фердинанд – циник, измамник, лицемер, Изд. ”Анико”, С., 2009 г., с. 83.

20 Владимир Карпов, Генералиссимус, Изд. „Вече”, М., 2007 г., с. 51.

21 Цар Фердинанд, Съвети към сина, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 1991 г., с. 23.

22 Пак там, с. 33.

23 Стивън Констант, Фердинанд лисицата, Изд. „Интерфед”, С., 1992 г., с. 364.

24 Цар Фердинанд, Съвети към сина, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 1991 г., с. 34.

25 Пак там, с. 28.

26 БНТ, Българските събития на ХХ век, 24.ІІ.2010 г.

27 Проф. Въло Иванов, Борбата против фашизма и за демокрация в Народното събрание 1923–1944 г., С., 1997 г., с. 98.

28 По-подробно вж. Ангел Димов, Българската геополитика, ИК „Христо Ботев”, С., 2001 г., с.126–128.

29 Георги Марков, Симеон ІІ не желаеше връщане на имотите чрез парламента, в. „24 часа” от 14 януари 2004 г.

30 ДВ, бр. 66 от 10 юни 1998 г.

31 В. „Труд” от 9 януари 2004 г.

32 В. „Стандарт” от 23 август 2006 г.

33 В. „Стандарт” от 11 май 2006 г.

34 В. „Труд” от 2 август 2003 г.

35 В. „Труд” от 31 май 2006 г.

36 В.”Дума” от 22 март 2006 г.

37 В „Стандарт” от 24 март 2006 г.

38 Александър Стамболийски, Какъв трябва да бъде политикът, Академично издателство на ВСИ, Пловдив, 1999 г., с.45.

39 Цитирано по: Н. Молчанов, Генерал Де Голль, Изд. ”Международные отношения”, М., 1972 г., с. 306.

40 Ангел Чаушев, Спомени, Изд. „Крисан-С”, С. 2010 г., с. 264.

41 ЦДА. Ф. 1Б, оп. 7.а.е.164, л.6.

42 В”Строго секретно” от ноември 2007 г.

43 Цитирано по: Цветана Кьосева, Монархическото наследство, С., 2009 г., с. 17.

44 Царица Йоанна, Спомени, С., 1991 г., с 151.

45 Цар Фердинанд, Съвети към сина, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 1991 г., с. 29.

46 Point of View, Месечно публицистично издание, 5 април 2006 г.

47 Mediapool. bg от септември 2008 г.

48 www. Kingsimeon. bg

49 www.kingsimeon.bg от 15 февруари 2010 г.

50 ДВ, бр. 305 от 31 декември 1947 г.

51 Христо Тепавичаров, УБО поема функциите на Интендантството на цивилната листа, в. „Нова Зора”, от 16 юни 2009 г.

52 Софийският дворец е бил турски конак, който е преустроен през 1880–1882 г. при князуването на княз Александър Батенберг. При цар Фердинанд към основната сграда на двореца (главно на запад) са построени нови крила.

53 Дабри Ганчев, Спомени за княжиското време, Изд. на ОФ, С., 1973 г., с. 195.

54 Добри Ганчев, Спомени за княжеското време, Изд. на ОФ, С., 1973 г., с. 191.

55 Григор Николов, Скандали, бунт и смърт заради царските гори, в. “Сега” от 8 ноември 2005 г.

56 Божидар Димитров, Борис ІІІ погубва Вапцаров заради 12 500 дка гора в Банско, Journey bg, Българският туристически портал.

57 Добри Ганчев, Спомени от княжеското време, Изд. на ОФ, С., 1983 г.

58 Цар Ферзинанд, Съвети към сина, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 1991 г., с. 40.

59 В. „24 часа” от 2 август 2010 г.

60 mediapool.bq от 1 август 2010 г.

61 В. „Стандарт” от 10 февруари 2006 г.

62 Борислав Цеков, Царските имоти са изфабрикуван проблем, в. „Труд” от 7 април 2009 г.

63 В.”Дневник” от 18 юли 2010 г.

64 Реч на депутата д-р Атанас Москов в 24-то ОНС на 2.ІІ.1939 г., Дн. 24 ОНС, с. 1397–1401.

65 Добри Ганчев, Спомени от княжеското време, Изд. на ОФ, С., 1973 г., с. 194–107.

66 Михаил Екимджиев, За новите дрехи на царя, www eurorights-bg.org.

67 Nessebar News.com от 4 август 2010 г.

68 Веселин Ангелов, „Имотите” на Кобургите, Изд. „Анико”, С., 2006 г., с. 152.

69 Георги Марков, Фердинанд да бъде положен в Пловдив, в. „24 часа”, от 23 септември 2010 г.

70 Александър Стамболийски, Доклад до българския народ за стодневната ми обиколка в чужбина (февруари 1921 г.), Избрани произведения, Изд. на БЗНС, С., 1979 г., с. 365.

71 Ангел Димов, Злодеяния на Кобургите в България, Изд. на БАС, С., 2005 г., с. 19.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница