ЗАКЛЮЧЕНИЕ
След извършеното от бившия български цар Симеон Сакскобургготски присвояване на държавни „царски имоти” през периода 2001–2004 г. у нас възникна сложен политически казус. В основата му са съществувалите преди 9 септември 1944 г. отношения на собственост между монархическата институция, като носител на висшата власт в царството, и неговите поданици.
Тези отношения коренно се различават от имуществените взаимоотношения между държавата и обикновените граждани. Главно поради това е нелепо да се твърди, че извършеното от бившия български цар Си-меон Сакскобургготски присвояване на държавни „цар-ски имоти” е „реституция”. Особено при наличието на оригинални бюджетни закони и други писмени документи, доказващи, че въпросните имоти са били изграждани с държавни пари и предимно с войнишки труд. Тези имоти са били ползвани от Царя (представляващ най-висшия по онова време властови орган в държавата) и членовете на неговото семейство без да са тяхна лична собственост.
Държавната принадлежност на ползваните от мо-нархическото семейство имоти многократно е определяна и чрез множество международни и национални политически документи.
Вследствие на водената от Кобургската династия пагубна политика, държавите – победителки в Първата и Втората световни войни, са записали в договорите за примирие да бъдат наказани бившите български царе Фердинанд и Борис Трети, включително чрез отнемане на личните им имоти.
В този дух е и одобреният от състоялия се на 8 сеп-тември 1946 г. референдум „Закон за допитване до народа за премахване на монархията и за провъзгласяване на Народна Република”. По силата на този закон и на наложеното от Народния съд смъртно наказание на княз Кирил (брат на цар Борис Трети) членовете на Кобургското монархическо семейство с цар Симеон Втори начело са лишени от техните титли и привилегии и от личното им движимо и недвижимо имущество (в т.ч. къщите в с. Баня, Карловско и София). С отделен закон официално са „обявени” за държавна собственост и ползваните от монархическата институция дворци и резиденции.
Държавните „царски имоти” са присвоени от бив-шия български цар Симеон Сакскобургготски с политически решения на Министерския съвет, по времето когато той заема поста министър-председател.
Против тази злоупотреба с власт и кражба на държавно имущество се обявиха много български политици, журналисти и юристи, в т.ч. конституционни съдии, които са гласували за приемане на скандалното решение (4 юни 1998 г.) на Конституционния съд. Своят отрицателен вот спрямо Симеон Сакскобургготски дадоха и повечето български граждани на състоялите се през 2005 г. парламентарни избори.
Тогава някои лидери на големи партии обещаха да върнат на държавата присвоените от Симеон Сакскобургготски държавни имоти. След като получиха най-много депутатски места, се сдушиха с него и измениха на своите избиратели.
С уверения че ще върне на държавата „царските имоти” получи (на проведените през 2009 г. парламентарни избори) народното доверие и партията ГЕРБ, оглавявана от Бойко Борисов. Ръководеното от него правителство заведе съдебни дела за доказване на държавната собственост на завладените от Симеон Сакскобургготски гори и други имоти.
Чрез съда е почти невъзможно да бъде решен раз-гледания политически имотен казус. „Деполитизираните” съдии трудно могат да тълкуват политически събития, факти и документи и да уточняват собствеността върху ползваните от бившите български царе Фердинанд и Борис държавни имоти.
„Царските имоти” трябва да бъдат върнати на българската държава от правителството. С правителствен акт то следва да отмени приетите от кабинета на бившия министър-председател Симеон Сакскобургготски решения за въвеждане на Кобургите във владение на „царските имоти”.
ЛИТЕРАТУРА
-
Ангелов, В. „Имотите” на Кобургите, Изд. „Анико”, С., 2006.
-
Билярски, Ц. Цар Фердинанд – циник, измамник, лицемер. Изд. „Анико”, С., 2009.
-
Владимирова, П. Политиката над закона. В. „Дневник” от 18 юли 2010.
-
В.”Дума”, 22 март 2006.
-
В. „24 часа”, 2 август 2010.
-
В. „Стандарт”, 2 март 2006.
-
В. „Стандарт”, 11 май 2006.
-
В. „Стандарт”, 23 август 2006.
-
В. „Строго секретно”, ноември 2007.
-
В. „Труд”, 2 август 2003.
-
В. „Труд”, 9 януари 2004.
-
В. „Труд”, 31 май 2008.
-
Ганчев, Д. Спомени от княжеското време. Изд. на ОФ, С., 1973.
-
Димитров, Б. Борис ТРЕТИ погубва Вапцаров заради 12,500 дка гора в Банско,
-
Димов, А. Българската геополитика. ИК „Хрис-то Ботев”, С., 2001.
-
Димов, А. Злодеяния на Кобургите в България. Изд. на БАС, С., 2005.
-
Държавен вестник (ДВ), бр. 211, 6.Х.1944.
-
Държавен вестник, бр. 9, 12.І.1945.
-
Държавен вестник, бр. 100 от 1945.
-
Държавен вестник, бр. 174, 2 август 1946.
-
Държавен вестник, бр. 305, 31.ХІІ.1947.
-
Държавен вестник, бр. 66, 10 юни 1998.
-
Екимджиев, М. За новите дрехи на царя. www eurorights-bg. org.
-
Екимджиев, М. За жалбата на Симеон Сакскобургготски до Европейския съд за правата на човека в Страсбург. mediapool. bg, 6 август 2010.
-
Екимджиев, М. Премиерът започна да се отъждествява с държавата. Nessebar News.com, 4 август 2010.
-
Железчев, А. Държавното интендантство само е обслужвало царете. В.”Стандарт”, 10.ІІ.2006.
-
Железчев, А. Г. Марков инициира връщането на царските имоти. Slivenplus и Frognews.bg, 21 юли 2010.
-
Иванов, В. Борбата против фашизма и за демокрация в Народното събрание през периода 1923–1944 г. С., 1997.
-
Карпов, В. Генералиссимус. Изд. „Вече”, М., 2007.
-
Констант, С. Фердинанд лисицата. Изд. „Интерфед”, С., 1992.
-
Конституция Търновска. С., 1879.
-
Конституция на Народна република България. С., 1947.
-
Конституция на Република България. С, 1991.
-
Кьосева, Ц. Монархическото наследство в България. С., 2009.
-
Марков, Г. Симеон ІІ не желаеше връщане на имотите чрез парламента. В. „24 часа”, 14 януари 2004.
-
Марков, Г. Фердинанд да бъде положен в Пловдив. В. „24 часа”, 23 септември 2010.
-
Молчанов, Н. Генерал Де Голль. Изд. „Международные отношения”, М., 1972 г.
-
Москов, А. Реч в 24-то ОНС, Дн. 24 ОНС, с. 1397–1401.
-
Николов, Г. Мистерии за власт и царски имоти. Изд. „Сиела”, С., 2004.
-
Николов, Г. Скандали, бунт и смърт заради царските имоти. В. „Сега”, 8 ноември 2005.
-
Петров, В. Необходимата истина за „царската реституция”. С., 2010.
-
Спасов, М. Девет истини за царската реституция. В. „24 часа”, 24 септември 2009.
-
Спасов, М. Борисов атакувал „царските” имо-ти по заръка на олигарси като Васил Божков. mediapool. bg, 1 август 2010.
-
Стамболийски,ВНС, 1293, чески имотен казус. А. Избрани произведения. Изд. на БЗНС, С., 1979.
-
Стамболийски, А. Какъв трябва да бъде политикът. Академично издателство на ВСИ, Пловдив, 1999.
-
Стенографски дневник. ВНС, 18.ХІІ.1947 г., с. 1297.
-
Тепавичаров, Х. УБО поема функциите на Интендантството на цивилната листа. В. „Нова Зора”, 16 юни 2009.
-
Филов, Б. Дневник. Изд. на ОФ, С., 1990.
-
Цар Фердинанд. Съвети към сина. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 1991.
-
Царица Йоанна. Спомени. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 1991.
-
Цеков, Б. Царските имоти са изфабрикуван проблем. В. „Труд”, 7 април 2009.
-
Чаушев, А. Спомени. Изд. „Крисан-С”, С., 2010.
-
Point of View. Месечно публицистично издание, 5 април 2006.
-
www kingsimeon. bg
Сподели с приятели: |