Градинар от ИСУЛ преби лекар от Спешна помощ

Поредното брутално нападение над медик бе извършено към 23,30 ч. в петък в столичния кв. Ботунец. След инцидента всички свободни дежурни екипи от Бърза помощ се събраха на своеобразен нощен протест пред сградата на Сточна гара.

Наложи се в 3 ч. на място да отиде Александър Златанов, временно назначен за шеф на Центъра за спешна помощ, за да мотивира хората си да се върнат на работа.

Всичко във фаталната вечер започнало около 23 ч., когато Елена Димитрова получила поредния епилептичен пристъп. По думите на близките й тя буйствала и те повикали линейка. Отзовал се д-р Буен Тодоров, който поставил инжекция с диазепам. Елена се развикала, че много боли, и бутнала на земята папката с документите, които Тодоров държал в ръцете си. Той се навел да ги събира и в този момент в стаята влезли мъжът на Елена Слав Карарадев (39 г.) и още двама мъже. Както докторът бил наведен, те почнали да го удрят. След побоя медикът бил отведен в "Пирогов". Колегите му установили, че има комоцио и охлузни рани. Биячът Слав и двамата му съучастници бяха задържани часове по-късно.

Според ромите истината за инцидента е по-различна. Докторът бил груб с епилептичката, ударил я по лицето, дори смачкал епикризите й. Заради поведението му те повикали полиция. Униформените пък извикали втора линейка, която отвела Елена в болница. От МВР разследват инцидента, но засега обвиненията на роднините не се потвърждават.

"Нападението над наш екип е безобразие. Това е върхът -пълно безумие и безхаберие", коментира Александър Златанов. "Трябва да се създаде закон за защита над спешните екипи. Това е длъжностно лице, което си изпълнява служебните задължения. Не инцидентно да вкараш някого и да го осъдиш за нападение над лекар, а да е принцип", каза още Златанов.

Изводът е един. На агресивните близки на пациентите да се издърпат хубаво ушите, за да знаят къде им е мястото. А който посегне на лекар, да лежи в затвора като за извършено престъпление.

Регламентират се и сроковете, в които специализантите подават молба за допускане до държавен изпит - от 1 до 28 февруари за изпитната сесия през май и от 1 до 30 септември за изпитната сесия през декември. С изменението се регламентират ясно по-благоприятни срокове за подаване на молба за допускане до държавен изпит, смятат от екипа на министър Таня Андреева. В мотивите към промените се подчертава, че новите текстове са изготвени от работна група с участието на сдружението на общопрактикуващите лекари, Българския лекарски съюз и медицинските университети.

Промените в законодателството бяха приети в парламента по спешност, тъй като в началото на юни около 1700 лични лекари без специалност по обща медицина трябваше да спрат работа. Близо 1 млн. българи пък бяха заплашени да останат без джипи. Парламентът даде още 5-годишен гратисен период за личните лекари, в който да придобият специалност обща медицина.

Заради неплатени суми 5 фирми, доставчици на лекарства, са блокирали сметките на медицинското заведение. В момента дълговете на болницата са около 20 млн. лв., като в последните месеци те не са се увеличавали, съобщи неотдавна шефът й проф. Петрана Чакърова.

Рефетов е много добре познат в световните научни среди заради приноса си в лечението на щитовидната жлеза. Ученият работи в Чикагския университет в САЩ и е откривател на Рефетовия синдром - мутация на рецептора на щитовидния хормон. Дълги години професорът работи над сложната диагноза на своя пациентка и през 1989 г. с напредъка на генетиката успява да обясни случая. Така открива причината за Рефетовия синдром.

Професорът е роден в Русе през 1937 г. Когато е на 12 г., семейството му емигрира в Белгия, а след 5 години заминава за Канада. През 1969 г. започва работа в Чикагския университет, където и в момента е професор по медицина, специалист по ендокринология, педиатрия и генетика. У нас се завръща след близо 50-годишно отсъствие през 1998 г.

Ученият говори 5 езика и е автор на повече от 500 научни труда, избран е за д-р хонорис кауза на университета на Каляри, Италия, и на Свободния университет в Брюксел. През 2012 г. получава награда за цялостен принос "Фред Конрад Кох" на Американската ендокринна асоциация.

"Ако не се затегне контролът, колкото и пари да се налеят, догодина ще бъдем в същата ситуация", обяви анестезиологът.

Според него оперативният контрол, който се осъществява от здравната каса и Министерството на здравеопазването в момента, е само документален, а той е в основата на функционирането на системата.


Омбудсманът настоява за регистър на лекарските грешки

Десислава Николова
Трябва да бъде създаден регистър на медицинските грешки, но не толкова за да бъдат наказвани лекарите, а за да може описаните случаи да по служат за превенция на по-нататъшни грешки, обяви омбудсманът Константин Пенчев по време на семинар "Лекарската/медицинската грешка", организиран от Международния адвокатски съвет, Висшия и Софийския адвокатски съвет.

В момента в България няма точно определение какво представлява медицинската грешка, но по груби изчисления годишно се допускат около 1500 - 1600 пропуска в лечението и пациентите се чувстват увредени след това. Няма точна статистика на заведените дела за медицински грешки. В момента съществуват 21 определения за нежелани ефекти, 13 определения за медицински грешки, 11 определения за нежелана реакция в резултат на употреба на лекарства и осем определения за near miss (близо до грешката), коментира д-р Петър Загорчев, председател на Централната комисия по професионална етика към Българския лекарски съюз. Именно заради липсата на единно законодателство и определение, което би могло да залегне в бъдещия закон за правата и задълженията на пациента, голяма част от пострадалите не завеждат дела, тъй като трудно могат да докажат лекарска грешка. Освен това медиците не се съгласяват да свидетелстват срещу колегите си. Трудно се доказва и нарушаването на съществуващите медицински стандарти.

Във френската медицинска литература грешката е виновно действие или бездействие на лекаря, противоречащо на закона, довело до накърняване на живота или здравето на пациента. В България в повечето случаи става въпрос за бездействие на медицинските специалисти, а не за грешно действие. "Те не извършват необходимите диагностично-лечебни дейности навреме и в достатъчен обем. Другият чест пропуск е липсата на комплексна диагностика, което води до недостатъчно, ненавременно или неадекватно поведение спрямо пациента", коментира докторът по правни науки Олга Томова-Куцарова.

Тя допълва още, че друг чест пропуск, който води до неблагоприятни резултати от лечението, е липсата на точна и подробно водена документация, включително и на нейното подправяне. Освен това липсват точни и ясни вътрешни правила за работа в клиниките и отделенията на лечебните заведения и точни алгоритми за работа, особено при спешни случаи. Според д-р Куцарова липсата на добро отношение от страна на специалистите провокира пациентите да предполагат, че лечението им не е извършено достатъчно добре.

Малко жалби

През последните две години в централната комисия по професионална етика към Българския лекарски съюз са постъпили 202 жалби. Около 68% от тях са свързани с достъпа и адекватността на медицинската помощ, включително и медицински грешки. В случаите когато има явно нарушение обаче, в устава на БЛС няма заложен механизъм за реакция от страна на комисията, коментира д-р Петър Загорчев. Обикновено гражданските процеси при грешка са насочени не срещу лекаря, а срещу лечебното заведение, тъй като се предполага, че по този начин пациентът ще получи по-бързо обезщетение. Наказателните процеси пък са много дълги и трудни заради тежкия процес по доказване на увреждане.