ІІ ЧАСТ - ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ И ИЗВОДИ

ІІ ЧАСТ - ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ И ИЗВОДИ:

ТЕМА І –Статус и Ниво на ангажираност на малцинствата в изследваната извадка

ТЕМА ІІ- Отношение на работодателите към работници от малцинствата /Има ли видима дискриминация?/

ТЕМА ІІІ. Норми и практики във фирмите и институциите, касаещи етническото равенство.

ТЕМА ІV Предпочитани методи за набиране на кандидати и процедури за подбор на персонала.

Тема V Специфични изисквания, преференции и обучения.

Целта на настоящето изследване бе да подпомогне реализирането на проекта „Етнически толерантен работодател-трансфер на добри практики за равно третиране“. Затова тя не се разпростира върху всички видове възможна дискриминация – добре известно е, че освен етническа има още полова, възрастова, расова, по сексуална ориентация и най-тежката - дискриминацията по признака увреждане (Тя се поставя на първо място като най-разпространена форма в съвременното българско общество).

Съответно на целите на проекта изследването е фокусирано върху етническата дискриминация и възможностите за преодоляването и, с особен акцент ромската малцинство. Освен това то е насочено към наличието и степента на дискриминация, свързана с трудовата реализация на индивидите.Други сфери на дискриминация почти не се засягат.

Тъй като Основната цел на анкетното проучване е „да се набере по възможност обективна информация за работата, нагласите и възможните бъдещи действия на работодатели по отношение на малцинствата, като се определят възможностите за „разтваряне“ на част от целевите фирми към трудовия ресурс на малцинствата и ангажиране с конкретни действия и параметри.“, то съответно изследването е фокусирано само върху РАБОТОДАТЕЛИТЕ, но не и върху представителите на малцинствата. Едно второ изследване сред тях би допълнило и изяснило цялостната картина още повече.

Преди да представим конкретните резултати и изводи от нашето проучване, трябва да направим един съвсем сбит преглед на цялостната обща картина, свързана с дискриминацията в нашето общество. Базирайки се на няколкото сериозни национално представителни проучвания, извършени през последните години, можем да очертаем следната картина:

Съгласно „Национално представително изследване на равнопоставеносттаи дискриминацията – 2011г.“ на НЦИОМ можем да очертаем следните изводи:

- Дискриминацията по признака увреждане е поставена на първо място като най-разпространена форма в съвременното българско общество (76.1%).

• 
  Най-често нееднакво отношение като личен опит с дискриминация изпитват хората заради своята възраст (13,4%) и етнос (8.1%). Дискриминацията по възраст засяга по-често хората над 50 години (29%) и по-рядко по-младите (13,5%). Етническият произход като пречка е посочван по-често от ромите (24,4%) и от турците (12,6%) в сравнение с етническите българи (6,9%).
  
• 
  Съществува неравнопоставеност между половете при заплащането на труда.
  
• 
  В нагласите на работодателите различната сексуална ориентация се нарежда като сила на негативните оценки след уврежданията, възрастта над 50 г. и етноса – преди всичко ромски.
  
• 
  В обществото е широко разпространено убеждението, че религията не е основание за различно или негативно отношение – 89.5% от анкетираните.
  

Според повече от половината респонденти за ромите (56,4%) и за хората с увреждания (54,0%) съществува по-голям риск от уволнение или преминаване на по-ниско платена работа в годините непосредствено преди пенсиониране. Повече застрашени са жените (47,7%) – в сравнение с мъжете, за които същият риск е отбелязан от по-малък дял анкетирани (34,8%).

Запитаните в национални проучвания свързват дискриминацията с лошо отношение към „другия”, но им е трудно да формулират определение. Дори цяла група респонденти говори за социална дискриминация на държавата срещу всички нейни граждани посредством ниското заплащане на труда.

Оформя се и група, според която малцинствата са неравнопоставени в труда,
Дискриминация на работното място - реалност или фикция?

В отговорите на респондентите тук се наблюдават сериозни различия.

Българите заявяват, че достъпът до работа зависи от притежаваната квалификация. Така те обясняват трудностите на малцинствата да попаднат в

някои професии и да заемат определени длъжности. Ниският ценз, казват те,

води до нископлатени професии, но това не е етническа дискриминация, а

неравнопоставеност, естествен резултат от нежеланието на някои етноси да се

усъвършенстват образователно и професионално.

Турците споделят, че при постъпване на работа не са срещали никакви проблеми. Дори тези, които са били изселници в Турция след 1989 г. и след това са се върнали, са били наети в старите си предприятия съвсем нормално и без обструкции.

Те дори говорят за наличие на „обратна дискриминация” в предприятия със собственици турци, които предпочитали да наемат турци вместо българи и роми.

Ромите са на различно мнение. Те твърдят, че достъпът им до професия е неограничен само в строителството, земеделието и комуналните дейности. Там те постъпват със съдействието и препоръката на свои роднини. Според тях, работодателите им отказват работа заради етноса, а липсата на образование е само формален повод. Те обаче разказват малко конкретни случаи на дискриминация,

Трудовата дискриминация би могла да се отнася до:

• 
  Трудовите договори (изследвани от различни етнически групи смятат, че трудовите договори не са инструмент за етническа дискриминация.
  
• 
  Заеманата длъжност или позиция
  
• 
  Достъпът до ръководни постове
  
• 
  Допълнителната квалификация
  
• 
  Работните заплати
  
• 
  Съкращенията в щата и уволненията
  

Повечето запитани отхвърлят расизма като практика в България. Те смятат, че той е или плод на чужди влияния, или е останал в миналото.

1. 
   Сфери на дейност с наети представители на етнически малцинства
   

2. 
   Сфери на дейност с наети представители на турски и ромски етнос.
   

Ромите участват в трудовия процес изключително широко – противно на една масова представа, че те се трудят единствено в сектори с неквалифициран и тежък физически труд. От изследваните предприятия 57% имат в персонала си наети служители от ромски етнически произход .

В 42% от анкетираните фирми работят турци и в 57% - роми. (Тук трябва да отворим една скоба и да подчертаем, че в отделни предприятия и институции срещнахме трудности при идентифицирането на наличие и брой на ромските работници, тъй като съответните служители нямаха достоверна информация КОИ от техните работници са с ромски етнически произход, той като, както е добре известно, подобен факт не се отбелязва в никакви документи. Поради това е възможно роми да се трудят и в още няколко предприятия, без това да е отчетено в анкетата ни – т.е. – реалният процент на участие на ромите може да е дори 60. От друга страна, както подчертахме в самото начало, нашето изследване не е строго представително за страната – или пък за региона – тъй като нуждите на проекта изискваха да бъдат изследвани по възможност повече фирми с наети служители–роми, за да могат да бъдат направени обобщаващи изводи относно тяхното положение и отношението към тях от страна на работодателите и колегите от персонала.)

Долната таблица показва нагледно разпределението на фирмите с различен брой наети роми, съотнесени с основни характеристики на работната среда:

Табл. 4 СЪОТНАСЯНЕ НА БРОЙ РОМИ КЪМ РАБОТНАТА СРЕДА

Роми-бр./ Среда	Високо ниво технология	Неквалифициран труд	Тежък физически	Тежки условия	Други	Общо
Няма	28 %	3%	1%	3%	8%	43%
До 10 служители	17%	8%	4%	5%	3%	37%
10-50 служители	3%	4%	0%	2%	2%	11%
50-100 служители	1%	1%	1%	1%	0%	4%
Над 100 служители	1%	1%	1%	1%	1%	5%
Общо:	50%	17%	7%	12%	14%	100%

От представената таблица е видно, че от една страна, ромите са наемани не само в предприятия с тежки условия на труд и с преобладаващо неквалифициран труд, но и в такива с високо ниво на технологията и малко неквалифициран труд.

От друга страна се вижда, че над половината предприятия с високо ниво на технологията НЕ НАЕМАТ роми (в колона 2:28% от общо 50%), докато от тези с предимно неквалифициран труд такива са само една шеста, с тежък физически – само една седма и с тежки и вредни условия (шум,запрашеност…) – една четвърт. Или – макар да са навлезли масово и в отраслите и фирмите с високо ниво на технологията, все пак – и съвсем очаквано, поради несъмнено по-ниските образование и квалификация на това малцинство – те се трудят по-масово в предприятия с предимно неквалифициран и нискоквалифициран труд.

4. 
   Брой наети представители на турски етнос, съотнесени с основни характеристики на работната среда.
   

4. 
   Трудов статус на малцинствата.
   

Сравнителният анализ на работната среда и трудовия статус между работещите от турски и ромски етнос показва по – доброто представяне на турския етнос на пазара на труда по следните показатели:

1. 
   Представителите на турския етнос заемат по – високи позиции във изследваните фирми и институции. Най –големи са разликите на средното и висше управленско ниво.
   
2. 
   По отношение на работната среда само 5% от работещите от турски етнос работят във фирми извършващи предимно неквалифициран труд спрямо 14% от работещите от ромски етнос, тоест близо три пъти по – малко.
   
3. 
   Три пъти по – малко работещи от турски етнос работят във фирми, в които преобладава тежкия физически труд и почти два пъти по – малко – във фирми с преобладаващи тежки условия на труд.
   

Като цяло получената картина отговаря на обществената представа, създадена относно участието на малцинствата в трудовия процес. Дори данните показват едно донякъде още по-широко навлизане на малцинствата в сфери, които доскоро са се считали „бели полета“ за роми (и дори турци).