Формални и неформални групи

Оказва се ,че тези две групи значително се различват по някои важни критерии като:

• 
  Произход
  
• 
  Цели
  
• 
  Влияние върху членовете
  
• 
  Лидер
  
• 
  Комуникации
  
• 
  Междоличностни връзки
  
• 
  Контрол
  

Спрямо целите си ,основната разлика е,че трудовите групи се стремят към печалба,продукт и ефективност,докато при неформалните или социалните групи са важни социалните потребности.

Що се касе до до влиянието трудовата група предлага „монетарни и немонетарни възнаграждения“(Източник 1) на своите членове.Следователно при социалните се набляга съответно на “ личностното влияние,натрупване на опит ,немонетарно възнаграждение“.(Източник 1)

При комуникациите разликата изглежда е съвсем проста.Смятам,че е съвсем разбираемо при трудовата група тя да протича отгоре- надолу,защото реално самата група е създадена от организацията.Следователно комуникацията протича от висшите ръководители към останалите членуващи.При неформална група имаме разнобразнна комуникация като „лоза,лице в лице“(Източник 1) или казано иначе,могат да се изпозват доста разнообразни канали за общуване и предаване на информация.

Лидера на неформалната трудова група може да се определи от самата организация,а при неформалната от групата,заедно с нейните членове.

Спрямо междуличностните отношения можем да подчертаем ,че при трудовите групи те са създадени от работните места и длъжностите,а при социалните „се развива спонтанно“.(Източни 1)

По отношение на контрола смятам,че освен разлики двата вида групи имат и една важна прилика.И тя е ,че при нарушения се прилагат съответните санкции.Тук идва обаче и разликата,която основно се корени от естеството на санкциите.Например при трудовата група е важна трудовата дициплина,а тя се „основава на монерните възнаграждения и санкции“.(Източник 1) При социалните групи санкциите също са строги при необходимост,но те ,се оказва, са по-скоро от социален характер.

Същевременно при трудовите групи са налице индивидулана и колективна отговорност.Те си проличават най-вече при изпълнението,контрола и оценка на постигнатия резултат.Важно е обаче да се уточни ,че всеки член на групата има своята конкратна роля.Интересното тук ,поне за мен е,че всеки има право да изразява себе си,но въпреки това решенията се взимат със общ консенсус и на базата на това се прави преход към действие.

Когато говорим за това доклолко е зряла е една група е необходимо да кажем,че въпросната „зрялост“ се измерва чрез:

• 
  „Сплотеност и разпределние на роли
  
• 
  Норми на поведение,координация на действията
  
• 
  Канали за комуникация
  
• 
  Метододи за разрешаване на проблеми“(Източник 3)
  

Oказва се,че работата в екип е важна част що се касае до трудовото поведение в групите.Мисля ,че условията които все по-често ни заобикалят днес показват,че все по -нужна става необходимостта от това да се създадат ефективни екипи,за могат да се преследват и постигат основните цели,които има дадена организция. „Хората се включват в работни екипи защото си мислят ,че в тях биха могли да развият своя потенциал.Работния екип гарантира висока продуктивност на групавата работа.“(Източник 2)

Съществуват обаче и различни фактори ,които мога да оказват определено влияние върху работните екипи.Подобни такива съответно са:

• 
  „свързани със задачата
  
• 
  свързани с оорганизацията
  
• 
  свързани с хората“(Източник 2)
  

• 
  „какво иска от тях
  
• 
  как трябва да се постигне целта
  
• 
  какво очаква от своя отделен член на групата
  
• 
  какво прави самият той за постигане на целта.“(Източник 2)
  

Сплотеност и групова ефективност

Оказва се ,че сплотеността на дадена група е важна характеристика на нейното пълноценно състояние. „Това е структурна характеристика,която показва ,че факторите,които задържат членовете в групата са по-силни от тези,които ги разделят“.(Източник 2)

В този ред мисли стигам до извода,чрез сплотеността в една група,показва че,хората се стремят да се обединят не към различията им,а към това, по което смятат че си приличат,че ги сближава или свързва по един или друг начин.Основните фактори и харатеристики ,касаещи сплотеността включват:

• 
  „Колкото по голяма е сплотеността ,толкова по голямо е влиянието на групата върху индивида.
  
• 
  В силно сплотените групи има добри чувства и взаимоотношения между членовете,липса на напрежение и враждебност,по-високо ефективни са.“(Източник 2)
  

В този смисъл смятам ,че колкото повече се увеличават членовете на една група,толкова повече това би могло да спъне или попречи на сплотеността.

За ефективност във всичките й измерения можем да говорим много.Основно обаче ,е че тя се измерва главно чрез производителносттта.Ефективността на трудовата група се влияе най-вече от груповите процеси ,организационната среда и груповата структура.Бих оприличила тази зависмост на тръгълник.Самата производителност може да покаже удвлетвореността на участниците в групата.Има обаче й условия ,от които тя се определя: „Зависи пряко от характеристиките на групата и особено груповите норми и сплотеност в групата.“(Източник 2)

Съществуват три важни фактора отностно групавата ефективност.И те са:

При първия фактор става въпрос за вътешни процеси в групите,като такива могат да се определят „разпределение на ролите ,ефективност на комуникационните канали,спазване на правила при съвместна работа и общуване ,избор на процедури относно ключови решения.“(Източник 3)

При втория фактор вече се наблюдава развитие на самата група.Тук предимно се цели усъвършенстване или по-скоро повишаване на стимулирането,мотовацията,удовлетвореността,както и „постигане на по-голяма зрялост в развитието на групата.“(Източник 3)

При третия фактор се окзава,че трябва да се ннасочи вниманието към резултатите спрямо свършената работа от групата.Тези резулатати се измерват в зависимост от това доколко те „се харесват от поребителите и оговарят на техните.“(Източник 3)

Важно е обаче да се подчертае тук,че не са важни само резулатите,но и как са извършени задачите ,както и дали е налице заявения резултат на потребителите.

За трудовата група като ценно се определя и сътрудничеството.То обаче е така да се каже по воля на участниците и е по преценка и желание за обща съвместна работа с другите.

„Поведението на всеки член на групата е функция от индивидуални особености ,лични избори ,социално-организационни условия.“(Източник 3)

Казано по друг начин членовете на на една група не си сътрудничат сама заради своито лично желение да го направят ,но и когато организацията има потребност от това и го налага.Можем да кажем,че сътрудничеството главно се случва ,чрез:

• 
  „динамичен и взаимен обмен на информация
  
• 
  съвместно вземане на решения
  
• 
  споделяне на общи идеи при решаването на проблеми“(Източник 3)
  

С оглед на всичко изброено до тук,стигам до заключението,че всяка група би могла да промени човека и неговата личност.А това, от своя страна ,се изразява предимно в заобилаящата го среда и другите около него,както и приспособяването му към тях.Казано по друг начин ,участвайки в група,човек промяня своите, интереси,цели,желания.Същевременно трудовото поведение в една група налага такава атмосфера и обстановка,при която всички цели на организацията трябва да бъдат разбрани и приети от всяка група като нейни.По този начин ефективността на групите се повишава,както и самата производителност на труда.А ако това е налице ,вече можем да говорим за развитие ,удовлетвореност,усъвършенстване на онези , които са неделима част от общото цяло.