Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници



страница8/37
Дата23.07.2016
Размер5.92 Mb.
#2492
ТипПрограма
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   37

ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО Обратно към обхват
Все повече културните институции трябва да предоставят факти за своята ценност за обществото, трябва да показват, че предоставят ценности срещу заплащане и все по-често трябва да се опитват да печелят финансиране за специфични проекти. Сподобността им да създадат стратегия, проект и бизнес план е станала същностно умение за ръководителите.

БИБЛИОГРАФИЯ Обратно към обхват
[1] Culture 2007 programme – setting out its vision and objectives for the years 2007 to 2013.

http://europa.eu.int/comm/dgs/education_culture/newprog/com1_en.pdf
[2] Eurocities Strategic Objectives: Working towards a better quality of life for all. 2003. http://www.eurocities.org/masterIndex.html
[3] Policies for Culture: participative policy-making in south-east Europe. 2003. http://www.ecumest.ro/pdf/PfC_May2003_workshop_dossier.pdf
[4] The Interarts Foundation website contains information on the cultural strategies of many European cities and regions http://www.interarts.net
[5] PRINCE2 http://www.ogc.gov.uk/prince/
[6] An example of a free online project planning tutorial can be found on the website of the [United States] Institute of Museum and Library Services

http://e-services.imls.gov/project_planning/
[7] Microsoft Project

http://www.microsoft.com/uk/office/project/prodinfo/default.mspx
[8] See JISC infoNet Software Tools for Project Planning

http://www.jiscinfonet.ac.uk/InfoKits/project-management/software-tools
[9] See for example Business plans: helping your application. Heritage Lottery Fund. http://www.hlf.org.uk/dimages/Business_plan_for_application03/BusinessPlans.pdf

ВРЪЗКИ Обратно към обхват
Финландия
Library Strategy 2010.

Политика на Финландското Министерството на образованието за осигуряване на достъп до знание и култура. 2003. ISBN 952-442-188-7.



http://e.finland.fi/netcomm/news/showarticle.asp?intNWSAID=13383
Испания
Barcelona

Библиотечен план 1998-2010 http://www.bcn.es/biblioteques/

План за действие 2002-2010 http://www.bcn.es/arxiu/
Castilla-La Mancha

План за действие за библиотечно развитие (2003-2006): Публичните библиотеки в XXI век, предоставено от Junta de Comunidades de Castilla-La Mancha. http://www.jccm.es/cultura/liarbi/planbibliotecas/index.html


Catalan Public Reading Map

Ръководство за произвеждане на обществени четящи карти. http://www.gencat.net/



Ministerio de Cultura

Интегриран музеен план, който цели да осигури най-високо качество на администрацията и най-добро качество на държавната музейна мрежа. Този план е предназначен да адаптира испанските музеи към модерните тенденции в изискванията, излагането на изложби, изследователски и образователни дейности. http://www.mcu.es/museos/intro.jsp


Обединеното кралство
Department of Culture, Media and Sport

Изявления за позицията на публичната библиотека. База данни от библиотечни стандарти и примери за добра практика. http://www.libplans.ws/standards/default.asp?keyword=all


The National Archives

Корпоративен план от 2004-05 до 2006-07 и Бизнес план 2004-05. Това е много важен пример за стратегически план.



http://www.nationalarchives.gov.uk/about/operate/pdf/corp_plan.doc
Обратно към съдържанието


Насоки на проекта Калимера

Сътрудничество и партньорство



ОБХВАТ


Проблемите, разгледани в тези насоки, включват:

Стратегическo партньорствo

Партньорства между различни сектори

Партньорства вътре в секторите

Партньорства със сектора на образованието

Пaртньорства със сектора на доброволците

Партньорства с индустрията и частния сектор

Tипове партньорства

Иницииране на партньорства

Oрганизация на партньорства

Финансиране на партньорства

Поддържане на успешни партньорства
ПРОБЛЕМИ НА ПОЛИТИКАТА Обратно към обхват
Необходимостта да се обсъждат публичните нужди в по-"алтернативен" контекст означава, че институтите в сферата на наследството се нуждаят да работят заедно с отделите на други местни власти, с образователния сектор, агенции, местни и регионални офиси на централното правителство, както и техните културни партньори.

Има все повече искания за услуги, които не могат да доставят единичните институти от географския район: партньорите са необходими, за да добавят ефективна стойност към поредицата от услуги, достъпни за публиката и да осигурят начин за поддържане и развитие на услуги, където наличните са недостатъчни.

Появяването на мрежовото обслужване и природата на дигиталното съдържание в киберпространството е бъдещ енергичен тласък в стопяването на организационните бариери и необходимостта за институциите да вземат един отворен и иновационен подход към коопериране и партньорство. Например:


  • и-мейлът прави комуникациите между партньорите по-лесни и по-бързи;

  • новите технологии правят споделянето на ресурси по-лесно;

  • порталите могат да дадат достъп до ресурсите на различни организации;

  • виртуалните комуникации на професионалистите и/или публиката могат да се изградят и да бъдат ползвани за разнообразни форми на общуване, включващи e-обучаваща стратегия, oн-лайн дискусии и конференции и споделяне на опит.

За влизане в партньорство музеите, библиотеките и архивите могат да адресират политически дневен ред, да намерят финансиране за иновации и развитие, да достгнат икономическата полза, да придобият достъп до умения, които традиционно не могат да бъдат намерени сред техния персонал и да споделят най-добрата практика. Световната библиотека и информационния конгрес: 69-а IFLA Генерална конференция и Съвет през август 2003-та, дискутираха Кооперирането между архивите, библиотеките и музеите в секцията по Генеалогия и местна история [1].


ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ Обратно към обхват
Партньорството е богатство. Партньорите обикновено стават такива, защото участието им изглежда ефективен път за по-нататъшните им цели. Партньорствата са успешни, когато всички участници имат и изгода, и съдействие. Едно ефективно партньорство е това, при което резултатите са прозрачни и ползите за потребителите са измерими.
Потенциални партньори

Разнообразни типове на кооперация и партньорство са ефективни в разпространяването на различни типове цели:


Стратегическо партньорство Обратно към обхват

Стратегическото партньорство може да бъде създадено на национално, регионално или местно ниво и може да предоставя платформа за креативност и вдъхновение.


На национално ниво стратегическото партньорство може да носи замисъл за важна национална програма със специални цели. Например на такова ниво е the Museums, Libraries and Archives Council (MLA) of the UK и the Norwegian Archive, Library and Museum Authority (ABM-Utvikling).

На регионално ниво стратегическото партньорство може да бъде формирано с цел:



  • създаване на агенция за развитие за музеи, библиотеки и архивни организации, улесняващи развитието на сектора в региона чрез лидерство, застъпничество, съвет, получаване на финансиране, нови начинания, типови проекти и разпространяване на услуги;

  • разпространяване на обекти, такива като създаване на регионална широколентова публична информационна мрежа; развитието и разпространение на електронно съдържание; преквалификация за работници от специфични сфери; пропагандиране на литература и развитие на четенето; предоставяне на възможности за обучение през целия живот за местни и регионални общности;

  • представляване на интересите на три области с регионален и стратегически контекст, разглеждани с: правителство и правителствени агенции; регионални политически и изпълнителни органи; национални и регионални професионални органи; образователни органи; икономически агенции; местни власти и доброволческия сектор.

За да успее регионалната стратегия, органите трябва да работят със своите организации-членки и с други посредници, познаващи приоритетите и нуждите за индивидуално обслужване и местна автономия.
На местно ниво музеите, библиотеките и архивите често са отдели на местното правителство и е нужно да работят с други отдели, за да предоставят подобни обединени услуги. Един пример за сътрудничество би могъл да бъде развитието на съвместна система за Управление, свързано с потребителя /CRM/ (Customer Relations Management). Няколко отдела трябва да имат информация относно потребителите и обединената CRM може да редуцира дублирането на усилия, да елиминира противоречието на запазените данни и да даде възможност за персонализираните факти да бъдат представени на потребителите. Субект на правна защита на данните и частно разглеждане (виж насоките на Законодателни и правни проблеми, секция върху Защита на данни), CRM може да интегрира всички контакти с организацията за потребител чрез e-mail, телефон, подвижно разпространяване на поща или директен разговор, както и да даде възможност на който и да е член на персонала, разисквайки с потребителя, да види пълния доклад/пълните документи за взаимодействие на потребителя.
Провеждането на интегрирано обслужване, съответно обединения правителствен дневен ред, музеите, библиотеките и архивите, дава на музеите, библиотеките и архивите възможността да работят с други местни организации. Например, библиотечното обслужване би могло да се ангажира със здравните власти и отдела за социални услуги да разпространява услуги по домовете.
Партньорства между различни сектори Обратно към обхват

Музеите, библиотеките и архивите са разглеждани като различен вид институции с различна професионална практика и организационна култура. Във всеки случай, тези различия са повече административни, отколкото целеви, тъй като всички те имат като мисия колекциите, опазването и правенето на достъпни на обектите, артефактите, документите и информацията. Дигитализацията руши административните различия, като процесите въвличат в управлението дигитални материалии, без значение дали произходът им е книжен, от документи, или от предмети. Фактически терминът “дигитален документ” сега понякога е употребяван в значението на " всякакъв вид други неща, като текстови файлове, аудио файлове, файлове на изображения, даже медийна презентация и уеб страници” [1]. Групи от музеи, библиотеки и архиви е възможно да се кооперират, например за да дават на хората възможности да търсят свои холдинги едновременно. Често хората не се интересуват къде намират информация, дали тя е в книга или в брошура в библиотека, от описание на артефакт в музей, или от подробностите за организацията в архива. Важността на сътрудничеството, а оттам и на употребата на познати международни стандарти не може да не бъде навсякъде подчертавана, ако това сътрудничество е създадено с цел да работи. Добър пример е Датската NOKS (виж Връзки).



Партньорства вътре в секторите Обратно към обхват

Групи от библиотеки, музеи или архиви е възможно да се съгласят да се кооперират в такава област като консорциум за придобиване на ресурси (в частност електронни ресурси), дигитализация на ключови ресурси и предоставяне на достъп през общ уеб сайт, вход, портал или подобрена услуга, чрез свързване на техните каталози заедно. (Виж Връзки, за примери)


Партньорства със сектора на образованието Обратно към обхват

Голяма е възможността за партньорство с образователния сектор (виж насоките на Учене). Музеите, библиотеките и архивите с местния правителствен сектор често имат близки взаимоотношения с местни училища и колежи. Те могат също да изградят партньорство с университети, институти за образование на възрастни, отдели за обучение в местни бизнеси, независими училища, отбори и детски ясли.


Партньорства със сектора на доброволците Обратно към обхват

Музеите, библиотеките и архивите може да се облагодетелстват от партньорството с доброволческия сектор и неправителствените организации чрез тяхното предаване и разбиране на нуждите на специфични целеви групи като деца, възрастни хора, хора в неблагоприятно положение, общностни групи и етнически малцинства.


Партньорства с индустрията и частния сектор Обратно към обхват


  • Много бизнеси и специални организации правят библиотеките и архивите си достъпни за публиката. Тъй като те не получават обществено финансиране, такива ресурси могат да бъдат в риск, ако например фирмата фалира. Създавайки връзки между тези типове организации и обществения сектор, организациите могат да дадат възможност тези ресурси да бъдат запазени. Тези партньорства биха могли също да водят към дигитализация на тези колекции при признаване на стандарти, както и към по-широката им достъпност.

  • Телекомуникационните доставчици се нуждаят от продажба на услуги, разпространяващи се бързо по цялата инфраструктура, в която те имат интерес и която ще им помага да реализират приходи, необходими им за устойчиво комерсиално бъдеще. Високоскоростният Интернет е често купен от местни или регионални власти или от консорциям за разпространяване на разнообразни услуги. Съдържанието може да бъде видяно като ключов водач в развитието на пазара за широколентов Интернет, така то е в интересите на телекомуникационните компании да насърчават дигитализацията на съдържанието в музие, библиотеки и архиви. Възможността от съвместно инвестиране в услуги от сектора за културно наследство и телекомуникационните организации е на базата, че този риск би могъл да бъде споделен, би могъл да бъде широко използван.


Типове партньорства Обратно към обхват

Има много типове и цели за партньорства:



  • регионални или местно базирани, когато организациите в даден район са съгласни да се кооперират; 

  • тематични бази, когато групи от организации, специализирани в определена тема, независимо от местонахождението си, са съгласни да работят заедно;

  • базирани на дейности, които биха могли да включват:

  • Разпространяване на услуги - Институциите за наследство трябва при някои обстоятелства да са в състояние да разпространяват услуги от обединени местни или регионални центрове. Технологиите дават възможност за кооперирано разпространение на он-лайн услуги.

  • Обучение - например, обучение по ИТ и управление. Обхватът може да включва: идентифициране и използване на благоприятни моменти за кооперативен риск, за обучение на персонала и развитие; дискутиране на общи проблеми и разрешаването им; пропагандиране на добрата практика; организиране на съвместни обучаващи събития и посреднически дейности; идентифициране на удобни моменти за споделяне на обучаващи ресурси и съвместно закупуване на обучаващи материали; и изграждане на обмен на кадри. (Виж също насоките на Персонал).

  • Развитие на партньорства в ИТ – те могат да съдействат в подобряването на поредицата от предлагани услуги, например, споделяне на електронни ресурси, предоставяне на достъп до каталози и бази от данни, давайки принос в съдържанието и работейки кооперативно в насока на развитието на виртуален музей, библиотека и архив. 

  • Заплащани партньорства и консорциуми – те станаха широко разпространени и влиятелни, особено в библиотечния сектор, където се вижда тяхното важно предназначение за предоставянето на по-добра стойност срещу парите от библиотечните бюджети с достигане на отстъпка чрез договаряне на закупения обем и общо лицензно споразумение, особено за електронни публикации. Издателите и снабдителите също имат изгода от консорциума чрез задържане на пазара, гарантиран пазарен дял и използване на техните продукти. Такива партньорства са полезни в развитието на общи политики за развитие на колекцията и за избягването на прахосническото раздробяване в политиката на заплащане. Консорциумът може да влезе също в преговори със снабдителите от позиция на силата. Те могат да бъдат с международен обхват (виж например EIFL (Electronic Information for Libraries [2])).

  • Партньорство за опазване – опазването на уникални материали може да постигне коопериране в установения ред на общ запас и да се избегне ненужното дублиране на усилия. Програмите за опазване изискват загрижен и информиран персонал, акуратни данни, адекватно финансиране, подходящи стандарти, политики за съхранение и процедури и механизми за споделяне на информация и достъп. Кооперативното планиране при бедствия също би било полезно и може да включва поддържането на резервни копия на критична информация и ресурси върху всякакви предпоставки и системи. (Виж също насоките на Дигитално опазване и съхранение на колекции.)

  • Партньорства за опазване – малките институции може би нямат ресурси в смисъл на пари, подготвен персонал и пространство, за да извършват опазването на деликатни обекти, документи и книги. Споделянето на ресурси или изграждането на центрове за експертиза може би един възможен път в тази посока.

  • Партньорства за проект са често необходими, когато се касае до външно финансиране в конкурентна обстановка, например финансирането на изследователски програми на ЕО обикновено зависи от целите на многобройните партньори за проекта. CORDIS Partners Service [3] организираха предоставянето на помощ и насоки във финансирането на партньорства за EС проекти.

  • Партньорства за финансиране – съвместното плащане за развиващите информационното общество проекти и услуги, например за да се подкрепи ученето през целия живот или e-правителствения дневен ред, може би понякога е по-успешно, отколкото платеното от една институция. Малките институции понякога нямат персонала и опита да реализират сами едно успешно кандидатстване.

  • Партньорство за комерсиални цели – много институции трябва да спечелят приходи от платени изследователски услути, публикуване, продажба на книги, фотографии, копия, подаръци и т.н., и чрез продажба на материали за медиите. Малките организации понякога застават с лице срещу бариерите за развитието на такива услуги, като недостиг на персонал и време да ги развиват, висока първоначална стойност, недостиг на поощрение, ако регулярното финансиране от местните власти е оскъдно и спечелените приходи не се връщат към услугата. Изгражденето на партньорство, което подпомага иновациите и споделянето на пазарните знания, би могло да помогне овладяването на проблемите и да подобри перспективата за устойчивост. Споделената печалба също трябва да е възможна.

  • Партньорство с външни източници – когато е необходимо, външните източници са наложителни, защото уменията и ресурсите не са достъпни вътре в институцията; местните институции биха могли да достигнат икономии от по-голямо количество, ако правят това в партньорство с други, ангажирани в подобен проект.


Иницииране на партньорства Обратно към обхват

Неформалните контакти и разгласяването на мнения между създателите на решения от потенциалните партньори често са първата стъпка, следвана от гъвкави предварителни дискусии, които търсят благоприятни възможности да изпълнят целите на всички въвлечени партньори. Всички партньори ще имат за цел да разберат нуждите и приоритетите на другите партньори и ще бъдат в състояние да демонстрират как техните собствени уникални дялове могат да съдействат действащото съвместно партньорство да бъде от полза на крайните потребители. Характера на съгласуваната съвместна работа трябва да бъде дефиниран в писмен вид с официалните цели и отговорностите на всеки партньор. Сред проблемите за обсъждане са финансирането, улесненията, времето, служителите, публиката, пазарът и използването на медията.



Организация на партньорства

Обратно към обхват



  • Изразяване на мисия

Веднъж оформено, партньорството се нуждае от изразяване на мисията, например: 

  • да се бори и подкрепя уникалната роля на сектора в повишаване стойността на културния, социалния, образователния и икономическия живот на региона"; или

  • да модернизира, да оживи и трансформира [музеи, публични библиотеки или архиви] до пълно впрягане на техния потенциал за обучение, за социално приобщаване, за творчество и за икономическо и социално възстановяване”.

  • Забележими ключови дейности

Сред дейностите, които дават живота и външната видимост за партньорството и потенциалното нарастване на неговото въздействие, са:

  • стратегически план, подготвящ количество от стратегически обекти;

  • публикуван план за действие в определен период от време; 

  • цели, влизащи в изпълнението на този план за действие;

  • ключовите доклади и документи да показват резултатите от тези планове за действие. 

  • Партньорството би трябвало да бъде една отворена организация. Партньорството може да има формален правен статут или правна индивидуалност, например регистрирана компания или регистрирана благотворителна фондация. Партньорството често има нужда от корпоративна идентичност, включваща “търговска марка”, лого и т.н. Партньорството само по себе си може да реши да влезе в други партньорства като корпоративно тяло.

  • Партньорствата трябва да работят с ясни правила на управление при срещите на ръководството и вземането на решения. Бордът на директорите, или съответната нему структура, трябва да бъде изградена така, че да представя всички участници: местни власти; политически органи или събранията; академичния сектор; независими организации и професионални служители от музеи, публични библиотеки и архиви. Бордът също би могъл да включва наблюдатели от страна на национални и регионални агенции и други органи с външен интерес. (Виж например the Norwegian Archive, Library and Museum Authority във Връзки.)


Финансиране на партньорства Обратно към обхват

Финансирането би могло да се търси с разнообразни подходи:



  • основна субсидия от национални или регионални финансиращи програми;

  • членски абонамент;

  • подкрепящи фондове на местните власти; 

  • създадени приходи;

  • проектно финансиране от правителствени инициативни фондове, Европейски социални фондове /European Social Funds/, Програма за изследователско и технологично развитие /RTD (Research and Technological Development)/, ТИО Технологии на информационното общество /IST (Information Society Technologies)/ и т.н.;

В някои случаи, за спечелване на бъдещо финансиране, партньорството може би ще трябва да идентифицира само себе си чрез “съответно финансиране”.


Поддържане на успешни партньорства Обратно към обхват

Няколко ключови фактора са необходими за устойчивостта на успешното партньорство:


  • старшето ръководство и управляващите органи или местна власт от всяка организация-партньор ще трябва да ръководи всяко партньорско споразумение;

  • индивидуалното наименование на подходящия статус за всяка организация би трябвало да е адекватно: проекти с висок профил на партньорство могат да включват най-високото ниво на управление на организацията;

  • доброто взаимно разбиране от страна на партньорите на организационната институционална култура, посредниците и целите;

  • реалистичните очаквания; 

  • една първоначална стратегия – споразумение партньорството да съществува при утвърдени обстоятелства, покриващи пропорциите на предимствата и задълженията. Би трябвало да има един съгласуван метод на завършване на партньорството, когато неговата работа е завършена изцяло.


Каталог: proekti
proekti -> Програма за развитие на селските райони Проект "Младежка работилница" шанс за младите роми" на Сдружение "Партньори Кюстендил", по оп "Човешки ресурси", схема за социално предприемачество
proekti -> Училищен център за интеграция
proekti -> Част 1 насоки в контекста на социалната политика
proekti -> О б щ и н а к о с т и н б р о д общински съвет костинброд
proekti -> Община балчик т е Х н и ч е с к о
proekti -> Програма " околна среда 2007-2013 г." Решения за по-добър живот Дирекция на природен парк „Витоша"
proekti -> Technical specifications for gas installations (dvgw-trgi) Regles techniques pour installations de gaz (dvgw-trgi) Предговор
proekti -> О б щ и н а п а в е л б а н я обл. Стара загора


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   37




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница