Директива относно условията за приемане

• 
  обучение по български език и професионално обучение;
  
• 
  включване в беседи за социална и културна адаптация;
  
• 
  материално подпомагане през процеса на обучение;
  
• 
  здравно осигуряване;
  
• 
  парично подпомагане за настаняване;
  
• 
  професионално обучение и преквалификация;
  
• 
  социални консултации.
  

За бежанците в неравностойно положение са планирани специални мерки – обучение, приспособено към техните специални нужди и възможности, допълнителни услуги и консултации, психологически съвети.

За периода 2008 г. - 2013 г. отпуснатите средства от бюджета на ДАБ, различни от националното съфинансиране за ЕФБ възлизат общо на около 4 960 284 BGN (около 2 536 191,83 EUR) и се разпределят, както следва:

• 
  Подобряване на условията за приемане, настаняване и първоначална адаптация на търсещите убежище: 1 234 500 BGN (около 631 134,97 EUR);
  
• 
  Осигуряване на оптимални условия за ефикасното прилагане на Дъблинската процедура: 1 145 000 BGN (около 585 378,32 EUR);
  
• 
  Осигуряване спазването на минимални стандарти в ППСБ (процедура по предоставяне статут на бежанец):
  

• 
  преводачески услуги: 1 250 000 BGN (около 639 059,30 EUR);
  
• 
  информация относно правата и задълженията на търсещите убежище: 31 000 BGN (около 15 848, 68 EUR);
  
• 
  закупуване и поддръжка на необходимия хардуер/софтуер: 500 000 BGN (около 255 623,72 EUR);
  
• 
  обучение на персонала и повишаване на квалификацията: 238 500 BGN (около 121 932,52 EUR);
  

• 
  Осигуряване за търсещите убежище на социални дейности, целящи да улеснят първоначалната им социална адаптация: 102 500 BGN (около 52 402,86 EUR);
  
• 
  Осигуряване на допълнителна помощ при скъпо медицинско лечение и лекарства, които не са включени в списъка на клиничните пътеки, разходите за които се поемат от НЗОК; засега средствата, отделени за минимално здравно осигуряване на бежанците и търсещите убежище са 458 784 BGN (около 234 552,15 EUR).
  

Държавната агенция за бежанците, като официално определен орган за управление на средствата от ЕФБ, ще продължи дейността си по приемането, включително процедурата по определяне статут на бежанец, интегрирането и в бъдеще - разселването - и допълнително ще изгражда административния капацитет, необходим за ефективното управление на тези ресурси.

Предвид изходното положение, потребностите могат да бъдат разделени в няколко насоки:

2.1.1. Необходимост от подобряване условията за приемане и настаняване на търсещите убежище

Съгласно Директива 2003/9/EО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (32003L0009) сред основните приоритети в дневния ред на ДАБ в дългосрочен план е постепенното и устойчиво подновяване на наличната база за приемане и настаняване на търсещите убежище, като по този начин тя бъде приведена в съответствие със стандартите на ЕС. Въпреки мерките, взети в тази насока, поради липсата на финансови ресурси основни въпроси, свързани с условията за живот в регистрационно-приемателните центрове в гр. София и с. Баня, не са решени: лоша жилищна среда, стари мебели, липса на съоръжения за хора с увреждания.

Освен необходимостта от подобряване на основните условия на живот следва да се предвидят мерки за първоначалната адаптация на търсещите убежище чрез активното им включване в различни социални дейности. Това изисква осигуряване на пространство за дейности на отдих и през свободното време, достъп до Интернет, обществени клубове и отделни помещения за настаняване на непридружени малолетни и непълнолетни, търсещи убежище.

2.1.2. Необходимост от подобряване на качеството на процедурата за определяне статут на бежанци с цел прилагане на минималните стандарти и съответното законодателство на ЕС по предоставянето на убежище

а) Обменът на познания между всички заинтересовани лица по Дъблинската процедура е постоянен процес и следва да продължава редовно. Изпълнението на Наредба № 332, приета от Министерския съвет на 28 декември 2007 г., следва постоянно да се контролира. Следва да се провеждат конференции за информиране на висшето ръководство на участващите организации за актуалното положение относно прилагането на Регламентите „Дъблин ІІ” и „ЕВРОДАК” и Общата европейска система за предоставяне на убежище (Зелена книга);

б) Трудностите по осигуряване на надеждни писмени/устни преводачи с някои от редките езици за нуждите на ППСБ и териториалните звена и ДАБ и в съдебните производства изискват развитие на устойчива система за обучение и набиране на преводачи. Друга причина за необходимостта да са разширява наличната мрежа от писмени/устни преводачи е предстоящото откриване в близко бъдеще на ново териториално звено (транзитният център в с. Пъстрогор) на ДАБ близо до българо-турската граница. Понастоящем превод с редки езици е осигурен в регистрационно-приемателния център в гр. София чрез участието на ДАБ в „Проекта преводачески пул 2007” на GDISC (Конференция на директорите на имиграционни служби). В рамките на този проект Агенцията има възможност да ползва преводачески услуги от други държави-членки чрез видеоконферентна връзка, в случай че в България няма преводач с конкретния език. Възможността да се ползва превод чрез видеоконферентна връзка може да бъде разширена, като се приложи в другите две териториални звена на ДАБ (приемателният център в с. Баня и транзитният център в с. Пъстрогор) и в съда. Очаква се в дългосрочен план използването на метода на видеоконференция да спомогне за намаляване разходите за преводачи, тъй като отдалечените центрове не разполагат с квалифицирани преводачи и това води до допълнителни командировъчни разходи. Освен това, така се подобрява качеството на ППСБ тъй като помага за бързо установяване страната по произход на кандидата за убежище и улеснява проучването на искането;

в) Предоставянето на правна помощ на всеки етап от процедурата е гаранция за една справедлива и ефикасна процедура и средство за защита на правата на търсещите убежище съгласно член 15 от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държава-членка (32005L0085). Понастоящем, независимо от правните си основания в законодателството, предоставянето на правна помощ на практика е затруднено от недостатъчните финансови ресурси. Следствие на недостатъчните финансови ресурси са: липсата на печатни материали на основните езици на бежанците, които да информират търсещите убежище за техните права в хода на различните процедури, на приемна за безплатни правни консултации и на правно представителство в процедурата. В допълнение към подробното изясняване на правата и задълженията, представено писмено и с разбираеми формулировки, търсещите убежище би следвало да бъдат информирани на всеки етап от процедурата за възможността за доброволно връщане в страната по произход;

г) Необходимо е да се разработи система за контрол на процедурата за ПСБ, осигуряваща пълно прилагане на законодателството на ЕС по въпросите на убежището и бежанците. Изводите от процеса на контрол ще се използват като основа за изготвянето на годишните доклади за оценката на актуалното състояние на системата за бежанците и за правене на препоръки за мерките, насочени към подобряването й. Тези доклади ще бъдат използвани също за годишното програмиране на ресурсите на ЕФБ;

д) Съществуващата система за анализ и обработка на COI (информация за страните по произход) трябва да бъде подобрен чрез създаване на Ресурсен център. Този център ще събира, обработва, актуализира и съхранява информация относно страните по произход, както и образци от различните документи, издавани в тези страни. Ресурсният център ще се ползва също и от съда. Ресурсният център на ДАБ може да бъде свързан с общия Европейски портал за COI;

е) Вече съществуващата Автоматизирана информационна система „Бежанци”, която позволява обработка на всички данни относно търсещите убежище, не съответства на най-новото развитие на системата за предоставяне на убежище и на изискванията на процедурата. От една страна, съществува автоматизирана система, отделна от упоменатата по-горе, която се използва за обработка на случаи „Дъблин”; от друга страна – поетапната обработка на случаите на предоставяне на убежище (започвайки с Дъблинската процедура, преминавайки през ускорената и стандартните процедури до вземането на окончателно решение) изисква внедряване на интегрирана система за електронна обработка. Последната следва да бъде адекватно защитена и кодирана и взаимно свързана със съответните служби на МВР и Министерството на външните работи. Наред с горното, капацитетът на съществуващата автоматизирана система на ДАБ за бежанците трябва да бъде разширен. Всички организации, включени в Дъблинската процедура и процедурата за ПСБ следва да бъдат снабдени с по-бързи съобщителни средства, като високоскоростни връзки (2Mbps) и компютърен хардуер, предвид кратките срокове в Регламента „Дъблин”. Подобряването на системата ще съкрати сроковете за обмен на информация и така ще ускори процеса на вземане на решение по молбите за закрила. Последното ще подобри общото качество на процедурите, с което ще се намалят разходите. Колкото до развитието в бъдеще, информационната система на ДАБ може да бъде свързана с информационните системи на МВР, Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи с оглед обмен на данни за чужденците, пребиваващи в Република България.

ж) За новоназначените служители следва да се подготвят програми за теоретично и практическо обучение по законодателството в областта на предоставянето на убежище и бежанците, както и програми за подобряване професионалната квалификация на персонала. Систематичното подобряване на уменията и компетентността на тези членове на персонала, които пряко работят по случаите на бежанците, ще улесни по-ефективното прилагане на процедурите и стандартите на ЕС.

Действащото законодателство в Република България предвижда еднакви права за ползващите статут на бежанци и за българските граждани, с редица изключения, изброени в Закона за убежището и бежанците - чл. 32, ал. 1, т.т. 1 - 4. Чужденците, които ползват хуманитарен статут имат права и задължения на чужденци с разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Макар действащата правна рамка да е цялостна и добре развита, има някои практически трудности при интеграцията на лицата със статут на бежанци или с хуманитарен статут. Поради това, е необходимо да се разработят и приложат мерки за интеграция на конкретни групи:

а) Програма за социално включване на млади бежанци. Съществена част от търсещите убежище и бежанците в България са неженени млади мъже. За да не се допусне социалната им изолация, следва да се предприемат конкретни мерки за осигуряване равноправното включване на тази конкретна група в социалния живот. В частност, тези млади мъже, които навършват пълнолетие по време на процедурата или скоро след като им се предостави закрила, следва да бъдат включени в националната програма за защитени жилища, което ще улесни социалната им интеграция.

б) Специализирани програми за деца, разделени със семействата си. Като особено уязвима група тези деца са в центъра на вниманието и на персонала на ДАБ и на съответните звена на отделите за закрила на детето към Службите за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето. Необходима е подобрена координация между отделните институции и по-широко участие на НПО (неправителствени организации) за осигуряване на най-добри условия за живот и психологически комфорт за децата по време и след процедурата им по ПСБ.

в) Засилени грижи следва да се полагат за жените-бежанци в частност тези, които са без семействата си, за да се намерят трайни решения за техните проблеми. Понастоящем от персонала на ДАБ се полагат особени грижи за жените-бежанци. В Агенцията има оперативен център за интеграция, в който жените и децата-бежанци имат предимства по отношение на професионално обучение по фризьорство, козметика, шев и кройка и др.

г) По отношение на уязвимите бежанци следва да бъде разработена и финансирана цялостна политика. Макар до момента да са полагани усилия за правилно посрещане на нуждите им, въпросите се решават поотделно: медицинско лечение, психологическа помощ, настаняване в болница и регистрация на лица с хронични заболявания, помощ за настаняване.

Законът за здравното осигуряване третира търсещите убежище и бежанците като група, която има същите права на медицински услуги, както и българските граждани. Бюджетът на националната здравна система, обаче, не предоставя средства за скъпо лечение, протези, имплантанти и др. или за някои лекарства. Същото се отнася и за стоматологичните услуги, за които отпусканите за годината средства покриват ограничен обхват услуги.

Необходимо е да се организира и проведе кампания за разясняване и насърчаване на диалога между различни култури. Проблемите на бежанците и търсещите убежище са извън фокуса на обществения интерес. Изграждането на положителна нагласа към участието на хора от друга национална, религиозна и културна среда на всички равнища на социалния живот, насърчаването на интереса към културните различия и взаимодействия и борбата срещу всякакви форми на дискриминация ще бъдат крачка напред по посока преодоляване на социалната изолация на лицата, включени в целевите групи. Културните различия следва да бъдат по-широко популяризирани, което да позволи на приемащата общност по-добре да разбира и приема хората с различен етнически, религиозен и културен произход.

Следва да се проведат задълбочени научни изследвания по спектъра въпроси, свързани с приемането и адаптацията на търсещите убежище и бежанците. България има 15-годишен опит в приемането на търсещи убежище и провеждане на ППСБ – това е един относително кратък срок в сравнение с повечето европейски държави, които прилагат Женевската конвенция от повече от 50 години. Предвид относително малкия брой кандидати – който няма никакво значимо отражение върху социалния живот – въпросите, свързани с бежанците, не са в центъра на вниманието на изследователите. Едва през последните години се наблюдават известни изследователски усилия, които обаче не са достатъчно обхватни. Следва да се направи общ преглед на състоянието на нещата с представителна извадка, която да позволи по-целенасочено и ефикасно планиране на дейностите.

Въпросите, свързани с бежанците, следва да бъдат включени по-цялостно в университетските учебни планове. Основните причини за този проблем са същите, както и при горния. Макар в последните години съществен брой ВУЗ-ове да включиха темите, свързани с убежището и бежанците в учебните си планове, все още между много от студентите е ниско равнището на интерес към кариера в тази област. След присъединяването на България към ЕС липсата на квалифицирани професионалисти в тази конкретна област може да стане задържащ фактор за развитието на една стабилна и добре работеща система за закрила.

• 
  Подобряване на условията за приемане и издръжка на търсещите убежище чрез осигуряване на обновяването на съществуващите съоръжения в териториалните звена на ДАБ, както и осигуряване на условия за адаптацията на търсещите убежище чрез осигуряване на място за обществени дейности в териториалните звена и разработка на специализирани програми.
  
• 
  Осигуряване на условия за ефикасно прилагане на Дъблинската процедура, в т.ч. ефикасни и навременни трансфери с другите държави-членки и подобряване на системата за обмен на информация между институциите.
  
• 
  Разширяване възможностите за използване на преводачески услуги чрез видеоконферентна връзка между териториалните звена на ДАБ, както и предоставяне на квалифицирани преводи за целите на процедурата за ПСБ чрез програми за подбор и обучение на писмени/устни преводачи.
  
• 
  Защита правата на търсещите убежище чрез предоставяне на правна помощ на всички етапи на ППСБ.
  
• 
  Осигуряване предоставяне на всичката имаща отношение информация на търсещите убежище относно техните права и задължения в хода на различните процедури.
  
• 
  Разработване на система за контрол на ППСБ и изработка на годишни доклади относно развитието на системата за ППСБ. Независимият контрол се възлага на външна независима организация и се финансира от ЕФБ.
  
• 
  Подобряване на качеството и ефективното използване на информацията за страните по произход чрез създаване на Ресурсен център за информация за страните по произход.
  
• 
  Подобряване на капацитета на съществуващите информационни системи, използвани за ППСБ.
  
• 
  Разработване на програми за систематично подобряване на компетентността на персонала, който работи по случаите на бежанците.
  
• 
  Прилагане на мерки за социална адаптация на търсещите убежище, както и дейности по интеграция, които не са включени в Националната програма за интеграция:
  

• 
  обучение по български език за търсещите убежище;
  
• 
  курсове по шев и кройка;
  
• 
  компютърна грамотност;
  
• 
  фризьорство;
  
• 
  козметика;
  
• 
  рисуване, изкуства и занаяти; летни лагери и зелени училища за децата на търсещите убежище и бежанците.
  

• 
  Предоставяне, при необходимост, на допълнителни здравни, психологически и стоматологични услуги на търсещите убежище и бежанците.
  

• 
  Разработване и провеждане на дългосрочна разяснителна кампания, целяща подобряване нагласите в българското общество по отношение на бежанците и търсещите убежище, както и успешна интеграция на лицата, ползващи закрила в българското общество. До момента дейностите по връзките с обществеността бяха в задълженията на специално назначен служител по връзките с обществеността, поради това не са провеждани целенасочени разяснителни кампании.
  

• 
  Съставяне на университетски и изследователски програми по темите на убежището и бежанците.