Част 4: Определяне на крайните бенефициенти

Част 5: Програма „Гърция - България” 2007 – 2013 г. и други политики на ЕС

1. Осигуряване на устойчиво развитие

Освен това подобряването на достъпността чрез възстановяване на съществуващите железопътни и пътни мрежи ще повиши още повече конкурентоспособността на трансграничния регион, като предлага възможности за нови инвестиции и по-добра мобилност на гражданите до трансграничния регион. В резултат на това се постига развитие на допустимия трансграничен регион.

2. Съгласие с политиките и приоритетите на ЕС

• 
  Насърчаване на иновации, предприемачество и икономика, основана върху знания.
  
• 
  Подобряване на привлекателността на държавите-членки и техните региони чрез достъпност, качество на живота и опазване на околната среда.
  
• 
  Предоставяне на повече и по-добри работни места на жени за постигането на сближаване на половете, както и повече възможности за уязвимите групи и етническите малцинства.
  
• 
  Сближаване между градските и селските райони за постигане на ограничаване на различията между бедните и богатите.
  

Всички горепосочени принципи са в съответствие със Стратегиите от Лисабон и от Гьотенбург за устойчиво развитие. И двете Национални стратегически референтни рамки (гръцки и български) използват синергията, определена между европейските правила за устойчиво развитие (качество на живот, зони на кохерентна политика и равенство между и сред поколенията) и Стратегията от Лисабон (устойчивост с конкурентоспособност, икономически растеж и насърчаване създаването на работни места).

• 
  Насърчаване на равнопоставеността на половете чрез конкретни действия, които са вече включени в ОП и
  
• 
  Интегрирането на гледната точка на пола в цялостните планирани интервенции
  

Задоволителна сума от средства ще бъде отделена за насърчаването на равнопоставеността на половете и постигането на целите на Програмата по отношение на това действие. Процентът на крайно финансиране ще бъде определен от Съвместния комитет за наблюдение на Програмата.

3. Съответствие с националните политики и приоритети

Гръцката и българската НСРР представляват Национални политики и приоритети за устойчивост, предприемачество и иновативност, инвестиции и насърчаване и обхващане на повече и по-добри работни места. Всички, споменати по-горе приоритети, произтичат от Договора, обновената Лисабонска стратегия, както и новите Регламенти на Структурните фондове и обновената Директива за устойчивост, която ще бъде приложена през настоящия програмен период.

Гръцката Кохезионна политика се основава на Европейските принципи, според които Европейският съюз трябва:

1. 
   да стане по атрактивно място за инвестиции (чужди и вътрешни) и заетост;
   
2. 
   да засили икономиката на иновации и знания в областта на устройството на територията;
   
3. 
   предложи повече и по-добри работни места и да осигури равни възможности.
   

Основните ключови понятия в споменатите по-горе принципи са „Териториално сближаване и сътрудничество”, „Подобряване на инфраструктурата”, „Опазване на околната среда”, „Насърчаване и засилване на традиционните форми на енергия”, „Засилване на конкуренцията и предприемачеството, Икономиката на иновации и знания”, „Финансиране” и „Повече и по-добри работни места”.

• 
  Конкурентоспособност и достъпност;
  
• 
  Дигитална конвергенция (цифровизация)
  
• 
  Опазване на околната среда и Устойчиво развитие;
  
• 
  Образование и обучение през целия живот;
  
• 
  Повишаване на уменията на държавните служители.
  

Според споменатия по-горе анализ, стратегията за Сближаване и развитие на страната е свързана с и съответства на ЕПСО (Европейска политика за сигурност и обрана) и на Европейската рамка на приоритетите и принципите за равенство, на Стратегиите от Лисабон и Гьотенбург и регламентите на Структурните фондове. Новите регламенти отчитат териториалната интеграция и разширяването на Европейския съюз с цел да се осигури социално и икономическо сближаване и просперитет.

Българската политика и принципи за Сближаване се състоят от два аспекта. Те се основават на насърчаването на:

1. 
   Висок и устойчив растеж, и
   
2. 
   Заетост.
   

• 
  Подобряване на инфраструктурата;
  
• 
  Подобряване на човешкия потенциал с фокус върху заетостта;
  
• 
  Насърчаване на предприемачеството;
  
• 
  Благоприятна околна среда за бизнес и добро управление; и
  
• 
  Подкрепа за балансирано развитие на териториите.
  

Националните принципи за сближаване са в съответствие с Европейските директиви дадени от Структурните фондове (ЕФРР, ЕСФ) и други спомагателни фондове (ЕФРЗСР – Европейски фонд за развитие на земеделието и селските райони, EФР – Европейски фонд за риболова). Всички принципи са приети на национално ниво и са насочени към социалното и икономическото развитие на страната.

4. Резюме на предварителната оценка

Тази глава представлява преработена оценка на подробния анализ, илюстриран в Глава 3. Тази преработка бе необходима след значителното подобряване на проекта за ОП между Вариант 3.0 от 05.03.2007 и Варианти 4.1 от 02.05.2007 и 4.2 от 18.06.2007.

1. 
   Преценка на социо-икономическия анализ; Уместност на Стратегията
   
2. 
   Обосновка и последователност на Стратегията
   
3. 
   Външна съгласуваност (кохерентност) с други политики (на национално ниво, ЕС)
   
4. 
   Очаквани резултати и въздействия
   
5. 
   Системи за приложение
   

Преценка на социо-икономическия анализ; Уместност на Стратегията

Социо-икономическият анализ представя точен преглед на настоящата ситуация в региона на сътрудничество. Като цяло, анализът съдържа нова и уместна информация относно икономическата, екологичната и социалната ситуация региона на действие на Програмата. Основните несъответствия, дефицити и потенциал за развитие, от значение за стратегията на програмата, са представени в стегната форма. Добавянето на заглавие „тенденции за развитие” е положителна черта, която допринася за разбирането на динамиката на региона. Но все още остават някои слабости. Докато наличието на данни за сравнение и информация е пречка, която не може да бъде преодоляна, внимание трябва да се обърне на главите, свързани с тематичните области, които са предмет на Приоритетните оси. В този смисъл глава „Енергия”, свързана с енергийните източници и потоци и източниците на възобновяема енергия, трябва да бъде доразработена (Виж Област на интервенция 1.1).
По отношение на SWOT (силни страни, слаби страни, възможности и заплахи), препоръките на предварителните оценители са включени в голяма степен. Но SWOT все още остава доста разтеглен. Включената информация е повтаряща се и излишна в някои случаи (напр. аспектите, свързани с туризма при Слабостите), или не е поставена на място. В някои случаи, нивото на подробностите в SWOT не е отразено в анализа и, следователно, не е необходимо. Екипът, извършващ оценката, препоръчва два възможни подхода:

• 
  Или да се разработи кратък SWOT, който покрива всички Области на интервенция , или
  
• 
  Да се разработи изчерпателен SWOT, насочен към всяка от последващите Приоритетни оси.
  

Във всички случаи се препоръчва да се направи резюме на съдържанието на SWOT в една кратка глава, която да съдържа основните предизвикателства на развитието в избираемия регион. Тази глава ще представи заключенията от SWOT и ще послужи като мост между Анализа, SWOT и Стратегията.

Екипът, извършващ оценката, разработи алтернативен SWOT и създаде „Стратегически избори за действия”, които са присъединени към възможните „групи дейности” (напр. „използване на естествените ресурси в енергийния сектор”). Тези групи дейности бяха сравнени с Приоритетната ос и съответстват на Областите на интервенция.
Работната хипотеза е, че две експертни групи (Програмната група е екипът по оценка) трябва да достигнат до съгласувани заключения, които започват от един и същи Анализ. Оценката на Проекта за ОП бе 3.50 (1 е най-ниската, а 5 е най-високата оценка), докато ОП вариант 4.1 достигна общо 4.02. Това е забележителен напредък и може да се счита за задоволителен.

Обосновка и последователност на стратегията (Вътрешна съгласуваност)

Структурата на целите е адекватна. Общата формулировка на Цялостната стратегическа цел и конкретните цели е кохерентна с Анализа и SWOT в много общ смисъл. Целите са полезна начална точка, но трябва да станат по-конкретни, като отчитат наличните фондове и естеството на предвидените интервенции.

Показателят за вътрешна съгласуваност е подобрен от 3.41 на 4.16 главно поради добавените подробности на индикативните интервенции. Този резултат може да се счита за задоволителен.

Но илюстрираният тук Показател за съгласуваност е теоретичен. Опитът през периода 2000 – 2005 г. показва много различен темп на напредък между Приоритетните оси в рамката на ИНТЕРРЕГ IIIA/ФАР ТГС. Инфраструктурните проекти се развиваха добре, а предприемачеството изоставаше. Ръководствата на Програмата и особено техническата помощ трябва да направи възможното тази теоретична съгласуваност да се материализира.

Външна съгласуваност с други политики (ЕС, национално ниво)

Проектът за ОП е в съответствие с Регламент ЕФРР 1080/2006, по-специално Чл. 6. Той, също така е в съответствие със Стратегическата рамка за насоки на Общността, особено по въпросите на териториалното сътрудничество.

Проектът за ОП бе оценен за съгласуваност с гръцката и българската национална стратегическа реферативна рамка (НСРР), Гръцката национална програма за реформа, Българския национален план за развитие, гръцкия и българския План за развитие на селските райони и съответните национални ОП в двете страни (главно околна среда, транспорт, човешки ресурси, конкурентоспособност и др.).

Проектът за ОП бе оценен спрямо целите и приоритетите на споменатите по-горе документи, като се използва оценъчната скала, въведена за оценка на вътрешната съгласуваност (1 най-ниска, а 5 най-висока оценка). Тази оценка разкри, че всички Приоритетни оси в проекта за ОП са в съответствие с целите и приоритетите на гореспоменатите документи.

Показателят за съгласуваност със Стратегическите насоки на Общността е подобрен от 3.42 на Проекта за ОП, вариант 3.0 на 3.95 на Крайния проект за ОП, вариант 4.1.

Показателят за външна съгласуваност на гръцките документи е повишен от 3.44 на ОП, вариант 3.0 до 3.95 на Крайния проект за ОП, вариант 4.1.

Показателят за външна съгласуваност на българските документи е повишен от 3.59 на ОП, вариант 3.0 до 3.86 на Крайния проект за ОП, вариант 4.1.

Тези оценки трябва да се разглеждат като задоволителни, като се вземе предвид големия брой на оценяваните документи. По-висока оценка (4.02) получена от „Стратегически избори” се смята за по-важна. И накрая, но не на последно място, Ръководството на Програмата трябва да положи допълнителни усилия за гарантиране на взаимното допълване и избягване на припокриване с РОП Македония – Тракия в Гърция и ОП за регионално развитие в България.

Количественият израз на показателите (целевите обекти) трябва да бъде базиран на три правдоподобни допускания, а именно - среден размер на проекта, капацитет на ръководството на програмата, капацитет на евентуалните кандидати, особено в България. Наръчникът за изпълнение трябва да третира тези аспекти.

Добавени са примери на дейности с трансгранични партньорства, които могат да бъдат подкрепени според областите на интервенция. Тези индикативни дейности трябва да бъдат отразени в индикативната разбивка по кодове за приоритетната тема (в съответствие Анекс ІІ от Регламент за приложение на Комисията № 1828/2006). Част от примерните дейности (проектни идеи) не се покриват от предложените кодове за приоритетните теми. Това засяга всичките три Приоритетни оси. От друга страна, кодовете представляващи подкрепа за фирми (напр. 07-инвестиции във фирми) си противоречат с определените бенефициенти (напр. обществени организации, професионални съюзи). Препоръчва се да се постигне по-голяма последователност между дейности – тематични кодове – бенефициенти. И накрая, но не на последно място, посочената индикативна разбивка по кодове за приоритетната тема трябва да бъде показана на програмно ниво и на ниво приоритетна ос (в съответствие Анекс ІІ от Регламент за изпълнение на Комисията № 1828/2006).

Проектът на ОП съдържа общ преглед на структурите и процедурите да изпълнение на програмата, включително описание на представянето на проекти и процедурата за подбор, отговорностите на бенефициентите, паричните потоци, наблюдение и оценка, информация и популяризиране. Приемствеността на Ръководните органи е особено важен актив за Програмата. Независимо от това, информацията, съдържаща се в ОП на този етап, може да се разглежда като достатъчен, но абсолютен минимум. Критични точки, като съдействие за създаване и разработване на проекти, изискването за план за оценка (Чл. 47 от Регламент 1083/2006 и Работен документ № 5 от 5 април 2007 г. относно Оценката за периода на Програмата) и активната комуникационна стратегия трябва да бъдат подчертани, както и ангажимент за тяхното изпълнение в споменатия Наръчник за изпълнение. Тук Екипът, провеждаш оценката би желал да повтори две точки включени в предишни варианти на Предварителния доклад, а именно:

• 
  Дефинирането на стратегически проекти „отгоре - надолу” в процедура извън откритите покани за представяне на предложения. Предложенията на Екипа по оценката по отношение на Техническата помощ биха могли да бъдат от помощ в тази насока.
  
• 
  Дефинирането на „начални проекти” в процедура извън откритите покани за представяне на предложения. В много случаи (напр. управление на водите и защита от наводнения) не могат да бъдат изпълнени много проекти поради липсата на предпоставки (напр. трансгранични споразумения, меморандуми за разбирателство и др.). В други случаи, големи суми от фондовете се дават на проекти, които са изправени пред забавяне на изпълнението. „Началните/ пораждащите проекти” могат да бъдат използвани като подготвителни действия и оценка на риска и следователно да се избегне погрешно отпускане на фондове и обременителни действия за тяхното възстановяване. Техническата помощ може да извърши проучване за анализ на несъответствията в тези сектори, които могат да доведат отделните проекти да предприемат подготвителни стъпки за по-големи проекти. Тази процедура може да бъде подобна на стратегическите проекти „отгоре – надолу”.
  

Таблица: Препоръки от Предварителната оценка

5. Нетехническо резюме на Стратегическата оценка на въздействието върху околната среда