Политиките на ЕС и ролята на местната власт ( Българска практика )

Политиката в областта на регионалното развитие е уредена нормативно в Преамбюла, чл. 2, 3, 146, 158- 162 от ДЕО. Регионалната политика е насочена към разработването и осъществяването на инициативи, които да водят до укрепването на икономическото и социалното единство в Общността. На територията на Европа има региони, които значително са изостанали в развитието си и по основни икономически и социални показатели са далеч под средните за Общността. Към проблемите за регионалната изостаналост се прибавят още и особените трудности които се появяват във връзка с настъпилия на територията на някои региони упадък в някои промишлени отрасли като например въгледобив, стоманодобив, корабостроене и текстилна индустрия. Тези региони доскоро са били на добро икономическо и социално ниво, но с оглед настъпилите промени условията на живот в тях рязко са се променили. Това е особено силно изразено в регионите, където икономиката е била силно концентрирана към тези проблемни отрасли. Освен това се наблюдават и региони с изключително малка плътност на населението, които също поставят специфични регионално- политически изисквания.

Във връзка с изброените по- горе причини и с оглед да подпомогне цялостното си хармонично развитие Общността си поставя конкретни цели, а именно:

-укрепване на икономическото и социалното единство в нея;

-намаляване на разликите в нивото на развитие на различните региони и изостаналостта на най-малко облагоприятствуваните региони или острови, в това число и селските райони.

Държавите- членки осъществяват и координират своята икономическа политика с оглед постигането на предвидените цели, а също така подкрепят осъществяването на тези цели чрез действията, които Общността предприема посредством структурните си фондове, като Европейски фонд за ръководство и обезпечаване на селското стопанство, Европейски социален фонд, Европейски фонд за регионално развитие, Европейската инвестиционна банка и други съществуващи финансови източници.

Важна част от мерките на страната ни, насочени към пълноправно членство са провеждането на целенасочена регионална политика и постигането на устойчиво регионалното развитие. В разпоредбата на чл.88 от споразумението за асоцииране между България и ЕС са определени целите за регионалното развитие в България. Процесът на сътрудничество между ЕС и България в областта на регионалното развитие е насочен към стимулирането на съвместни действия между органите на изпълнителната власт на централно, регионално и местно ниво, в областта на икономическото развитие, осигуряването на техническа помощ и др. Провеждането на регионалната политика е невъзможно без активното участие на общините в този процес.
Право на ЕС и национално законодателство в България
Правната уредба, включително принципите и изискванията за постигане на критериите на ЕС в областта на регионалното развитие се съдържат в учредителните договори и другите актове на първичното право на ЕС, а също така и в множество актове на вторичното законодателство. Нормите на правото на ЕС, уреждащи отношенията, свързани с регионалното развитие се въвеждат в националното ни законодателство с оглед приемането на България за пълноправен член на ЕС. Подписаните между България и ЕС споразумения определят мерките, които държавата трябва да предприеме за постигане на устойчиво регионално развитие. В тях се съдържат и изискванията относно приемането на адекватна нормативна уредба.

През месец март 1998 год. е приета Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност /acquis communautair/. В програмата се съдържат законодателните инициативи и сроковете за тяхното изпълнение. В План 2000 на Комисията се посочва, че ежегодно ще се изготвя доклад за напредъка на всяка държава, кандидат за членство относно прогреса във възприемането на acquis communautair. Доклада на Комисията от 1999 год. относно напредъка на България изразява намерението на ЕС да подпомага процеса на задълбочаване на икономическото и социално сътрудничество посредством структурните фондове. В доклада са отбелязани усилията на страната ни и постигнатите резултати при подготовката за въвеждане на структурните фондове, особено в областта на законодателството и институционалното изграждане. Като заключение в доклада на Комисията за 1999 год. се отбелязва, че Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност следва да бъде преработена и допълнена относно защитата на информацията, финансовия контрол и правораздаването. Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност определя средносрочните приоритети за подобряване на регионалната политика, средствата за постигане на тази цел, административните органи, участващи в този процес и финансирането на регионалната политика. Някои от по-важните приоритети са: разработвонето на специални проекти /Проекта за Черно море, Проекта за високопланинските райони/; хармонизация на законодателството с Европейската харта за местното самоуправление и подготовка за въвеждане на Хартата за регионално развитие; хармонизация на правната уредба на регионалното развитие с тази на структурното развитие.

Във връзка с хармонизацията на законодателството в Република България в последните години се приеха нормативни актове, касаещи регионалната политика и подготовката на Структурни фондове. Направени бяха също така и първите стъпки за многогодишно планиране на бюджета, а през месец март 2003 година бе извършено и по-нататъшното преструктуриране на Министерството за регионално развитие, към което беше създаден и нов отдел “Програмиране на регионалното развитие”, който ще поддържа персонал не само на централно, но и на регионално равнище.

В началото на 2004 година беше приет и нов Закон за регионалното развитие, който определя и основните насоки в политиката на страната във връзка с регионалното развитие. Основните цели, които поставя закона са:

-създаване на условия за балансирано и устойчиво развитие на районите в Република България;

-създаване на предпоставки за намаляване на междурегионални и вътрешнорегионални различия в икономическото развитие на страната;

-осигуряване на условия за растеж на заетостта и доходите на населението;

-развитие на трансгранично сътрудничество.

Провеждането на държавната политика в областта на регионалното развитие се основава на следните принципи:

-единен подход за планиране и програмиране;

-концентрация на ресурсите за постигане на целите на регионалното развитие;

-партньорство, публичност и прозрачност на всички нива при осъществяване на планирането, програмирането, финансирането, наблюдението и оценката;

-допълване на финансирането от национални публични източници при съвместно финансиране с други източници;

-междуведомствена координация на дейността на компетентните органи в процеса на планирането и програмирането, ресурсното осигуряване, реализацията, наблюдението и оценката;

-съгласуваност с другите структуроопределящи политики, инструменти и действия на международно, национално и регионално равнище.

1. Северозападен район за планиране, обхващащ областите Видин, Враца и Монтана;

2. Северен централен район за планиране, обхващащ областите Русе, Велико Търново, Габрово, Плевен и Ловеч;

3. Североизточен район за планиране, обхващащ областите Варна, Търговище, Шумен, Разград, Силистра и Добрич;

4. Югоизточен район за планиране, обхващащ областите Бургас, Сливен и Ямбол;

5. Южен централен район за планиране, обхващащ областите Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора;

4. 
   Югозападен район за планиране, обхващащ областите София, Софийска, Кюстендил, Благоевград и Перник.
   

За осъществяване на целите на регионалното развитие се съставят и Национална стратегия за регионално развитие и областни стратегии за развитие, като Националната стратегия за регионално развитие определя дългосрочните цели и приоритети на регионалната политика на страната, а областните стратегии за развитие определят целите и приоритетите за развитие на областите, както и мерките за постигането им.

Националният план за регионално развитие е насочен от една страна към постигането на балансирано регионално развитие и намаляване на разликите в развитието на отделните региони на територията на страната, тъй като тези различия от своя страна пораждат редица социални, политически и икономически проблеми, а от друга страна е призван да отговори на изискванията, свързани с бъдещето присъединяване на България към Европейския съюз в областта на регионалната политика и социално- икономическото сближаване. Основната цел на Националния план за развитие е формирането на цялостна, дългосрочно ориентирана и ресурсно осигурена политика на регионално развитие, основана на балансиране на националните, регионалните и местните интереси и приоритети.

Националният план за регионално развитие е съвкупност от областните планове, които от своя страна отразяват инициативата на областните администрации и местните власти, неправителствения сектор и всички други значими партньори в регионалното развитие и е подчинен както на инициативите на централните ведомства така и на тези на местно ниво. Освен това Националният план за регионално развитие е свързан с Националния план за икономическо развитие, изготвян в рамките на Специалната подготвителна програма за структурните фондове на Европейския съюз в България, които се съгласуват по отношение на целите, стратегията и приоритетите, заложени в тях.

Общинският план за развитие съдържа:

-анализ на икономическото и социалното развитие на общината;

-приоритетите и специфичните цели и мерки за развитие на общината;

-описание на съвместни дейности и проекти, които допринасят за постигане целите на развитието на съседни общини;

-индикативна финансова таблица, обобщаваща възможните ресурси за реализация на дейностите и проектите;

-реда и начина за осигуряване на информация и публичност на плана.

С програмата за реализация на общинския план за развитие се конкретизират мерките за развитие, проектите за тяхното изпълнение и съответните финансови ресурси, звената за изпълнение на проектите и дейностите за информация и публичност, контрола и оценката на изпълнението на програмата.

Изработването на общинския план за развитие и програмата за неговата реализация се организира от кмета на общината, който освен това ръководи, организира и контролира дейностите по изпълнение на програмата за реализацията му, а също така изготвя и представя годишни и заключителни доклади за изпълнението на програмата за реализация.

Общинският план за развитие и програмата за неговата реализация се приемат от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Общинският съвет освен това одобрява докладите за изпълнението на програмата за реализация на общинския план за развитие.

Освен това кметовете на общините и представители на общинските съвети вземат и участие като членове в създадените областни съвети за развитие.

4.2. Обща селскостопанска политика (Българска практика)

Политиката на Общността в областта на селското стопанство е уредена нормативно в чл.32- 38 от ДЕО. Селскостопанската политика е важна част от общата политика на Общността поради същността на материята, за която се отнася. Селското стопанство е важен икономически отрасъл и предвидените за създаването на общия пазар правила се прилагат и по отношение на селскостопанската продукция, но поради своята специфика той не може да се разглежда изолирано единствено от икономическа гледна точка. Селскостопанската политика по един или друг начин се интегрира в множество други обособени политики, като например околна среда, здравеопазване и други и поради тази причина функционирането и развитието на общия пазар на селскостопански продукти трябва да бъдат съпроводени със създаване на обща селскостопанска политика, в която да са заложени всички мерки и дейности, които следва да бъдат предприети с оглед постигането на по- добри резултати.

Основните цели на общата селскостопанска политика са:

- увеличаване на селскостопанската производителност, чрез развитието на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство и максималното използуване на производствените фактори, и в частност на работната сила;

- осигуряване на справедлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата осъществяващи такава дейност;

- стабилизиране на пазарите;

- гарантиране на сигурността на снабдяването;

- гаранции, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени.

При изработването на общата селскостопанска политика и специфичните методи за нейното прилагане следва да се вземе предвид факта, че в държавите- членки селското стопанство представлява сектор тясно свързан с икономиката като цяло, което от своя страна налага необходимите промени да се извършват постепенно при отчитане на специфичния характер на селскостопанската дейност и от структурните и естествени неравенства между различните селскостопански райони.

За да бъдат постигнати предвидените в ДЕО цели, се създава обща организация на селскостопанските пазари, която приема една от следните форми, в зависимост от съответния продукт:

-общи правила за конкуренция;

-задължителна координация на организираните по различен начин национални пазари;

-организация на европейски пазар.

Общата организация на селскостопанските пазари прилага различни мерки необходими за постигането на предвидените в ДЕО цели включително регулиране на цените, помощи за производство и продажба на различни продукти, схеми за съхраняване, общи механизми за стабилизиране на вноса или износа, като изключва дискриминацията между производители или потребители в Общността. Освен това е от голямо значение и прилагането на мерки за ефективно координиране на усилията в областта на професионалната квалификация, на научноизследователската дейност и на разпространението на селскостопански знания, което може да включва съвместното финансиране на проекти или институции с цел повишаване на качеството и количеството на селскостопанската продукция, която е тясно свързана не само с повишаване на икономическото и социалното равнище на живот на заетите в областта на селското стопанство, но и с живота и здравето на хората като цяло.

На базата на Европейския модел за земеделие, одобрен от Съвета на министрите на земеделието през 1997 г., бяха установени следните принципи на ОСП в Европа

• 
  Конкурентноспособна селскостопанска промишленост
  
• 
  Устойчиво многофункционално земеделие, насочено към качеството
  
• 
  Селскостопански сектор в услуга на най-значимите селскостопански райони
  
• 
  Земеделие близко до ражданите
  
• 
  Опростяване на ООП
  

• 
  По-ниски институционални цени с цел насърчаване на конкурентоспособността
  
• 
  Задоволителен стандарт на живот за земеделското общество
  
• 
  Укрепване на международната търговска позиция на Европейския съюз
  
• 
  Специално внимание на качеството
  
• 
  Интегриране на целите за опазване на околната среда в ОСП
  
• 
  Нова рамка за развитие на селските райони: втория стълб на ОСП
  
• 
  Децентрализирано управление
  
• 
  По-нататъшно опростяване.
  

Реформираната ОСП представлява стъпка напред към подпомагане на по-широката икономика на селските райони, вместо към селскостопанското производство и гарантира, че фермерите ще бъдат възнаградени не само за онова, което произвеждат, но и за техния цялостен принос към обществото.

Във връзка със специалната програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони (САПАРД) е приет Национален план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000- 2006, чиито основни цели са:

-развитие на ефикасно и устойчиво селскостопанско производство и конкурентна хранително- вкусова промишленост чрез подобряване на пазарната и технологична инфраструктура и стратегическа инвестиционна политика, насочени към достигане стандартите на ЕС и

-устойчиво развитие на селските райони в съответствие с най- добрите световни екологични практики чрез създаване на възможности за алтернативна заетост, разнообразяване на икономическите дейности и подобряване на инфраструктурата.

И двете цели са насочени към подобряване на икономическите и социалните условия с оглед да бъде постигнато повишаване на доходите и подобряване на условията на живот на населението, като част от подготовката на България за бъдещото й присъединяване към Общността. Постигането на целите, заложени в НПРЗСР ще доведе до повишаване на конкурентоспособността в областта на преработката и маркетинга в селскостопанския сектор, което от своя страна е решаващо за успешното развитие на селското стопанство.

Във връзка с реализирането на селскостопанската политика органите на местното самоуправление имат редица правомощия и компетенции, предоставени им с разпоредбите на нормативните актове, регулиращи тази област. Важни функции са им възложени от Закона за тютюна и тютюневите изделия и от Закона за горите. Тютюнопроизводството е една област с изключително икономическо и социално значение за регионите, в които се развива, тъй като се явява и един от основните източници на заетост за населението в тях, което от своя страна води до необходимост от изключително стриктна регламентация от страна на централните органи и тези на местно равнище. Кметовете на общините въз основа на направено от министъра на земеделието и горите разпределение със заповед определят по населени места в общините количествата, типовете, произходите и сортовете за производство на тютюн по производители, както и квотите за производство на тютюн, площите, типовете, произходите, сортовете и количествата за производство на тютюн и представят във Фонд “Тютюн” обобщени данни за заявените от тютюнопроизводителите количества по типове, произходи и сортове, както и определят комисии, които извършват проверка на разсадените от регистрираните тютюнопроизводители площи и дават заключение относно спазването на квотите за производството. В общините се води и регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн. Кметовете на общините издават и отнемат разрешителните за търговия на дребно с тютюневите изделия по местонахождението на търговските обекти.

Органите на местното самоуправление отговарят и за стопанисването и управлението на горите публична и частна общинска собственост. Общинските съвети имат широки компетенции в тази връзка. С решения на общинските съвети може да се учредява право на ползване и сервитути върху площи от общинския горски фонд, както и да се изключват гори и земи от него. Те също така определят таксите, които се събират във връзка с ползването на горите и земите от общинския горски фонд съгласно Закона за местните данъци и такси, приходите от които постъпват към общинските бюджети.

Общинските съвети също така са длъжни да предоставят при условия и по ред, определени от тях, не по-малко от 50 на сто от търговската площ на общинските пазари, предназначени за продажба на плодове и зеленчуци, за ползване от регистрирани земеделски производители при продажба на произведена от тях земеделска продукция.

Политиката в областта на риболова е уредена нормативно в чл. 32 от ДЕО. Съгласно разпоредбите на чл. 32 от ДЕО правилата за селското стопанство и търговията със селскостопанска продукция се прилагат и в областта на риболова.

Основните цели на политиката в областта на риболова са:

-гарантиране на подходящ стандарт на живота за работещите в риболовния отрасъл;

-избягване на ценовите колебания;

-осигуряване на доставките от риба и снабдяване на потребителите с риба на разумни цени;

-запазване и защита на рибния фонд.

В процеса на създаване на пазарите за селскостопански стоки е приета и Наредба за общата организация на пазара на рибни продукти. Определени са общите пазарни норми за качество, големина и тегло, както и норми, които се отнасят до вида и изискванията за опаковка и обозначаване на продуктите. Освен това всяка година се въвеждат ориентировъчни цени за различните видове риби. Въведени са и правила за обратно изкупуване, които дават право на организациите на производителите да определят цени за обратно изкупуване на риба и рибни продукти.

С цел спомагане за създаването на уравновесено и развито рибно стопанство, както и подпомагане на рационалното използване на биологичните богатства на морето и вътрешните води е приет и регламент за въвеждане на обща структурна политика в областта на риболова.

Освен в рамките на Общността ЕС поддържа споразумения в областта на риболова и с редица държави от Африка, Азия, Северна и Латинска Америка, които непрекъснато се развиват и по вид и по обхват.

България също е страна по такова споразумение. На 1 април 2003 година влезе в сила и Споразумението за свободна търговия с риба и рибни продукти, сключено между ЕС и България.

Националната политика в областта на риболова се определя основно от приетия през 2001 година Закон за рибарството и аквакултурите. С този закон са уредени отношенията, свързани с организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми.

Основните цели на закона са да бъдат осигурени:

-устойчиво развитие на рибните ресурси;

-възстановяване и опазване на биологичното равновесие във водните екосистеми;

-обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми;

-развитие на стопанския и любителския риболов, рибовъдството и аквакултурите;

-прилагане на правилата за отговорен риболов;

-повишаване потреблението на риба и рибни продукти в страната.

Целите заложени в Закона за рибарството и аквакултурите не се различават особено от тези, които са заложени в ДЕО. Целите и на европейските и на българските нормативни актове са насочени основно към изграждане на системи от правила за извършването на риболова и свързаните с него дейности и към опазване и защита на рибния фонд. Разбира се европейското законодателство се развива основно към посока на определяне на нормативните рамки за изграждане на общ пазар на рибни продукти и към повишаване на жизненото равнище и доходите на заетите в сферата на риболовния отрасъл, докато в България изграждането на пазарните структури като цяло предстои. Предстои да се определи за кои видове ще се въведат и ще се прилагат принципите на общата пазарна организация, както и какви организации на производители ще се създадат и с оглед взетите решения България ще трябва да приеме законодателство за прилагане и да разработи институционални и пазарни структури.

С цел привеждане на българското законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС по отношение на морските стандарти за безопасност през 2002 година бяха приети изменения и допълнения в Кодекса за търговско мореплаване. Беше въведена в действие и регистрационна система за риболовната и рибовъдната дейност, която даде възможност да се изгради информационна база за структурата и количествата на рибните ресурси и на биомасата. Извършени бяха също така дейности по зарибяване, най-вече на река Дунав.

България възстанови и членството си в Северозападната Атлантическа Организация по рибарство.