Програма фар трансгранично сътрудничество България Турция Фонд за малки проекти, Бюджетна линия: bg 2003/005-632-02. 01

3. Процесите на разширяване на ЕС

През последните години Европа стана свидетел на някои изключителни важни събития. Разпадането на Съветския съюз ознаменува и края на Студената война, променен беше гео-политически ред, беше отбелязан края на старите модели за баланса на силите в световен мащаб. Това рязко ускори и процеса на европейската интеграция.

Първоначално терминът “разширяване” беше използван, за да се бележат четирите последователни вълни от нови членки, присъединяващи се към Общността. Досега 10 страни са се присъединили към шестте страни- основателки – Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия – както следва във времето:

1973 г.: Дания, Ирландия и Обединеното кралство;

1981 г.: Гърция;

1986 г.: Португалия и Испания;

1995 г.: Австрия, Финландия и Швеция.

2004г.: Полша, Унгария, Чехия, Словения, Естония, Кипър, Словакия, Литва, Латвия, Малта.

Всеки опит за разширяване при съществуващата система може да окаже негативно влияние върху гладката дейност на институциите и развитието на политиките на Общността. За да се гарантира, че разширяването няма да възпрепятства европейската интеграция, всяко по-нататъшно присъединяване трябва да бъде придружено от реформа на институциите и на някои от политиките на съюза.

Що се отнася до институционалните проблеми, предизвикани от разширяването, протоколът за институциите, приложен към Договора на ЕС със договора от Амстердам, предвижда, че 1 година преди броят на страните-членки на ЕС да превиши 20, трябва да бъде свикана междуправителствена конференция. Беше решено обаче нова междуправителствена конференция да се проведе на 15 февруари 2000 г., за да се направят промените към Договорите, необходими за да се гарантира, че разширяването няма да отслаби Eвропейския съюз.

С цел регулиране политиките на Европейския съюз които да отговарят на една нова Европа с почти двойно по-голям брой на страните-членки, План 2000 от 1997 г. и произтичащият в резултат на това законодателен пакет от 1999 г., промениха селскостопанските и структурните политики, пред-присъединителната помощ и финансовата перспектива на Съюза за приспособяване към предизвикателствата на разширяването.

1. Споразумения за присъединяване (Европейски споразумения)

Споразуменията за присъединяване определят законовата рамка за присъединяване между страните-кандидатки и Европейския съюз и обхващат техните политически и икономически отношения. Тяхната цел е да осигурят подходяща рамка за постепенното интегриране на страните-кандидатки в Общността.

Цел на споразуменията за присъединяване

Целта на споразуменията за присъединяване е да се създаде свободна зона за търговия, да се либерализира търговията с промишлени продукти и да се осигури база за икономическо сътрудничество в голям брой сектори. Съвета по присъединяването осигури и форум за обсъждане на министерско ниво на напредъка, постигнат в подготовката за присъединяването. Споразуменията обхващат основните области, в които трябва да бъде прието законодателството на Общността. Те се използват, за да помогне на страните-кандидатки, да изготвят схеми за инкорпориране на законодателството и транспониране на законодателните правила на Общността в тяхното национално законодателство преди присъединяването.

Страна	Споразумението за присъединяване е подписано на	Молбата за присъединяване е изпратена на
България	01.03.1993 г.	14.12.1995 г.
Румъния	08.02.1993 г.	22.06.1995 г.
Турция	12.09.1973 г.	14.04.1987 г.

Критериите от Копенхаген за разширяване

Европейският съвет от Копенхаген не само одобри принципа за разширяване на ЕС, с които се присъединяват асоциираните страни от централна и източна Европа, но той също така дефинира критериите, на които страните-кандидатки трябва да отговорят, преди да могат да се присъединят към Общността.

Тези критерии се отнасят до:

• 
  Стабилността на институциите, гарантираща демокрацията, управляване чрез закони, човешки права и зачитане и защита на малцинствата (политически критерий);
  
• 
  Съществуването на функционираща пазарна икономика, както и капацитет да се справи с натиска на конкуренцията и пазарните сили в Европейския съюз (икономически критерий);
  
• 
  Способност за поемане на задължения за членство, включително придържане към целите на политическия, икономическия и валутен съюз (критерий, отнасящ се до прилагането на законодателството на Общността).
  

План 2000

Европейската комисия публикува План 2000 на 16.07.1997 г. този политически документ, състоящ се от 3 части, разглеждаше:

• 
  Бъдещето на основните области от политиката на Общността
  
• 
  Финансови перспективи на Европейския съюз за периода 2000-2006 г.
  
• 
  Разширяване на Съюза.
  

2. Финансова рамка за пред-присъединяване

Финансовата рамка, създадена в съответствие с План 2000 (2000-2006), за подпомагане на пред-присъединителния процес в страните-кандидатки, включва три форми:

• 
  ФАР: 10,5 милиарда евро (1,5 милиарда годишно). От 1997 г. Тя е фокусирана в двата основни приоритета за приемане законодателството на Общността. Програма ФАР е създадена на 18 декември 1989г. с регламент на Съвета на министрите на ЕО. Първоначалната й цел е подпомагане на икономиките на Полша и Унгария. Наименованието на програмата е съкращение от “Poland Hungary Aid for the Restructuring of the Economy”. По-късно в нея се включват и други страни от Централна и Източна Европа.
  
• 
  САПАРД: помощ за развитие на селското стопанство, възлизащо общо на 3,5 млрд. евро (500 млн. евро годишно). Програмата цели подготовка на селското стопанство и селските райони на страните-кандидатки за пълноправно членство в ЕС. (Special Accession Programme for Agriculture and Rural Development SAPARD)
  
• 
  ИСПА: структурна помощ, възлизаща на 7 млрд. евро (1 млрд. евро годишно), които трябва да бъдат използвани основно за подпомагане на страните-кандидатки да отговорят на стандартите на Общността по отношение на инфраструктурата в секторите “транспорт” и “опазване на околната среда”.
  

Многогодишен финансов план

Европейският съвет в Берлин прие план за периода 2000–2006 г., който предвиждаше годишен бюджет от 3120 милиона евро ( при цените от 1999 г.) за трите инструмента: 1560 милиона за Фар, 1040 милиона евро за ИСПА, 520 милиона евро за САПАРД.
Многогодишните индикативни отпуснати суми, определени от Комисията са показани в таблица

Индикативни годишни отчисления по фонд и присъединяваща се държава

		ФАР	САПАРД	ИСПА		ОБЩО
В млн. Евро
				Min	Max	Min	Max
България	100		52.1	83.2	124.8	235.3	276.9
Чехия	79		22.1	57.2	83.2	158.3	184.3
Естония	24		12.1	20.8	36.4	56.9	72.5
Унгария	96		38.1	72.8	104	206.9	238.1
Латвия	30		21.8	36.4	57.2	88.2	109.0
Литва	42		29.8	41.6	62.4	113.4	134.2
Полша	398		168.7	312	384.8	878.7	951.5
Румъния	242		150.6	208	270.4	600.6	663.0
Словакия	49		18.3	36.4	57.2	103.7	124.5
Словения	25		6.3	10.4	20.8	41.7	52.1
Общо, вкл. ТГС	1500
Общо	1085		520	1040

Изтегляне 435.5 Kb.

Сподели с приятели: