Програма фар трансгранично сътрудничество България Турция Фонд за малки проекти, Бюджетна линия: bg 2003/005-632-02. 01

-увеличаването на заетостта;

-подобряването на жизнените и трудови условия;

-сближаването на жизнените и трудовите условия и в същото време осигуряване на тяхното подобрение;

-адекватна социална защита;

-социален диалог;

-развитие на човешките ресурси, което позволява високо и трайно ниво на заетост;

-провеждането на борба против случаите на социално отхвърляне.

За постигането на тези цели Общността и Държавите-членки привеждат в действие мерки, съобразени с различията в националния опит, както и с необходимостта да се запази конкурентоспособността на икономиката на Общността, а също така поддържа и допълва действията им в области като подобряване условията на работа и работната среда, за да се защитят здравето и безопасността на трудещите се, информиране и допитване до трудещите се, приобщаване на отхвърлените от трудовата борса лица, равенство между мъже и жени относно шансовете им на трудовата борса и заплащането на труда им и насърчава сътрудничеството между тях в областта на социалната политика и заетостта. Държавите-членки и Общността се стараят да изработят и координирана стратегия за заетостта и да способстват за увеличаването на числото на квалифицираната работна сила, обучена и поддаваща се на адаптиране, а също така и за създаването на трудови борси, годни да реагират бързо на икономическите промени. Едновременно с това те се съобразяват с различния национален опит свързан с отговорностите в областта на управлението и на работната сила, разглеждат увеличаването на заетостта като въпрос от общ интерес.

Република България приема изцяло и ще прилага европейските достижения в областта на социалната политика на заетостта.

Посредством измененията и допълненията на Кодекса на труда, осъществени в последните години бяха уредени редица въпроси, свързани най- вече със социалния диалог и работата за деца. В областта на социалния диалог се определиха критерии за представителство в тристранните консултации и в по-нататъшното изясняване на механизмите на тристранното сътрудничество. Въз основа на приетите изменения от Националния съвет за тристранно сътрудничество е издаден и Правилник за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Държавата регулира трудовите, както и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите за жизненото равнище в тясно сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

Сътрудничеството и консултациите на национално равнище се осъществяват от Националния съвет за тристранно сътрудничество, а на равнище общини се осъществяват от общинските съвети за тристранно сътрудничество. Освен това сътрудничество и консултации по отрасли и браншове се осъществяват от отраслови и браншови съвети за тристранно сътрудничество.

Общинските съвети за тристранно сътрудничество се състоят от по двама представители на общинската администрация, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, като представителите на общинската администрации се определят от съответния кмет на община, а на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите - от техните ръководства съгласно уставите им. Тези органи осъществяват консултации и сътрудничество при уреждането на въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите за жизненото равнище, които са специфични за съответната община. Кмета на съответната община след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите избира измежду членовете на съвета председател. Организирането и координирането на работата на съвета, както и административното и техническото обслужване се осъществяват от секретар, който се определя също от кмета на съответната община. Решенията на съвета се приемат с общо съгласие на присъстващите постоянни членове, а при тяхно отсъствие - на лицата, които ги заместват, а за разглежданите на заседанието на съвета въпроси, приетите решения и изразените становища секретарят изготвя протокол, който се подписва от всички присъстващи членове. Копие от протокола за заседанието заедно с писмените становища, ако такива са изготвени се предоставят на кмета на общината или на председателя на общинския съвет, според това, кой орган е компетентен да приеме окончателен акт по обсъжданите въпроси.

През 2002 година беше приет Национален план за действие срещу най-тежките форми на детския труд, включително проституция, трафик на наркотици и просия, който има за цел да върне децата обратно в училище, а направените през 2003 година изменения и допълнения на Кодекса на труда, предоставиха на Главната инспекция по труда правомощията за разрешаване наемането на работа на лица на възраст под 16 години, предприети бяха и стъпки по посока прилагането на по-строги санкции спрямо работодатели, които са наели деца незаконно.

Ключовите директиви в областта на равното третиране на мъжете и жените бяха приложени чрез приетия през септември 2003 година на Закона за защита срещу дискриминацията, който съчетава комплексен подход към решаването на въпросите за равенството между половете. Въведени са принципите на равно заплащане, равно третиране при работа, забрана за уволнение на бременни жени и др., а към Министерството на труда беше създадена Консултативна комисия за равните възможности. Една от основните задачи, която стои пред комисията е да изработи проект за Национален план за действие за равнопоставеност между половете.

По отношение на политиката в областта на заетостта също бяха предприети конкретни мерки най- вече чрез измененията и допълненията на Закона за насърчаване на заетостта от март 2003 година, където допълнително се изясняват механизмите за субсидирана заетост, а през април 2003 година Министерски съвет прие Национален план по заетостта, който обръща голямо внимание на мерките за създаване на устойчива заетост и на обучението за придобиване на квалификация.

В областта на социалната закрила също бяха предприети сериозни стъпки с цел достигане на нивото на международните стандарти. През 2003 година бяха направени изменения и допълнения на Закона за социалното подпомагане и бе създадена Агенция за социално подпомагане, към която бяха създадени и териториални структури, а с приетите към него подзаконови нормативни актове се въведоха критерии и стандарти за предоставянето на социални помощи. Специализираните институции и алтернативните социални служби на подчинение на Министерството на труда и социалната политика бяха трансформирани към общините, но се финансират от държавата.

Във връзка с постигането на напредък в политиката на антидискриминация беше приет Закона за защита срещу дискриминацията, който е напълно съобразен с достиженията на правото на ЕС. Също така през 2003 година беше приета Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания, която има за цел повишаване на качеството на живот на хората с увреждания и национална програма “България за всички”, която се занимава с дейностите, свързани с антидискриминационната политика, интегрираното образование и заетостта.

В Република България държавната политика в областта на социалното подпомагане се осъществява в тясно сътрудничество с областните администрации, органите на местното самоуправление и юридическите лица с нестопанска цел, които осъществяват дейност в обществена полза, като се създават условия за реализирането на програми и проекти в тази област. Основните нормативни актове, с които се определя националната социална политика са Закона за социалното подпомагане и правилника за неговото приложение, които уреждат обществените отношения, свързани със социалното подпомагане на гражданите в Република България. Основните цели, които си поставя законът са:

-подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности;

-укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации;

-подпомагане на социалната реинтеграция на лицата, които получават социални помощи;

-подпомагане на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на изискванията за получаването на месечни социални помощи;

-насърчаване на предприемачеството в социалната сфера чрез предоставяне на социални услуги от физически и юридически лица.

За осъществяване целите на закона се поддържат специализирани институции не само на централно, но и на местно ниво и се предоставят различни по вид и характер социални услуги. На територията на всяка община се поддържат дирекции «Социално подпомагане», които са Териториални поделения на Агенцията за социално подпомагане, към които се създават и отдели "Закрила на детето".

На местно ниво кмета на общината има компетенции да възлага управлението на специализираните институции и предоставянето на социални услуги, когато те са общинска дейност на вписаните в регистъра при Агенцията за социално подпомагане доставчици на социални услуги. Кметът на общината възлага гореописаните дейности след провеждането на конкурс, а с цел постигане на по- голям контрол заповедите на кмета на общината, с които се определя спечелилия конкурса кандидат подлежат на обжалване по Закона за административното производство. Със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице се извършва и настаняването в специализирани институции и предоставянето на социални услуги, когато те са общинска дейност.

Една от основните социални дейности е тази по закрила на детето и е уредена в Закона за закрила на детето. Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица с нестопанска цел и физически лица в такива дейности. Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо им състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие. Закрилата на детето се основава на следните принципи:

-зачитане и уважение на личността на детето;

-отглеждане на детето в семейна среда;

-осигуряване по най-добър начин на интересите на детето;

-специална закрила на дете в риск или с изявени дарби;

-насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето;

-подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация;

-временен характер на ограничителните мерки;

-незабавност на действията по закрила на детето;

-изграждане на Национална стратегия за детето;

-контрол по ефективността на предприетите мерки.

Закрилата на детето се осъществява чрез прилагането на различни мерки за закрила, които се изразяват в:

-съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;

-настаняване в семейство на роднини или близки;

-настаняване в приемно семейство;

-настаняване в специализирана институция;

-полицейска закрила;

-специализирана закрила на обществени места;

-информиране за правата и задълженията на децата и родителите;

-осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;

-осигуряване на правна помощ от държавата;

-специални грижи за децата с физически и психически увреждания.

Специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината е дирекция "Социално подпомагане". Дирекция "Социално подпомагане" осъществява текущата практическа дейност по закрила на детето в общината като определя, провежда и контролира изпълнението на конкретни мерки по закрилата на децата, извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им, дава съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на децата, оказва съдействие и помощ на семействата и родителите на нуждаещите се деца, съставя и поддържа в актуалност регистри за определени категории деца, съгласно изискванията на закона и сигнализира компетентните органи в случаите, в които те трябва да предприемат конкретни мерки за закрила. Дирекцията проучва кандидатите за осиновители от страната и дава писмено заключение за годността им да осиновят дете, организира консултации и обучение на кандидат-осиновители и осиновители и осигурява наблюдение на детето в след осиновителния период, а също така има право да предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски права в интерес на детето или да встъпва като страна във вече заведени производства. Освен това дирекцията подпомага и професионалната ориентация и квалификация на децата в риск, включително на тези, които са завършили средното си образование след навършване на пълнолетие.

Общинският съвет приема всяка година по предложение на дирекция "Социално подпомагане" общинска програма за закрила на детето съобразно потребностите на децата и техните семейства в общината. В общинската програма се планират и социалните услуги за деца.

Към дирекцията «Социално подпомагане» на съответната община се създава и «Комисия за закрила на детето, която има консултативни функции. В състава на комисията участват представители на общинската администрация, дирекция "Социално подпомагане", регионалните звена на Национална служба "Полиция", регионалните инспекторати по образованието на Министерството на образованието и науката, районните центрове по здравеопазване, местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и на юридически лица с нестопанска цел и други, които осъществяват дейности по закрила на детето. Основните функции на комисията са да подпомага дирекция "Социално подпомагане" при разработването на общинската програма за закрила на детето съобразно потребностите на децата и техните семейства в съответната община и осъществяване на сътрудничеството, координацията и обмена на информация между компетентните органи и юридическите лица с нестопанска цел при осъществяване на дейностите по закрилата на детето на общинско ниво.
4.5. Здравеопазване
Политиката в областта на здравеопазването е уредена нормативно в първичното и вторичното право на ЕС. В първичното право основата й се съдържа в разпоредбата на чл.152 от ДЕО, а във вторичното право – в Споразумението за социалната политика. При определяне и осъществяване на всички насоки в развитието на гореупоменатата политика приоритетно е гарантирането на високо ниво на опазване здравето на хората.

Действията на Общността, които допълват националните политики, са ориентирани към постигането на определени цели в областта на здравеопазването, които са насочени основно към:

-подобряване на общественото здраве;

-предотвратяване на болестите и на аномалиите при хората;

-предотвратяване на опасностите за общественото здраве;

-борба против бичовете за общественото здраве, като се подпомагат изследванията относно техните причини, предаване и предотвратяване;

-подобряване на здравната култура и повишаване нивото на информираност;

-предприемане на действия с оглед намаляване на вредните за здравето последици от наркотиците, в това число посредством разпространение и предоставяне на необходимата информация.

Общността, както и държавите-членки подпомагат сътрудничеството с трети държави и компетентните в областта на общественото здраве международни организации, с оглед успешната реализация на поставените цели.

Действията на Общността в областта на опазването на общественото здраве са изцяло съобразени с отговорностите, които държавите-членки носят относно организацията и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи.

Проблемът по отношение на опазване на здравето на хората е уреден и в други актове на правото на ЕС. Договора от Маастрихт урежда въпросите относно целите на научните изследвания, превенцията и борбата с широко разпространените тежки болести, включително зависимостта от наркотици. Договорът от Маастрихт с приемането на чл. 152 на ДЕО въведе единно за целия съюз правно уреждане в областта на здравеопазването. Други принципни положения могат да бъдат открити в рамките на политиките в областта на околната среда (чл. 174 от ДЕО) и по-специално вследствие на болестта луда крава и разработването на нови храни, както и в областта на политиката за защита на потребителите (чл. 153 на ДЕО), където са предвидени мерки, чиято основна цел е осигуряване на висока степен на закрила на потребителите и опазване на общественото здраве.

В Република България през последните години са предприети редица конкретни действия във връзка с достигане на постиженията на европейското законодателство в областта на здравеопазването. Като първа стъпка е разработен проект на Закон за общественото здравеопазване, в който ще бъдат уредени основните положения на националната здравна политика и произтичащите от тях обществени отношения, а също и задълженията на държавата, общините, здравно-осигурителните фондове, юридическите лица и гражданите, свързани с опазването на общественото здраве. През 2000 година беше поставено и началото на разработването на програми в областта на общественото здравеопазване и борбата срещу наркотиците, които са изцяло съобразени в съответствие с изискванията на Световната здравна организация и чиято цел е подобряването на профилактиката, диагностиката и лечението на определени заболявания. Такива са “Националната стратегия и работна програма за профилактичен онкологичен скрининг 2001-2006 година” и “Националната програма за борба със сърдечно-съдовите заболявания за периода 2000-2005 година”, които бяха утвърдени от МС.

Планирано е и изграждането на международна мрежа за регистрация и съобщаване на заразните заболявания за Балканските страни, чиято основна цел е бързото съобщаване и обмен на информация между тези държави за случаи на заразни заболявания и епидемии от тях с оглед ограничаване на вноса и разпространението им и сътрудничество при прилагане на противоепидемични мерки.

Националната политика в областта на здравеопазването в настоящия момент се определя основно със Закона за народното здраве. Този закон урежда обществените отношения във връзка с опазване здравето на населението, а сред неговите основни цели и принципи са:

-съдействие за създаване на благоприятни условия за хармонично физическо и духовно развитие;

-съдействие за създаване на благоприятни условия за дълготраен активен живот на гражданите;

-съдействие за създаване на благоприятни условия за подобряване възпроизводството на населението.

Държавната политика в областта на здравеопазването се осъществява от Министерския съвет, а специализиран орган е Министерство на здравеопазването, което пряко или чрез своите органи ръководи, координира и контролира дейността по опазване и възстановяване здравето на населението. В Закона за народното здраве са предвидени и редица задължения на общините, във връзка с осъществяване на държавната политика по здравеопазване. Част от тези задължения са свързани пряко със създаването на условия за медицинско обслужване на населението на тяхната територия, както и за безплатно ползване на такова обслужване за определени в закона дейности в публичните здравни заведения. Други задължения са свързани с поддръжката на публичните здравни заведения- общините предоставят средства за оборудване, ремонти и текущи разходи на тези заведения и средства и условия за следдипломна квалификация на работещите в тях. Органите на местното самоуправление също така се грижат за чистотата в населените места и отговарят за санитарно- хигиенното им състояние, което е и една от основните дейности по превенцията и предотвратяването на редица заболявания, създаващи опасност за живота и здравето на населението.

Другият основен нормативен акт в областта на здравеопазването е Закона за лечебните заведения, който урежда устройството и дейността на лечебните заведения в Република България. Съгласно неговите разпоредби лечебните заведения, с изключение на тези изрично изброени в закона, се създават съгласно разпоредбите на Търговския закон и Закона за кооперациите от държавата и общините, както и от други юридически и физически лица. Държавата и общините създават лечебни заведения за болнична помощ, диспансери и диализни центрове като дружества с ограничена отговорност или като акционерни дружества. Общините създават лечебни заведения, с решение на съответният общински съвет след съгласието на министъра на здравеопазването. По искане на съответният общински съвет се прави и предложение за откриване и закриване на домове за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца. Държавата и общините финансират държавните или общинските лечебни заведения чрез целеви субсидии, одобрени със Закона за държавния бюджет и с общинските бюджети.
4.6. Околна среда
Опазването на околната среда в последните години излиза на все по - преден план в европейската политика, тъй като въпреки предприетите до този момент мерки в тази насока, изследванията за състоянието на околната среда в Европа показват все по - обезпокоителни тенденции за развитие. Поради тази причина в областта на екологията освен законодателните се залагат и все повече други мерки и стратегии, при които приоритета е поставен върху интеграцията на екологията в области като промишлеността, енергетиката, транспорта, селското стопанство, туризма и други, а Европейската инвестиционна банка започна да отпуска заеми за изграждане на съоръжения и инсталации, във връзка със защитата на околната среда. Въпреки предприетите действия в тази насока все още има множество проблеми за решаване, тъй като увеличаването на изискванията, които се налагат и следва да бъдат покривани във връзка с опазването на околната среда в болшинството от случаите засяга интересите на редица икономически отрасли и е свързано с извършването на големи разходи за инвестиции.

Политиката в областта на опазването на околната среда е уредена нормативно в чл. 2, 3, 174-176 от ДЕО, където са заложени и основните цели за развитието на политиката в областта на опазването на околната среда. Тези цели са:

- запазване, защита и подобряване на качеството на околната среда;

- закрила на човешкото здраве;

- разумно и рационално използуване на природните ресурси;

- поощряване на международно ниво на мерките за справяне с регионалните и световни проблеми в областта на околната среда.

Политиката на Общността в областта на околната среда има за цел висока степен на закрила, като взема предвид разнородните ситуации в различните региони на Общността и се основава на следните принципи:

- принципа за опазване на околната среда и вземане на превантивни мерки срещу нейното замърсяване;

- принципа за коригиране на нанесените вреди на околната среда най-напред при техния източник;

- принципа, че замърсителят е задължен да плаща.

При разработването на своята политика в областта на околната среда, Общността взема предвид наличните научни и технически данни, състоянието на околната среда в различните области на Общността, предимствата и разходите при действие или при бездействие, както и икономическото и социалното развитие на Общността като цяло и уравновесеното развитие на нейните региони.

В рамките на съответните области на тяхната компетентност, Общността и държавите-членки си сътрудничат с трети страни и с компетентни международни организации с оглед постигане на по- добри резултати в насока опознаване и възстановяване на околната среда. Мерките за сътрудничество с Общността могат да бъдат включвани и в споразумения между Общността и трети заинтересовани страни.

В Република България във връзка с процеса на хармонизация на законодателството с цел покриване на критериите за присъединяване по отношение на политиката за опазване на околната среда в последните години беше постигнат съществен напредък, макар че все още остават определени сектори като енергетиката например при които напредъкът в това отношение остава относително слаб.

През месец септември 2002 година беше приет Законът за опазване на околната среда, който създаде необходимата правна рамка за развитие по отношение на проблемите на оценката на въздействието върху околната среда и достъпа до информация. Наред с него бяха приети редица други закони в областта на опазването на различните компоненти на околната среда като Закон за чистотата на атмосферния въздух, Закон за биологичното разнообразие, Закон за управление на отпадъците, Закон за безопасно използване на ядрената енергия, както и бяха нанесени промени в Закона за водите, с които се създадоха нови органи за управление на басейните и допълнително за подобряване качеството на водите и тяхното екологосъобразно използване, бяха изготвени план за пречистване на градските отпадни води и списък на изхвърляните опасни вещества. Въз основа и за прилагане на гореизброените закони бяха приети и множество подзаконови нормативни актове по тяхното прилагане, които допълнително прецизираха правната уредба в областта по опазване на околната среда.

Целите залегнали в основния закон в тази област - Закона за опазване на околната среда не само възприемат основните положения, прогласени в чл. 174- 176 от ДЕО, но и значително разширяват техния обхват и приложно поле. Сред основните цели, които поставя закона са:

-опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората;

-съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната;

-опазването и ползването на компонентите на околната среда;

-контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда;

-осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване;

-предотвратяването и ограничаването на замърсяването;

-създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда;

-създаването на стратегии, програми и планове за опазване на околната среда;

-събирането и достъпа до информацията за околната среда;

-икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;

-правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда.

Във връзка с постигане на набелязаните цели законът предвижда осъществяването на редица дейности и мерки чрез:

-регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната среда;

-контрол върху състоянието и ползването на компонентите на околната среда и източниците на нейното замърсяване и увреждане;

-установяване на допустими норми за емисии и за качество на околната среда;

-управление на компонентите и факторите на околната среда;

-извършване на оценка на въздействието върху околната среда;

-издаване на разрешителни за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването;

-обявяване и управление на територии със специален режим на защита;

-развитие на системата за мониторинг на компонентите на околната среда;

-въвеждане на икономически регулатори и финансови механизми за управление на околната среда;

-регламентиране на правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица.

Органите на местното самоуправление имат широки компетенции във връзка с опазването на околната среда на териториите на общините.

Съгласно изискванията на закона кметовете на общините:

-информират населението за състоянието на околната среда съгласно изискванията на закона;

-разработват и контролират заедно с другите органи планове за ликвидиране на последствията от аварийни и залпови замърсявания на територията на общината;

-организират управлението на отпадъци на територията на общината;

-контролират изграждането, поддържането и правилната експлоатация на пречиствателните станции за отпадъчни води в урбанизираните територии;

-организират и контролират чистотата, поддържането, опазването и разширяването на селищните зелени системи в населените места и крайселищните територии, както и опазването на биологичното разнообразие, на ландшафта и на природното и културното наследство в тях;

-определят и оповестяват публично лицата, отговорни за поддържането на чистотата на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване на територията на населените места, и контролират изпълнението на техните задължения;

-организират дейността на създадени с решение на общинския съвет екоинспекции, включително на обществени начала, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения;

-определят длъжностните лица, които могат да съставят актове за установяване на административните нарушения по този закон;

-осъществяват правомощията си по специалните закони в областта на околната среда;

-определят лицата в общинската администрация, притежаващи необходимата професионална квалификация за осъществяване на дейностите по управление на околната среда.

Кметовете на общините разработват програми за опазване на околната среда за съответната община, които обхващат период на изпълнение не по-малък от 3 години и ежегодно внасят в общинския съвет отчет за изпълнението им, а в случай на необходимост правят и предложения за тяхното допълване и актуализиране.

Освен, че имат функции по прилагане на различни мерки и организирането на разнообразни дейности във връзка с опазването на околната среда органите на местното самоуправление имат и контролни функции. Контролът, които могат да извършват е превантивен, текущ и последващ, а приходите от наложените глоби и санкции постъпват по бюджета на общината и се изразходват за екологични проекти и дейности по приоритети, определени в общинските програми за околна среда.

По отношение на опазване на околната среда основни функции и компетенции са възложени на местната администрация и във връзка с управлението на отпадъците. Кметовете на общините организират дейностите по управлението на отпадъците, образувани на тяхната територия. За изпълнение на тази тяхна компетенция те се ръководят от разпоредбите на Закона за управление на отпадъците и от наредбите, които се приемат на ниво местна администрация от съответният Общински съвет. В тези наредби се определят условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделянето, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови, строителни и масово разпространени отпадъци.

Кметовете на общините също така разработват програми за управление на дейностите по отпадъците, които са неразделна част от общинските програми за околната среда.

Кметовете на общините имат и контролни правомощия свързани с функциите им по управление на отпадъците. Те контролират дейностите, свързани с образуване, събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци, дейностите по депониране на производствени и опасни отпадъци и изпълнението на програмите за тяхното управление и следят за спазването на изискванията, определени в наредбите издадени от съответните Общински съвети. Освен това организират и контролират закриването, рекултивацията на терените и последващия мониторинг на депата, намиращи се на територията на съответната община.