Програма фар трансгранично сътрудничество България Турция Фонд за малки проекти, Бюджетна линия: bg 2003/005-632-02. 01

Политиката в областта на образованието е уредена нормативно в чл. 3, 149, 150 на ДЕО. Тя се развива основно в две области- на общото образование и на професионалната квалификация. Тя е насочена към развитието на качествено образование посредством поощряването на сътрудничеството между държавите-членки и, ако е необходимо, посредством подкрепа и допълване на техните действия, при пълно зачитане на отговорността им за съдържанието на учебната програма, за организацията на образователните системи и на тяхното културно и езиково разнообразие.

В областта на общото образование ЕС си поставя следните цели:

-да развиват европейското измерение на образованието, в частност посредством изучаване и разпространяване на езиците на държавите-членки;

-да поощряват мобилността на студенти и преподаватели, между другото посредством поощряването на академичното признаване на дипломите и периодите на обучение;

-да развиват сътрудничеството между образователните институции;

-да развиват обмяната на информация и опит във връзка с проблеми, които са общи за образователните системи на държавите-членки;

-да поощряват развитието на обмена на младежи и на обмена на специалисти от социалната и просветна сфера;

-да поощряват развитието на неприсъственото обучение.

В сферата на професионалната квалификация усилията са насочени към постигането на следните цели:

-да улесняват адаптирането към промените в индустрията, в частност посредством професионална квалификация и преквалификация;

-да подобряват първоначалната и последващата професионална квалификация, с оглед да улеснят професионалното интегриране на трудовата борса;

-да улесняват достъпа до професионална квалификация и поощряват мобилността на преподавателите и учащите се, и в частност на младите хора;

-да поощряват сътрудничеството в обучението между учебни заведения или школи за професионална квалификация и фирми;

-да развиват обмена на информация и опит по въпроси, които са общи за системите на обучение в държавите-членки.

Също така Общността и държавите-членки подпомагат сътрудничеството с трети страни и международни организации, компетентни в областта на образованието и професионалната квалификация. Един от основните инструменти за постигане на целите на политиката по образованието е програмата Сократ, която обединява всички мерки за сътрудничество в областта на общото образование. В подобластите на програма Сократ Еразмус и Комениус се подпомагат съответно програми за сътрудничество в сферата на висшето образование и проекти за партньорство между училищата.

Друго основно направление в насока, на което се работи е създаването на предпоставки за взаимното признаване в рамките на ЕО на дипломите за завършено висше образование.

В областта на професионалното образование основна е програмата Леонардо да Винчи. Тази програма обединява всички подпомагани от ЕС инициативи в областта на професионалното образование, включително сътрудничеството между висшето учебно заведение и икономиката по отношение на образованието и по-нататъшната квалификация, както и проектите за обучение по чужди езици на младежите в рамките на тяхното професионално образование.

В областта на образованието и професионалната квалификация Република България приема и ще прилага изцяло достиженията на правото на Общността. Българското законодателство най-общо е в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз след нанесените в последните години изменения и допълнения в законите, засягащи по един или друг начин образованието. Освен това България изцяло участва във второто поколение на съответните програми на Общността, а именно Сократ, Леонардо да Винчи и Програма за младежта.

Основните нормативни актове в страната, които действат в областта на образованието и на професионалната квалификация са Закона за народната просвета, Закона за висшето образование на Република България, Закона за професионалното образование и обучение и Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. С цел да се осигури прилагането на директивата за образованието на децата на работници- имигранти беше одобрена програма за нейното прилагане. В тази връзка в Закона за народната просвета и в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план се предвидиха допълнителни курсове за учениците на техния матерен език и култура, както и на български език, които ще се провеждат в училищата и в паралелки, организирани специално за тази цел. В съответствие с правото на Общността е и Закона за професионалното образование и обучение, който установява система за професионално образование и обучение, готова да отговори на изискванията на пазара на труда и на политиката за социално- икономическо развитие. Приетите в него изменения и допълнения имат за цел подробно и цялостно регулиране на придобиването на професионалната квалификация, а също така измененията засегнаха и процедурата по лицензиране на институциите, които предоставят такъв вид обучение. В тази връзка Националният план за развитие 2000-2006 година и Националният план за действие по заетостта от 2003 година подчертаха необходимостта от развитие на човешките ресурси, включително чрез повишаване качеството на професионалното образование и обучение в това число и за възрастни, водещо до придобиване на професионална квалификация. След консултации с работодатели и професионални организации в зависимост от нуждите на пазара на труда бе изменен и списъкът с професии, включени в професионалното образование и обучение.

Необходимо е да бъдат положени усилия и за подобряване на възможностите за образование на малцинствените групи и да бъдат преразгледани евентуалните препятствия с оглед осигуряването на равен достъп до образование, тъй като в тази връзка все още не е постигнат някакъв по- съществен напредък.

Органите на местното самоуправление имат определени правомощия в областта на уредбата на общото обучение и на професионалната квалификация. На първо място трябва да се отбележи, че като цяло органите на местното самоуправление отговарят за устройството, функциите и управлението на общинските детски градини, училища и обслужващи звена. Общинските детски градини, училища и обслужващи звена са юридически лица, които се финансират от общинските бюджети и ползват имоти публична общинска собственост. Общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на общинския съвет, а общинските детски градини се откриват, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет.

Органите на местното самоуправление имат и определени контролни правомощия във връзка с постигане и осъществяване на целите, заложени в нормативните актове във връзка с общото образование

Общините осигуряват и контролират:

-задължителното училищно обучение на децата до 16-годишна възраст;

-здравното обслужване и сигурността на детските градини и училищата, на децата и учениците като разкриват здравни кабинети за извънболнична медицинска помощ;

-средства за издръжката, изграждането, обзавеждането и основния ремонт на училищата и детските градини и обслужващите звена;

-средствата за изпълнение на държавните образователни изисквания, както и за финансовото осигуряване на всички раздели на учебния план за общинските детски градини, училища и обслужващи звена;

-условия за столово хранене, общежития, отдих, спортна база и транспорт за децата, учениците и учителите, както и безплатен транспорт, в предвидените от закона случаи;

-стипендии и специални помощи на ученици.

Кметовете на общини упражняват контрол и върху начина на изразходване на предоставените средства на общинските детски градини, училища и обслужващи звена.

Органите на местното самоуправление имат редица правомощия и в областта на професионалното образование и обучение. Те осъществяват управлението на институциите в системата на професионалното образование и обучение, които са общинска собственост, като например професионални училища и гимназии, професионални колежи, училища по изкуствата, центрове за професионално обучение и такива за информация и професионално ориентиране и други. В общинските училища се организира и професионално образование и обучение по държавен план- прием. Общинските училища в съответствие със стратегиите, прогнозите, програмите и плановете за развитието на съответната община, правят предложенията за държавен план- прием по професии всяка учебна година.

Общините участват и във формирането на политиката в областта на професионалното образование и обучение на територията им по отношение на:

-потребностите от кадри;

-професионалното ориентиране на ученици, безработни, както и на други лица;

-разпределянето на утвърдените по бюджета им финансови средства за професионално образование, обучение и ориентиране и контролира тяхното използване;

-развитието на материално-техническата база на училищата, центровете за професионално обучение и центровете за информация и професионално ориентиране чрез финансови средства от общинските бюджети;

-определянето на държавния план-прием в училищата.

Основните цели на политиката в областта на културата, съгласно ДЕО са както следва:

-разгръщане на културата на държавите-членки;

-опазване на културното наследство;

-стимулиране на културния обмен.

Културата е съществен елемент за идентифициране както на отделния индивид, така и на народите като цяло и това я прави фактор, на който следва да се обръща специално внимание. Културата е не само израз на красотата, съзидателността и творческото мислене на човека, но тя има и голямо икономическо значение, тъй като създава нови работни места и привлича инвестиции.

Именно поради тези причини опазването на културното наследство е един от приоритетите на Европейския съюз и представлява част от регионалната политика. Държавите от ЕС отчитат значението на културата за развитието на съюза и определят като основен приоритет в тази област процъфтяването на културите на държавите членки при отчитане на националните особености и с оглед постигането на тази цел се предвижда да бъдат предприети редица действия в насока опазване на културното наследство с европейска значимост, подобряване на информираността и познанието в областта на историята и културата на европейските народи.

Политиката в областта на културата не може да не се разглежда и от гледна точка на икономиката. Развитието на културата е важна предпоставка за създаването на подходящи условия за икономическо развитие. Отварянето на териториите и привличането на все по- голям брой туристи от различни краища на света, води до повишаване на заетостта и оттам на жизненото равнище на населението, както и до увеличаване на инвестициите. В тази насока дейностите по опазване на културното наследство и развитието на културата изискват взаимодействие между регионите, разпространение на знания и опит в областта на разработването и реализацията на проекти и други, тъй като насърчаването на дейностите по опазване и използване на културното наследство чрез инициативи на местно ниво допринася както за развитието на Общността така и за икономическия напредък на отделните региони.

Република България е страна с изключително богато културно и историческо наследство и поради тази причина у нас е необходимо да се обърне специално внимание на развитието на тази област, с цел да се постигне оптималното използване на наличните ресурси и от там подобряване на икономическите показатели. Националната културна политика се определя със Закона за закрила и развитие на културата, но освен в него отделни разпоредби регулиращи тази материя се съдържат и в други законови и подзаконови нормативни актове като например в Закона за туризма, Закона за устройство на територията, Закона за водите, Наредба 5 за обявяване недвижимите паметници на културата, Наредба 5 за правилата и нормативите за устройство на територията, Наредба 6 за използване и представяне на недвижимите паметници на културата, Наредбата за разработване на планове за управление на защитените територии и други.

Не на последно място, важни източници на правното регулиране на опазването и използването на културното и природно наследство са нормативните актове, регулиращи местното самоуправление и компетентността и функциите на местната администрация. Разпоредбата на чл.11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, предвижда, че самоуправлението в общината се изразява в правото на гражданите или на избраните от тях органи да решават въпросите, свързани с културата и поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници с местно значение.

Основните принципи на националната културна политика, прогласени в Закона за закрила и развитие на културата са:

-демократизъм на културната политика, свобода на художественото творчество и недопускане на цензура;

-децентрализация в управлението и финансирането на културните дейности;

-равнопоставеност на творците и на културните организации;

-опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи;

-закрила на националната културна идентичност и културата на българските общности в чужбина;

-насърчаване на културното многообразие при съхраняване единството на националната култура;

-поощряване на културната индустрия и пазара на произведенията на изкуството и стимулиране на продуцентството в областта на културата;

-откриване, подпомагане и обучение на млади таланти в областта на културата;

-поощряване на дарителството, меценатството и спонсорството в областта на културата;

-развитие и усъвършенстване на образованието в областта на изкуствата и културата.

Националната политика в областта на културата намира израз и в Националния план за регионално развитие /НПРР/ за периода 2000 – 2006 година. Той е основен инструмент за формирането на дългосрочна и ресурсно осигурена политика на регионално развитие и предвижда реализирането на програма “Културно – историческо наследство”. Основна цел на програмата е опазването и поддържането на обектите на културно – историческото наследство, а очакваните резултати от нейното реализиране са:

-съхраняване, реставрация и консервация на обектите на културно-историческото наследство;

-възстановяване и поддръжка на паметниците на културата;

-развитие на местните занаяти;

-културен обмен;

-създаване на условия за развитие на познавателния туризъм.

През последните години бяха направени и редица законодателни промени, насочени към децентрализация на властта и засилване на ролята на местното самоуправление. Тези промени изправиха общините пред редица предизвикателства във връзка с управлението и финансирането на опазването на културно – историческите ценности, находящи се на тяхна територия. За радост непрекъснато се увеличава броят на общините, успели чрез правилно управление на запазените през вековете културни ценности, намиращи се на тяхна територия да ги превърнат във важен източник на финансови постъпления за общината и по този начин създадат условия за устойчиво развитие и за подобряване на икономическите показатели на местно ниво.

С подписването на договора от Маастрихт държавите от ЕС отчитат значението на културата за развитието на съюза и определят като основен приоритет в тази област процъфтяването на културите на държавите членки при отчитане на националните особености. Договорът предвижда за постигане на тази цел да бъдат предприети действия по консервация и опазване на културното наследство с европейска значимост, подобряване на информираността и познанието в областта на историята и културата на европейските народи.

Развитието на културата се разглежда и като предпоставка за създаването на подходящи условия за гарантиране на икономическото развитие, създаването на заетост, отваряне на териториите и привличане на повече посетители и развиването на качествени услуги, които от своя страна да допринесат за увеличаване на инвестициите. В тази насока дейностите по опазване на културното наследство и развитие на културата изискват взаимодействие между регионите и общините за обмяна на опит, взаимно обогатяване, разпространението на знания и опит в областта на разработването и реализацията на проекти и др. От средата на 90-те години Европейския съюз започва да насочва средства за развитие на културата чрез различни програми. Програма Култура 2000 финансира проекти в областта на мобилността и обучението на заетите в областта на културата, археологията и архитектурното наследство. Програма Леонардо да Винчи подкрепя инициативи в областта на традиционните занаяти, а Европейския социален фонд финансира национални програми за усвояване на знания и умения относно дейностите по опазване на културното и историческото наследство.

Централна роля в процеса на опазване и използване на културното и историческото наследство в държавите от ЕС е предоставена на Европейския фонд за регионално развитие. През 1995 година фонда обявява началото на кампания за набиране на предложения за финансиране на инициативи в областта на културата, отговарящи на три изисквания:

• 
  общностно сближаване чрез икономическо развитие;
  
• 
  децентрализирано междурегионално сътрудничество между публичните власти и частния сектор;
  
• 
  ангажиране на местни и регионални участници от управлението и от икономическия сектор.
  

• 
  развитие на културното наследство;
  
• 
  интегрирано развитие на културни дейности и в частност на традиционни дейности;
  
• 
  културно развитие при използване на нови технологии;
  
• 
  иновации в областта на културата и местно развитие чрез икономическа и социална взаимопомощ.
  

Опита от реализацията на одобрените проекти може да бъде ценен за всяка община при планирането на дейностите по опазване и използване на културното и историческото наследство, както и за установяване на контакти с други общини за реализация на съвместни мероприятия и привличане за участие в тези процеси на представителите на стопанската сфера, гражданите и на държавните институции. За целите на доклада ще бъдат разгледани 3 от проектите, които разкриват резултатите от сътрудничеството между общинските власти от различни региони и положителното въздействие върху местните икономики.

Проектът СТРАТКУЛТ цели проучване на възможностите за използване на културното богатство като средство за развитие на градовете и за създаване на заетост сред местното население. В него участват общини и университети от Гърция, Португалия, Испания, Дания, Германия и Швеция. Основните цели са насочени към осигуряването за всяка от общините на необходимите знания и практически умения в областта на обновяването на населените места, подобряването на околната среда, създаването на нови работни места, насърчаването на инвестициите в туризма и определянето на главните насоки за развитие на средно – големите градове чрез разработването на стратегии за управление на ресурсите в областта на културата. В резултат на проекта започва разработването на методология за изготвяне на стратегически планове за развитие, на културата, която да бъде от полза и да служи като ръководство на общинската администрация.

Целта на проекта РЕВА е да насърчи децентрализираното междурегионално сътрудничество, основано на взаимодействие между малки по население градове, разполагащи с богато археологическо наследство. В проекта участват общини, публични институции и частни компании от Италия, Великобритания, Португалия, Испания и Гърция. Проекта обхваща следните дейности:

• 
  изследване на културните и археологически забележителности, които са с туристически потенциал и важно социално – икономическо значение;
  
• 
  разработване на описателни брошури за всеки един от паметниците, включени в списъка;
  
• 
  съставяне на “археологически карти”;
  
• 
  изграждане на компютъризирана мрежа за връзка между участниците.
  

Проектът е насочен към стимулиране на икономическото развитие посредством въвеждането на иновационни методи за опазване и използване на културното наследство. За целта общините – участници в сътрудничество и при съвместни консултации разработват местни проекти, които да осигурят познания в областта на управление на културата и в частност нови подходи за насърчаване на икономическото развитие и да разработят процедури за отчитане ролята на културата при планирането. Стремежът е да бъдат съвместени културните и икономическите подходи за постигане на сближаване чрез развитие на местното и регионалното сътрудничество. Разработени са местни проекти за пет града, като всеки от партньорите има за цел да изследва влиянието върху местната култура и да обсъди резултатите с останалите общини като крайната цел е определяне на политиката, която следва да бъде възприета и изготвяне на “Наръчник за добри практики”.

От анализа на реализираните проекти може да се отчете важната роля на взаимодействието между общините от различни географски региони като средство за използване на културата за развитие на местните икономики. Широкият кръг участници допринася за отчитането на интересите на различните кръгове от културния и стопанския живот при изготвянето на стратегии и планове за опазване и използване на културното наследство в общината. Изключително ценен е и опита в областта на изготвянето на практически помагала и ръководства за съставяне на стратегически планове за развитие на общината чрез използване на културните ценности. Не на последно място следва да се отчете и важната роля на иновационния подход в този процес.

Като част от регионалната политика на Европейския съюз, културата има своето място и значение за развитието на Обединена Европа. Насърчаването на дейностите по опазване и използване на културното наследство чрез местни инициативи и при тясно сътрудничество между общините от различни географски региони допринася не само за развитието на общността, но и икономическия напредък на отделните региони и територии.

Както е видно от казаното до тук ЕС изисква редица разнообразни по характер промени в законодателствата на държавите – кандидатки за членство в предприсъединителния период, за да могат те да отговорят на критериите за пълноправно членство в съюза. Част от промените в тази насока засягат и органите на местното самоуправление, които са отговорни за реализирането на множество задачи от ключово значение за успешното асоцииране на страната ни. Основните съществуващи проблеми в тази насока са липсата на достатъчно финансови източници и административен капацитет, но въпреки това на много места вече се наблюдава значителен прогрес в работата на местната администрация и все по- голяма гъвкавост и бърза ориентация в непрестанно променящата се политическа среда.