Програма фар трансгранично сътрудничество България Турция Фонд за малки проекти, Бюджетна линия: bg 2003/005-632-02. 01

3.Кохезионен фонд

• 
  Последователност, съгласуваност, съответствие - според този принцип Структурните фондове ще предоставят помощ, която допълва национални, регионални и местни мерки, съответстващи на приоритетите на Европейския съюз. Във всички програмни документи трябва да се отчита съгласуваността им с дейностите, политиките и приоритетите на Европейския съюз.
  
• 
  Програмиране – финансирането от Структурните фондове ще става в рамките на система за многогодишно програмиране, която включва приоритети, управление, вземане на решения, финансиране.
  
• 
  Партньорство – съдействието от Структурните фондове ще бъде решавано от Европейската комисия в тясно сътрудничество между Комисията и държавата членка. Държавата членка организира - в съответствие с националните правила и практики, партньорство с компетентните регионални и местни власти, икономически и социални партньори, други организации, представляващи гражданското общество – неправителствени организации, екологични организации, организации, отговарящи за постигане на равенство между половете. Партньорството ще обхваща подготовката и мониторинга на националната стратегическа рамка както и подготовката, прилагането, мониторинга и оценката на оперативните програми. Държавите членки трябва да включват подходящите партньори и особено регионалните и местните власти в етапите на програмирането.
  
• 
  Субсидиарност и пропорционална намеса – отговорност за изпълнението на оперативните програми ще носят държавите членки в съответствие с институционалната система характерна за всяка държава членка. Участието на Европейската комисия в контрола и оценката ще зависи от размера на средствата, предоставени по съответната програма.
  
• 
  Споделено управление - управлението на средствата, предоставяни от Структурните фондове ще бъде споделяно между държавата членка и Европейската комисия. Те ще се съобразяват с изискването за добро финансово управление.
  
• 
  Допълняемост – средствата, предоставяни от Структурните фондове няма да заместват разходите за структурни операции на държавите членки. За регионите по цел “Конвергенция”, Европейската комисия и държавата членка ще определят равнището на структурните разходи, които държавата членка трябва да извърши в съответните региони през програмния период.
  
• 
  Равенство между жените и мъжете - при прилагането на Структурните фондове ще се осигурява равенство между половете.
  

При програмирането на Структурните фондове ще се обръща особено внимание на следните специфични териториални характеристики: големи и средни градове, чиято роля в регионалното развитие ще бъде засилена чрез оказването на помощ за обновяване на градската среда, основано на придобития опит от досегашната общностна инициатива URBAN; селски райони и райони, зависими от рибарството, които ще бъдат окуражавани чрез Структурните фондове да диверсифицират икономиката си чрез новия Европейски фонд за земеделско развитие и Европейски фонд за рибарство. (Те ще заместят досегашните Раздел “Ориентиране” на Фонда за ориентиране и гарантиране на селското стопанство и Финансовия инструмент за рибарство, но няма да бъдат част от Структурните фондове); отдалечени региони, региони с природни особености – острови, планински райони, слабо населени райони.

България установява дипломатически отношения с Европейската Общност през 1988 г. През 1993 г. е подписано Европейското споразумение за асоцииране, което влиза в сила през 1995 г.

През дкември 1995 г. България подава молба за членство в Европейкия съюз. Комисията представя първия си редовен доклад за напредъка на България към членство през ноември 1998 г. Втория доклад, публикуван през 1999 г. препоръчва започването на преговори.

Преговорите за присъединяване на България към ЕС започват на 15 февруари 2000 г. София приключва преговорите на 15 юни 2004 г., шест месеца предсрочно. Страната очаква да стане пълноправен член на ЕС от 1 януари 2007 г.

Европейският Съвет в Брюксел на 16 – 17 декември 2004 г. потвърждава приключването на преговорите за присъдиняване и декларира, че ЕС се надява да приветства страната като член на Съюза от януари 2007 г.

Европейският парламент дава одобрение за членството на България на 13 април 2005 г. с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 въздържали се.

Договорът за присъединяване на България към ЕС е подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. В зависимост от напредъка в изпълнението на изискванията за членство, ЕС декларира, че целта му е да приеме България от 1 януари 2007 г.

Споразумението за присъединяване съдържа възможност за отлагане на членството с една година, ако ЕС прецени, че съществува “серизен риск” страната да не успее да приложи изискваните реформи.

Редовният доклад на Комисията за 2004 г. посочва реформата в правосъдието и публичната администрация като основни приоритети. България трябва да положи сериозни усилия за изграждането на административен и съдебен капацитет за прилагане на достиженията на Общността ( acquis communautaire).

През февруари 2005 г. Комисията дава положителна оценка за подписването на Договора за присъединяване. До датата на присъединяване Комисията ще продължи да наблюдава изпълнението на обещаните реформи като въведе в действие система на строг мониторинг . До датата на присъединяване Комисията ще продължи да изготвя годишни доклади за напредъка на България към членство.

Европейската Комисия обявява България за страна с функционираща пазарна икономика през 2002 г.

През 2003 г. България е вече 35-ият търговски партньор на Съюза с обща стойност на двустранния стокообмен (внос и износ) € 9.2 милиарда – почти двойно в сравнение с 1995 г., когато влиза в сила Европейското споразумение. През 2003 г. относителният дял на българския експорт към ЕС е 56.6% (€ 3.769,8 милиарда) от общия износ на страната.

Двустранната търговия се състои предимно от текстил и облекло (€ 1.48 милиарда през 2003 или 16% от общата двустранна търговия за 2003 г.), машини (€ 1.8 милиарда или 19 % от общия стокообмен за 2003) и химически продукти (€ 0.9 милиарда или 9.8% от общия стокообмен през 2003). Търговията със земеделски продукти възлиза само на € 0.7 милиарда или 7.6% oт общия стокообмен през 2003.

Излишъкът в полза на ЕС в търговията с България нараства всяка година и през 2004 г. достига € 1,482 милиарда, което е със 17% повече в сравнение с 2003 г.

Инвестиционните отношения между ЕС и България са съществени и в сравнение с 1995 г., когато влиза в сила Европейското споразумение, са нарастнали с 95%.

Рамката на двустранните търговски отношения между България и ЕС е Европейското споразумение. То урежда широк кръг от въпроси, с фокус върху

• 
  търговската либерализация
  
• 
  политическия диалог
  
• 
  сближаването на законодателствата
  
• 
  развиване на сътрудничество в други области, сред които индустрията, околната среда, транспорта и митническата политика
  

Споразумението цели постепенното установяване на свободна търговска зона между ЕС и България на базата на реципрочността, но по асиметричен начин. С други думи, либерализацията ще се прилага по-ускорено от страна на ЕС. Към момента над 95% от търговията на България с ЕС се осъществява свободно, а изключение правят само някои земеделски продукти, за които и двете страни налагат мита.

През 2004 г. ЕС осъвремени Европейското споразумение с България, за да го адаптира към разширяването с 10 нови Държави членки.
Турция
Исторически преглед
Началото на взаимоотношенията между Европейския съюз и Турция датират от 31 юли 1959, когато Турция е заявила желание за присъединяване, посредством установяването на Европейската Икономическа Общност в шест страни. Съвета на Министрите от Европейската Икономическа Общност е получила молбата, и след преговорите, които са последвали Споразумението от Анкара е било подписано на 12 Септември 1963 с Европейската Икономическа Общност, създавайки Асоциация.

Споразумението е преминало през три фази: пет годишен подготвителен период, преходен период (два отделни периода от 12 и 22 години) и крайния период. Обединението на границите се е планувало да бъде завършено до края на преходния период. С края на подготвителния период на 30 ноември 1970, отговорностите и на двете страни са били определени в Допълнителен Протокол, който е влезнал в сила през 1973.

Съгласно Допълнителния Протокол - свободното движение на стоки, хармонизирането на Турция с Европейската Селскостопанска Политика, свободното движение на хора и услуги, хармонизирането с Европейското законодателство по въпроси като транспорт и икономика е трябвало да бъдат реализирани.

Със Споразумението от Анкара, Съвета на Асоциацията се събира периодично и разисква въпроси, отнасящи се до партньорството. Институционалната рамка е била разширена с изпълнението на последната фаза от Обединението на границите. С подписването на Допълнителния Протокол, Турция получава отменяне на митническите данъци за индустриалните износи от ЕС и придобива общата външна тарифа на ЕС, която се прилага за този тип страни. Това предвижда преходния период от 12 години за увеличените тарифи на индустриалните продукти и 22-годишния период на премахнати тарифи за неустойчиви индустриални сектори.

Въпреки че Турция не е изпълнила тези задължения по време на преходния период, тарифата е била възвърната между 1978 и 1988. Взаимоотношенията, които са били “замразени” след 1980 са скланяли към ново присъединяване на Турция с пълноправно членство на 14 април 1987. Комисията, в неин отговор през 1989, е на мнение, че не може да се приеме нов член докато не е извършено пълно хармонизиране на вътрешния пазар; а като първа стъпка е определено завършването на Обединението на границите.

Отношенията между ЕС и Турция са получили нова насока през 1993 със стартирането на преговорите по Обединението на границите. След двугодишни преговори между Турция и ЕС, Обединението на границите влиза в сила на 1 януари 1996 с решение 1/95 на Съвета на Асоциацията. В следващия Доклад за Турция, който е бил публикуван от Европейската Комисия на 13 октомври 1999, кандидатстването на Турция се оценява като перспективно и на последващата Конференция в Хелзинки през декември 1999, на Турция й се дава статус на кандидатстваща страна за ЕС.

Решението на Съвета на ЕС в Хелзинки е следното: “Съвета приветства скорошните благоприятни позитивни развития в Турция, а също така и желанието на Турция да продължи и за напред с реформите, съгласно критериите на Копенхаген. Турция е кандидат – членка по пътя на присъединяването й към ЕС, базирано на същите критерии, както и за другите кандидатстващи страни.” Решението взето в Хелзинки представлява повратна точка във взаимоотношенията ЕС-Турция. Съгласно Конференцията от Хелзинки, Турция, като другите страни-членки, е облагодетелствана от пред-присъединителната стратегия, насочена директно към подпомагане и осъществяване на реформите.

За първи път от три години Съвета на Асоциацията се срещна през април 2000 под ръководството на Турция. Две важни политически решения са били взети от Съвета: Първото се отнасяло до установяването на 8 под-комисии в рамките на Съвета на Асоциацията, второто се е отнасяло до стартиране на преговорите за постигане на съгласие за взаимно отваряне на пазарите на ЕС и на Турция и предоставянето на услуги. Завършил е първия етап от преговорите.

Партньорството на Асоциацията, което официално е било признато от Съвета на ЕС на 8 март 2001г., е главна карта, по която трябва да се води Турция за определяне приоритетите си за развитие, за да се изпълнят изискванията на ЕС.

Целта на това Партньорство е да доведе до една обща приоритетна област, върху която трябва да се работи, което е било описано в Редовния доклад на Комисията от 2000г., отнасящ се до прогреса, който се изисква от Турция, с оглед присъединяването й към ЕС, финансовите възможности, които се предоставят на Турция за изпълнението на тези приоритети. Във връзка с това Партньорство, Правителството на Турция приема на 19 март 2001 Националната Програма за приемане на Acquis (NPAA). Националната Програма на Турция е била разгледана и публикувана в Държавен вестник на 24 юли 2003г. В разглеждането на Националната Програма, което е станало публично са били ясно поставени краткосрочни и средносрочни цели.

Програмата отбелязва напредък в реформите в икономиката и политиката. По същото време е било подписано споразумение относно изпълнението, координацията и следването на NPAA. На Съвет на ЕС, проведен в Гьотеборг през 15-16 юни 2001 Националната Програма се описва като положително развитие, и Турция е била насърчена да продължи реализирането на Партньорството на Асоциацията, която е най-важната дейност от пред-присъединителната стратегия.

По време на конференцията в Копенхаген през 2002, са се взели следните решения относно Турция:

• 
  Подготвяне на разгледаното Партньорство на Асоциацията;
  
• 
  Концентриране на действията относно хармонизиране на законодателството;
  
• 
  Развитие и задълбочаване на Обединението на границите;
  
• 
  Значително повишаване на финансовите взаимодействия;
  
• 
  Включване на финансово подпомагане на Турция в бюджета по присъединяване.
  

На 17 декември 2004, Европейския Съвет реши да започне преговори по присъединяването на Турция. Следват параграфи от президентските заключения на Европейския Съвет – Брюксел през 16-17 декември, които се отнасят до Турция:

Европейският Съвет приветствал решителния прогрес, постигнат от Турция, в нейния труднодостижим реформен процес и изразил неговата увереност, че Турция ще продължава процеса на реформа. Още повече, очаквало се че Турция ще продължи да изпълнява всички дейности, необходими за изпълнението на шест специфични отдела от законодателството, идентифицирани от Комисията. За да се осигури следването на реформения процес в политиката и нейното изпълнение, ефективно и изчерпателно осъществяване, като се отбележи че е в съгласуваност с фундаменталната свобода и пълно уважение на човешките права, този процес ще продължи да се следва прецизно от Комисията, която е поканена да продължи редовния доклад на Съвета, адресиран до всички точки, които се отнасят до Доклада от 2004 на Комисията. Европейската Комисия ще продължи да следи подробно процеса на политическите реформи на базата на Партньорството на Асоциацията.

Европейският Съвет приветства решението на Турция да подпише Протокола, който се отнася до приспособяване към Споразумението от Анкара, вземайки под внимание присъединяването на десет нови страни членки. В тази връзка това е приветствало декларацията на Турция, че “ Правителството на Турция потвърждава, че е готово да подпише Протокола за приспособяване към Споразумението от Анкара преди стратирането на официалните преговори за присъединяване на Турция и след постигане на спогодба и финализиране на процеса на адаптация, във връзка с едно престоящо членство.”

Европейският Съвет, докато е подчертавал необходимостта от установяване на добри съседски взаимоотношения, приветствал контактите на Турция с нейните съседи и нейната готовност да продължи да работи със страните – членки на ЕС и да се стреми към разрешаване на извънгранични спорове в съответствие с принципите на мирно разрешение на въпросите в координация с Хартата на Обединените Нации. Във връзка с последното заключение, и особено това от Хелзинки, Европейският Съвет преразгледал ситуацията, която се отнася до извънграничните конфликти и приветствал тяхното разрешаване. Това потвърдило схващането, че неразрешените проблеми оказват влияние върху предприсъединителния процес, и може би ако е необходимо би се стигнало до Международния Съд за разрешаването им. Европейският Съвет ще бъде в течение на постигнатия напредък, който ще бъде отразен както подобава.

Съвета на Европа взема под внимание решението, прието от Европейския парламент на 15 декември 2004.

Съвета на Европа приветства приспособяването на шест отдела от законодателството, идентифицирани от Комисията. Взема се решение, че в подкрепа на по-горе и съгласно доклада на Комисията, Турция изпълва политическите критерии на Копенхаген за стартиране на процедурата по преговорите за присъединяване, които включват и тези шест отдела от законодателството.

Предложено е на Комисията да представи на Съвета предложение за рамка на преговорите с Турция, на базата на параграф 23. Изисквало се Съвета да се съгласи на тази рамка, с оглед на стартиране на преговорите на 3 октомври 2005.
Рамка на преговорите
Европейският Съвет се е съгласил, че преговорите по присъединяване с индивидуалните кандидати от държавите ще се базира на определена преговорна рамка. Всяка такава рамка, която ще бъде създадена от Съвета по предложение на Комисията, ще взема под внимание опита на петия процес по разширяване и на достиженията на общността, ще адресира следните елементи, съгласно техните собствени качества и заслуги и специфични ситуации и характеристики на всяка една от страните – кандидатки:

Както при предишните преговори, същината им зависи от Междуправителственото Съвещание, от една страна и заинтересованата страна – кандидатка от друга страна, където се изисква единодушие при вземането на решения, ще бъдат разделени в отделни глави, всяка засягаща специфична политическа област. Съвета, действащ за постигане на единодушие по предложение на Комисията, ще се позовава на базата за временно приключване на някои от главите, и където и необходимо за отваряне на всяка глава; зависейки от главите, които са засегнати, тази база ще се отнася до законното присъединяване и задоволително изпълнение на acquis, както и на ангажиментите произлизащи от договорните отношения с Европейския Съюз.

Дълъг преходен период, изключения от принципите, специфични разпоредби или постоянни предпазни клаузи, други клаузи които са постоянно съществуващи като основа на предпазните мерки, е възможно да бъдат взети под внимание. Комисията ще включи тези, които са подходящи, в предложенията за всяка рамка, за области като свободно движение на хора, структурни политики или селско стопанство. Още повече процеса на вземане на решения, отнасящи се до евентуално установяване на свободно движение на хора, може да даде възможност за увеличаване ролята на индивидуалните страни – членки. Преходните споразумения или предпазни клаузи може да бъдат преразгледани с оглед на тяхното влияние върху конкуренцията или функционирането на международния пазар.

Финансовите аспекти от присъединяването на страните – кандидатки трябва да бъде взето в предвид в приложимата Финансова Рамка. Следователно преговорите по присъединяване се очаква да стартират за кандидати, чието присъединяване може да има допълнителни финансови последици и е възможно да бъдат приключени след установяването на Финансовата Рамка за периода от 2014 с възможни последици от финансовите реформи.

Отделен предмет на преговорите е присъединяването. Преговорите са процес с начало и край, резултатът, от който процес, не може да бъде гарантиран предварително. Ако според критериите от Копенхаген, кандидатстващата страна не е в състояние да приеме напълно всички изисквания за членство, то трябва да се обезпечи, че съответната страна-кандидат напълно приема изискванията и условията на Европейските структури.

В случай на сериозен и тенденциозен пропуск на страната-кандидат в принципите за свобода, демокрация, уважаване на човешките права и свободи и установеното право, въз основа на което е основан Съюза, Комисията по своя собствена инициатива или по искане на една трета от страните, ще препоръча прекратяване на преговорите и разработване на условията за евентуално подновяване. Съвета ще вземе решение с необходимо мнозинство за една такава препоръка, след като е изслушала всички страни-кандидатки, дали да се преустановят преговорите и допълнителните условия за тяхното възобновяване. Страните-членки ще работят в IGC съгласно решението на Съвета, със спазване на основното изискване за пълно единодушие в IGC. Европейският Парламент ще бъде информиран.

Паралелно на преговорите по присъединяване, Съвета ще осъществява интензивен политически и културен диалог с всяка кандидатстваща страна. С целта за постигане на всеобщо разбиране чрез събиране на всички хора заедно, този изключителен диалог ще включи и гражданското общество.

За пълния текст на заключенията от Председателството от 17 декември 2004:

За статия на Председателя на Европейската Комисия в Турция, г-н Hansjorg Kretschmer, относно решението от 17 декември 2004:

Турция подписа допълнителен протокол, разширяващ границите й с Европейския съюз, като се включват 10 нови страни-членки на ЕС, както и Република Кипър от 29 юли 2005. Турция също така издаде становище съвместно с протокола. Становището гласи “ Подписването, ратифицирането и изпълнението на този Протокол не се отнася по никакъв начин до признаване на Република Кипър, както е споменато в Протокола.”

Във връзка с улесняване на финансовото подпомагане и предишните забавяния, ЕС е приел децентрализирана система за управление. Проект за управление е бил предаден през 2002 от управлението на Европейската Комисия в Брюксел на нейното представителство в Турция.

За участието на Турция в програми на общността и в агенции, ЕС също директно ще допринесе в бюджета на Турция. Програми на общността, в които Турция също може да кандидатства включва програми като Шестата Рамкова Програма, програми отнасящи се до малкия и среден бизнес (SMEs), Граници 2000 (в областта на границите), Leonardo, Socrates and Youth (в областта на образованието) и др.

В рамките на пред-присъединителната финансова помощ, ЕС е финансирал през 2002 проекти на обща стойност 126 милиона евро. По- долу са групирани три основни направления:

• 
  Строителен капацитет: подпомагане на Турция в подготвителния етап за изпълнение на условията по законодателството и участие в програми на общността.
  
• 
  Съгласуване на законодателството: подпомагане на инфраструктурните нужди за хармонизиране на законодателството.
  
• 
  Икономическо и социално съгласуване: подпомагане на подготовката на Турция за използване на европейските структурни фондове и подкрепа насочена към намаляване на регионалните несъответствия.
  

В следващите години тези области ще продължат да бъдат подпомагани от ЕС. Проекти на обща стойност приблизително 144 милиона евро са били финансирани през 2003, а общата стойност на предоставените фондове за 2004 са близо 250 милиона евро.

Предвиденият бюджет за Турция в разгледаното Асоциирано Партньорство, публикувани през март 2003 за периода 2005-2006 е :

2005г. - 300 милиона евро

2006г. - 500 милиона евро

Във връзка с улесняване на управлението на предоставената финансова помощ и за преодоляване на закъснения ЕС е приел децентрализирана система за управление. Проект за управление е бил предаден от управлението на Европейската Комисия в Брюксел на нейното представителство в Турция през 2002. През септември 2003 е било предвидено, че управлението на всички проекти ще бъде прехвърлено на Отдела по финансиране и договаряне в Главния Секретариат на Европейския Съюз.